Сравнение между Алпите и България

Една статия сравняваща Алпите и България.  Да видим кой кого в това невъзможно сравнени?

Релеф: Тук съм написал едно сравнение на България и Австрия по отношение на релфа, което си струва да прочетете.  

След като сме на ясно, че една 2,5% от територията на България е с подходящата надморска нисочина за развитие на ски туризъм е добре да си дадем сметка, че сме ограничени и откъм подходящи северни склонове. Така че от тези 2,5% трябва веднага да изключим половината, защото са южни, а след това да извадим и терени, заети от езера, реки, каменни реки, сипеи, скални ребра и откоси и така ще стигнем до извода, че под 1% от нашите почти 111 хил кв. км. са подходящи за развитието на ски спорт.  Тоест около 1110 кв км.  Нищожно.  

Освен това, много от склоновете, които ви изглеждат идеални са или подветрени, или се образуват лавини, или пък подходната инфраструктура ще бъде 80% от инвестицията, което просто не си струва.  

Трябва да се знае, че Швейцарските банки вече отказват да отпускат заеми за ски оборудване на курорти с надморска височина под 1500 метра.

В България няма условия за създаване на истински ски зони – тоест системно свързани 4-5 ски курорти от един ски регион с интегрирана инфраструктура.  Подобни има само в Алпите (поради релеф и налични съоръжения и пътища) и те наистина могат да осигурят каране на ски с една карта в рамките на зона, разпръсната между 2-3 долини.  Само така са възможни ски зони с по 200км ски писти.  Това са реално не е едни курорт, а няколко села и курорти, маркетирани под общо наименование на ски региона.  В България това е невъзможно, така че дори опитът да се конкурираме на този пазар е безумен.

  

“Дори и много да се инвестира на Витоша и да се направи компромис с природата, не е възможно да се изгради мащабна ски зона. Не може да става и дума за сравнение с региони като Кортина д'Ампецо или Алп д'Юез”.

Освен като релеф, трябва да се разбере, че тези ски региони имат свързани транспортни системи и жп. Транспорт, нещо което не съществува като елементарна основа у нас, е предпоставката за такива.  Няма никаква интеграция на предложените проекти със системите на градския транспорт, което дори тъпите комунисти са правили.  В Алпите част от характеристиките на едни курорт, наред с броя лифтове и писти е жп осигуреността.  Погледнете ревютата на курорти в http://www.snow-forecast.com/.  Това, наред с друго, е свързано с грижата за природата и не използването на самолети при пътуванията за ски, но и традициите.

Трябва ясно да се разбира също така, че вече се говори за skiable area, а не за дължина на пистите.  Например по този показател Алеко изпреварва Банско.  Така че правеното на км писти не винаги е адекватно.  

Горист пояс: поради особеностите на релефа у нас, ски курорти са разположени в гористия пояс, което води до по-значително средно относително изсичане на гори за направата на едни ски курорт, отколкото в Алпите.  Високите части на нашите планини са покрити със скални реки, сипей и скалисти ребра, което също ги прави неизползваеми (с изключение от части на билото на Стара планина, което обаче е неподходящо за ски спорт поради константните ветрове, обусловени от факта, че планината е разположена напречно на основните въздушни маси).  Използването на терени, покрити с камъни е възможно само след натупването на значителна снежна покривка, което, ако въобще се случи, е чак в края на сезона и е икономически нерентабилно.  Голямо е хидроложкото значение на горската растителност. Тя оказва като цяло положително влияние за формирането и режима на оттока. То се изразява в намаляване на повърхностния отток и увеличава проявата на инфилтрация и акумулация на подпочвени води, които подхранват речните течения, удължаване периода на пълноводие на реките и повишаване на оттока през маловодието. С други думи почвената и растителна покривка осигуряват по-равномерен отточен режим на реките.

Климът: България е твърде далеч от основните водни басейни, където се формират влажни въздушни маси – Атлантическия океан.  Освен това преносът е от Запад на Изток, така че дори непосредственият ни воден басейн не може да формира никакви валежи у нас.  Фактът, че между нас и Средиземно море също има планини, допълнително влошава нещата и прави Македония по-снежна страна от нас.  В Австрия средната темп през Януарие е 0 градуса.

The average winter temperatures are around 0°. Snow on the mountains in spring and autumn is not uncommon.

Начало на сезона: Основен компонент на една ски дестинация, защото хората искат да карат ски по-рано, а не през Март-Април. Поради всичко гореизложено в България условия за ски има една след Коледа, а това е не конкурентно.  (Последните 20 години това е била тема на живота ми, така че вярвайте ми).  В Алпите обаче условия за ски има още от Октомври, когато се открива и Световната Купа.  Реално в повечето топ курорти работата започва Ноември, когато и на хората най-много им се карат ски, така че да се хване този пазар.  Така че началото на сезона е най-важното нещо, а недостатъчната снежна покривка у нас, просто го отлага във времето, така че дори не можем да капитализираме силния Коледен сезон.  Хората правят резервациите си за него още септември и търсят места с гарантиран сняг.  Пак повтарям, хората търсят планинско преживяване и изкустеният сняг е лош сурогат.  От друга страна Март месец хората вече не мислят за ски.  Щом се стопи снега в града и масовият скиор забравя за него.  Само ние в София си имаме планина да ни напомня, че има сняг, в Западна Европа няма.  Само запалени скиори и хора свързани с планината продължават и март да мислят за ски.  

С промяната на учебната програма и измененията в климата дори традиционната Априлска ваканция у нас отпадна като период, свързан със ски.  Така че няма абсолютно никакво значение, че у нас се карат ски до 5 Май.  Просто на хората не им се кара вече, а им се ходи на море.  Да не забравяме, че на 1 май се открива туристическият сезон в Северна Гърция (Халкидики), така че да се разчита на Април е абсурд.

Традиции: тази теза е трудна за обяснение и трябва още да се развие. За разлика от България, където има достатъчно равнини за хората да обитават, Алпите хората наистина живеят вътре в планината и наистина се препитават от нея.  В България това може да се види само в Родопите, Странджа и отчасти в полите на Стара планина.  Останалите планини са ненаселени.  За българина е трудно да си представи, че някой ще живее в условия, близки до тези на Рилския манастир, но за Алпите това е нормално.  Друга масова заблуда е, че Банско е в планината, когато то е разположено в полето, така че да се говори, че това е планински град е абсурдно.  Тази теза трудно се обяснява, но е съществена, защото в Алпите много от ски писти са били първо пасища, докато в България бившите пасища са отдавна залесени, а този поминък е умрял (Типичен пример е Говедарци или Родопите, където са отглеждали овце, но след създването на границата и невъзможността да ходят до Бяло Море просто са престанали, а после и комунистите ...).  Тук за съжаление още не съм подготвил анализ на териториално селищната система на България през вековете и каква е била връзката на хората с нея, но реално българинът не живее в планината, тъй като не му се налага.  

Традициите са свързани и с това, колко хора практикуват даден спорт и какъв е местният пазар, а у нас тези спортове са по-скоро буржоазна придобивка и нямат масов характер.  Освен това, почти всички зимни спортове не са особено популярни.

Води:  от хидроложка гледна точка България е много зле, като Водните ресурси на България са незначителни /около 20,1 млрд.м3/..  Реките ни са сравнително къси и с ниски водни нива (Дончев, Д.. География на България. София, ciela, 2004. с. 68), така че водата ни бързо напуска пределите на страната.  Това прави нашите води жизнено важни за нас самите.  Малкият териториален обхват на България и непосредствената и близост до р. Дунав и Черно море, заедно с положението на Стара планина и близостта и до Егейско море са предпоставка за образуване на къси речни артерии и малки речни системи.

Трябва да се знае, че Рила е най-голямата вододайна зона на Балканите (от нея пият София, Самоков, Дупница, Благоевград, Разлог, Якоруда, Костенец и тн - около 2 млн души).  За да се съхрани водата гората е изключително важна.  Тя не просто пази водата чрез корената си система, но не позволява изпарението ѝ, като пази сянка, освен това осигурява равномерен средногодишен отток.  В противен случай след падането на валеж водата просто се оттича по късите ни реки в чужбина и за нас нищо не остава.  Хората често забравят, че именно поради това е много важно да имаме валежи от сняг и постепенно снеготопене (не че това зависи от нас), което да гарантира оттока.  Гората освен това е много важна за микро климата, като осигурява по-ниска по-ниски температура, което води до повече валежи.  Тук трябва да се каже, че изкуствения сняг може силно да застраши нашите води.

Туризъм: Погрешно се счита, че този сектор на икономиката у нас може да бъде водещ, но обективната истина е друга.  Вярно е, че в него се наливат огромни капитали, но това практически е свързано с прането на мръсни пари, което е значително по-лесно и предвид намалените ставки за ДДС в него.  Секторът е с ниска принадена стойност и ограничена заетост, а статистиката за него е непълна.  Например всяка сладкарница е туристически обект и това изкривява данните за доходността на международния туризъм (т.к. местният си е просто сектора на услугите и не привлича капитал от вън).

В Туризма са заети 4% от общото заетите в България.  Заради това е безумие да се мисли, че този сектор има потенциал да бъде водещ.  Служителите са едни и същи и на морските и на зимните курорти и за собственика на хотели и по-лесно да наеме цялостен персонал.  Просто месните хора не стават за „добър ден” да казват, за това. За чужди езици дори не говоря. Компирите в Самоков са пословични и за толкоз години още не искат да се научат на хора да идат, пък за Банско какво да говорим – те на тях нищо не им се разбира, но като го разбереш ти се иска да не беше. (малко хора знаят, че положението в Боровец е било толкова трагично с персонала, че са взимали този от Албена по време на комунизма). За това колкото хора дойдат, повече и не се връщат. Това е положението, какво беше – лош материал.

Пазари: България е твърде отдалечена от основните туристически пазари и се намира в конкурентен район на нововъзникващи такива.  По отношение на ски туризма ние не можем да се конкурираме, тъй като има силни традиции в Европа, включително да се ходи на ски или каравана дори и в повече случая в собствената държава.  

Ето тук има и конкретни данни.  Според тях у нас ски карат под 300 000 души (впреки, че в статия се посочва по-раздута цифра, реално уйкенд скиорите и тези, които са си позволили ски ваканция на практика съвпадат, а фактът, че преобладават тези с ваканцията, само подкрепя тезата ми), а основните пазари са гърци, румънци, англичани и руснаци или общо още 550 000 души, което никак не е добре.
Единстените възможни пазари за България за ски туризъм са:

Англия – при тях традиционно ходенето на ски е свързано с пътуване със самолет в чужбина, но има традиции за високия клас туристи, да се ходи на ски с автомобил във Франция.  Потенциалът обаче е само за нисък ценови клас и то за обучение по ски.  Английският турист е доста капризен и в този смисъл, след като се понаучат те търсят свързани ски зони със стотици километри ски писти.  Подобно желание е характерно за скиори, които от сравнително скоро са се запознали със спорта и все още го възприемат като чисто физическо занимание, за това и за тях чистата бройка е мотивираща.  Освен това, за англичаните е традиционно да не са привързани към определен ски курорт (обратното пък е характерно за много от континенталните нации).

Холандия – позициите на този пазар са загубени, а България има прекалено лош имидж.

Германия – за повечето немци ходенето на ски традиционно се осъществява посредством любовта им към автомобила, така че понякога е трудно да натовариш немец на самолет за ски.  Освен това те са немскоезичен пазар, за който има огромно предлагане в Австрия и Швейцария и практически те се чувстват там у дома си.  Неорганизираността на нашите курорти в сравнение с Гармиш е просто уникална

Франция – типично алпийска нация със силно чувство към планината.  Множество ски курорти, така че практикуването на този спорт не е свързано с пътуване в чужбина.  Увеличено търсене на семейни и уикенд дестинации, където хората да имат възможност да практикуват спорта непосредствено с децата си, а не както е в България например.  Чист брой писти не може да привлече французин.  Но колкото и да е чудно България генерира ски посещения от Франция свързани със ски туринг.  Това са хора, които оценяват планината като красота и емоция и търсят дивото.  Платежоспособни са, но масов туризъм от там абсурд

Италия – имат доста добри ски курорти и традиционно си ги ползват, нямат навик да пътуват в чужбина с цел отдих.

Испания – виж Италия

Скандинавия – имат голямо предлагане на ски курорти.  Силно развито ски бягане, което ние практически не предлагаме.  Зимата търсят слънце, но по на юг от нас.

Източна Европа:

Унгария – твърде близко с автомобил до огромния Австрийски пазар.  Словакия, същото плюс собствени планини.  Чехия – нашите курорти са им твърде напрягащи и разгулни, имат доста по-близки и собствени.  Същото се отнася и до Полша.  В тези държави ски се практикуват не само в алпийски стил, но и в норвежки, което автоматично ни декласира.  Например в Полша ски скоковете са много популярен спорт също.  Практикуват се и шейни и др подобни, което пак ни поставя извън карата им.

Русия – за тях е въпрос на престиж да посещават Алпите, така че ние можем да се класираме само на по-ниския ценови пазар.  Капризни са и търся брой писти, което не можем да го осигурим.  Трябва да е ясно, че руската аристокрация и нейните съвременни подобия посещават швейцарските курорти, отпреди ние да се освободим.

Украина – подобно на Русия.  Нулев таргет от наша страна.  Развиват собствени ски зони, което ни декласира като достъпност

Регионални пазари:

Румънски – основното предимство на България на този пазар са пътищата.  Колкото и невероятно да ви звучи има страна, която има по-лоши пътища от нашите.  Това е единствената причина да ни посещават, така че тя бързо може да отпадне.  Практически времето за пътуване от Букурещ до техните курорти или до нашите е съизмеримо.

Сърбия – от цяла Югославия сърбите останаха единствени без ски курорти, поради това на техния пазар имаме някакъв шанс.  Реално обаче те ходят традиционно с кола, достъпът до България е по-труден от този до Черна Гора, Словения (!!!) и Хърватска.  Имат традиции да посещават тези държави.  

Македония – нашите братя, които бая ни мразят, имат собствени курорти и единствената, повтарям единствената причина да идват в България са албанците.  Гърция – уйкенд туристи основно.  Имат малък инетрес и то предимно в северната част на страната.  Перспективите са по-скоро на местно ниво и за секс туризъм.  Турция – имат огромни планини с валежи, от които ми се реве.  Не са свикнали да потребяват туристическа услуга в чужбина.  Единствено посещават Родопите.

България е твърде разгулна за туристи от арабския свят, плюс това там пазарът е силно ограничен.

Трябва да се отчита, че при нации с планински традиции, ходенето на ски е свързано основно с възможността да се пребивава зимно време в планината.  За алпийски нации като Франция, Италия, Автрия, Швейцария, дори Германия, е характрено, че ски туристите търсят разнообразие от спортно-туристически занимания.  Съвсем нормално е за тях един ден да карат ски, на следващия да правят преход със снегоходки, на третия да направят няколко кръгчета със ски за бягане.  Зимните шейни също са много популярни.  В този смисъл развитието на ски курорти ориентирани към чист брой писти за алпийски ски, поставя наши пазар в по-долен ценови клас и го ориентира към начинаещи до малко под-средно ниво скиори, които след като развият уменията си търсят всяка година нова ски зона.

Местен пазар – силно ограничен, с търсене само в началото на сезона, българите нямат ски или планински традиции, характерни за по-образовани и развити общества.  Цената е непреодолимо препиятствие също.  Слабо развити са и съпъстващите на ските форми на туризъм – зимен пешеходен, преходи (със негоходки или ски), ски бягане, шейни и тн.  Това води до понижен интерес и към самия спорт.  Със засилването на тенденцията за ограничаване на достъпа до планината на цели групи от населението, посредством ценовата си политика и убийството на малките ски зони, българските ски стават все по-ексклузинев спорт.

Да припомня, че в Австрия всеки курорт с думата baden (баня) в наименованието си е два пъти по-скъп от всеки друг аналогичен ски курорт, така че все не мога да се сетя защо акцентът пада на ски туризма.

Летен туризъм - навсякъде в Алпите летният туризъм играе съществена роля за планинските курорти.  Малко от вас може би знаят, че най-известните и скъпи Швейцарски курорти (Давос, Сейнт Морис, Зермат, Венген или Шамони, Франция) са станали първо летни туристически дестинации, чако петдесетина години по-късно са започнали развитието си и като ски курорти (но все още са 50/50).  В някои курортни приходите от ски са по-малко от летния туризъм.  Така че развитието на чисто ски ориентирани планински центрове е недалновидно, колкото и Плама Плевен или Кремиковци.  Самите курорти така стават невероятно неконкурентноспособни.  

Почти всички френски ски курорти са известни и задължителни спирки на Тур Де Франс, защото колоездачния пазар е почти толкова сериозен.  За съжаление това у нас въобще не се прави.  Като изключим прояви като Рали България с център Боровец и Байк Парка в същия курорт, в останалите курорти лятно време работят по точно 5 хотела.  Особено трагичен пример е Банско, където лифтовете никога не са работили лятно време.  В България също така няма летни атракциони като летен бобслей и подобни.  В този план, отворено писмо на Асоциацията на българските туроператори и туристически агенти (АБТА) и Българската асоциация за алтернативен туризъм (БААТ) правилно поставя въпроса, че основното предимство на нашия туризъм е неговия пейзаж, който ще бъде силно засегнат (тук може снимка с много лифтове от Банско един над друг).  

Перспективите:

Тенденцията в световен мащаб и в частност на Европейския предполага разнообразен туристически продукт.  България не може да привлече туристи само с един вид атракции, но в съчетание може.  Ние нито имаме пирамидите, нито Еверест, нито Копа Кабана.  У нас има малки атракции, които по отделно не могат да генерират достатъчен поток, но в кобинация с други е възможно, а така се постига и много по-висока доходност.  Трябва да се таргетират туристи, които хем да се интересуват от спорт, от култура, от вино и тн.  

Друга европейска тенденция е застаряването на населението, така че туристически продукти, ориентирани към по-възрастното население ще имат устойчив потенциал.  

В този план всеки човек в България трябва да си зададе един много прост въпрос - Какви ски курорти са нужни на България?  Големи, скъпи, ориентирани към международния туризъм, но недостъпни за българските любители.  Нужни ли са ни ски курорти, които практически да изтрият горите от най-красивите ни планини, при положение, че можем да оправим прекрасните писти, които имаме?  Кое е по-важно: децата да карат ски безопасно пред очите на своите родители или да правим писти, по които пияни чужди туристи да отнасят скиорите?  Какъв е общестеният интерес:  да се направи курорт за 70млн Евро (с пари с неясен произход) или да работи лифтът и гражданите да могат да го ползват (на нормална цена)?   Хората следва да си дадат сметка дали ще могат с техния съпруг/а и дете да си позволят да отделят 53лв за двупосочни билети за тримата, без лифт карти (според актуалните цени на Банско и предстоящи за Витоша)?  

Хората също така следва да си зададат уместните въпроси: искаме ли да си подарим за вечни времена планините на някакви мутри?  Как ние пазим паркове на почти осемдесет години (създадени от нашите пра дядовци именно, за да се спре превръщането им в частна вилна зона)?  Струва ли си да вярваме на фирма, която безцеремонтно и пред очите на всички ни разруши незаконно и по престъпен начин каменните реки на Витоша?  Можем ли да имаме доверие на хора, които при разрешени 95ха за ски зона, ползват 165ха и държавата им предлага да станат 2200?  Желаете ли да карате ски на писта, където ще ви отнемат ски карата, ако учите сам детето или приятел на ски или предпочитате нормални писти, където да се забавлявате?

Това не са химерни алтернативи, а съвсем нормални и злободневни реалности в нашата държава. Практически хората трябва ясно да кажат дали искат държавата да е в ролята на собственик на апартамент, който пуска вътре една мутра, която не му плаща дори наем, но за сметка на това правителството плаща данъци и поддръжка на апартамента.

Ски общонстта:

Друг въпрос, който хората трябва да си зададат е Защо самата ски общност не е единна и обединена зад тези проекти?  Защо ски учителите, които имат бизнес, свързан с лифтовете са против?  Защо независими асоциации на най-корави и надъхани скиори като БАССЕС са против?

Новият проект за Закон за туризма на практика ще закрие по-малките ски писти, като създаде за тях такива изисквания, които те не могат да покрият и дейността им ще  е напълно нерентабила.  

Курорт, базиран на семейното преживяване, където цялото семейство отива с колата, паркира до ски пистата и се забавлява, когато има снежни условия.  Малки ски писти, които са популярни сред местните общности и които са свързани с хижите.  Навремето имаше влекче дори до началната станция на Симеоновски кабинков лифт.

Да спомена също, че в Австрия е престижно да кръщаваш лифтове на резервати, защото те са по-популярни от самите ски курорти и носят повече печалба.  Истината обаче е, че традициите са това, което прави огромната разлика и ние не можем да го наваксаме. Така че да се говори, че който е против тези проекти, е против самите ски е долна лъжа. Няма скиор или бордист, които да не обича планината и снега.  Но тези закони и ски зони не се правят от истински скиори, а от хора с престъпни намерения.

Ски в България:

В България има прекрасни условия за малки ски писти, напълно съобразени с релефа, климата, начина на живот и нуждите на хората. В които да има собствена общност. Достъпни не само като цена, но и чисто като пътуване, където да се дава истинска възможност на децата да се научат да карат ски и да се забавляват, за да не се налага да се правят дни на снега и кампании да върнем децата в Планината (хората, които правят тези кампании са основните виновници децата да не могат да стъпят в планината). Сега пистата край Бистрица е превърната в трасе за незаконни ралита с бъгита, пистата при Сълзица и Голи връх също не работят, нито тази на междинна на Бай Кръстьо (на която е имало даже настилка за каране без сняг). Какво да говорим за пистичката в Бояна. Сега там се мъдрят блокове. Тази при хижа Планинец също не работи, тази пред хотел Елица или между Бор и Тинтява, Конярника ... какво да изреждам, като поменик стана. Но тези писти и влекове даваха възможност на хората да карат ски, реално. Освен това, не са плод на безсмислена сеч и осакатяване на планината, те бяха напълно съобразни с Витоша. Къде е БФСки да ги възстанови тези писти? Какво се прави за малките курорти? Затриват се. 

За това да ви припомня, какво казват опитните в това отношение французи:

“в малките ски зони в Швейцария и Франция има все по-голям ръст на клиентите за точно такъв тип ползване на планината: по-близко до природата, по-семейно прекарване. Има други места в Европа, на които могат да се карат сериозни ски. Съдбата на Витоша е по-скоро в първата посока“

Отново повтарям, че СПА туризмът е една реална алтернатива за масов, целогодишен и високодоходен туризъм, подходящ за нашите  условия.  

Рентабилност

Има един много интересен въпрос, защо се правят тези ски проекти?  Би следвало, щом се правят от частен инвеститор, той да преследва печалба.  До в едно интервю, членът на борда на директорите на “Витоша Ски” АД и зам. председател на БФСки - Георги Бобев казва, че всички останали скъпо струващи съоръжения, които трябва да се направят към една писта. Можете да си представите за един инвеститор какво представлява. И говорим само за една писта. Ако трябва да развива някакъв център, световната практика в тази област показва, че дейността в повечето случаи, която касае лифтовата инфраструктура, поддържането на писти е или на нулата, или губеща. (Ако е така, то защо инвестирате в подобна, явно в България нещата са наобратно) Ски-туризмът се издържа основно от хотелиерската дейност, съпътстващите услуги (например ски-учителите), докато дейността по поддръжката на пистите и съоръженията, която е изключително скъпа като цяло това е и в световен мащаб практиката е нека да кажем, че не е печеливша

Ето и още едно доказателство.  Ако Витоша ски АД няма печалба от дейността си, защо настоява да прави ски курорт?  Сигурно защото ще печелят от друго?!? От Монопола, от забраната друг да учи на техните писти и най-вече от изпирането на пари.  Хората се радват, че ще се инвестират 70млн евро в ски курорта, но не си задават въпроса кой ще изплаща тази инвестиция?  Не осъзнават, че те самите с карти за 60-70 лева ще изплатят тези пари.  

Още една статия, описваща защо ски дестинация България е абсурд