сряда, 16 септември 2015 г.

Юридически анализ за казуса 'строителство' в националните паркове

По-надолу ви представяме юридическия анализ на адвокат Александър Коджабашев на чл. 21, т. 1 от Закона за защитените територии, който се отнася до забраните за строителство в границите на Националните паркове.

Подзаглавията, подчертаните и удебелените изречения са от екипа на Прозрачни планини.

http://forthenature.org/news/3425

Докладът следва да отговори на въпросите:

1. Разрешено ли е строителството на нови пътища или нови спортни съоръжения в националните паркове?

2. Какво се има предвид под съоръжения за нуждите на управлението на парка и обслужването на посетителите?




Текстът на закона и историята на неговото приемане

1. Чл.21, т.1 от Закона за защитените територии е приет с първоначалното приемане на закона през 1998 година. Самият текст гласи:

Чл. 21. В националните паркове се забраняват:





1. строителство, освен на туристически заслони и хижи, водохващания за питейни нужди, пречиствателни съоръжения, сгради и съоръжения за нуждите на управлението на парка и обслужването на посетителите, подземни комуникации, ремонт на съществуващите сгради и пътища, спортни и други съоръжения;

От обсъжданията в пленарна зала на Народното събрание по време на гласуването на закона става ясно, че народните представители имат волята да приемат закон, чрез който да се даде приоритет на консервационната пред производствената, в това число и строителната дейност. Това става ясно от встъпителните думи на председателя на Комисията по околна среда Лъчезар Тошев, където, макар и думата „строителство“ да не е изрично спомената, се посочва, че приоритет е запазването на природното богатство и развитието на туризма. Спортът и спортните съоръжения не са отделно коментирани от народните представители.



2. Относно забраната на строителството на нови пътища и спортни съоръжения в националните паркове има основания да се приеме, че народните представители са имали воля за приемане на такава забрана. На поне две места председателят на Комисията по околна среда подчертава, че
целта на закона е да се изключи всякакво ново строителство на сгради и съоръжения.

Стриктната консервационна политика на чл.21, т.1 е изрично подкрепена от депутати от управляващите и от опозицията.

От дебата за статута на парк Витоша и за това дали паркът трябва да бъде включен в списъка на националните или на природните паркове става ясно, че у народните представители няма съмнение какво предвижда забраната на чл.21, т.1 от проектозакона.



3. Интересно е, че през 1998 г. поне един от народните представители от управляващото мнозинство прави опит да повдигне въпроса дали забраната на чл.21, т.1 ще важи за всички зони на парка. Депутатът Илиян Попов (СДС) настоява още в закона да бъде определено за кои зони ще важат забраните на чл.21 – т.е. предполага се, че някоя от забраните няма да важи за всички зони на националния парк.

Народните представители отхвърлят предложението на Ил.Попов. Мотивите за отклоняване на предложението на Ил.Попов са изразени от народния представител Л.Тошев – на първо място, че със закона не е възможно да се районират националните паркове. На второ място, че се очаква да настъпят промени в екосистемите, които да бъдат отчетени от плановете за управление на парковете, които ще бъдат приемани на най-високо ниво – от Министерския съвет. Посочва се също така, че между националните паркове съществуват различия.



4. През 2000 година текстът на чл.21, т.1 от ЗЗТ е изменен. Изменението е инициирано от изпълнителната власт. Министерство на околната среда и водите е сигнализирало, че съществува неяснота относно тълкуването на израза „ремонт на съществуващите сгради и пътища, спортни и други съоръжения“. Посочва, че някои тълкуват закона в смисъл, че ремонтът се отнася само до съществуващите сгради, но не също и до пътищата, спортните и другите съоръжения. За отстраняване на неяснотата при тълкуването на закона е прието изменение, при което съюзът „и“ се заличава, а на негово място се поставя запетая. Така текстът звучи по следния начин:

Чл. 21. В националните паркове се забраняват:





1. строителство, освен на туристически заслони и хижи, водохващания за питейни нужди, пречиствателни съоръжения, сгради и съоръжения за нуждите на управлението на парка и обслужването на посетителите, подземни комуникации, ремонт на съществуващите сгради, пътища, спортни и други съоръжения;



Обсъжданията през 2000 година потвърждават намерението на народните представители да въведат забрана за ново строителство, включително и на нови спортни съоръжения на територията на националните паркове.




Териториално устройственият план на ски-зона Банско.



5. През 2000 г., приблизително по едно и също време с изменението на чл.21, т.1 от ЗЗТ министърът на околната среда и водите съгласува териториалноустройствен план (ТУП) за извънселищна територия „Ски-зона с център гр. Банско“. Това става в рамките на процедурата за оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС). Планът предвижда изграждането на нови писти и съоръжения. Граждани и неправителствени организации обжалват решението за съгласуване и пред Върховния административен съд е поставен въпроса за това дали планът нарушава чл.21, т.1 от ЗЗТ.



6. Върховният административен съд се произнася окончателно с решение на Петчленния състав – решение № 7214 от 02.10.2001 г. по адм.дело № 6309/2001 г. В решението, на много важния въпрос за спазването на чл.21, т.1 е посветено едно единствено изречение. Съдът заявява, че

„Съгласно чл. 21, т. 1 ЗЗТ в националните паркове е допустимо строителство на обекти за обслужване на посетителите в парка, както и на спортни и други съоръжения“.

Още от самото начало е ясно, че съдът не отграничава два абсолютно отделни случая на допустимо строителство в националните паркове – строителството на обекти за обслужване на посетителите в парка и на спортни съоръжения. Съдът не коментира според него към коя от двете категории строителство попадат предвижданията на ТУП-а на ски зоната. Съдът не очертава дори и видовете строителство, предвидени в плана, които според него попадат в двете категории. Освен това съдът премълчава и не коментира законовата забрана за ново строителство на спортни съоръжения на територията на националния парк. Горепосоченото изречение, с всичките му неясноти, ще се превърне по-късно в основен мотив за разрешаване на строителството на нови ски писти и лифтове на територията на ски-зона Банско.




Планът за управление на Национален парк „Пирин“ – 2004-2014 г.



7. През 2004 година влиза в сила план за управление на НП „Пирин“ за периода 2004 – 2014 г. Планът предвижда зониране на парка и съдържа описание на функционалното предназначение на зоните.

В част трета, раздел III, т.17 се посочват допустимите дейности в зоната за сгради и съоръжения. В подточка 10 на т.17 се посочва, че в зоната за сгради и съоръжения е допустимо

„строителство, ремонт и реконструкция на сгради, пътища и съоръжения“.

По-нататък в същия план, в раздел IV, озаглавен „Режими и норми по видове дейност“ се описват условията за строителството за ремонт и реконструкция. Тези условия са посочени в т.76 и 77.

Т.76 повтаря изявлението на подточка 10 на т.17, цитирано по-горе. В т.77 съществуват две подточки – 1 и 13, които имат отношение към чл.21, т.1. Т.77, подточка 1 забранява ново строителство на

„обслужващи бази и съоръжения“.

Подточка 13 пък предвижда

„доизграждане на одобрените ски писти, съоръжения и обекти съгласно утвърдения ТУП на „Ски-зона с център Банско“ и ОВОС към нея от 2000 г.“.



8. Струва ми се, че Планът за управление на НП „Пирин“ страда от известна противоречивост. Независимо от обстоятелството, че планът се позовава на чл.21, т.1 от ЗЗТ, режимите и нормите по видове дейност са формулирани по начин, който изменя смисъла на чл.21, т.1 от ЗЗТ. Намирам формулировките на раздел III, т.17, подточка 10 и на раздел IV, точка 76 за противоречащи на чл.21, т.1 от ЗЗТ, защото в тях не се заявява категорично, че ново строителство е забранено. Що се отнася до т.77 от раздел IV, ми се струва, че в нея не се разграничават двете категории строителство – предвиденото от ТУП, но все още неразрешено строителство от една страна и от друга страна – предвиденото от ТУП и разрешено строителство.

Възможността за тълкуване по различен начин на т.77 произтича от употребената дума „доизграждане“, която може да наведе на мисълта, че е разрешено изграждането само на онова, което вече е започнало. В съдебната практика не открих случай, при който съдът да се е коментирал този последен въпрос.



9. В Плана за управление на НП „Пирин“ – 2004-2014 г. не открих разпоредби, с които да се уточнява кои са „сгради и съоръжения за нуждите на управлението на парка и за обслужването на посетителите“ по смисъла на чл.21, т.1 от ЗЗТ.




Съдебната практика във връзка с чл.21, т.1 след влизане в сила на Плана за управление на НП „Пирин“

10. След влизане в сила на Плана за управление на НП „Пирин“ съдът е имал на няколко пъти възможността да тълкува чл.21, т.1 от ЗЗТ заедно и в съвкупност с разпоредбите на Плана за управление, в това число с режимите и нормите за извършване на строителство. Съдилищата са приемали, че щом е предвидено в плана за управление и в ТУП-а на ски зоната, новото строителство е допустимо. Съдилищата не са коментирали по изричен начин противоречието между чл.21, т.1 от една страна и ТУП-а и Плана за управление от друга страна. Имплицитно е било приемано, че влезлия в сила ТУП и План за управление са в състояние да натежат повече от нормата на чл.21, т.1 от ЗЗТ .



11. Същевремено в поне един случай ВАС е загатнал, че строителството на обект, който попада не само в зона IV – зона за сгради и съоръжения – а и в друга зона може да бъде незаконно. Мотивировката в този случай е била основана не на забраната на чл.21, т.1 от ЗЗТ, а върху разликите в режимите на строителство за зони III и IV. Т.е. ВАС е избягвал да се позовава пряко на чл.21, т.1 от ЗЗТ .



12. Като цяло съдебната практика не е разграничавала случаите, когато строителството е:

а) за нуждите на управлението на парка и за обслужване на посетителите и

б) на спортни съоръжения.

Освен това съдебната практика не е коментирала изрично въпроса относно това дали новото строителство по буква „а“ по-горе трябва да отговаря едновременно на двата критерия – за посрещане на нуждите на управлението на парка и за обслужване на посетителите. Или пък е достатъчно новото строителство да отговаря на един от горепосочените два критерия, за да бъде допустимо по силата на чл.21, т.1 от ЗЗТ. В поне два случая съдебната практика посочва, че планираното строителство е за обслужване на посетителите – т.е. може да се заключи, че магистратите приемат наличието на само един от критериите за достатъчно условие да се приеме, че новото строителство е допустимо.



13. Следва да се отбележи, че съдебната практика е приела, че изграждането на МВЕЦ „Илийна“ на р.Илийна с възложител „Рилска света обител Рилски манастир“ е съоръжение „с цел осигуряване нормалното обслужване на посетителите“ . Отделни магистрати са възприемали „разширението и изменението на съществуващи два влека с четириседалков лифт“ като „съоръжение за обслужване на посетителите“ . В едно друго решение на тричленен състав на ВАС като първоинстанционен съд е прието, че „подмяната на съществуващ седалков лифт 4FIX „Бъндеришка поляна-Коларски път“ с ново съоръжение Купелбар 6 CLD в зона Бъндерица, ски-зона Банско е дейност, свързана с управлението на националния парк“ .



14. Забелязва се също така една тенденция, при която съдът предпочита да изследва евентуалните негативни последици от една планирана инвестиционна дейност, вместо да тълкува фактите просто в светлината на правните забрани на чл.21, т.1 от ЗЗТ. В интерес на истината трябва да се отбележи, че позоваването на чл.21, т.1 от ЗЗТ е било винаги по повод на някакъв вид процедури за оценка на въздействието – било ОВОС или пък преценка за необходимостта от ОВОС. Т.е. основният въпрос е бил друг, различен от забраната на чл.21, т.1. Независимо от това не е имало пречка съдебните състави да се произнесат и да обяснят, чрез забележка – obiter dictum – какво мисли съдът за смисъла и значението на чл.21, т.1 от ЗЗТ. Нищо подобно не се е случило досега….




Мнението на адв. Коджабашеве относно чл.21, т.1 от ЗЗТ



15. На първо място считам, че не може да има съмнение относно смисъла на забраната на чл.21, т.1 за ново строителство на сгради, пътища, спортни и други съоръжения. Това е категоричният извод от прегледа на парламентарните обсъждания на приемането на чл.21, т.1 през 1998 година и на изменението на същия текст от 2000 г. Не коментирам въпроса дали тази забрана е осъществима на практика с оглед на засиления натиск за строителство на територията на НП „Пирин“.



16. На второ място считам, че подзаконовите актове, каквито са ТУП на Ски-зоната над Банско и Плана за управление на НП „Пирин“ е трябвало да се съобразят с буквата на чл.21, т.1. Това е моят извод от правна гледна точка. Не може да има съмнение, че плановете за управление на националните паркове, от които се очаква да определят „други условия (подч.мое) за извършване на дейностите в националните паркове“ трябва да се съобразяват със забраните по чл.21. Обратното би означавало да се даде право на плановете за управление да регламентират дейностите в националните паркове в нарушение на закона.



17. Считам, че под „нуждите на управлението на парка“ следва да се разбира нуждите на управата и охраната на парка – т.е. на онези административни функции, които управата на парка трябва да осъществи.



18. Най-трудна за тълкуване ми се струва онази част от чл.21, т.1, която предвижда, че е възможно ново строителство „за (нуждите) на обслужването на посетителите“. Законът и обсъжданията по повод приемането му не дават отговор на тези въпроси. При сегашната уредба на Плана за управление в зони I, II, и III са забранени не само новото строителство, но и ремонтът на съществуващите сгради и съоръжения.

Намирането на точното определение на понятието „посетители на парка“ ще зависи много от идеята, която се защитава. Възможно е да се търси определение, при което под „посетители на парка“ се разбират единствено и само пешеходните туристи – т.е. онези, чиято дейност е в най-пълно съответствие с консервационната идея и с минимално въздействие върху природата на парка.



19. Подобно на съдиите по-горе (виж т.12), считам, че „за нуждите на управлението на парка“ и „за обслужване на посетителите“ са два отделни критерия, на основата на които може да бъде разрешено ново строителство. Много малко са сградите, за които си представям, че могат да отговарят едновременно и на двата критерия – например посетителски център, където да се помещава и офиса на чиновник от управата на парка. Отбелязвам, че не е невъзможно да се защитава и противното становище.

Също така считам, че е важно да се знае какво се има предвид под „обслужване“ – както посочих по-горе в един от случаите кръга на посетителите е изключвал спортуващите, но пък е прието, че производството на ток от МВЕЦ е дейност за „обслужване“ на посетителите. В този последен случаи връзката между „нуждите на посетителите“ и новото строителството (макар и неизследвана от съда) изглежда да е била доста опосредствана – посетителите имат нужда от някакво обслужване, това обслужване има нужда от електрически ток, а за производството на електрически ток е необходимо да се построи МВЕЦ…..



20. Също така считам, че ако някое инвестиционно предложение, дори и такова, предвидено в ТУП-а, попада едновременно в две зони на управление – III и IV – на парка, не е редно нито административният орган, нито съдът да се впускат в изследване на въздействието му върху природата. Такова инвестиционно предложение би било в пряко и недвусмислено противоречие със забраната на чл.21, т.1 и с Плана за управление.

Бъдещето на Национален парк Рила ще се обсъжда в София на 16 септември

Бъдещето на Национален парк Рила ще се обсъжда в София на 16 септемвриКоалицията от неправителствени организации и граждански групи "За да остане природа в България" и инициативата „Прозрачни планини“ организират обществена дискусия за новия проектоплан за управление на Национален парк Рила на 16 септември 2015 г., сряда, от 16 до 20 часа в зала „Мати-Д“ на НДК. Плановете за управление на националните паркове представляват на практика законът какво може и не може да се случва в тях. Те се приемат след обществени обсъждания с решение на правителството за срок от 10 години.
Коалицията от неправителствени организации и граждански групи "За да остане природа в България" и инициативата „Прозрачни планини“ организират обществена дискусия за новия проектоплан за управление на Национален парк Рила на 16 септември 2015 г., сряда, от 16 до 20 часа в зала „Мати-Д“ на НДК.

Плановете за управление на националните паркове представляват на практика законът какво може и не може да се случва в тях. Те се приемат след обществени обсъждания с решение на правителството за срок от 10 години.

Представители на коалицията "За да остане природа в България" и инициативата „Прозрачни планини“ участваха в много дискусии и планът значително се подобри спрямо първоначалния. Въпреки това не са затворени някои сериозни вратички:

- Необходима е забрана за строителството в целия Национален парк Рила с изключение на водохващания за питейни нужди, пречиствателни съоръжения, сгради и съоръжения на Дирекцията на Националния парк и на Планинската спасителна служба, места за отдих и беседки, палаткови лагери, подземни комуникации, ремонт на съществуващите сгради, пътища, спортни и други съоръжения, без промяна на предназначението. Трябва да има пълна яснота на всичко, което ще е законно разрешено като строителство в Национален парк Рила за следващите 10 години. Тревожно е, че в проектоплана за управление единствената цитирана неправителствена организация е Агенция за регионално развитие на Рила. Сред нейните учредители е „Рила Регионално Развитие“ ЕООД, която работи по мегапроекта „Дестинация Рила“, заради който ще се сече за нова ски зона горите от Говедарци през Мальовица до Седемте Рилски езера.

- Трябва да се ограничи човекопотокът, за да се спре заблатяването и изчезването на Седемте Рилски езера. Природата не може да се възстанови сама от ерозия, замърсяване на езерата и прогонване на дивите животни поради високата туристическа посещаемост (През лятото са отчетени до 3300 човека на ден, повечето от тях използващи незаконния лифт от хижа „Пионерска“ до хижа „Рилски езера“).

- Да не се допуска намеса в горите в 75% от територията на Национален парк Рила, както е по стандарта за националните паркове на IUCN (Международния съюз за опазване на природата). Целта на националните паркове не е да се извършва дърводобив. И без санитарни сечи гората в Рила се възобновява сама. В останалите 25% може да има само поддържащи и възстановителни мерки, които са нужни за опазване на природата.

Повече информация:
Подробности за обществената дискусия могат да се открият на https://www.facebook.com/events/1603688366562863/

Дискусията ще бъде предавана на живо в канала на инициативата „Прозрачни планини“, където всеки желаещ може да даде своето становище:
https://www.youtube.com/prozrachniplanini

На 23 септември 2015 г. ще се проведе общественото обсъждане в Благоевград на проектоплана за управление. Дотогава гражданите могат да изпращат своите становища по него. Ето как става това:
http://blog.prozrachniplanini.org/%d0%bf%d0%be%d0%b4%d0%b0%d0%b9-%d1%81%d0%b2%d0%be%d0%b5%d1%82%d0%be-%d1%81%d1%82%d0%b0%d0%bd%d0%be%d0%b2%d0%b8%d1%89%d0%b5-%d0%b7%d0%b0-%d1%80%d0%b8%d0%bb%d0%b0-%d0%b1%d1%8a%d1%80%d0%b7%d0%be-%d0%b8/

вторник, 8 септември 2015 г.

Мила родна картинка

Жена вися 30 минути с малки близнаци на лифта в Банско 
07.09.2015 14:56; 
7167 прочитания

ости на Банско висяха половин час на лифта край курорта, като накрая ги стовариха обратно в изходната точка - в Банско, вместо на Бъндеришка поляна, където всъщност си били оставили колите.
Техниката аварира, а хората се спасяваха кой както може, разказа за „Марица” пловдивчанката Таня Любомирова. Тя със семейството си, сред които и 4-годишни близнаци, паркирали колата на Бъндеришка поляна и тръгнали оттам. Идеята била да слязат до Банско, да се разходят и после пак обратно. Лифтът обаче едва кретал и в един момент спрял. След намесата на техници съоръжението все пак се движеше с няколко сантиметра в минута и ние успяхме да слезем на междинна станция, разказва препатилата пловдивчанка. Служителите на лифта с половин уста обещаха, че до един час вероятно повредата по лифта ще бъде отстранена. На хората обаче не им прозвучало убедително и започнали да се чудят как да стигнат до колите си. Някои от туристите били паркирали в Банско, а други започнали пътуването си от Бъндеришка поляна. От фирмата, която стопанисва съоръжението, дали няколко жокера, кой от кой по-неудобни. Едната идея била закъсалите туристи да чакат рейс, който да ги извози до изходните точки. Кога ще тръгне въпросният автобус обаче, не било ясно. А другата подсказка - да пътуват на стоп.
Най-големият куриоз обаче се случи, когато група организирани туристи си поискаха парите за неосъщественото пътуване, разказва Таня Любомирова. Отговориха им, че това няма как да стане, но пък може да ползват безплатно картата за следващия ден. Така хората попаднали буквално в нонсенс. Те били на курорта само за уикенда и трябвало да си тръгнат с вчерашна дата. Така че им оставало да пият по една студена вода. Картата за лифта е 15 лева, уточнява пловдивчанката.

При извънредната ситуация туристите с проваления курс решили да сигнализират НАП. Табелки с дежурните телефони на данъчните услужливо стояли до станциите на лифта. И след като изслушали цялата тирада на записа на дежурния телефон, станало ясно, че работното време на НАП е само в делнични дни и сигнали се приемат само тогава. С една дума - прибраха ни парите, а не получихме услугата, обобщава Таня Любомирова.

четвъртък, 3 септември 2015 г.

Ако идеите на Ковачки се реализират, означава, че ще разрушим парк Рила, както за съжаление се случва в Пирин.


​Венцислав Удев: Ковачки замени къпинак в Своге, за да вземе парк Мальовица

Последна редакция на 29/08/15 13:22

http://www.faktor.bg/mnenia/intervyu/53625-ventzislav-udev-kovachki-zameni-kapinak-v-svoge-za-da-vzeme-park-malyovitza.html

Интервю на Васил Василев

- Г-н Удев, с какво е по-различно честването на 120-годишния юбилей на Българския туристически съюз тази година?
- Със своята 120-годишна история от създаването на Българския туристически съюз страната ни се нарежда сред първите основатели на подобно движени след Хърватска и Босна и Херцеговина. С честванията на юбилея искаме да покажем колко сериозно място заема съюзът в българското общество. Може да звучи нескромно, но нашето национално движение привлича около 1 млн. души. За да не звуча голословно, ще ви кажа, че в Национално движение „Опознай България - 100 национални туристически обекта НТО” са се включили 695 000 души. Уникалното тази година за нас е, че тази година ще изкачим за 120-и път на Черни връх, без да сме прекъсвали тази проява от основаването на съюза досега, дори и по време на войните. Единственото, което е съхранило движението ни е любовта към природата. По време на прехода имаше опит да се повлияе на съюза и да му се отнемат обектите, но ние успяхме да се опънем чрез протести и декларации.
- Кой се опитваше да сложи ръка върху обектите на организацията?
- Имаше много различни интереси, защото повечето хижи са построени в близост до манастири и до други атрактивни туристически обекти. Неслучайно хората, които са строили базите са се съобразили с местоположението им. В същото време тенденцията показва, че с течение на времето планинският туризъм ще надмине морския, тъй като не е толкова пренаселен и е много по-чист. Как тогава някой да не хареса хижа Алеко или Мальовица, например? В момента водим битка с бизнесмена Христо Ковачки за хижа Мальовица. Той замени една вековна гора с габър, обрасъл в къпини в Своге. Както казват старите хора, замени кон за кокошка. Ковачки подмени всички ски писти, които бяха държавна собственост, чието предназначение нямаше право да бъде променяно. Той явно е имал някаква перспектива да направи Супермальовица, както беше направен Суперборовец, но това са неосъществими за България проекти, защото нямаме такъв капацитет. Ако идеите на Ковачки се реализират, означава, че ще разрушим парк Рила, както за съжаление се случва в Пирин.
- По какъв начин е направил замяната на Мальовица с къпиновото поле в Своге Ковачки?
- Тези заменки се случиха по времето на Тройната коалиция в периода на 2005-2006 г. със съгласието на земеделския министър тогава. Горските от самоковското стопанство са заличили от картата на Мальовица целия сграден фонд и показват празни скици, в които има само паркинги. По този начин ние като стопани на този терен сме прескочени по време на замяната. По закон по време процедурата трябва да присъстват всички собственици от двете страни, за да кажат своите изисквания и възражения. Ние събрахме десетки хиляди подписи, писали сме до председателя на Народното събрание, който ни обеща проверки, но такива и до ден днешен не сме видели. В момента ситуацията е следната – ние сме собственици на сградите, а Христо Ковачки – на земята. Все още той не е започнал да предявява претенции към пистите, които в момента ползваме ние. От него няма никаква реакция. Ние отправихме покана към Христо Ковачки, за да се срещнем, но и досега той не я приема и не проявява никакъв интерес.
- Може ли чрез промяна в законите подобни практики да бъдат прекратени и парковете да остана суверенна държавна територия?
- Подобни неща в България могат да се случват, ако има партийно лоби, което да те подкрепи в парламента. Ние сме безпартийна организация и много отдавна не сме обвързани с никаква партия. Въпреки, че ние сме 40 000 души и можем да си създадем партия, но нашата политическа сила е природата. Отделно от това страната ни разполага с най-много хижи от всички балкански страни взети заедно, въпреки че някои от тях бяха разрушени и разграбени заради един закон от 1996 г., който даде на общините да стопанисват съоръженията. Голяма част от кметовете не могат да се справят със собствения си град или село, камоли да се качват на 2000 метра в Балкана. Тази работа не е за всеки. За да запазим парковете и хижите, не са нужни хора като Ковачки, а такива, които обичат природата и дори са малко луди. Независимо от всичко към днешна дата съюзът ни стопанисва 185 хижи, 15 заслона, 6 учебни центъра, 5 хотела, 2 къмпинга, 38 туристически спални, 2 туристически комплекса и ски база с общо 13 000 легла.
- Какво е състоянието на базите, които стопанисвате?
- Не всички бази са в идеално състояние. Когато Васил Иванов – Лучано стана спортен министър, ни подкрепи сериозно финансово, като разбра, че БТС е едно уникално движение и трябва да съхраним природата на България. Благодарение на парите, които ни отпусна в размер на 4-5 млн. лв. успяхме да ремонтираме 107 хижи. С една дума сме с крачка напред, след като държавата от 1992 г. спря финансирането на туристическите обекти, въпреки че те са държавни. Ситуацията в България обаче е такава, че ние все сме на опашката и си чакаме реда зад останалите.
- Появи се информация, че ще построите 5-звезден хотел „Мусала”. Съществува ли подобен проект?
- Кой каза подобно нещо? Ние хотели не строим. Тук става въпрос за хижа „Мусала”, която ще има най-високата категоризация от три еделвайса. Ние не посягаме на планината, тъй като не е редно да се разваля природата с хотели. Ние правим обект, в който туристите да могат да си починат след прехода, да си отворят раниците, да хапнат сандвичи и да изпият по един чай, тъй като българинът всяка година обеднява. За него трябва да има отделна туристическа кухня, която да е достъпна за всички и помещение, където да си изсуши дрехите.
- Има ли нужда от строеж на нови лифтове като този до Седемте рилски езера, например?
- Не мога да разбера защо трябва да строим нови лифтове, след като навремето се е мислело и са построени достатъчно съоръжения. Ако всички те работят, планините ще се „разтоварят” и ще се посещават от много хора. Седемте рилски езера са космическо място, което е наситено с енергия. То е предназначено за туристи, които се изкачват пеша. Сега горе се качват тълпи. Цялата долина на Седемте рилски езера е станала кафява – пътищата са изорани, езерата са пълни с водорасли и със зелена вода и този оазис в крайна сметка постепенно накрая ще изчезне. Самата планина няма такъв капацитет като Кавказ, за да посреща такъв поток от хора. Този лифт към езерата беше първоначално проектиран като ски-влек. Проектът обаче беше взет по незаконен начин от предишния собственик от бизнесмени, които нямат интерес да се пази природата. Във времето ще си сърбаме попарата, езерата ще покафенеят докато постепенно не изчезнат. Не само в Рила, а навсякъде минават джипове, които разрушават пътеките. Освен това ние все още нямаме достатъчна туристическа култура и вървим извън пътеките, като газим останалата гора. Един лошите примери също е лифтът на Копитото във Витоша. Там все едно е паднала бомба. На това място трябва да се направи един информационен туристически център, който да обучава туристи, но за съжаление парк „Витоша” не е добър стопанин. В случая трябва да се намеси съветът по туризъм към община София. Що се отнася до самия лифт, той е частна собственост, както и останалите съоръжения в планината. Ние обаче не можем да разгадаем все още намеренията на собственика, който явно няма интерес заради пропуски в приватизационния договор преди това.
- Продължава ли източването на пари чрез създаването на екопътеки, които на 90% съвпадат с планинските маршрути?
- Когато Долорес Арсенова беше министър на околната среда и водите, действително в Родопите беше направена такава екопътека, която на 90% съвпадаше с планинския маршрут, но пропускаше 7 хижи. Ние зададохме въпрос към нея. Преди това тя ни ухажваше, след което не ни проговори. За жалост ние нямаме правомощия да контролираме този процес. Мога да ви дам пример с екопътека, която преминава река на 4 места с мостчета, но води до затънтено място и няма връзка с другия маршрут. Освен това, съоръженията, които се изграждат като мостчета и беседки, след това никой не поема отговорност да ги поддържа след построяването им. Има ли сме случаи, при които дъските се чупят и туристите падат в реката. Ние не сме против екопътеките, но за нас те не е играят никаква роля за развитието на планинарството. Те са единствено средство за печелене на пари чрез усвояване на фондове.
- Получавате ли нужната подкрепа от спортния министър Красен Кралев?
- От БТС сме подготвили справки и данни, които искаме да покажем на спортния министър Красен Кралев, за да се запознае със ситуацията в съюза, но до ден днешен не сме се срещали. Надявам се да дойде на Черни връх в неделя, за да види какво представлява нашата организация. Аз оправдавам министерството, тъй като хитът винаги са били високото спортно майсторство и олимпийските дисциплини. Независимо от всичко, чрез всички дейности, които извършваме, Българският туристически съюз се издържа напълно самостоятелно от 6 години насам. Въпреки трудностите, успяхме да възстановим три изгорели хижи сами, сега предстои да ремонтираме и „Богдан”, която е изпепелена през 1989 г.
- Кои са най-запалените туристи сред политиците?
- Едни от най-редовните туристи са Петър Стоянов и Огнян Герджиков, които често срещаме в планината. Министър Томислав Дончев също е запален планинар. За жалост повечето политици обаче са ни „приятели”. Мога да ви дам пример с Весела Лечева, която като шеф на Държавната агенция на младежта и спорта тогава ни създаде много проблеми. Постоянно чувахме от съпругата на Манол Велев „дайте да видим тази база, дайте да видим онази база”, но в крайна сметка устояхме на натиска и успяхме да запазим обектите си.  

сряда, 2 септември 2015 г.

Швейцария наложи лимит за алкохола, употребяван от операторите на лифтове


Това май трябва де рубриката: „Кога и у нас?“ 
Реално погледнато в планините се пие и това става голям проблем, когато трябва да получиш адекватна помощ или просто искаш да не застрашават живота и здравето ти. „Лалето“ все така силно те рита под коленете, ледът е навсякъде по пистите, а обезопасяването става само след инцидент. Та май и у нас трябва подобна регулация.

Швейцария наложи ограничение за употребата на алкохол от оператори на лифтове, съобщи "Ройтерс". Така властите са премахнали вратичка в закона, която преди позволяваше на операторите да избегнат разследване, в случай че бъдат хванати пияни на работа. Причината беше, че в закона не беше предвидено ограничение.

От 1 октомври обаче те ще могат да пият до 0.5 промила, което на практика ги приравнява с шофьорите на автомобили.

"Служители, които се занимават с работа, свързана със сигурността, няма да имат право да изпълняват тези свои задължения, ако имат алкохол в кръвта над 0.5 промила", пише в изявление на правителството.

"И досега беше забранено да се извършва дейност, свързана със сигурността, под влиянието на алкохол, но формулировката не позволяваше разследване на нарушителите освен в случай на инцидент", каза говорител на швейцарските власти. Според него до мярката не се е стигнало заради случай, в който някой оператор на лифт е бил хванат пиян.

Дневник http://www.dnevnik.bg/sviat/2015/09/02/2602458_shveicariia_naloji_limit_za_alkohola_upotrebiavan_ot/?ref=substory

ОЩЕ ПОПУЛЯРНИ ПУБЛИКАЦИИ