Договор за приятелство и добросъседство с Македония .... къде е драмата?!?! И пълен текст

Гледам, че пак става актуален въпросът за Договор за приятелство, добросъседство и сътрудничество между Република България и Република Македония. Много хора си късат ризите и се обявяват за патриоти и смелчаци. Лошо няма. Но първо е добре да се познават фактите.

 

Реално Борисов загроби българския национален интерес преди 3 години. Чисто и просто го пропиля безхаберно. Тогава той се правеше на международник, на общественик, на дипломат... все роли, които не му подхождат.

Несполучливият опит на Фандъчкова да задължи Цеко да ремонтира съоръженията (коментар и съдебна практика)

На картко, Фандъкова е длъжна по Закона за устройство на територията (ЗУТ) - чл. 195, ал. 6 да издаде заповед за премахване на строежи, които поради естествено износване или други обстоятелства са станали опасни за здравето и живота на гражданите, негодни са за използване, застрашени са от самосрутване, създават условия за възникване на пожар или са вредни в санитарно-хигиенно отношение и не могат да се поправят или заздравят, без да започва производство по ал. 5 от същия (да ремонтират), защото същите са доказано опасни за туристите, като си стоят така захвърлени.

Министерството на младежта и спорта е осъдено защото бездейства и неподдържа ски-влек "Заека" на Витоша

Министерството на младежта и спорта е осъдено да заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на спъване във въже на ски-влек "Заека", находящо се на около 1 метър над снега, които са настъпили в пряка причинно-следствена връзка с бездействието на служителите на Министерството да поддържат в изправност и да обозначават за опасности съображенията, които са собственост на МС. 

По безспорен начин тези две съдебни решения показват, че МС съзнателно създават опастност за хората в планината Витоша и не предприемат нищо.  Тези решения показват също, че и Фандъкова, в качеството си на кмет не е предприела своите задължения по реда на ЗУТ и не е издала заповед, да се ремонитра съоръжението. 

Ето и извадки от съдебните решения, които може да намерите по-долу:

Община Разлог иска да разшири ски писта "Кулиното", на която няма сняг и нямат пари

Хем няма сняг, хем нямат пари, но на гол тумбак чифте пищови

Община Разлог иска да разшири ски писта "Кулиното". Идеята е да бъдат изградени нови писти и още един лифт. А причината е, че с всяка изминала година броят на желаещите да карат ски в района расте.

Причината писта "Кулиното" все още да не работи е, че няма достатъчно сняг. Няма и пари, с които да се закупят съоръжения за изкуствен сняг. Общината, като собственик на пистата, има готовност да я отвори и обработва веднага, след като има необходимото количество сняг.

    Красимир Герчев, кмет на Разлог: Тази писта е стратегически важна за развитието на туризма в нашата община. На нея са се научили стотици деца да карат ски, защото тук правят първите стъпки. Много сериозен интерес, зелени училища.

    В момента пистата е 1300 м, имаме и в ниската част детска писта. Възнамеряваме да се направи и другата писта на левия ръкав, която е 1600 м, с по-широка долна част, за да я наситим със съоръжения за деца. Искаме да стане като детски център.

По думите на кмета, общинският съвет е приел да започнат изработването на подробен устройствен план, който трябва отново да се съгласува. След като мине процедурата, се надява да разширят пистата.

    Красимир Герчев: Съобразили сме се с контролните институции. Ние няма да прескочим нито една мярка, за да реализираме този проект.

    Борис Костадинов, отговорник за поддръжката на пистата: При първото падане на по-обилен сняг машините веднага излизат и започват да работят. Съоръженията, влековете са готови. Всичко е готово предварително.

Кога ще отвори пистата обаче все още не е ясно.

БНТ
08.01.2020

Съблазен и изоставен: туризъмът и изменението на климата в Алпите

Във връзка с тази статия на Гардиян за климатичните промени и ефекта им върху туризма в Италианските Алпи, попаднах на един много интересен ресурс с информация за изоставени ски проекти най-вече около Куено и Торино в област Пиемонт в Италия.  Интересна, сложна тема, но дава много храна за размисъл като гледаме оголените чукари по уеб камерите от зимните ни курорти.

жалба срещу отнемането на 10 декара от Природен парк Витоша

Инициативата "Зелени закони" на Сдружение за изследователски практики днес внесе жалба срещу отнемането на 10 декара от територията на Природен парк "Витоша". За първи път в историята на парка, създаден през далечната 1934 г., площта му се намалява.  Решението е подписано от министъра на околната среда и водите Нено Димов и след административна и съдебна сага, продължила почти две години, е напът да влезе в сила, освен ако не бъде отменено от Върховния административен съд. Решението облагодетелства собствениците на два имота на територията на парка. Според публикации в пресата по-големият от двата имота (7,9 декара) е собственост на певицата Белослава. Интерес за изключването на този имот от границите на парка има от години, но това е било отказвано от всички досегашни министри на околната среда. Нено Димов обаче издава такава заповед, която след протести на природозащитници, отменя. Днес обаче тя отново е на дневен ред, след като съдът не признава оттеглянето на заповедта.  Сред мотивите, които от Зелени закони изтъкваме, са фактът, че намаляването на площта на Природен парк Витоша не е преминало обществени консултации с гражданите и юридическите лица, както изисква Административнопроцесуалният кодекс. То противоречи и на три европейски директиви и на Закона за защитените територии. Съгласно европейските директиви за околната среда, мярката е трябвало да бъде подложена и на екологична оценка, но и това не е направено. Заповедта на министър Димов нарушава и на Закона за защитените територии, който постановява, че опазването на природата в защитените територии има предимство пред другите дейности в тях. Съгласно закона защитена територия би могла да бъде заличена, само ако едновременно са налице три предпоставки, а именно: защитените територии са напълно и необратимо унищожени или увредени,  не изпълняват предназначението си  не могат да бъдат прекатегоризирани. В същото време, министърът на околната среда и водите посочва следните мотиви за намаляване площта на защитената територия: 1. не отговарят на изискванията за защитена територия,  2. не представляват продължение на естествени екосистеми,  3. нямат характерни ландшафти и обекти на неживата природа Видно е, че в заповедта на министъра не се съдържат предвидените в Закона за защитените територии предпоставки за заличаване. В същото време, освен че не са релевантни към законовите изисквания, мотивите на министъра са и несъстоятелни - и двата имота представляват гора по смисъла на закона и това е установено във всички съдебни спорове.  От решение на Върховния административен съд става ясно, че и за двата имота предмет на обжалваната заповед има разработени и приети планове за застрояване и единствено режимът на природен парк Витоша, наложен от Плана за управление с който се забранява ново строителство в парка, не допуска тези планове да бъдат реализирани  и имотите – застроени.  С издаването на обжалваната заповед, министърът премахва ограниченията, които природният парк налага върху двата имота и се създава възможност те да бъдат застроени, в тях да се добиват полезни изкопаеми по открит способ, да се извършват голи сечи и т.н. Не на последно място, смятаме, че постановеното от министър Нено Димов отнемане на територии от площта на Природен парк Витоша би било опасен прецедент, който ще доведе до натиск и от други собственици на имоти и инвеститори, които ще поискат да "отхапят" апетитни парчета от парка с цел изграждане на луксозни имоти в планината, в близост до София. Природен парк Витоша е създаден преди 85 години и никога досега нито едно правителство не си е позволявало да намалява територията на парка. Разчитаме на съда да отмени незаконосъобразната заповед на министър Димов. Пълния текст на жалбата, можете да видите тук. . СДРУЖЕНИЕ ЗА ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ ПРАКТИКИ  проект "

Черноморието, пак

Наблюдавайки поредната атака за застроявания по морето, се замислих за генезиса на този проблем.  В същност, на кого „дължим“ това унищожение? 

Кой е в основата, така хищнически да бъде завладяно крайбрежието?  

Безспорно това е конституционен проблем.  Защото именно Конституцията в своя чл.18, ал.1 , защитава крайбрежната плажна ивица.  Всеобщата полза осигуряване равен и свободен достъп до този ограничен природен ресурс е безспорен, но се отнася само до плажовете.  А защо така е ограничен, при това очевадно?

Крайбрежието е за крайно ограничен публичен ресурс, а конституционалистът ги ограничел още повече: При дължина на крайбрежието от 354 км, и средна ширина на крайбрежието 500 метра, говорим за някакви си 177 км² . За сравнение най-малкият национален парк – Пирин има площ от 400 км² . Страната ни заема 112 място (https://en.wikipedia.org/wiki/List_of_countries_by_length_of_coastline)  след Албания. Но този ресурс би трябвало да се опазва и заради своя рекреационен ресурс.  Защото благотворни ефекти на морски климат върху човешкото здраве няма как да бъдат усетени по-далеч от няколко стотин метра.

Така че правилно конституционният законодател е счел за необходимо да я осигури всекиму и да я обяви за изключителна държавна собственост.  Но защо се е ограничил само до плажовете. (евентуално около 200 км според Уикипедия).  След като единственият възможен носител на правото на собственост върху плажовете може да бъде само държавата, кое налага ограничаването на тази собственост само до пясъчните плажове и защо тази защита не се разспростира и върху скалите, фьордите (да и такива има, за щастие поне за сега в резерват Ропотамо), отвесите край Балчик, Тюленово и тн.  След като е безспорно ясно, че национална публичноправна значимост и всеобща полезност на крайбрежието няма как да бъде ограничена само до пясъчните плажове, защото нито климата, нито гледката, нито биологичното разнообразие, характерни именно за тази тясна гранична ивица между водата и сушата се изчерпва само и единствено с плажовете или дюните!  Кой и защо реши да го ограничи това?

Тук няма да полемизирам Решение №4 от 2000 г. на Конституционния съд, където са разяснени някои фундаментални принципни положения относно статута на крайбрежната плажна ивица според Конституцията.  Няма спор, че понятието "бряг" е по-широко от понятието "плаж", Конституцията обявява за изключителна държавна собственост не цялата крайбрежна ивица, а само плажовете (частта с пясъка).  Според бащите конституционалисти останалата част от крайбрежието не трябва да има конституционна защита и същата може свободно да бъде обект на частна собственост.  В мотивите на това решение от 2000 г., се посочва, че при приемане на чл.18, ал.1 от Конституцията във Великото народно събрание са обсъждани двете тези – за изключителна държавна собственост да се обяви цялата крайбрежна ивица или само плажната й част. Прието е, че изключителна държавна собственост ще бъде само плажната ивица. Конституционният законодател уж се е бил съобразил с обстоятелството, че по време на приемане на Конституцията има земи край морето, които са частна собственост и се ползват за стопански и други нужди, а целта на тази конституционна разпоредба не е да се национализира цялата земя по крайбрежието.

Това последно изречение разапели и моя интерес към темата.  Та нали Конституцията на Република България бе приета на 12 юли 1991 г. от 7 Велико народно събрание.  Че колко и какви земи край морето тогава са били частна собственост?  Тогава още Доган не беше собственик на пристанище без концесия!  Защо в решението се говори за национализация, след като черноморското крайбрежие така или иначе е било държавна собственост.  Та нали никога (тоест допреди 15тина година) дюните и скалите не са били частна собственост, просто защото не са били нито обработваема земя, нито са служили за нещо.  Масовият туризъм е по-ново явление от времето на Соца.  Нали за това имаме запазени понто-сарматски степи, защото това не е била обработваема земя, тоест не е имала собственик преди 1944г.  Защо тогава решението говори, че имало било частни земи?  Къде са били те?  Ако дори погледнете селищната система по Черноморското крайбрежие ще видите, че там има преселенци, озмлени навътре, че са били бедни и малобройни, че поминъкът свързан с морето и земеделието не е бил свързан с крайбрежната ивица. 

И се зарових в стенограмите на Седмото Велико Народно Събрание.  Ще отбележа, че те не са дигитализирани.  Но за сметка на това там срещнах имената на позабравени герои, чийто епични дела позбледняха в спомените ми.  Въобще времена, когато заседаниета приключваха към 10 вечерта, но пак се спореше за Белене, досиета и тн. За съжаление не открих именно тази стенограма, която ми трябва, за да видим аджба чий гениален мозък ни загроби и завеща този порок на крайбрежието.  И, убеден съм, този красен човек е още жив и може да го питаме: защо така постъпи?