петък, 19 април 2019 г.

И все пак частично осъдих МОСВ по ЗДОИ относно срещата на Нено с Жирардели



Р Е Ш Е Н И Е

  2666




гр. София, 17.04.2019 г.


В ИМЕТО НА НАРОДА



АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - СОФИЯ-ГРАД, Второ отделение 53 състав, в публично заседание на 09.04.2019 г. в следния състав:
СЪДИЯ: Стефан Станчев





петък, 12 април 2019 г.

Писмата на зам министър Йовев до Артекс за Златен ВЕК и някои уточнения от МРРБ

След целия шум около Златен век и Артекс, реших и аз да потърся малко информация по ЗДОИ на 28.03.2019г..  МРРБ отговориха в срок на 12.04.2019г.  Главния архитект на София и неговия ДАГ не благоволиха да отговорят, ще трябва да се гоним, няма как.

Все пак публикувам информацията, дано ви е от полза:

сряда, 9 януари 2019 г.

Оръжейният бос Лъчезар Динчев купи ски център „Картала”

https://struma.bg/%D1%82%D0%BE%D0%BF%D1%81%D0%B4%D0%B5%D0%BB%D0%BA%D0%B0-%D0%BE%D1%80%D1%8A%D0%B6%D0%B5%D0%B9%D0%BD%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D0%B1%D0%BE%D1%81-%D0%BB%D1%8A%D1%87%D0%B5%D0%B7%D0%B0%D1%80-%D0%B4%D0%B8%D0%BD/?fbclid=IwAR3R1tLZC5fSfy76vUzkAfPrIsbCppxdTQCjoO6QBIzd37S_uB6kWLO1YKk


Дата:
от: Бизнес
( 2362)

Оръжейният бос от Сандански Лъчезар Динчев е новият собственик на ски център „Картала” над Благоевград. Днес е било извършено предаването на 92% от обекта от настоящия собственик – Българо-американска кредитна банка, в която над 49% държеше бившата премиерска приятелка Цветелина Бориславова, на адвокатите на Динчев. Предадени са хотелът и кабинковата въжена линия, на която преди години вися тогавашният премиер Сергей Станишев.

Така приключва сагата с един от най-оспорваните обекти, в които община Благоевград все още държи 8% във вид на апортна вноска. Преди година тя се опитала да продаде процентите на мощния благоевградски бизнесмен Иван Чапов, но до сделка не се стига. Нещата отидоха на държавно ниво и стана много сложно, бе кратък в коментара си Чапов по повод нереализираната сделка.

Историята на ски център „Картала” започва през 80-те години на миналия век, когато започва изграждане му в курортния комплекс Бодрост над Благоевград. Тогава около 190 декара от държавния горски фонд са предоставени за целта на община Благоевград.

През 2006 г. благоевградският бизнесмен Илия Ризов чрез фирмата си „Прима инвест БГ” ООД става съдружник на общината за апетитния обект. Разпределението на акциите е 92 за Ризов и 8% за общината. Бизнесменът тегли от банката кредит от 4 125 200 евро. През следващите 2 г. към същия са подписани 8 анекса. Срещу огромната сума Ризов залага незавършен средношколски лагер в землището на с. Бистрица с площ 400 кв.м, складова база в Благоевград, почивна станция в местността Бетоловото над Разлог, апартамент в Благоевград ведно с прилежащи тавански помещения, мазе и гараж, както и движими вещи, като машини за утъпкване на сняг, шевни машини, копирна техника, товарни автомобили и пр. Ипотеката обаче не включва построената начална станция на кабинковия лифт, която заедно със самото съоръжение е най-голямата инвестиция в курорта.

При влизането в съсобственост с общината на обекта Ризов получава 1488 кв.м общинска земя при началната станция на кабинковия лифт, 4-етажната прилежаща сграда и урегулирани поземлени имоти за подстанция и помпена станция, а делът на общината е на 4215 кв.м в местността Картала, предназначени за подземни гаражи.

Фирмата му „Прима инвест БГ” ООД получи разрешенията за строеж на кабинковия лифт през 2006 г., но още през 2007 г. прокуратурата е сезирана, че строителните разрешения са издадени без оценка за въздействие на околната среда, не е изградена проектираната междинна станция на четириседалковия кабинков лифт с обща дължина 3200 м при 1000 м денивелация, освен това незаконно е вдигната част от началната станция на лифта върху общински терен без съгласие на общината, която по онова време се ръководи от кмета Лазар Причкапов и заместника му по строителството Георги Милев. Не е без значение и фактът, че строителният надзор на обекта се извършва от фирмата на съпругата на зам. кмета Милев.

През септември 2008 г. незаконният лифт е пуснат в експлоатация, преди да бъде тестван и да получи разрешение за ползване. В него злополучно засяда премиерът Сергей Станишев, който е поканен за почетен гост. Със случая се заема Върховната административна прокуратура с подкрепата на неправителствените организации от Коалиция „За да остане природа“. Резултатът е тотално бягство от отговорност на компетентните държавни органи ДНСК и МОСВ. Въпреки че ВАП иска нищожност на разрешителните за строеж на лифта на Картала, РДНСК – Благоевград отказва да признае нищожността, което е оспорено от Окръжна прокуратура – Благоевград пред Административен съд – Благоевград. Съдът със съдебно решение отменя отказа на РДНСК – Благоевград. През септември 2009 г. РДНСК – Благоевград за втори път отказва да обяви разрешителните за строеж на лифта на Картала за нищожни по силата на чл. 146, т. 4 от АПК. Отказът на РДНСК е обжалван отново от благоевградската прокуратура, и пак с един ден закъснение след срока за обжалване. С определение №4074/22.03.2011 г. Върховният административен съд за втори път установява, че Окръжната прокуратура внася жалби за обявяване на строежа на лифта за незаконен и за премахването му като такъв ден след изтичане на процесуалните срокове. Тогава и наблюдателите на скандалния казус правят връзката с един от прокурорите в Окръжната прокуратура – Евгения Стоянова, която е съпруга на инвеститора в ски курорта Илия Ризов.

Безхаберието на държавните институции към спазването на законността достига своя връх на 30 декември 2009 г., когато местната власт и ДНСК подвеждат и министър-председателя Бойко Борисов да открие незаконния лифт на Бодрост – Картала, въпреки течащите прокурорски проверки, съдебно дело и отказ на екоминистерството да съгласува лифта.

През март 2011 г. делото по незаконното строителство на Картала бе прекратено заради пропуснат от прокуратурата срок за обжалване.

След като още в първите години Ризов спира да обслужва кредита, в опит да уредят финансовите си взаимоотношения с него от банката многократно правят опити чрез общината да осигурят по-добро покритие на отпуснатия и необслужван кредит, затова се стига до споразумение да се предприемат действия по узаконяване на допуснатите незаконни действия в обекта. Помага тогавашният кмет Костадин Паскалев, който съдейства за извършване на ОВОС-а и изготвяне на съответните документи за урегулиран поземлен имот за началната станция на кабинковия лифт, като вече е включена и незаконно застроената общинска част.

Вноски за покриване на кредита в банката обаче така и не постъпват и през 2011 г., само година след официалното откриване на ски център „Картала”, банковата институция слага ръка върху обекта, а малко по-късно започва продажба и на частните имоти на Илия Ризов – апартамент в стария мол, апартамента на брат му Михаил Ризов, който живее в Лондон, шивашки цех, средношколския лагер в Картала, който Ризов смяташе да превърне в хотел, и т.н.

През ноември 2015 г. банката дава под наем ски центъра за 3 г. на частни лица. За управител е назначен Евгени Руйков. Сменена е охранителната фирма на обекта, новата е „Джи ви“, която също е препоръчана от банката. Евгени Руйков обявява и доста амбициозните планове за курорта Картала, включващи направата на нови писти под връх Исмаилица, където се намира и последната станция на прословутия кабинков лифт, който реално бе втора употреба, внос от Швейцария. Нищо такова не се случи. И през юни 2016 г. кметът на Благоевград Атанас Камбитов „хвърли бомбата”, че община Благоевград била в напреднали преговори с Българо-американската кредитна банка, за да стане едноличен собственик на ски зона „Картала” в Рила планина. „Стигнахме до компромисна цена да намалим заема до 3 750 000 лева без ДДС, сумата  трябва да се изплати за 10 години на банката, а ние искаме да създадем общинска фирма, която да стопанисва съоръженията, както и хотела, за да развиваме ски туризъм и да модернизираме ски зоната”, обяви помпозно градоначалникът и продължи с общещанията: общината щяла да купи оръдия за изкуствен сняг, да удължи пистата, да даде възможност на частни инвеститори да строят хотели /но не повече от 3, за да се избегне презастрояването/, няколко заведения… Ако пък се окажело, че има държавни земи, общината щяла да предложи на държавата да ги прехвърли на общината, за да може спокойно да изгради центъра, който да направи Благоевград по-популярен и от Банско.

Камбитов декларира тогава още, че развитието на ски зона „Картала”  е част от мегапроекта „Спортен Благоевград”, който местната власт иска да реализира в областния център, след което рязко спря да говори за него.

Тази зима ски центърът за пръв път остана затворен. Неутъпканата ски писта с дължина 2000 м остана на разположение на шепа ентусиасти благоевградчани, които в събота и неделя качват до нея децата си с шейните, ски влекът с начална станция на 1400 м надморска височина обаче така и не бе пуснат. Тръгнаха слухове, че банката предложила на община Благоевград да изкупи ски центъра, но получила отказ. Официално потвърждение обаче няма. Последвало предложение към Иван Чапов той да купи целия ски център и да покрие банковия кредит на Илия Ризов. Явно междувременно банката е водила преговори и с Лъчезар Динчев, за да се стигне до днешната  продажба на зимното бижу на Благоевград – ски център „Картала”, намиращ се само на 27 километра от града. Както и да се развие по-нататък сагата, наивно е да се очаква, че новият стопанин на обекта ще развие някаква социална ценова политика, която действително да успее да привлече масово благоевградчани към пистите. А община Благоевград за пореден път загуби шанса си да направи едно работещо и печелещо общинско предприятие с няколко десетки работни места.

Въпреки опитите ни да се свържем с новия собственик на ски център „Картала”, не успяхме. По информация на хора от екипа му Л. Динчев е извън България.

Лъчезар Динчев е известна фигура в бизнеса в Пиринско от зората на демокрацията. 58-годишният днес Динчев беше изпълнителен директор на голямата оръжейна фирма „Армимекс“ до 1998 г., когато излезе от нея, но оттогава името му върви неизменно с уточнението „оръжеен бос”. Бизнесменът бе в управата още на „Благоевград-БТ“ и резиденцията на Тодор Живков в Сандански, както и във фирмите „Ай Джи Ем“ заедно с един от босовете на СИК Младен Михалев-Маджо, „Мак секюрити груп“, „Америкън експорт корпорейшън“. Изтегли се в София преди много години и в момента единственият му обект в региона е бившият хотел на „Балкантурист“ в град Мелник. През 2010 г. Динчев откупи правата на футболиста Румен Карадаков от „Видима” -Раковски и спомогна за картотекирането му в отбора, след което футболистът започна подготовка с „Вихрен” – Сандански, но за повече инвестиции в спорта от страна на санданчанина не се чу. 4 г. по-късно пък в Благоевград се заговори, че точно Лъчезар Динчев е поел структурирането в региоина на партията на експрезидента Георги Първанов АБВ. Въпреки това името му до момента никога не е било замесвано открито в политиката.

ВАНЯ СИМЕОНОВА




четвъртък, 27 декември 2018 г.

Още съдебна практика за ЮЛЕН


РЕШЕНИЕ

№ 6029
София, 09.05.2018

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България - Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети април две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАЛИНА СОЛАКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ИЛИЯНА ДОЙЧЕВА
ЕМИЛИЯ КАБУРОВА
при секретар Илиана Иванова
и с участието
на прокурора Искренна Величкова
изслуша докладваното
от съдиятаЕМИЛИЯ КАБУРОВА
по адм. дело № 13804/2017.


Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], чрез процесуалния му представител - адв.П., против Решение № 1599/20.10.2017 г. постановено по адм. дело № 244/2017 г. на Административен съд - Благоевград, с искане за отмяната му, като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Ответникът: началника на Регионален отдел „Национален строителен контрол" /РО"НСК"/ – Благоевград към РДНСК - ЮЗР, чрез пълномощника му - юрисконсулт А., оспорва касационната жалба като неоснователна.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното решение, съдът е отхвърлил жалбата на [фирма], против Заповед № ДК-19-Бл-3/21.03.2017 г. на началника на РО"НСК" - Благоевград при РДНСК-ЮЗР, с която на основание чл. 178, ал. 5, вр.ал.1 ЗУТ, е забранено ползването на неприетия по установения ред строеж: [наименование], в имот с идентификатор [номер] по КК на [населено място], м.[наименование], попадащ в туристическа и ски-зона с център [населено място], част от Национален парк "Пирин", община Банско, като неоснователна. За да постанови този резултат съдът е обсъдил подробно законовите предпоставки за издаване на заповедта на посоченото правно основание, като е приел, че в случая те са налице поради това, че е налице строеж от трета катогерия, който подлежи на приемане, същият не е въведен в експлоатация от компетентния орган и въпреки това се ползва към датата на съставяне на КА и заповедта. Обсъдил е и хипотезите на възможна "търпимост" на строежа, на основание §16, ал.1 ПР ЗУТ и §127, ал.1 ПЗР ЗИДЗУТ, като след обсъждане на доказателствата по делото, вкл.и заключението на СТЕ - основно и допълнително, е извел изводи за нетърпимост, поради недоказаност, че строежа е извършен преди 07.04.1987г., респ. в периода 02.01.2001г. - 31.03.2001г. Според съда строежът е извършен след 2007г., което изключва търпимостта му.
Решението е валидно, допустимо и правилно.
При изяснена фактическа обстановка съдът е направил законосъобразни и обосновани правни изводи, че описания в оспорената заповед строеж: [наименование], се ползва от касатора без да е въведен в експлоатация по установения от закона ред. Установено е и не се оспорва от страните, че строежът е III категория по чл. 137, ал. 1, т. 3, б."б" ЗУТ, поради което подлежи на приемане и въвеждане в експлоатация, чрез издаване на разрешение за ползване от органите на ДНСК, каквото в случая не е издадено.
Съгласно чл.178, ал.1 ЗУТ не се разрешава ползването на строежи или части от тях, преди да са въведени в експлоатация от компетентния орган по чл.177 ЗУТ. Ползването на процесния строеж в нарушение на цитираната разпоредба от ЗУТ е дало основание на началника на РО"НСК"-Благоевград при РДНСК-ЮЗР, упълномощен със Заповед №РД-13-180/11.08.2014 г. на началника на ДНСК, да издаде оспорената заповед. Преди издаването й е съставен констативен акт № БК-698-III/09.03.2017 г., констатациите по който не са опровергани от касатора в първоинстанционното производство. Не са представени доказателства, че строежът е въведен в експлоатация от компетентните органи по чл. 177, ал. 2 ЗУТ, чрез издаване на разрешение за ползване.
Поради това възражението на касатора за нарушение на материалния закон е неоснователно. Крайните изводи на съда за наличието на строеж, за който се изисква въвеждане в експлоатация, както и изложените съображения за времето на извършването му, са правилни. Това следва от данните по делото: Акт за първоначален технически преглед с изпитание Рег.№БлВЛ 0036/15.12.2007 г. /на стр. 151/, в който е установена годината на производството на стационарния ски-влек по заводския номер от производителя DOPPELMAYR – заводски №[номер] от 2007 г. и Констативен протокол №ЮЗР16-55-3/27.04.2016 г. /стр.30/, установяващ цялостното демонтиране на съоръжението, с изключение на четири стълба без въже и задвижващ механизъм; Позовавайки се на тях, при липсата на други доказателства, установяващи времето на извършване на строежа във вида и параметрите по съставения КА от 09.03.2017г. /дължина на лифта 640 м., с 11 бр. междинни стоманени стълбове с р/ри 25/25 см. и Н = 6,5 м./ правилно е прието от решаващия съд, че строежа е изграден след 27.04.2006г, който период изключва възможността строежа да е търпим, в някоя от хипотезите на §16, ал.1 ПР ЗУТ или на §127, ал.1 ПЗР ЗИДЗУТ за да не подлежи на забрана за ползване.
Изложеното опровергава оплакването на касатора, поддържано и в първата инстанция, че строежа е изграден през 80–те години и следователно е търпим. След като строежът е бил демонтиран в по-голямата си част към 27.04.2016г. / датата на съставане на КП - стр.30/, без 4 бр. стълба, заемащи около 150 м. от лифта, това означава, че след тази дата по него са извършени СМР за да добие вид на строеж, с описанието по съставения КА от 09.03.2017г. Независимо дали се касае за нов строеж, основен ремонт или реконструкция, по смисъла на §5, т.38, т.42 или т.44 от ДР ЗУТ, както правилно е прието от съда, за това строителство след 27.04.2006г. се изисква РС, приемане и разрешение за ползване, каквито не са представени от касатора. Поради това и липсата на търпимост на строежа, крайните изводи на съда за законосъобразност на оспорения акт, са правилни.
Неоснователно е и възражението за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради липса на мотиви. При постановяване на решението си съдът е обсъдил релевантните за делото факти и обстоятелства и е изложил мотиви - фактически и правни изводи, обосноваващи крайния му акт. Правилно законосъобразността на оспорения административен акт е обоснована с наличието на материалноправните предпоставки на чл. 178, ал. 5, вр.с ал.1 ЗУТ, въз основа на които е забрането ползването на строежа и които поради това е бил длъжен да изследва. По онези доводи и факти, които нямат отношение към тази разпоредба, съдът не дължи изследване, респ. излагане на мотиви. С оглед на това, обжалваното решение не е неправилно на посоченото основание.
Предвид изложеното касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила.
При този резултат и направеното искане в писменото становище на ответника за разноски, на същия се дължи присъждането на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 200 лева, на основание чл.78, ал.8 ГПК, вр.с чл.37, ал.1 ЗПП и чл.24 от Наредбата за правната помощ.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,



РЕШИ:


ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1599/20.10.2017 г. постановено по адм. дело № 244/2017 г. по описа на Административен съд - Благоевград.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място], с ЕИК[ЕИК], да заплати на РДНСК - ЮЗР, сумата от 200 /двеста/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.

четвъртък, 20 декември 2018 г.

Шуробаджанащина

На следващата среща на собственика на Юлен М.Ж. с трите министерства , Министерството на икономиката ще бъде представлявано от зам.министър Лилия Иванова , а Юлен ще се представлява от адвоката на ски федерацията Цветан Атанасов , който съвсем случайно е съпруг на зам.министър Иванова.


вторник, 18 декември 2018 г.

Сламеният Girardelli

Предколедният цирк с демаскирането на Жирардели като мним собственик на Юлен уличава Ангелкова в тежък конфликт на интереси от 2014 до сега и компрометира самия кабинет


В края на 2014 г. Жирардели беше представен като първи съветник на министъра на туризма Николина Ангелкова.  Такъв е вероятно и до/след момента на придобиване на въпросните акции... 

В края на 2004 г. петкратният носител на Световната купа е назначен за консултант на Българската федерация по ски. Явно това не пречи Юлен АД да получава пари от същата в очевиден конфликт на интереси под ръководствто на Цеко Минев.
Така ходът на Цеко може да го вкара в повече конфликт на интереси от беднякът Георгиус... да видим.


ето и няколкоко коментар под статия по темата

Марк Жирардели, Марк Жирардели .... Запомнящо се име. Всяка година е споменаван при откриване на ски сезона в Банско. А при първото, бе звездата на курорта. По всички телевизии имаше репортажи. Даже и аз съм го чувал, въпреки, че не съм особено запален по ски спортовете. Ей тъй, от обща спортна култура поназнайвам някои имена в този спорт. Защо изреждам всичко това? Ами, защото Цацаров наскоро (преди няколко месеца) на въпрос на журналисти, кой е собственика на Юлен АД каза, че НЕ ПОМНИ! Трябвало да провери, защото не си спомнял?! Да потретя ... Марк Жирардели е името, което всеки път се тиражира от всички медии, всяка година при откриването на ски сезона! Ама той, не помнел?! No Comment!!! 
 
...
 
По-нататък разговорът доби такъв интересен характер, че Остап трябваше да се примири с Фунтовия начин на говорене.
— Не ви ли трябва председател? — запита Фунт.
— Какъв председател? — възкликна Бендер.
— Официален. С една дума, ръководител на учреждението.
— Аз самият съм ръководител.
— Значи, вие самият се каните да лежите в затвора? Тогава веднага да бяхте казали. Защо ме въртите вече два часа?
Старецът с великденските панталони се разгневи, но паузите между изреченията не намаляха.
— Аз съм Фунт — повтори той с чувство. — На деветдесет години съм. Цял живот съм лежал в затворите заради други. Такава е моята професия — да страдам заради другите.
— Ах, вие сте подставено лице?
— Да — каза старецът, като с достойнство тръскаше глава. — Аз съм зицпредседателят Фунт. Винаги съм лежал в затвора. Лежал съм при Александър Втори „Освободителя“, при Александър Трети „Миротвореца“, при Николай Втори „Кървавия“.
И старикът бавно сгъваше пръсти и броеше царете.
— При Керенски също лежах. През време на военния комунизъм наистина никак не съм лежал, защото тогава беше изчезнала чистата търговия, нямаше работа. Но затова пък колко лежах при НЭПа! Колко лежах при НЭПа! Това бяха най-добрите дни през живота ми. За четири години аз прекарах на свобода не повече от три месеца. Омъжих внучката си, Голконда Евсеевна, и ѝ дадох зестра концертно фортепиано, сребърна птичка и осемдесет рубли златни, в монети по десет. А сега ходя и не мога да позная нашия Черноморск. Къде е всичко това? Къде е частният капитал? Къде е първото взаимоспомагателно дружество? Къде е, питам ви, второто взаимоспомагателно дружество? Къде е командитното дружество? Къде са акционерните компании със смесен капитал? Къде е всичко това? Безобразие! 

Глава XV
Рога и копита

 


четвъртък, 8 ноември 2018 г.

Възобновявам борбата за гората край гребната база на Пловдив

Днес подадох искане до МОСВ за възобновяване на административното производство по разглеждане на жалбата ми по целесъобразност против Становище по екологична оценка №ПВ-1-І/19.01.2015г. на РИОСВ Пловдив, с което напълно неправилно бе допуснато унищожаването на последните остатъци на старите крайречни гори на Марица.

В случая за мен е водещ принципа, че опазването на подобни останали единствени ценни места е важно, не просто за околната среда, но и за наследството на нашите деца в културен план. Без тях няма как да им покажем реката просто. Смятам, че тази кауза е част от борбата ни за правова държава и здравословна градска среда. Нямам против гребането, напротив – страхотен спорт. Но за мен този казус е съвсем друг: лицемерно е да се използва спортът, за да се прокара атракционен проект. Та в този крив гьол няма да може никой нито да загрява, нито да тренира. Ясна е целта – да се направи нещо заради комисионните при строителството и после по втория начин някой да вземе стопанисването на атракционния обект.

ОЩЕ ПОПУЛЯРНИ ПУБЛИКАЦИИ