Да отхапеш парче от парка

Пулрикувам една интересна и доста обширна статия от в. Капитал със заглавие "Да отхапеш парче от парка"

Около 5% от територията на страната има огромна притегателна сила за инвеститорите

От известно време в интернет циркулира писмо, което кара всеки с малко зелен нюанс в политическото си мислене бурно да се възмущава и да обмисля я протест пред парламента, я блокиране на някоя централна улица. Документът е изпратен до Министерския съвет, а подателят е неизвестен. Тезата в него обаче е пределно ясна - да се извадят 12% от територията на национален парк "Пирин" и от защитата на ЮНЕСКО.

Една перспектива: Бог да прости Националния парк "Витоша"!

Публикувам една статия от в. Дума. В нея има доста политически привкус, но се казват и много систематизирано важни неща. 14. Март 2012, брой 62

Инж. Георги Петрушев

Да! Няма грешка в заглавието. Малко история преди това: на 27 октомври 1934 г. с постановление на Министерския съвет се създава първият в България и на Балканския полуостров национален парк "Витоша". Това става по предложение и под натиска на научните дружества - ботаническото, природоизпитателното, геологическото и пещерното, това на лесовъдите академици, на българските лесовъди, Българският туристически съюз, ловната организация и рибарският съюз. Всички те заедно и с участието на Министерството на земеделието и държавните имоти вече са създали през 1931 г. Дружество за защита на родната природа. Болшинството от членовете на тези дружества и организации са хора, получили високо образование и професия в западноевропейски държави. Тези млади, интелигентни патриоти, виждайки голямата опасност от разширяващата се туристическа инвазия и различни видове стопанска дейност на Витоша, стават инициатори за нормативен акт със силата на закон с цел въвеждане строг контрол и регулация на всички дейности в защитената територия.
С цел смекчаване статута на парка и режима в прилагането на някои стопански дейности през 1936 г. той е прекатегоризиран в народен. През 1935 г. се създава първата паркова администрация - тази на Витоша, която се занимава с устройството, организацията, стопанисването и цялостното управление на защитената територия. До края на 1953 г. Народен парк "Витоша" изцяло е под управлението на горското ведомство.

През 1954 г. по решение на Министерския съвет около една трета от територията на парка - 11 хиляди хектара, премина за управление към Столичен градски народен съвет. Това бяха предимно северните склонове на планината - най-урбанизираната и застроена част от Витоша. Последва значително подобряване предимно на инфраструктурата в тази част на парка. През този период на Витоша са построени над 25 туристически хижи и ведомствени почивни станции, три модерни хотел-ресторанта - "Щастливецът" край х. "Алеко", "Морени" и "Копитото". Две постоянни автобусни линии от автостанция "Овча купел" до местността "Златни мостове" и от спирка "Хладилника" до х. "Алеко" постоянно обслужваха желаещите за излетуване в планината. София като населено място през хилядолетната си история е неизменно и най-тясно свързана с планината. Никоя друга европейска столица не притежава такъв божи дар, такава естествена природна корона. Затова през 1900 г. съвсем логично големият по онова време художник проф. Харалампи Тачев, изрисувайки герба на столицата, на челно място поставя планината Витоша.

През 1991 г. се постига споразумение между Комитета по горите и Столична община и цялата територия на Народен парк "Витоша" преминава във функциите и задачите на горското ведомство. С влизането в сила на Закона за защитените територии през 2000 г. паркът е прекатегоризиран в Природен парк "Витоша". След неколкократни увеличавания на площта му се достига до днешните 27,074 хектара.

С цитирания Закон за защитените територии витошките резервати "Бистришко бранище" и "Торфено бранище" бяха отнети от горското ведомство и включени във функциите и задачите на Министерството на околната среда. Като експерт в тази област мога спокойно да заявя, че това министерство през изминалите години показа, че няма потенциал да осъществява тази дейност. Това се потвърждава и от големите безобразия, които то допусна с незаконното строителство на пистите над Банско и прокарването на пътническа въжена линия в Националния парк "Рила" до Седемте рилски езера. Министърката на околната среда и водите Нона Караджова и понастоящем ту заявява, че в ски-зона Банско има незаконно построени ски-писти, въжени линии и т.н., ту се оплита и не може да каже къде и колко са те.

Посещавал съм и изучавал устройството на най-големите европейски природни паркове като "Хоф Таунос" и "Рейн Таунос" в Германия, които се разпростират на площ от над 120 хиляди хектара. В тях се намират и неголеми населени места, красиви градчета, включително и сметище за твърди отпадъци край Франкфурт на Майн. Но както казва големият германски специалист в областта на защитените територии д-р Ханс Бибелритер, доскорошен директор на Национален парк "Баварска гора": "Не е толкова важна големината на защитената територия, а по-важно е как тя най-добре, най-строго ще се охранява и защитава!"

През всичките тези почти 80 години закони като този по горите, по околната среда, защитените територии, за биологичното разнообразие, Наредбата за опазване на ландшафтите и Планът за управление на Природен парк "Витоша", приет от Министерския съвет през 2005 г., поставяха като главна цел в статута, функциите и задачите на природния парк опазването на природната среда като цяло, на растителния и животинския свят в планината и обогатяване на видовото разнообразие и опазването на един уникален ландшафт. За голямо съжаление на широката общественост у нас след 1990 г. с извършената икономическа и политическа промяна се развихри една необуздана, безконтролна, дивашка реставрация на капитализма, която освен че нанесе погром върху българската икономика чрез разгрома на най-големите промишлени предприятия и пълно унищожаване на селското стопанство, но нанесе и непоправими увреждания върху дивната красота на планинските и черноморски ландшафти, така характерни и уникални за Европа, чрез алчното и ненаситно застрояване на черноморското крайбрежие, изсичане на вековни и хилядолетни единствени за Европа мурови, смърчови и борови гори в Северен Пирин и много други.

Във вихъра на цялата тази вакханалия на посегателство върху българската природа, целяща максимално задоволяване на печалбарските интереси на неколцина олигарси, не бе пощадена и тази на Природен парк "Витоша". Появи се една акула, АД "Витоша-ски" начело с придобилата злокобна слава личност Цеко Минев. Тази фирма изкупи пътническите въжени линии от Столична община и наложи най-високите цени за пътуване с тях. Бяха спрени автобусните превози от автоспирка "Овча купел" до "Златните мостове", а от спирка "Хладилника" до х. "Алеко" само един автобус по линия номер 66 прави по два курса дневно. Извърши се частично унищожаване чрез взривяване на част от каменните реки, известни като "морени". Бяха взети на концесия всички съоръжения и ски-писти в района на ски-зона "Алеко". До 2011 г. фирма "Витоша-ски" заплащаше за ползването на територията на парка, където са разположени ски-пистите и другите обслужващи ги съоръжения, по 12 лева на декар на държавата. Това обаче се видя много скъпо на Цеко Минев и той реши силово да принуди правителството и Столична община да му се позволи безплатно и безконтролно да безчинства из цялата планина.

Кой трябваше да упражни контрол и да вкара ред в ползването на българската природа?! По време на мандата на правителството на Сергей Станишев имаше вицепремиер с европейско мислене и висока екологична подготовка в лицето на д-р инж. Меглена Плугчиева, която стопираше опитите на Цеко Минев да дерибейства и да налага кадрови промени в горското ведомство в своя полза (Това не е съвсем вярно, тъй като лично Станишко-пишко се качи горе на Алеко да крепи Цеко. Айде да припомним и срещата на Минев с Пирински. Ако не знаете Георги Пирински, БСП, е бивш председател на БФСки в периода - от 1987 до 1990 год. Последователно е бил заместник-министър на външно-икономическите връзки, заместник-министър на търговията, заместник-председател на министерския съвет, председател на Народното събрание, в момента зам председатeл.). Правителството на партия ГЕРБ, скалъпена по волята на едно лице и събрана с отпадъците от останалите партии, няма никаква политика в областта на опазването на околната среда. Министърката на ресорното министерство така и не можа да разбере какви са нейните функции и отговорности пред обществото и пред света. Премиерът, горкият, заряза работата на Народното събрание, където трябваше да отговаря на важни въпроси, и дни наред рамо до рамо с Цеко Минев в края на м. февруари 2012 г. се вживя в ролята на голям скиор и поддържаше изключително скъпата реклама на ски-зона Банско по време на разигралото се шоу - етап от световно ски-първенство... Той позволи да се извърши една просташка саморазправа с директора на ПП "Витоша" инж. Тома Белев, който се оказа последна, но много сериозна пречка за по-нататъшното унищожаване на най-крехката и уязвима част на Витоша от страна на АД "Витоша-ски". Тази фирма има намерение в близко време да изкара кабинковата въжена линия до Черни връх; непосредствено под върха да се изгради голям изкуствен водоем, от който да се изчерпва вода за изстрелване на изкуствен сняг по ски-пистите; възнамерява се изграждане на спортна база на платото непосредствено на границата с природния резерват "Торфено бранище".

Тук е мястото да посочим, че през февруари 2010 г. двама французи от Гренобъл, специалисти по изграждането на ски-зони и писти за провеждане на световни ски-първенства, извършиха свои експертни проучвания на Витоша доколко планината отговаря на условията за строителство на подобни центрове и на изискванията за провеждане на световни ски-първенства. Експертните им проучвания приключиха с решителното становище, че планината не отговаря на такива изисквания. Районът около х. "Алеко" е подходящ за рекреация, отдих и практикуване на социален туризъм. Това становище на френските експерти е публикувано във в. "Капитал" на 20 февруари 2010 г.
В края на краищата министърът на земеделието и храните Мирослав Найденов изпълни желанието и капризите на Цеко Минев - директорът на ПП "Витоша" инж. Тома Белев бе уволнен на 1 март 2012 г. Той е един от най-изявените български специалисти в областта на екологията, природозащитното дело и още по-конкретно - защитените природни територии. Инж. Тома Белев без работа и без заплата няма да остане. Жалко за Природен парк "Витоша" и за природата на тази наша планина! В България в годините след 1989 не са на почит знаещите и можещите, умните хора. Властващите вървят подир богатите, изпълняват техните желания най-често в разрез с интересите на природата и на обществото.

Господа властващи политици от ГЕРБ, вие сте преходни и много скоро народът ще ви забрави, както стана това с вашите предшественици от 1990-91-92 г. Кой сега си спомня за тях? Оставете специалистите да изпълняват функциите си на защитници на българската природа - единственото ценно нещо, което остана в тази нещастна страна!

Мнение на френски консултанти урбанисти за Витоша

Публикувам едно много интересно интервю от в. Капитал със заглавие:"Консултантите урбанисти Франсис Амп и Жан-Люк Транкар: Никой чужденец няма да дойде за ски ваканция на Витоша". Сега установих, че не съм го сторил навремето, пропуск, но е добре, че си го припомних.


Профил:
Франсис Амп и Жан-Люк Транкар са консултанти във френската EDR - Enterprises & Development Regional. Двамата са с дългогодишен опит в развитието на региони, управлението на урбанизирани територии и зимни курорти. Говорихме с тях по време на гостуването им на общината в София, при което имаха задачата да се запознаят с Витоша, да добият впечатления от планината и идеи какъв потенциал за развитие има тя

В София сте за три дни. Къде ходихте на ски?
- На Алеко.


Какво ви е впечатлението като любители и като професионалисти?
- Франсис Амп: Аз съм от Савоя, от Алпите. Там караме ски в огромни зони, които въобще не могат да се сравняват с Витоша. Kато Крушевел или Лезарк. Витоша обаче е впечатляваща с близостта си до София. Невероятно е, че само за половин час може да се качите от града до горе. На практика ските могат да се практикуват в града. Сигурно и през лятото е много красиво. В Италия, Швейцария или Франция се пътува с часове, докато се стигне до ски зоните. Витоша предлага истинско удоволствие от спорта на един жител на града.

Пред нас стои въпросът как да развиваме Витоша. Какво е вашето мнение за бъдещето на Витоша?
- ФА: Наричаме места като София, Париж, Марсилия метрополи. Това са урабинизираните територии, които се развиват с години и в които хората живеят. В тези места един от тежките въпроси е каква е ролята на природата. В случая на София, ако приемем, че метрополията е 50 кв. км, тя включва природен парк в сърцевината си. Това е един изключителен шанс и късмет за софиянци, който трябва да се използва.

В Париж например имаме Венсенската гора и Булонския лес. Те са проектирани през XIX век и тогава хората са смятали, че заемат много голяма площ. Но днес в рамките на една метрополия от 10 млн. души тези паркове са съвсем мънички.

Другото важно нещо е, че метрополиите се конкурират. Работещите хора днес са мобилни и хората се местят към приятните за живеене градове, където има качество на живот. В този смисъл природните пространства са много важни.

- Жан-Люк Транкар: Това, което имате вие, е уникално в европейски мащаб. Притежавате природно пространство в урбанистична среда, в което има малко човешка намеса. Как ще се използва планината е преди всичко политически избор. Трябва да има визия и да се знае какъв е приоритетът - дали Витоша е обществена градина (всеки знае, че планината ни е парк, а не резерват, но не и спортно средище), природен резерват или място за спорт. Сигурно е обаче, че не може да бъде всичко това едновременно, и политиците трябва да поставят приоритета.

Ако зависеше от мен, имайки предвид близостта на планината до града, тя не може да бъде абсолютен резерват, в който хората да не стъпват. Но не може да бъде и лунапарк. (странно, че употребява точно тази дума, като се има предвид един от директорите на Витоша ски АД)

Каква част би трябвало да заемат ските и бизнесът?
- ФА: Неголяма. Трябва да е ясно, че никой никога няма да дойде от друга държава или град, за да прекара една седмица на ски на Витоша. Няма къде да се живее и ските, които се предлагат, са ограничени. Но за един софиянец е фантастично да кара един или половин ден. Трябва да се намери икономическото равновесие, което е добро за всички. То минава през един важен въпрос - достъпът. Сигурно е, че той не може да става с автомобили. Пътят е стар, струва скъпо, няма места за паркиране и не е екосъобразно. Трябва да се намери друг начин и тук публичните власти би трябвало да се намесят.

Знам, че сега има кабинков лифт, с който може да се стигне от града до планината. Той е бил приватизиран преди години. Въпросът е малко деликатен, но ми се струва, че това е било грешка (колко деликатно наистина казва очевидната истина - огромна грешка). Ако искаме хората лесно да се качват горе, дори и лифтът да е частен, трябва да има договорка с общината за условията и цените. Ако превозът е скъп, естествено е, че хората ще предпочитат да се качват с автомобилите си. (Това се и случи: цените са високи и хората естествено търсят разумна за тях алтернатива, но така не се запазва общественият интерес)

В аналогичните случаи на София - планина близо до града, кой осигурява достъпа догоре?
- ФА: В Гренобъл например хората се качват в природния парк от центъра на града с кабинков лифт. Собственикът е кметството.

Във френската система има две възможности за управление: общината инвестира или отдава съоръженията на концесия. Частната компания експлоатира или финансира изграждането на нови линии, но собствеността остава публична. Има договор между общината и фирмата, който определя каква ще бъде цената. Фирмата не може сама да промени условията, без да се допита до общината. Това са две решения - едното е по-либерално, другото - по-консервативно, но и двете са под контрола на общината.

- Ж-ЛТ: Дори и много да се инвестира на Витоша и да се направи компромис с природата, не е възможно да се изгради мащабна ски зона. Не може да става и дума за сравнение с региони като Кортина д'Ампецо или Алп д'Юез. Развитието трябва да е в рамките на разумното. Аз бях президент на компания, която управляваше всички малки и средни ски зони в Пиренеите. Не се конкурирахме с големите. Клиентите ни бяха хора, които един ден караха ски, друг ден правеха ски бягане, на третия отиваха да гледат нещо интересно. След това караха шейни с децата. Според мен не е разумно Витоша да се разглежда само като ски зона. Трябва да има общо предлагане на планински забавления и да се види какво може да има като развлечения в по-широк план.

Какво например?
- Ж-ЛТ: Може да има турове със снегоходки, ски бягане, турове с водачи, може да се следи поведението и местата за обитаване на животните. Може да се направят забавни зони за деца. Свидетел съм, че в Европа се вижда как в малките ски зони в Швейцария и Франция има все по-голям ръст на клиентите за точно такъв тип ползване на планината: по-близко до природата, по-семейно прекарване. Има други места в Европа, на които могат да се карат сериозни ски. Съдбата на Витоша е по-скоро в първата посока.

Кои са задължителните стъпки и елементи от анализа, който трябва да бъде направен?
- Ж-ЛТ: Трябва да се направят две неща. Първо, да има много добър анализ, който да казва колко души ползват ски зоната, колко ходят на разходка, колко автомобила се качват, кои са най-често посещаваните места. Това е т.нар. диагноза на планината и тези данни трябва да се сложат на масата. След това се правят сондажи и се анкетират жителите на града. Необходимо е да се знае мнението на населението какво иска да се случи с планината. Вторият важен въпрос е как различните участници в процеса - София, другите общини, държавата, собствениците на терените и прочее, могат да работят заедно и да постигнат консенсус помежду си. Вероятно трябва да има компромис от всички. Правителството също трябва да каже с какво ще участва в този процес. Целта е общата визия да бъде споделена от всички заинтересувани.


Вие участвали ли сте в подобен процес и как протече той?
- ФА: Ами например Лезарк. Това е един от най-големите курорти в света. В подножието му е градът Бург сен Мориц. Първото ниво на курорта е на 1600 м. Построихме железница, много бърза, която беше финансирана от самия курорт, от общината, региона. Гарата е финансирана от железопътната компания. Това е пример за интегриран поглед върху проекта. Партньорство между частния и публичния сектор. Частните инвестиции са вложени в самия курорт.

Друг пример - природните паркове във Франция и Италия се управляват като предприятие. Има директор, у когото е изпълнителната власт. Освен това има съвет на директорите, в който влизат общински съветници и политици, представители на екологичните организации, частни компании. Така се постига равновесие между всички интереси, а директорът отговаря са се спазват регулациите. Ето пример за политическо решение, което позволява нещата да вървят напред.


Как се провежда проучване за бъдещето на планината? Например за Витоша - как си представяте, че може да се организира общественото допитване?
- Ж-ЛТ: Има много различни начини, но някои нива са задължителни и те трябва да се изпълнят в правилната последователност. Всичко се организира от истински социолози, които познават дисциплината. Първо, трябва да има сондаж - на представителна извадка от жителите на София се задават 20-ина въпроса. От типа на: Какво мислите за планината, ходите ли често там, харесвате ли начина, по който тя се стопанисва, карате ли ски. Всичко това трябва да се знае. На второ място, трябва да се влезе малко повече в детайли. Това става чрез фокус групи. Обединяват се групи от по десетина души и в продължение на един следобед се дискутира. Обсъжданията протичат на базата на социологическите проучвания. Те служат за база, за основа. Целта е с помощта на специалистите да осветлят резултатите от сондажа и да разберете в каква посока са ориентирани хората. Третият елемент е провеждането на интервюта с основните участници в сюжета - с директора на парка и неговите колеги, със собствениците на ски училищата, на инфраструктурата, с ресорния зам.-кмет... с общо 20-ина души, които са главните действащи лица. Основната цел е да се види тяхната визия и как виждат бъдещето. Както и да се появят противоречията.
(Защо не съм напълно съгласен - в България трудно ще има обективност.  Настроенията на гражданите обаче са пределно ясни - възможност за ски, но и за всички видове туризъм.  Планът на Витоша ски АД просто не предвижда подобно нещо)

Всичко това се слага на масата и чак след това, след като е събрана базата, идва ролята на политиците, които могат да поведат разговора за Витоша. Ако общественото обсъждане започне без тази цялата информация и изводи, няма да има никаква дълбочина.

Навсякъде, където има природа и бизнес, има сблъсък между два интереса. Какъв опит имате в намирането на баланса между двете?
- ФА: Няма компромис. Противоречието е противоречие и нищо друго. Вие пиете чай, а аз - вода. Няма как да ги смесим. Но може да си говорим. Има общо осъзнаване на проблемите на планетата. В този смисъл гласът на еколозите се слуша по-внимателно в сравнение с преди 20 години. Това не значи, че хората, които имат бизнес визия, трябва да спрат работата си. В същото време и самите еколози трябва да еволюират във визията си. Истинският въпрос в случая е какъв е интересът на гражданите на София. Защото това е важното - качеството на живота.

Подготвя се продажба на туристическите хижи

Публикувам откъси от едно много интересно интервю с Венцислав Удев, изпълнителен секретар на Български туристически съюз (БТС). По принцип не съм голям фен на тази организация, но в конкретния случай отдаването на хижи на съмнителни перачници за пари, каквито са разни спортни федерации, не е решение.

Самият законопроект можете да намерите ТУК, но трудно ще се ориентирате.

Спорната поправка е следната:

§ 25. В чл.50а се правят следните изменения:
1. Алинеи 1, 2 и 3 се изменят, както следва:
”(1) Спортни обекти и съоръжения и обекти за социален туризъм (бел. р. това е новото наименование на хижите) - публична държавна и публична общинска собственост, могат да се отдават под наем за срок до 10 години само на юридически лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност, чиято основна дейност съответства на предназначението на имота, на лицензирани спортни организации и/или на спортни клубове - техни членове.

А ето какво казват от БТС:

- Помага ли ви държавата?
Сто процента сме на самоиздръжка - от няколко години не сме получили нито лев.

- Колко хижи стопанисвате сега?
- Към настоящия моментса 234 туристически хижи, спални, учебни центрове, заслони, къмпинги, хотели, гребни и ски бази с общо около 13 000 легла, а също така и шест благоустроени пещери ...

Тази година ще честваме 90 години от построяването на първата хижа в България - Скакавица, втората е Алеко, която е построена през 1924 г.

- Дотук добре. Но обяснете за промяната в закона за спорта, която се подготвя и е "прицелена" именно във хижите.

Подготвя се промяна в закона за спорта, с която искат да дадат всички хижи под аренда на спортни клубове и евентуално да ги продадат. По закон, разбира се, държавата може да ни вземе хижите и да си ги изтъргува. 32% от базата на БТС е държавна собственост, 8% е общинска, 35 на сто с нотариални актове са собственост на туристическите дружества, но за 25% няма документи за собственост.

През толкова трудни времена сме минали, но такова нещо не се е случвало. От учредяването на съюза никой досега не си е позволявал да посяга на хижите. Всеки знае как се строи хижа и колко доброволен труд е хвърлен. Само БТС и Светият синод имат обекти на най-хубавите места.

Това е положението, правете си изводите.

Протест на 14 Март

Да напомня, че днес 14 Март има протест срещу изменеията в Закона за горите.

София, Варна, Пловдив и Казанлък протестират заедно на 14 март

Аз лично, като скиор, бих протестирал не само заради този законопроект, ами и заради този: Законът за туризма - нов подарък за Ц&Ко

Законът за туризма - нов подарък за Ц&Ко

Управляваща партия отново подготвя поредния си подарък за Цеко Минев, БФСки и едрия капитал в ски туризма.

Ето и проектозакона: ТУК

В сега действащият Закон за туризма ски пистите се споменават точно два пъти и тяхната категоризация е уредена в Наредбата за категоризиране на ски пистите, за която съм писал тук.

Заради чисто лобистки интереси, които целят да се установи монопол на БФСки по отношение категоризирането на ски пистите и ограничаване на малките ски курорти. Това е много лоша тенденция и честно казано повечето хора дори не го виждат.

На първо място, обществените отношения, уредени в Глава Девета от проектозакона за туризма, не следва да се уреждан на ниво закон, а на подзаконово ниво, защото чрез тази глава се въвеждат твърде конкретни и детайлни изисквания, нехарактерни за закон, но и това е целенасочено и с лобистки задни мисли.

Ето и основните положения, които будят много съмнения и притеснения:

Чл. 145., т 3, б. б , създаване на изкуствен сняг, поставяне на постоянни и временни ограждения – с това се прави задължително производството на изкуствен сняг, а ако няма - няма категоризация... Изискването да ограждения са също нарочно поставен препъни камък, а няма нужда това да се урежда на ниво закон. Реално подобно изискване дори не следва да е част от наредбата, защото е достатъчно, че има общо изискване за безопастност, тоест мрежи, възглавници, зони, които да не се обработват и тн.  Но не, законодателят отва още по-далеч и задължава поставянето на постоянни заграждения, това изхвърля много ски писти директно, наред с изкусвения сняг, а на много места няма дори нужда от подобни. 

Относно изкуствения сняг - това задължение противоречи на ски традициите и реално не може да съществува.  Не следва законът да задължава пистите да имат изкуствен сняг.  Единственото изискване, което нормативен акт може да има по отношение на ски пистите е да са безопастни и с достатъчна снежна покривка по време на експлоатацията.  Точка.  Още повече с оглед на многото опасности свързани с неговото ползване, като засушаване, неефективност (30% изпаряване), промяна на микро климата и топенето и тн.  Но има още една опастност, ако на подзаконова база бъде въведено изискването за определен дебит или вид система за изкуствен сняг, а не просто за оръдие, това означава, че ски ще се карат само на Пампорово, Боровец, Банско, Чепеларе, Лале, другаде просто няма система, а има само отделни елементи като оръдия.  Всичко това веднага следва да отпадне и дори само на тази база законът е неприемлив.

Това са абсурдни разпоредби!

Чл.145 т3. б. а отводняване, дрениране, борба с ерозията, изграждане на укрепителни шкарпи – отново твърде детайлно и отваря възможността на собствениците да разширяват непропорционално строителните действия.  Има и друга опастност, ако това беше уредено в подзаконов нормативен акт, нямаше да има проблем и тази разпоредба нямаше да може да се противопостави на специализирани закони относно гори и защитени територии. Сега, когато се урежда на ниво закон ще може и така ще ги заобикаля.   Същото се отнася и за Чл. 145., т 1 предоставя туристически услуги на територията на категоризирана ски-писта – тук опасността е следната – отново това изискване ще се противопоставя на специални закони.  Например на Витоша се ползват снежни полета, а не обособени ски писти.  Сега изискванията за категоризация са уредени подзаконово и не могат да се противопоставят на законите относно Парка, но от тук насетне съсем спокойно ще може.  Има и друга опасност, ако се смени легалната дефиниция на ски писта, това също може да даде определени права, които са нежелани и да доведе до разораване на пасища с цел правене на ски писти.

Чл.145, т.4, твърде казуистична уредба, правеща невъзможно функционирането на малки ски зони.  а) ски и сноуборд училище – реално Цеко иска само той да лицензира ски училищата, така че само дори това е неприемливо, освен това как ще се осигури такова да кажем на малка писта като тази на х. Плевен?  Изискването за Ски гардероб някак си може да бъде заобиколено, макар че също си е лобизам с цел закупуване на ново оборудване от официалните доставчици.  Освен това изброяването на конкретни курорти в следващата ал е абсурд.  Ако беше „курорти с международно значение” или „с капацитет на съоръженията над ... хил души на час”, но така конкретно е просто абсурд.

Чл.145, т.5 – интернет сайт wtf?!?!?!?! Аре стига, това на ниво закон!!!

Чл.145, т.7 това е абсурдно и вкарва задължението на всяка писта да има лицензиран охранител, това е недопустимо, лобистко, противоречи на планинския морал и традиции, освен това охранителните ще са само долу.  Но ако на подзаконова основа се уреди, че те ще бъдат и ски патрули – това вече е страшно.  Това е много опасно за мен.  Ще има произвол и безправие.  И без това до сега сме свидетели на твърде много произвол в планините, но сега нещата ще станат чудовищни. Бих приел задължение за осигуряване на планинско спасяване, но за частен охранител... Не мога да се сетя за друга дейност, освен баковата и транспорт на инкасо, при която да се създава подобно задължение. Това си е чисто лобистко в полза на сотаждиите. Освен това ще сме свидетели на масово отнемане на ски карти, преследване на хора, които учат други да карат ски и Бог знае още какво.

9. сключва договори с регистрирани по този закон ски училища. – САМО ЦЕКО!!! Няма две мнения кого обслужва това

Следващите членове също не следва да се съдържат в закон, а в наредба, но това е монтанското право

Чл. 149. ал 6, (6) В състава на експертната работна група по ал. 5 задължително се включва хомологатор, член на Комисията по хомологизация на ски трасета към Международната федерация по ски. – тоест лицензирането на ски  писти ще бъде извършвано и от БФСки, което е много опасно.  Как така една частна организация, каквато е федерацията, ще определя къде да се карат ски и къде не?  Това решение е спорно и порадни твърде нелигитминото съществуване на тази организация, която представлява едва половината спортни дружества за ски спорт в България.  Тя не може да има отношение към любителския спорт, а само относно ски състезанията и то тези, които са под нейната егида.  Не следва на нея да и се вменяват законово такива правомощия.  Това не е необходимо освен, а и няма нужда.  Правилата на хомологация по принцип са неясни, освен че ги няма написани.  Просто се прави монопол на една организация и на един човек.

Чл. 150 - Категорията на ски-писта се определя на база съответствие с ... и предоставяни туристически услуги на ски пистата, посочени в наредбата по чл. 147, ал. 3. Тоест според изискванията на бъдещата наредба.  Ако там залегне изискването за определени сгради, за не знам си какъв капацитет на система за изкуствен сняг и тн., това ще направи практикуването на ски спорта супер ограничено и то само в големите курорти.

Да добавя и още нещо: Никъде не се говори за ски бягане! Реално този спорт е много по-подходящ за България, а имаме и традиции, но той се загробва от БФСки. При толкова детайлна уредбна в закона, няма ни кост, ни вест за този спорт. А в същото време не се прави разлика между писта за алпийски ски или за бягане. При положение, че изискванията към тях са различни, то законът поставя и към двете еднакви. Какъв нонсенс?!?! Това ще бъде много пагубно.

Относно едно непремерено изказването на Борисов

"В Австрия законът за туризма е от единчлен. Държавата подпомага зимния туризъм. Няма друго. Но и ние го правим."

Реално и при нас е така.  В Закона за туризма има два члена за ски пистите, защото не е нужно повече.  Не трябва на ниво закон да пише как ще го подпомагаме.  Австрииците да не са идиоти да си пълнят закона с глупости

А на края и малко юридически мисли:
Съгласно чл. 3. Ал.1 от ЗАН казва, че Законът е нормативен акт, който урежда първично или въз основа на Конституцията, обществени отношения, които се поддават на трайна уредба, според предмета или субектите в един или няколко института на правото или техни подразделения. 

От тук следва, че законът трябва да съдържа една по-обща уредба, а в конкретния законопроект сме свидетели на една по-детайлна уредба, характерна за правилници, наредби или инструкции.  (Например Наредбата е нормативен акт, който се издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по-висока степен.  Такава отделна разпоредба е категоризирането на ски пистите и съответно тя не следва да се прави на ниво закон.)

За 30 години снеговалежите в Швейцария са намалели наполовина

Само да спомена, че не са ви необходими никакви учени, вземетe сами и сравнете валежите от 1965 до сега на Черни Връх. Излиза, че те само намаляват, трайно и необратимо и са наполовината на това, което е било.
Сега това дали се дължи на глобално затопляне, застудяване или не знам си какво си, комай никой не знае. Мен не ме вълнува дали това е причинено от човека или от слънцето, все едно, като вали по-малко сняг и ме боли. Много лично ги приемам тези работи ...

Група учени представя в понеделник свое проучване, според което през последните три десетилетия снеговалежите в Швейцария са намалели с до 60%, съобщи местната преса.