Министерството на младежта и спорта е осъдено да заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на спъване във въже на ски-влек "Заека", находящо се на около 1 метър над снега, които са настъпили в пряка причинно-следствена връзка с бездействието на служителите на Министерството да поддържат в изправност и да обозначават за опасности съображенията, които са собственост на МС.
По безспорен начин тези две съдебни решения показват, че МС съзнателно създават опастност за хората в планината Витоша и не предприемат нищо. Тези решения показват също, че и Фандъкова, в качеството си на кмет не е предприела своите задължения по реда на ЗУТ и не е издала заповед, да се ремонитра съоръжението.
Ето и извадки от съдебните решения, които може да намерите по-долу:
МС отговаря в качеството му на собственик на съоръжението, което е било в неизправност и което се намира в "ски зона" по смисъла на чл. 5 от Наредба за обезопасяването и информационната обезпеченост на ски пистите в Република България и за определяне на правилата за безопасност върху територията на ски пистите и ски зоните и за организацията на работата на ски патрулите. МС, като собственик на вещта, е бил длъжен да предприеме необходимите действия за отремонтирането и/или обезопасяването на съоръжението, което не е сторил. Вън от съмнение е, че когато вредите са възникнали не от естеството и свойствата на вещта, а по вина на отговарящите за нея, и собственикът или надзираващият вещта отговаря за причинените от нея вреди. В този смисъл и неоснователен е доводът на въззивника, че наличието на неработещо съоръжение, а именно ски - влек има същото значение като дървета, храсти и камъни под снежната покривка, за което обстоятелството ответникът не носи отговорност.
...ищцата е паднала и плаче. До нея имало стоманено въже, над земята, оплетено в краката ѝ. Ищцата му казала, че се е спънала във въжето. Свидетелства, че многократно са се спускали по този маршрут, като на мястото липсвали табели с предупреждение за паднало въже и забранено спускане. Вещото лице изяснява, че разкъсването на ставната връзка е възможно да е настъпило при така описания механизъм на претъркулване при каране на ски.
При това положение, след като процесната вещ, поради неизправността си може да представлява заплаха за здравето и живота на хората движещи се в планината, включително и в ски зоната, собственикът й Министерство на младежта и спорта, следва да предприеме необходимите действия по ремонтирането й и/или обезопасяването й, каквито не се установи да са били предприети към 27.01.2017 г.
Решение № 17590 от 22.01.2019 г. на СРС по гр. д. № 88738/2017 г.
Решение
№ 17590 от 21.01.2019 град СофияВ ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 90-ти състав, в публично съдебно заседание на пети декември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЮ ЗГУРОВ
при секретаря Ц. Б., като разгледа докладваното от съдия З. гражданско дело № 88738 по описа на съда за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет на делото са предявените от ищцата Надежда А. А. срещу Министерство на младежта и спорта, обективно и кумулативно съединени искове, един от които частичен, с правно основание чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД, относно осъждането на ответника да й заплати сумата от 2500 лв., представляваща част от вземане в общ размер на 10 000 лв. -обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от скъсване на предни, кръстни, коленни връзки, след падане на 27.01.2017 г., около 15: 00 часа в на необозначено като писта трасе между писта 3 (Л. лесна) и писта 6 (Стената) в Природен парк В., в вследствие на спъване във въже на Стационарен ски-влек "Заека", находящо се на около 1 метър над снега, които са настъпили в пряка причинно-следствена връзка с бездействието на служителите на ответното учреждение или на други лица, на които е възложило изпълнението, натоварени със задължението да поддържат в изправност и да обозначават за опасности ски-пистите и съоръженията, както и за осъждането на ответника да заплати на ищцата сумата от 2124, 80 лв., представляващи претърпени имуществени вреди в следствие на инцидента за извършено оперативно лечение и изследване с ядрено-магнитен резонанс.
Ответникът Министерство на младежта и спорта, представи писмен отговор на исковата молба, с който исковете се оспорват като недоказани, тъй като не е установимо мястото, на което е настъпил инцидентът, и като неоснователни, защото ищцата е практикувала високо рисков спорт, при който травма като претърпяната от нея е често срещана, дори и при обикновено падане, а не при удар в съоръжение. Освен това, ищцата сама е допринесла за евентуално настъпилото увреждане като не е спазила правилата за безопасно поведение на туристите-скиори, регламентирани в Приложение № 2 към чл. 23, ал. 1 Наредба за обезопасяването и информационната обезпеченост на ски пистите в Република България и за определяне правилата за безопасност върху територията на ски пистите и ски зоните и за организацията на работата на ски патрулите /ДВ, бр. 9/2015 г. /. Ответното учреждение сочи, че е обозначило с табели горната и долната станция на ски влек А. /Заека за обстоятелството, че ски влека не работи.
В съдебното заседание ищцата не се яви лично, тя се представлява от адв. П., който поддържа предявените искове, моли съда да ги уважи и да присъди в полза на доверителя му разноските по делото.
В съдебното заседание ответното министерство се представлява от ю-т М., която оспорва исковете, моли съда да ги отхвърли и релевира възражение за прекомерност на заплатеното от ищцата в полза на пълномощника й адвокатско възнаграждение.
След като взе предвид изложеното в исковата молба, отговорът, събраните доказателства по делото и изявленията на страните в съдебно заседание, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Между страните по делото не е налице спорн, че процесният ски влек е собственост на ответното министерство, а това обстоятелство се установява и от Писмо от Директора на Дирекция Природен парк "В. " до Министъра на младежта и спорта от 28.12.2017 г.
От представената от ищцата карта на "Ски зона В. " е видно, че маршрутът, по който тя се е спускала на 27.01.2017 г. е включвал горната част на ски писта "Л. 3 лесна", след което е спускането й е продължило по посока на ски маршрут "Стената" по терен, който не представлява ски писта или ски маршрут. През този терен преминава ски влек "Заека".
От показанията на свидетеля Н. се установи, че той и ищцата през месец януари на 2017 г. следобяд се спускали по необработена "писта", която често се ползвала, както от тях, така и от други скиори, включително и от ски-училищата, която преминавала в дясно от ски влек Заека, който не работел. Свидетелят Н. карал напред, а ишцата Надежда А. след него. Докато преминавали по пистата в частта й близо до горната част на влек "Заека", свидетелят чул вик. Той се обърнал и видял, че ищцата е паднала. Той спрял, изчакал, след което свалил ските си и се върнал при нея. Когато отишъл до нея видял, че тя плаче и изпитва силни болки в едното коляно. До нея имало паднало въже от влека, което се виждало над снега и тя била оплетена със ските във въжето. Казала му, че се е спънала във въжето и така е паднала. Автоматите на ските й не се били откачили и тя стояла така със ските на краката й. Свидетелят сочи, че докато се спускал напред е видял същото въже, но го е заобиколил и не е отчел наличието му. Той помогнал да ищцата да слезнат до автомобила му и я закарал до болницата. Свидетелят сочи, че е познавал ищцата от 5-6 години, като това й бил вторият сезон, в който се спускала със ски. Справяла се добре с карането на ски, но не била опитен скиор, за да кара в необработен терен, какъвто този, по който карали.
Съгласно показанията на свидетеля Малинова в производството по делото се установи, че тя познавала ищцата от 2016 г., когато заедно изкачвали скали. И двете искали да станат планински спасители. През месец февруари на 2017 г. тя видяла Надежда в болницата, когато я приемали за операция, където свидетелят ходила за рехабилитация. Тогава ищцата й разказала, че е пострадала след като се спънала във въже на лифта, което не се виждало. Те се виждали редовно след това, ходили на рехабилитация. При тези им срещи свидетелят разбрала, че ищцата изпитвала много силни болки. Ищцата започнала да ходи сама, но накуцвайки след 3-4 месеца. Рехабилитацията й продължила 6 месеца, като след 6-тия месец спряла да куца. Свидетелят сочи, че ищцата все още се страхува да кара ски, или да катери скали, защото не е ясно, дали крака й може да понесе подобно натоварване, а втора подобна операция не може да й бъде направена.
От заключението на вещото лице по приетата съдебно-техническа експертиза, както и от отговорите дадени от нея в съдебното заседание и приетите писмени доказателства, представляващи медицинска документация се установи, че в резултат на усукване в лявата коленна става, ищцата е претърпяла скъсване на предна кръстовидна ставна връзка на лявото коляно. В резултат на това увреждане тя е претърпяла интензивни болки и страдания в продължение на 25-30 дни, считано от настъпване на травмата. Тази травма може да настъпи по описания от ищцата в исковата молба начин, но и вследствие на самостоятелно падане при каране на ски, без спъване във въжета на ски влек. В случая е било проведено своевременно, адекватно и успешно лечение на разкъсаната връзка на коленната става, поставен е бил скъпоструващ резорбируем винт, като понастоящем конфигурацията и функцията на лявата коленна става са напълно възстановени. От оперативната намеса са останали малки белези, които причиняват незначителен козметичен дефект. След възстановяването на ставата, кракът е следвало да бъде щаден още 2-3 месеца. За нея не е налице физиологична пречка отново да кара ски, но не може да преодолее страха от евентуалното ново нараняване на крака й. Консумативите за операцията, извършена на ищцата не се заплащат от НЗОК. Тя е заплатила 1800 лв. за винта и 34. 80 лв. потребителска такса. Ядрено магнитният резонанс е направен по желание на ищцата и видно от приетия като доказателство по делото фискален бон от 02.02.2017 г. тя е заплатила за него сумата от 290 лв.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:
В производството по делото се установи, че по време на настъпване на инцидента ищцата и свидетелят Н. не са карали ски по ски писта, ски път или ски маршрут по смисъла на чл. 152 и чл. 153 от Закона за туризма, защото според показанията на свидетеля Н. падането на ищцата е станало в горната част на влек "Заека", а поред представената и приета по делото карта на "Ски зона В. " в тази част на ски зоната няма ски писта. Поради това, посоченият в картата на "Ски зона В. ", представена ведно с исковата молба, маршрут на ищцата и свидетелят не отговаря на действително осъщественият от тях, тъй като според картата в началото и в горната част на спускането им, те са се придвижвали по ски писта "Л. -лесна" и чак след това са се отклонили към писта "Стената" като са стигнали до средата на влека, където би следвало да е мястото на инцидента. От показанията на свидетеля Н., който е очевидец и които съдът кредитира се установи, че мястото на инцидента е на необработен и неотразен като писта терен, в горната част на влек "Заека".
След като ищцата не е карала по ски писта, то и разпоредбите на чл. 157 и чл. 154 ЗТ са неприложими, защото ответното министерство не е предоставяло услугата ползване на въжени линии, в качеството му на собственик на съоръжение прилежащо към ски писта. Процесният влек не е работил, на мястото на инцидента ски писта не е имало, затова ответното министерство не е имало задължението по чл. 154 ЗТ, включително да поддържа територията на ски писта, каквато не е съществувала.
Ответното министерство следва да отговаря по чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД в качеството му на собственик на съоръжението, което е било в неизправност, тъй като въжетата му са паднали по-ниско от нормалното им местоположение, и което съоръжение се намира в ски зона по смисъла на чл. 5 от НАРЕДБА за обезопасяването и информационната обезпеченост на ски пистите в Република България и за определяне правилата за безопасност върху територията на ски пистите и ски зоните и за организацията на работата на ски патрулите, където както за скиорите, така и за останалите посетители на ски зоната не е налице забрана да се движат свободно. При това положение, след като процесната вещ, поради неизправността си може да представлява заплаха за здравето и живота на хората движещи се в планината, включително и в ски зоната, собственикът й Министерство на младежта и спорта, следва да предприеме необходимите действия по ремонтирането й и/или обезопасяването й, каквито не се установи да са били предприети към 27.01.2017 г.
В настоящото производство се установи, че е налице причинно-следствена връзка между спъването на ищцата в падналото въже на влека-собственост на ответното министерство и претърпените от нея неимуществени и имуществени вреди. В случая обаче съдът намира, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от самата ищца, която като потребител в ски зоната по смисъла на чл. 23, ал. 1 от НАРЕДБА за обезопасяването и информационната обезпеченост на ски пистите в Република България и за определяне правилата за безопасност върху територията на ски пистите и ски зоните и за организацията на работата на ски патрулите, не е спазила т. 1 и т. 5 от Приложение № 2 към чл. 23, ал. 1 от наредбата-Правила за безопасно поведение на туристите скиори, а именно: да съобразява скоростта и начина си на придвижване с възможностите си; с оособеностите на терена; снежната покривка; да намалява скоростта на участъци с лоша видимост, в близост до строежи или препятствия, на пресечни точки, при разклонения и да ползва писти съответстващи на техническите й физическите й умения.
Предвид показанията на свидетеля Н., който сочи, че е карал преди нея, заобиколил е падналото въже и дори не му обърнал внимание, а ищцата не е притежавала уменията да кара по необработен терен, съдът счита, че тя не е съобразила поведението си при карането на ски с особеностите на терена, видимостта и наличието на препятствие, каквото представлява падналото въже на ски влека, поради което е допринесла в процентно отношение от 50 % за настъпването на вредоносния резултат.
Вредите представляват неблагоприятно изменение, настъпило в правната сфера на даден правен субект. Неимуществените вреди са такива неблагоприятни изменения в правната сфера на ищеца, които се изразяват в увреждане на неимуществено благо, обект на абсолютното субективно право - здравето му. Здравето е такова състояние на човешкия организъм, което го характеризира от гледна точка на нормалното физиологично функциониране на съвкупността от тъкани, органи и системи. Обект на правна закрила е здравето на всяко физическо лице, независимо от медицинското му състояние към момента на увреждането.
Неблагоприятното засягане в случая се изразява в травматично увреждане на тъкани на ищцата - скъсване на предна кръстовидна ставна връзка на лявото коляно, което е смутило нормалното функциониране на организма и е предизвикало отрицателни емоционални преживявания – интензивни болки и страдания, продължили през период не по-дълъг от 30 дни и дискомфорт в продължение на 6 месеца. Ищцата е изпитвала първоначално много силни по интензитет болки и страдания, които постепенно са затихвали до пълното им изчезване след приключване на оздравителния процес, а след това тя ще остане с лек козметичен дефект на крака, като понастоящем у нея е налице и психическа травма-страх от карането на ски.
Предвид обстоятелството, че увреденото благо - здраве е неоценимо в пари, претърпените вреди са неимуществени - не подлежат на точна парична оценка и съответно размерът на дължимото обезщетение, съгласно чл. 52 ЗЗД, следва да бъде определен по справедливост от съда. Настоящият съд намира, че за справедливото възмездяване на неблагоприятното засягане на здравето на ищцата следва да бъде престирана сума в размер на 7000 лева, с оглед средната продължителност на периода, през който са понасяни болките и страданията и наличието на благоприятна за здравето на ищцата прогноза, с изключение на все още наличното психологическо увреждане, изразяващо се в страх от практикуване на ски спорт. Присъждането на по-голяма от тази сума би довело до несъответстващо на изискванията на справедливостта имуществено разместване. Предвид установеното съпричиняване на вредите от действия на самата ищца в процентно отношение от 50 %, то искът би следвало да е основателен до размера от 3500 лв., но при положение, че е предявен като частичен за сумата от 2500 лв. той следва да бъде уважен изцяло.
В производството по делото се установи, че в причинно –следствена връзка с претърпения от ищцата инцидент тя е направила необходими за лечението и диагностицирането й разходи в размер на 2124, 80 лв. Предвид установеното съпричиняване от 50 % на вредоносния резултат, ответното министерство следва да отговаря само за Ѕ от тези вреди, поради което иска за претърпените от ищцата имуществени вреди следва да бъде уважен за сумата от 1062, 40 лв., а за разликата до 2124, 80 лв. отхвърлен като неоснователен.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК съразмерно с уважената част от исковете в полза на ищцата следва да бъдат присъдени направените от нея разноски по делото в общ размер на 396, 68 лв., от които 142, 49 лв. за внесена държавна такса за образуване на делото, 231, 08 лв. за внесен депозит за вещото лице и 23, 11 лв. за заплатена такса за преглед от вещото лице. От страна на ищцата и пълномощника й, до обявяването на делото за решаване не беше представен документ удостоверяващ заплащането на адвокатско възнаграждение в полза на адв. П., поради което искането за присъждане на адвокатско възнаграждение следва да бъде отхвърлено.
На основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК в полза на ответното министерство следва да бъдат присъдени разноски по делото в размер на 77, 03 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Министерство на младежта и спорта да заплати на Надежда А. А. с ЕГН [ЕГН] сумата от 2500 лв., представляваща част от вземане в общ размер на 10 000 лв. -обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от скъсване на предна кръстовидна ставна връзка на лявото коляно, след падане на 27.01.2017 г., около 15: 00 часа на необозначено като писта трасе между писта 3 (Л. лесна) и писта 6 (Стената) в Природен парк "В. ", в вследствие на спъване във въже на Стационарен ски-влек "Заека", находящо се на около 1 метър над снега, които са настъпили в пряка причинно-следствена връзка с бездействието на служителите на ответното учреждение или на други лица, на които е възложило изпълнението, натоварени със задължението да поддържат в изправност и да обозначават за опасности съоръженията, които са собственост на ответника, както и сумата от 1062, 40 лв., представляваща дължимо обезщетение за претърпени имуществени вреди в следствие на същия инцидент, за извършено оперативно лечение, болничен престой и изследване с ядрено-магнитен резонанс на ищцата, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 27.01.2017 г. до окончателното изплащане на задълженията.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Надежда А. А. с ЕГН [ЕГН] срещу Министерство на младежта и спорта, иск с правно основание чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД, в ЧАСТТА относно сумата от над 1062, 40 лв. до 2124, 80 лв., представляваща претендирано обезщетение за претърпени имуществени вреди в следствие на падане на 27.01.2017 г., около 15: 00 часа на необозначено като писта трасе между писта 3 (Л. лесна) и писта 6 (Стената) в Природен парк "В. ", в вследствие на спъване във въже на Стационарен ски-влек "Заека", находящо се на около 1 метър над снега, които са настъпили в пряка причинно-следствена връзка с бездействието на служителите на ответното учреждение или на други лица, на които е възложило изпълнението, натоварени със задължението да поддържат в изправност и да обозначават за опасности съоръженията, които са собственост на ответника, изразяващи се в разходи за извършено оперативно лечение, болничен престой и изследване с ядрено-магнитен резонанс, ведно със законната лихва върху сумата от над 1062, 40 лв. до 2124, 80 лв., считано от 27.01.2017 г. до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА Министерство на младежта и спорта да заплати на Надежда А. А. с ЕГН [ЕГН] сумата от 396, 68 лв., представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА Надежда А. А. с ЕГН [ЕГН] да заплати на Министерство на младежта и спорта сумата от 77, 03 лв., представляваща разноски по делото.
ОТХВЪРЛЯ искането на ищцата за присъждане на разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Софийския градски съд.
Районен съдия:
Решение № 2674 от 28.04.2020 г. на СГС по в. гр. д. № 7182/2019 г.
Решение
№ 2674гр. София, 28.04.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, IV-Б въззивен състав, в публичното заседание на шести февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
мл. съдия МАРИНА ГЮРОВА
при секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от съдия Гюрова в. гр. д. № 7182 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 17590/21.01.2019 г. по гр. д. № 88738/2017 г. по описа на Софийски районен съд, 90 състав, Министерството на младежта и спорта е осъдено да заплати на Н. А. А., ЕГН **********, сума в размер на 2 500 лв., представляваща част от вземане в общ размер на 10 000 лв. - обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от скъсване на предна кръстовидна ставна връзка на ляво коляно, след падане на 27.01.2017 г., около 15: 00 ч. на необозначено като писта трасе между писта 3 (Лале лесна) и писта 6 (Стената) в Природен парк "Витоша", вследствие на спъване във въже на Стационарен ски-влек "Заека", находящо се на около 1 метър над снега, които са настъпили в пряка причинно-следствена връзка с бездействието на служителите на ответника или на други лица, на които е възложило изпълнението, натоварени със задължението да поддържат в изправност и да обозначават за опасности съображенията, които са собственост на ответника, както и сумата от 1 062, 40 лв., представляваща дължимо обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие на същия инцидент, за извършено оперативно лечение, болничен престой и изследване с ядрено-магнитен резонанс на ищцата, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 27.01.2017 г. до окончателното изплащане на задълженията. Със същото решение предявеният от Н. А. А. срещу Министерството на младежта и спорта иск, с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД, е отхвърлен в частта относно сумата над 1 062, 40 лв. до пълния предявен размер от 2 124, 80 лв.
В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от Министерството на младежта и спорта, чрез редовно упълномощен процесуален представител - юрк. М., е депозирана въззивна жалба срещу първоинстанционното решение, в частта, в която са уважени исковите претенции на ищцата А.. В жалбата се излагат твърдения, че предявените искове са били неправилно квалифицирани от първостепенния съд като такива по чл. 49 ЗЗД, а не като искове по чл. 50 ЗЗД. Поддържа се, че от събраните по делото доказателства не може да бъде установено наличието на причинно - следствена връзка между спъването на ищцата в падналото въже на ски - влека и претърпените от нея вреди, като се посочва, че разпитаният по делото свидетел Н. не е бил очевидец на станалото, доколкото се е движил пред ищцата. Ето защо се сочи, че заявеното от него представлява възпроизвеждане на казаното от ищцата относно начина, по който е настъпил инцидентът. Според въззивника е следвало да бъде съобразено, че съгласно заключението на вещото лице уврежданията, причинени на А., е можело да са както вследствие на описаните в исковата молба обстоятелства, така и в резултат на самостоятелно падане при каране на ски. Изложени са и подробни аргументи досежно размера на определеното от съда обезщетение за неимуществени вреди, като се твърди, че съдът не е съобразил разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, доколкото причиненото увреждане не било трайно и не е опасно за живота. Недоказани според въззивника са и причинените вреди върху психиката на ищцата. С оглед всичко изложено се моли обжалването решение да бъде отменено, като предявените искове бъдат изцяло отхвърлени, а при условията на евентуалност - да бъде намалено присъденото обезщетение.
По делото е подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК отговор на въззивната жалба от Н. А. А., чрез редовно упълномощен процесуален представител - адв. П., с твърдения за неоснователност на доводите на въззивника. Поддържа се, че дадената от съда правна квалификация е правилна. Сочи се, че в качеството си на собственик на процесния ски - влек именно ответникът отговаря за причинените вреди на ищцата. Посочва се, че приетите от Софийски районен съд факти са категорично установени от събраните по делото доказателства, като правилно са били ценени дадените от свидетеля Н. показания. Установени според въззиваемата са и причинените и психически страдания. Ето защо се моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира се и присъждането на сторените пред СГС разноски.
Софийски градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства и становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от процесуално - легитимирана страна, в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. При постановяване на първоинстанционното решение не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми, а с оглед релевираните в жалбата оплаквания, същото е и правилно, като въззивният съд споделя изцяло изложените в мотивите му съображения, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях. Независимо от това, във връзка с доводите, изложени в жалбата, въззивният съд намира следното:
СРС, Гражданско отделение, 90 състав е бил сезиран с обективно кумулативно съединени искове, с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД.
Когато вредоносните последици настъпват от действие или бездействие на лице, на когото е възложено да извършва определена работа, то правният субект, който е възложил тази работа, следва да носи уредената в чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД гаранционно-обезпечителна отговорност за виновното деяние (действие или бездействие) на лицата. Когато при изпълнение на така възложената работа е допуснато нарушение на предписани или други общоприети правила, отговорността е по чл. 45 ЗЗД, съответно чл. 49 ЗЗД. В този смисъл са задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в т. 3 от Постановление № 4/1975 г. на Пленума на ВС и т. 2 от Постановление № 17/1963 г. на Пленума на ВС.
Отговорността на лицата, които са възложили другиму извършването на някаква работа, за вредите, причинени при или по повод на тази работа, е за чужди противоправни и виновни действия или бездействия. Тази отговорност има обезпечително-гаранционна функция и произтича от вината на натоварените с извършването на работата лица. Лицата, които са възложили работата, във връзка с която са причинени вредите, не могат да правят възражения, че са невиновни в подбора на лицата и да се позовават на други лични основания за освобождаването им от отговорност. Юридическите лица отговарят по чл. 49 ЗЗД за вредите, причинени от техни работници и служители при или по повод на възложената им работа и тогава, когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди.
Следователно, за да възникне обезпечително-гаранционната отговорност на възложителя за причинени вреди, причинени при или по повод на уговорената работа, трябва в обективната действителност да са настъпили следните юридически факти (материални предпоставки): 1) деяние (действие или бездействие); 2) противоправност (несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение); 3) вреди (неблагоприятно засягане на имуществената сфера на увредения или накърняване на неговия телесен интегритет); 4) причинно-следствена връзка между противоправното поведение и настъпилите имуществени и неимуществени вреди (вредоносният резултат в съвкупния съпричинителен процес между явленията в природата следва да е закономерна, необходима, естествена, присъща последица от виновното противоправно поведение на делинквента); 5) вина на делинквента, която съобразно уредената в чл. 45, ал. 2 ЗЗД оборима презумпция се предполага и 6) виновното лице да е причинило вредите при или при повод на изпълнение на възложената работа.
За да уважи частично исковите претенции, районният съд е приел, че ответникът следва да отговаря по чл. 49 ЗЗД в качеството му на собственик на съоръжението, което е било в неизправност и което се намира в "ски зона" по смисъла на чл. 5 от Наредба за обезопасяването и информационната обезпеченост на ски пистите в Република България и за определяне на правилата за безопасност върху територията на ски пистите и ски зоните и за организацията на работата на ски патрулите. Въззивният съд напълно споделя изводите на първоинстанционния съд, доколкото М. НА М. ИС. като собственик на вещта е бил длъжен да предприеме необходимите действия за отремонтирането и/или обезопасяването на съоръжението, което не е сторил. Вън от съмнение е, че когато вредите са възникнали не от естеството и свойствата на вещта, а по вина на отговарящите за нея, отговорността по чл. 50 ЗЗД се изключва и собственикът или надзираващият вещта ще следва на основание чл. 45 ЗЗД да отговаря за причинените от нея вреди. В този смисъл и неоснователен е доводът на въззивника, че наличието на неработещо съоръжение, а именно ски - влек има същото значение като дървета, храсти и камъни под снежната покривка, за което обстоятелството ответникът не носи отговорност.
Съдът не споделя и довода във въззивната жалба за липса на причинно - следствена връзка между падналото въже на ски - влека и претърпените от ищцата вреди. От показанията на свидетеля - очевидец В. Н. се установява, че на процесния ден - 27.01.2017 г., заедно с ищцата се качили до Черни връх, спуснали се в подножието му, като свидетелят карал преди ищцата. Видял падналото въже и го заобиколил. Установил, че ищцата я няма, върнал се по-нагоре и видял, че ищцата е паднала и плаче. До нея имало стоманено въже, над земята, оплетено в краката ?. Ищцата му казала, че се е спънала във въжето. Свидетелства, че многократно са се спускали по този маршрут, като на мястото липсвали табели с предупреждение за паднало въже и забранено спускане. Познавал ищцата от 5, 6 години, това й било втори сезон за спускане, справяла се добре, но не била опитен скиор. Преценили, че пистата е добра, нямало много сняг, нямало навявания, използвала се и от ски училища.
Съдът приема свидетелските показания, преценени по правилата на чл. 172 ГПК, за обективни, последователни, съответстващи на останалите събрани по делото доказателства и житейски логични - субективните възприятия на свидетеля относно главния факт на доказване (настъпването на вредоносния резултат и причината за него) са формирани непосредствено и не са повлияни от други обстоятелства.
Тези правнорелевантни факти се потвърждават и от доказателствените (фактическите) изводи на приетата като компетентно изготвена и неоспорена СМЕ, която за целите на изследването е анализирала представената по делото медицинска документация, свидетелските показания, като е извършила и личен преглед на ищцата.
От експертизата се установява, че ищцата е получила скъсване на предна кръстовидна ставна връзка на лявото коляно, като интензивните болки и страдания ищцата е търпяла в продължение на 25-30 дни от травмата до възстановяването след оперативната намеса. Вещото лице изяснява, че разкъсването на ставната връзка е възможно да е настъпило при така описания механизъм на претъркулване при каране на ски, като не може да се изключи с категоричност и самостоятелно падане. Достига до извода, че е проведено своевременно, адекватно и успешно оперативно лечение, поставен е скъпоструващ резорбируем винт, като функцията на лявата коленна става е напълно възстановена. Сочи, че от оперативната намеса са останали малки козметични белези, които причиняват незначителен козметичен дефект.
Анализирайки събраните свидетелски и писмени доказателствени въззивният съд намира, че по делото е установена причинно - следствена връзка между неизправното съоръжение и причинените на ищцата вреди. В действителност свидетелят Н. не е възприел непосредствено инцидента, но е видял, че ищцата се е намирала до стоманеното въже, което е било оплетено в краката й. Показанията му не са повлияни от отношенията му с ищцата, доколкото самият свидетел съобщава, че ищцата не е била опитен скиор.
Съгласно Постановление № 4 от 23. XII. 1968 г., на Пленума на ВС, размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД обаче не е абстрактно понятие, то е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Преценявайки именно съобразно обществения критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД следните обстоятелства: а) характерът на увреждането, начинът на извършването му; б) претърпените болки страдания, причинени неудобства и негативните психически изживявания; в) периодът на лечение и възстановяване, както и периода, през който ищецът е търпял болки и страдания; г) прогноза за възстановяване и допълнителното влошаване състоянието на здравето, осакатявания, загрозявания и др.; д) общественото му положение; е) възрастта на пострадалия; ж) и не на последно място социално-икономическите условия в страната. Причиняването на неимуществените вреди от деликт, стоящи в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка със съответното противоправно поведение, включително тези, свързани с негативни емоционално-психологически преживявания, подлежат на пълно и главно доказване по общия ред, а размерът на обезщетението по чл. 52 ЗЗД следва да бъде определен въз основа на конкретните за съответния случай обективно съществуващи обстоятелства.
С оглед посочените правила за определяне на справедливия размер на обезщетението за причинени неимуществени вреди и след съвкупен анализ на установените по делото обстоятелства относно претърпените такива от ищцата, настоящият съдебен състав намира, че справедливият размер на обезщетението по чл. 52 ЗЗД възлиза на 7 000 лв., както правилно е приел и районният съд. За да достигне до този извод съдът съобрази характера и тежестта на причиненото телесно увреждане на ищцата - скъсване на предна кръстовидна ставна връзка на лявото коляно, възрастта на ищцата, проведената оперативна намеса, възстановителния период (около 1 месец), последващата рехабилитация. При определяне на размера следва да се съобрази, че към настоящия момент оздравителният период е приключил, като функцията на лявата коленна става е напълно възстановена. Следва да се отчетат настъпилите психически последствия, а именно страха да спортува и да кара ски, както и социално-икономическата обстановка в страната през 2017 г.
Срещу приетото от първоинстанционния съд 50 % съпричиняване на резултата от ищцата няма възражения от страните, поради което и въззивният съд намира, че обезщетението за неимуществени вреди законосъбразно е изчислено на сумата от 3 500 лв., като доколкото искът е предявен за сумата от 2 500 лв. и с оглед диспозитивното начало следва да бъде уважен за тази сума.
По отношение на претенцията за заплащане на обезщетение за имуществени вреди във въззивната жалба не са изложени конкретни доводи за неправилност на обжалваното решение, поради което с оглед разпоредбата на чл. 269 от ГПК и липсата на нарушение на императивните правни норми въззивният състав приема същата за неоснователна.
Следователно, предявеният иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за причинените неимуществени вреди трябва да бъде уважен до сумата от 2 500 лв., а искът за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди до пълния му предявен размер от 1 062, 40 лв.
С оглед на обстоятелството, че правният извод, до който въззивната инстанция е достигнала, съответства на крайните правни съждения на първоинстанционния съд, решението следва да бъде потвърдено като правилно, а въззивната жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има въззиваемата страна, която е представила списък по чл. 80 ГПК и претендира заплащането на сумата от 700 лв. за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред СГС. С оглед представения договор за правна защита и съдействие, в който е отразено, че уговореният адвокатски хонорар е заплатен изцяло в брой, което има характер на разписка, съдът намира, че е доказано заплащането им.
Предвид изложените съображения, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 17590 от 21.01.2019 г., постановено по гр. д. № 88738/2017 г. по описа на СРС, ГО, 90 състав.
ОСЪЖДА М. НА М. ИС. да заплати на Н. А. А., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 700 лв. - разноски във въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
Няма коментари:
Публикуване на коментар