Съблазен и изоставен: туризъмът и изменението на климата в Алпите

Във връзка с тази статия на Гардиян за климатичните промени и ефекта им върху туризма в Италианските Алпи, попаднах на един много интересен ресурс с информация за изоставени ски проекти най-вече около Куено и Торино в област Пиемонт в Италия.  Интересна, сложна тема, но дава много храна за размисъл като гледаме оголените чукари по уеб камерите от зимните ни курорти.

Малко от историята на Банско

Не съм напълно съгласен с всичко, написано в текста, но все пак си струва четенето.  кажинный раз на этом самом месте

http://e-vestnik.bg/16594

15 Януари 2013 

Арх. Петко Еврев*  

Местните не искаха да дават стаи за квартири; Пенчо Кубадински разреши овчарите да си водят овцете

Събитията, които се разиграват в Банско не са нещо ново и непознато. Искам да припомня, че по същия начин се действаше и в недалечното минало. И тогава, в епохата на “развития социализъм” се търсеше подкрепата на партийни и държавни ръководители, за да се изграждат нови ски-писти над Банско в Народния парк Пирин. И тогава имаше противодействие от страна на защитниците на природата. Спорът се извеждаше на високо партийно и държавно ниво, за да се намери неговото разрешение.

Тогава през 1986 г. в института по териториално устройство КНИПИТУГА след спечелен национален конкурс бяхме изготвили вече плана за устройство на курорта Боровец и неговата ски-зона. Познавахме добре опита на алпийските страни в изграждането на планински ски-комплекси с неговите положителни и отрицателни страни. Имахме изведена собствена концепция за устройство на планински ски-зони и комплекси при нашите условия, твърде специфични и различни от алпийските.

Залагахме на принципа за интеграция на функциите и за развитие на туризма с постоянното обитаване, за да се опазва природната среда в планината от прекалено изграждане на ски-комплекси и да се даде шанс за развитие на планинските селища.

Възложиха ни да разработим план-концепция за устройство на ски-зона Банско. Инициативата беше на Тодор Божинов, тогава председател на Комитета по опазване на природната среда. От позицията на своето ведомство той се стремеше да не допусне да се прави каквото и да е в границите на Народния парк.

От другата страна бяха спортно настроените местни хора скиори, подкрепяни от редица фактори от столицата начело с Андрей Луканов. За зоната на Банско имаше изготвен план от Туристпроект за изграждане на планински ски-комплекс в местността Пончина могила на границата на Народния парк и оттам - с въжена линия да се стига до Шилигарника, където се предвиждаха множество ски-писти.

Нашата концепция предлагаше да не се изгражда ски-комплекс толкова високо в планината, а да се изгради по-ниско край Банско като негова курортна зона, а въжената линия да започне оттам край града. Предлагахме и по-малък брой ски-писти под връх Тодорка.

Обсъждането на проблема се проведе в Банско на високо партийно равнище. Ние трябваше да докладваме нашия план-концепция като база за провеждане на дискусията. Отидохме по-рано сутринта, за да закачим нашите чертежи в залата и да се подготвим за докладването.  По-късно започнаха да пристигат черните волги и мерцедеси. На площада в Банско се събираше народ.

Последен пристигна, както се очакваше, Пенчо Кубадински. Посрещнаха го девойки в народни носии и му поднесоха хляб и сол. Другите участници се бяха подредили в шпалир, за да приветстват бай Пенчо. Големците влязоха в общината или в партийния дом. Но след непродължително време излязоха и се отправиха към ресторанта в новия хотел в края на града. Оказа се, че са решили първо да обядват и после да заседават.

Поканиха ни и ние да отидем в ресторанта и ни настаниха на една маса в края на голямата зала. Най-важните гости бяха в банкетната. Започнаха да тичат напред и назад сервитьори с подноси. Ние чакахме търпеливо. Мина доста много време. И тъкмо когато един сервитьор се отправи към нашата маса, големците вече ставаха и се отправиха към изхода. Архитект Стайнов, който беше с тях, минавайки край нашата маса само ни направи знак да ставаме. И ние останахме без обяд. Отправихме се към общината и когато ни поканиха, влязохме в залата, където се бяха подредили участниците в заседанието.

Дадоха ми думата да докладвам проекта. Обясних развитието на схващанията за усвояване на Пирин планина за нуждите на зимния спорт и основните предложения на нашия план като алтернатива на досегашните предвиждания. Наблегнах на важността градът Банско да се възползва от туристическото развитие, а не да бъде пренебрегнат. Посочих, че не бива да се изграждат прекалено много ски-писти и че кабинковата линия трябва да има начална станция край града.

Започнаха обсъждания и коментари. Както се очакваше, прояви се сблъсъкът на мненията на запалените скиори-спортисти и на природозащитниците. Тодор Божинов и Андрей Луканов предвождаха двете групи. Впечатли ме фамилиарното обръщение на Луканов към Кубадински - “бай Пенчо”. Постепенно, всички се убедиха, че не е удачно да се изгражда ски-комплекс в планината до границата на парка и че въжената линия трябва да обслужва и града. Като че ли Божинов излезе победител от тази битка, защото нашата концепция беше по-близо до схващанията на природозащитниците отколкото до това на спортистите-скиори.

Накрая се заеха да коментират въпроса дали трябва да има паша на добитък в границите на парка. След редица изказани становища бай Пенчо мъдро заключи: “Той народът го е казал: “Стар бял дядо овци пасе горе на Пирина”, значи трябва да се допусне паша!” Всички се съгласиха и срещата приключи.

Тръгнахме си обратно. С нашата кола пътувахме най-отзад в дългата колона. Изведнъж на Предела колите пред нас започнаха да сигнализират със сините си буркани и да спират рязко насред пътя. Спряхме и ние и какво да видим: бай Пенчо слиза от колата, а след него всички бързат да излязат от колите си и подтичвайки го настигат и тръгват в шпалир. А той отива да пие студена вода от чешмата на Предела.

В сходна ситуация сега се очаква арбитър от мащаба на бай Пенчо и всички се сещаме кой може да бъде той. Но няма кой да изпълни ролята на Божинов. И битката, ако въобще има такава, е с предизвестен край. Освен ако някой от ЮНЕСКО не се противопостави решително. Но арбитърът ще предложи компромисното решение - примерно да се изключи ски-зоната от границите на парка. Така вълкът ще се засити, а агнето ….. ще си хрупка пресна тревица “горе на Пирина”.

Историята има развитие. Банско успя да изгради и писти, и хотели, а сега иска още и още. Спомням си, че когато ние проучвахме възможностите за туристическо развитие в полза на града, банскалии споделяха учудващо отношение към тази възможност: “Какво? Чужд човек да ми спи в къщата? Никога!”

А сега докъде стигнаха! И няма спиране. Ние посочвахме, че пет хиляди туристически легла в града и край него е оптимумът и че гостите туристи не бива да са повече от домакините банскалии. Това отговаряше на предвидения капацитет на ски-пистите и въжените линии, пък и на възможностите за летен туризъм, който в Пирин има своите дълбоки традиции. Отговаряше и на възможностите на градчето да се справи с туризма, без да бъде погълнато от него и премазано.

През 2000 г. проектирането на ски-зоната на Банско пое нашият колега арх. Леков. Спомням си на едно обсъждане на неговия проект в Банско изказването на един от представителите на инвеститора - Първа инвестиционна банка. Силно разгневен от позицията на природозащитниците, той, заяви: “Защо ни пречите и говорите за ценностите на Банско? Че какво му е ценното на Банско? Това, което ние ще изградим струва повече от цялото Банско.”

Това нахално поведение ме изуми. Този човек оценяваше Банско като мъртва и индеферентна физическа среда от къщи без всякаква архитектурна и историческа стойност. Той не се и замисляше на какви духовни ценности е носител този град, за да го сравнява със своето комерсиално инвестиционно намерение.

Изграждането на ски-зоната, съпроводено с интензивно хотелско строителство, вървеше със страшни темпове през първите години на новия век. А планът за управление на Националния парк Пирин се забавяше и това даде формална възможност да се изграждат ски-писти и въжени линии в чертите на парка. Днес никой не знае или не иска да каже колко туристически легла са създадени в Банско.

Оптимумът от пет хиляди легла е отдавна надхвърлен. Споменаваха се десет хиляди. (Бел. ред. – общата бройка по неокончателни данни е около 40 000 легла, общо в завършените и незавършени хотели и квартири по къщите). Балансът отдавна е нарушен. Леглата и броят на туристите са повече от възможностите на ски-пистите и въжените линии. И затова искат още писти и още въжени линии.

Но нали се сещате, че това е омагьосан кръг. Изграждането на още писти, след това означава изграждане на още легла, а после ще са нужни още писти и така докъде? Безконтролното изграждане е силно застрашаващо. Спонтанното саморегулиране на процеса е опасно и за планината, и за града, макар, че не е осъзнато.

Необходимо е да се възприеме разумна граница на растежа, обоснована не само от икономическа, но и от екологическа и социокултурна гледна точка. А туристическото развитие може и трябва да се разсредоточи към съседните населени места - Добринище, Баня и Разлог, където също има възможности за ски, а също и за балнеотуризъм. Процесът на формиране на агломерационно образувание от туристически тип е налице и трябва умело до се направлява.

————-
* Ст.н.с д-р арх. Петко Еврев е главен експерт в Националния център за териториално развитие. Дълги години е работил в институти за териториално и градско планиране. Бил е ръководител на проекта за новия общ устройствен план на град Стара Загора, приет през 2005 г., работил е по общи устройствени планове на различни градове в страната – Благоевград, курортно-туристическа район “Самоков - Боровец - Бели Искър”, община Троян, туристически центрове и др. Участва като експерт  в разработването на нормативни документи в областта на устройственото планиране.

Студените легла на Европа

  21 ное 2014, 15:56

 Кран-Монтана е известен туристически център във френската част на Швейцария, който обхваща шест общини и има постоянно население от 12 хил. жители. В момента там има общо 1500 хотелски легла и други 35 хил., разпределени в над 10 хил. апартаментни комплекса. Годишно в Кран-Монтана се реализират 1.5 млн. нощувки, което прави 11% заетост на туристическата база, или с друго думи казано – апартаментите и хотелите са пълни по-малко от 6 седмици в годината.

Това е една типична картина за ски курортите в алпийския район, в който строителният бум започна през 60-те години и се случи на няколко вълни след това. След 1960 г. в района на Кран-Монтана се появяваха по 200 апртамента на година, а общите инвестиции досега се пресмятат на 5 млрд. швейцарски франка. Строежът на всички тези комплекси обаче задъхва живота на местното население – общините трябва да влагат средства в нова инфраструктура и след това да я поддържат; цените на имотите растат до нива, непосилни за купуването на първо жилище – такова, в което хората искат да живеят целогодишно и не с инвестициона цел.

Към това се прибавя рязката сезонност на туризма в региона, при която легловата база е заета само в няколко седмици през зимата, а през останалото време стои пуста със заключени врати и спуснати капаци на прозорците. Картината се мултиплицира в почти всички алпийски курорти и ражда болестта на "студените легла".

В момента повече от всякога в Европа тече кампания за сгряването на тези легла. Държавите, които най-много са засегнати от проблема – Швейцария, Австрия, Италия и Франция, прилагат различни мерки, от една страна, да ограничат строителството на нови комплекси от типа "втори дом", а от друга, да стимулират собствениците на вече закупените да ги използват по-пълноценно или да ги преотдават на трети лица.

Борбата със студените легла е ръководена от комплекс от аргументи: новите сгради не се правят с оглед за развитие на регионалния туризъм, а за бързи печалби на имотния пазар; разходите по поддръжката им са високи, а те не генерират приходи освен еднокартно направената инвестиция в началото. Вторите домове завладяват територии и влияят на природата, а в същото време нямат добавена стойност.

От другата страна, защитниците им твърдят, че ако не бяха този тип проекти, хотелската база в класическия си вид нямаше да има ресурса да се модернизира и подновява. "В днешно време хотелите могат да се развиват само под формата на хибридни конструкти. Една част са апартаменти, от продажбата на които хотелиерите си осигуряват капитала за ремонт на хотела", казва Кристоф Юен – изпълнителен директор на швейцарската хотелиерска асоциация, цитиран в обширен анализ по темата на Федералната служба за териториално развитие на Швейцария.

Швейцарският опит

Швейцария е най-активна в опита си да стопли алпийските легла. "След първата вълна на изграждане на апартаментите "втори дом" през 60-те и началото на 70-те години ставаше все по-ясно, че те не са само благодат", се казва в анализа на териториалната служба на страната. По това време много от туристическите курорти нямат общ план за застрояване на територията и надеждите са, че именно с такива инвеститорският подем ще бъде канализиран. През годините районите и общините се опитват с индивидуален подход да организират строителството, а в същото време проблемът се политизира на национално ниво. Кулминацията дойде през 2012 г., когато с референдум в Швейцария беше приета така наречената "Инициатива второ жилище", поведена от екоактивисти.

С решението от референдума се цели като цяло да се намери балансът между, образно казано, първите и вторите жилища. Според новата ситуация общините не трябва да разрешават изграждането на нови апартаментни комплекси, ако те са повече от 20 на сто от общата леглова база. А там, където вече има заварено положение, трябва да се правят опити за тяхното запълване и по-ефективно използване. Към момента, в който решението от референдума влезе в сила – 1 януари 2013 г., това важеше за 480 от общо 3253 общини, или близо 15%. Като следваща стъпка предстои приемането на специален закон, в който решението от референдума да бъде изпълнено. След това ще се прилагат мерки на ниво кантори и общини. А някои от тях вече се случват.

В Кран-Монатана още през 2002 г. са направени първите опити да се подобри средата и да се стимулира обитаването на новопостроените комплекси. На квотен принцип се определя каква част от апартаментите "втори дом" да се използват като първи или да се дават целогодишно на туристи под наем. Въведен е контингент за изграждането на нови жилища, което автоматично е намалило броя им наполовина спрямо година по-рано.

Не повече от 20%

"Кантоните Граубюнден, Вале, Тичино, Берн и Во имат най-много общини, където апартаментите "втори дом" са над 20%. Политическите представители, най-вече на Граумюнден и Вале, се опитват в настоящия процес по регулиране да вкарат колкото се може повече изключения. Проблемите с вторите домове се признават, въпреки това липсва все още готовността за дългосрочното им решение", коментира пред "Капитал" Бригит Вис от фондацията Franz Weber, които са основните инициатори на референдума.

"Някои общини планират да въведат данък "втори дом". Той ще се плаща от собствениците, които не отдават жилищата си на трети лица. Така би трябвало да се създаде стимул за отдаване под наем. За краткото време, откакто беше проведен референдумът, ситуацията със студените легла не се е променила много. Общините с над 20% дял на апартаментните комплекси нямат право да разрешават нови и това ще повлияе на динамиката на строеж в целия алпийски регион", каза пред вестника Андреас Дойбер, който е професор в ITF Institut – Института за туризъм и свободно време на висшето училище за техника и икономика HTW Chur в Швейцария.

Една от общините, въвели специалния данък, е Силваплана. Опитът там показва, че трудно може да се намери решение, от което всички да са доволни. "След като инициативата беше приета, туристическите общини се опитват да изстискат собствениците на втори жилища като лимон, като им налагат допълнителен данък. Силваплана иска пари, а не гости", критикува Хайнрих Сумерматер, който е президент на Алианса на собствениците на апартаменти "втори дом", цитиран в доклада на териториалната служба. "Заради бума в строителството структурата на селищата се разрушава", отговаря кметът на Силваплана Клаудиа Тронкана и дава пример: Силваплана има 1000 жители в 570 жилища. До тях са 1600 апартамента "втори дом" и още 730 хотелски легла.

Според професора от HTW Chur Андреас Дойбер по-ефикасното решение би било да се забрани или ограничи строежът на нови жилища. Веднъж вече построени обаче, възможностите за тяхното "стопляне" са ограничени. Евентуалните мерки (като данъкът в Силваплана например - бел. авт.) лесно може да нарушат правата на собствениците на жилища.

Другите в района
Въпреки че нямат същия централизиран подход, другите алпийски държави също търсят лекарство срещу болестта на студените легла. Във всяка от страните има общини, които в някакъв етап или са забранили строежа на нови комплекси, или са въвели вид данък за ограничаване на инвеститорския интерес. Ето няколко примера: заради синдромите на студените легла, гарнирани с липсата на достатъчно вода в курорта, през 2003 г. кметът на Ле Гетс в провинцията От Савоа забрани раздаването на нови разрешителни за строеж. Общината Тин в Рона-Алпи заедно със стопанина на местната инфраструктура въведоха финансови стимули за онези собственици на апартаменти, които ги модернизират и отдават под наем. В австрийската провинция Тирол през 1994 г. беше въведена забраната за строеж на всякакви ваканционни комплекси, която после е вдигната от съда. Актуално според закона за територията апартаментите тип "втори дом" не могат да надвишават 8%.

Болестта на студените легла в алпийския регион не е ново явление, но нейният интензитет се увеличи още повече покрай световната криза. Тенденцията за глобално затопляне и скъсяване на зимния сезон още повече влошава картината. Всъщност студените легла са характерни за повечето ски курорти в Европа (а и не само). Голямата разлика е, че на някои места те са осъзнати като проблем, а на тях все още им се позволява да растат.

ПИБ и София Ленд

28 Септември 2006 http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2006-09-28&article=162095

Светлин Нейнски е роден на 13 февруари 1960 г. Завършва НАТФИЗ, специалност "Пантомима". След това заедно с Николай Сотиров основава театър "Панданс". От 1990 г. се занимава с частен бизнес. Фирмата му "Ной" е представител на френския концерн "Сент Гобен", най-големия производител на стъкла в света. "Ной" е носител на златен медал за качество от Пловдивския панаир. Нейнски е създател на най-големия детски атракцион на Балканите "Софияленд".

-Г-н Нейнски, как се роди идеята за най-големия парк на Балканите "Софияленд"?

 - В началото на 90-те години като актьор бях в Италия, участвах като аниматор в най-големия европейски парк тогава "Гарделанд". Тогава заедно с двама колеги получихме предложение да останем за 6 месеца. Гледах тези паркове, които бяха национална гордост, потърсих акционерите на "Гарделанд" и на един по-малък "Акваминч". Собствениците бяха художници. Така тръгна разговорът - за да правиш изкуство и да имаш икономическа свобода, трябва да имаш допълнителен бизнес. Това всъщност ме накара
 да се откажа от договора като наемник

 Като се върнах у нас, започнах да се занимавам с бизнес. С Ники Сотиров създадохме пантомимен театър "Панданс".
 Поканих един от италианците в България с идеята, че до 2-3 години нещата в България ще се оправят - точно по време на гладната зима на Луканов. На връщане докарах от Италия веро, спагети, лазаня, сирена. Струпах една купчина на масата вкъщи, а голямата ми щерка Неда, която тогава беше на 2 години, при вида на тази пъстрота на масата спря да говори. Тогава си дадох дума, че ще направя всичко, но това усещане за глад и сивота няма да се повтори. Замразихме нещата - италианецът каза, че ще ни трябват поне 15 години, за да стигнем до пазарна икономика и икономическа стабилност.
 Когато правителството на Иван Костов започна да говори за привличане на чужди инвестиции, започнахме пак да мислим - отначало за малък детски парк. Но италианците казаха, че инвестицията си заслужава само ако се изгради по-голям, който да включва съоръжения и за възрастни.
 Тази атмосфера беше де факто подкрепата на Костов за парка, напук на всички легенди, които се приказват. Заедно с италианското застрахователно дружество, което гарантира кредита за съоръженията и консултанти от парк "Мирабиландия", тръгнахме напред към мечтата ми. Идеята беше да има летен театър за представления от типа комедия дел'арте, преговаряхме за продължение на серията "Понеделник осем и половина", да има сцени за рок концерти. Да стане център за развлечения и култура. И точно заради страха да не се правят политически спекулации и да не ни свързват с Костов ме накара да извадя напред като съдружници братята Попови и тяхната фирма "Пио технолоджи", в която аз не участвах. От общината ни предложиха 3 имота, различни от Погребите - в Западен парк. Всички си мислеха, че ще правим далавера, дори ни питаха - абе наистина ли ще правите парк.
 Италианците разгледаха местата и като видяха "Погребите" с близостта му до Зоологическата градина и големите пътни артерии, казаха - тук е мястото, дай да говорим за този парцел. Още през 1998 г. пуснахме молбата си в общината. Разрешението излезе чак в края на 1999 г. Отначало искахме 20 дка, след това 50 дка, те ни разрешиха 30 дка.
 Бяха ни достатъчно за парк от закрит тип  който да функционира целогодишно.
 От общината направиха две оценки на парцела, едната два пъти по-голяма. Естествено, че заменихме апартаментите по по-високата, макар да имаше гласове от общинари да е по-ниската.
 Идеята беше да се изгради цял комплекс - да свържем парка със Зоологическата градина, от парите да се подпомагат и животните, всичко това го видяхме в "Бушгардънс" във Флорида. Купихме влакчето, изградихме прословутата гара в "Софияленд". Останаха да се изградят само пилоните. Трябваше след това атракционът да се разшири с още една суперекстремна писта и да се построи малко градче "Средец" с макети на старите символни столични сгради.
 Цялата инвестиция беше за $18 млн., като съоръженията струваха $7,5 млн. При най-песимистичния вариант тя трябваше да се изплати за 5 години. Правихме дълбочинни социологически и икономически изследвания. Най-скъпият пакет трябваше да е 10 лв. Това кореспондираше с европейския опит, че билетът не трябва да е по-скъп от 5-7 на сто от средната заплата в страната. В основата на всичко стоеше закритата част с възстановка на площада във Верона, а паркът трябваше да работи през цялата година.

 - Все пак може да се каже, че "Софияленд" в голямата си част бе построен според проектите и трябваше да носи печалба?

 - Да, и оттам нататък всичко зависи от мениджмънта. Никога не сме се карали, а сме имали принципни различия как да се прави бизнес. В бизнес плана имаше точни разчети плюс най-много 10 на сто разширение на инвестицията. И в един момент опряхме до Първа инвестиционна банка. В интерес на истината при тях има стройна и ефективна система при отпускане на кредитите. Естествено поставиха условие в проекта като гаранция да влезе тяхна фирма, която по-късно се оказа офшорка. Нямаш много варианти да не приемеш тези условия, особено след преговорите с няколко банки - ОББ, Пощенска банка. Видях, че те само бавят топката, а процедурата е тромава.

 - Впоследствие обаче нещата стигнаха до съд, вие бяхте изхвърлен от управлението на парка?

 - Ами това преструктуриране на капитала във фирмата заради отпуснатия кредит го направихме така, че никой да не може сам да взима решения. Но най-голямата ми грешка беше, че не взех блокираща квота или да си запазя правото на вето при взимане на решенията.
 Различията се задълбочиха, те започнаха от идеята това да не се превръща в снобско място, а да е за обикновените софиянци, имаше сериозни различия откъм ценовата политика. Последното и най-важното различие дойде от фигурата на Владимир Бонев, който трябваше да бъде заедно с мен изпълнителен директор. Само че той е бил шеф на фалиралата Кредитна банка и по закон нямаше право да заема ръководна длъжност.

 - Можели сте да замълчите в името на съвместния бизнес?

 - Да, можех. Само че аз сезирах прокуратурата. Това стана точно преди откриването на парка през септември 2002 г. През цялото време Попови и хората от ПИБ настояваха, че това е комуникативен проблем между мен и Бонев, който лесно може да се разреши. Те свикаха общо събрание на акционерите, гласуваха отстраняването ми. Стана ясно, че дори квалифицираното мнозинство при взимането на решенията не може да гарантира интересите на всички да бъдат защитени. Аз имах 27 на сто, като винаги съм си мислел, че някой от братята Попови ще бъде до мен докрая. И така е винаги, особено на Балканите, когато бизнес се прави само с доверие.

 - Вие започнахте дела, но така и не стигнахте до справедливост?

 - Тогава видях как действа съдебната система у нас. В един и същи ден се извадиха две различни актуални състояния на фирмата. Едно на тях, в което не фигурирам, едно на мен с по-заден час, че съм във фирмата. Свикването на общото събрание е без мой подпис, макар че всички документи трябва да носят моя и на Бонев. Аз оспорих промяната в управителното тяло на дружеството, беше издадена обезпечителна заповед на съда да бъде спряно. Накрая всичко бе оправдано с компютърна грешка.
 На 21 септември 2002 г. не получих покана за откриването на "Софияленд". Казаха ми дори, че
 

присъствието ми е нежелателно

 След изхвърлянето ми от дружеството всичко свърши. Чест прави, че двете ми дъщери Неда и Мина никога не пожелаха да влязат в "Софияленд" и да се качат на някое от съоръженията. Което е много тъжно, защото знам как чакаха осъществяването на това нещо.

 - Съдебната сага обаче продължи?

 - Ами отначало бях решен да стигна докрая. Те използваха различни съдебни хватки. Седалището на "Софияленд" беше в мои офиси под наем. Стигна се дотам, че с полиция не ме допускаха до имота си, за да не възпрепятствам реализирането на проекта. Боже, колко абсурдно ми звучи всичко това сега. Излезе дори решение на Градска прокуратура, че съм отново управляващ. 3 дни по-късно Апелативната прокуратура отмени това решение. Накрая ВКП постанови, че отново мога да бъда управител. Роман може да се напише. Накрая ми писна. Това беше 3-4 години битка за истината, но напълно безсмислена от морална гледна точка.

 - Как се натрупаха загубите на атракциона?

 - Управлението беше тотално объркано. Защото трябва да влезеш със сърцето си в този проект. Така и не вкараха под стъкления покрив атракционите, за да може да работи през зимата. Остана площ за кафенета, които се отдават под наем. Затова бяха направени тези 2 киносалона, за да може възрастните да гледат филми, докато децата си играят. Втората грешка е, че продължиха едни безсмислени инвестиции за разкрасяване. Сега тези цифри, които се цитират от $40 млн., от 35 млн. евро е безсмислено харчене на пари. Объркана е цялата идея с тези високи цени, с тези снобски сватби на светски личности, с тези концерти. Правеха се някакви имиджови реклами, в които не се обяснява какво предлага атракционът. Избяга се от истинското предназначение на "Софияленд", който трябваше да е масово зрелище - да привлече учениците, хората от "Люлин", децата от страната.

 - В момента "Софияленд" се предлага за 20 млн. евро. Има ли някой, който да го спаси?

 - Според мен не. Но общината и държавата трябва да регулират нещата, като не издадат разрешение за промяна на статута.

 - Защо не използва навремето отношенията си с Иван Костов? Ето например Георги Кирчев с името на Костов напред направи империя от имоти?

 - Истината е, че аз запознах Георги Кирчев с Иван Костов. Беше по времето на Жан Виденов. Кирчев имаше "Хрисома", която произвеждаше костюми. Идеята беше хората от СДС да не бъдат неугледни, а да се появяват по телевизията с нов имидж, с хубави костюми. Сега се учудвам, като чета по вестниците колко напред е стигнал.
 Така тръгна легендата - Кошлуков и Севлиевски в началото разправяха - едно хубаво нещо направи Иван Костов, това е "Софияленд". Кръговете са мит, ако Костов ми беше помагал, нямаше да се стигне дотук. Костов не се е занимавал никога с хора, които казват: "Иване, дай да направим една далавера". Много неща у нас се случват просто защото се използват имена.
 Проблемът е, че в България няма модел на подражание. И затова през 2002 г. му казах, че прави груба грешка, като не подкрепи Надежда Михайлова, а създаде ДСБ.
 За мен ДСБ и СДС са емоционално фалирали проекти, дано изборите за президент ме опровергаят. Нито Костов, нито Стоянов дръзнаха да поведат избирателите си. Защото са много малко хората, като Надежда Михайлова, които могат да палят хората за дадена кауза, да вдигнат знамето и да поведат народа. За нея никой не може да каже, че е зависима от икономически интереси.

 Димитър Илиев

Софияленд - пощенска кутия на СИК за пране на пари

1 ноември 2006 10:50 | Богдана Лазарова | 1 Коментирай Препоръчай (0)

 http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=95157

Сигурно няма българин, който да не е ходил в „Софияленд” или да не е водил децата си да се забавляват там. От 2 седмици насам обаче българският „Дисниленд” затвори врати. Земята – цели 35 декара, които Столична община отцепи от парка и даде за построяването му, сега се продават, и по всичко изглежда, че повече на българска територия такъв увеселителен парк няма да има. Българските деца, особено тези, които нямат възможности да посетят огромните подобни атракциони в чужбина, ще са лишени от любимото си забавление.

Софийската организация на СДС сезира прокуратурата, а държавното обвинение образува проверка за това. Междувременно банката-собственик на терена се кани да го продава, а собственикът на фирмите-концесионери на софийския боклук Румен Гайтански, по прякор Вълка, се кани да го купува. Една такава сделка е изцяло законна и отникъде не може да бъде атакувана или упрекната. Просто нарушението не е в продажбата. Най-големият атракцион на Балканския полуостров “Софияленд” е ползвана като пощенска кутия в класическа схема за пране на пари – теглиш кредит от банка, ипотекираш я срещу кредита, не го връщаш, банката става собственик на земята и я продава, а твоите пари са кристално чисти, защото са получени като банков кредит.

Кой е прал пари през „Софияленд”, по каква схема, кога и защо атракционът тръгна надолу и с какво събитие съвпадна това?

На 16 октомври тази година „Софияленд” беше затворен с обещанието на ръководството му, че напролет отново ще отвори врати. Месец преди това обаче излезе информацията, че затварянето е окончателно, собственикът на земята под него – Първа инвестиционна банка, продава терена. Най-вероятният купувач е Румен Гайтански – Вълка, собственик и на фирмите-концесионери по чистотата на столицата, а той се канил да събори атракциона и да построи там луксозни жилища и МОЛ. Единствената пречка пред това намерение би могъл да бъде Столичният общински съвет, който трябва да разреши промяната на статута на земята, продадена при изричното условие само за увеселителен парк.

„Софияленд” бе открит преди четири години - на 19 септември 2002 г. Според официални данни за построяването му са инвестирани над 35 милиона лева. В момента официално Софияленд е 100% собственост на "Комплийд ентертеймънт лимитид"- дружество, регистрирано във Великобритания, а до затварянето му там работиха 550 служители. Според запознати обаче за 4-те години от съществуването си атракционът не просто не е бил печеливш и е работил на откровена загуба, а е погълнал още 40 млн. долара. Всъщност, паркът е бил обречен още от самото си създаване. Създателите му не може да не са направили проучване, всички подобни атракциони тип „Дисниленд” по целия свят са на загуба. Сметките само за ток на българския са около 100 000 лв. месечно.

35-те декара земя под атракциона до преди четири години са общински и са част от Ловния парк. Тогавашният кмет Стефан Софиянски, продава земята в един от най-скъпите столични райони за смешната цена от 15 долара за квадратен метър, или за 35 декара общо 525 000 долара. Пазарлъкът е в добавка общината да получи и 42 панелни апартамента в крайни столични квартали. Схема, огледално същата като тази с тенискорта на Юлия Берберян, заради която тя в един период беше станала клиент на прокуратурата. Дори и с апартаментите обаче, квадратният метър закупена площ под атракциона не надхвърля цената от 40 долара. Докато в момента квадратният метър застроена площ в този район на столицата върви по 1000 евро.

И ако сега точно това е обяснимата причина за интереса на Румен Гайтански към покупката на земята, то по всичко личи, че същият факт е причина за изначалното построяване на губещия софийски „Дисниленд” преди четири години. Това всъщност е станало с кредит, отпуснат от Първа инвестиционна банка.

Да погледнем обаче преди това кои са собствениците на “Софияленд” ЕАД. Дружеството е регистрирано на 26 юли 2002 г. с 50 000 лв. уставен капитал. За четири години е претърпяло 13 официални съдебни промени, като последната е от 21 август тази година. Капиталът на губещия атракцион също е вдиган пет пъти, като от август насам вече е 11 739 300 лв.

В момента като управляващи фигурират Костадин Костадинов, Владимир Бонев и Надя Недялкова. “Софияленд” ЕАД пък държи 1 % във “София ленд 2000”, собственост наполовина на Светлин Нейнски и братята Валентин и Десислав Попови. Още от 2002 г. 45% държи специално основаното за целта дружество “Дотбърн инвестмънтс лимитед”, регистрирано в Германия, което само след шест месеца се сдобива с още толкова процента. След нови шест месеца започват прехвърляния на различни проценти, като ту сред собствениците, ту сред управляващите изпълнителни директори или членове на Управителния съвет се виждат едни и същи имена – Светлин Нейнски и братята Попови.

Братята Валентин и Десислав Попови са синове на бившия изпълнителен директор на бившата силова групировка СИК Димитър Попов. Всъщност те и Светлин Нейнски, който притежава половината от капитала на атракциона, уреждат покупката на терена за „Софияленд” с бившия столичен кмет Стефан Софиянски. По-интересен е, обаче, Владимир Бонев. Той е бил в ръководството на фалиралата Кредитна банка на „Мултигруп”, а по-късно, според запознати, започнал да работи за собствениците на Първа инвестиционна банка Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев. Съвсем отскоро, от 28 септември, Бонев е управител на фирма “Баранко”, регистрирана в София, но собственост на кипърската офшорка “Баранко ко лимитед”.

Фирма "Баранко" е учредена първоначално с управител Любомир Тодоров, който е в ръководството и на фирми, свързани с Първа инвестиционна банка и енергийния бизнесмен Христо Ковачки. Фирма “Баранко” е свързана с банката, макар връзката да е индиректна - през Електроапаратурен завод-Пловдив, чийто съсобственик – "Ски инженеринг", е с акционер "Юлен" - Банско. Това дружество стопанисва лифтовете в курорта и за негови притежатели се сочат акционерите на банката Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев. “Баранко” се сочи от специалистите за рисков финансов инвеститор, специализиран в бързо преструктуриране, продажба на несвойствените дейности и препродажба със значителна печалба на друг инвеститор.

Скоро след сделката и пускането на „Софияленд” обаче става ясно, че увеселителният парк не може да обслужва кредита си. Дори и след като повишават цените за различните атракции и дневните карти до 18 лева, сметките на мениджърския екип отново не излизат. За да е печеливш атракционът, картите трябва да са от 50 лева нагоре, което ги прави непродаваеми в български условия. Независимо от това, наблюдава се странен факт: пари в атракциона са се наливали въпреки това. Според запознати освен първоначалните пари, в „Софияленд” непрекъснато са били вкарвани нови пари, при това отвън. Братята Валентин и Десислав Попови вложили в атракциона още 40 млн. долара, основно през италиански банки.

Според източници на „Дарик” тези пари, влизали основно в периода 2002-2004 г., са от цигари и други печеливши пера на бившата силова групировка СИК. Изначално заложеният като губещ атракцион продължава да гълта пари. Причината обаче е проста: така атракционът просто умножава цената си и се подготвя за печеливша препродажба на финала.

Така още през 2003 г. „Софияленд” определено тръгва надолу, имуществото й е поставено под запор и тръгва съдебно дело, което трябва да определи собственика на увеселителния парк занапред. В резултат на всичко това кредиторът Първа инвестиционна банка изкупува дяловете от общо 44% на двамата братя, и те заминават за Дубай, където живеят и сега.

Крахът на „Софияленд” започва от 2004 г., което твърде подозрително съвпада с момента, когато настъпи раздорът между основателите на групировката СИК и разделянето на нейното имущество между двата обособили се отбора. Увеселителният парк затъва, а банкерите започват да търсят печелившия изход от ситуацията с губещия „роден „Дисниленд”, намиращ се обаче на суперскъпо и атрактивно място в столицата. Така те се досещат, че на мястото на „Софияленд” всъщност могат да се построят скъпи луксозни жилища, на които квадратният метър застроена площ вече съвсем не е 15 долара, а 1000 долара.

Ето така се стига до идеята да се унищожи губещият увеселителен парк, който радва само децата, но не пълни касата и теренът му от 35 декара да се продаде – идея, изначално заложена още при създаването му. И, съвсем естествено, Румен Гайтански – Вълка е прав да прояви интерес към тази съвсем законна и съвсем нормална, пък и печеливша сделка. Защото в евентуалната продажба на земята не би имало абсолютно никакво нарушение, освен ако Столичният общински съвет не разреши смяната на статута на земята, а въпреки това луксозните жилища бъдат построени. Засега обаче Общинският съвет не е гласувал промяна на статута на земята и няма официални данни дали 35-те декара са сменили собственика си.

Това, което в продължение на четири години се случва със „Софияленд”, може да се нарече класическа схема за пране на пари. Някой тегли пари от банка - в случая на това първо стъпало са Светлин Нейнски и братята Попови. Срещу този кредит ипотекират дружеството “Софияленд” ЕАД, както е редно в такива случаи. После просто не си плащат кредита и Първа инвестиционна банка по всички банкови правила става собственик. Точно по тази схема мутрите от зората на демокрацията перяха пари – теглят кредит, който не връщат, парите от него си остават на тяхно разположение, а те са кристално чисти, защото са от банков кредит. Съответната банка си възстановява кредита от заложеното имущество, и схемата може да се завърти отново. А “София ленд” чисто и просто се оказва ползвана за пощенска кутия на СИК.

Кой знае защо, когато в продължение на четири години това се е случвало, общинските съветници в столицата нямаха никакви възражения. Започнаха да протестират сега, когато схемата вече се развали, и дори дадоха евентуалната бъдеща сделка със “Софияленд” на прокуратурата. Шефът на столичната организация на СДС и общински съветник Борислав Бориславов поиска обвинението да провери цялата сделка по създаването на атракциона. Според „сините” прокуратурата трябва да установи дали решението на тогавашния Общински съвет е базирано на сериозни бизнес анализи и дали не е заложен от самото начало фалитът на "Софияленд".

От държавното обвинение се очаква да провери параметрите на договора за изграждане на увеселителния парк и дали в него е заложена промяна на предназначението. Тоест, дали собствениците и ръководството на “Софияленд” са извършили нарушение на договора с общината. Поне засега главният архитект на София Петър Диков отрича да е променяно предназначението на 35-те декара от увеселителен парк в жилищно или офис строителство. Въпреки усилията ни, в продължение на 2 дни не успяхме да се свържем нито със Светлин Нейнски, за да го запитаме за схемата на прането на пари през атракциона, нито с шефа на софийското СДС и общински съветник Борислав Бориславов, за да уточним дали „сините” са предали на прокуратурата документи и доказателства за прането на пари през „Софияленд”.

Заместник-градският прокурор Николай Кокинов съобщи, че проверката е възложена на прокурор от Софийска градска прокуратура, и увери, че по нея се работи. Отново ще се проверява сделка, осъществена от бившия столичен кмет Стефан Софиянски, и ако в отцепването на 35 декара от парка и продажбата им се открият закононарушения, тя най-вероятно ще се превърне в четвъртото дело срещу бившия градоначалник, или в 23-та прокурорска проверка срещу него. И едва ли някой ще задълбае толкова надълбоко, че да проследи 4-годишното пране на пари, което се вижда и с просто око. Но софийските общински съветници са прави в едно – жалко за всичките деца на България, които бяха използвани като параван за пране на милиони долари, а сега просто ще останат без „Софияленд”.

Ивайло Мутафчиев

Препечатвам с дребни изключения статията на сайта ДС БГ отнсно съдружника на Цеко Минев - Ивайло Мутафчиев.  

Статията е по повод разкриването на Мутафчиев като агент на Държавна Сигурност.  Това обстоятелство може да означава много неща.  По-скоро може да се направи обоснования извод, че предвид позициите на Мутафчиев, то по-скоро той е бил нещо като водещата фигура в тандема.  Разбира се и Минев, като син на зам. министър не е случайна фигура, но далеч по-прикрития и бягащ от светлините на прожектора е Мутафчиев.  Живеещият в Австрия банкер е уловен на единица снимки от нашата преса, живее почти инкогнито в непрестижен квартал, когато е в София и според слуховете може би понякога ревнува Минев, но явно иска да си остане в сянка.  Жив и здрав да е.

Горна Малина стана българската Швейцария

16.02.14 23:00 | от Руслан Йорданов | 2439 прочитания "Малина днес тръгва по нов път с ново самочувствие. Ние сме уникални - другаде в България няма успешно проведен референдум, който да ни спасява от всякакви екологични опасности". Кметът Емил Найденов ликува - миналата седмица Върховният административен съд окончателно сложи точка на възможността за отваряне на каменна кариера край най-красивото им село.

Експертни Калинки

Споделям една страхотна статия от в. „Сега“, която описва „експертността“ на сегашното управление.  

За съжаление в нея е пропуснат самият състав на кабинета „Орешарски“.  Там също бъка от „знаещи и можещи“ и въобще хора с уникален или напълно липсващ стаж по каквото и да било.  То е ясно, че си назначил за министри все свои любимци и приятели.  Всички го правят, но барем не ги наричай „експерти“, защото това те прави нелегитимен!  Защото така директно ставаш лъжец и шмекер!

Без НеЯсноти за Банско

Коалицията "За да остане природа в България" представи на пресконференция в БТА факти и документи, които опровергават всички спекулации за неясноти в концесията за ски зона „Банско“ в Национален парк "Пирин". След като през 2011 г. МОСВ установи, че при изграждането на ски зоната са застроени и се експлоатират 65 ха повече от разрешената концесионната площ, днес, три години по-късно, трето правителство подред оправдава безсилието си да се изправи срещу нарушителите и да разтрогне концесионния договор с недодялани твърдения за неясноти и неточности във въпросния договор. Вместо да окаже контрол и да потърси отговорност за нарушенията, установени от МОСВ, правителството открито изразява подкрепа за разширение на ски-зоните в Национален парк "Пирин". 

Държавата подкрепя изграждането на втори кабинков лифт в Банско

Втори кабинков лифт ще се строи над Банско, правителството застава зад проекта. Това увериха вицепремиерът Даниела Бобева и заместник-министърът на икономиката и енергетиката Бранимир Ботев на поредица от срещи с представители на туристическата индустрия в Разлог, Банско и Добринище. 

Супер измамата „Супер Боровец”

Препубилкувам една интересна статия, показваща интелектуалната нищета на строителите на ски курортите в България.  Много факти в текста са леко преекспонирани, найвно представени или неразбираеми за автора, но като цяло важните констатации са направени. 

June 27, 2013  http://samokovest.com/

След десет години лъжи и измами най-сетна на заседанието на Общински съвет Самоков истината, че „Рила-Самоков 2004” АД никога не е имало намерения да инвестира в каквото и да било, и че единствената му цел е била да източи капиталите на дружеството чрез свързани лица беше казана ясно, открито и на висок глас. Въпросът е защо едва сега, госпожи и господа общински съветници? Когато близо 20 000 000 лева изчезнаха от финансовите активи на „Рила-Самоков 2004” АД и потънаха в личните сметки на неизвестно колко и кои свързани с далаверата нашенски и чужди играчи. Защо едва сега се втурнахте демонстративно да защитавате общинските интереси, когато вече те безвъзвратно са предадени? А по-голямата част от вас са общински съветници вече няколко мандата. До 2011 година, до последните местни избори, наши избраници и довереници бяха и новите представители на общината в дружеството Георги Димитров – икономист и Екатерина Вададжийска – адвокат. Защо едва сега леете крокодилски сълзи, когато източените 20 000 000 лева не могат да бъдат възстановени по никакъв начин?

На днешното заседание на Общински съвет Самоков, с три месечно закъснение, беше разгледан финансовия отчет на „Рила-Самоков 2004” АД за 2012 година. Отчетът представи Павлина Калчева от фирма „Хроника„ ООД, обслужваща счетоводно дружеството. От доклада стана ясно, че отпуснатият през 2009 година кредит на „Транс Болкан Инвестмънт  Лимитид” в размер на 7 000 000 евро, или 14 000 000 лева, който ведно с лихвите към днешна дата възлиза на близо 20 000 000 лева няма да бъде върнат, тъй като кредитополучателят е неплатежоспособен и по всяка вероятност ще влезе в процедура по ликвидация. ТБИЛ е една от метаморфозите на един от основните акционери в „Рила-Самоков 2004” АД – Георги Крумов и неговия „Икуест”, и така и не стана ясно какъв е правният й статут. При това заемът от милиони левове е даден без каквото и да било обезпечение. Договорът за кредита е подписан от изпълнителните директори Ал Харуси, представител на Оманския държавен фонд и Георги Крумов – на „Икуест”. По това време скандално известният Георги Крумов представлява и дружеството „Транс Болкан Инвестмънт  Лимитид” , получило кредита. Схема за източване капитали от дружества с държавно и общинско участие чрез свързани лица като по учебник. Договорът е сключен и при нарушение изискванията на устава на „Рила-Самоков 2004” АД, според който кредити по-големи от 500 000 лева следва да се отпускат само по изрично решение на Съвета на директорите. В случая такова решение няма!

На заседанието на общинския съвет присъстваше и Теро Пекка Халмаро изпълнителен директор клас „Б” в дружеството. Но той не даде нито един смислен отговор на зададените му многобройни въпроси. Още по-малко обясни защо до момента не е направено нищо и ще се предприемат ли някакви действия „Рила-Самоков 2004” АД да си върне парите по кредита.

Независимо от всички нарушения бившият кмет Ангел Николов, Бог да се смили над душата му за щетите, които нанесе на Самоковска община, като представител на общината в „Рила-Самоков 2004” АД лично е подписал решението за освобождаване на Георги Крумов от отговорност. „Да ти умре конят”, както се казва на жаргон. През цялото това време другите баш общинари, натоварени с отговорността да защитават общинските интереси – Юри Бодуров, който отгоре на всичко е бил председател на Съвета на директорите и Евелина Перфанова не довеждат до знанието на Общински съвет Самоков никаква информация за дадения кредит, за реда и начина на отпускането му, за нарушенията на устава на дружеството и на подписаното споразумение между основните акционери. Но, както СамокоВест писа в публикацията си „Общински служители получават незаконно пари от фирми” за двете години, в които са представлявали общината двамата са получили солидни суми от „Рила-Самоков 2004”, независимо че като държавни служители нямат право на възнаграждение съгласно чл.7 ал. 3 от Закона на държавния служител. Точната сума, с която са се обогатили общинските чиновници все още никой официално не е обявил, но в коридорите на властта упорито се говори, че надхвърля 50 000 лева.

В крайна сметка милионите ги няма, а както стана ясно от разискванията на днешното заседание на Общински съвет Самоков и от докладните на Георги Димитров и Екатерина Вададжийска за състоянието на „Рила-Самоков 2004”, няма никакви гаранции, че изпълнителните директори на дружеството няма да продадат еднолично и 2 000 декара общински земи, внесени в дружеството като апортна вноска. Междувременно останалите основни акционери продадоха акциите си с милиони левове печалба. Според твърдение на същия този Теро Пекка Халмаро, направено пред предишния състав на Общински съвет Самоков, “Главболгарстрой” е продал акциите си, същите, дето Симеон Пешов ги купи по-рано от Весела Кюлева, за 165 000 000 евро. Със сделката Пешов и империята му Главболгарствой са реализирали печалба от 150 милиона евро без всякакви разходи, понеже за всичките тези години нищо по проекта не е правено, а акциите нито вода, нито хляб искат. Най-малкото, което „Икуест” и вездесъщият Георги Крумов гушнаха от „Рила-Самоков 2004” са 20-те милиона лева от кредита. Каква е далаверата от джиросаните акции тепърва предстои да се разбере. На този етап единственият губещ, и то много губещ е Самоковска община. Без да слагаме в сметката милионите левове от общинската хазна, пръснати за поне 10 първи копки, никому ненужни проекти и съмнителна  инфраструктура.

Предвид големия обществен интерес, огромната щета, която понася община Самоков и не по-малката опасност да бъдат продадени и безценните хиляди декари земи без общината да получи и лев, СамокоВест ще продължи да отразява случващото се. Още повече, че съгласно взетото на днешното заседание решение на общинския съвет кметът на общината Владимир Георгиев и представителите Георги Димитров и Екатерина Вададжийска са длъжни да изискат писмено всички протоколи от заседанията на Съвета на директорите и на Общото събрание на „Рила-Самоков 2004”. Те са длъжни да предоставят на изпълнителните директори на дружеството всички зададени въпроси и в най-кратък срок да изискат писмени отговори по тях.

Вероятността обаче Самоковска община да има някаква, макар и нищожна, изгода от участието си в „Рила-Самоков 2004” е пълна нула. А прословутият „Супер Боровец” е хитро раздувана химера – капан за наивници.

Така че, плачете самоковци!

Да си спомним за нарушенията в Пирин

Понеже разбрахме, че институционалната памет на Министреството на околната среда била къса, нека им припомним доклада на Коалиция „Спасете Пирин“, за нарушенията в Националния парк.

Ето и само няколко цитата от него:

Фондация „Витоша днес“

Преди няколко седмици Димитър Цонев беше попитан дали има безплатна ски карта от „Юлен“ Ад за ски зона Банско.  Бившият високоплатен ПР на БТК отрече и даже се възмути.  Но въпросът беше особено логичен с оглед на много натрапчивото му и тенденциозно отношение. 

И все пак защо Цонев беше толкова нахъсан срещу природозащитниците в студиото?

Ами много просто – Цонев е приятел с активния цековист Филип Цанов.  Топлата връзка между тях е фондация – „Витоша днес“.  В нея и двамата са управляващи, заедно с други видни фигури като Петьо Блъсков, управителя на "Нилана" Николай Тапаров и собственика на един от спечелилите консорциуми за изхранване на армията - Христо Чепишев.

Въпросната фондация е междувременно обявена в ликвидация.  Тя уж е трябвало да работи за развитието на столичния район „Витоша“, но с какво точно се е занимавала и за какво е лобирала, не мога да знам.

Така че следващият пък, когато някой „отговорен“ псевдо-журналист почне да разсъждава над темата ски и закононарушения, замислете се защо!

Ето и графика на свързаните лица, за да се знае:

„Витоша“

На 7 Март 2013 се открива тазгодишния година София филм фест.  Първата прожекция на феста е премиерата на документалния филм „Витоша“, проследяващ борбата за нашата планина през последните две години кулминирала с Орлов мост.  Витоша е документален филм за планината разкрита чрез хората, които я обитават.  Повече за него можете да научавате, ако харесате страницата му във Фейсбук.

Искрено се надявам този филм да спомогне за популяризирането на нашите каузи и проблемите с „инвеститори“.  Много ми се иска този филм да бъде нещо като съвременния аналог на „Дишай“ отпреди 25 години.

Документалният филм „Витоша“, поради своята важност, е избран да открие филмовия фестивал.  Прожекцията ще бъде на 7 март в зала 1 на НДК от 19:30 ч. Тогава ще бъде и премиерата на филма.  Билети можете да си купите онлайн.

"Филмът е важен, защото смисълът, на който се е посветил, е именно искрата на чистата любов към природата, която разпалва пожарът „Орлов мост” и цялото движение на млади хора към промяна в обществото ни"  се казва на официалната страница на Фестивала.

Витоша е филм за пробуждането на гражданско общество в България. Това със сигурност не е специализиран еко-филм, предназначен за суровоядци. Зад казуса със ски зона Алеко прозира по-сериозен конфликт. "Витоша" е филм за всеки, който има самочувствието на участник, а не на наблюдател, в света, който обитава, казва авторът, а аз го подкрепям

Ирин Пирин

Започвам с извадка от Закона за защитените територии:

Експертно становище за Пирин

Публикувам становището на бившия директор на Института по гората към БАН, изготвено през 2000 г. във връзка с изграждането на ски зона с център Банско. В него ясно се описва какви гори ще се засегнат, че тяхната възраст е до 200 години, но преобладават тези около 100 г. Макар и бегло се споменава въпросът с навлизането на светлина в гората, което ще доведе до негативни тенденции. В заключение следва тъжната констатация, че Пирин принадлежи на цялата нация, но уви описаното в този доклад се случва в дори по-лоши измерени...

Защо е важен Законът за горите за планините в България?

Публикувам една статия на регионалния в. "Струма", която показва какви са проблемите пред управлението на планините и в каква значителна степен това зависи от Закона за горите.  Обръща внимание, че всички планини са горски територии, за това към тях се прилага именно този закон.  Както става ясно от статията въпросът със статурта на земята (дали е горска или урбанизирана територия) е ключов!

Да си спомним какво се случи на Банско

Сравнение между Алпите и България

Една статия сравняваща Алпите и България.  Да видим кой кого в това невъзможно сравнени?

Една перспектива: Бог да прости Националния парк "Витоша"!

Публикувам една статия от в. Дума. В нея има доста политически привкус, но се казват и много систематизирано важни неща. 14. Март 2012, брой 62

Инж. Георги Петрушев

Да! Няма грешка в заглавието. Малко история преди това: на 27 октомври 1934 г. с постановление на Министерския съвет се създава първият в България и на Балканския полуостров национален парк "Витоша". Това става по предложение и под натиска на научните дружества - ботаническото, природоизпитателното, геологическото и пещерното, това на лесовъдите академици, на българските лесовъди, Българският туристически съюз, ловната организация и рибарският съюз. Всички те заедно и с участието на Министерството на земеделието и държавните имоти вече са създали през 1931 г. Дружество за защита на родната природа. Болшинството от членовете на тези дружества и организации са хора, получили високо образование и професия в западноевропейски държави.