Ако идеите на Ковачки се реализират, означава, че ще разрушим парк Рила, както за съжаление се случва в Пирин.

Начало > Мнения > Интервю > ​Венцислав Удев: Ковачки замени къпинак в Своге, за да вземе парк Мальовица

​Венцислав Удев: Ковачки замени къпинак в Своге, за да вземе парк Мальовица

Последна редакция на 29/08/15 13:22

http://www.faktor.bg/mnenia/intervyu/53625-ventzislav-udev-kovachki-zameni-kapinak-v-svoge-za-da-vzeme-park-malyovitza.html

Интервю на Васил Василев

- Г-н Удев, с какво е по-различно честването на 120-годишния юбилей на Българския туристически съюз тази година?
- Със своята 120-годишна история от създаването на Българския туристически съюз страната ни се нарежда сред първите основатели на подобно движени след Хърватска и Босна и Херцеговина. С честванията на юбилея искаме да покажем колко сериозно място заема съюзът в българското общество. Може да звучи нескромно, но нашето национално движение привлича около 1 млн. души. За да не звуча голословно, ще ви кажа, че в Национално движение „Опознай България - 100 национални туристически обекта НТО” са се включили 695 000 души. Уникалното тази година за нас е, че тази година ще изкачим за 120-и път на Черни връх, без да сме прекъсвали тази проява от основаването на съюза досега, дори и по време на войните. Единственото, което е съхранило движението ни е любовта към природата. По време на прехода имаше опит да се повлияе на съюза и да му се отнемат обектите, но ние успяхме да се опънем чрез протести и декларации.
- Кой се опитваше да сложи ръка върху обектите на организацията?
- Имаше много различни интереси, защото повечето хижи са построени в близост до манастири и до други атрактивни туристически обекти. Неслучайно хората, които са строили базите са се съобразили с местоположението им. В същото време тенденцията показва, че с течение на времето планинският туризъм ще надмине морския, тъй като не е толкова пренаселен и е много по-чист. Как тогава някой да не хареса хижа Алеко или Мальовица, например? В момента водим битка с бизнесмена Христо Ковачки за хижа Мальовица. Той замени една вековна гора с габър, обрасъл в къпини в Своге. Както казват старите хора, замени кон за кокошка. Ковачки подмени всички ски писти, които бяха държавна собственост, чието предназначение нямаше право да бъде променяно. Той явно е имал някаква перспектива да направи Супермальовица, както беше направен Суперборовец, но това са неосъществими за България проекти, защото нямаме такъв капацитет. Ако идеите на Ковачки се реализират, означава, че ще разрушим парк Рила, както за съжаление се случва в Пирин.
- По какъв начин е направил замяната на Мальовица с къпиновото поле в Своге Ковачки?
- Тези заменки се случиха по времето на Тройната коалиция в периода на 2005-2006 г. със съгласието на земеделския министър тогава. Горските от самоковското стопанство са заличили от картата на Мальовица целия сграден фонд и показват празни скици, в които има само паркинги. По този начин ние като стопани на този терен сме прескочени по време на замяната. По закон по време процедурата трябва да присъстват всички собственици от двете страни, за да кажат своите изисквания и възражения. Ние събрахме десетки хиляди подписи, писали сме до председателя на Народното събрание, който ни обеща проверки, но такива и до ден днешен не сме видели. В момента ситуацията е следната – ние сме собственици на сградите, а Христо Ковачки – на земята. Все още той не е започнал да предявява претенции към пистите, които в момента ползваме ние. От него няма никаква реакция. Ние отправихме покана към Христо Ковачки, за да се срещнем, но и досега той не я приема и не проявява никакъв интерес.
- Може ли чрез промяна в законите подобни практики да бъдат прекратени и парковете да остана суверенна държавна територия?
- Подобни неща в България могат да се случват, ако има партийно лоби, което да те подкрепи в парламента. Ние сме безпартийна организация и много отдавна не сме обвързани с никаква партия. Въпреки, че ние сме 40 000 души и можем да си създадем партия, но нашата политическа сила е природата. Отделно от това страната ни разполага с най-много хижи от всички балкански страни взети заедно, въпреки че някои от тях бяха разрушени и разграбени заради един закон от 1996 г., който даде на общините да стопанисват съоръженията. Голяма част от кметовете не могат да се справят със собствения си град или село, камоли да се качват на 2000 метра в Балкана. Тази работа не е за всеки. За да запазим парковете и хижите, не са нужни хора като Ковачки, а такива, които обичат природата и дори са малко луди. Независимо от всичко към днешна дата съюзът ни стопанисва 185 хижи, 15 заслона, 6 учебни центъра, 5 хотела, 2 къмпинга, 38 туристически спални, 2 туристически комплекса и ски база с общо 13 000 легла.
- Какво е състоянието на базите, които стопанисвате?
- Не всички бази са в идеално състояние. Когато Васил Иванов – Лучано стана спортен министър, ни подкрепи сериозно финансово, като разбра, че БТС е едно уникално движение и трябва да съхраним природата на България. Благодарение на парите, които ни отпусна в размер на 4-5 млн. лв. успяхме да ремонтираме 107 хижи. С една дума сме с крачка напред, след като държавата от 1992 г. спря финансирането на туристическите обекти, въпреки че те са държавни. Ситуацията в България обаче е такава, че ние все сме на опашката и си чакаме реда зад останалите.
- Появи се информация, че ще построите 5-звезден хотел „Мусала”. Съществува ли подобен проект?
- Кой каза подобно нещо? Ние хотели не строим. Тук става въпрос за хижа „Мусала”, която ще има най-високата категоризация от три еделвайса. Ние не посягаме на планината, тъй като не е редно да се разваля природата с хотели. Ние правим обект, в който туристите да могат да си починат след прехода, да си отворят раниците, да хапнат сандвичи и да изпият по един чай, тъй като българинът всяка година обеднява. За него трябва да има отделна туристическа кухня, която да е достъпна за всички и помещение, където да си изсуши дрехите.
- Има ли нужда от строеж на нови лифтове като този до Седемте рилски езера, например?
- Не мога да разбера защо трябва да строим нови лифтове, след като навремето се е мислело и са построени достатъчно съоръжения. Ако всички те работят, планините ще се „разтоварят” и ще се посещават от много хора. Седемте рилски езера са космическо място, което е наситено с енергия. То е предназначено за туристи, които се изкачват пеша. Сега горе се качват тълпи. Цялата долина на Седемте рилски езера е станала кафява – пътищата са изорани, езерата са пълни с водорасли и със зелена вода и този оазис в крайна сметка постепенно накрая ще изчезне. Самата планина няма такъв капацитет като Кавказ, за да посреща такъв поток от хора. Този лифт към езерата беше първоначално проектиран като ски-влек. Проектът обаче беше взет по незаконен начин от предишния собственик от бизнесмени, които нямат интерес да се пази природата. Във времето ще си сърбаме попарата, езерата ще покафенеят докато постепенно не изчезнат. Не само в Рила, а навсякъде минават джипове, които разрушават пътеките. Освен това ние все още нямаме достатъчна туристическа култура и вървим извън пътеките, като газим останалата гора. Един лошите примери също е лифтът на Копитото във Витоша. Там все едно е паднала бомба. На това място трябва да се направи един информационен туристически център, който да обучава туристи, но за съжаление парк „Витоша” не е добър стопанин. В случая трябва да се намеси съветът по туризъм към община София. Що се отнася до самия лифт, той е частна собственост, както и останалите съоръжения в планината. Ние обаче не можем да разгадаем все още намеренията на собственика, който явно няма интерес заради пропуски в приватизационния договор преди това.
- Продължава ли източването на пари чрез създаването на екопътеки, които на 90% съвпадат с планинските маршрути?
- Когато Долорес Арсенова беше министър на околната среда и водите, действително в Родопите беше направена такава екопътека, която на 90% съвпадаше с планинския маршрут, но пропускаше 7 хижи. Ние зададохме въпрос към нея. Преди това тя ни ухажваше, след което не ни проговори. За жалост ние нямаме правомощия да контролираме този процес. Мога да ви дам пример с екопътека, която преминава река на 4 места с мостчета, но води до затънтено място и няма връзка с другия маршрут. Освен това, съоръженията, които се изграждат като мостчета и беседки, след това никой не поема отговорност да ги поддържа след построяването им. Има ли сме случаи, при които дъските се чупят и туристите падат в реката. Ние не сме против екопътеките, но за нас те не е играят никаква роля за развитието на планинарството. Те са единствено средство за печелене на пари чрез усвояване на фондове.
- Получавате ли нужната подкрепа от спортния министър Красен Кралев?
- От БТС сме подготвили справки и данни, които искаме да покажем на спортния министър Красен Кралев, за да се запознае със ситуацията в съюза, но до ден днешен не сме се срещали. Надявам се да дойде на Черни връх в неделя, за да види какво представлява нашата организация. Аз оправдавам министерството, тъй като хитът винаги са били високото спортно майсторство и олимпийските дисциплини. Независимо от всичко, чрез всички дейности, които извършваме, Българският туристически съюз се издържа напълно самостоятелно от 6 години насам. Въпреки трудностите, успяхме да възстановим три изгорели хижи сами, сега предстои да ремонтираме и „Богдан”, която е изпепелена през 1989 г.
- Кои са най-запалените туристи сред политиците?

- Едни от най-редовните туристи са Петър Стоянов и Огнян Герджиков, които често срещаме в планината. Министър Томислав Дончев също е запален планинар. За жалост повечето политици обаче са ни „приятели”. Мога да ви дам пример с Весела Лечева, която като шеф на Държавната агенция на младежта и спорта тогава ни създаде много проблеми. Постоянно чувахме от съпругата на Манол Велев „дайте да видим тази база, дайте да видим онази база”, но в крайна сметка устояхме на натиска и успяхме да запазим обектите си.  

Нелепи усмивки

Студените легла на Европа

  21 ное 2014, 15:56

 Кран-Монтана е известен туристически център във френската част на Швейцария, който обхваща шест общини и има постоянно население от 12 хил. жители. В момента там има общо 1500 хотелски легла и други 35 хил., разпределени в над 10 хил. апартаментни комплекса. Годишно в Кран-Монтана се реализират 1.5 млн. нощувки, което прави 11% заетост на туристическата база, или с друго думи казано – апартаментите и хотелите са пълни по-малко от 6 седмици в годината.

Това е една типична картина за ски курортите в алпийския район, в който строителният бум започна през 60-те години и се случи на няколко вълни след това. След 1960 г. в района на Кран-Монтана се появяваха по 200 апртамента на година, а общите инвестиции досега се пресмятат на 5 млрд. швейцарски франка. Строежът на всички тези комплекси обаче задъхва живота на местното население – общините трябва да влагат средства в нова инфраструктура и след това да я поддържат; цените на имотите растат до нива, непосилни за купуването на първо жилище – такова, в което хората искат да живеят целогодишно и не с инвестициона цел.

Към това се прибавя рязката сезонност на туризма в региона, при която легловата база е заета само в няколко седмици през зимата, а през останалото време стои пуста със заключени врати и спуснати капаци на прозорците. Картината се мултиплицира в почти всички алпийски курорти и ражда болестта на "студените легла".

В момента повече от всякога в Европа тече кампания за сгряването на тези легла. Държавите, които най-много са засегнати от проблема – Швейцария, Австрия, Италия и Франция, прилагат различни мерки, от една страна, да ограничат строителството на нови комплекси от типа "втори дом", а от друга, да стимулират собствениците на вече закупените да ги използват по-пълноценно или да ги преотдават на трети лица.

Борбата със студените легла е ръководена от комплекс от аргументи: новите сгради не се правят с оглед за развитие на регионалния туризъм, а за бързи печалби на имотния пазар; разходите по поддръжката им са високи, а те не генерират приходи освен еднокартно направената инвестиция в началото. Вторите домове завладяват територии и влияят на природата, а в същото време нямат добавена стойност.

От другата страна, защитниците им твърдят, че ако не бяха този тип проекти, хотелската база в класическия си вид нямаше да има ресурса да се модернизира и подновява. "В днешно време хотелите могат да се развиват само под формата на хибридни конструкти. Една част са апартаменти, от продажбата на които хотелиерите си осигуряват капитала за ремонт на хотела", казва Кристоф Юен – изпълнителен директор на швейцарската хотелиерска асоциация, цитиран в обширен анализ по темата на Федералната служба за териториално развитие на Швейцария.

Швейцарският опит

Швейцария е най-активна в опита си да стопли алпийските легла. "След първата вълна на изграждане на апартаментите "втори дом" през 60-те и началото на 70-те години ставаше все по-ясно, че те не са само благодат", се казва в анализа на териториалната служба на страната. По това време много от туристическите курорти нямат общ план за застрояване на територията и надеждите са, че именно с такива инвеститорският подем ще бъде канализиран. През годините районите и общините се опитват с индивидуален подход да организират строителството, а в същото време проблемът се политизира на национално ниво. Кулминацията дойде през 2012 г., когато с референдум в Швейцария беше приета така наречената "Инициатива второ жилище", поведена от екоактивисти.

С решението от референдума се цели като цяло да се намери балансът между, образно казано, първите и вторите жилища. Според новата ситуация общините не трябва да разрешават изграждането на нови апартаментни комплекси, ако те са повече от 20 на сто от общата леглова база. А там, където вече има заварено положение, трябва да се правят опити за тяхното запълване и по-ефективно използване. Към момента, в който решението от референдума влезе в сила – 1 януари 2013 г., това важеше за 480 от общо 3253 общини, или близо 15%. Като следваща стъпка предстои приемането на специален закон, в който решението от референдума да бъде изпълнено. След това ще се прилагат мерки на ниво кантори и общини. А някои от тях вече се случват.

В Кран-Монатана още през 2002 г. са направени първите опити да се подобри средата и да се стимулира обитаването на новопостроените комплекси. На квотен принцип се определя каква част от апартаментите "втори дом" да се използват като първи или да се дават целогодишно на туристи под наем. Въведен е контингент за изграждането на нови жилища, което автоматично е намалило броя им наполовина спрямо година по-рано.

Не повече от 20%

"Кантоните Граубюнден, Вале, Тичино, Берн и Во имат най-много общини, където апартаментите "втори дом" са над 20%. Политическите представители, най-вече на Граумюнден и Вале, се опитват в настоящия процес по регулиране да вкарат колкото се може повече изключения. Проблемите с вторите домове се признават, въпреки това липсва все още готовността за дългосрочното им решение", коментира пред "Капитал" Бригит Вис от фондацията Franz Weber, които са основните инициатори на референдума.

"Някои общини планират да въведат данък "втори дом". Той ще се плаща от собствениците, които не отдават жилищата си на трети лица. Така би трябвало да се създаде стимул за отдаване под наем. За краткото време, откакто беше проведен референдумът, ситуацията със студените легла не се е променила много. Общините с над 20% дял на апартаментните комплекси нямат право да разрешават нови и това ще повлияе на динамиката на строеж в целия алпийски регион", каза пред вестника Андреас Дойбер, който е професор в ITF Institut – Института за туризъм и свободно време на висшето училище за техника и икономика HTW Chur в Швейцария.

Една от общините, въвели специалния данък, е Силваплана. Опитът там показва, че трудно може да се намери решение, от което всички да са доволни. "След като инициативата беше приета, туристическите общини се опитват да изстискат собствениците на втори жилища като лимон, като им налагат допълнителен данък. Силваплана иска пари, а не гости", критикува Хайнрих Сумерматер, който е президент на Алианса на собствениците на апартаменти "втори дом", цитиран в доклада на териториалната служба. "Заради бума в строителството структурата на селищата се разрушава", отговаря кметът на Силваплана Клаудиа Тронкана и дава пример: Силваплана има 1000 жители в 570 жилища. До тях са 1600 апартамента "втори дом" и още 730 хотелски легла.

Според професора от HTW Chur Андреас Дойбер по-ефикасното решение би било да се забрани или ограничи строежът на нови жилища. Веднъж вече построени обаче, възможностите за тяхното "стопляне" са ограничени. Евентуалните мерки (като данъкът в Силваплана например - бел. авт.) лесно може да нарушат правата на собствениците на жилища.

Другите в района
Въпреки че нямат същия централизиран подход, другите алпийски държави също търсят лекарство срещу болестта на студените легла. Във всяка от страните има общини, които в някакъв етап или са забранили строежа на нови комплекси, или са въвели вид данък за ограничаване на инвеститорския интерес. Ето няколко примера: заради синдромите на студените легла, гарнирани с липсата на достатъчно вода в курорта, през 2003 г. кметът на Ле Гетс в провинцията От Савоа забрани раздаването на нови разрешителни за строеж. Общината Тин в Рона-Алпи заедно със стопанина на местната инфраструктура въведоха финансови стимули за онези собственици на апартаменти, които ги модернизират и отдават под наем. В австрийската провинция Тирол през 1994 г. беше въведена забраната за строеж на всякакви ваканционни комплекси, която после е вдигната от съда. Актуално според закона за територията апартаментите тип "втори дом" не могат да надвишават 8%.

Болестта на студените легла в алпийския регион не е ново явление, но нейният интензитет се увеличи още повече покрай световната криза. Тенденцията за глобално затопляне и скъсяване на зимния сезон още повече влошава картината. Всъщност студените легла са характерни за повечето ски курорти в Европа (а и не само). Голямата разлика е, че на някои места те са осъзнати като проблем, а на тях все още им се позволява да растат.

Становище на БААТ по въпроса за втори кабинков лифт на Банско

След силното отворено писмо на Асоциацията на българските туроператори и туристически агенти (АБТА) и Българската асоциация за алтернативен туризъм (БААТ), относно Закона за горите, идва нова доза истини за ски спорта и псевдо туризма в България.  Благодарение на поредица от управленски грешки, некомпетентност и съмнителни бизнес практики беше допуснато от местните администрации и централната власт едно ненужно свърхзастрояване в цялата Разложка котловина. Днешните опашки пред лифтовете са резултат именно на тази недалновидна политика, заявяват от БААТ.

Подготвя се продажба на туристическите хижи

Публикувам откъси от едно много интересно интервю с Венцислав Удев, изпълнителен секретар на Български туристически съюз (БТС). По принцип не съм голям фен на тази организация, но в конкретния случай отдаването на хижи на съмнителни перачници за пари, каквито са разни спортни федерации, не е решение.

Самият законопроект можете да намерите ТУК, но трудно ще се ориентирате.

Спорната поправка е следната:

§ 25. В чл.50а се правят следните изменения:
1. Алинеи 1, 2 и 3 се изменят, както следва:
”(1) Спортни обекти и съоръжения и обекти за социален туризъм (бел. р. това е новото наименование на хижите) - публична държавна и публична общинска собственост, могат да се отдават под наем за срок до 10 години само на юридически лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност, чиято основна дейност съответства на предназначението на имота, на лицензирани спортни организации и/или на спортни клубове - техни членове.

Тоест, вместо хижите да се дават само на туристическите дружества (на които това им предмета на дейност), изведнъж се намесват някакви спортни федерации, което е безкрайно нетипично. Така е конструиран законът, че тази промяна да е едва ли не очевидна и безобидна, но се съмнявам, че това е случайно. Дано да греша...

А ето какво казват от БТС:

- Помага ли ви държавата?
Сто процента сме на самоиздръжка - от няколко години не сме получили нито лев.

- Колко хижи стопанисвате сега?
- Към настоящия моментса 234 туристически хижи, спални, учебни центрове, заслони, къмпинги, хотели, гребни и ски бази с общо около 13 000 легла, а също така и шест благоустроени пещери ...

Тази година ще честваме 90 години от построяването на първата хижа в България - Скакавица, втората е Алеко, която е построена през 1924 г.

- Дотук добре. Но обяснете за промяната в закона за спорта, която се подготвя и е "прицелена" именно във хижите.

Подготвя се промяна в закона за спорта, с която искат да дадат всички хижи под аренда на спортни клубове и евентуално да ги продадат. По закон, разбира се, държавата може да ни вземе хижите и да си ги изтъргува. 32% от базата на БТС е държавна собственост, 8% е общинска, 35 на сто с нотариални актове са собственост на туристическите дружества, но за 25% няма документи за собственост.

През толкова трудни времена сме минали, но такова нещо не се е случвало. От учредяването на съюза никой досега не си е позволявал да посяга на хижите. Всеки знае как се строи хижа и колко доброволен труд е хвърлен. Само БТС и Светият синод имат обекти на най-хубавите места.

Това е положението, правете си изводите.

Слаб зимен сезон. Не идват дори руснаци и румънци

Като продължение на Отворено писмо на Асоциацията на българските туроператори и туристически агенти и Българската асоциация за алтернативен туризъм във връзка със Закона за горите и следната статия идва като студен душ за протагонистите на безумните ски писти. В тази връзка лъжите на Министъра на (псевдо)икономиката и лобизма да си беше Траял, че имаме успешен сезон, звучат още по-силно. А глупостите на превърналия се в копие на Първанката Плевнелиев стават още по-гнусни и дразнещи. Тази статия потвърждава казаното от туроператорите, че средногодишна заетост на легловата база в зимните центрове от под 20% е катастрофално ниската. Как такива данни оправдават мнението, че трябва още писти и нови хотели?
Но, както е казал народът: "простотията не ходи по гората, а по хората"

Зимният туристически сезон тази година ще приключи със спад от около 7 на сто спрямо миналата година, което е много под очакванията на туристическия бизнес.

Председателят на Института за анализи и оценки в туризма Румен Драганов коментира пред Investor.bg, че месец февруари е донесъл известен оптимизъм, след като регистрира ръст на туристите със 7 на сто, заради проведените ски състезанията в Банско и Пампорово.