вторник, 9 декември 2014 г.

Цифри и факти

Публикувам едно добре структурирано мнение от иначе слаба дискусия на стената на един господин, чието име нямам и намерение да споменавам.
 
Boiko Dimitrov Мислех да спра, но още малко данни за сравнение:
Словения има 52 курорта, най-големия с 41 км писти
Германия - 600 курорта, най-големия с 42 км писти

Норвегия - 107 курорта, най-големия с 71 км писти
Швеция - 102 курорта, най-големия с 91 км писти
Полша - 226 курорта, най-големия с 40 км писти
Словакия - 97 курорта, най-големия с 45 км писти.

Дори в Австрия от 422 курорта, само 17 са с над 100 км писти, а в Италия от 283 - 12.

Единствената държава, която се доближава до това, към което вие предлагате да стане у нас е Испания - с 35 курорта, от които най-големия е със 137 км, общо четири над 100 км и два между 50 и 100 км.
У нас статистиката е интересна : 21 курорта, от които само за 8 има информация за брой и дължниа на пистите (т.е. наистина могат да се приемат за курорти). От тях Банско - 75 км, Боровец - 58 км, Пампорово - 37 км.

Т.е. повечето централно и западно европейски държави са осигурили достъп на много повече от гражданите и децата си до много, но по-малки курорти, докато у нас основното е не как да посигурим възможност на повече деца да спортуват, а как да докараме повече туристи.

четвъртък, 27 ноември 2014 г.

Вредни химикали по ски пистите у нас

Високи нива на калий, магнезий и азотни торове са открити в ски пистите у нас. За това предупреждават от инициативата "Прозрачни планини", като се позовават на проучвания в проекта за новия план за управление на НП "Пирин". В Глава 1.11. "Почви" на документа се казва: 
"Значимите разлики в съдържанието на калий и магнезий в почвите от ски пистите в сравнение с контролната почвена проба вероятно са резултат на системното внасяне на физиологично кисел азотен тор (амониева селитра)."
Източник: Проект на План за управление на НП "Пирин" 2014-2023г.
Според еколозите става въпрос за замърсяване на пистите, причинено от химичния състав на изкуствения сняг. У нас той се ползва повече от 10 години. В  действащия план за управление на Пирин е записано, че се забранява използване на технологии за изкуствен сняг, които замърсяват околната среда. При производстово му обаче могат да се добавят соли на различни съединения, които подобряват качеството му. 
Източник: Проект на План за управление на НП "Пирин" 2014-2023г.
По данни на Швейцарския федерален институт за проучване на снега и лавините  и Института за науки за околната среда в Цюрих, съставът на изкуствена снежна покривка може да причини трайни вреди върху почвите, растителността и биоразнообразието. Химическите добавки в състава на снега все още не са напълно проучени и не е ясно какви ще са крайните последици от масовото им използване, посочват експертите.

понеделник, 24 ноември 2014 г.

Студените легла на Европа

  21 ное 2014, 15:56

 Кран-Монтана е известен туристически център във френската част на Швейцария, който обхваща шест общини и има постоянно население от 12 хил. жители. В момента там има общо 1500 хотелски легла и други 35 хил., разпределени в над 10 хил. апартаментни комплекса. Годишно в Кран-Монтана се реализират 1.5 млн. нощувки, което прави 11% заетост на туристическата база, или с друго думи казано – апартаментите и хотелите са пълни по-малко от 6 седмици в годината.

Това е една типична картина за ски курортите в алпийския район, в който строителният бум започна през 60-те години и се случи на няколко вълни след това. След 1960 г. в района на Кран-Монтана се появяваха по 200 апртамента на година, а общите инвестиции досега се пресмятат на 5 млрд. швейцарски франка. Строежът на всички тези комплекси обаче задъхва живота на местното население – общините трябва да влагат средства в нова инфраструктура и след това да я поддържат; цените на имотите растат до нива, непосилни за купуването на първо жилище – такова, в което хората искат да живеят целогодишно и не с инвестициона цел.

Към това се прибавя рязката сезонност на туризма в региона, при която легловата база е заета само в няколко седмици през зимата, а през останалото време стои пуста със заключени врати и спуснати капаци на прозорците. Картината се мултиплицира в почти всички алпийски курорти и ражда болестта на "студените легла".

В момента повече от всякога в Европа тече кампания за сгряването на тези легла. Държавите, които най-много са засегнати от проблема – Швейцария, Австрия, Италия и Франция, прилагат различни мерки, от една страна, да ограничат строителството на нови комплекси от типа "втори дом", а от друга, да стимулират собствениците на вече закупените да ги използват по-пълноценно или да ги преотдават на трети лица.

Борбата със студените легла е ръководена от комплекс от аргументи: новите сгради не се правят с оглед за развитие на регионалния туризъм, а за бързи печалби на имотния пазар; разходите по поддръжката им са високи, а те не генерират приходи освен еднокартно направената инвестиция в началото. Вторите домове завладяват територии и влияят на природата, а в същото време нямат добавена стойност.

От другата страна, защитниците им твърдят, че ако не бяха този тип проекти, хотелската база в класическия си вид нямаше да има ресурса да се модернизира и подновява. "В днешно време хотелите могат да се развиват само под формата на хибридни конструкти. Една част са апартаменти, от продажбата на които хотелиерите си осигуряват капитала за ремонт на хотела", казва Кристоф Юен – изпълнителен директор на швейцарската хотелиерска асоциация, цитиран в обширен анализ по темата на Федералната служба за териториално развитие на Швейцария.

Швейцарският опит

Швейцария е най-активна в опита си да стопли алпийските легла. "След първата вълна на изграждане на апартаментите "втори дом" през 60-те и началото на 70-те години ставаше все по-ясно, че те не са само благодат", се казва в анализа на териториалната служба на страната. По това време много от туристическите курорти нямат общ план за застрояване на територията и надеждите са, че именно с такива инвеститорският подем ще бъде канализиран. През годините районите и общините се опитват с индивидуален подход да организират строителството, а в същото време проблемът се политизира на национално ниво. Кулминацията дойде през 2012 г., когато с референдум в Швейцария беше приета така наречената "Инициатива второ жилище", поведена от екоактивисти.

С решението от референдума се цели като цяло да се намери балансът между, образно казано, първите и вторите жилища. Според новата ситуация общините не трябва да разрешават изграждането на нови апартаментни комплекси, ако те са повече от 20 на сто от общата леглова база. А там, където вече има заварено положение, трябва да се правят опити за тяхното запълване и по-ефективно използване. Към момента, в който решението от референдума влезе в сила – 1 януари 2013 г., това важеше за 480 от общо 3253 общини, или близо 15%. Като следваща стъпка предстои приемането на специален закон, в който решението от референдума да бъде изпълнено. След това ще се прилагат мерки на ниво кантори и общини. А някои от тях вече се случват.

В Кран-Монатана още през 2002 г. са направени първите опити да се подобри средата и да се стимулира обитаването на новопостроените комплекси. На квотен принцип се определя каква част от апартаментите "втори дом" да се използват като първи или да се дават целогодишно на туристи под наем. Въведен е контингент за изграждането на нови жилища, което автоматично е намалило броя им наполовина спрямо година по-рано.

Не повече от 20%


"Кантоните Граубюнден, Вале, Тичино, Берн и Во имат най-много общини, където апартаментите "втори дом" са над 20%. Политическите представители, най-вече на Граумюнден и Вале, се опитват в настоящия процес по регулиране да вкарат колкото се може повече изключения. Проблемите с вторите домове се признават, въпреки това липсва все още готовността за дългосрочното им решение", коментира пред "Капитал" Бригит Вис от фондацията Franz Weber, които са основните инициатори на референдума.

"Някои общини планират да въведат данък "втори дом". Той ще се плаща от собствениците, които не отдават жилищата си на трети лица. Така би трябвало да се създаде стимул за отдаване под наем. За краткото време, откакто беше проведен референдумът, ситуацията със студените легла не се е променила много. Общините с над 20% дял на апартаментните комплекси нямат право да разрешават нови и това ще повлияе на динамиката на строеж в целия алпийски регион", каза пред вестника Андреас Дойбер, който е професор в ITF Institut – Института за туризъм и свободно време на висшето училище за техника и икономика HTW Chur в Швейцария.

Една от общините, въвели специалния данък, е Силваплана. Опитът там показва, че трудно може да се намери решение, от което всички да са доволни. "След като инициативата беше приета, туристическите общини се опитват да изстискат собствениците на втори жилища като лимон, като им налагат допълнителен данък. Силваплана иска пари, а не гости", критикува Хайнрих Сумерматер, който е президент на Алианса на собствениците на апартаменти "втори дом", цитиран в доклада на териториалната служба. "Заради бума в строителството структурата на селищата се разрушава", отговаря кметът на Силваплана Клаудиа Тронкана и дава пример: Силваплана има 1000 жители в 570 жилища. До тях са 1600 апартамента "втори дом" и още 730 хотелски легла.

Според професора от HTW Chur Андреас Дойбер по-ефикасното решение би било да се забрани или ограничи строежът на нови жилища. Веднъж вече построени обаче, възможностите за тяхното "стопляне" са ограничени. Евентуалните мерки (като данъкът в Силваплана например - бел. авт.) лесно може да нарушат правата на собствениците на жилища.

Другите в района

Въпреки че нямат същия централизиран подход, другите алпийски държави също търсят лекарство срещу болестта на студените легла. Във всяка от страните има общини, които в някакъв етап или са забранили строежа на нови комплекси, или са въвели вид данък за ограничаване на инвеститорския интерес. Ето няколко примера: заради синдромите на студените легла, гарнирани с липсата на достатъчно вода в курорта, през 2003 г. кметът на Ле Гетс в провинцията От Савоа забрани раздаването на нови разрешителни за строеж. Общината Тин в Рона-Алпи заедно със стопанина на местната инфраструктура въведоха финансови стимули за онези собственици на апартаменти, които ги модернизират и отдават под наем. В австрийската провинция Тирол през 1994 г. беше въведена забраната за строеж на всякакви ваканционни комплекси, която после е вдигната от съда. Актуално според закона за територията апартаментите тип "втори дом" не могат да надвишават 8%.

Болестта на студените легла в алпийския регион не е ново явление, но нейният интензитет се увеличи още повече покрай световната криза. Тенденцията за глобално затопляне и скъсяване на зимния сезон още повече влошава картината. Всъщност студените легла са характерни за повечето ски курорти в Европа (а и не само). Голямата разлика е, че на някои места те са осъзнати като проблем, а на тях все още им се позволява да растат.

вторник, 18 ноември 2014 г.

ПИБ и София Ленд

28 Септември 2006 http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2006-09-28&article=162095

Светлин Нейнски е роден на 13 февруари 1960 г. Завършва НАТФИЗ, специалност "Пантомима". След това заедно с Николай Сотиров основава театър "Панданс". От 1990 г. се занимава с частен бизнес. Фирмата му "Ной" е представител на френския концерн "Сент Гобен", най-големия производител на стъкла в света. "Ной" е носител на златен медал за качество от Пловдивския панаир. Нейнски е създател на най-големия детски атракцион на Балканите "Софияленд".

-Г-н Нейнски, как се роди идеята за най-големия парк на Балканите "Софияленд"?

 
- В началото на 90-те години като актьор бях в Италия, участвах като аниматор в най-големия европейски парк тогава "Гарделанд". Тогава заедно с двама колеги получихме предложение да останем за 6 месеца. Гледах тези паркове, които бяха национална гордост, потърсих акционерите на "Гарделанд" и на един по-малък "Акваминч". Собствениците бяха художници. Така тръгна разговорът - за да правиш изкуство и да имаш икономическа свобода, трябва да имаш допълнителен бизнес. Това всъщност ме накара
 да се откажа от договора като наемник
 Като се върнах у нас, започнах да се занимавам с бизнес. С Ники Сотиров създадохме пантомимен театър "Панданс".
 Поканих един от италианците в България с идеята, че до 2-3 години нещата в България ще се оправят - точно по време на гладната зима на Луканов. На връщане докарах от Италия веро, спагети, лазаня, сирена. Струпах една купчина на масата вкъщи, а голямата ми щерка Неда, която тогава беше на 2 години, при вида на тази пъстрота на масата спря да говори. Тогава си дадох дума, че ще направя всичко, но това усещане за глад и сивота няма да се повтори. Замразихме нещата - италианецът каза, че ще ни трябват поне 15 години, за да стигнем до пазарна икономика и икономическа стабилност.
 Когато правителството на Иван Костов започна да говори за привличане на чужди инвестиции, започнахме пак да мислим - отначало за малък детски парк. Но италианците казаха, че инвестицията си заслужава само ако се изгради по-голям, който да включва съоръжения и за възрастни.
 Тази атмосфера беше де факто подкрепата на Костов за парка, напук на всички легенди, които се приказват. Заедно с италианското застрахователно дружество, което гарантира кредита за съоръженията и консултанти от парк "Мирабиландия", тръгнахме напред към мечтата ми. Идеята беше да има летен театър за представления от типа комедия дел'арте, преговаряхме за продължение на серията "Понеделник осем и половина", да има сцени за рок концерти. Да стане център за развлечения и култура. И точно заради страха да не се правят политически спекулации и да не ни свързват с Костов ме накара да извадя напред като съдружници братята Попови и тяхната фирма "Пио технолоджи", в която аз не участвах. От общината ни предложиха 3 имота, различни от Погребите - в Западен парк. Всички си мислеха, че ще правим далавера, дори ни питаха - абе наистина ли ще правите парк.
 Италианците разгледаха местата и като видяха "Погребите" с близостта му до Зоологическата градина и големите пътни артерии, казаха - тук е мястото, дай да говорим за този парцел. Още през 1998 г. пуснахме молбата си в общината. Разрешението излезе чак в края на 1999 г. Отначало искахме 20 дка, след това 50 дка, те ни разрешиха 30 дка.
 Бяха ни достатъчно за парк от закрит тип  който да функционира целогодишно.
 От общината направиха две оценки на парцела, едната два пъти по-голяма. Естествено, че заменихме апартаментите по по-високата, макар да имаше гласове от общинари да е по-ниската.
 Идеята беше да се изгради цял комплекс - да свържем парка със Зоологическата градина, от парите да се подпомагат и животните, всичко това го видяхме в "Бушгардънс" във Флорида. Купихме влакчето, изградихме прословутата гара в "Софияленд". Останаха да се изградят само пилоните. Трябваше след това атракционът да се разшири с още една суперекстремна писта и да се построи малко градче "Средец" с макети на старите символни столични сгради.
 Цялата инвестиция беше за $18 млн., като съоръженията струваха $7,5 млн. При най-песимистичния вариант тя трябваше да се изплати за 5 години. Правихме дълбочинни социологически и икономически изследвания. Най-скъпият пакет трябваше да е 10 лв. Това кореспондираше с европейския опит, че билетът не трябва да е по-скъп от 5-7 на сто от средната заплата в страната. В основата на всичко стоеше закритата част с възстановка на площада във Верона, а паркът трябваше да работи през цялата година.

 - Все пак може да се каже, че "Софияленд" в голямата си част бе построен според проектите и трябваше да носи печалба?


 - Да, и оттам нататък всичко зависи от мениджмънта. Никога не сме се карали, а сме имали принципни различия как да се прави бизнес. В бизнес плана имаше точни разчети плюс най-много 10 на сто разширение на инвестицията. И в един момент опряхме до Първа инвестиционна банка. В интерес на истината при тях има стройна и ефективна система при отпускане на кредитите. Естествено поставиха условие в проекта като гаранция да влезе тяхна фирма, която по-късно се оказа офшорка. Нямаш много варианти да не приемеш тези условия, особено след преговорите с няколко банки - ОББ, Пощенска банка. Видях, че те само бавят топката, а процедурата е тромава.

 - Впоследствие обаче нещата стигнаха до съд, вие бяхте изхвърлен от управлението на парка?

 - Ами това преструктуриране на капитала във фирмата заради отпуснатия кредит го направихме така, че никой да не може сам да взима решения. Но най-голямата ми грешка беше, че не взех блокираща квота или да си запазя правото на вето при взимане на решенията.
 Различията се задълбочиха, те започнаха от идеята това да не се превръща в снобско място, а да е за обикновените софиянци, имаше сериозни различия откъм ценовата политика. Последното и най-важното различие дойде от фигурата на Владимир Бонев, който трябваше да бъде заедно с мен изпълнителен директор. Само че той е бил шеф на фалиралата Кредитна банка и по закон нямаше право да заема ръководна длъжност.

 - Можели сте да замълчите в името на съвместния бизнес?

 - Да, можех. Само че аз сезирах прокуратурата. Това стана точно преди откриването на парка през септември 2002 г. През цялото време Попови и хората от ПИБ настояваха, че това е комуникативен проблем между мен и Бонев, който лесно може да се разреши. Те свикаха общо събрание на акционерите, гласуваха отстраняването ми. Стана ясно, че дори квалифицираното мнозинство при взимането на решенията не може да гарантира интересите на всички да бъдат защитени. Аз имах 27 на сто, като винаги съм си мислел, че някой от братята Попови ще бъде до мен докрая. И така е винаги, особено на Балканите, когато бизнес се прави само с доверие.

 - Вие започнахте дела, но така и не стигнахте до справедливост?

 - Тогава видях как действа съдебната система у нас. В един и същи ден се извадиха две различни актуални състояния на фирмата. Едно на тях, в което не фигурирам, едно на мен с по-заден час, че съм във фирмата. Свикването на общото събрание е без мой подпис, макар че всички документи трябва да носят моя и на Бонев. Аз оспорих промяната в управителното тяло на дружеството, беше издадена обезпечителна заповед на съда да бъде спряно. Накрая всичко бе оправдано с компютърна грешка.
 На 21 септември 2002 г. не получих покана за откриването на "Софияленд". Казаха ми дори, че
 
присъствието ми е нежелателно

 След изхвърлянето ми от дружеството всичко свърши. Чест прави, че двете ми дъщери Неда и Мина никога не пожелаха да влязат в "Софияленд" и да се качат на някое от съоръженията. Което е много тъжно, защото знам как чакаха осъществяването на това нещо.

 - Съдебната сага обаче продължи?

 - Ами отначало бях решен да стигна докрая. Те използваха различни съдебни хватки. Седалището на "Софияленд" беше в мои офиси под наем. Стигна се дотам, че с полиция не ме допускаха до имота си, за да не възпрепятствам реализирането на проекта. Боже, колко абсурдно ми звучи всичко това сега. Излезе дори решение на Градска прокуратура, че съм отново управляващ. 3 дни по-късно Апелативната прокуратура отмени това решение. Накрая ВКП постанови, че отново мога да бъда управител. Роман може да се напише. Накрая ми писна. Това беше 3-4 години битка за истината, но напълно безсмислена от морална гледна точка.

 - Как се натрупаха загубите на атракциона?

 - Управлението беше тотално объркано. Защото трябва да влезеш със сърцето си в този проект. Така и не вкараха под стъкления покрив атракционите, за да може да работи през зимата. Остана площ за кафенета, които се отдават под наем. Затова бяха направени тези 2 киносалона, за да може възрастните да гледат филми, докато децата си играят. Втората грешка е, че продължиха едни безсмислени инвестиции за разкрасяване. Сега тези цифри, които се цитират от $40 млн., от 35 млн. евро е безсмислено харчене на пари. Объркана е цялата идея с тези високи цени, с тези снобски сватби на светски личности, с тези концерти. Правеха се някакви имиджови реклами, в които не се обяснява какво предлага атракционът. Избяга се от истинското предназначение на "Софияленд", който трябваше да е масово зрелище - да привлече учениците, хората от "Люлин", децата от страната.

 - В момента "Софияленд" се предлага за 20 млн. евро. Има ли някой, който да го спаси?

 - Според мен не. Но общината и държавата трябва да регулират нещата, като не издадат разрешение за промяна на статута.

 - Защо не използва навремето отношенията си с Иван Костов? Ето например Георги Кирчев с името на Костов напред направи империя от имоти?

 - Истината е, че аз запознах Георги Кирчев с Иван Костов. Беше по времето на Жан Виденов. Кирчев имаше "Хрисома", която произвеждаше костюми. Идеята беше хората от СДС да не бъдат неугледни, а да се появяват по телевизията с нов имидж, с хубави костюми. Сега се учудвам, като чета по вестниците колко напред е стигнал.
 Така тръгна легендата - Кошлуков и Севлиевски в началото разправяха - едно хубаво нещо направи Иван Костов, това е "Софияленд". Кръговете са мит, ако Костов ми беше помагал, нямаше да се стигне дотук. Костов не се е занимавал никога с хора, които казват: "Иване, дай да направим една далавера". Много неща у нас се случват просто защото се използват имена.
 Проблемът е, че в България няма модел на подражание. И затова през 2002 г. му казах, че прави груба грешка, като не подкрепи Надежда Михайлова, а създаде ДСБ.
 За мен ДСБ и СДС са емоционално фалирали проекти, дано изборите за президент ме опровергаят. Нито Костов, нито Стоянов дръзнаха да поведат избирателите си. Защото са много малко хората, като Надежда Михайлова, които могат да палят хората за дадена кауза, да вдигнат знамето и да поведат народа. За нея никой не може да каже, че е зависима от икономически интереси.

 Димитър Илиев

Софияленд - пощенска кутия на СИК за пране на пари

1 ноември 2006 10:50 | Богдана Лазарова | 1 Коментирай Препоръчай (0)

 http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=95157

Сигурно няма българин, който да не е ходил в „Софияленд” или да не е водил децата си да се забавляват там. От 2 седмици насам обаче българският „Дисниленд” затвори врати. Земята – цели 35 декара, които Столична община отцепи от парка и даде за построяването му, сега се продават, и по всичко изглежда, че повече на българска територия такъв увеселителен парк няма да има. Българските деца, особено тези, които нямат възможности да посетят огромните подобни атракциони в чужбина, ще са лишени от любимото си забавление.
Софийската организация на СДС сезира прокуратурата, а държавното обвинение образува проверка за това. Междувременно банката-собственик на терена се кани да го продава, а собственикът на фирмите-концесионери на софийския боклук Румен Гайтански, по прякор Вълка, се кани да го купува. Една такава сделка е изцяло законна и отникъде не може да бъде атакувана или упрекната. Просто нарушението не е в продажбата. Най-големият атракцион на Балканския полуостров “Софияленд” е ползвана като пощенска кутия в класическа схема за пране на пари – теглиш кредит от банка, ипотекираш я срещу кредита, не го връщаш, банката става собственик на земята и я продава, а твоите пари са кристално чисти, защото са получени като банков кредит.
Кой е прал пари през „Софияленд”, по каква схема, кога и защо атракционът тръгна надолу и с какво събитие съвпадна това?
На 16 октомври тази година „Софияленд” беше затворен с обещанието на ръководството му, че напролет отново ще отвори врати. Месец преди това обаче излезе информацията, че затварянето е окончателно, собственикът на земята под него – Първа инвестиционна банка, продава терена. Най-вероятният купувач е Румен Гайтански – Вълка, собственик и на фирмите-концесионери по чистотата на столицата, а той се канил да събори атракциона и да построи там луксозни жилища и МОЛ. Единствената пречка пред това намерение би могъл да бъде Столичният общински съвет, който трябва да разреши промяната на статута на земята, продадена при изричното условие само за увеселителен парк.
„Софияленд” бе открит преди четири години - на 19 септември 2002 г. Според официални данни за построяването му са инвестирани над 35 милиона лева. В момента официално Софияленд е 100% собственост на "Комплийд ентертеймънт лимитид"- дружество, регистрирано във Великобритания, а до затварянето му там работиха 550 служители. Според запознати обаче за 4-те години от съществуването си атракционът не просто не е бил печеливш и е работил на откровена загуба, а е погълнал още 40 млн. долара. Всъщност, паркът е бил обречен още от самото си създаване. Създателите му не може да не са направили проучване, всички подобни атракциони тип „Дисниленд” по целия свят са на загуба. Сметките само за ток на българския са около 100 000 лв. месечно.
35-те декара земя под атракциона до преди четири години са общински и са част от Ловния парк. Тогавашният кмет Стефан Софиянски, продава земята в един от най-скъпите столични райони за смешната цена от 15 долара за квадратен метър, или за 35 декара общо 525 000 долара. Пазарлъкът е в добавка общината да получи и 42 панелни апартамента в крайни столични квартали. Схема, огледално същата като тази с тенискорта на Юлия Берберян, заради която тя в един период беше станала клиент на прокуратурата. Дори и с апартаментите обаче, квадратният метър закупена площ под атракциона не надхвърля цената от 40 долара. Докато в момента квадратният метър застроена площ в този район на столицата върви по 1000 евро.
И ако сега точно това е обяснимата причина за интереса на Румен Гайтански към покупката на земята, то по всичко личи, че същият факт е причина за изначалното построяване на губещия софийски „Дисниленд” преди четири години. Това всъщност е станало с кредит, отпуснат от Първа инвестиционна банка.
Да погледнем обаче преди това кои са собствениците на “Софияленд” ЕАД. Дружеството е регистрирано на 26 юли 2002 г. с 50 000 лв. уставен капитал. За четири години е претърпяло 13 официални съдебни промени, като последната е от 21 август тази година. Капиталът на губещия атракцион също е вдиган пет пъти, като от август насам вече е 11 739 300 лв.
В момента като управляващи фигурират Костадин Костадинов, Владимир Бонев и Надя Недялкова. “Софияленд” ЕАД пък държи 1 % във “София ленд 2000”, собственост наполовина на Светлин Нейнски и братята Валентин и Десислав Попови. Още от 2002 г. 45% държи специално основаното за целта дружество “Дотбърн инвестмънтс лимитед”, регистрирано в Германия, което само след шест месеца се сдобива с още толкова процента. След нови шест месеца започват прехвърляния на различни проценти, като ту сред собствениците, ту сред управляващите изпълнителни директори или членове на Управителния съвет се виждат едни и същи имена – Светлин Нейнски и братята Попови.
Братята Валентин и Десислав Попови са синове на бившия изпълнителен директор на бившата силова групировка СИК Димитър Попов. Всъщност те и Светлин Нейнски, който притежава половината от капитала на атракциона, уреждат покупката на терена за „Софияленд” с бившия столичен кмет Стефан Софиянски. По-интересен е, обаче, Владимир Бонев. Той е бил в ръководството на фалиралата Кредитна банка на „Мултигруп”, а по-късно, според запознати, започнал да работи за собствениците на Първа инвестиционна банка Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев. Съвсем отскоро, от 28 септември, Бонев е управител на фирма “Баранко”, регистрирана в София, но собственост на кипърската офшорка “Баранко ко лимитед”.
Фирма "Баранко" е учредена първоначално с управител Любомир Тодоров, който е в ръководството и на фирми, свързани с Първа инвестиционна банка и енергийния бизнесмен Христо Ковачки. Фирма “Баранко” е свързана с банката, макар връзката да е индиректна - през Електроапаратурен завод-Пловдив, чийто съсобственик – "Ски инженеринг", е с акционер "Юлен" - Банско. Това дружество стопанисва лифтовете в курорта и за негови притежатели се сочат акционерите на банката Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев. “Баранко” се сочи от специалистите за рисков финансов инвеститор, специализиран в бързо преструктуриране, продажба на несвойствените дейности и препродажба със значителна печалба на друг инвеститор.
Скоро след сделката и пускането на „Софияленд” обаче става ясно, че увеселителният парк не може да обслужва кредита си. Дори и след като повишават цените за различните атракции и дневните карти до 18 лева, сметките на мениджърския екип отново не излизат. За да е печеливш атракционът, картите трябва да са от 50 лева нагоре, което ги прави непродаваеми в български условия. Независимо от това, наблюдава се странен факт: пари в атракциона са се наливали въпреки това. Според запознати освен първоначалните пари, в „Софияленд” непрекъснато са били вкарвани нови пари, при това отвън. Братята Валентин и Десислав Попови вложили в атракциона още 40 млн. долара, основно през италиански банки.
Според източници на „Дарик” тези пари, влизали основно в периода 2002-2004 г., са от цигари и други печеливши пера на бившата силова групировка СИК. Изначално заложеният като губещ атракцион продължава да гълта пари. Причината обаче е проста: така атракционът просто умножава цената си и се подготвя за печеливша препродажба на финала.
Така още през 2003 г. „Софияленд” определено тръгва надолу, имуществото й е поставено под запор и тръгва съдебно дело, което трябва да определи собственика на увеселителния парк занапред. В резултат на всичко това кредиторът Първа инвестиционна банка изкупува дяловете от общо 44% на двамата братя, и те заминават за Дубай, където живеят и сега.
Крахът на „Софияленд” започва от 2004 г., което твърде подозрително съвпада с момента, когато настъпи раздорът между основателите на групировката СИК и разделянето на нейното имущество между двата обособили се отбора. Увеселителният парк затъва, а банкерите започват да търсят печелившия изход от ситуацията с губещия „роден „Дисниленд”, намиращ се обаче на суперскъпо и атрактивно място в столицата. Така те се досещат, че на мястото на „Софияленд” всъщност могат да се построят скъпи луксозни жилища, на които квадратният метър застроена площ вече съвсем не е 15 долара, а 1000 долара.
Ето така се стига до идеята да се унищожи губещият увеселителен парк, който радва само децата, но не пълни касата и теренът му от 35 декара да се продаде – идея, изначално заложена още при създаването му. И, съвсем естествено, Румен Гайтански – Вълка е прав да прояви интерес към тази съвсем законна и съвсем нормална, пък и печеливша сделка. Защото в евентуалната продажба на земята не би имало абсолютно никакво нарушение, освен ако Столичният общински съвет не разреши смяната на статута на земята, а въпреки това луксозните жилища бъдат построени. Засега обаче Общинският съвет не е гласувал промяна на статута на земята и няма официални данни дали 35-те декара са сменили собственика си.
Това, което в продължение на четири години се случва със „Софияленд”, може да се нарече класическа схема за пране на пари. Някой тегли пари от банка - в случая на това първо стъпало са Светлин Нейнски и братята Попови. Срещу този кредит ипотекират дружеството “Софияленд” ЕАД, както е редно в такива случаи. После просто не си плащат кредита и Първа инвестиционна банка по всички банкови правила става собственик. Точно по тази схема мутрите от зората на демокрацията перяха пари – теглят кредит, който не връщат, парите от него си остават на тяхно разположение, а те са кристално чисти, защото са от банков кредит. Съответната банка си възстановява кредита от заложеното имущество, и схемата може да се завърти отново. А “София ленд” чисто и просто се оказва ползвана за пощенска кутия на СИК.
Кой знае защо, когато в продължение на четири години това се е случвало, общинските съветници в столицата нямаха никакви възражения. Започнаха да протестират сега, когато схемата вече се развали, и дори дадоха евентуалната бъдеща сделка със “Софияленд” на прокуратурата. Шефът на столичната организация на СДС и общински съветник Борислав Бориславов поиска обвинението да провери цялата сделка по създаването на атракциона. Според „сините” прокуратурата трябва да установи дали решението на тогавашния Общински съвет е базирано на сериозни бизнес анализи и дали не е заложен от самото начало фалитът на "Софияленд".
От държавното обвинение се очаква да провери параметрите на договора за изграждане на увеселителния парк и дали в него е заложена промяна на предназначението. Тоест, дали собствениците и ръководството на “Софияленд” са извършили нарушение на договора с общината. Поне засега главният архитект на София Петър Диков отрича да е променяно предназначението на 35-те декара от увеселителен парк в жилищно или офис строителство. Въпреки усилията ни, в продължение на 2 дни не успяхме да се свържем нито със Светлин Нейнски, за да го запитаме за схемата на прането на пари през атракциона, нито с шефа на софийското СДС и общински съветник Борислав Бориславов, за да уточним дали „сините” са предали на прокуратурата документи и доказателства за прането на пари през „Софияленд”.
Заместник-градският прокурор Николай Кокинов съобщи, че проверката е възложена на прокурор от Софийска градска прокуратура, и увери, че по нея се работи. Отново ще се проверява сделка, осъществена от бившия столичен кмет Стефан Софиянски, и ако в отцепването на 35 декара от парка и продажбата им се открият закононарушения, тя най-вероятно ще се превърне в четвъртото дело срещу бившия градоначалник, или в 23-та прокурорска проверка срещу него. И едва ли някой ще задълбае толкова надълбоко, че да проследи 4-годишното пране на пари, което се вижда и с просто око. Но софийските общински съветници са прави в едно – жалко за всичките деца на България, които бяха използвани като параван за пране на милиони долари, а сега просто ще останат без „Софияленд”.

вторник, 23 септември 2014 г.

Финансови смислици: Какво ври под капака на ПИБ

Публикувам една много интересна статия относно ПИБ.  Само да вметна, че водих дела с БНБ по реда на закона за достъп до обществена информация, като се опитвах да разбера как ПИБ са докладвали един на пръв поглед необезпечен заем.  В общи линии съдът ме отсвири, но когато право в очите на юрисконсултките на БНБ им казах, че само пазят Цеко Минев, те смутено почнаха да броят плочките по пода на ВАС.

 

Радващата се на завидна държавна подкрепа банка има големи кредитни
експозиции към очевидно свързани лица, но това не личи в политиката й на
провизиране. Не личи и банковият надзор да се е задействал





Нови 1.2 млрд. лв. държавна помощ, дадена преди два месеца, и второ
спасяване от остра ликвидна недостатъчност за период от 6 години. Не
трябва да си голям анализатор, за да разбереш, че в манджата, готвена
под капака на ПИБ, нещо не е наред. Поглед в рецептите, които са
представяни пред контролните органи показва, че всичко е "шест". Но само
щом се повдигне похлупакът, за доброто прилепване на който се грижи
цяла кохорта помощници, включително и държавата, веднага става ясно, че
готвачите нещо не ги бива.

Слаб шанс за живот без подкрепа

Колкото и да е парaдоксално, това се забелязва основно вън от
България. Агенцията за кредитен рейтинг Fitch отбеляза преди ден, че
слабостите в корпоративното управление на банката могат да доведат до
малко по-голяма несигурност за готовността на властите в страната да
подкрепят ПИБ при каквито и да е обстоятелства, включително чрез
осигуряване на капиталова подкрепа в случай на нужда. За това и остави
кредитния й рейтинг с негативна перспвктива.

Още през март 2012 Fitch намали оценката за жизнеспособността
(Viability Rating) на ПИБ до ниво b, което съответства на "уязвима
възможност за продължаване на дейността без подкрепа". От тогава до сега
за банката не последва никаква надзорна санкция. За сметка на това пък
дори получи разрешение от БНБ да придобие в края на 2013 МКБ Юнион банк.

Да заобиколим регулациите

Като най-голяма опасност за банката Fitch вижда големите експозиции
на ПИБ към свързани компании, като дава за пример придобиването на
"Кремиковци". При тази сделка банката отпусна 316 млн. лв. на три
формално несвързани компании - "Елтрейд къмпани", "Надин металс трейд" и
"Валпет консулт". С парите те купиха на търг активите на комбината. С
тази машинация банката заобиколи законовото ограничение да не отпуска
кредити към свързани лица за повече от 25% от собствения си капитал.

Анализ на "Капитал" показва, че връзката на тези дружества с ПИБ не е
само като между кредитор и кредитополучател. Зад офшорните собственици
на тези, а и на други финансирани от ПИБ фирми, изплува едно и също
кипърско име, което според изданието говори по-скоро за това, че банката
упражнява непряк контрол върху някои свои длъжници. Справка в
Търговския регистър показва, че собствениците на "Елтрейд" и "Валпет" -
регистрираните в Кипър Bassion Management Limited и Spicata Consulting
Limited, се представляват от Лениа Пападопулу. Близката й съименничка
Мария Пападопулу пък подписва от името на собственика на "Надин" Toleedo
Associated Limited. Лениа Пападопулу е представител също на Legnano
Enterprises Limited, която по това време притежава 7.7% от капитала на
ПИБ според сайта на банката. Името й излиза и около друг голям длъжник
на банката - ОЦК - Кърджали. Цинковото производство на комбината
миналата есен беше купено от "Хармони 2012" със собственик
регистрираната на Британските Вирджински острови Harmonee Holdings
Limited, чийто директор е именно Лениа Пападопулу. Така към групата
около "Кремиковци" в портфейла от бижута на ПИБ трябва да се добави и
ОЦК със задължение от близо 200 млн. лв., натрупани при предишния
собственик Васил Захариев.

Но всичко не спира дотук, защото сред големите кредитни авантюри на
ПИБ се нарежда бизнесът на Васил Божков, за който е трудно да бъде
оценен колко струва. Според данни от търговския регистър обаче фирмата
“ПСТ Холдинг”, която консолидираше пътностроителния бизнес на Божков,
вече е под контрола на ПИБ, която я е финансирала с 50 млн. лв. срещу
залог на цялото предприятие. Самата компания пък е собственост на
кипърското Колвик сървисис лтд. “ПСТ Холдинг” е компанията, която заедно
с "Главболгарстрой" оцеляха в разпределението на пая за строителството
на Южен поток след преформатирането на участниците в поръчка при
падането на правителството на Орешарски.

Как изтичат парите

Друг скандален случай буксува в прокуратурата. Той касае отпускането
на два кредита на обща стойност над 46 млн. евро, отпуснати от Първа
инвестиционна банка (ПИБ) през 2012 г., които така и не са изплатени от
получателите им. Разследване на madiapool.bg показва, че БНБ е
установила, че в двата случая ръководството на ПИБ е допуснало редица
нарушения на Закона за кредитните институции (ЗКИ), на Наредба №7 на
БНБ, както и на вътрешните правила на частната банка. Става въпрос за
отпуснати кредити на "Зитера" – в размер на 14.8 млн. евро, както и на
"Ви Ем Корпорейшън" – в размер на 31.8 млн. евро.


Според заключенията на проверяващите въпросните банкови гаранции и
кредити са одобрени "без елементарни проверки", без да е посочена целта
на единия заем, начина на погасяването му, без да са попълнени
задължителни реквизити в заявлението и дори без да са проверени
обстоятелствата, описани от кредитоискателя.

Нещо повече – в случая с отпускането на по-големия заем от ПИБ дори
не са уведомили БНБ, че разрешават кредит в такъв размер, не са поискали
икономическа обосновка и бизнес-план от фирмата, която е
кандидатствала. И в двата случая проверяващите установяват разминаване
между датите, когато е постъпило искането за кредит от клиента, когато
по него е изготвено становище от кредитен експерт и когато окончателно
са одобрени и сключени договорите.
Иван Танев, известен с прякора си
Универсалния, е разследван като лидер на престъпна банда за източване на
ДДС от края на 2012 г., когато след показна акция, кръстена
"Универсалните", МВР обяви, че е разбило престъпна група, ощетила
бюджета с най-малко 16 млн. лева. Към момента делото все още се работи
от спецпрокуратурата, а Танев е издирван от Интерпол с червена бюлетина.

Въпреки всички констатации на БНБ за, меко казано, безотговорния
начин, по който ПИБ е кредитирала двете фирми, в крайна сметка
прокуратурата за момента се интересува единствено от факта, че при
кандидатстването са били използвани фалшиви документи.
От
заключенията на проверяващите става ясно, че фирмата "Зитера" ООД е
регистрирана през 2010 г. и става клиент на банката на 24 март 2012 г.,
като само три дни по-късно в ПИБ постъпва искане за отпускане на кредит и
банкови гаранции за над 14 млн. евро.
Комитетът за риска към
Надзорния съвет на банката одобрява искането за издаването на гаранциите
на 26 март 2012 г., въпреки че самото искане е подадено в банката ден
по-късно, показва проверката по случая на mediapool.bg.
Всичките
примери показват крещящи нарушения на изискванията за кредитиране при
свързани лица и изкарват на повърхността механизмите за заобикаляне на
регулацията, както и директно нарушение на законовите и нормативни
изисквания, подвеждане на надзорните органи на БНБ.

Обвинения, на фона на които докладите на квестурата в КТБ изглеждат просто като детски приказки. 

Толкова близки, а толкова разделени


Случаите КТБ и ПИБ са толкова свързани, че трудно могат да бъдат
разделени. И въпреки това едната стои вече трети месец затворена от БНБ,
а другата се радва на държавните пари.
И двете получиха наскоро
одобрения от БНБ да придобият други банки. КТБ купи поделението на
френската Креди Агрикол, а ПИБ взе бизнеса и активите на МКБ Юнион банк.

Но едва ли най-правдивият въпрос е коя банка е по-зле и е ползвала
повече държавен ресурс за бизнеса си. По-важният въпрос е след като
проблемът и на двете институции беше подчертано ликвиден, защо се
направи разлика между тях? Дали тази разлика е била продиктувана от
политически причини? Примерно, преместването на един голям неформален
кредитоползвател – Пеевски, от Корпоративна в ПИБ. С всичките
придружаващи го последици.
И ако управителят на БНБ Иван Искров
обяви в оново кърваво писмо от 11 юли, че в КТБ имало "меко казано
действия, несъвместими със закона и добрите банкови практики", то какви
са били практиките в ПИБ, г-н гуверньор? Различни ли са те? Аз ще
помогна само с малко цифри при описаните по-горе отпуснати кредитни
портфейли към очевидно свързани лица, които надхвърлят 1 млрд. лв.,
обезценките за 2013 г. са за малко над 60 млн. лв. А за второто
тримесечие на 2014 г. - около 50 млн. лв. Тези кредити към свързани лица
в ПИБ са провизирани точно толкова, коклкото са провизирани и в КТБ.

Има ли тогава двоен стандарт в оценката над банките и в държавната политика към тях?

И още няколко въпроса, които няма как да не бъдат зададени.

Не е ли атаката към КТБ опит за отклоняване на вниманието от истински нездравата банка?

Планира ли БНБ прегледат на методиките за оценка на кредитния
риск и за деклариране на свързаност и в други банки в България освен КТБ
- примерно ПИБ?


Разследвана ли е ПИБ от държавни органи за съмнителни финансови операции и до какво са довели тези проверки?

Наясно ли са в БНБ с резултатите от тях?

На базата на какви критерии в рамките на часове на 27 юни беше
преценено, че ПИБ е жизнена финансова институция, спазваща законите в
страната и за нея трябва да се приложи финансова помощ, а за КТБ не?


Подобни а и още много въпроси задават и кредиторите на една
компанията, за която едва ли някой е чувал - Еър пропърти девелопмънт.

Казусът, който по думите на синдика на Еър пропърти девелопмънт
заплашва да излезе далеч извън рамките на страната. И който показва
обвързаност на магистрати, разследващи органи и банкови интереси. За
него обаче, очаквайте съвсем СКОРО.

четвъртък, 4 септември 2014 г.

Humans are wiping out species a thousand times faster than nature can create new ones

Sometimes extinction happens naturally. Other times humans are to blame. Given the many millions of plant and animal species that have ever existed, it’s tough to know exactly how to assign responsibility. But new research indicates that we have an alarmingly large role.
Humans are wiping out species at least 1,000 times faster than nature is creating new species, according to a new study in Conservation Biology (paywall). And it’s getting much worse. In the future, plants and animal species will go extinct at 10,000 times the rate at which new species emerge, the researchers assert.

вторник, 1 юли 2014 г.

Закон за туризма 2014

Помните ли Закона за горите и далаверата на Цеко и ГЕРБ?
Е, сега Дора Янкова от БСП смята да постели на Цеко Минев и Цветелина Бориславова! Бившата кметица на Смолян предлага промени в Закона за туризма, с които:
- Ски писти, лифтове и инфраструктура да се строи в горите и земеделските земи без промяна на предназначението – тоест на хартия пак ще имаме гора и ливади, нищо че отгоре ще е изорано.
- Държавни земи ще се дават на ски зоните без търг или конкурс.
- Ски пистите ще преминават през частни имоти, защото така е решил концесионера, независимо какво иска собственикът.
- Всички съществуващи писти се подаряват на собствениците на лифтове – ей така.
- Половината от Концесионните такси вместо в държавата, ще отиват в общините, а тя трябва да ги харчи… за поддръжка на същите тези лифтове.
- В гори и земеделски земи ще може да се строи всякаква техническата инфраструктура – мостове, тръбопроводи, подстанции, пречиствателни станции, осветление и прочие.
Не стига, че не искат да си ходя, но и в 12 без 5 нови промени вкарват...

вторник, 20 май 2014 г.

Пампорово

На страницата на Пампорово АД са публикували Търгово предложение от „СИЕСАЙЕФ“ АД (Цветелина Бориславова) за закупуване на всички акции на останалите акционери на Пампорово АД.  Финансовите аспекти за мен не са интересни, но в самото предложение има интересни неща относно бъдещото развитие на курорта.  Друго, което прави впечатление е неграмотността на авторите.  Например Природен парк „Витоша“ е произведен в национален.  Ако и това доста да ми допада, то просто не е вярно.  Но явно няма никакъв контрол.
Ако ви се чете...

вторник, 25 март 2014 г.

Съдружник на властта се внедрява като граждански контрол в проекта за Карадере

Как се познават платените еколози и рекетьори? Или защо е опасно да си близък до властта...

Новосформирано „зелено“ сдружение, управлявано от съдружничка на Мария Дивизиева – шеф на кабинета на министър-председателя Пламен Орешарски, постави „ултиматум“ на кабинета за Карадере и издейства участие в бъдещ „граждански борд“, който да наблюдава проекта за застрояване на дивата черноморска местност. Тази парадоксална ситуация се разви за броени дни миналата седмица, след като правителството обяви, че дава зелена светлина на проекта „Бляк сий Гардънс Еко Ризорт “ в Карадере на инвеститора „Мадара Юръп“, собственост на офшорна компания.

петък, 14 март 2014 г.

Лифтче

Кратко видео от лифта в гр. Mellau, Австрия.  Много ми напомня на Симеонвският кабинков лифт, особено кабината за медицински нужди ;)
Единствената разлика е, че кабините са с четири места

сряда, 26 февруари 2014 г.

Ивайло Мутафчиев

Препечатвам с дребни изключения статията на сайта ДС БГ отнсно съдружника на Цеко Минев - Ивайло Мутафчиев.  
Статията е по повод разкриването на Мутафчиев като агент на Държавна Сигурност.  Това обстоятелство може да означава много неща.  По-скоро може да се направи обоснования извод, че предвид позициите на Мутафчиев, то по-скоро той е бил нещо като водещата фигура в тандема.  Разбира се и Минев, като син на зам. министър не е случайна фигура, но далеч по-прикрития и бягащ от светлините на прожектора е Мутафчиев.  Живеещият в Австрия банкер е уловен на единица снимки от нашата преса, живее почти инкогнито в непрестижен квартал, когато е в София и според слуховете може би понякога ревнува Минев, но явно иска да си остане в сянка.  Жив и здрав да е.

сряда, 19 февруари 2014 г.

Горна Малина стана българската Швейцария

16.02.14 23:00 | от Руслан Йорданов | 2439 прочитания "Малина днес тръгва по нов път с ново самочувствие. Ние сме уникални - другаде в България няма успешно проведен референдум, който да ни спасява от всякакви екологични опасности". Кметът Емил Найденов ликува - миналата седмица Върховният административен съд окончателно сложи точка на възможността за отваряне на каменна кариера край най-красивото им село.

петък, 7 февруари 2014 г.

Ще се сетите

На официалния сайт на тЮлен са пуснали следното съобщение: 

Инцидент в Банско

Публикувам съобщението на Snow ReportBG, тъй като момчетата са си направили трудна да систематизират инфото.  
Единствено ще кажа, че подобни инциденти стават по пистите. За съжаление. Да, на Банско стават често, но като цяло всички БГ ски курорти ги прикриват. По-лошото в случая е, че явно има пропуски по отношение на сигурността и концесионера отново лъже. 
Отговорност?!? Прокуратура?!? 
 Няма нужда да коментирам – прокуратурата в Благоевград ми отговори на един сигнал за Банско 2 години по-късно, казвайки че наистина имало нарушения, но междувременно били някак си узаконили незаконните строежи.

Повишението в температурните амплитуди представя по-голям риск за видовете, отколкото затоплянето на климата

Вече има научни доказателства за това, което винаги съм твърдял – в България температурните амплитуди са сериозен риск за цялата икономика, а дори и за здравето на хора. У нас трябва да можеш да живееш и на горещо и на студено, типичен континентален климат. Това е по-лошо от студен или топъл климат и е причина за много разходи и инфраструктура. Това е и причината за настойчивостта на икономически дейности свързани пряко с климата – хидроенергетика, ски курорти, отопление, дори и земеделие. Явно е, че тези амплитуди са по-голям проблем отколкото промените в микро и макро климата.

петък, 31 януари 2014 г.

понеделник, 20 януари 2014 г.

Лъжите в туризма

Ще добавя от себе си, че според статистиката всяка квалртална сладкарница също е туризъм ;)
http://www.focus-news.net/news/2014/01/20/1873189/kalin-draganov-prez-poslednite-3-4-godini-im

a-tendentsiya-v-kategoriyata-turisti-da-vlizat-hora-koito-nyamat-nishto-obshto-s-turizma.html

Калин Драганов: През последните 3 - 4 години има тенденция в категорията туристи, да влизат хора, които нямат нищо общо с туризма
20 Януари 2014 | 10:15 | Агенция "Фокус" София. 

Асоциацията на българските туроператори и туристически агенти (АБТТА) е поискала от новото ръководство на Министерството на икономиката и енергетика, което отговаря и за туризма, да се въведат норми, когато се съобщават цифри за брой туристи и приходи от туризма. Това каза за Агенция „Фокус” Калин Драганов, член на Управителния съвет на АБТТА. "Цифрите, които се въртят, определено не са съвсем точни и създават невярна обстановка за това, което се случва с туризма”, обясни Калин Драганов.
 
По думите му, според една официална статистика на Националния статистически институт за 2011 година, туристите, които имат поне една нощувка в България, са 2 400 000 души. „В медиите се върти една цифра, че туристите в България са 7 милиона, но според тази статистика 2 400 000 души са тези, които имат поне една нощувка в България, а останалите, които са до 7 млн., не са преспали за нито една нощ в България”, обясни Драганов.
 
По думите му, през последните 3 - 4 години има тенденция информацията за пристигналите в България да се раздува и в категорията туристи, да влизат много хора, които нямат нищо общо с туризма.
 
„Вероятно сте чули и друга цифра, че 3 млрд. лв. е бил приходът от туризъм за 2011 година. Приходът от хотелски нощувки, които са половината от общите приходи, е 750 млн. лева на пренощувалите чуждестранни туристи в България. Може да видите разликата между едната цифра и другата”, обясни той. Мисля, че тази, която аз споменавам, е по-близо до истината, тъй като това е официалната информация от Националния статистически институт, добави той.
Зимният сезон беше по слаб на пазара във Великобритания и Ирландия, но за останалите пазари не бих казал, че е по-слаб. „На румънския пазар имаше спад през 2010 година, но все пак през 2011 - 2012 година, както и през 2013-та, румънците отново дойдоха в България, но не с тези бройки, които бяха през 2009-та”, обясни той.
Ксения ПЕЕВА

петък, 17 януари 2014 г.

Ски пистите в България – законни, незаконни

http://bnr.bg/radiobulgaria/post/100287405/ski-pistite-v-balgaria-zakonni-nezakonni



Единственият ми коментар е, че примерът с Чепеларе не е на сто процента точен.  Като цяло всичко е балансирано и вярно, но и при Чепеларе има проблеми със ски пистите, за които аз лично знам малко, освен това там апетити има Цветелинка.  Но безспорно той е добър пример за въвличането на местните в това начинание и като сътрудничество, а не външна фирма.  Вярно е и това, че за сега този икономически пример не е много успешен, тъй като имат финансови проблеми.  Основно това се дължи на късия сезон, тъй като пистата е на ниска надморска височина.  Но том има много потенциал без да се засягат защитени територии и Натура 2000.

вторник, 14 януари 2014 г.

Експертни Калинки



Споделям една страхотна статия от в. „Сега“, която описва „експертността“ на сегашното управление.  
За съжаление в нея е пропуснат самият състав на кабинета „Орешарски“.  Там също бъка от „знаещи и можещи“ и въобще хора с уникален или напълно липсващ стаж по каквото и да било.  То е ясно, че си назначил за министри все свои любимци и приятели.  Всички го правят, но барем не ги наричай „експерти“, защото това те прави нелегитимен!  Защото така директно ставаш лъжец и шмекер!

петък, 10 януари 2014 г.

Сняг няма

Липсата на сняг доведе и до вестникарски извращения, като заглавието на в-к „Струма“ беше просто епохално - Природата срещу туризма: Ски сезонът на Картала пред провал

Обръщам внимание, че лифтът втора ръка, построен на пистатат, незаконно навлиза в Национален парк „Рила“ без дори да има концесия.  Ама боли го фара Станишко, който вися на същия като прани премиерски гащи.

скъп и сезонен спорт

Едно интервю, което за пореден път показва, че ски спортът отдавна стана скъпо лайфстайл занимание, което си влияе от гадните флуктуациите на климата. 

ОЩЕ ПОПУЛЯРНИ ПУБЛИКАЦИИ