Климатичните промени заплашват ски туризма

Публикувам две статии, преразказващи АНАЛИЗ И ОЦЕНКА НА РИСКА И УЯЗВИМОСТТА НА СЕКТОРИТЕ В БЪЛГАРСКАТА ИКОНОМИКА ОТ КЛИМАТИЧНИТЕ ПРОМЕНИ. Връзката със ските е ясна…

http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=4037532

Удължаване на летния сезон и сериозна заплаха за зимния туризъм в България. Това прогнозира анализ за отражението на климатичните промени у нас, публикуван за обсъждане на сайта на министерството на околната среда. Очакваното повишение на температурите и намаляването на дните с дъжд през лятото, пролетта и есента ще доведат до по-дълъг летен сезон, но ще скъсят зимния. В същото време в момента се планира изграждането на нов голям зимен курорт в Рила, а местните власти в Банско искат разширяване на ски зоната над града.

“Ски курортите и други дейности, свързани със зимния туризъм, ще бъдат най-жестоко засегнати от климатичните промени, което има пряк негативен ефект върху местните общности, зависещи от работните места и приходите, генерирани от този вид туризъм”, пише в анализа. Снегът ще намалява заради по-късните зимни валежи и по-ранното топене на снежната покривка. Това ще окаже огромно негативно влияние върху ски курортите, особено върху тези в по-ниските планински пояси. Прогнозата е, че още след 2020 г. ще започнат периоди с 2,4,5 или даже 6 последователни години с лоши снежни условия. Подобна беше и изминалата зима. В един от по-ниските курорти - Чепеларе, сезонът завърши на нула, тъй като разходите за изкуствен сняг изядоха печалбата. Липсата на сняг доведе до отлив на туристи, а заради това картите за пистите бяха намалени до минимума. 

“Разходите по скъпоструващата техника за производство на изкуствен сняг няма да може да бъдат компенсирани от туристическите приходи, а нейното използване дори в момента отблъсква значителна част от българските туристи”, пише в анализа. За пример се дават очакванията за развитието на зимния туризъм в Швейцария. Прогнозата е, че до 2050 г. годишните разходи на швейцарския зимен туризъм ще се увеличат годишно с 1,6 млрд. долара.

Последиците за летния туризъм у нас ще са по-скоро положителни. Първоначално ще нарасне броят на туристите в морските курорти през пролетта, а в последствие и през есента. От друга страна, жегите през върховия летен сезон - юли и август, може да доведат до отлив на туристи от Северна и Западна Европа, сред които и от силните в момента пазари като Германия и Великобритания. Проблемът е, че хората от тези страни по-трудно понасят високите температури. Освен това се очаква да се подобрят условията за лятна почивка в собствените им страни.

Добрите новини за летния туризъм вървят и с няколко заплахи. Заради засушаването има риск от недостиг на вода за пиене и хигиенни нужди. Подобни проблеми вече изпитват в Кипър, където през лятото има режим на водата. По-топлото време ще повиши потреблението на ток за охлаждане. Такъв проблем има в Кипър, Турция и Гърция.
Засушаването е заплаха и за голф туризма, още повече че голяма част от игрищата са по Черноморието, където водните ресурси са и по-ограничени. В същото време поддържането на тревата изисква доста вода.

Земеделието неподготвено за промените в климата 

Земеделието и зимният туризъм са икономическите сектори, най-застрашени от предстоящите промени на климата в България - повишаване на средните температури и по-малко валежи. При това част от негативните отражения върху тези отрасли ще се проявят в близкото бъдеще. Това показва анализ на отражението на климатичните промени в България, изготвен по поръчка на Министерството на околната среда и водите и публикуван за обсъждане.

Според него рискове, но в по-малка степен, има и за енергетиката, инфраструктурата, градската среда, транспорта, водния сектор.

Изместване на календара

Според анализа капацитетъ за адаптация на българското селско стопанство към новите реалности е много нисък. Очакванията са повишаването на температурите да доведе до по-ранно начало на вегетацията през пролетта. Това означава, че растенията ще започнат по-рано да развиват корени, стебла, листа, да цъфтят, да дават плод и семена. Освен това т.нар. вегетационен период ще се увеличи. Това е добре за топлолюбивите видове. Ще могат да се отглеждат култури, които сега не виреят в страната заради по-ниските температури.

В същото време има опасност от увеличаване на вредителите, плевелите и болестите по растенията.

Според анализа промените в климата ще доведат до скъсяване на периодите между цъфтенето и узряването на зърнените култури. Това пък ще съкрати времето за “наливане” на зърното и ще влоши реколтата, която допълнително е застрашена от жегите през лятото. “Като основна мярка за адаптация при тези култури могат да се приложат промените в календара на земеделските дейности (сеитба, жътва, и т. н.), което ще способства за по-рационално използване на новите климатични условия”, смятат експертите.

Реколтата от зърнено-житните култури ще намалее в районите с ниска надморска височина и тези, които сега са основни за отглеждането им. Иначе реколтата ще продължи да се увеличава, но с по-бавни темпове.

Риск за царевица и слънчоглед

Засушаването ще е основната заплаха за реколтата от слънчоглед в бъдеще, показва анализът. “От проектираните повишения на температурите, намаляване на валежите, по-честите и по-интензивни засушавания е налице реален риск от колебание на добивите от тази важна техническа култура”, смятат експертите. Прогнозата е, че през 2011 - 2020 г. добивите от слънчоглед в Централна и Западна България ще растат, а в източните райони ще се понижават. Към средата на века добивите в източната част ще паднат с 10-20%, в останалите райони могат да се задържат или да надхвърлят текущите стойности. Всяко засушаване обаче ще е пагубно за реколтата.

Същото важи и за царевицата, за която обаче прогнозите са по-песимистични. Очаква се добивите да намаляват, като към последното десетилетие на века царевица у нас едва ли ще може да се отглежда, без нивите да се напояват.

Липсата на валежи все по-трудно ще се компенсира от напояване, тъй като и в язовирите за аграрни нужди ще се акумулира по-малко ресурс. Използваните климатични модели показват, че дъждовете ще са по-малко в периода от март до юни, когато се формират и растенията. Така отглеждането на някои типични сега за нашите географски ширини култури може да се измести на север или в места с по-висока надморска височина. Най-уязвими ще бъдат пролетните култури, отглеждани върху неполивни площи. Препоръката е да се работи за по-ефективно използване на водните ресурси и да се въвеждат сухоустойчиви сортове.

По-малко храна за животните

Влошаването на качеството или количеството на реколтата от основни култури ще се отрази негативно и на животновъдството. Освен проблеми с фуража може да има и такива с пашата. Топлината също има негативно въздействие върху селскостопанските животни. Според експертите горещините могат да повлияят на размножаването, метаболизма и здравословното състояние на животните. “Топлинният стрес има няколко отрицателни последици върху производството на животинска продукция, в това число намаляване на възпроизводството при млечните крави и намалява фертилитета при прасетата”, пише в анализа.

Проблеми и в града

Повишаването на температурите ще се отрази и на живота в града. По правило температурата в градските пространства е по-висока. Това в допълнение с очакваното повишаване на градусите и екстремните жеги през лятото ще се отрази на изискванията към бъдещите сгради. Ще се увеличат нуждата и средствата за саниране на блоковете. Ще трябва да се търсят и нови, по-скъпи решения за асфалта по улиците, тъй като той все по-лесно ще се поврежда под натиска на движещите се коли в жегите. От друга страна, по-меките зими ще намалят факторите за образуване на дупки по улиците. Така по-малките разходи за поддържането им ще компенсират по-големите за повишаване на устойчивостта на асфалта към жеги.

Високите температури през лятото ще се отразят на здравето на хората, особено на тези със сърдечно-съдови заболявания или проблеми с дихателните пътища. Ще се увеличи рискът и от болести, предавани от насекоми като комари и кърлежи.

Екологичното министерство с анализ за последиците от климатичните промени върху икономиката и туризма у нас

16.04.2014 08:46

За да се намали уязвимостта на страната от последиците от изменението на климата и да се подобри капацитета за адаптиране на природните, социалните и икономическите системи към неизбежните негативни въздействия от климатичните промени, Министерство на околната среда и водите предприе стъпки към разработването на Национална стратегия за адаптация. /Европейският съюз прие такъв документ преди една година – през април 2013 г./

Първият етап е подготовката на рамков документ „Анализ и оценка на риска и уязвимостта на секторите в българската икономика от климатичните промени“. Секторите, които обхваща рамковия документ, са: селско стопанство, води, градска среда, енергетика, транспорт, строителство и инфраструктура, екосистеми и биоразнообразие, човешко здраве и туризъм.

Земеделието и зимният туризъм са икономическите сектори, които са най-застрашени от предстоящите промени на климата в България - повишаване на средните температури и по-малко валежи. Част от негативните отражения върху тези отрасли ще се проявят още в близко бъдеще.

Удължаване на летния сезон и сериозна заплаха за зимния туризъм в България. Това прогнозира анализът за отражението на климатичните промени у нас, публикуван за обсъждане на сайта на Министерството на околната среда и водите. Очакваното повишение на температурите и намаляването на дните с дъжд през лятото, пролетта и есента ще доведат до по-дълъг летен сезон, но ще скъсят зимния.

“Ски курортите и други дейности, свързани със зимния туризъм, ще бъдат най-жестоко засегнати от климатичните промени, което има пряк негативен ефект върху местните общности, зависещи от работните места и приходите, генерирани от този вид туризъм”, пише в анализа. Снегът ще намалява заради по-късните зимни валежи и по-ранното топене на снежната покривка. Това ще окаже огромно негативно влияние върху ски курортите, особено върху тези в по-ниските планински пояси. Прогнозата е, че още след 2020 г. ще започнат периоди с 2,4,5 или даже 6 последователни години с лоши снежни условия.

Последиците за летния туризъм у нас ще са по-скоро положителни. Първоначално ще нарасне броят на туристите в морските курорти в крилата на сезона - през пролетта и през есента. От друга страна, жегите през върховия летен сезон - юли и август, може да доведат до отлив на туристи от Северна и Западна Европа, сред които и от силните в момента пазари като Германия и Великобритания. Заради засушаването има риск от недостиг на вода за пиене и хигиенни нужди. Засушаването е заплаха и за голф туризма, още повече че голяма част от игрищата са по Черноморието, където водните ресурси са и по-ограничени.

Обобщено, въздействието на климатичните промени върху българския туризъм може да бъде представено със следните изводи и тенденции:

• Летният туристически сезон ще се удължи (както през пролетта, така и през есента) – причина е увеличаването на температурите в страната, очаквано повече през есенния сезон;

• Ще се намали биокомфорта през върховия летен сезон, когато може да очаква значително намаляване броя на нощувките, главно от чужденци;

• Зимният туристически сезон ще се скъси значително, а на места с по-ниска надморска височина може съвсем да изчезне – причина е увеличаване на температурите в страната, увеличаване процентът на течните валежи през зимата, повишаване нивото на постоянната снежна линия, по-ранното топене на снеговете;

• Сезонността като цяло ще се намали, или най-малко ще нараства с бавни темпове за сметка на намаляването на зимния сезон и удължаването на летния;

• Ще се наблюдава значителен недостиг на вода за питейни и хигиенни нужди на туристите, особено в Източна България, където е струпана около 75% от настанителната база на туризма. Голф туризмът също ще изпитва силен недостиг на вода за поддържане на зелените си площи. Причина – намаление на водата с 15-20 до 30% в Източна България, с 10% в останалата част на страната;

• Ще настъпят значителни промени в структурата на туристопотоците в страната. Някои от традиционните посетители ще намалеят или дори може да изчезнат поради подобряване на климатичните условия и съответно възможностите за рекреация в собствените им страни (напр. Германия, Великобритания, Полша, скандинавските страни и др.)

• Българският туризъм следва все повече да разчита на вътрешния туристопоток. Туристическите предприятия и организации следва своевременно да се пренасочат и да обърнат вниманието си към задържане на българските туристи в страната и задоволяване на техните изисквания и желания;

• Заетостта на настанителната база има шансове да се увеличи. Причина – удълженият летен туристически сезон. Зимният ски сезон и понастоящем е доста къс и намаляването на заетостта на зимните курорти не би трябвало да се отрази съществено върху общата заетост на базата.

• Заетостта на работната ръка в туризма също има шансове да бъде увеличена, като по този начин се създадат възможности за по-малко текучество, за повишаване квалификацията и доходите на персонала и в крайна сметка за увеличаване качеството на туристическото обслужване в България. А оттам може да се очакват и увеличения в приходите от туризма;

• Приходите от туризма могат да се увеличат през летния сезон, ако по-горе посочените прогнози се сбъднат. От голямо значение ще бъде реакцията и адаптацията на туристическия бизнес към новите предизвикателства пред него, възникнали в резултат на климатичните промени в света и Европа.

Пълният Анализ и оценка на риска и уязвимостта в областта на туризма вижте тук /страници 213-234 от документа/