Водохващания ПИРИН

За изчерпателност и сведение публикувам разрешителните за водовземане, издадени на концесионера на ски зона Банско – Юлен АД. Темата за водохващанията в Пирин стана особено актуална заради Решението на Министерски съвет да промени Плана за управление на националния парк и да позволи строителството на 48% от територията на парка за уж само водохващания. За това благодарение на една приятелка, която пусна заявление за достъп до информация до директора на БДЗБР- г-н Радослав Георгиев, мога да ги буликувам.

Ето и текста на заявлението:

Кой изгуби българския рай?

Последна промяна в 11:10 на 16 фев 2007, Дневник  От Илиян ВАСИЛЕВ*

Не съм съгласен с всичко казано, освен това имам резерви по отношение на автора, но го публикувам за изчерпателност.

Константин Иванов, WWF: Борбата срещу втората кабинка в Банско не е само за опазване на горите, а и за прекъсване на връзката държава-олигархия

6 Февруари 2015 | 14:30 | Радио "Фокус"

Снимка: Информационна агенция "Фокус"

Константин Иванов, представител на WWF, в интервю за предаването „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“ .

Снимки от строежа на шестицата на Банско

Снимките не са мои, а на Мони.  Моля преди ползване да ми пишете

Банско, Бъчварова и мозъчната хигиена

Управляващите се опитват да прегазят екологичните норми в собствен интерес

Брой 5506 (35) 12 Февруари 2016

http://www.segabg.com/article.php?id=790912
Поведението на управляващите в последните дни по отношение на туризма (макар и не само) е, меко казано, без каквато и да било връзка с нормалните правила. Вярно, че говорим за България, но дори и тук някакво приличие трябва да се спазва.

Първо, по време на заседание на Съвета за развитие при Министерския съвет в сряда вицепремиерът и вътрешен министър Румяна Бъчварова обяви, че се подкрепя намерението да се строи втори кабинков лифт над Банско. Изявлението, за което има и аудиозаписи, часове по-късно бе опровергано от пресцентъра на Министерския съвет. Според него на съвета, в който участват коалиционните партньори и управляващите, било изказано само мнение, че трябва да се вземе решение за концесията на ски зоната. Въпросът бил поставен от шефа на ВМРО Красимир Каракачанов.

Вчера министърът на туризма Николина Ангелкова пък каза, че трябва да се строят нови лифтове и на Банско, и на Витоша. Това не трябвало да става безразборно, но все пак лифтовете били най-екологичният вид транспорт и служели не само на скиорите, а за целогодишен екологичен достъп до планината.

Трябва да бъдат създадени всички предпоставки, за да могат инвеститорите в българските зимни центрове да намерят смисъл в това да инвестират в тях, да направят инфраструктура, "с която да се гордеем. Очевидно е, че навсякъде са недостатъчни и пистите, и лифтовете", рече и министърът на спорта Красен Кралев. 

Т.е. 



позицията на управляващите е повече от ясна 



Въпрос на време е да се вземе съответното решение. Те обаче не смеят да го направят открито, по правилата. Опитват се, ако може да го пробутат между другото. Защо ли?

Снощи в София започна пореден протест срещу опитите да бъде заобиколено екологичното законодателство. Първият голям подобен протест (ако някой е забравил) бе срещу опитите да се разреши безразборно строителство на Витоша. Той бе по времето на първия кабинет "Борисов".

По времето на втория кабинет "Борисов" леко истеричната офанзива идва след като Министерството на екологията върна за преработка новия план за управление на Националния парк "Пирин". Силно оспорван е и планът за управление на Природен парк "Витоша". И двата плана се изготвят от една и съща фирма - "Пролес Инженеринг", като и в двата е залегнало разширение на зоните за туризъм, тоест и 



просичането на нови ски писти и построяването на прилежащи съоръжения



към тях.

И в случая с Пирин, и на Витоша потенциалният инвеститор е един и същ, свързван с председателя на ски федерацията и акционер в ПИБ - Цеко Минев. "Дошли сме до една пресечна точка - държавата да си каже: няма да има зимен туризъм, няма да има ски спортове, и да си носи отговорността за това. Дошъл е този преломен момент - или ще се случва, или не", заяви наскоро той, цитиран от в. "Труд". Няма как да не се види, че на практика върви натиск срещу екологичното министерство буквално да прегази законите.

Проблемите и на Витоша, и в Пирин са добре известни от години. Поне в Пирин сагата се точи още от старта на концесията в началото на века. Според природозащитниците там непрекъснато са били нарушавани правилата, зоната е разширена неправомерно, изградени са съоръжения в нарушение на действащите закони, била е прехвърляна собственост към офшорни компании. На Витоша на практика от години няма никакво развитие, като изключим периодичните скандали с унищожаване на горски площи, с неработещите или работещите, но опасни лифтове.

Това обаче са проблеми, които трябва да бъдат решавани по законен път. Законният път, особено за Пирин, който е част от ЮНЕСКО, изключва предложеното в новия план разширяване на зоните за туризъм. Част от тези разширения, впрочем, освен в територията на парка, преминават и през резервати, където всякаква човешка дейност е забранена. Но това е отделна тема, която навлиза в технически и юридически подробности.

Големият проблем в случая е, че управляващите се опитват 



да наложат политическо решение по екологична тема



Едва ли някой би могъл да обясни смислено защо един коалиционен съвет изобщо се занимава с развитието на една туристическа зона. Паническата реакция на пиарите на Министерския съвет подсказва, че не иде реч само за развален телефон и за грешка на езика, както ни се представяше в началото, а за системна работа срещу екологичните правила. И за откровен лобизъм в полза на една частна фирма. Просто се обсъжда разширяване на зоната на концесията над Банско, за да бъдат узаконени впоследствие извършените досега строежи и да се отвори възможност за нови строежи. 

Нормалната логика за изграждането на една туристическа зона е да има ясен бизнес план, да са направени съответните проучвания за потока от туристи (напук на оптимистичните изказвания на управляващите, те не са особено добри), плановете за развитие да са съобразени и с климатичните промени. Нищо подобно не се случва. Засега виждаме единствено опити екологичните норми да бъдат прегазени в интерес на управниците и на техни фаворити.

Преди повече от 10 години, когато тръгна строителният бум в Банско, с група хора, които обичат българската природа и обичат да бъдат сред нея, стигнахме до общия извод, че е въпрос на "мозъчна хигиена" да не се ходи в Банско, освен при непреодолими обстоятелства - например желание да изкачиш Вихрен. 

Но и за управляващите би трябвало да има предел, отвъд който изказванията и откровеният им лобизъм да не нарушават мозъчната хигиена. Или най-малкото, политическите договорки да не подменят икономическата логика и съществуващите закони. Колкото и да ни говорят обратното, в тези случаи грешки на езика няма.

Няма квалифицирани кадри за туризма в Банско

ох, милите 

Цени ниски, заплати мизерни, няма кой за чеп на зеле да стане, но те вече искат лифт до Вихрен – за сега само до хижата, скоро и до едноименния връх

  С всяка изминала година проблемът с липсата на достатъчно подготвени и квалифицирани кадри в сферата на туризма се увеличава. Това признаха хотелиери и ресторантьори в курорта Банско в навечерието на новия зимен сезон. В града под Тодорка и в съседната община Разлог се търсят почти 5000 души, които да работят през зимата и да обслужват нашите и чуждите туристи. „Не трябва да крием проблема, а да търсим решението му. Факт е, че най-добрите бягат в чужбина, предпочитат да работят зад граница за по-високи възнаграждения. Липсата на добро и качествено обслужване води до отлив на гости в нашия курорт. Няма как да си недоволен от обслужването и пак да се върнеш на същото място", сподели председателят на туристическия бизнес в Банско Малин Бистрин.


Няма как да задържим млади и кадърни хора, които са прекрасни бармани и сервитьори, след като получават в Западна Европа с пъти по-високи възнаграждения, допълни той. Колегите му признават, че държавата се опитва да реши проблема с въвеждането на дуалното обучение, с непрекъсната връзка между бизнес и образование. За да има достатъчно подготвени кадри за сферите, които носят най-много приходи в държавната хазна.


„Изпращаме добър летен сезон, средно с 10% имаше по-висока посещаемост в сравнение с миналата година. В някои луксозни хотели увеличението е цели 25%. За зимата имаме още един „трън в петата" – липсата на втори кабинков лифт. Чакаме най-сетне държавата да реши този въпрос, за да няма нови протести", сподели Бистрин. Той разкри, че общината и туристическият бизнес в Банско искат и изграждането на лифт между Бъндеришка поляна и хижа „Вихрен", което ще помогне за развитието на летния туризъм. Стандарт

http://pirinnews.com/news.php?news_id=6619#.ViS5_G5znwC

Мила родна картинка

Жена вися 30 минути с малки близнаци на лифта в Банско 

07.09.2015 14:56; 

24 часа онлайн; 

7167 прочитания

ости на Банско висяха половин час на лифта край курорта, като накрая ги стовариха обратно в изходната точка - в Банско, вместо на Бъндеришка поляна, където всъщност си били оставили колите.

Техниката аварира, а хората се спасяваха кой както може, разказа за „Марица” пловдивчанката Таня Любомирова. Тя със семейството си, сред които и 4-годишни близнаци, паркирали колата на Бъндеришка поляна и тръгнали оттам. Идеята била да слязат до Банско, да се разходят и после пак обратно. Лифтът обаче едва кретал и в един момент спрял. След намесата на техници съоръжението все пак се движеше с няколко сантиметра в минута и ние успяхме да слезем на междинна станция, разказва препатилата пловдивчанка. Служителите на лифта с половин уста обещаха, че до един час вероятно повредата по лифта ще бъде отстранена. На хората обаче не им прозвучало убедително и започнали да се чудят как да стигнат до колите си. Някои от туристите били паркирали в Банско, а други започнали пътуването си от Бъндеришка поляна. От фирмата, която стопанисва съоръжението, дали няколко жокера, кой от кой по-неудобни. Едната идея била закъсалите туристи да чакат рейс, който да ги извози до изходните точки. Кога ще тръгне въпросният автобус обаче, не било ясно. А другата подсказка - да пътуват на стоп.

Най-големият куриоз обаче се случи, когато група организирани туристи си поискаха парите за неосъщественото пътуване, разказва Таня Любомирова. Отговориха им, че това няма как да стане, но пък може да ползват безплатно картата за следващия ден. Така хората попаднали буквално в нонсенс. Те били на курорта само за уикенда и трябвало да си тръгнат с вчерашна дата. Така че им оставало да пият по една студена вода. Картата за лифта е 15 лева, уточнява пловдивчанката.

При извънредната ситуация туристите с проваления курс решили да сигнализират НАП. Табелки с дежурните телефони на данъчните услужливо стояли до станциите на лифта. И след като изслушали цялата тирада на записа на дежурния телефон, станало ясно, че работното време на НАП е само в делнични дни и сигнали се приемат само тогава. С една дума - прибраха ни парите, а не получихме услугата, обобщава Таня Любомирова.

Екоминистерството ще съди "Юлен" за неизплатени суми за опазване на околната среда (допълнена)

От Босилена Мелтева Всички статии на автора

Последна промяна в 18:42 на 30 мар 2015, 5776 прочитания, 47 коментара 

 

Министерството на околната среда и водите ще търси по съдебен път неизплатени суми, които концесионерът на ски зона Банско не е изплащал системно през годините на Националния фонд за опазване на околната среда към ведомството. Това научи "Дневник" неофициално от източници от управлението.

В по-късните часове на понеделник, от екоминистерството официално потвърдиха за своите намерения да съдят "Юлен". На страницата на МОСВ във фейсбук излезе съобщение, че съгласно заключение на комисията за контрол на концесиите в МОСВ и становището, че към Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда /ПУДООС/ е дължима равностойността на 5% от събраната до момента концесионна такса, министерството ще претендира за тези взимания.

Междуведомствената работна група, която премиерът назначи още на 15 януари тази година, изпрати в средата на март на кабинета анализа си на концесията, както и проект за решение на Министерския съвет за допълнителен анекс в концесионния договор с "Юлен" АД, който на практика узаконява нарушенията, направени през годините от концесионера, но и предлага повишаване на концесионната такса. До момента Министерският съвет не е гласувал предложенията на експертите от работната група.

Концесионерът е бил задължен да заплаща 5% от годишното си възнаграждение на Националния фонд за опазване на околната среда към Министерството на околната среда и водите. Това е записано в концесионния договор, подписан през 2001 г., и се основава на чл.74, ал.1, т.5 от Закона за защитените територии. "Юлен" е трябвало и все още трябва да изплаща тази сума всяка година до 15-о число на месец май.

Екоминистерството ще търси правата си за сравнително малка сума – около 95 000 лв. Това сочат изчисленията, базирани на данните за периода от 2005 г. до 2014 г., от когато има изнесени конкретни суми, които държавата е получавала от "Юлен" за ползването на защитените територии в Пирин – общо 1 906 142.23 лв. (по данни и от доклада на работната група). Най-ниската такса – под 57 хил. лв., е платена за 2005 г., значително по-висока е едва през 2012 г. – 263.6 хил. лв., а най-високата е през 2013 г. - 277 хил. лв. За 2014 г. е заплатен само аванс от132 хил. лв.

Клаузата за отчисленията към екофонда обаче е едно от нещата, по които страните спорят как точно се тълкува. Според държавните експерти тези 5% са допълнителна сума над концесионната такса, която "Юлен" трябва да плаща на държавата. Според самата фирма концесионер обаче въпросните 5% влизат в концесионната такса и не трябва да се плащат отделно от нея.

Като "спорен момент" е отбелязано тълкуването на тази точка от договора и в доклада на експертите на междуведомствената работна група към МС.

Като се позовават на Закона за защитените територии, членовете на междуведомствената работна група също изразяват позицията, че "концесионерът следва да заплаща сума в размер 5 на сто върху годишното концесионно възнаграждение, която сума е различна и не е част от концесионното възнаграждение". Тази сума "Юлен" е трябвало да предоставя на Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда към МОСВ.

Освен това членовете на работната група са единодушни, че концесионната такса трябва да се завиши и че трябва да се постигане еднозначно тълкуване на методиката за определянето й, както и за задължението на концесионера да заплаща определена сума на Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда.

Според изводите ѝ "методиката (за формиране на таксата) е икономически неиздържана предвид обстоятелството, че от влизането в сила на концесионния договор до настоящия момент концесионерът е заплащал само минимално концесионно възнаграждение".

Според предложението процентът отчисление от приходите трябва да се повиши от 1 на 2%, като е въведена и нова формула за изчисляване на процента от ползването на техническите съоръжение при най-малко 100 дни сезон. Въвежда се обаче понятието "реалната продължителност на активния туристически сезон в дни, определена и обявена от концесионера", което означава, че тя винаги може да бъде 100 дни.

В отговор концесионерът на защитени територии от Националния парк "Пирин" обяви чрез съобщение до медиите, че не вижда "каквото и да е правно основание за увеличаване на размера на вече определеното и договорено концесионно възнаграждение, но заради добрия тон сме склонни да дискутираме и да стигнем до взаимно приемливо решение".

Малко от историята на Банско

Не съм напълно съгласен с всичко, написано в текста, но все пак си струва четенето.  кажинный раз на этом самом месте

http://e-vestnik.bg/16594

15 Януари 2013 

Арх. Петко Еврев*  

Местните не искаха да дават стаи за квартири; Пенчо Кубадински разреши овчарите да си водят овцете

Събитията, които се разиграват в Банско не са нещо ново и непознато. Искам да припомня, че по същия начин се действаше и в недалечното минало. И тогава, в епохата на “развития социализъм” се търсеше подкрепата на партийни и държавни ръководители, за да се изграждат нови ски-писти над Банско в Народния парк Пирин. И тогава имаше противодействие от страна на защитниците на природата. Спорът се извеждаше на високо партийно и държавно ниво, за да се намери неговото разрешение.

Тогава през 1986 г. в института по териториално устройство КНИПИТУГА след спечелен национален конкурс бяхме изготвили вече плана за устройство на курорта Боровец и неговата ски-зона. Познавахме добре опита на алпийските страни в изграждането на планински ски-комплекси с неговите положителни и отрицателни страни. Имахме изведена собствена концепция за устройство на планински ски-зони и комплекси при нашите условия, твърде специфични и различни от алпийските.

Залагахме на принципа за интеграция на функциите и за развитие на туризма с постоянното обитаване, за да се опазва природната среда в планината от прекалено изграждане на ски-комплекси и да се даде шанс за развитие на планинските селища.

Възложиха ни да разработим план-концепция за устройство на ски-зона Банско. Инициативата беше на Тодор Божинов, тогава председател на Комитета по опазване на природната среда. От позицията на своето ведомство той се стремеше да не допусне да се прави каквото и да е в границите на Народния парк.

От другата страна бяха спортно настроените местни хора скиори, подкрепяни от редица фактори от столицата начело с Андрей Луканов. За зоната на Банско имаше изготвен план от Туристпроект за изграждане на планински ски-комплекс в местността Пончина могила на границата на Народния парк и оттам - с въжена линия да се стига до Шилигарника, където се предвиждаха множество ски-писти.

Нашата концепция предлагаше да не се изгражда ски-комплекс толкова високо в планината, а да се изгради по-ниско край Банско като негова курортна зона, а въжената линия да започне оттам край града. Предлагахме и по-малък брой ски-писти под връх Тодорка.

Обсъждането на проблема се проведе в Банско на високо партийно равнище. Ние трябваше да докладваме нашия план-концепция като база за провеждане на дискусията. Отидохме по-рано сутринта, за да закачим нашите чертежи в залата и да се подготвим за докладването.  По-късно започнаха да пристигат черните волги и мерцедеси. На площада в Банско се събираше народ.

Последен пристигна, както се очакваше, Пенчо Кубадински. Посрещнаха го девойки в народни носии и му поднесоха хляб и сол. Другите участници се бяха подредили в шпалир, за да приветстват бай Пенчо. Големците влязоха в общината или в партийния дом. Но след непродължително време излязоха и се отправиха към ресторанта в новия хотел в края на града. Оказа се, че са решили първо да обядват и после да заседават.

Поканиха ни и ние да отидем в ресторанта и ни настаниха на една маса в края на голямата зала. Най-важните гости бяха в банкетната. Започнаха да тичат напред и назад сервитьори с подноси. Ние чакахме търпеливо. Мина доста много време. И тъкмо когато един сервитьор се отправи към нашата маса, големците вече ставаха и се отправиха към изхода. Архитект Стайнов, който беше с тях, минавайки край нашата маса само ни направи знак да ставаме. И ние останахме без обяд. Отправихме се към общината и когато ни поканиха, влязохме в залата, където се бяха подредили участниците в заседанието.

Дадоха ми думата да докладвам проекта. Обясних развитието на схващанията за усвояване на Пирин планина за нуждите на зимния спорт и основните предложения на нашия план като алтернатива на досегашните предвиждания. Наблегнах на важността градът Банско да се възползва от туристическото развитие, а не да бъде пренебрегнат. Посочих, че не бива да се изграждат прекалено много ски-писти и че кабинковата линия трябва да има начална станция край града.

Започнаха обсъждания и коментари. Както се очакваше, прояви се сблъсъкът на мненията на запалените скиори-спортисти и на природозащитниците. Тодор Божинов и Андрей Луканов предвождаха двете групи. Впечатли ме фамилиарното обръщение на Луканов към Кубадински - “бай Пенчо”. Постепенно, всички се убедиха, че не е удачно да се изгражда ски-комплекс в планината до границата на парка и че въжената линия трябва да обслужва и града. Като че ли Божинов излезе победител от тази битка, защото нашата концепция беше по-близо до схващанията на природозащитниците отколкото до това на спортистите-скиори.

Накрая се заеха да коментират въпроса дали трябва да има паша на добитък в границите на парка. След редица изказани становища бай Пенчо мъдро заключи: “Той народът го е казал: “Стар бял дядо овци пасе горе на Пирина”, значи трябва да се допусне паша!” Всички се съгласиха и срещата приключи.

Тръгнахме си обратно. С нашата кола пътувахме най-отзад в дългата колона. Изведнъж на Предела колите пред нас започнаха да сигнализират със сините си буркани и да спират рязко насред пътя. Спряхме и ние и какво да видим: бай Пенчо слиза от колата, а след него всички бързат да излязат от колите си и подтичвайки го настигат и тръгват в шпалир. А той отива да пие студена вода от чешмата на Предела.

В сходна ситуация сега се очаква арбитър от мащаба на бай Пенчо и всички се сещаме кой може да бъде той. Но няма кой да изпълни ролята на Божинов. И битката, ако въобще има такава, е с предизвестен край. Освен ако някой от ЮНЕСКО не се противопостави решително. Но арбитърът ще предложи компромисното решение - примерно да се изключи ски-зоната от границите на парка. Така вълкът ще се засити, а агнето ….. ще си хрупка пресна тревица “горе на Пирина”.

Историята има развитие. Банско успя да изгради и писти, и хотели, а сега иска още и още. Спомням си, че когато ние проучвахме възможностите за туристическо развитие в полза на града, банскалии споделяха учудващо отношение към тази възможност: “Какво? Чужд човек да ми спи в къщата? Никога!”

А сега докъде стигнаха! И няма спиране. Ние посочвахме, че пет хиляди туристически легла в града и край него е оптимумът и че гостите туристи не бива да са повече от домакините банскалии. Това отговаряше на предвидения капацитет на ски-пистите и въжените линии, пък и на възможностите за летен туризъм, който в Пирин има своите дълбоки традиции. Отговаряше и на възможностите на градчето да се справи с туризма, без да бъде погълнато от него и премазано.

През 2000 г. проектирането на ски-зоната на Банско пое нашият колега арх. Леков. Спомням си на едно обсъждане на неговия проект в Банско изказването на един от представителите на инвеститора - Първа инвестиционна банка. Силно разгневен от позицията на природозащитниците, той, заяви: “Защо ни пречите и говорите за ценностите на Банско? Че какво му е ценното на Банско? Това, което ние ще изградим струва повече от цялото Банско.”

Това нахално поведение ме изуми. Този човек оценяваше Банско като мъртва и индеферентна физическа среда от къщи без всякаква архитектурна и историческа стойност. Той не се и замисляше на какви духовни ценности е носител този град, за да го сравнява със своето комерсиално инвестиционно намерение.

Изграждането на ски-зоната, съпроводено с интензивно хотелско строителство, вървеше със страшни темпове през първите години на новия век. А планът за управление на Националния парк Пирин се забавяше и това даде формална възможност да се изграждат ски-писти и въжени линии в чертите на парка. Днес никой не знае или не иска да каже колко туристически легла са създадени в Банско.

Оптимумът от пет хиляди легла е отдавна надхвърлен. Споменаваха се десет хиляди. (Бел. ред. – общата бройка по неокончателни данни е около 40 000 легла, общо в завършените и незавършени хотели и квартири по къщите). Балансът отдавна е нарушен. Леглата и броят на туристите са повече от възможностите на ски-пистите и въжените линии. И затова искат още писти и още въжени линии.

Но нали се сещате, че това е омагьосан кръг. Изграждането на още писти, след това означава изграждане на още легла, а после ще са нужни още писти и така докъде? Безконтролното изграждане е силно застрашаващо. Спонтанното саморегулиране на процеса е опасно и за планината, и за града, макар, че не е осъзнато.

Необходимо е да се възприеме разумна граница на растежа, обоснована не само от икономическа, но и от екологическа и социокултурна гледна точка. А туристическото развитие може и трябва да се разсредоточи към съседните населени места - Добринище, Баня и Разлог, където също има възможности за ски, а също и за балнеотуризъм. Процесът на формиране на агломерационно образувание от туристически тип е налице и трябва умело до се направлява.

————-
* Ст.н.с д-р арх. Петко Еврев е главен експерт в Националния център за териториално развитие. Дълги години е работил в институти за териториално и градско планиране. Бил е ръководител на проекта за новия общ устройствен план на град Стара Загора, приет през 2005 г., работил е по общи устройствени планове на различни градове в страната – Благоевград, курортно-туристическа район “Самоков - Боровец - Бели Искър”, община Троян, туристически центрове и др. Участва като експерт  в разработването на нормативни документи в областта на устройственото планиране.

Вредни химикали по ски пистите у нас

• Икономика| Екология| 26/11/2014 17:52:01| Клуб Z

Високи нива на калий, магнезий и азотни торове са открити в ски пистите у нас. За това предупреждават от инициативата "Прозрачни планини", като се позовават на проучвания в проекта за новия план за управление на НП "Пирин". В Глава 1.11. "Почви" на документа се казва: 

"Значимите разлики в съдържанието на калий и магнезий в почвите от ски пистите в сравнение с контролната почвена проба вероятно са резултат на системното внасяне на физиологично кисел азотен тор (амониева селитра)."

Източник: Проект на План за управление на НП "Пирин" 2014-2023г.

Според еколозите става въпрос за замърсяване на пистите, причинено от химичния състав на изкуствения сняг. У нас той се ползва повече от 10 години. В  действащия план за управление на Пирин е записано, че се забранява използване на технологии за изкуствен сняг, които замърсяват околната среда. При производстово му обаче могат да се добавят соли на различни съединения, които подобряват качеството му. 

Източник: Проект на План за управление на НП "Пирин" 2014-2023г.

По данни на Швейцарския федерален институт за проучване на снега и лавините  и Института за науки за околната среда в Цюрих, съставът на изкуствена снежна покривка може да причини трайни вреди върху почвите, растителността и биоразнообразието. Химическите добавки в състава на снега все още не са напълно проучени и не е ясно какви ще са крайните последици от масовото им използване, посочват експертите.

Студените легла на Европа

  21 ное 2014, 15:56

 Кран-Монтана е известен туристически център във френската част на Швейцария, който обхваща шест общини и има постоянно население от 12 хил. жители. В момента там има общо 1500 хотелски легла и други 35 хил., разпределени в над 10 хил. апартаментни комплекса. Годишно в Кран-Монтана се реализират 1.5 млн. нощувки, което прави 11% заетост на туристическата база, или с друго думи казано – апартаментите и хотелите са пълни по-малко от 6 седмици в годината.

Това е една типична картина за ски курортите в алпийския район, в който строителният бум започна през 60-те години и се случи на няколко вълни след това. След 1960 г. в района на Кран-Монтана се появяваха по 200 апртамента на година, а общите инвестиции досега се пресмятат на 5 млрд. швейцарски франка. Строежът на всички тези комплекси обаче задъхва живота на местното население – общините трябва да влагат средства в нова инфраструктура и след това да я поддържат; цените на имотите растат до нива, непосилни за купуването на първо жилище – такова, в което хората искат да живеят целогодишно и не с инвестициона цел.

Към това се прибавя рязката сезонност на туризма в региона, при която легловата база е заета само в няколко седмици през зимата, а през останалото време стои пуста със заключени врати и спуснати капаци на прозорците. Картината се мултиплицира в почти всички алпийски курорти и ражда болестта на "студените легла".

В момента повече от всякога в Европа тече кампания за сгряването на тези легла. Държавите, които най-много са засегнати от проблема – Швейцария, Австрия, Италия и Франция, прилагат различни мерки, от една страна, да ограничат строителството на нови комплекси от типа "втори дом", а от друга, да стимулират собствениците на вече закупените да ги използват по-пълноценно или да ги преотдават на трети лица.

Борбата със студените легла е ръководена от комплекс от аргументи: новите сгради не се правят с оглед за развитие на регионалния туризъм, а за бързи печалби на имотния пазар; разходите по поддръжката им са високи, а те не генерират приходи освен еднокартно направената инвестиция в началото. Вторите домове завладяват територии и влияят на природата, а в същото време нямат добавена стойност.

От другата страна, защитниците им твърдят, че ако не бяха този тип проекти, хотелската база в класическия си вид нямаше да има ресурса да се модернизира и подновява. "В днешно време хотелите могат да се развиват само под формата на хибридни конструкти. Една част са апартаменти, от продажбата на които хотелиерите си осигуряват капитала за ремонт на хотела", казва Кристоф Юен – изпълнителен директор на швейцарската хотелиерска асоциация, цитиран в обширен анализ по темата на Федералната служба за териториално развитие на Швейцария.

Швейцарският опит

Швейцария е най-активна в опита си да стопли алпийските легла. "След първата вълна на изграждане на апартаментите "втори дом" през 60-те и началото на 70-те години ставаше все по-ясно, че те не са само благодат", се казва в анализа на териториалната служба на страната. По това време много от туристическите курорти нямат общ план за застрояване на територията и надеждите са, че именно с такива инвеститорският подем ще бъде канализиран. През годините районите и общините се опитват с индивидуален подход да организират строителството, а в същото време проблемът се политизира на национално ниво. Кулминацията дойде през 2012 г., когато с референдум в Швейцария беше приета така наречената "Инициатива второ жилище", поведена от екоактивисти.

С решението от референдума се цели като цяло да се намери балансът между, образно казано, първите и вторите жилища. Според новата ситуация общините не трябва да разрешават изграждането на нови апартаментни комплекси, ако те са повече от 20 на сто от общата леглова база. А там, където вече има заварено положение, трябва да се правят опити за тяхното запълване и по-ефективно използване. Към момента, в който решението от референдума влезе в сила – 1 януари 2013 г., това важеше за 480 от общо 3253 общини, или близо 15%. Като следваща стъпка предстои приемането на специален закон, в който решението от референдума да бъде изпълнено. След това ще се прилагат мерки на ниво кантори и общини. А някои от тях вече се случват.

В Кран-Монатана още през 2002 г. са направени първите опити да се подобри средата и да се стимулира обитаването на новопостроените комплекси. На квотен принцип се определя каква част от апартаментите "втори дом" да се използват като първи или да се дават целогодишно на туристи под наем. Въведен е контингент за изграждането на нови жилища, което автоматично е намалило броя им наполовина спрямо година по-рано.

Не повече от 20%

"Кантоните Граубюнден, Вале, Тичино, Берн и Во имат най-много общини, където апартаментите "втори дом" са над 20%. Политическите представители, най-вече на Граумюнден и Вале, се опитват в настоящия процес по регулиране да вкарат колкото се може повече изключения. Проблемите с вторите домове се признават, въпреки това липсва все още готовността за дългосрочното им решение", коментира пред "Капитал" Бригит Вис от фондацията Franz Weber, които са основните инициатори на референдума.

"Някои общини планират да въведат данък "втори дом". Той ще се плаща от собствениците, които не отдават жилищата си на трети лица. Така би трябвало да се създаде стимул за отдаване под наем. За краткото време, откакто беше проведен референдумът, ситуацията със студените легла не се е променила много. Общините с над 20% дял на апартаментните комплекси нямат право да разрешават нови и това ще повлияе на динамиката на строеж в целия алпийски регион", каза пред вестника Андреас Дойбер, който е професор в ITF Institut – Института за туризъм и свободно време на висшето училище за техника и икономика HTW Chur в Швейцария.

Една от общините, въвели специалния данък, е Силваплана. Опитът там показва, че трудно може да се намери решение, от което всички да са доволни. "След като инициативата беше приета, туристическите общини се опитват да изстискат собствениците на втори жилища като лимон, като им налагат допълнителен данък. Силваплана иска пари, а не гости", критикува Хайнрих Сумерматер, който е президент на Алианса на собствениците на апартаменти "втори дом", цитиран в доклада на териториалната служба. "Заради бума в строителството структурата на селищата се разрушава", отговаря кметът на Силваплана Клаудиа Тронкана и дава пример: Силваплана има 1000 жители в 570 жилища. До тях са 1600 апартамента "втори дом" и още 730 хотелски легла.

Според професора от HTW Chur Андреас Дойбер по-ефикасното решение би било да се забрани или ограничи строежът на нови жилища. Веднъж вече построени обаче, възможностите за тяхното "стопляне" са ограничени. Евентуалните мерки (като данъкът в Силваплана например - бел. авт.) лесно може да нарушат правата на собствениците на жилища.

Другите в района
Въпреки че нямат същия централизиран подход, другите алпийски държави също търсят лекарство срещу болестта на студените легла. Във всяка от страните има общини, които в някакъв етап или са забранили строежа на нови комплекси, или са въвели вид данък за ограничаване на инвеститорския интерес. Ето няколко примера: заради синдромите на студените легла, гарнирани с липсата на достатъчно вода в курорта, през 2003 г. кметът на Ле Гетс в провинцията От Савоа забрани раздаването на нови разрешителни за строеж. Общината Тин в Рона-Алпи заедно със стопанина на местната инфраструктура въведоха финансови стимули за онези собственици на апартаменти, които ги модернизират и отдават под наем. В австрийската провинция Тирол през 1994 г. беше въведена забраната за строеж на всякакви ваканционни комплекси, която после е вдигната от съда. Актуално според закона за територията апартаментите тип "втори дом" не могат да надвишават 8%.

Болестта на студените легла в алпийския регион не е ново явление, но нейният интензитет се увеличи още повече покрай световната криза. Тенденцията за глобално затопляне и скъсяване на зимния сезон още повече влошава картината. Всъщност студените легла са характерни за повечето ски курорти в Европа (а и не само). Голямата разлика е, че на някои места те са осъзнати като проблем, а на тях все още им се позволява да растат.

Ще се сетите

На официалния сайт на тЮлен са пуснали следното съобщение: 

Инцидент в Банско

Публикувам съобщението на Snow ReportBG, тъй като момчетата са си направили трудна да систематизират инфото.  
Единствено ще кажа, че подобни инциденти стават по пистите. За съжаление. Да, на Банско стават често, но като цяло всички БГ ски курорти ги прикриват. По-лошото в случая е, че явно има пропуски по отношение на сигурността и концесионера отново лъже. 
Отговорност?!? Прокуратура?!? 
 Няма нужда да коментирам – прокуратурата в Благоевград ми отговори на един сигнал за Банско 2 години по-късно, казвайки че наистина имало нарушения, но междувременно били някак си узаконили незаконните строежи.

Кмета на Банско, пръв защитник на Юлен и доказан престъпник

Кметът на Банско инж. Георги Икономов е уличен в документална измама с цел присвояване на голяма сума пари от бюджета на република България.

Георги Икономов заобикаля тежката присъда, чрез постигнато споразумение между Районен прокурор Васил Чекански от Районна прокуратура град Разлог и защитника на Икономов, адвокат Лиляна Главеева. Споразумението е постигнато в Районен съд гр.Разлог на 23.04.2003 година, когато на същата дата е влязла и присъдата по дело номер-316/03год. Георги Икономов се признал за виновен за това, че през м, Март до м. Май на 1997 година при условия на продължавано престъпление съставил неистински документ, за което му е наложена глоба в размер на 500лв. 

Също така през м.Май до м.Юни 1997 год. Икономов съзнателно се ползувъл от неистински официален документ за което получава глоба в размер на 200лв. Този документ е доказателство за това, че кметът на курорта Банско е съставял и използвал неистински документи с цел лични облаги. 

See more at: http://pirinsko.com/biuletin-za-sydimost-ulichava-kmeta-na-bansko-v-dokumentalna-izmama-za-tochene-na-dds--1041.html#sthash.CxAhTv4s.dpuf

Без НеЯсноти за Банско

Коалицията "За да остане природа в България" представи на пресконференция в БТА факти и документи, които опровергават всички спекулации за неясноти в концесията за ски зона „Банско“ в Национален парк "Пирин". След като през 2011 г. МОСВ установи, че при изграждането на ски зоната са застроени и се експлоатират 65 ха повече от разрешената концесионната площ, днес, три години по-късно, трето правителство подред оправдава безсилието си да се изправи срещу нарушителите и да разтрогне концесионния договор с недодялани твърдения за неясноти и неточности във въпросния договор. Вместо да окаже контрол и да потърси отговорност за нарушенията, установени от МОСВ, правителството открито изразява подкрепа за разширение на ски-зоните в Национален парк "Пирин". 

Становище на БААТ по въпроса за втори кабинков лифт на Банско

След силното отворено писмо на Асоциацията на българските туроператори и туристически агенти (АБТА) и Българската асоциация за алтернативен туризъм (БААТ), относно Закона за горите, идва нова доза истини за ски спорта и псевдо туризма в България.  Благодарение на поредица от управленски грешки, некомпетентност и съмнителни бизнес практики беше допуснато от местните администрации и централната власт едно ненужно свърхзастрояване в цялата Разложка котловина. Днешните опашки пред лифтовете са резултат именно на тази недалновидна политика, заявяват от БААТ.

Добринище, новата цел

След като кмета на Община Банско забрави, че и Добринище е в същата и се наложи да се поправя, днес виждаме, че нащата са много мътни.  Явно приближеният до Цеко Минев кмет лъмти да стане съучастник в заграбването и на този курорт. Да видим:

Гражданите на Добринище предприеха протестни действия на Хижа Гоце Делчев тази сутрин
20 септември 2013 | 10:13
2 коментара | 1145 прочита
 http://pirinsko.com/grajdanite-na-dobrinishte-predprieha-protestni-dejstviq-na-hija-goce-delchev-tazi-sutrin-291.html

Около 60 души-граждани и хотелиери от Добринище са се събрали тази сутрин на хижа "Гоце Делчев". Те са дошли да изразят не съгласието, защото по думите им Община Банско иска да бутне чайната и ски-гардероба, които са наети от лицето Георги Йовчев, който е управител на фирма "Сигма ски". Въпросната фирма притежава хотел "Добринище" и лифта над курортното градче.
По думите на недоволните граждани, кметът на Банско Георги Икономов иска да присвои мястото, където се намират в момента чайната и ски-гардеробът.
"От 27 години Чайната на хижа "Гоце Делчев" работи без да е спирала, а днес тя се оказа незаконна, според община Банско". Ние сме от три години наематели на чайната и на ски-гардероба и едва днес разбрахме този факт", коментира Георги Йовчев. По думите му, ако собствеността бъде придобита от община Банско, около 20 човека от Добринище ще останат без работа.
"Миналия петък внесохме жалба до съда, но никой не ни е обърнал внимание до този момент", каза още Йовчев.
На мястото в момента са дошли и хора, изпратени от община Банско, които се очаква всеки момент да започнат да роват постройките. Протестиращите са  силно разгневени. На мястото има и полицейско присъствие.

Експертиза на териториалния план на ски зона Банско ще търси решение за концесията

17:13 | 17.09.2013 | 240 прочитания | Медияпул

Експертиза на териториалния устройствен план на ски зоната Банско ще търси решение на правния казус с разминаванията на площите в концесионния договор с дружеството "Юлен" за ползване на част от Националния парк "Пирин" е реално ползваната от собственика на ски съоръженията площ. Това стана ясно от думите на министъра на околната среда и водите Искра Михайлов пред журналисти във вторник. Часове по-рано природозащитници заявиха, че внасят сигнал до главния прокурор за престъпно бездействие на държавни служители и предоставяне на подвеждаща информация от страна на концесионера, довели до доказано несъбиране на над половин милион лева от концесионни такси в ски зона Банско.

Става въпрос за откритото преди около две години надвишаване с 64 хектара на ползваната от "Юлен" площ спрямо разрешеното в сключения концесионен договор. След редица преговори и спорове между Министерството на околната среда и водите (МОСВ) и "Юлен", за което стои един от основните акционери в Първа инвестиционна банка Цеко Минев, който е и шеф на ски федерацията, превърнала курорта с редовно поле за своите изяви, бе постигнато споразумение, че разминаването се дължи на непрецизирана формулировка на обекта за ползване в концесионния договор и в териториалния устройствен план на ски зоната, одобрен от община Банско. В концесионния договор пише, че “Юлен“ получава 99.55 хектара от парк “Пирин“ при граници, одобрени от кмета на Банско в Териториалния устройствен план на ски центъра. Оказва се обаче, че тази площ не отговаря на конкурсните книжа за концесията, тъй като в тях е посочено, че обектът на ползване е с обща площ 818.46 ха.

За решаване на казуса бяха създадени шест работни групи, четири ото кито са завършили работата си и са предали докладите си, коментира Искра Михайлова.

Остават две работни групи, които е трябвало да обобщят информацията за инфраструктурата - обектите, които се намират на територията на концесията в Пирин. "Тази информация не достига и аз съм с намерение да прекратя работата на групите и да поискам експертиза по отношение на териториалния устройствен план, на чиято база лежи концесията, и оттам нататък да вървим към решение по правния казус. Очевидно ще ни трябва помощта на Министерски съвет", заяви Искра Михайлова. Тя уточни, че експертизата ще бъде поискана от компетентните министерства, които се занимават с устройство на територията.

С това досега се занимаваше Министерството на регионалното развитие, но новосъздаденото Министерство на инвестиционното проектиране трябва да поеме функциите по териториалното устройство. Все още обаче не са приети всички законови поправки, за да може новото ведомство да заработи по тези въпроси.

По-рано през деня от екокоалицията "За да остане природа в България" заявиха на пресконференция, че няма резултат от сформираните работни групи за решаване на проблемите с концесията за ски зона Банско. Ще бъдат внесени сигнал сигнал и документи до главния прокурор за несъбирането на над половин милион лева от концесионни такси в ски зона Банско за периода от 2002 до 2011 г., съобщи Тома Белев от Асоциация на парковете в България, която е част от "За да остане природа...". Сотир Цацаров ще бъде алармиран и за престъпно бездействие на институциите, въпреки констатациите на Сметната палата, че десет години концесията е била без контрол.

Коалицията попита Михайлова защо шест месеца след публикуването на доклада на Сметната палата за нарушения в ски зона Банско, няма реални действия на институциите, защитаващи интересите на държавата.

Община Банско не иска да контролира своето акционерно участие в "Юлен", коментира Любомир Костадинов от българския офис на международната екоорганизация WWF. По думите му екоактивистите ще потърсят информация от общината по този въпрос, съгласно Закона за достъп до обществена информация. Повод за реакциите на природозащитниците е декларираната от правителството подкрепа за разширяването на ски зона Банско в границите на Национален парк Пирин и предвиденото изграждане на нов лифт.

Част от забележките в доклада на Сметната палата засягат и формулата, по която се определя концесионната такса и плащанията на концесионера, това очевидно трябва да бъде обект на решение, коментира от своя страна екоминистърът. "Аз трудно мога да преценя какви са загубите или ползите на държавата, но мога да кажа, че ако договорът беше перфектен, ние с вас нямаше да си говорим за него и щеше да си функционира. Очевидно договорът има недостатъци, включително и методиката за определяне на концесионната такса", посочи Михайлова.

Държавата подкрепя изграждането на втори кабинков лифт в Банско

Втори кабинков лифт ще се строи над Банско, правителството застава зад проекта. Това увериха вицепремиерът Даниела Бобева и заместник-министърът на икономиката и енергетиката Бранимир Ботев на поредица от срещи с представители на туристическата индустрия в Разлог, Банско и Добринище. 

Гледай Истанбул, мисли за Пирин

Три големи небостъргача, които развалят историческия силует на Истанбул, трябва да бъдат разрушени, постанови истанбулски съд, съобщава "Хюриет дейли нюз", цитиран от БТА.