6 Февруари 2015 | 14:30 | Радио "Фокус"
Снимка: Информационна агенция "Фокус"
Водещ: Изграждането на втори кабинков лифт в Банско се превърна в една от горещите теми през последните дни. Вчера премиерът Бойко Борисов се срещна с кмета на зимния курорт Георги Икономов, за да обсъдят проблема. Министър-председателят обяви, че еколозите трябва да бъдат убедени с аргументи за ползите от втори лифт в Банско. Каква е гледната точка на природозащитниците – това ще разберем в следващите минути от Константин Иванов, представител на Фонда за опазване на дивата природа. Господин Иванов, каква е вашата позиция по този казус?
Константин Иванов:Позицията по казуса е много проста. Трябва да знаем, че Пирин е национален парк, което означава, че той е действително държавна собственост на всички български граждани. Ски зоната в него започна да се изгражда преди близо 15 г. В резултат на една концесия държавата даде право на концесионера да развие тази ски зона. Това е единствената ски зона в България, която е построена вътре в национален парк. Нито „Боровец“, който е в Рила, нито Витоша, която е в природен парк, са в такава сериозна степен на защита в защитена територия, каквато е един национален парк. Заедно с резерватите това са двата вида най-добре защитена природа в България. Самото изграждане на ски зона в Банско преди 15 години, което продължава и до днес, беше един голям компромис. Още в концесията за ски зоната беше посочено, че броят на леглата в Банско към онази дата тогава е бил някъде около 7-8 хиляди души и не е трябвало да с надвишава. В момента ние знаем, че в Банско официално има 18 хиляди легла в хотелите и може би един и половина пъти повече стават те като вземем предвид и апартаментите комплекси. Тоест Банско се е разраснало многократно, повече от това, което е било разрешено по концесионен договор. И общината, и държавата, които са били органите, които е трябвало да следят дали се спазва концесията, не са направили това нещо. В резултат на това, че е увеличена ужасно много легловата база, както и че има планове тази леглова база да бъде увеличена още и още с присъединяването на нови апартаменти и комплекси и изграждането на нови хотели и въобще в цялата Разложко-Банска долина, ние наблюдаваме, че в момента изведнъж се оказа, че ски зона Банско е прекалено тясна и тя трябва да бъде разширена, включително с изграждането на този втори кабинков лифт. Ние знаем, че има планове да се изгради гигантска ски зона, която да започва от „Предела“, минава през „Кулиното“ над Разлог, минава също през сегашната ски зона в Банско и стига до сегашната писта в района на Добринище, с цел да се направят писти с обща дължина около 333 км или над 100 км нови съоръжения. Това, разбира се, няма как да бъде направено, тъй като Пирин е национален парк и като такъв по закон е забранено всякакво ново строителство. Това, което се случва със ски зона Банско като концесия, съответно е нещо, което е свършен факт, но така или иначе това не означава че оттук нататък по закон няма как тази ски зона да бъде разширявана отново и отново. Аз междудругото също съм скиор, но не съм карал в ски зона Банско откакто станаха тези поразии там, тъй като трябва да знаем, че през последните години стана ясно, че много от пистите и голяма част от съоръженията нямат оценката за въздействие върху околната среда, която е задължителна по закон. Изградени са допълнителни съоръжения, които въобще ги няма в концесионния договор, както и допълнителни писти. Значи там има доста нарушения. През цялото време държавата си е затваряла очите и това не е идея на природозащитниците. Това го пише в доклад на Сметната палата, който официално казва, че до 2011 г. в държавата въобще не е имало никакъв орган, който да следи дали тази концесия се изпълнява и дали има някакви нарушения в нея, тоест, който да следи дали всичко в тази ски зона е наред. Както знаете ски зоната в Банско и съоръженията в природния парк „Витоша“, както и съоръженията в „Боровец“ са собственост на практика на една банка, която на два пъти беше спасявана със средства на данъкоплатците. Това, което ние наблюдаваме, е, че тази банка с нашите средства ще може да си позволи да изгради, ако разбира се, това й се получи, нови съоръжения в един национален парк, който е собственост на всички български граждани. Т.е. в момента опазването на национален парк „Пирин“ и борбата за тази втора кабинка не е просто борба за опазване на вековните гори в националния парк, които са на над 300 години, а става въпрос за това, дали държавата и олигархията ще продължат да бъдат слети в едно и дали ще сложим край на модела „Кой?“, заради който толкова години подред напоследък хората протестираха и искат нещо да се промени.
Водещ: Нека да обърнем внимание и на другата страна на въпроса. В Банско се проведоха протести в подкрепа на изграждането на втора кабинка. Хората смятат, че това би допринесло за развитието на региона. В тази връзка Вие като представител на еколозите как бихте отговорили на обвиненията, че природозащитниците едва ли не спират развитието на този регион?
Константин Иванов:Този регион се развиваше много добре през последните 10-15 г. Ако след 10-15- г. бурно развитие смятате, че все още не са добре развити, аз просто не знам какво да кажа. От една страна, ако погледнете официалните проучвания на общественото мнение, които община Банско е направила, за да включи в своята концепция за развитие на туризма, ще видите, че 80 на сто от хората, които посещават ски зона Банско, са доволни от съоръжението и състоянието на пистите. Т.е. там не пише „Много е задръстена долната станция и ние сме недоволни, направете нещо по въпроса“. Хората, които посещават Банско, са доволни от това, което с вижда там. От друга страна, това, което трябва да знаем, е че в момента капацитетът на легловата база в цялата долина е толкова голям, че ако ние не направим така, че тази ски зона да покрие нормативите, които са по закон, защото по закон на всеки скиор трябва да има 200 кв.м площ, в които той да кара ски, ако ние искаме тези 30 или 40 хиляди легла, които в момента има в цялата долина, да бъдат покрити с необходимото количество площ на ски зоната горе, това означава, че ски зоната, която по закон е около 1000 дка, според наши изчисления и изчисления на Министерство на околната среда е между 1500 и 2500 дка, т.е. 2,5 пъти по-голяма в момента е тя, отколкото е по концесия. По договор, ако искаме да направим тази ски зона така, че тя да покрие капацитета на легловата база, която е долу, който капацитет се развива абсолютно безпланово, хаотично и най-важно с корупционни практики, това означава, че ски зоната трябва да е около 6 пъти по-голяма от това, което е в момента по закон. Т.е. ние трябва да кажем на хората – „Вижте сега, ние трябва да изсечем между 650 хиляди и 850 хиляди дървета в национален парк, което е бивша защитена територия и съответно тези дървета да отидат, какво се казва „зян“, защото някой е решил да развива ски туризма.“Защо непрекъснато се говори за развитието на ски туризма в планинските общини. Ски туризмът не е единственият поминък на тези хора, защото трябва да знаем, че поради климатичните промени сезонът в България може да бъде максимално дълъг два месеца и половина. Въпросът е какво правим през останалите девет месеца и половина? Тогава, разбира се, не може да се карат ски, понеже просто няма сняг, колкото и изкуствен сняг да хвърляш.
Водещ: Каква е алтернативата в този случай?
Константин Иванов: Алтернативата е развитие на всякакъв вид туризъм, всякакъв вид поминък на хората. Все пак Банско, знаете, преди развитието на ски зоната не е бил един изключително малък, беден е задръстен град. Банско беше един добре развиващ се град и преди развитието на тази ски зона. Но трябва да кажем нещо друго. В момента много хора в Банско са против, това което се случи в града през последните 15 г. Те обаче се страхуват да го кажат, защото живеят в един малък град. Изведнъж се оказва, че тези хора имат някакви притеснения от това, което се случва във града им. Те, да речем, са имали някакъв малък семеен хотел, който в момента не върви, понеже цялата тази конкуренция е свалила цените в 4-звездните хотели на цената на тяхната квартира от преди 10 г. Ако тезу хора решат да се оплачат, общината, кмтът, местната власт направо ще ви смачкат. Става дума за феоделизация на цели райони в страната, където местната власт дерибейства. Другото, което трябва да кажем, е, че хората трябва да разберат какво искат. Искат да чакат чорбаджията от София да дойде и да им направи някакви работни места и те да му работят ангария или искат да вземат в собствените си ръце собственото си бъдеще, собствения си поминък и бъдещото на своите деца. Понеже трябва да сме наясно – нивите бяха продадени, парите бяха кеширани. Оттук нататък обаче какво правим? Хората масово трябва да си зададат този въпрос. Има много начини да се развиват разнообразни видове туризъм. В момента Банско е единственият ски курорт в България, на който, ако му отворите сайта, там няма информация какво да се прави през лятото. Всичко е концентрирано в това, как могат да се карат ски, но сезонът е, както ви казах, два месеца и половина. Това може да ви го каже всеки скиор. Друго нещо, което трябва да знаем, е, че в момента цените в България са толкова високи, че нормалните хора, които искат да карат ски и могат да си го позволят, в момента предпочитат да ходят в други държави поради простата причина, че този продукт, който се предлага в България, е напълно неконкурентоспособен по никакъв начин – нито като цена, нито като обслужване, нито въобще като усещане за приятно прекарване на времето.
Водещ: Все пак виждате ли възможност да се намери консенсус между това, което еколозите искат, и между интереса на местните хора, които очевидно са „за“ изграждането на втора кабинка?
Константин Иванов:Това, което мога да кажа, е много просто. Защо трябва да се изгражда втора кабинка, когато първата кабинка може да се направи с по-голям капацитет? Защо не се направи така, че да работят всичкие каси, когато започва началото на деня, а не да ги отварят едновременно едва ли не в 8.30 ч и хората да се трупат първо, на опашка, за да си купят карти, после същата тази опашка да се редят, за да се качат горе на ски зоната? Другото нещо – защо не се измисли начин да има някакъв алтернативен транспорт в моменти, в които наистина кабинката е задръстена и когато има прекалено много хора? Т.е. да се извозват хората чрез някакъв вид екологичен транспорт – електробуси и т.н.? Защо България е наистина единствената държава в света, в която има ски лифт, който има ВИП пътечка, през която минават хората, които живеят в хотела на собственика на ски зоната? Де факто това задръства на практика почти половината от капацитета на лифта. Защо не се направи по-добра организация? Но това са въпроси, на които трябва да отговори концесионерът, който държи тази ски зона. Той трябва да се грижи за обслужването на своите клиенти, за да може те да бъдат доволни. Трябва обаче да знаем – изграждането на втората кабинка е само началото. В момента, в който ние допуснем изграждането на втората кабинка, те ще кажат „Ето, сега се качват горе 20 хиляди души, тази ски зона е прекалено малка, нека да я направим отново и отново малко по-голяма“. Правим ски зоната малко по-голяма. Изведнъж се появяват още 100 хотела долу. Трябва да направим ски зоната още по-голяма и още по-голяма. И накрая какво правим? Изсичаме целия северен Пирин. Хората в Банско трябва да знаят – тези наводнения, които преди се случваха веднъж на 20 г. и напълно са заливали града, сега ще започнат да се случват все по-често. Знаете какво стана с наводнението преди две или три години, когато големите обли камъни на р. Глазне влязоха в първите етажи на построените хотели от двете страни на реката. Това нещо за съжаление ще се случва отново и отново, ако ние продължаваме да изсичаме гората горе. Хората трябва да са наясно, че не може да правиш нещо и то да няма никакви последици.
Водещ: Споменахте изсичането на горите. Това е проблем не само при строенето на нова кабинка, но и като цяло проблем, който го има в България. Според Вас, необходими ли са законови промени, за да има по-голям контрол над това?
Константин Иванов: Трябва да знаем, че държавата, ако иска, може да направи всичко, което е необходимо. В момента ние имаме законовата рамка държавата да смачка „дървената мафия“. Защо не го прави? Това е въпрос, който всеки от нас трябва да си зададе. Не го прави, защото най-често „дървената мафия“ е обвързана с държавата. Т.е. “дървената мафия“ печели от незаконната дървесина и си плаща своя дял на хората в държавата, които си мълчат. Ние като хора трябва да разберем искаме ли държавата да си върши работата или искаме само да си говорим така като на маса и да вдигаме шум, че нищо не се получава. Ако държавата иска, тя може да го направи. Въпросът е ние да поискаме държавата да го направи, да настояваме тя да го направи. Ако тя не е поставена под натиск, тя просто не си върши работата и това вече сме го видели през годините.
Симона МЕДАРОВА
Няма коментари:
Публикуване на коментар