От Босилена Мелтева
Всички статии на автора
Последна промяна в 18:42 на 30 мар 2015, 5776 прочитания, 47 коментара
Министерството на околната среда и водите ще търси по съдебен път
неизплатени суми, които концесионерът на ски зона Банско не е изплащал
системно през годините на Националния фонд за опазване на околната среда
към ведомството. Това научи "Дневник" неофициално от източници от
управлението.
В по-късните часове на понеделник, от екоминистерството официално потвърдиха за своите намерения да съдят "Юлен". На страницата на МОСВ във фейсбук излезе съобщение, че съгласно заключение на комисията за контрол на концесиите в МОСВ и становището, че към Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда /ПУДООС/ е дължима равностойността на 5% от събраната до момента концесионна такса, министерството ще претендира за тези взимания.
Междуведомствената работна група, която премиерът назначи още на 15 януари тази година, изпрати в средата на март на кабинета анализа си на концесията, както и проект за решение на Министерския съвет за допълнителен анекс в концесионния договор с "Юлен" АД, който на практика узаконява нарушенията, направени през годините от концесионера, но и предлага повишаване на концесионната такса. До момента Министерският съвет не е гласувал предложенията на експертите от работната група.
Концесионерът е бил задължен да заплаща 5% от годишното си възнаграждение на Националния фонд за опазване на околната среда към Министерството на околната среда и водите. Това е записано в концесионния договор, подписан през 2001 г., и се основава на чл.74, ал.1, т.5 от Закона за защитените територии. "Юлен" е трябвало и все още трябва да изплаща тази сума всяка година до 15-о число на месец май.
Екоминистерството ще търси правата си за сравнително малка сума – около 95 000 лв. Това сочат изчисленията, базирани на данните за периода от 2005 г. до 2014 г., от когато има изнесени конкретни суми, които държавата е получавала от "Юлен" за ползването на защитените територии в Пирин – общо 1 906 142.23 лв. (по данни и от доклада на работната група). Най-ниската такса – под 57 хил. лв., е платена за 2005 г., значително по-висока е едва през 2012 г. – 263.6 хил. лв., а най-високата е през 2013 г. - 277 хил. лв. За 2014 г. е заплатен само аванс от132 хил. лв.
Клаузата за отчисленията към екофонда обаче е едно от нещата, по които страните спорят как точно се тълкува. Според държавните експерти тези 5% са допълнителна сума над концесионната такса, която "Юлен" трябва да плаща на държавата. Според самата фирма концесионер обаче въпросните 5% влизат в концесионната такса и не трябва да се плащат отделно от нея.
Като "спорен момент" е отбелязано тълкуването на тази точка от договора и в доклада на експертите на междуведомствената работна група към МС.
Като се позовават на Закона за защитените територии, членовете на междуведомствената работна група също изразяват позицията, че "концесионерът следва да заплаща сума в размер 5 на сто върху годишното концесионно възнаграждение, която сума е различна и не е част от концесионното възнаграждение". Тази сума "Юлен" е трябвало да предоставя на Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда към МОСВ.
Освен това членовете на работната група са единодушни, че концесионната такса трябва да се завиши и че трябва да се постигане еднозначно тълкуване на методиката за определянето й, както и за задължението на концесионера да заплаща определена сума на Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда.
Според изводите ѝ "методиката (за формиране на таксата) е икономически неиздържана предвид обстоятелството, че от влизането в сила на концесионния договор до настоящия момент концесионерът е заплащал само минимално концесионно възнаграждение".
Според предложението процентът отчисление от приходите трябва да се повиши от 1 на 2%, като е въведена и нова формула за изчисляване на процента от ползването на техническите съоръжение при най-малко 100 дни сезон. Въвежда се обаче понятието "реалната продължителност на активния туристически сезон в дни, определена и обявена от концесионера", което означава, че тя винаги може да бъде 100 дни.
В отговор концесионерът на защитени територии от Националния парк "Пирин" обяви чрез съобщение до медиите, че не вижда "каквото и да е правно основание за увеличаване на размера на вече определеното и договорено концесионно възнаграждение, но заради добрия тон сме склонни да дискутираме и да стигнем до взаимно приемливо решение".
В по-късните часове на понеделник, от екоминистерството официално потвърдиха за своите намерения да съдят "Юлен". На страницата на МОСВ във фейсбук излезе съобщение, че съгласно заключение на комисията за контрол на концесиите в МОСВ и становището, че към Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда /ПУДООС/ е дължима равностойността на 5% от събраната до момента концесионна такса, министерството ще претендира за тези взимания.
Междуведомствената работна група, която премиерът назначи още на 15 януари тази година, изпрати в средата на март на кабинета анализа си на концесията, както и проект за решение на Министерския съвет за допълнителен анекс в концесионния договор с "Юлен" АД, който на практика узаконява нарушенията, направени през годините от концесионера, но и предлага повишаване на концесионната такса. До момента Министерският съвет не е гласувал предложенията на експертите от работната група.
Концесионерът е бил задължен да заплаща 5% от годишното си възнаграждение на Националния фонд за опазване на околната среда към Министерството на околната среда и водите. Това е записано в концесионния договор, подписан през 2001 г., и се основава на чл.74, ал.1, т.5 от Закона за защитените територии. "Юлен" е трябвало и все още трябва да изплаща тази сума всяка година до 15-о число на месец май.
Екоминистерството ще търси правата си за сравнително малка сума – около 95 000 лв. Това сочат изчисленията, базирани на данните за периода от 2005 г. до 2014 г., от когато има изнесени конкретни суми, които държавата е получавала от "Юлен" за ползването на защитените територии в Пирин – общо 1 906 142.23 лв. (по данни и от доклада на работната група). Най-ниската такса – под 57 хил. лв., е платена за 2005 г., значително по-висока е едва през 2012 г. – 263.6 хил. лв., а най-високата е през 2013 г. - 277 хил. лв. За 2014 г. е заплатен само аванс от132 хил. лв.
Клаузата за отчисленията към екофонда обаче е едно от нещата, по които страните спорят как точно се тълкува. Според държавните експерти тези 5% са допълнителна сума над концесионната такса, която "Юлен" трябва да плаща на държавата. Според самата фирма концесионер обаче въпросните 5% влизат в концесионната такса и не трябва да се плащат отделно от нея.
Като "спорен момент" е отбелязано тълкуването на тази точка от договора и в доклада на експертите на междуведомствената работна група към МС.
Като се позовават на Закона за защитените територии, членовете на междуведомствената работна група също изразяват позицията, че "концесионерът следва да заплаща сума в размер 5 на сто върху годишното концесионно възнаграждение, която сума е различна и не е част от концесионното възнаграждение". Тази сума "Юлен" е трябвало да предоставя на Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда към МОСВ.
Освен това членовете на работната група са единодушни, че концесионната такса трябва да се завиши и че трябва да се постигане еднозначно тълкуване на методиката за определянето й, както и за задължението на концесионера да заплаща определена сума на Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда.
Според изводите ѝ "методиката (за формиране на таксата) е икономически неиздържана предвид обстоятелството, че от влизането в сила на концесионния договор до настоящия момент концесионерът е заплащал само минимално концесионно възнаграждение".
Според предложението процентът отчисление от приходите трябва да се повиши от 1 на 2%, като е въведена и нова формула за изчисляване на процента от ползването на техническите съоръжение при най-малко 100 дни сезон. Въвежда се обаче понятието "реалната продължителност на активния туристически сезон в дни, определена и обявена от концесионера", което означава, че тя винаги може да бъде 100 дни.
В отговор концесионерът на защитени територии от Националния парк "Пирин" обяви чрез съобщение до медиите, че не вижда "каквото и да е правно основание за увеличаване на размера на вече определеното и договорено концесионно възнаграждение, но заради добрия тон сме склонни да дискутираме и да стигнем до взаимно приемливо решение".
Няма коментари:
Публикуване на коментар