Малко от историята на Банско

Не съм напълно съгласен с всичко, написано в текста, но все пак си струва четенето.  кажинный раз на этом самом месте

http://e-vestnik.bg/16594

15 Януари 2013 

Арх. Петко Еврев*  

Местните не искаха да дават стаи за квартири; Пенчо Кубадински разреши овчарите да си водят овцете

Събитията, които се разиграват в Банско не са нещо ново и непознато. Искам да припомня, че по същия начин се действаше и в недалечното минало. И тогава, в епохата на “развития социализъм” се търсеше подкрепата на партийни и държавни ръководители, за да се изграждат нови ски-писти над Банско в Народния парк Пирин. И тогава имаше противодействие от страна на защитниците на природата. Спорът се извеждаше на високо партийно и държавно ниво, за да се намери неговото разрешение.

Тогава през 1986 г. в института по териториално устройство КНИПИТУГА след спечелен национален конкурс бяхме изготвили вече плана за устройство на курорта Боровец и неговата ски-зона. Познавахме добре опита на алпийските страни в изграждането на планински ски-комплекси с неговите положителни и отрицателни страни. Имахме изведена собствена концепция за устройство на планински ски-зони и комплекси при нашите условия, твърде специфични и различни от алпийските.

Залагахме на принципа за интеграция на функциите и за развитие на туризма с постоянното обитаване, за да се опазва природната среда в планината от прекалено изграждане на ски-комплекси и да се даде шанс за развитие на планинските селища.

Възложиха ни да разработим план-концепция за устройство на ски-зона Банско. Инициативата беше на Тодор Божинов, тогава председател на Комитета по опазване на природната среда. От позицията на своето ведомство той се стремеше да не допусне да се прави каквото и да е в границите на Народния парк.

От другата страна бяха спортно настроените местни хора скиори, подкрепяни от редица фактори от столицата начело с Андрей Луканов. За зоната на Банско имаше изготвен план от Туристпроект за изграждане на планински ски-комплекс в местността Пончина могила на границата на Народния парк и оттам - с въжена линия да се стига до Шилигарника, където се предвиждаха множество ски-писти.

Нашата концепция предлагаше да не се изгражда ски-комплекс толкова високо в планината, а да се изгради по-ниско край Банско като негова курортна зона, а въжената линия да започне оттам край града. Предлагахме и по-малък брой ски-писти под връх Тодорка.

Обсъждането на проблема се проведе в Банско на високо партийно равнище. Ние трябваше да докладваме нашия план-концепция като база за провеждане на дискусията. Отидохме по-рано сутринта, за да закачим нашите чертежи в залата и да се подготвим за докладването.  По-късно започнаха да пристигат черните волги и мерцедеси. На площада в Банско се събираше народ.

Последен пристигна, както се очакваше, Пенчо Кубадински. Посрещнаха го девойки в народни носии и му поднесоха хляб и сол. Другите участници се бяха подредили в шпалир, за да приветстват бай Пенчо. Големците влязоха в общината или в партийния дом. Но след непродължително време излязоха и се отправиха към ресторанта в новия хотел в края на града. Оказа се, че са решили първо да обядват и после да заседават.

Поканиха ни и ние да отидем в ресторанта и ни настаниха на една маса в края на голямата зала. Най-важните гости бяха в банкетната. Започнаха да тичат напред и назад сервитьори с подноси. Ние чакахме търпеливо. Мина доста много време. И тъкмо когато един сервитьор се отправи към нашата маса, големците вече ставаха и се отправиха към изхода. Архитект Стайнов, който беше с тях, минавайки край нашата маса само ни направи знак да ставаме. И ние останахме без обяд. Отправихме се към общината и когато ни поканиха, влязохме в залата, където се бяха подредили участниците в заседанието.

Дадоха ми думата да докладвам проекта. Обясних развитието на схващанията за усвояване на Пирин планина за нуждите на зимния спорт и основните предложения на нашия план като алтернатива на досегашните предвиждания. Наблегнах на важността градът Банско да се възползва от туристическото развитие, а не да бъде пренебрегнат. Посочих, че не бива да се изграждат прекалено много ски-писти и че кабинковата линия трябва да има начална станция край града.

Започнаха обсъждания и коментари. Както се очакваше, прояви се сблъсъкът на мненията на запалените скиори-спортисти и на природозащитниците. Тодор Божинов и Андрей Луканов предвождаха двете групи. Впечатли ме фамилиарното обръщение на Луканов към Кубадински - “бай Пенчо”. Постепенно, всички се убедиха, че не е удачно да се изгражда ски-комплекс в планината до границата на парка и че въжената линия трябва да обслужва и града. Като че ли Божинов излезе победител от тази битка, защото нашата концепция беше по-близо до схващанията на природозащитниците отколкото до това на спортистите-скиори.

Накрая се заеха да коментират въпроса дали трябва да има паша на добитък в границите на парка. След редица изказани становища бай Пенчо мъдро заключи: “Той народът го е казал: “Стар бял дядо овци пасе горе на Пирина”, значи трябва да се допусне паша!” Всички се съгласиха и срещата приключи.

Тръгнахме си обратно. С нашата кола пътувахме най-отзад в дългата колона. Изведнъж на Предела колите пред нас започнаха да сигнализират със сините си буркани и да спират рязко насред пътя. Спряхме и ние и какво да видим: бай Пенчо слиза от колата, а след него всички бързат да излязат от колите си и подтичвайки го настигат и тръгват в шпалир. А той отива да пие студена вода от чешмата на Предела.

В сходна ситуация сега се очаква арбитър от мащаба на бай Пенчо и всички се сещаме кой може да бъде той. Но няма кой да изпълни ролята на Божинов. И битката, ако въобще има такава, е с предизвестен край. Освен ако някой от ЮНЕСКО не се противопостави решително. Но арбитърът ще предложи компромисното решение - примерно да се изключи ски-зоната от границите на парка. Така вълкът ще се засити, а агнето ….. ще си хрупка пресна тревица “горе на Пирина”.

Историята има развитие. Банско успя да изгради и писти, и хотели, а сега иска още и още. Спомням си, че когато ние проучвахме възможностите за туристическо развитие в полза на града, банскалии споделяха учудващо отношение към тази възможност: “Какво? Чужд човек да ми спи в къщата? Никога!”

А сега докъде стигнаха! И няма спиране. Ние посочвахме, че пет хиляди туристически легла в града и край него е оптимумът и че гостите туристи не бива да са повече от домакините банскалии. Това отговаряше на предвидения капацитет на ски-пистите и въжените линии, пък и на възможностите за летен туризъм, който в Пирин има своите дълбоки традиции. Отговаряше и на възможностите на градчето да се справи с туризма, без да бъде погълнато от него и премазано.

През 2000 г. проектирането на ски-зоната на Банско пое нашият колега арх. Леков. Спомням си на едно обсъждане на неговия проект в Банско изказването на един от представителите на инвеститора - Първа инвестиционна банка. Силно разгневен от позицията на природозащитниците, той, заяви: “Защо ни пречите и говорите за ценностите на Банско? Че какво му е ценното на Банско? Това, което ние ще изградим струва повече от цялото Банско.”

Това нахално поведение ме изуми. Този човек оценяваше Банско като мъртва и индеферентна физическа среда от къщи без всякаква архитектурна и историческа стойност. Той не се и замисляше на какви духовни ценности е носител този град, за да го сравнява със своето комерсиално инвестиционно намерение.

Изграждането на ски-зоната, съпроводено с интензивно хотелско строителство, вървеше със страшни темпове през първите години на новия век. А планът за управление на Националния парк Пирин се забавяше и това даде формална възможност да се изграждат ски-писти и въжени линии в чертите на парка. Днес никой не знае или не иска да каже колко туристически легла са създадени в Банско.

Оптимумът от пет хиляди легла е отдавна надхвърлен. Споменаваха се десет хиляди. (Бел. ред. – общата бройка по неокончателни данни е около 40 000 легла, общо в завършените и незавършени хотели и квартири по къщите). Балансът отдавна е нарушен. Леглата и броят на туристите са повече от възможностите на ски-пистите и въжените линии. И затова искат още писти и още въжени линии.

Но нали се сещате, че това е омагьосан кръг. Изграждането на още писти, след това означава изграждане на още легла, а после ще са нужни още писти и така докъде? Безконтролното изграждане е силно застрашаващо. Спонтанното саморегулиране на процеса е опасно и за планината, и за града, макар, че не е осъзнато.

Необходимо е да се възприеме разумна граница на растежа, обоснована не само от икономическа, но и от екологическа и социокултурна гледна точка. А туристическото развитие може и трябва да се разсредоточи към съседните населени места - Добринище, Баня и Разлог, където също има възможности за ски, а също и за балнеотуризъм. Процесът на формиране на агломерационно образувание от туристически тип е налице и трябва умело до се направлява.

————-
* Ст.н.с д-р арх. Петко Еврев е главен експерт в Националния център за териториално развитие. Дълги години е работил в институти за териториално и градско планиране. Бил е ръководител на проекта за новия общ устройствен план на град Стара Загора, приет през 2005 г., работил е по общи устройствени планове на различни градове в страната – Благоевград, курортно-туристическа район “Самоков - Боровец - Бели Искър”, община Троян, туристически центрове и др. Участва като експерт  в разработването на нормативни документи в областта на устройственото планиране.