Последна промяна в 11:10 на 16 фев 2007, Дневник От Илиян ВАСИЛЕВ*
Не съм съгласен с всичко казано, освен това имам резерви по отношение на автора, но го публикувам за изчерпателност.
Дебатите около екотероризма, "Натура" и желанието да се строят писти и курорти ме върнаха години назад, когато участвувах в първия проект за развитие на Банско. Прочетох за "смелостта" на министри пушачи, които наложиха личните си предпочитания, отлагайки забраната за тютюнопушене след 2010 г. Страстта към цигарката се оказва по-важно поле за отстояване на национална самобитност, отколкото блоковете 3 и 4 на АЕЦ "Козлодуй" или акциза върху ракийката. Остава да рекламираме страната като последното място в ЕС, където все още пушачите са на власт. Освен въпрос на манталитет двата плана на "новата" ни идентичност разкриват остри дефицити на европеизъм в резултат на несъстоялия се дебат "защо влизаме в ЕС".
За Банско и региона
Преди 15 години участвах в международен екип по проект за цялостно развитие на града и планината. Английските ми колеги оцениха бързо историята и природата на региона. За мен беше странен техният консерватизъм и предупреждения - внимателно с индустриализацията на туризма в Банско и в планината, защото така ще загубите уникалността. Това, което се печели в квадратни метри застроена площ и легла, може лесно да бъде загубено от декапитализацията на основния невъзнобновяем актив - историята на града и планината. Така и с екологията, която не е само крайни призиви, улични протести, пристрастия към тревички и птички, а разчетена и свръхконконкурентна стратегия за бъдещето с реално и дългосрочно богатство - реални пари, които ако не бъдат взети, трябва да бъдат дадени. На изпроводяк през 1994 г. (проектът не беше реализиран, но приближи "откриването" на Банско от инвеститорите) експертите посъветваха, ако банскалии не могат да устоят на местния и външен инвеститорски напор, да отредят парцели за застрояване извън чертите на града под националния парк, за да се избегне съдбата на индустриалния туризъм в Боровец и Пампорово.
Консерватизмът е богатство
В последните години забележимо се увеличи броят на собствениците, в това число и от региона, които успяха да се възползват от ръста в капитализацията на недвижими активи. Но бързи пари се обезценяват лесно, ако няма ясен инвеститорски рефлекс и стратегия.
Първото наблюдение е, че курортът се развива на автопилот, без стратегическо планиране и взаимовръзка между инфраструктура - туристическа, транспортна, търговска, комунална и услуги. Действа се под диктума на печалбата днес без оглед на дългосрочните баланси. Движещата сила са силно мотивирана група от посредници, които виждат добре бизнес конюнктурата, но пренебрегват изискванията на устойчивото развитие. В дъждовни дни те просто пренасочат своя и на клиентите си интерес към следващия обект. Толкова просто и логично, както казваше Вапцаров.
Вторият поглед разкрива остра липса на усет за историческата проекция на това, което вършим. Помислете колко от конфекционните хотели, апартаментни комплекси, жилищни и офис сгради ще съхранят и увеличат своята стойност след 25-30 години. Колко от тях са приготвени с щипка историческа перспектива, каквато лъха от домовете на старите търговци от Банско, уникално изографисани и направени от вечен, макар и по-скъп материал - камък. Умението да видиш историята на текущите усилия е гаранция за бъдещото индивидуално, семейно и национално богатство. Обяснението защо сме на дъното по жизнен стандарт в ЕС се корени и в масата и качеството на наследеното от нас.
Уроците по историческата мяра се усвояват най-лесно в световните центрове на културно и историческо наследство - Рим, Париж, Лондон, Петербург, Виена. Непреходността понякога означава генеричност - възпроизводство на най-добрия световен пример, защото не всички могат или ще видят оригиналите. Но най-често тя означава надграждане в качество върху местната традиция, а това се постига много по-трудно. Изисква се неукротима амбиция и инат, за да се откъснем от гравитацията на всекидневието. Именно приспивната песен на текущата конюнктура ни кара да спестим последните 10% от проектните сметки, които ни отделят от значимото и трайното. Неусетно се уморяваме да търсим максималното решение в архитектурата и правим компромиси с качеството на влаганите материали и изпълнение.
Още днес знакът на обречеността може да се постави върху мнозинството нови туристически обекти, жилищни и административни сгради. Значителна част от тях са остарели на чертожната дъска.
Такава е веригата на добавената бедност
защото безперспективната инвестиция изчезва във времето и наследниците трябва да започват отначало. Бедните изразходват много повече от богатите в този омагьосан кръг от компромиси, инвестирайки своя ограничен и по-скъп ресурс в историческа конюнктура.
Трето, както показа зимният сезон 2006-2007, климатът е несигурен актив. Можете да спорите за глобалното затопляне и за последствията за зимните курорти. Но е безспорен факт, че играта със случайността прави несигурни, следователно по-рискови, моносезонния тип инвестиции в туризма. Сбърканата формула на развитие кара притежателите на бъдеща и нова леглова база да настояват за нови писти в националния парк, но колкото и писти да се построят, те със сигурност не могат да догонят спринта на инвеститорите, които превръщат всеки парцел в хотелски стаи, апартаменти и легла. И така до поредния натиск за още повече писти, за повече инфраструктура. До поредното тревожно очакване за сняг и туристи. Като при игра на рулетка.
Управлението на предлагането, което е в интерес на всички местни жители и инвеститори, трябва да се реализира чрез регулативни мерки и въвеждане на по-строги процедури за застрояване върху земеделски имоти или терени с особен режим. Добре маркетирана "Натура" може само да усили инвестиционната привлекателност на района и цената на имотите. Така както се плаща ценова премия за всеки продукт с доказана екологичен произход или специален режим на защита. Едва ли известните швейцарски, австрийски, френски или италиански курортни центрове биха изиграли своята роля за богатството на своите граждани или държави, ако не бяха контролирали своя успех и не бяха планирали за години напред своя растеж. Трудно е да си представим, че Давос би бил това, което е, ако навремето местните власти бяха раздавали щедро разрешения на всички желаещи да превърнат горска или земеделска земя в поредния туристически обект. Мащабът и скоростта невинаги са от значение за ръста в капитализацията на това, което притежаваме. Така както в маратонското бягане кратките отсечки нямат никакво значения за крайния резултат. Спазването на мярата при развитието е ключът към управлението на стойността.
Илюзия е, че носенето по вълната на компромисите ще ни направи по-богати. Сметката не е сложна - ако в Банско бяха построени по-малко и по-висококачествени хотели, масата на доходите в населението нямаше да пострада и щяха да са съхранени шансовете за единствен по рода си наш курорт във висшата лига на европейския зимен туризъм. И за още по-високи цени на имотите. Пътят, по който вървим, води до
средностатистически хипермаркет за туризъм
Екологията е бизнес и това се доказва от рязката промяна през последните години в отношението на редица правителства към изграждането на нефтопроводи и други мегапроекти, които доскоро мяха бяха политическа мода. Добър пример е хърватското правителство, което възприе по-резервирана позиция по строителството на нефтопроводи през страната, за да не вреди на имиджа на крайбрежието като Средиземноморието, такова каквото е било.
ЕС не ни е виновен, че местната версия на "Натура" е опакована с политически внушения. Нито че може да бъде използувана за корупционни практики, срещу които и местните администрации не са имунизирани. За България природата е най-значимият възобновяем ресурс за развитие и колкото по-консервативни са регионалните стратегии, толкова по-добре. В Европа, уморена от индустриалната епоха, все повече ще се ценят чистият въздух, води и почви. Трудно разбираме защо възрастни британци, скандинавци и японци избират да живеят в селата, които сами напускаме, за да бъдем част от града и цивилизацията. Дали те не идват оттам, закъдето сме се запътили?
Трябва ни промяна в перспективата, за да разберем логиката и възможностите на членството ни в ЕС. Това ще ни отведе и до желаната хармония между история и развитие.
*Авторът е бивш посланик на България в Русия. Бил е председател на Агенцията за чуждестранни инвестиции, изпълнителен директор на БИБА и инициатор на Икономическия форум за Югоизточна Европа
Не съм съгласен с всичко казано, освен това имам резерви по отношение на автора, но го публикувам за изчерпателност.
Дебатите около екотероризма, "Натура" и желанието да се строят писти и курорти ме върнаха години назад, когато участвувах в първия проект за развитие на Банско. Прочетох за "смелостта" на министри пушачи, които наложиха личните си предпочитания, отлагайки забраната за тютюнопушене след 2010 г. Страстта към цигарката се оказва по-важно поле за отстояване на национална самобитност, отколкото блоковете 3 и 4 на АЕЦ "Козлодуй" или акциза върху ракийката. Остава да рекламираме страната като последното място в ЕС, където все още пушачите са на власт. Освен въпрос на манталитет двата плана на "новата" ни идентичност разкриват остри дефицити на европеизъм в резултат на несъстоялия се дебат "защо влизаме в ЕС".
За Банско и региона
Преди 15 години участвах в международен екип по проект за цялостно развитие на града и планината. Английските ми колеги оцениха бързо историята и природата на региона. За мен беше странен техният консерватизъм и предупреждения - внимателно с индустриализацията на туризма в Банско и в планината, защото така ще загубите уникалността. Това, което се печели в квадратни метри застроена площ и легла, може лесно да бъде загубено от декапитализацията на основния невъзнобновяем актив - историята на града и планината. Така и с екологията, която не е само крайни призиви, улични протести, пристрастия към тревички и птички, а разчетена и свръхконконкурентна стратегия за бъдещето с реално и дългосрочно богатство - реални пари, които ако не бъдат взети, трябва да бъдат дадени. На изпроводяк през 1994 г. (проектът не беше реализиран, но приближи "откриването" на Банско от инвеститорите) експертите посъветваха, ако банскалии не могат да устоят на местния и външен инвеститорски напор, да отредят парцели за застрояване извън чертите на града под националния парк, за да се избегне съдбата на индустриалния туризъм в Боровец и Пампорово.
Консерватизмът е богатство
В последните години забележимо се увеличи броят на собствениците, в това число и от региона, които успяха да се възползват от ръста в капитализацията на недвижими активи. Но бързи пари се обезценяват лесно, ако няма ясен инвеститорски рефлекс и стратегия.
Първото наблюдение е, че курортът се развива на автопилот, без стратегическо планиране и взаимовръзка между инфраструктура - туристическа, транспортна, търговска, комунална и услуги. Действа се под диктума на печалбата днес без оглед на дългосрочните баланси. Движещата сила са силно мотивирана група от посредници, които виждат добре бизнес конюнктурата, но пренебрегват изискванията на устойчивото развитие. В дъждовни дни те просто пренасочат своя и на клиентите си интерес към следващия обект. Толкова просто и логично, както казваше Вапцаров.
Вторият поглед разкрива остра липса на усет за историческата проекция на това, което вършим. Помислете колко от конфекционните хотели, апартаментни комплекси, жилищни и офис сгради ще съхранят и увеличат своята стойност след 25-30 години. Колко от тях са приготвени с щипка историческа перспектива, каквато лъха от домовете на старите търговци от Банско, уникално изографисани и направени от вечен, макар и по-скъп материал - камък. Умението да видиш историята на текущите усилия е гаранция за бъдещото индивидуално, семейно и национално богатство. Обяснението защо сме на дъното по жизнен стандарт в ЕС се корени и в масата и качеството на наследеното от нас.
Уроците по историческата мяра се усвояват най-лесно в световните центрове на културно и историческо наследство - Рим, Париж, Лондон, Петербург, Виена. Непреходността понякога означава генеричност - възпроизводство на най-добрия световен пример, защото не всички могат или ще видят оригиналите. Но най-често тя означава надграждане в качество върху местната традиция, а това се постига много по-трудно. Изисква се неукротима амбиция и инат, за да се откъснем от гравитацията на всекидневието. Именно приспивната песен на текущата конюнктура ни кара да спестим последните 10% от проектните сметки, които ни отделят от значимото и трайното. Неусетно се уморяваме да търсим максималното решение в архитектурата и правим компромиси с качеството на влаганите материали и изпълнение.
Още днес знакът на обречеността може да се постави върху мнозинството нови туристически обекти, жилищни и административни сгради. Значителна част от тях са остарели на чертожната дъска.
Такава е веригата на добавената бедност
защото безперспективната инвестиция изчезва във времето и наследниците трябва да започват отначало. Бедните изразходват много повече от богатите в този омагьосан кръг от компромиси, инвестирайки своя ограничен и по-скъп ресурс в историческа конюнктура.
Трето, както показа зимният сезон 2006-2007, климатът е несигурен актив. Можете да спорите за глобалното затопляне и за последствията за зимните курорти. Но е безспорен факт, че играта със случайността прави несигурни, следователно по-рискови, моносезонния тип инвестиции в туризма. Сбърканата формула на развитие кара притежателите на бъдеща и нова леглова база да настояват за нови писти в националния парк, но колкото и писти да се построят, те със сигурност не могат да догонят спринта на инвеститорите, които превръщат всеки парцел в хотелски стаи, апартаменти и легла. И така до поредния натиск за още повече писти, за повече инфраструктура. До поредното тревожно очакване за сняг и туристи. Като при игра на рулетка.
Управлението на предлагането, което е в интерес на всички местни жители и инвеститори, трябва да се реализира чрез регулативни мерки и въвеждане на по-строги процедури за застрояване върху земеделски имоти или терени с особен режим. Добре маркетирана "Натура" може само да усили инвестиционната привлекателност на района и цената на имотите. Така както се плаща ценова премия за всеки продукт с доказана екологичен произход или специален режим на защита. Едва ли известните швейцарски, австрийски, френски или италиански курортни центрове биха изиграли своята роля за богатството на своите граждани или държави, ако не бяха контролирали своя успех и не бяха планирали за години напред своя растеж. Трудно е да си представим, че Давос би бил това, което е, ако навремето местните власти бяха раздавали щедро разрешения на всички желаещи да превърнат горска или земеделска земя в поредния туристически обект. Мащабът и скоростта невинаги са от значение за ръста в капитализацията на това, което притежаваме. Така както в маратонското бягане кратките отсечки нямат никакво значения за крайния резултат. Спазването на мярата при развитието е ключът към управлението на стойността.
Илюзия е, че носенето по вълната на компромисите ще ни направи по-богати. Сметката не е сложна - ако в Банско бяха построени по-малко и по-висококачествени хотели, масата на доходите в населението нямаше да пострада и щяха да са съхранени шансовете за единствен по рода си наш курорт във висшата лига на европейския зимен туризъм. И за още по-високи цени на имотите. Пътят, по който вървим, води до
средностатистически хипермаркет за туризъм
Екологията е бизнес и това се доказва от рязката промяна през последните години в отношението на редица правителства към изграждането на нефтопроводи и други мегапроекти, които доскоро мяха бяха политическа мода. Добър пример е хърватското правителство, което възприе по-резервирана позиция по строителството на нефтопроводи през страната, за да не вреди на имиджа на крайбрежието като Средиземноморието, такова каквото е било.
ЕС не ни е виновен, че местната версия на "Натура" е опакована с политически внушения. Нито че може да бъде използувана за корупционни практики, срещу които и местните администрации не са имунизирани. За България природата е най-значимият възобновяем ресурс за развитие и колкото по-консервативни са регионалните стратегии, толкова по-добре. В Европа, уморена от индустриалната епоха, все повече ще се ценят чистият въздух, води и почви. Трудно разбираме защо възрастни британци, скандинавци и японци избират да живеят в селата, които сами напускаме, за да бъдем част от града и цивилизацията. Дали те не идват оттам, закъдето сме се запътили?
Трябва ни промяна в перспективата, за да разберем логиката и възможностите на членството ни в ЕС. Това ще ни отведе и до желаната хармония между история и развитие.
*Авторът е бивш посланик на България в Русия. Бил е председател на Агенцията за чуждестранни инвестиции, изпълнителен директор на БИБА и инициатор на Икономическия форум за Югоизточна Европа
Няма коментари:
Публикуване на коментар