На българския туризъм му пречела липсата на ски лифтове, заяви в
парламента министърът на икономиката Драгомир Стойнев. В това изречение
той греши по няколко начина, на първо място затова, защото такова нещо
„български туризъм” няма. Има, разбира се, туризъм, който се прави в
България, но туристически продукт, който носи етикета „български” в
по-съществен от географска принадлежност смисъл, у нас отдавна няма.
Потвърждават го скандалната национална туристическа реклама,
институционалната неуреденост на бранша, крещящото разностилие в
курортите, липсата на общо планиране в регионите – а най-вече подходът
на властта към природните и културните ресурси на България с
туристически потенциал: подход антинаучен, на парче, оставящ основателно
впечатление за некомпетентност, конформизъм и мръсна корупция.
Желанието да се развива скъп ски туризъм в планината над Банско не е задължително екологичен грях. В опозицията на природозащитниците има повече емоция от разумното. Но начинът, по който политиците се опитват да се наложат, е вулгарен, да не кажа булгарен. Недопустимо е изпълнителната власт в правова държава демонстративно да заема позиция, която заобикаля или директно зачерква препоръките на световните институции, законите на самата държава, решението на върховния съд, научните свидетелства, както и заключенията, натрапващи се при елементарен бизнес анализ.
Според сайта bivol.bg, вицепремиерът Даниела Бобева, която тези дни също обеща 2-3 нови лифта над Банско, преди десетина години е играла водеща роля в унищожаването на печелившо предприятие в пиринския град, имало нещастието да е разположено на апетитен терен. Купувач на земята под унищожения завод „Изгрев”, давал хляб на десетки местни, е офшорното дружество „Юлен” АД – същото, което построи ски инфраструктурата над Банско, но така, че се разпростря далеч извън площта, предоставена му с (неизгодна за държавата) концесия. Лично МОСВ установи неправомерното разрастване на ски зоната и въпреки това то застана зад плановете на офшорката да изсече още стотици хектари вековни гори, за да направи нов лифт. Пък после го наричайте „екоминистерство”.
През май т.г. петчленен състав на Върховния административен съд заключи, че инвестиционното предложение на „Юлен” за нов лифт, подкрепено от „екоминистерството”, противоречи на действащия режим за опазване на защитената територия. Така ли?! Ами тогава да променим режима на защита – не ни трябва национален парк, още по-малко под егидата на ЮНЕСКО. Нали си имаме МОСВ. Ето това се нарича байганьовщина.
Националният парк „Пирин” дава отлична възможност да се развива туризъм, при това достатъчно скъп чуждестранен туризъм. Но „българският” туризъм изпитва проблем с това: всеки разчитащ на природата туризъм няма как да е масов, няма как да е конвейер за тлъсти сметки и бакшиши. Световната практика показва, че в екотуризма са заети предимно малки, семейни фирми. Най-много печели този, който познава най-добре планината и традициите на региона – кулинарни, музикални и така нататък. Парите отиват в местните хора, а не в банки и групировки, което явно не е по вкуса не само на туристическите босове, но и на правителствата. Един изцяло зависещ от природата туризъм изисква поддържане на абсолютна чистота и възможно най-малко въздействие в околността – за да не се загрози ландшафта и да не се изплашат животните, които са истинският източник на приходи. Дивото е скъпо. Мръсотията е загуба на пари.
Не е нужна анатема на всяка идея за развитие на ски зоната над Банско. Но нещата не могат да се правят по начина, по който ги правят „инвеститорите”, ползващи се от протекцията на политиците от всички наши правителства. Декларирането на подкрепа за „бизнеса” – всъщност само за една от възможните форми за бизнес развитие на региона, е хубаво, но то в никакъв случай не оправдава заобикаляне на закона, пък и на здравия разум. Банско не се нуждае от декларации на политици на ръба на конфликта на интереси, а от научен анализ. Това е приемливият политически призив, а не заемане от правителството на страна, която на практика противоречи на окончателното решение на ВАС.
Научният анализ трябва да определи дали над Банско има терени, подходящи за развитие на ски туризъм, ако да – кои са те и какъв да бъде конкретният им дизайн. Науката всъщност трябва да определи нещо по-голямо: дали е възможен компромис между ски туризъм и природозащита в тази уникална българска планина. След това перспективният бизнес анализ трябва да изчисли доколко подобен компромис (ако такъв е възможен), си струва. Науката очаква затопляне на климата и намаляване на снежната покривка по нашите ширини. Тези научни предвиждания не могат да бъдат изцяло заобиколени с машини за сняг.
Научен екип, който предвид нагнетените страсти трябва да е международен и доказано компетентен, трябва да разработи всеобхватна териториална стратегия за Северен Пирин. След това независими бизнес консултанти трябва да изчислят шансовете на отделните варианти за развитие. На тази база политиците ще имат основание да изберат една или друга опция, която да подкрепят с аргумента, че работят за регионалния или националния интерес. Другото, сегашното, е халтура.
След като с правителствена благословия след 2006 г. бяха осквернени Седемте Рилски Езера, не си струва да се надяваме на политическа съвест и здрав разум. Когато европейските институции търсеха становището на МОСВ за последиците от лифта върху езерата, от нашето „ековедомство” излезе възражението, че Европа не разбирала за какво иде реч. Всъщност лифтът до Езерата бил много „екологичен”, защото по-рано хората се качвали догоре с коне и катъри, а добичетата серели по пътя и копитата им разваляли пътеките. С новия лифт неекологичните изпражнения и отпечатъци на подкови в пръстта щели да изчезнат. И това е в официално писмо! Помислете си до какви висоти може да допълзи „българската” наука по казуса втори лифт над Банско. Затова екипът, който ще изготви научния анализ, трябва да е международен, изцяло независим и с неопетнена репутация. Който има интерес, да го плати. Ако правителството иска да се ангажира и да плати научния масраф, ще трябва обаче да докаже, че българското общество – а не конкретни джобове, има интерес от евентуално развитие над Банско.
Между правителството на ГЕРБ и правителството на новата тройна коалиция по отношение на ски зоната над Банско има приемственост, която не оставя място за съмнение кой дърпа конците. Впрочем възможно е изказванията на Бобева и Стойнев да са някакъв хитър политически ход, залагащ на това, че гражданската енергия по тясно зелени каузи точно в този момент е минорна заради политическите залитания на нашите природозащитници. Премиерът Орешарски, глух за улични протести, в сегашната си позиция няма какво да загуби от още по-пряка конфронтация със зелените привърженици. Но политическата версия, ако и да не е изключена, не обяснява изцяло активността на министрите в разрез със закона, с решението на съда и с науката. Каквото и да ни говорят, отново сме сигурни, че става дума за пари.
Желанието да се развива скъп ски туризъм в планината над Банско не е задължително екологичен грях. В опозицията на природозащитниците има повече емоция от разумното. Но начинът, по който политиците се опитват да се наложат, е вулгарен, да не кажа булгарен. Недопустимо е изпълнителната власт в правова държава демонстративно да заема позиция, която заобикаля или директно зачерква препоръките на световните институции, законите на самата държава, решението на върховния съд, научните свидетелства, както и заключенията, натрапващи се при елементарен бизнес анализ.
Според сайта bivol.bg, вицепремиерът Даниела Бобева, която тези дни също обеща 2-3 нови лифта над Банско, преди десетина години е играла водеща роля в унищожаването на печелившо предприятие в пиринския град, имало нещастието да е разположено на апетитен терен. Купувач на земята под унищожения завод „Изгрев”, давал хляб на десетки местни, е офшорното дружество „Юлен” АД – същото, което построи ски инфраструктурата над Банско, но така, че се разпростря далеч извън площта, предоставена му с (неизгодна за държавата) концесия. Лично МОСВ установи неправомерното разрастване на ски зоната и въпреки това то застана зад плановете на офшорката да изсече още стотици хектари вековни гори, за да направи нов лифт. Пък после го наричайте „екоминистерство”.
През май т.г. петчленен състав на Върховния административен съд заключи, че инвестиционното предложение на „Юлен” за нов лифт, подкрепено от „екоминистерството”, противоречи на действащия режим за опазване на защитената територия. Така ли?! Ами тогава да променим режима на защита – не ни трябва национален парк, още по-малко под егидата на ЮНЕСКО. Нали си имаме МОСВ. Ето това се нарича байганьовщина.
Националният парк „Пирин” дава отлична възможност да се развива туризъм, при това достатъчно скъп чуждестранен туризъм. Но „българският” туризъм изпитва проблем с това: всеки разчитащ на природата туризъм няма как да е масов, няма как да е конвейер за тлъсти сметки и бакшиши. Световната практика показва, че в екотуризма са заети предимно малки, семейни фирми. Най-много печели този, който познава най-добре планината и традициите на региона – кулинарни, музикални и така нататък. Парите отиват в местните хора, а не в банки и групировки, което явно не е по вкуса не само на туристическите босове, но и на правителствата. Един изцяло зависещ от природата туризъм изисква поддържане на абсолютна чистота и възможно най-малко въздействие в околността – за да не се загрози ландшафта и да не се изплашат животните, които са истинският източник на приходи. Дивото е скъпо. Мръсотията е загуба на пари.
Не е нужна анатема на всяка идея за развитие на ски зоната над Банско. Но нещата не могат да се правят по начина, по който ги правят „инвеститорите”, ползващи се от протекцията на политиците от всички наши правителства. Декларирането на подкрепа за „бизнеса” – всъщност само за една от възможните форми за бизнес развитие на региона, е хубаво, но то в никакъв случай не оправдава заобикаляне на закона, пък и на здравия разум. Банско не се нуждае от декларации на политици на ръба на конфликта на интереси, а от научен анализ. Това е приемливият политически призив, а не заемане от правителството на страна, която на практика противоречи на окончателното решение на ВАС.
Научният анализ трябва да определи дали над Банско има терени, подходящи за развитие на ски туризъм, ако да – кои са те и какъв да бъде конкретният им дизайн. Науката всъщност трябва да определи нещо по-голямо: дали е възможен компромис между ски туризъм и природозащита в тази уникална българска планина. След това перспективният бизнес анализ трябва да изчисли доколко подобен компромис (ако такъв е възможен), си струва. Науката очаква затопляне на климата и намаляване на снежната покривка по нашите ширини. Тези научни предвиждания не могат да бъдат изцяло заобиколени с машини за сняг.
Научен екип, който предвид нагнетените страсти трябва да е международен и доказано компетентен, трябва да разработи всеобхватна териториална стратегия за Северен Пирин. След това независими бизнес консултанти трябва да изчислят шансовете на отделните варианти за развитие. На тази база политиците ще имат основание да изберат една или друга опция, която да подкрепят с аргумента, че работят за регионалния или националния интерес. Другото, сегашното, е халтура.
След като с правителствена благословия след 2006 г. бяха осквернени Седемте Рилски Езера, не си струва да се надяваме на политическа съвест и здрав разум. Когато европейските институции търсеха становището на МОСВ за последиците от лифта върху езерата, от нашето „ековедомство” излезе възражението, че Европа не разбирала за какво иде реч. Всъщност лифтът до Езерата бил много „екологичен”, защото по-рано хората се качвали догоре с коне и катъри, а добичетата серели по пътя и копитата им разваляли пътеките. С новия лифт неекологичните изпражнения и отпечатъци на подкови в пръстта щели да изчезнат. И това е в официално писмо! Помислете си до какви висоти може да допълзи „българската” наука по казуса втори лифт над Банско. Затова екипът, който ще изготви научния анализ, трябва да е международен, изцяло независим и с неопетнена репутация. Който има интерес, да го плати. Ако правителството иска да се ангажира и да плати научния масраф, ще трябва обаче да докаже, че българското общество – а не конкретни джобове, има интерес от евентуално развитие над Банско.
Между правителството на ГЕРБ и правителството на новата тройна коалиция по отношение на ски зоната над Банско има приемственост, която не оставя място за съмнение кой дърпа конците. Впрочем възможно е изказванията на Бобева и Стойнев да са някакъв хитър политически ход, залагащ на това, че гражданската енергия по тясно зелени каузи точно в този момент е минорна заради политическите залитания на нашите природозащитници. Премиерът Орешарски, глух за улични протести, в сегашната си позиция няма какво да загуби от още по-пряка конфронтация със зелените привърженици. Но политическата версия, ако и да не е изключена, не обяснява изцяло активността на министрите в разрез със закона, с решението на съда и с науката. Каквото и да ни говорят, отново сме сигурни, че става дума за пари.
Няма коментари:
Публикуване на коментар