28 Септември 2006 http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2006-09-28&article=162095
Светлин Нейнски е роден на 13 февруари 1960 г. Завършва
НАТФИЗ, специалност "Пантомима". След това заедно с Николай Сотиров
основава театър "Панданс". От 1990 г. се занимава с частен бизнес.
Фирмата му "Ной" е представител на френския концерн "Сент Гобен",
най-големия производител на стъкла в света. "Ной" е носител на златен
медал за качество от Пловдивския панаир. Нейнски е създател на
най-големия детски атракцион на Балканите "Софияленд".
-Г-н Нейнски, как се роди идеята за най-големия парк на Балканите "Софияленд"?
- В началото на 90-те години като актьор бях в Италия, участвах като аниматор в най-големия европейски парк тогава "Гарделанд". Тогава заедно с двама колеги получихме предложение да останем за 6 месеца. Гледах тези паркове, които бяха национална гордост, потърсих акционерите на "Гарделанд" и на един по-малък "Акваминч". Собствениците бяха художници. Така тръгна разговорът - за да правиш изкуство и да имаш икономическа свобода, трябва да имаш допълнителен бизнес. Това всъщност ме накара
да се откажа от договора като наемник
- В началото на 90-те години като актьор бях в Италия, участвах като аниматор в най-големия европейски парк тогава "Гарделанд". Тогава заедно с двама колеги получихме предложение да останем за 6 месеца. Гледах тези паркове, които бяха национална гордост, потърсих акционерите на "Гарделанд" и на един по-малък "Акваминч". Собствениците бяха художници. Така тръгна разговорът - за да правиш изкуство и да имаш икономическа свобода, трябва да имаш допълнителен бизнес. Това всъщност ме накара
да се откажа от договора като наемник
Като се върнах у нас, започнах да се занимавам с бизнес. С Ники Сотиров създадохме пантомимен театър "Панданс".
Поканих един от италианците в България с идеята, че до 2-3 години нещата в България ще се оправят - точно по време на гладната зима на Луканов. На връщане докарах от Италия веро, спагети, лазаня, сирена. Струпах една купчина на масата вкъщи, а голямата ми щерка Неда, която тогава беше на 2 години, при вида на тази пъстрота на масата спря да говори. Тогава си дадох дума, че ще направя всичко, но това усещане за глад и сивота няма да се повтори. Замразихме нещата - италианецът каза, че ще ни трябват поне 15 години, за да стигнем до пазарна икономика и икономическа стабилност.
Когато правителството на Иван Костов започна да говори за привличане на чужди инвестиции, започнахме пак да мислим - отначало за малък детски парк. Но италианците казаха, че инвестицията си заслужава само ако се изгради по-голям, който да включва съоръжения и за възрастни.
Тази атмосфера беше де факто подкрепата на Костов за парка, напук на всички легенди, които се приказват. Заедно с италианското застрахователно дружество, което гарантира кредита за съоръженията и консултанти от парк "Мирабиландия", тръгнахме напред към мечтата ми. Идеята беше да има летен театър за представления от типа комедия дел'арте, преговаряхме за продължение на серията "Понеделник осем и половина", да има сцени за рок концерти. Да стане център за развлечения и култура. И точно заради страха да не се правят политически спекулации и да не ни свързват с Костов ме накара да извадя напред като съдружници братята Попови и тяхната фирма "Пио технолоджи", в която аз не участвах. От общината ни предложиха 3 имота, различни от Погребите - в Западен парк. Всички си мислеха, че ще правим далавера, дори ни питаха - абе наистина ли ще правите парк.
Италианците разгледаха местата и като видяха "Погребите" с близостта му до Зоологическата градина и големите пътни артерии, казаха - тук е мястото, дай да говорим за този парцел. Още през 1998 г. пуснахме молбата си в общината. Разрешението излезе чак в края на 1999 г. Отначало искахме 20 дка, след това 50 дка, те ни разрешиха 30 дка.
Бяха ни достатъчно за парк от закрит тип който да функционира целогодишно.
От общината направиха две оценки на парцела, едната два пъти по-голяма. Естествено, че заменихме апартаментите по по-високата, макар да имаше гласове от общинари да е по-ниската.
Идеята беше да се изгради цял комплекс - да свържем парка със Зоологическата градина, от парите да се подпомагат и животните, всичко това го видяхме в "Бушгардънс" във Флорида. Купихме влакчето, изградихме прословутата гара в "Софияленд". Останаха да се изградят само пилоните. Трябваше след това атракционът да се разшири с още една суперекстремна писта и да се построи малко градче "Средец" с макети на старите символни столични сгради.
Цялата инвестиция беше за $18 млн., като съоръженията струваха $7,5 млн. При най-песимистичния вариант тя трябваше да се изплати за 5 години. Правихме дълбочинни социологически и икономически изследвания. Най-скъпият пакет трябваше да е 10 лв. Това кореспондираше с европейския опит, че билетът не трябва да е по-скъп от 5-7 на сто от средната заплата в страната. В основата на всичко стоеше закритата част с възстановка на площада във Верона, а паркът трябваше да работи през цялата година.
- Все пак може да се каже, че "Софияленд" в голямата си част бе построен според проектите и трябваше да носи печалба?
- Да, и оттам нататък всичко зависи от мениджмънта. Никога не сме се карали, а сме имали принципни различия как да се прави бизнес. В бизнес плана имаше точни разчети плюс най-много 10 на сто разширение на инвестицията. И в един момент опряхме до Първа инвестиционна банка. В интерес на истината при тях има стройна и ефективна система при отпускане на кредитите. Естествено поставиха условие в проекта като гаранция да влезе тяхна фирма, която по-късно се оказа офшорка. Нямаш много варианти да не приемеш тези условия, особено след преговорите с няколко банки - ОББ, Пощенска банка. Видях, че те само бавят топката, а процедурата е тромава.
- Впоследствие обаче нещата стигнаха до съд, вие бяхте изхвърлен от управлението на парка?
- Ами това преструктуриране на капитала във фирмата заради отпуснатия кредит го направихме така, че никой да не може сам да взима решения. Но най-голямата ми грешка беше, че не взех блокираща квота или да си запазя правото на вето при взимане на решенията.
Различията се задълбочиха, те започнаха от идеята това да не се превръща в снобско място, а да е за обикновените софиянци, имаше сериозни различия откъм ценовата политика. Последното и най-важното различие дойде от фигурата на Владимир Бонев, който трябваше да бъде заедно с мен изпълнителен директор. Само че той е бил шеф на фалиралата Кредитна банка и по закон нямаше право да заема ръководна длъжност.
- Можели сте да замълчите в името на съвместния бизнес?
- Да, можех. Само че аз сезирах прокуратурата. Това стана точно преди откриването на парка през септември 2002 г. През цялото време Попови и хората от ПИБ настояваха, че това е комуникативен проблем между мен и Бонев, който лесно може да се разреши. Те свикаха общо събрание на акционерите, гласуваха отстраняването ми. Стана ясно, че дори квалифицираното мнозинство при взимането на решенията не може да гарантира интересите на всички да бъдат защитени. Аз имах 27 на сто, като винаги съм си мислел, че някой от братята Попови ще бъде до мен докрая. И така е винаги, особено на Балканите, когато бизнес се прави само с доверие.
- Вие започнахте дела, но така и не стигнахте до справедливост?
- Тогава видях как действа съдебната система у нас. В един и същи ден се извадиха две различни актуални състояния на фирмата. Едно на тях, в което не фигурирам, едно на мен с по-заден час, че съм във фирмата. Свикването на общото събрание е без мой подпис, макар че всички документи трябва да носят моя и на Бонев. Аз оспорих промяната в управителното тяло на дружеството, беше издадена обезпечителна заповед на съда да бъде спряно. Накрая всичко бе оправдано с компютърна грешка.
На 21 септември 2002 г. не получих покана за откриването на "Софияленд". Казаха ми дори, че
Поканих един от италианците в България с идеята, че до 2-3 години нещата в България ще се оправят - точно по време на гладната зима на Луканов. На връщане докарах от Италия веро, спагети, лазаня, сирена. Струпах една купчина на масата вкъщи, а голямата ми щерка Неда, която тогава беше на 2 години, при вида на тази пъстрота на масата спря да говори. Тогава си дадох дума, че ще направя всичко, но това усещане за глад и сивота няма да се повтори. Замразихме нещата - италианецът каза, че ще ни трябват поне 15 години, за да стигнем до пазарна икономика и икономическа стабилност.
Когато правителството на Иван Костов започна да говори за привличане на чужди инвестиции, започнахме пак да мислим - отначало за малък детски парк. Но италианците казаха, че инвестицията си заслужава само ако се изгради по-голям, който да включва съоръжения и за възрастни.
Тази атмосфера беше де факто подкрепата на Костов за парка, напук на всички легенди, които се приказват. Заедно с италианското застрахователно дружество, което гарантира кредита за съоръженията и консултанти от парк "Мирабиландия", тръгнахме напред към мечтата ми. Идеята беше да има летен театър за представления от типа комедия дел'арте, преговаряхме за продължение на серията "Понеделник осем и половина", да има сцени за рок концерти. Да стане център за развлечения и култура. И точно заради страха да не се правят политически спекулации и да не ни свързват с Костов ме накара да извадя напред като съдружници братята Попови и тяхната фирма "Пио технолоджи", в която аз не участвах. От общината ни предложиха 3 имота, различни от Погребите - в Западен парк. Всички си мислеха, че ще правим далавера, дори ни питаха - абе наистина ли ще правите парк.
Италианците разгледаха местата и като видяха "Погребите" с близостта му до Зоологическата градина и големите пътни артерии, казаха - тук е мястото, дай да говорим за този парцел. Още през 1998 г. пуснахме молбата си в общината. Разрешението излезе чак в края на 1999 г. Отначало искахме 20 дка, след това 50 дка, те ни разрешиха 30 дка.
Бяха ни достатъчно за парк от закрит тип който да функционира целогодишно.
От общината направиха две оценки на парцела, едната два пъти по-голяма. Естествено, че заменихме апартаментите по по-високата, макар да имаше гласове от общинари да е по-ниската.
Идеята беше да се изгради цял комплекс - да свържем парка със Зоологическата градина, от парите да се подпомагат и животните, всичко това го видяхме в "Бушгардънс" във Флорида. Купихме влакчето, изградихме прословутата гара в "Софияленд". Останаха да се изградят само пилоните. Трябваше след това атракционът да се разшири с още една суперекстремна писта и да се построи малко градче "Средец" с макети на старите символни столични сгради.
Цялата инвестиция беше за $18 млн., като съоръженията струваха $7,5 млн. При най-песимистичния вариант тя трябваше да се изплати за 5 години. Правихме дълбочинни социологически и икономически изследвания. Най-скъпият пакет трябваше да е 10 лв. Това кореспондираше с европейския опит, че билетът не трябва да е по-скъп от 5-7 на сто от средната заплата в страната. В основата на всичко стоеше закритата част с възстановка на площада във Верона, а паркът трябваше да работи през цялата година.
- Все пак може да се каже, че "Софияленд" в голямата си част бе построен според проектите и трябваше да носи печалба?
- Да, и оттам нататък всичко зависи от мениджмънта. Никога не сме се карали, а сме имали принципни различия как да се прави бизнес. В бизнес плана имаше точни разчети плюс най-много 10 на сто разширение на инвестицията. И в един момент опряхме до Първа инвестиционна банка. В интерес на истината при тях има стройна и ефективна система при отпускане на кредитите. Естествено поставиха условие в проекта като гаранция да влезе тяхна фирма, която по-късно се оказа офшорка. Нямаш много варианти да не приемеш тези условия, особено след преговорите с няколко банки - ОББ, Пощенска банка. Видях, че те само бавят топката, а процедурата е тромава.
- Впоследствие обаче нещата стигнаха до съд, вие бяхте изхвърлен от управлението на парка?
- Ами това преструктуриране на капитала във фирмата заради отпуснатия кредит го направихме така, че никой да не може сам да взима решения. Но най-голямата ми грешка беше, че не взех блокираща квота или да си запазя правото на вето при взимане на решенията.
Различията се задълбочиха, те започнаха от идеята това да не се превръща в снобско място, а да е за обикновените софиянци, имаше сериозни различия откъм ценовата политика. Последното и най-важното различие дойде от фигурата на Владимир Бонев, който трябваше да бъде заедно с мен изпълнителен директор. Само че той е бил шеф на фалиралата Кредитна банка и по закон нямаше право да заема ръководна длъжност.
- Можели сте да замълчите в името на съвместния бизнес?
- Да, можех. Само че аз сезирах прокуратурата. Това стана точно преди откриването на парка през септември 2002 г. През цялото време Попови и хората от ПИБ настояваха, че това е комуникативен проблем между мен и Бонев, който лесно може да се разреши. Те свикаха общо събрание на акционерите, гласуваха отстраняването ми. Стана ясно, че дори квалифицираното мнозинство при взимането на решенията не може да гарантира интересите на всички да бъдат защитени. Аз имах 27 на сто, като винаги съм си мислел, че някой от братята Попови ще бъде до мен докрая. И така е винаги, особено на Балканите, когато бизнес се прави само с доверие.
- Вие започнахте дела, но така и не стигнахте до справедливост?
- Тогава видях как действа съдебната система у нас. В един и същи ден се извадиха две различни актуални състояния на фирмата. Едно на тях, в което не фигурирам, едно на мен с по-заден час, че съм във фирмата. Свикването на общото събрание е без мой подпис, макар че всички документи трябва да носят моя и на Бонев. Аз оспорих промяната в управителното тяло на дружеството, беше издадена обезпечителна заповед на съда да бъде спряно. Накрая всичко бе оправдано с компютърна грешка.
На 21 септември 2002 г. не получих покана за откриването на "Софияленд". Казаха ми дори, че
присъствието ми е нежелателно
След изхвърлянето ми от дружеството всичко свърши. Чест прави, че двете ми дъщери Неда и Мина никога не пожелаха да влязат в "Софияленд" и да се качат на някое от съоръженията. Което е много тъжно, защото знам как чакаха осъществяването на това нещо.
- Съдебната сага обаче продължи?
- Ами отначало бях решен да стигна докрая. Те използваха различни съдебни хватки. Седалището на "Софияленд" беше в мои офиси под наем. Стигна се дотам, че с полиция не ме допускаха до имота си, за да не възпрепятствам реализирането на проекта. Боже, колко абсурдно ми звучи всичко това сега. Излезе дори решение на Градска прокуратура, че съм отново управляващ. 3 дни по-късно Апелативната прокуратура отмени това решение. Накрая ВКП постанови, че отново мога да бъда управител. Роман може да се напише. Накрая ми писна. Това беше 3-4 години битка за истината, но напълно безсмислена от морална гледна точка.
- Как се натрупаха загубите на атракциона?
- Управлението беше тотално объркано. Защото трябва да влезеш със сърцето си в този проект. Така и не вкараха под стъкления покрив атракционите, за да може да работи през зимата. Остана площ за кафенета, които се отдават под наем. Затова бяха направени тези 2 киносалона, за да може възрастните да гледат филми, докато децата си играят. Втората грешка е, че продължиха едни безсмислени инвестиции за разкрасяване. Сега тези цифри, които се цитират от $40 млн., от 35 млн. евро е безсмислено харчене на пари. Объркана е цялата идея с тези високи цени, с тези снобски сватби на светски личности, с тези концерти. Правеха се някакви имиджови реклами, в които не се обяснява какво предлага атракционът. Избяга се от истинското предназначение на "Софияленд", който трябваше да е масово зрелище - да привлече учениците, хората от "Люлин", децата от страната.
- В момента "Софияленд" се предлага за 20 млн. евро. Има ли някой, който да го спаси?
- Според мен не. Но общината и държавата трябва да регулират нещата, като не издадат разрешение за промяна на статута.
- Защо не използва навремето отношенията си с Иван Костов? Ето например Георги Кирчев с името на Костов напред направи империя от имоти?
- Истината е, че аз запознах Георги Кирчев с Иван Костов. Беше по времето на Жан Виденов. Кирчев имаше "Хрисома", която произвеждаше костюми. Идеята беше хората от СДС да не бъдат неугледни, а да се появяват по телевизията с нов имидж, с хубави костюми. Сега се учудвам, като чета по вестниците колко напред е стигнал.
Така тръгна легендата - Кошлуков и Севлиевски в началото разправяха - едно хубаво нещо направи Иван Костов, това е "Софияленд". Кръговете са мит, ако Костов ми беше помагал, нямаше да се стигне дотук. Костов не се е занимавал никога с хора, които казват: "Иване, дай да направим една далавера". Много неща у нас се случват просто защото се използват имена.
Проблемът е, че в България няма модел на подражание. И затова през 2002 г. му казах, че прави груба грешка, като не подкрепи Надежда Михайлова, а създаде ДСБ.
За мен ДСБ и СДС са емоционално фалирали проекти, дано изборите за президент ме опровергаят. Нито Костов, нито Стоянов дръзнаха да поведат избирателите си. Защото са много малко хората, като Надежда Михайлова, които могат да палят хората за дадена кауза, да вдигнат знамето и да поведат народа. За нея никой не може да каже, че е зависима от икономически интереси.
Димитър Илиев
Няма коментари:
Публикуване на коментар