Несполучливият опит на Фандъчкова да задължи Цеко да ремонтира съоръженията (коментар и съдебна практика)

На картко, Фандъкова е длъжна по Закона за устройство на територията (ЗУТ) - чл. 195, ал. 6 да издаде заповед за премахване на строежи, които поради естествено износване или други обстоятелства са станали опасни за здравето и живота на гражданите, негодни са за използване, застрашени са от самосрутване, създават условия за възникване на пожар или са вредни в санитарно-хигиенно отношение и не могат да се поправят или заздравят, без да започва производство по ал. 5 от същия (да ремонтират), защото същите са доказано опасни за туристите, като си стоят така захвърлени.

Чл. 195. (Изм. - ДВ, бр. 61 от 2007 г., в сила от 27.07.2007 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2015 г.) Собствениците на строежи са длъжни да ги поддържат в техническо състояние, отговарящо на основните изисквания по чл. 169, ал. 1 и 3, да не извършват и да не допускат извършването на промени в тях, които водят или могат да доведат до влошаване на проектните нива на съответствие с изискванията за целия строеж или за отделни негови характеристики.

(2) (Отм. - ДВ, бр. 19 от 2009 г., в сила от 10.04.2009 г.)

(3) (Изм. - ДВ, бр. 19 от 2009 г., в сила от 10.04.2009 г.) При аварии или други обстоятелства, застрашаващи обект по ал. 1 с увреждане или разрушаване, собственикът на обекта е длъжен да предприеме незабавни действия за тяхното предотвратяване или за отстраняване на причинените увреждания, възстановяване на обекта и да уведоми общината.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 19 от 2009 г., в сила от 10.04.2009 г.) В случай че обект по ал. 1 не се поддържа в добро състояние, както и при възникване на обстоятелствата по ал. 3, кметът на общината издава заповед, с която задължава собственика да извърши в определен срок необходимите ремонтни и възстановителни дейности за поправяне или заздравяване.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 19 от 2009 г., в сила от 10.04.2009 г., изм. - ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 26.11.2012 г., доп. - ДВ, бр. 101 от 2015 г.) Кметът на общината може да задължи със заповед собствениците на заварени или търпими строежи да премахнат, преобразуват или ремонтират неподходящи по местонахождение, разположение, вид и материали огради, гаражи, второстепенни, селскостопански и други обекти по чл. 151, ал. 1, временни постройки, септични ями, канализационни съоръжения, насаждения, както и да извършат необходимите работи в интерес на сигурността, безопасността на движението, здравеопазването, хигиената, естетиката, чистотата и спокойствието на гражданите.

(6) Кметът на общината издава заповед за премахване на строежи, които поради естествено износване или други обстоятелства са станали опасни за здравето и живота на гражданите, негодни са за използване, застрашени са от самосрутване, създават условия за възникване на пожар или са вредни в санитарно-хигиенно отношение и не могат да се поправят или заздравят.

(7) (Изм. - ДВ, бр. 19 от 2009 г., в сила от 10.04.2009 г.) Собствениците на обекти по ал. 1 носят имуществена отговорност за причинени вреди и пропуснати ползи от своите виновни действия или бездействия, в резултат на които е настъпила авария на строежа, довела до материални щети или увреждане на трети лица и имоти.

 

„Витоша ски“ АД като собственик на заварени и търпими строежи на територията на Природен парк „Витоша“ трябва да премахне незабавно и за собствена сметка опасните (по техните и на Фандъчкова настойчиво повтаряни думи през годините) изоставените от тях самите съоръжения.

Същите строежи (повечето от старите лифтове на Витоша) за съжаление не се поддържат вече повече от 6-7 години, като целенасочено и злонамерено бяха изоставени от собственика им и поради суровите метрологични условия и липсата на елементарни грижа са станали опасни за здравето и живота на гражданите, някои са застрашени от самосрутване, нарушават естетиката на природната и реакреационна среда, както и спокойствието на гражданите (чл. 195, ал. 6 ЗУТ).  Въпреки че подобни, че и по-стари съоръжения радват туристите по цял свят, според многократните изявления на собственика ми същите не могли да бъдат поправени или заздравени (чл. 195, ал.6 ЗУТ), което прави тяхното премахване наложително и безалтернативно.  Поради системния отказ от поддръжка и грижа за лифтовете, същите следва да бъдат премахната в интерес на сигурността, здравето, естетиката, чистотата и спокойствието на гражданите (чл. 195, ал.5 ЗУТ).

Налице е системно бездействие, водещо до продължаващо застрашаване живота и здравето на неопределен кръг хора, околната среда и защитените територии.  Съоръженията представляват непосредствена опасност за здравето и живота на гражданите (чл. 196, ал. 3 ЗУТ).  Основания черпим от факта, че според многократни публични изявления на собственика на въпросните съоръжения – не могли да се поправят или заздравят, следователно не може да се приложи чл. 195 ал. 5 от ЗУТ.  

В допълнение, до колкото имаме всяка зима се публикуват множество снимки на падналите въжета на влековете по Стената, което безспорно представлява опасност за скиорите там (трудно се виждат, особено при лошо време, при висока скорост могат да бъде много опасни за скиорите https://spasi-vitosha.blogspot.com/2020/07/blog-post.html), до колкото с години паднали дървета стоят върху въжетата на лифт Романски и влек Помагалски – Алеко, до колкото въжето на лифт Романски също е падало, до колкото туристи се подвеждат по стълбовете на съоръженията и попадат в лавини (има двама загинали в близост до лифт Романски), то са налице обстоятелства и вече настъпили инциденти, причинени от факта, че тези съоръжения не се поддържат.  

До колкото има публично достъпна информация, повечето от неработещите съоръжения (Романски, Помагалски, Алеко (Спас), Черни връх, Платото (Боби), Ветровала) нямат учредени вещни права, водят се движими вещи,нямат нито удостоверения за търпимост, нито разрешения за строеж.

Следователно за същите не съществува и правно основание, на което да стоят на публична държавна собственост (ЗЗТ Чл. 10. (1)), предназначена за трайно задоволяване на обществени потребности от национално значение чрез общо ползване. 

Написаното се отнася до следните неработещи съоръжения, които представляват опасност и застрашават околната среда:

Лифт Романски,  влек Алеко (Спас), влек Платото (Боби), влек Ветровала, въжена линия Княжево-Копитото (за същия няма данни дали има валидно учредени вещни права за стълбовете, вероятно има за станцията в кв. Княжено, може би за Копитото, но по-вероятно не.  Няма как обаче общината да е приватизирала вещни права, тъй като тя не е собственик на земята под лифта).

Въпросните съоръжения са оставени да ръждясват, не се поддържат, не работят и не се експлоатират от поне 6-7 години, като вероятно нямат нужната устойчивост, застрашават здравето на неопределен кръг лица, и не спомагат за постигането целите на опазване на околната среда и рекреацията на гражданите на София.  Същите строежи очевидно и многократно потвърдено (включително и с много изявления на самата Фандъчкова) нямат осигурена достъпност и безопасност при експлоатация, не се поддържат в съответствие с изискванията за съоръжения с повишена опасност, нито със строителните норми, камо ли да водят до устойчиво използване на природните ресурси (чл. 169 ЗУТ).  Тяхното състояние не отговаря и на редица други нормативните актове, включително и на тези за опазване на защитените зони, на защитените територии и тн.

За съжаление състоянието на въпросните съоръжение се толерира лично от Фандъчкова и тя  лично носи конкретна отговорност.  Гражданите на София са заложници на нейното безхаберие и деструктивно управление, зависимо от волята на олигархията, завладяла нашата планина. Състоянието на тези съоръжения противоречи и на целите на природния парк Витоша, който трябва да поддържа разнообразието на екосистемите и опазване на биологичното разнообразие в тях, да предоставя възможности за развитие на научни, образователни и рекреационни дейности, както и да води до устойчиво ползване на възобновимите природни ресурси по смисъла на чл. 29, ал. 2 от ЗЗТ.

След като Фандъчкова не можеше вече да се крие, че нищо не прави по този въпрос, тя нареди да се издаде абсурдна заповед за ремонт, забележете, на начална и горна станция на лифт „Княжево-Копитото“.  Първо заповедта е само по ал. 4 (да извърши в определен срок необходимите ремонтни и възстановителни дейности за поправяне или заздравяване). Сами разбирате, че съоръжението е едно цяло и че най-опасната част са опънатите по стълбовете въжета.  Но толкова си може (или иска госпожа учительница).  Съответно съдът отмени едната заповед, а другата потвърди на първа инстанция, като със съответните съдебни решения може да се запознаете по-долу:

Решение № 6583 от 6.11.2019 г. на АдмС - София по адм. д. № 1461/2019 г.

това решение потвърждава заповедта и е обжалвано от Въжени линнии ЕАД.  Делото във ВАС обаче още не е гледано и е насрочено за 29.09.2020 09:00 - № 189/2020 г.

Решение

№ 6583



гр. София, 06.11.2019 г.


В ИМЕТО НА НАРОДА


АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - СОФИЯ-ГРАД, Второ отделение 24 състав, в публично заседание на 28.10.2019 г. в следния състав:
СЪДИЯ: Бранимира Митушева



при участието на секретаря Гергана Мартинова, като разгледа дело номер 1461 по описа за 2019 година докладвано от съдията, и за да се произнесе взе предвид следното:



Производството е по реда на чл. 145 – 178 от АПК във връзка с чл. 215 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.

Образувано е по жалба на [фирма], [населено място], представлявано от изпълнителния директор К. И. К., срещу заповед № РА-20-39/28.09.2018 г. на директора на Дирекция "Общински строителен контрол".
В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност и нищожност на обжалвания административен акт, като постановен при съществено нарушение на административно-производствените правила и в противоречие с материално-правните разпоредби на закона. Твърди се, че не са налице материално-правните предпоставки за издаване на процесната заповед, регламентирани в чл. 195, ал. 4 във връзка с ал. 1 от ЗУТ, като видно от техническо становище – експертиза, изготвено от [фирма], сградата притежава конструктивна годност и не е застрашена от самосрутване, както и не създава опасност от пожари, което и опровергава констатациите в протокол № 2/18.09.2018 г. Жалбоподателят счита, че в административния акт липсват мотиви, не е посочено конкретно в какво се изразяват несъответствията и не става ясно кои точно законови изисквания не са спазени, както и по отношение на твърдението, че сградата е вредна в санитарно-хигиенно отношение не става ясно кое точно от установеното навежда на този извод. Възразява се още, че административният орган не е изпълнил задължението си да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая и да обсъди обясненията и възраженията на заинтересованите страни в противоречие с чл. 35 от АПК. Твърди се още, че е актът е издаден от некомпетентен орган, като същият е следвало да бъде издаден от кмета на Столична община, който по закон не може да делегира правомощията си. Претендира се от съда да постанови решение, с което да бъде прогласена за нищожна оспорената заповед, алтернативно да бъде отменена, както и да бъдат присъдени направените по делото разноски. Допълнителни съображения са изложени в приложени по делото писмени бележки.
Ответникът – ДИРЕКТОР НА ДИРЕКЦИЯ "ОБЩИНСКИ СТРОИТЕЛЕН
КОНТРОЛ" – редовно призован, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и счита същата за недопустима и неоснователна по съображения, изложени в писмени бележки. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, както и в случай, че жалбата бъде уважена, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на жалбоподателя.
СОФИЙСКА ГРАДСКА ПРОКУРАТУРА, редовно уведомена, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните и приети по делото писмени доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка:
Със заповед № РА-20-39/28.09.2018 г. на директора на Дирекция "Общински строителен контрол" при Столична община, с правно основание чл. 195, ал. 4 и чл. 196, ал. 2 от ЗУТ, е одобрен протокол № 2/18.09.2018 г. на комисията по чл. 196, ал. 1 от ЗУТ и е наредено на [фирма], като собственик по смисъла на чл. 195, ал. 1 от ЗУТ на строеж "Горна лифтова станция на кабинкова въжена линия К. – К. ", м. "К. ", парк "В. ", да извърши по установения ред ремонт на строежа, включващ: премахване на напълно компрометираното покривно покритие и на локално "подкужушената" варо-пясъчна мазилка по тавана /включително "окачения" таван/ над първия и втория етаж на сградата; репариране на участъците с констатирани нарушения по горната и долна повърхност на монолитната, стоманобетонна "гредова" плоча на втори етаж на сградата; изпълнение на нова, изравнителна, цименто-пясъчна замазка, със съответните наклони към отводнителите, върху покривната плоча и изграждане на паро, топло и хидроизолация; изграждане на нова ламаринена обшивка по корнизите, улуци, водосточни казанчета и водосточни тръби, чрез които атмосферните води да се извеждат далеч от основите на сградата; "торкретиране" с цименто-пясъчен разтвор на локално повредената ограждаща стена; "изкърпване" на зоните без и с "подкужушена" варово-пясъчна мазилка по тавана и стените; реновиране на ВиК и електрическата инсталация в сградата; възстановяване на проектното положение на вертикалната планировка и плочника от източната, северната и западната страна на сградата; репариране на двете стоманени конструкции с "осигурителна" мрежа, изградени пред южната страна на сградата. В съответствие с чл. 196, ал. 3 от ЗУТ е определено ремонтирането да се извърши в 20-дневен срок от връчване на заповедта. Със заповед № СОА17-РД09-622/19.06.2017 г. кметът на Столична община е предоставил на директора на Дирекция "Общински строителен контрол" правомощията по издаване на заповеди по чл. 195, ал. 4 от ЗУТ и тези по назначаване на комисия за установяване на състоянието на обектите и необходимите ремонтни и възстановителни дейности, както и обстоятелствата по чл. 195, ал. 6 от ЗУТ, на основание чл. 196, ал. 1 от ЗУТ /т. 2. 5 и т. 2. 8/.
Процесната заповед е издадена във връзка с извършен оглед и обследване на състоянието на процесния строеж от назначена със заповед № РА-20-16/11.04.2018 г. на директора на Дирекция "Общински строителна контрол" комисия по чл. 196, ал. 1 от ЗУТ и нейно решение по чл. 196, ал. 2 от ЗУТ, обективирано в констативен протокол № 2/18.09.2018 г. Съгласно протокола комисията е установила, че в сградата се наблюдават течове от покрива и по фасадите, които до голяма степен са компрометирали носещата конструкция, а фасадните стени, изпълнени от тухлена зидария на места са обрушени, свързващият разтвор е изветрял и се рони. Комисията е констатирала още, че на покрива на стоманобетонна плоча се наблюдава обрушване на мазилка и бетонно покритие, като оголената носеща армировка е силно корозирала, което е предпоставка за самосрутване, прозорците са счупени и сградата е в много лошо санитарно-хигиенно състояние, създава се опасност от пожари. В резултат на така направените констатации комисията е приела, че строежът не е поддържан в техническо състояние, отговарящо на изискванията на чл. 169 от ЗУТ, като е предложила на директора на Дирекция "Общински строителен контрол" да издаде заповед по реда на чл. 195, ал. 4 от ЗУТ, с която да нареди да се извърши ремонт от собственика по смисъла на чл. 195, ал. 1 от ЗУТ на процесния строеж, както и са указани конкретните ремонтни дейности, които следва да се извършат.
Преди да вземе решението си комисията, в съответствие с чл. 196, ал. 2 от ЗУТ, с уведомление изх. № РВТ18-ТК00-23/4/27.02.2018 г. на район "В. ", Столична община, на [фирма] е изпратен констативен протокол от оглед на обект "Горна лифтова станция м. К. на Лифт К. – К. ", извършен на 16.02.2018 г., за излагане на констатации или възражения. Във връзка с така изпратеното уведомление [фирма] са депозирали възражение вх. № РВТ18-ТК00-23/6/13.03.2018 г., в което изразяват становище, че констатациите на комисията не кореспондират с обективната действителност, като след обстойно обследване на сградата заключението е, че тя не е застрашена от самосрутване, предписано е вземане на спешни мерки по отношение на две монолитни, стоманобетонови колони от южната страна на едноетажната постройка, които ще бъдат предприети незабавно. Посочено е още, че е изключено електроподаването в обекта, както и в самия него не се откриват "горими" и "поддържащи горенето" материали. Декларирано е и намерение на дружеството да подмени съоръжението. С уведомление изх. № РТВ18-ТД26-428/4/28.08.2018 г. на кмета на район "В. ", получено на 30.08.2018 г. от жалбоподателя, последният е поканен на изслушване на възраженията му на 11.09.2018 г. пред комисията по чл. 196, ал. 1 от ЗУТ.
Пред административния орган е било представено Техническо становище – експертиза, изготвено от инж. И. В. М., Строителен факултет на УАГГ – С., по възлагане на [фирма]. В становището са дадени препоръки за възстановяване на експлоатационната пригодност на сградата на "Горна лифтова станция", както и следното заключение: тревожно е състоянието на двете монолитни, стоманобетонни
колони, за които се налага вземането на спешни мерки, тъй като застрашават от "самосрутване"; по отношение опасността от пожари – изключено е електроподаването в обекта, както и не се откриват "горими" и "поддържащи" горенето материали; от санитарно – хигиенно отношение сградата се намира в занемарено състояние, но достъпа на случайни лица за извършване на "вандализъм" е сериозно ограничен, възложителят е монтирал прегради /от метални мрежи и ламарина/ на всички възможни за достъп отвори.
С уведомление изх. № РВТ18-ВК91-271/2/21.09.2018 г. на район "В. " на жалбоподателя е изпратен за възражения и констатации констативен протокол № 2/18.09.2018 г. на комисията по чл. 196, ал. 1 от ЗУТ. Изготвеният от комисията по чл. 196, ал. 1 от ЗУТ констативен протокол № 2/18.09.2018 г., съгласно приложено по делото уведомление изх. № РВТ18-ВК91-271/2/21.09.2018 г. на район "В. ", е бил връчен на жалбоподателя за констатации или възражения. С писмо вх. № РВТ18-ВК91-271/5/27.09.2018 г. жалбоподателят е възразил срещу констатациите на комисията, както и е посочил, че обекта в това състояние няма как да се приведе в експлоатационна годност, тъй като сградата е част от съоръжение, което вече не може да бъде възстановено и е необходимо да се извърши реконструкция, като се подмени изцяло съоръжението, което обслужва сградата. Посочено е още, че обектът е обезопасен и в него нямат достъп трети лица, за да възникне каквато и да е опасност, а икономически нерационално е да се извърши ремонт на обект, който следва да бъде реконструиран.
Жалбоподателят се легитимира като собственик на процесния строеж съгласно акт за частна общинска собственост № 44/17.08.1998 г. и направено отбелязване на лист 2, "забележки", от 25.09.2007 г.
С оглед пълното изясняване на спора от фактическа страна по делото е допусната и приета комплексна съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещите лица доц. д-р Г. С. И. - специалист подемно-транспортна техника, и инж. М. Н. К. – строителен инженер. Съгласно заключението на вещото лице И. сградата на горната станция няма самостоятелно значение, а е неразделна част от цялото съоръжение, като не е възможно да се възстанови експлоатационната пригодност на съоръжението кабинкова въжена линия "К. – К. ", част от която е горна станция, в настоящото й състояние, тъй като тя няма да отговаря на бъдещ нов проект като конструкция, място на разположение на отделните нови възли, както и на съществените изисквания за безопасност съгласно Регламент /ЕС/ № 2016/424 на Европейския парламент и на Съвета. Според вещото лице единственият начин за възстановяване на линията, която е проектиране и изградена през 60 –те години, е цялостната подмяна на цялата въжена система, съгласно нов проект и конструкция, като сградите като станции, фундаменти и околно пространство за влизане и излизане на пътниците, принадлежат към инфраструктурата, която се проектира специално за конкретната въжена линия, при конкретни условия и при спазване на съществените изисквания за безопасност, наложени с Регламент /ЕС/ № 2016/424 и Наредбата за съществените изисквания и оценяване на съответствието на подсистемите и предпазните устройства за въжени линии. Вещото лице е посочило, че тъй като този тип въжени линии вече не се изработват, при евентуалната им реконструкция не би могла да се запази процесната сграда като габарити и конструкция, а и в този си вид тя няма да отговаря на новите конструкции на механизмите, както и на съществените изисквания за безопасност, съгласно регламента и наредбата. Вещото лице счита, че не е оправдано да се извършва ремонт, тъй като тази сграда не може да се използва за станция на новия лифт. В заключението се сочи още, че фундаментите на стълбовете са част от инфраструктурата на въжената линия, а инфраструктурата е неразделна част от цялата въжена линия и към настоящия момент когато няма яснота каква въжена линия може да се изгради и с какви натоварвания върху опорите /стълбовете/, то не може да се отговори еднозначно при бъдеща реконструкция фундаментите на стълбовете на съоръжението дали ще имат същите параметри като сегашните.
Вещото лице инж. К. е установила, че в сегашното си състояние процесният обект не отговаря на съществените изисквания на строежите, заложени в чл. 169, ал. 1 от ЗУТ, тъй като поради дългосрочна липса на експлоатация и занемарено стопанисване в сградата има конструктивни елементи с намалена или компрометирана носимоспособност, водещи до невъзможност сградата да се използва към настоящия момент не само по предназначение, а и въобще като сграда. Констатирано е от вещото лице, че в сградата липсват всички прозорци и поради това в нея могат да проникнат хора, които биха могли да внесат и запалят горими материали, което създава опасност от възникване на пожар. Според вещото лице състоянието на строежа не отговаря на критериите за хигиенна среда, подходяща за опазване на живота и здравето на хората, тъй като въпреки, че не се ползва и са направени опити за обезопасяването й, съществува реална опасност от падащи части както от фасада, така и от нарушената покривна конструкция. Вещото лице счита, че не са налице и предпоставките на чл. 169, ал. 3 от ЗУТ, тъй като: процесната сграда представлява "потенциално опасен обект", поради нарушена цялост на някои конструктивни елементи, водещи до намаляване на носимоспособността им и при предпоставка, че тя не е изградена в съответствие със съвременните норми и правила за сеизмична активност, няма гаранция, че е възможно при евентуално земетресение да го понесе без съществени поражения, като дори при частично срутване на сградата или падане на отделни нарушени части от конструкцията й, би било възможно да пострадат преминаващи туристи. Съгласно заключението е направен опит частично да се ограничи достъпът на външни лица в процесната сграда, но мерките не са достатъчни – металната мрежа около сградата на места е отделена от покривната конструкция и от там е възможен достъп до покрива и и до вътрешността на сградата, която не отговаря на изискванията по Наредба № РД-02-20-6/19.12.2016 г. за техническите изисквания за физическа сигурност на строежите. Установено е от вещото лице К. при извършен на 05.10.2019 г. оглед, че процесната сграда не се поддържа и е в много лошо физическо състояние – липсват стъкла на всички прозорци, покривът е в изключително лошо състояние и не изпълнява функцията си да предпазва сухи вътрешните пространства, поради което в сградата има течове, нарушаване на наличната мазилка, шпакловка и настилка, както и на места е нарушена целостта на елементи от строителната конструкция. Вещото лице е дало заключение, че всички констатации на административния орган съответстват на действителното състояние на процесната сграда, както и на тези, описани детайлно в приложеното по делото Техническо становище – експертиза на инж. М. /стр. 111-113 от делото/. Според вещото лице, поради това, че на прозорците няма стъкла и на места предпазната мрежа има пробойни, то е възможно да се внесат горими материали и да се предизвика пожар, както и в състоянието, в което се намира сградата, и цялата й конструкция е обхваната от влага, то тя се явява вредна и в санитарно-хегиенно отношение. Съгласно заключението на вещото лице К. описаните в процесната заповед
строително-монтажни работи са възможни и изпълними, но те не са достатъчни, за да бъде приведена сградата в състояние, съответстващо на заложените в чл. 169, ал. 1 и ал. 3 от ЗУТ съществени изисквания към строежите, както и е финансово неоправдано процесната сграда да се ремонтира и възстановява, с цел да бъде запазена. По делото е била допусната и приета съдебно-графологична експертиза с оглед установяване допустимостта на жалбата.
При така установените факти, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна и в срока по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ. Съдът приема, че жалбата е подадена в срок предвид на обстоятелството, че от приетата по делото и неоспорена от страните съдебно-графологична експертиза, който съдът кредитира като компетентно и обективно изготвена, се установява, че "подписът на получател" на известието на доставяне, с което оспорената заповед на 08.10.2018 г. е била връчена на представляващия жалбоподателя – К. К., не е положен от К., както и ръкописният текст "К. " под "име и фамилия на получателя на пратката" в известието за доставяне от 08.10.2018 г., не написан от К. К..
Разгледана по същество, след проверка на административния акт съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 146 от АПК, жалбата е неоснователна по следните съображения:
Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия. Съгласно заповед № СОА17-РД09-622/19.06.2017 г., раздел 2, т. 2. 5. и т. 2. 8., кметът на Столична община, на основание чл. 44, ал. 1, т. 1 и т. 13 от ЗМСМА във връзка с чл. 5, ал. 1 и § 1, ал. 3 от ДР на ЗУТ, е делегирал правомощията си по издаване на заповеди по чл. 195, ал. 4 и назначаване на комисии, които да обследват състоянието на обектите и необходимите ремонтни и възстановителни дейности по чл. 196, ал. 1 ЗУТ на директора на Дирекция "Общински строителен контрол" към Столична община. В тази връзка се явява неоснователно възражението на жалбоподателя, че заповедта е издадена при липса на компетентност и възможност за делегиране на правомощия, тъй като изрично с § 1, т. 3 от ДР на ЗУТ законодателят е предвидил възможност кметът на общината да предостави свои функции по този закон на заместниците си, на главния архитект на общината и на други длъжностни лица от общинската /районната/ администрация, какъвто и безспорно е директорът на Дирекция "Общински строителен контрол". Актът е издаден и в предписаната от закона писмена форма и съдържание за издаване на административен акт - чл. 59, ал. 2 и ал. 3 от АПК, доколкото в ЗУТ няма други специални изисквания. Посочен е издателят на заповедта, адресатът, строежът, по отношение на който е наредено извършването на ремонта, както и са описани съответните ремонтни дейности, които следва да се извършват и е определен срок за това в съответствие с чл. 195, ал. 4 от ЗУТ. Изложени са фактическите и правни основания за издаването й. Мотиви се съдържат, както в самата заповед, така и в приложените писмени доказателства към административната преписка. В тази връзка следва да се има предвид, че се явява неоснователно възражението на жалбоподателя, че не се сочат от административния орган фактически и правни основания за издаването на заповедта, доколкото не е посочено което точно от изброените в седем отделни точки изисквания на чл. 169, ал. 1 от ЗУТ е нарушено. Действително, в оспорената заповед административният орган е посочил, че строежът не е поддържан в техническо състояние, отговарящо на изискванията по чл. 169 от ЗУТ, без да сочи кое от всички изисквания по чл. 169 от ЗУТ не е налице по отношение на процесния строеж. Това обстоятелство обаче не може да обоснове нито липса на мотиви, нито основание за отмяна на заповедта само и единствено на това основание, доколкото от даденото в заповедта описание на техническото състояние на "Горна лифтова станция" е безспорно, че станцията не отговаря на изискванията на чл. 169, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3 и т. 4 от ЗУТ. Изрично също така административният орган е обосновал извод в оспорена заповед, че сградата попада в приложното поле на чл. 195, ал. 4 от ЗУТ, което налага осъществяването на принудителната административна мярка по привеждане на строежа в съответствие с изискванията на чл. 169, ал. 1 от ЗУТ за безопасна експлоатация, хигиена, опазване на здравето и живота на хората, с което отново се въвежда като правно основание чл. 169, ал. 1, т. 2, т. 3 и т. 4 от ЗУТ.
Процесната заповед е издадена и при спазване на административно- производствените правила. От събраните и приети по делото доказателства се установява, че при издаване на оспорения административен акт е била спазена процедурата по освидетелстване на строежите при наличие на обстоятелствата, предвидени в чл. 195, ал. 1 и ал. 4 от ЗУТ, уредена в чл. 196, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ - назначена е комисия, която е извършила оглед на място и е съставила констативен протокол, който е бил връчен на собственика на процесната сграда, на който е било предоставена и възможност за изслушване по реда на чл. 196, ал. 2 от ЗУТ от комисията преди издаване на протокола, както и е била дадена възможност за представяне на независима конструктивна експертиза за техническото състояние и годност на сградата, като видно от съдържанието на същата необходимите строително-монтажни работи, които комисията е предложила да се извършат при ремонта на процесния строеж, са възприети изцяло от така представената от жалбоподателя и възложена от него техническа експертиза на инж. М..
Настоящата съдебна инстанция намира също така за безспорно установено по делото, че при издаване на процесния административен акт правилно е бил приложен от административния орган материално-правния закон и всички наведени от жалбоподателя в тази връзка доводи се явяват недоказани и неоснователни. Разпоредбата на чл. 195, ал. 1 ЗУТ предвижда, че собствениците на строежи са длъжни да ги поддържат в техническо състояние, отговарящо на основните изисквания по чл. 169, ал. 1 и ал. 3 от ЗУТ, да не извършват и да не допускат извършването на промени в тях, които водят или могат да доведат до влошаване на проектните нива на съответствие с изискванията за целия строеж или за отделни негови характеристики. При издаване на заповед отговорният административен орган е длъжен да изследва наличието на горепосочените предпоставки и при констатиране, че обектът не се поддържа в добро състояние и при възможност за поправяне или заздравяване на същия посредством ремонтни и възстановителни работи, следва да издаде заповед по реда на чл. 195, ал. 4 ЗУТ, с която да задължи собственика на строежа да ги извърши в определен срок. От приложената по делото административна преписка и от събраните в хода на съдебното производство доказателства, включително и от протокол № 2/18.09.2018 г. на комисията по чл. 196, ал. 1 ЗУТ, констатациите, в който имат материално доказателствена сила до доказване на противното, съдът намира за безспорно, че процесният строеж не е в добро техническо състояние, застрашен е от самосрутване, както и създава опасност от пожар и е вреден в санитарно-хигиенно отношение, поради което следва да се извършат необходимите ремонтни и възстановителни дейности за поправяне. Настоящият съдебен състав намира за безспорно установено по делото, че процесната "Горна лифтена станция" не е поддържана в добро състояние, както и че техническото й състояние не отговаря на изискванията на чл. 169, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3 и т. 4 и ал. 3, т. 3 от ЗУТ. Констатациите на комисията по чл. 196, ал.
1 от ЗУТ, възприети от административния орган и в оспорената заповед, видно от заключението на вещото К. по приета по делото комплексна съдебно-техническа експертиза, която съдът кредитира като компетентно и обективно изготвена, съответстват на действително състояние на процесната сграда. Видно от заключението на вещото лице К. /по т. 7 и по въпроси, постави от съда в експертизата/ процесната сграда не се поддържа и е в много лошо физическо състояние, като течове и влага са обхванали цялата сграда, довели до значително нарушаване на наличните в сградата мазилки, шпакловки и настилки, както и на места до нарушаване на целостта на елементите от строителната конструкция на сградата, а покривът е в изключително лошо състояние и не изпълнява функцията си и липсват стъклата на всички прозорци. Констатациите на приета по делото комплексна съдебно-техническа експертиза се потвърждават и изготвеното от инж. М. по възлагане на жалбоподателя Техническо становище – експертиза, в което вещото лице дава заключение за "Горна лифтова станция", че е тревожно състоянието на двете монолитни, стоманобетонни колони /от южната страна на едноетажната постройка, при изхода/, за които се налага вземането на спешни мерки, тъй като застрашават от "самосрутване", както и че от санитарно-хигиенно отношение сградата се намира в занемарено състояние. В тази връзка следва да се има предвид, че съдът не споделя становището на инж. М., че липсата на електроподаване и горими материали не създава опасност от пожари, както и че достъпът на случайни лица е сериозно ограничен, поради монтирани метални мрежи и ламарина на всички възможни отвори. Видно от заключението на приетата по делото комплексна съдебно-техническа експертиза състоянието на строежа не отговаря на критериите за хигиенна среда, подходяща за опазване на живота и здравето на хората, тъй като въпреки, че не се ползва и са направени опити за обезопасяването му, съществува реална опасност от падащи части както от фасада, така и от нарушената покривна конструкция. Действително, не е спорно по делото, че процесният строеж не е захранен с електрическа енергия и в него няма горивни материали, но с оглед на това, че се установява липсата на стъкла на всички прозорци, както и че на места предпазната мрежа има пробойни, то е възможно да се внесат горими материали и да се предизвика пожар. С оглед на занемареното състояние на сграда и обхващането на цялата й конструкция от влага, то тя се явява вредна и в санитарно-хигиенно отношение. От друга страна установената по делото от приетата комплексна съдебно-техническа експертиза нарушена цялост на някои конструктивни елементи, водещи до намаляване на носимоспособността им, както и наличието на възможност за достъп до покрива на сградата и вътрешността й правят последната и несъответстваща на изискванията по чл. 169, ал. 3, т. 2 и т. 3 от ЗУТ.
Неоснователно се явява и възражението на жалбоподателя в приложените по делото писмени бележки, че оспорената заповед е нищожна, поради невъзможност за изпълнение на разпоредителната част на процесния акт. От една страна от заключението по приета по делото комплексна съдебно-техническа експертиза се установява, че описаните в процесната заповед строително-монтажни работи, макар и недостатъчни, са възможни и изпълними. По отношение на заключението на вещото лице И. по въпроси № 1, № 2, № 3, № 4, № 5 и № 6 от експертизата следва да се има предвид, че същите касаят възможността за възстановяване в цялост на експлоатационната пригодност на кабинковата въжена линия "К. – К. ", което обстоятелство е ирелевантно към предмета на настоящия правен спор, доколкото същият е в хипотезата на чл. 195, ал. 4 във връзка с ал. 1 от ЗУТ и се отнася само за една от двете лифтови станции на кабинковата въжена линия. Процесният обект – "Горна лифтова станция", макар и да е част от това съоръжение, представлява самостоятелен строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, като видно и от АОС № 444/17.08.1998 г. същият е индивидуализиран и актуван самостоятелно, а не като едно цяло съоръжение. От друга страна разпоредите от административния орган с оспорената заповед ремонтни дейности изцяло възпроизвеждат тези, които са предложени от инж. М. в представената в административното производство от жалбоподателя Техническо становище – експертиза, която е изготвена за целите на това административно производство и възложена именно от жалбоподателя. Не на последно място следва да се има предвид, че обстоятелството и направените от жалбоподателя възражения в тази връзка, че същият има инвестиционни намерения по отношение на процесната сграда и е неоправдано и икономически нерационално да й се извърши ремонт, не са основания да се приеме, че актът е издаден в противоречие с чл. 6 от АПК и се явява несъразмерен.
По изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че оспорената заповед е правилна и законосъобразна, а така подадената жалбата е неоснователна и недоказана и като такава следва да бъде отхвърлена. С оглед изхода на спора и доколкото от процесуалния представител на ответника е претендирано присъждане на юрисконсултско възнаграждение, то жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответника, на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, сумата в размер на 100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Административен съд -
София-град, 24-ти състав

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на [фирма], [населено място], представлявано от изпълнителния директор К. И. К., срещу заповед № РА-20-39/28.09.2018 г. на директора на Дирекция "Общински строителен контрол", като неоснователна. ОСЪЖДА "ВЪЖЕНИ ЛИНИИ" ЕАД, [населено място], с ЕИК[ЕИК], да заплати на СТОЛИЧНА ОБЩИНА сумата в размер на 100 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВАС на РБ в
14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.



СЪДИЯ:

а това е другото решение, което отменя заповедта и това е потвърдено и на втора инстанция от ВАС:

Решение № 5168 от 25.07.2019 г. на АдмС - София по адм. д. № 1440/2019 г.

Решение

№ 5168



гр. София, 25.07.2019 г.


В ИМЕТО НА НАРОДА


АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - СОФИЯ-ГРАД, Второ отделение 58 състав, в публично заседание на 23.05.2019 г. в следния състав:
СЪДИЯ: Снежанка Кьосева



при участието на секретаря Зорница Димитрова, като разгледа дело номер 1440 по описа за 2019 година докладвано от съдията, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 195, ал. 6 и чл. 215 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.
Образувано е по жалба на [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място] срещу заповед № РА-20-40/28.09.2018 г. на Директора на Дирекция "Общински строителен контрол" /Д"ОСК"/ при Столична община /СО/.
С оспорената заповед след като е одобрен Констативен протокол от № 1 от
18.09.2018 г. на Комисията по чл. 196, ал. 1 от ЗУТ, назначена със Заповед № РД-20-16/11.04.2018 г. на Директора на Дирекция "Общински строителен контрол", която е извършила обследване на състоянието на строеж: "Долна лифтова станция на кабинкова въжена линия К. - Копитото", намираща се в УПИ ХІV – лифтова станция, кв. 78, м. "К. ", район "В. ", СО е наредено на [фирма] [населено място], като собственик на строежа да извърши по установения ред ремонт на строежа.
С жалбата се твърди, че не са налице материално правните предпоставки за издаване на заповедта и че заповедта е издадена при съществено нарушение на административно-производствените правила, тъй като липсват мотиви. Оспорва се компетентността на органа, който е издал заповедта, както и правото на ответника да назначава комисия по чл. 196, ал. 2 от ЗУТ. Иска се отмяна на заповедта и присъждане на правените по делото разноски.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуален представител на жалбоподателя. Представени са писмени бележки.
Ответникът – директорът на Д"ОСК", СО, чрез процесуален представител оспорва жалбата като недопустима и неоснователна. Представя писмени бележки. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на размера на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на жалбоподателя.
Софийска градска прокуратура редовно уведомена, не участва в производството.
Съдът като взе предвид събраните доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Страните не спорят, че строеж "Долна лифтова станция на кабинкова въжена линия К. - Копитото", намираща се в УПИ ХІV – лифтова станция, кв. 78, м. "К. ", район "В. ", СО е собственост на [фирма] [населено място]. Този факт се установява и с лист 2 към АОС № 444/17.08.1998 г., на който е отбелязано, че имотът е включен в капитала на търговското дружество [фирма] С. на основание Решение № 21 от Протокол 19/06.12.1996 г. на Столичен общински съвет.
Със заповед от 18.01.2018 г. кметът на район "В. ", СО е назначил комисия със задача да извърши спешна проверка за обследване състоянието на лифтовите съоръжения, разположени на територията на природен парк "В. " и въз основа на констатациите да се изготвят проекти за заповеди, с които да се предложи на Д"ОСК" строежът да се поправи, заздрави или да бъде премахнат.
На 01.02.2018 г. е съставен протокол за външен и вътрешен оглед на Долна лифтова станция на лифта К. – Копитото. На огледа е присъствал и представител на дружеството жалбоподател. На 12.03.2018 г. [фирма] [населено място], чрез К. К. е изразило несъгласие с констатациите в протокола.
За изясняване на фактите и обстоятелствата във връзка с възраженията на дружеството е отправена покана до представителя на съвета на директорите К. К. за изслушване на 11.09.2018 г. Адресатът е уведомен на 30.08.2018 г.
На 18.09.2018 г. е съставен Констативен протокол № 1 от 18.09.2018 г. от комисия, назначена със заповед № РА-20-16/11.04.2018 г. на директора на Д"ОСК", СО. Извършена е проверка на "Долна лифтова станция на кабинкова въжена линия К. - Копитото" на място и по документи. От извършения оглед на място е установено, че носещата конструкция на сградата е компрометирана, фасадните стени и плочи са обрушени и напукани, върху плоския покрив е израснала иглолистна растителност, вратите и прозорците счупени и на тяхно място на първия етаж са поставени ламаринени прегради. Посочено е, че оголената носеща армировка е силно корозирала, което е предпоставка за срутване. Мазилката е изпадала и на много места тухлената зидария е разрушена. Констатирано е, че сградата е в много лошо санитарно-хигиенно отношение, че в сегашното си състояние създава опасност от пожар и че строежът не е поддържан в техническо състояние, отговарящо на изискванията на чл. 169 от ЗУТ. В протокола е посочено, че на 12.09.2018 г. е проведено изслушване на заинтересованите лица, като представителите на дружеството представили техническо становище за състоянието на долна и горна лифтови станции К. – Копитото с твърдението, че двете станции са обезопасени, достъпът е ограничен и има ограждения.
С цитирания констативен протокол № 1 комисията е предложила на директора на Д"ОСК", СО да издаде заповед по реда на чл. 195, ал. 4 от ЗУТ, с конкретни указания какъв ремонт да се извърши на строежа от собственика му.
На 27.09.2018 г. от дружеството е постъпило възражение относно констативен протокол № 1/18.09.2018 г.
С оспорената заповед констативният протокол на комисията от 18.09.2018 г. е одобрен и на основание чл. 195, ал. 4 от ЗУТ, чл. 4, чл. 5 и чл. 6 от Наредбата за принудителното изпълнение на заповеди по чл. 195, ал. 4, ал. 5 и ал. 6 от ЗУТ за поправяне, заздравяване или премахване на строежи или части от тях и чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ е наредено на дружеството да извърши по установения ред ремонт на строеж "Долна лифтова станция на кабинкова въжена линия К. - Копитото", намираща се в УПИ ХІV – лифтова станция, кв. 78, м. "К. ", район "В. ", СО.
В преписката е приложена оценка на експлоатационната и проектна сигурност на строителната конструкция на сградите от лифтово съоръжение "К. въжена линия К. -Копитото", изготвена от специалист – строителен инженер, според която сградата на долна лифтова станция не е застрашена от самосрутване; опасност от пожари няма доколкото електроподаването в обекта е изключено и не се намират "горими" и "поддържащи" горенето материали; от санитарно-хигиенно отношение сградата се намира в крайно занемарено състояние, но достъпът на външни лица е сериозно ограничен, тъй като дружеството е монтирало прегради от метални мрежи и ламарина на всички възможни за достъп места.
Представена е заповед № СОА17-РД09-622/19.06.2017 г. на Кмета на СО, с която се предоставят функции по ЗУТ, ЗУО, ЗУЗСО и по НПОРИМДЕРТСО на длъжностни лица от столичната общинска/районна администрация.
За изясняване на делото е изслушана неоспорена от страните и приета от съда съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещо лице инж. В. Л.. Съгласно заключението на вещото лице сградата на долна лифтова станция м. К. е част от цялото съоръжение: К. въжена линия. При проектното задание от 1962 г. и към 2018 г. съоръжението би могло да се подмени като се реконструира съгласно нормативните изисквания и действащи директиви на ЕС. Сградите на: Долна лифтова станция и Горна лифтова станция са проектно и конструктивно свързани със съществуващата въжена линия. При бъдеща реконструкция вероятността сградата да остане с действащите параметри е малка и е в пряка зависимост от проектното задание на действащите сили. Целесъобразно е да се извърши ремонт на цялото съоръжение съобразен с по-нови изисквания от техническа и технологична гледна точка спрямо изграденото съоръжение, вкл. долна лифтова станция. При обща реконструкция за цялото съоръжение е твърде вероятно фундаментите на стълбовете да нямат същите параметри както досегашните. Съгласно изискванията на чл. 169, ал. 1 и ал. 3 строежа: Долна лифтова станция изпълва изискванията посредством издигната металната ограда около обекта ограничаваща достъпа на външни лица.
Заключението на почерковата експертиза е, че подписът на лицето, положен за получател в известие за доставяне ИД РS 1618 00Т6Е3 3, получено на 08.10.2018 г. и подписът на лицето, положен за получател в известие за доставяне ИД РS 1040 07WМ1S 4, получено на 05.03.2019 г., не са изпълнени и съответно не са положени от К. И. К.. Експертизата не е оспорена от страните.

ПРАВНА СТРАНА

Жалбата е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, която има правен интерес да обжалва издадената заповед, тъй като с нея се засягат нейни права и интереси. Насочена е срещу акт, който подлежи на обжалване по съдебен ред. Предвид заключението на почерковата експертиза следва да се приеме, че жалбата е подадена в срок. Органът доказва датата на връчване на оспорената заповед на дружеството с известие за доставяне ИД РS 1618 00Т6Е3 3, получено на 08.10.2018 г., но със заключението на почерковата експертиза се установи, че подписът за получател не е положен от К. К., представляващ дружеството.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Процесната заповед е издадена от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, поради което не са налице основания за отмяна на акта, съгласно чл. 146, т. 1 от АПК. Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган – директорът на Дирекция "Общински строителен контрол" в съответствие с предоставените му правомощия със заповед № СОА17-РД09-622/19.06.2017 г. на кмета на Столична община във връзка с § 1, ал. 3 от ДР на ЗУТ. Видно от т. 2, подточка 2. 5. от цитираната заповед на кмета на СО на директора на Дирекция "Общински строителен контрол" са предоставени права да издава заповеди за задължаване на собствениците на строежи да извършат в определен срок необходимите ремонтни и възстановителни дейности за поправяне или заздравяване им на основание чл. 195, ал. 4 от ЗУТ, да определя срок за това, както и да допуска предварително изпълнение на заповедта на основание чл. 196, ал. 3 от ЗУТ. Със същата заповед е предоставено и правото на директора на Дирекция "Общински строителен контрол" да назначава комисията по чл. 196, ал. 1 от ЗУТ. В случая тази заповед не е представена по делото.
Оспореният акт обаче не отговаря на изискванията за форма. Писмената форма е външният начин за изразяване на акта, В заповедта като фактическо основание са посочени констатациите с констативния акт. Посочено е, че със сегашното състояние на сградата се създават опасности от пожар и че е вредна в санитарно-хигиенно отношение. Направен е извод, че оголената носеща армировка е силно корозирала, което е предпоставка за самосрутване. От описанието на фактите не става ясно защо със сградата се създават опасности от пожар и защо е вредна в санитарно-хигиенно отношение. От друга страна по делото не бяха представени и доказателства за опасност от пожари, напр. че електроподаването в обекта не е изключено или че в обекта се съхраняват горими или поддържащи горенето материали. Не са посочени и факти от анализа, на които да следва извода, че сградата е в много лошо санитарно-хигиенно състояние. От направеното описание на сградата в заповедта и в констативния акт може да се направи извод, че сградата се намира в крайно занемарено състояние, но от това състояние не следва, че е вредна в санитарно-хигиенно отношение. От друга страна със заключението на вещото лице Л. се установява, че достъпът на външни лица е изцяло ограничен, тъй като съоръжението е оградено с ламаринена ограда и върху оградата са поставени предупредителни надписи. Неясно е и защо според органа оголената носеща армировка е предпоставка за самосрутване. Същевременно вещото лице Л. твърди, че изискванията на чл. 169, ал. 1 и ал. 3 от ЗУТ за строежа: Долна лифтова станция са изпълнени посредством издигнатата металната ограда около обекта, ограничаваща достъпа на външни лица.
Съдът намира, че в случая не е спазено изискването на чл. 59, ал. 1, т. 4 от АПК. Липсват фактически установявания относно изводите, респ. констатациите. Не е достатъчна само констатацията на извършващите проверката, а е необходимо описание на факти, които обосновават наличието на предпоставките по чл. 195, ал. 6 от ЗУТ. Липсват установявания, че обектът застрашава живота и здравето на гражданите, застрашен е от самосрутване, създава условия за възникване на пожар или е вреден в санитарно-хигиенно отношение.
Необходимо е да се посочи, че обстоятелството, че строежът не се експлоатира не означава, че обектът не подлежи на поправяне и заздравяване, ако това е необходимо. Но тази необходимост е обвързана с установяването на техническите характеристики и специфики на строежа - /каквито не се съдържат в оспорената заповед/ обективни факти, от които да се установи, че техническото състояние, не отговаря на основните изисквания по чл. 169, ал. 1 и ал. 3 от ЗУТ. В конкретния случай от съдържанието на протокола и административния акт не става ясно въз основа на какви данни, събрани в административното производство, е направен извод за наличие на предпоставките за ремонт на строежа.
В нормата на чл. 196, ал. 2 от ЗУТ изрично е предвидено, че комисията е задължена да събере всички необходими данни за вида и състоянието на строежа и да изслуша заинтересованите страни, като изслушването следва да предхожда констатациите в съставения протокол. Процедурата по ЗУТ е специална. В случая заинтересованата страна е изслушана, но възражението й и представените доказателства изобщо не са обсъдени. На 12.09.2018 г. е проведено изслушване на заинтересованите страни и е представено техническо становище от специалист, с което се опровергават констатациите на лицата извършили проверката на строежа. Обаче, в констативния протокол, който е съставен на 18.09.2018 г. проверяващите не са изложили аргументи защо не приемат това становище, като изобщо не са го обсъдили, а органът в заповедта бланкетно е посочил, че възражението на дружеството е оставено без уважение, тъй като с него не се опровергават констатациите на комисията.
Не става ясно и защо строежът не е поддържан в добро техническо състояние, отговарящо на изискванията на чл. 169 от ЗУТ. Не е посочено кое от всички изисквания по чл. 169 от ЗУТ не е налице по отношение на процесния строеж.
Съгласно чл. 195, ал. 4 от ЗУТ, за да се задължи собственика да извърши в определен срок необходимите ремонтни и възстановителни дейности за поправяне или заздравяване е необходимо да се установи, че обекта не се поддържа в добро състояние. В случая както в констативния акт, така и в заповедта се говори само за техническото състояние, като и в двата документа липсва констатация, че обекта не се поддържа в добро състояние.
От изложеното следва, че оспорената заповед е издадена при неспазване на установената форма, при съществено нарушение на административно-производствените правила, в противоречие с материално правните норми и с целта на закона. Жалбата е основателна.
При този изход на спора ответникът следва да заплати на жалбоподателя направените по делото разноски в размер на 750, 00 лв. за експертни заключения и за държавна такса. Размерът на адвокатското възнаграждение е оспорен и следва да се определи в съответствие с разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК и чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – т. е. в размер на 600, 00 лв., или общо 1350, 00 лв. за разноски.
Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, СЪДЪТ

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ заповед № РА-20-40/28.09.2018 г. на Директора на Дирекция "Общински строителен контрол" при Столична община.
ОСЪЖДА Столична община да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място] сумата 1350, 00 лева, разноски по делото. Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд на РБ, в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.


СЪДИЯ:

РЕШЕНИЕ

№ 6779
София, 05.06.2020

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България - Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми май две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:	ГАЛИНА СОЛАКОВА
ЧЛЕНОВЕ:	ИЛИЯНА ДОЙЧЕВА ЕМИЛИЯ КАБУРОВА

при секретар	Илиана Венелинова Иванова	и с участието
на прокурора	Христо Ангелов	изслуша докладваното
от съдията	ЕМИЛИЯ КАБУРОВА
по адм. дело № 11698/2019.

Производството е по реда на чл.208 и сл.АПК.
Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Общински строителен контрол" /"ОбСК"/ при Столична община /СО/, чрез процесуалният му представител -ст.юрисконсулт Личев, против решение №5168 от 25.07.2019г. постановено по адм.дело №1440/2019г. на Административен съд София-град, с което е отменена Заповед №РА-20-40/28.09.2018г. на директора на Д"ОбСК" при СО.
Поддържа се искане за отмяна на обжалваното решение като неправилно, поради отсъствие на основания за отмяна на заповедта като незаконосъобразна по чл.146, т.1-5 АПК.
Ответникът: "Въжени линии" ЕАД, гр.София, чрез процесуалния му представител - адв.Петров, оспорва касационната жалба като неоснователна.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба и неправилност на обжалваното решение.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
Пред първоинстанционния съд "Въжени линии" ЕАД,гр.София, са оспорили законосъобразността на Заповед №РА-20-40/28.09.2018г. на директора на Д"ОбСК" при СО, издадена на основание чл.195, ал.4 ЗУТ, с която е одобрен Констативен протокол №1/18.09.2018г. на комосия по чл.196, ал.1 ЗУТ и е наредено на "Въжени линии" ЕАД, като собственик на "Долна лифтова станция на кабинкова въжена линия Княжево-Копитото", да извърши ремонт на строежа, подробно описан в осем пункта.
Съдът, след анализ на доказателствата е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, но в нарушение на формата по чл.59, ал.1, т.4 АПК - непосочване на фактическите обстоятелства въз основа на които са направени изводите, че строежа е вреден в санитарно-хигиенно отношение, че създава опасност от пожар и самосрутване и че не отговаря на техническите изисквания по чл.169, ал.1 и 3 ЗУТ, при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с материално-правните норми и целта на закона. Поради това е отменил заповедта, като незаконосъобразна.
Решението е валидно, допустимо и правилно като краен резултат, но с други мотиви.
Производството пред административния орган е по чл.196, ал.1-3, вр.чл.195, ал.4 ЗУТ спрямо обект: "Долна лифтова станция на кабинкова въжена линия Княжево-Копитото", намиращ се в УПИ XIV-лифтова станция, кв.78, м."Княжево", р-н "Витоша", СО. Разпоредбата на чл.195, ал.4 ЗУТ, дава правомощие на кмета на общината, да задължи собственик на обект по чл.195, ал.1 ЗУТ да извърши в определен срок необходими ремонтни и възстановителни дейности за поправяне или заздравяване, когато обекта не се поддържа в добро състояние или са налице други обстоятелства, които го застрашават от увреждане или разрушаване.
Обектите по чл.195, ал.1 ЗУТ спрямо които е допустимо и възможно предприемането на такива принудителни административни мерки, следва да са строежи по смисъла на §5, т.38 ДР ЗУТ. В случая не е спорно, че конкретизирания в оспорената заповед обект е част от цялостен строеж, който освен сградата на долната лифтова станция включва още сградата на горна лифтова станция и самата въжена линия за превоз на хора, чрез кабинков лифт. Установено е, че целият строеж е спрян и не се експлоатира по предназначение от 1991г., поради настъпила авария. Целта на мерките по чл.195, ал.4, вр.с ал.3 ЗУТ е да бъдат отстранени уврежданията по строежа и същият да бъде заздравен и поправен, за да може да възстанови функцията, за която е създаден. Това би било възможно и целта на закона постигната, ако наредените с процесната заповед ремонтни дейности имаха за предмет не само долната лифтова станция или горната лифтова станция / по отношение на която има данни, че е издадена идентична заповед/, а строежът като цяло, включващ и кабинковата въжена линия, тъй като всички части заедно представляват един строеж - съоръжение на техническата инфраструктура, включващо система от сгради, съоръжения и линейни инженерни мрежи на транспорта, съгласно §5, т.31 ДР ЗУТ. В случая трите части на единният строеж са свързани функционално, поради което ремонтирането само на едната част, в случая долната лифтова станция, без ремонт на останалите, не постига целта за която е създадена разпоредбата на чл.195, ал.4 ЗУТ, а именно възстановяване функцията на строежа и не отговара на принципа за съразмерност на акта по чл.6 АПК. Отремонтирането само на станцията, без кабинковия въжен лифт и на намиращите се в нея технически съоръжения на лифта, е безпредметно действие, тъй като не отговаря на изискванията за ремонт на целия строеж. Наредените дейности биха имали смисъл ако актът съдържаше разпореждане за етапно отремонтиране на всички части на този строеж, започвайки с долната станция като първи етап, но с описание и на следващите етапи спрямо останалите части.
"Станция", по смисъла на §1, т.37 от ДР на Наредбата за безопасна експлоатация и технически надзор на въжени линии / обн.ДВ, бр.58/2014г./, е сграда или конструкция, в която са разположени техническите съоръжения на въжена линия и площадките и местата за качване и слизане, т.е тя няма самостоятелна функция, а обслужва въжения кабинков лифт. Наредбата е в съответствие с Директива 2000/9/ЕО на ЕП и на Съвета от 20.03.2000г. относно въжените линии за превоз на хора /отм./ и заменена с Регламент /ЕС/ 2016/424 на ЕП и на Съвета от 9.03.2016г. относно въжените линии, в сила от 21.04.2018г. А съгласно цитирания регламент "въжена линия" е цялостна система, монтирана на място и състояща се от инфраструктура и подсистеми, използвана за превоз на хора с помощта на въжета.
От изложеното следва, че оспорената заповед, която има за предмет част от описания строеж, а не целият строеж, противоречи на чл.195, ал.4, вр.ал.3 и ал.1 ЗУТ, както и на целта на закона, което я прави незаконосъобразна, на основание чл.146, т.4 и 5 АПК. Поради това, като я е отменил, съдът е постановил правилно решение.
Настоящият състав не споделя изводите на съда за незаконосъобразност на заповедта, поради неспазване на формата и допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Независимо от това нарушението на материалния закон и несъответствие на заповедта с целта на закона, по изложените по-горе мотиви, са достатъчни основания за отмяна на заповедта. Ето защо касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила.
Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл.първо АПК, Върховният админвистративен съд, състав на второ отделение


РЕШИ:


ОСТАВЯ В СИЛА решение №5168 от 25.07.2019г. постановено по адм.дело №1440/2019г. по описа на Административен съд София-град, второ отделение, 58-ми състав.
Решението не подлежи на обжалване.