Доклад за въздействието на фракинга

Публикувам един изключителен доклад за въздействието от фракинга, изготвен по поръчка на правителството на щата Ню Йорк
https://www.health.ny.gov/press/reports/docs/high_volume_hydraulic_fracturing.pdf

Как един лифт продал старите си седалки?

   October 27, 2016
http://www.skiracing.com/premium/the-woodstock-ski-runners-quick-lift
The ski club at Suicide Six in South Pomfret, Vt., sold off the chairs from an old lift as a fundraiser earlier this month and got a quick boost in more ways than one. Woodstock Ski Runners’ board vice president and one of three fundraising organizers, Chris Adams, had to work the morning the lift chairs went on sale.
He got to the office and quickly made the call. “How’s it going?”
The sale was already over. All the chairs sold out in 15 minutes.
Short story: 60 chairs sold, $20,000 raised.
The chairlift had been installed in the early 1970s and will be replaced with a new quad. “There was interest in the chairs,” says Adams, “[but] we didn’t know how much.”
Enough interest to crash their website and leave numerous folks wondering if they had successfully secured one or not. A wait list was created in case any of the confirmed bidders fails to pick up the chair, many of which went to current members of the Ski Runners.
“There were some cool stories,” Adams says. One woman, who had never been to the state of Vermont, bought a chair to give her Woodstock-raised husband for his birthday.
“The Woodstock Inn owns the ski area,” notes Adams. “Inn President and GM Gary Thulander generously donated the chairs to us. There was one condition. At least half the money [has] to go toward the Friday Program.”
That program is a learn-to-ski-and-ride offering at reduced cost for all students in the area schools.
Thulander was enthusiastic in talking up the ski club and ski area. “We’re very excited by the energy going into the ski area,” he says.

The Ski Runners are excited for the upcoming season with the new quad lift, new snowmaking equipment, and a newly named alpine director and head coach, Justin Lillie.
Among other improvements at Suicide Six will be a new start house, something ski racers from around the East will use at the 80^th annual Fisk Trophy Race come Feb. 12.

Детска градина Преспа

Имам едно притеснение: 

„Добри“ инвеститори са решили да строят висока сграда в София, на ул. Шишман и Графа. До тук нищо изненадващо. 

Само дето двете стари сгради, на мястото на които ще е модерният офис билдиг са предназначение за двор на детска градина. Тази детска гради е с адрес ул. „Преспа“ №3. 

Дворчето на детската градина е малко по-голямо от хола ви, а за нормативни изисквания от по 25 квадратни метра на дете по чл. 40 от Наредба №7 дори не може да се говори. 

Само че в момента в целодневна детска градина 113 на ул. Преспа се отглеждат до 220 деца, като за 2015/2016 още толкова са чакащи и неприети.  Не стига това, ами към тази детска градина има и детска ясла СДЯ №1 на ул. „Хан Крум“ №23. Та яслата е с капацитет от 32 деца и списъчен състав от 58, тъй като места в в яслите недостигат.  Тоест при толкова деца са нужни над 6.7 декара двор.  Но имота е 1.3 дка.

Да обобщим - имаме към 270 деца, които имат нужда от нормален двор.  Обищаната обаче, вместо да реши проблема и да отчужди предвидените от 89г имоти, решава да даде разрешение за изработване на нов ПУП Билдинг.  Тази исграда ще хвърля сянка, но какво им пука в общината.

Както се казва: да им е честито на „Бизнес Център Графа“ АД (за драмата с техните реституционни действия, четете тук) и на „Даун Таун Пропъртис“ ЕООД (за които нищо не намерих, освен че са собственици на УПИ III-34002,База за отдих ,м.“Голям Борун“, гр.Доспат, общ.Доспат.)

Така че съществува реална опасност, въпреки уж негативните становища, този НОВ ПУП да си покара път през кривите бюрократични улички на столична община и детската градина да осъмне в сянката на билдинга.

И сега малко за ПУПовете:

През 1989г е направен подробен устройствен план, който предвижда двете къщи на ул. Шишман да бъдат отчуждени, за да се направи двор на детската градина. Хубаво де, само че Главният архитект е допуснал изработването на предложение за изменение на ПУП.  Със заявление за достъп до обществена информация получих копие от тези документи, кито публикувам.  Интересното беше, че поради технически проблем Заповедта на главния архитект не беше достъпна онлайн на страницата на НАГ.

Заповедта на главния архитект за допускане на изработка на проект за изменение на подорбен устройствен план, засягащ УПИ V за ОДЗ, кв. 419, м. „Главен градски център-Зони Г8 и Г10“.

Становището на основание чл. 135, ал.4, т. 1 ЗУТ, относно допуснатия за изработка ПУП. 

Помолих да ме информират и дали има съгласие на всички собственици на имоти по чл. 131, ал. 2, т. 1 ЗУТ, както и на носителите на ограничени вещни права върху тях. По-специално ме интересува дали структурите на Столична Община и на Районната администрация са подали съгласие за изработването на изменението на ПУП. Ето отговорът:

Снимки от имотите, където ще е билдингът:

Борим се с институциите – Столична Община не приема ЗДОИ по майл

From: l...@gmail.com
Date: 2016-09-12 19:16 GMT+03:00
Subject: Re: ZDOI Borisova
To: kmet@sofia.bg, sofia@sofia.bg, info@sofia.bg, Denislava Andreeva , todor.ov@sofia.bg
Cc: priemna@justice.government.bg, pr@justice.government.bg

Уважаема госпожо кмет,

Във връзка с получен от Denislava Andreeva dandreeva@sofia.bg майл на 12.09.2016 в 14:59ч. с който ме уведомява, че мое заявление за достъп до обществена информация следва да бъде подадено на адрес: http://call.sofia.bg/, Ви информирам за следното:

Съгласно чл. 15, ал. 1, т. 4  ЗДОИ с цел осигуряване на прозрачност в дейността на ръководената от Вас администрация и за максимално улесняване на достъпа до обществена информация Вие сте длъжна да публикувате актуална информация, съдържаща адреса на електронната поща, телефона и работното време на звеното в общинската администрация, което отговаря за приемането на заявленията за предоставяне на достъп до информация.  След справка на сайта на Столична Община на адрес http://www.sofia.bg/display.asp?ime=dostap&title=%C4%EE%F1%F2%FA%EF%20%E4%EE%20%EE%E1%F9%E5%F1%F2%E2%E5%ED%E0%20%E8%ED%F4%EE%F0%EC%E0%F6%E8%FF се установи, че на същата няма подобни реквизити, което е нарушение на Закона.  В документ, озаглавен „Указания за достъп до обществена информация в Столична община.“ (http://sofia.bg/pressecentre/foto/Ukazaniya_ZDOI.pdf) все пак е описано отговорното звено в администрация - Направление ''ОБЩИНСКА АДМИНИСТРАЦИЯ'', Дирекция ''ИНФОРМАЦИОННО ОБСЛУЖВАНЕ И ТЕХНОЛОГИИ'', Дирекция ''ИНФОРМАЦИОННО ОБСЛУЖВАНЕ И ТЕХНОЛОГИИ''.  Описано е и работното време.  След известно дирене в друга секция на страницата на общината (http://www.sofia.bg/SO_adm.asp?dir=28) се намира само майл адреса на директора на въпросното звено todor.ov@sofia.bg   (копиран). 

На следващо място трябва да се отбележи, че контактният център работи изключително мудно и бавно, като тотално не се спазват сроковете по Закона ДОИ.  Казвам го, защото имам регистрация в този „прекрасен“ информационен портал и съм потърпевш от услугите му.  

Госпожо Кмет, щом законодателят ми е дал право да ползвам майла, не виждам как Вие можете да ми ограничите правата, още повече че на мен ми е по-удобно да пускам заявленията си от собствения майл и чрез него да кореспондирам с моята администрация, която Вие би трябвало да ръководите. 

Очевидно е, че Вие, като ръководител на администрацията, не сте си свършила работа и не сте осигурили нужното ниво на прозрачност и удобство за гражданите.  Нещо повече, администрацията постоянно забавя отговорите по ЗДОИ, а на края не ми дава входящи номера на същите.  Всичко това са отделни нарушения на Закона ДОИ.  Поради това с настоящето копирам и министъра на правосъдието, за предприемане на действия по компетентност по реда на чл. 43 ЗДОИ.

Напомням, че все още очаквам входящ номер на заявлението си.

Моля да получа входящ номер от Министерство на правосъдието.

С безкрайно уважение към институциите,

Любо

2016-09-12 18:27 GMT+03:00 l...@gmail.com:

Съгласно Закона за достъп до обществена информация запитвания мога да подавам на официялния майл. Моля не ме препращайте към система, която не работи.  Очаквам да получа входящ номер на заявлението си!

2016-09-12 14:59 GMT+03:00 Denislava Andreeva <dandreeva@sofia.bg>:

Уважаеми г-н ......,

на адрес : http://call.sofia.bg/,  можете да подадете заявлението си за достъп до обществена информация.

Поздрави!

From: l...@gmail.com
Sent: Saturday, September 10, 2016 7:51 PM
To: kmet@sofia.bg; sofia@sofia.bg; info@sofia.bg
Subject: ZDOI Borisova

ЗАЯВЛЕНИЕ ЗА ДОСТЪП ДО ОБЩЕСТВЕНА ИНФОРМАЦИЯ

От Любо...........

Адрес за кореспонденция: София 1....., ул. .......... №.., ап...

Имейл: l...@gmail.com

Уважаема госпожо Кмет,

На основание Закона за достъп до обществена информация моля да ми предоставите следната обществена информация, въз основа на която бих могъл да си съставя мнение относно дейността на Столична Община:

1. Моля да получа пълна информация относно всички проекти за инвентарзиция на дървесната растителност в „Борисовата градина“, извършени през последните 4 години.  Моля да уточните кой е възложител, кога е сключен договора, да получа копие от договора, графика за изпълнение, резултати.
2. От медиите разбирам, че е извършена инвентаризация само на една част от Борисовата градина – Обект 2, отдели 6-17.  Защо само за тази част е била възможна такава?  Предвижда ли се за другите части, в какъв срок и с какво финансиране?
3. Моля да получа копие от договора за ландшафтна инвентаризация с „НИС“ ЛТУ
4. Моля да получа копие от заповед №СО15-РД-09-546/30.04.2015г.
5. Моля да ме информирате възнамерява ли общината да извършва санитарни или други почиствания на дървесна или храстова растителност на територията на Борисавата градина?  Моля да уточните сроковете, обемите, предполагаемия обем добит дървен материал, кой и кога ще извърши маркирането, ще се допуска ли по преценка на извършителите отсичане на дървета на място, коя структура ще е възложител, кога ще бъде обявен договор за възлагане и тн.
6. Моля да ме информирате кои административни структури отговарят за поддръжката на дървесната растителност в различните части на парка? С коя заповед и на какво правно основание същата ѝ е била възложена?
7. Моля да получа копие от  паркоустройствения проект от 1999г.  Моля да получа копие и от инвентаризацията от същата година
8. Моля да ме информирате защо не е извършено ново паркоустройство след изтичането на 10 годишния му срок?  Моля да ме информирате защо чак сега се извършва нова инвентаризация?  След като са минали доста години бездействие под ваше ръководство, какви мерки ще предприемете?  Моля да ме информирате чие задължение е било да се възложи нова инвентаризация, за да разбера кой не си е свършил работата?,
9. На стр. 31 от публикуваната обяснителна записка (http://sofiagreencapital.org/wp-content/uploads/2016/09/obqanitelna_zapiska.pdf) са описани редица нарушения.  Какво ще предприемете за тях?  Защо е допуснато това бездействие от ръководената от вас община?  Какви действия ще предприемете и какви санкции, след като това продължаващо бездействие се е случвало и във вашия мандат като кмет
10. Моля да ме информирате с подробна писмена справка относно всички санитарни почиствани в Борисовата градина през последните 4 години, като уточните кой е възложител на дейността, номера и датата на сключени договори, фирмите изпълнители, обемът свършена дейност, кой части от градината са били почистени, колко кубични метра дървесина са били добити и от кои части и за кои периоди, как е била използвана добитата дървесина, били ли са увредени пешеходните алеи, дали са били възстановени, кой и кога е упражнил контрол върху изпълнението на почистването, колко сигнала от граждани за тези сечи сте получили, на базата на какъв документ същите са били започнали, кой е извършил маркирането, допускано ли е било изсичане на дървета по преценка на място и тн.
11. Имали констатирани незаконни сечи в Борисовата градина?  На коя дата са били констатирани, какви протоколи са съставени и какви действия са били предприети?
12. Как влиза в сила в сила разработвания проект (паркоустройствените проекти ) от Лесотехническия университет?  Каква е процедурата и сроковете за неговото приемане?  Какъв ще е неговият обхват?

Моля информацията за трети лица или такава, която може да представлява „търговска тайна“ по смисъла на §1, т.5 от ДР на ЗДОИ да бъде заличена.

Желая да получа заявената информацията на електронен носител (сканирани копия или уърд файлове) по електронна поща: l...@gmail.com

Моля да ми изпратите и входящия номер, под който е заведено настоящето писмо.

С уважение,

Любо

leap into the great unknown

Изпитвам вътрешна потребност за себеизява и за това и аз ще споделя мисли за Brexit, значи на първо място смятам ..................................... освен това ........................................ и излизането само по себе си ........................., което не отхвърля че .......................................... при което Шотландия ......................... Разбира се ................................................. и Германия..................................... следователно Европа .......................................... и да не забравяме че Гърция ..................................................... , но все пак ............................................... а демокрацията …………………….................................. така че …………………………………………. емигрантите ………………………………..…… прочие глобализацията ......................................................................... като отбележим че ЕС ..................................................... , а путинското управление ................................................ при това Китай................................................... като конкурентоспособност …………………………………………….. и пак Германия ……………………………….. , но тук вече икономиката………………………………………………. все пак не знам ………………………………………………………….. и съзерцавайки на запад тази сутрин ………………………………………….явно че е leap into the great unknown ……………………………………………. но най-вече мисля ………………………………………………. на изток обаче ………………………………………… и в въобще, както казал едни британски скиор в Боровец на компирски: „шу стАна“

Банско, Бъчварова и мозъчната хигиена

Управляващите се опитват да прегазят екологичните норми в собствен интерес

Брой 5506 (35) 12 Февруари 2016

http://www.segabg.com/article.php?id=790912
Поведението на управляващите в последните дни по отношение на туризма (макар и не само) е, меко казано, без каквато и да било връзка с нормалните правила. Вярно, че говорим за България, но дори и тук някакво приличие трябва да се спазва.

Първо, по време на заседание на Съвета за развитие при Министерския съвет в сряда вицепремиерът и вътрешен министър Румяна Бъчварова обяви, че се подкрепя намерението да се строи втори кабинков лифт над Банско. Изявлението, за което има и аудиозаписи, часове по-късно бе опровергано от пресцентъра на Министерския съвет. Според него на съвета, в който участват коалиционните партньори и управляващите, било изказано само мнение, че трябва да се вземе решение за концесията на ски зоната. Въпросът бил поставен от шефа на ВМРО Красимир Каракачанов.

Вчера министърът на туризма Николина Ангелкова пък каза, че трябва да се строят нови лифтове и на Банско, и на Витоша. Това не трябвало да става безразборно, но все пак лифтовете били най-екологичният вид транспорт и служели не само на скиорите, а за целогодишен екологичен достъп до планината.

Трябва да бъдат създадени всички предпоставки, за да могат инвеститорите в българските зимни центрове да намерят смисъл в това да инвестират в тях, да направят инфраструктура, "с която да се гордеем. Очевидно е, че навсякъде са недостатъчни и пистите, и лифтовете", рече и министърът на спорта Красен Кралев. 

Т.е. 



позицията на управляващите е повече от ясна 



Въпрос на време е да се вземе съответното решение. Те обаче не смеят да го направят открито, по правилата. Опитват се, ако може да го пробутат между другото. Защо ли?

Снощи в София започна пореден протест срещу опитите да бъде заобиколено екологичното законодателство. Първият голям подобен протест (ако някой е забравил) бе срещу опитите да се разреши безразборно строителство на Витоша. Той бе по времето на първия кабинет "Борисов".

По времето на втория кабинет "Борисов" леко истеричната офанзива идва след като Министерството на екологията върна за преработка новия план за управление на Националния парк "Пирин". Силно оспорван е и планът за управление на Природен парк "Витоша". И двата плана се изготвят от една и съща фирма - "Пролес Инженеринг", като и в двата е залегнало разширение на зоните за туризъм, тоест и 



просичането на нови ски писти и построяването на прилежащи съоръжения



към тях.

И в случая с Пирин, и на Витоша потенциалният инвеститор е един и същ, свързван с председателя на ски федерацията и акционер в ПИБ - Цеко Минев. "Дошли сме до една пресечна точка - държавата да си каже: няма да има зимен туризъм, няма да има ски спортове, и да си носи отговорността за това. Дошъл е този преломен момент - или ще се случва, или не", заяви наскоро той, цитиран от в. "Труд". Няма как да не се види, че на практика върви натиск срещу екологичното министерство буквално да прегази законите.

Проблемите и на Витоша, и в Пирин са добре известни от години. Поне в Пирин сагата се точи още от старта на концесията в началото на века. Според природозащитниците там непрекъснато са били нарушавани правилата, зоната е разширена неправомерно, изградени са съоръжения в нарушение на действащите закони, била е прехвърляна собственост към офшорни компании. На Витоша на практика от години няма никакво развитие, като изключим периодичните скандали с унищожаване на горски площи, с неработещите или работещите, но опасни лифтове.

Това обаче са проблеми, които трябва да бъдат решавани по законен път. Законният път, особено за Пирин, който е част от ЮНЕСКО, изключва предложеното в новия план разширяване на зоните за туризъм. Част от тези разширения, впрочем, освен в територията на парка, преминават и през резервати, където всякаква човешка дейност е забранена. Но това е отделна тема, която навлиза в технически и юридически подробности.

Големият проблем в случая е, че управляващите се опитват 



да наложат политическо решение по екологична тема



Едва ли някой би могъл да обясни смислено защо един коалиционен съвет изобщо се занимава с развитието на една туристическа зона. Паническата реакция на пиарите на Министерския съвет подсказва, че не иде реч само за развален телефон и за грешка на езика, както ни се представяше в началото, а за системна работа срещу екологичните правила. И за откровен лобизъм в полза на една частна фирма. Просто се обсъжда разширяване на зоната на концесията над Банско, за да бъдат узаконени впоследствие извършените досега строежи и да се отвори възможност за нови строежи. 

Нормалната логика за изграждането на една туристическа зона е да има ясен бизнес план, да са направени съответните проучвания за потока от туристи (напук на оптимистичните изказвания на управляващите, те не са особено добри), плановете за развитие да са съобразени и с климатичните промени. Нищо подобно не се случва. Засега виждаме единствено опити екологичните норми да бъдат прегазени в интерес на управниците и на техни фаворити.

Преди повече от 10 години, когато тръгна строителният бум в Банско, с група хора, които обичат българската природа и обичат да бъдат сред нея, стигнахме до общия извод, че е въпрос на "мозъчна хигиена" да не се ходи в Банско, освен при непреодолими обстоятелства - например желание да изкачиш Вихрен. 

Но и за управляващите би трябвало да има предел, отвъд който изказванията и откровеният им лобизъм да не нарушават мозъчната хигиена. Или най-малкото, политическите договорки да не подменят икономическата логика и съществуващите закони. Колкото и да ни говорят обратното, в тези случаи грешки на езика няма.

Качването на Витоша с градски транспорт - невъзможно

От няколко месеца придвижването до Витоша с градски транспорт е невъзможно. От Общината оправдават решението си с намаления интерес на туристите към планината през този сезон.

Посещението на планината се превръща в истински лукс за хората, които нямат лични автомобили или са с ограничени финансови възможности. Причината за това е спряната в началото на зимата автобусна линия 63, която качваше туристите до най-посещаваното място на Витоша - "Златните мостове".

Според Любомир Трифонов, който посещава планината от дете, трябва да се спре трафика на колите и да се осигури достъп само с автобуси.

    "Колата задължително трябва да се остави вкъщи, защото планината се превърна в автопарк. Автобусът замърсява по-малко, отколкото целия този трафик до "Златните мостове", заяви той.

Разказва, че се качил на автостоп. В този ден обаче късметът не е на страната на Стела Димитрова, която от нас разбира, че до "Златните мостове" не се качва рейс. Жената чака на едно място в студа повече от 2 часа, докато дойде маршрутката, за да я закара до града. Тя е твърдо убедена, че липсата на транспорт до там лишава много хора от привилегията, която им се полага.

    "Аз не срещнах днес възрастни хора, което значи, че заради автобуса точно са се отказали да дойдат и да подишат чист въздух. А през лятото са много", сподели тя.

Бизнесът също негодува срещу тази мярка. Хижари и собственици на заведения разказаха пред БНТ 2, че откакто са спрени рейсовете работата им е спаднала с 50%. От Столичната община обясниха, че линията е сезонна и в момента не върви поради намаления интерес към планината и неоправданите разходи, които трябва да се направят, както и липсата, по това време на годината за практикуване на зимни спортове в този район. Скоро и вариантът за качване до "Златните мостове" с маршрутка ще остане в историята.

"От маршрутната линия, която обслужва това направление, постъпи искане за прекратяване на договора от страна на изпълнителя поради констатирана липса на пътници", обясни заместник-кметът Любомир Христов, но обеща: "В началото на пролетта планираме отново да възстановим обслужването. За целия пролетно-летен период, в който има интензивно качване на туристи и велосипедисти."

И докато чакаме да свърши зимният сезон, всеки един от нас трябва да търси свой вариант за достигане до планината.

БНТ2
22.01.2016, 20:20

What is the point of saving endangered species?

It will cost billions of dollars to save all the world's threatened species. What's in it for us?

• By Michael Marshall

http://www.bbc.com/earth/story/20150715-why-save-an-endangered-species?ocid=fbert

14 July 2015

In 1981, mountain gorillas were at rock-bottom. Confined to a small mountain range in central Africa, with humans encroaching on their habitat bringing poaching and civil war,their population was estimated at just 254. They would all have fitted into a single Boeing 747.

Today things look a little better. A survey in 2012 reported that the population was up to 880. That is a big improvement, but it's still only two Boeing 747s of mountain gorillas. They remain critically endangered.

We hear similar tales of woe all the time, from all around the world. Whether it's tigers, pandas, California condors or coral reefs, much of the world's wildlife is under threat. It's initially upsetting, and eventually just numbing.

Is it worth worrying about it all? Sure, it will be sad if there aren't any more cute pandas on the planet, but it's not like we depend on them. Besides, surely it's more important to take care of humans – who, let's face it, have their own problems to worry about – than to spend millions of dollars preserving animals. What, in short, is the point of conservation?

On the face of it, there are plenty of reasons why we shouldn't bother to save endangered species. The most obvious is the staggering cost involved.

One study in 2012 estimated that it would cost $76 billion (£49 billion) a year to preserve threatened land animals. Saving all the endangered marine species might well cost far more. Why should we spend all that money on wildlife when we could spend it to stop people dying of starvation or disease?

It can be particularly hard to understand why anyone would want to preserve animals like wolves, which pose a threat both to people and livestock. Surely there are some species we would be better off without.

Species go extinct all the time anyway. As well as individual species dying out, there have been five mass extinctions that obliterated swathes of species. The most recent one, 65 million years ago, took out the dinosaurs.

If extinction is a natural process that goes on even in the absence of humans, why should we stop it?

One answer is that species are now going extinct far faster than they used to. A recent study estimated that the extinction rate has increased a hundredfold over the last century, and we seem to be to blame.

But beyond that, there's a simple reason to save species: because we want to.

Many of us love the natural world. We think animals are cute, majestic, or just plain fascinating. We love walking in the dappled sunlight of an old forest, or scuba-diving over a coral reef. Who doesn't think mountain gorillas are awesome?

Nature is beautiful, and that aesthetic value is a reason to keep it, just as we preserve artistic masterpieces like the Mona Lisa or Angkor Wat.

The first problem with this argument is that it spells doom for all those animals and plants that people are less fond of: the ugly,  the smelly and the just plain obscure. If we don't find them appealing, they're out.

More fundamentally, it comes from a position of luxury and privilege. It's all very well for a moneyed person in the western world to want to preserve tigers because they're nice to look at, but that doesn't cut much ice with a villager in rural India whose family is in danger from one.

So the fact that some of us find nature beautiful, by itself, won't do. There needs to be a more practical reason to keep species around.

You often hear it said that we should keep ecosystems like rainforests because they probably contain useful things, in particular medicines. The classic challenge is "what if a plant goes extinct that could be the cure for cancer?"

The practice of exploring nature to find commercially useful products is called bioprospecting. It does sometimes lead to useful new things, but it comes with a host of problems.

The first is that we have plenty of ways to find new medicines, which don't involve trekking through thousands of miles of dangerous jungle in the faint hope of finding a miracle plant.

There is also the matter of who controls the knowledge. Often, local people are already aware of the medicinal uses of plants, and object to outsiders trying to co-opt them. Legal battles have been fought over this.

And again, what happens to all the species that don't make useful things like medicines? The blood of mountain gorillas is unlikely to contain a cure for cancer. So this argument, while it has some force, doesn't get us very far.

The big leap forward came in the 1990s, when biologists started outlining all the ways animals and plants benefit us just by being there. These benefits, which most of us take for granted, are called "ecosystem services".

Some of these services are obvious. For instance, there are plants and animals that we eat. Meanwhile, photosynthetic plankton in the sea, and green plants, provide us with the oxygen we breathe.

These are quite direct, but sometimes the services provided can be more subtle. Pollinating insects like bumblebees are an obvious example.

Many of our crop plants rely on these insects to produce seeds, and would not survive – let alone provide us with food – without them. This is why the decline in pollinating insects has provoked so much concern.

To understand how much we rely on ecosystem services, imagine a world where humans are the only species – perhaps in a spaceship far from Earth.

There are no plants releasing oxygen, so you have to engineer a way to make it yourself. So straight away you need a chemical processing plant on board your ship. That same plant will have to make water too.

There is also nothing to eat, so you must artificially make food. You could synthesise chemicals like sugars and fats, but making it appetising would be extremely hard. As of 2015, we can't even make an artificial burger that everyone finds convincing.

Let's not even get started on the microorganisms living in your gut, many of which are beneficial. The point is that, while we could in theory do all these things artificially, it would be very difficult. It is far easier to let the existing wildlife do them for us.

The scale of these ecosystem services, when you add them up, turns out to be extraordinarily large.

In 1997, ecologist Robert Costanza and his colleagues estimated that the biosphere provides services worth around $33 trillion a year. For comparison, they noted that the entire global economy at the time produced around $18 trillion a year.

Five years later, the team took the argument a step further by asking how much we would gain by conserving biodiversity. They concluded that the benefits would outweigh the costs by a factor of 100. In other words, conserving nature is a staggeringly good investment.

By contrast, letting species decline and go extinct looks like a bad move. A 2010 study concluded that unchecked species loss would wipe 18% off global economic output by 2050.

You may perhaps be feeling that all this talk of economics and growth is strange. It's all rather cold and heartless, without any of the love for the natural world that we were talking about earlier. Well, many environmentalists feel the same way.

The environmentalist journalist George Monbiot has been a particularly vocal critic.

Monbiot argues that the valuations are unreliable, which allows those in power to rig the accounting however they see fit. If someone wants to build a road through an important habitat, they can simply overestimate the benefits of the road and downplay those from the wildlife.

"Forests, fish stocks, biodiversity, hydrological cycles become owned, in effect, by the very interests – corporations, landlords, banks – whose excessive power is most threatening to them," Monbiot wrote in 2013.

He may well be right that any such system would be open to abuse. The counter-argument is that without such a system, the abuse happens anyway – which is why many conservation groups now support putting a value on ecosystems.

In fact, one of the good things about the idea of ecosystem services is that it is all-encompassing. As a result, the weaker arguments we mentioned before now start to make some sense.

Take the idea that nature is beautiful and we should preserve it for its aesthetics and wonder. Our pleasure at the beauty of nature can now be thought of as an ecosystem service. Nature provides us with beauty.

You may well ask how we can put a price on that. How do you objectively measure beauty?

Well, you can't, but that doesn't stop us deciding what it's worth. We do it all the time with paintings, music and other forms of art. If we value something and are prepared to pay to have it, then it has value.

To do the same thing with nature, we just need a system that allows us to pay to experience it.

One simple example is safari holidays that take tourists to see mountain gorillas. This is called ecotourism.

The people running those holidays have a clear incentive to keep the animals safe. The gorillas are their livelihood, and running these tours may well pay better than other occupations like farming.

Of course, this idea has its difficulties. Tourists bring unfamiliar diseases with them, which can pose a threat to the gorillas – although facemasks can help. Too many visitors can also disrupt gorilla societies.

But in principle, ecotourism offers a way to make the beauty of nature pay for itself.

This sort of thinking turns our ideas about conservation on their heads, according to the conservation biologist Georgina Maceof University College London in the UK.

Go back to the 1960s, and we were being told to preserve wildlife simply for its own sake. Mace calls this line of thinking "nature for itself".

Fast forward to the 2000s and we are now talking about "nature for people", thanks to the idea of ecosystem services. Even if you don't buy the moral argument that "wild things and places have incalculable intrinsic value", there are hard-nosed practical reasons to save them. You don't have to care about mountain gorillas to appreciate the value of a strong ecotourism industry.

Still, at first glance it does seem like the idea of ecosystem services should push us towards a rather selective approach to conservation. "Let's keep the things the tourists will go and see, and the things that pollinate our crops or otherwise make themselves useful, and the rest can go hang."

But there is another way of looking at it.

Let's consider the mountain gorillas. They live in a mountain range where the trees are covered with thick forests. If we want to preserve the gorillas, we also have to preserve the ecosystem they live in.

Some of this is obvious. The gorillas need plants to eat, so we must ensure those are there.

But we also can't let the area be overrun by inedible weeds. That in turn means keeping most of the other animals, as they will shape the plant community.

The mountain gorillas are part of a wider network of species, and it's difficult to separate them from it. Wiping out one of these species might not make much difference, or then again it might cause a chain reaction that alters the entire ecosystem. It's hard to predict the effect of killing off a species unless you go ahead and kill it – and then it's too late to reverse it.

So if we decide to save the mountain gorillas, by extension we are also choosing to preserve the particular habitat they live in and the majority of the species that live alongside them.

At this point many people balk. It's one thing to pay to save awesome mountain gorillas, they say, but now we have to pay out to save a bunch of trees, shrubs and insects too? Maybe those gorillas aren't such a good investment after all.

However, there are good reasons to keep the forests, and not just because they support the mountain gorillas.

Forests on hillsides provide a number of useful services that we don't always appreciate. In particular, they help ensure a regular water supply.

Everyone knows that the weather is changeable. Sometimes you get too much rain, which means floods. At other times there isn't enough, which means drought. Both are dangerous.

Trees on the hills help smooth this out, ensuring a more reliable supply of fresh water. This is good news for people living on the lowlands.

For this to really work, the forest needs to be reasonably stable. It's no use if it sometimes dies back suddenly just when really heavy rains come. It needs to be resilient.

Ecologists have amassed evidence that ecosystems with a wider range of species are more stable and resilient, and less prone to sudden die-backs. This has a startling implication. A tiny, obscure worm may not be doing anything that's obviously useful to humans, but it is probably supporting the ecosystem it lives in – and that ecosystem will be providing services.

Whether you put it in economic terms or not, science is telling us that ecosystems provide us with a host of things we can't do without, and that the more diverse each ecosystem is, the better.

So for our own good – both in terms of practical things like food and water, and less physical needs like beauty – we should protect them.

Of course, human society is part of the ecosystem too, and you won't find many people willing to get rid of us. As a result, many conservationists now say that we can't preserve nature without first figuring out how doing so will be good for humans, because any conservation scheme needs popular support.

Equally, we can't take care of ourselves without also preserving nature, because we need it for so many things. In specific situations we might choose to favour one or the other, but overall we have to do both.

This is a new way of thinking about conservation. It's not "nature for itself", because it's explicitly about helping people. It's also not quite "nature for people", because it's not just a matter of the direct goods that ecosystems offer us.

Instead it's about seeing human society and wild ecosystems as one inseparable whole. Mace has called this perspective "nature and people".

This doesn't mean preserving every last species, which we couldn't do even if we tried. It's also not about keeping things exactly the same, because that's impossible too.

But it does mean ensuring that ecosystems are as rich and diverse as possible. That will be good for them, and good for us.