Повода на настоящият отговор (Изготвен от Дирекция Природен Парк Витоша) е статията „Над полите на Витоша”от бр.37 2009 на вестник Капитал, който в рамките на правото на орговор любезно ни даде възможност да разпръснем няколко от масовите заблуди и митове за Природният парк Витоша, намерили отражение и в коментираната статия.
Витоша е не само планината намерила място в герба на столицата и любимо място за отдих на нейните жители, но и една от първите защитени територии у нас и най-старият парк на Балканският полуостров. Той е създаден през 1934 година на площ от 6 600 ха заемащи високата част на планината на основата на отчуждени през 1927 година гори и пасища, за които държавата заплаща над 3 милиона златни български лева. От тогава и до момента тези територии са били публична собственост и не е имало нито един ден луфт в законодателството който да промени този факт. Независимо дали става дума за Царство България, за Народната република или за днешната Република винаги паркът Витоша е бил приеман за една от най-значимите защитени територии у нас. Естествено близостта със столичния град винаги е носил ползи като по-голямо финансиране, масова обществена подкрепа и инвестиции в наука, но и вреди – един от първите актове на Народната република е увеличаване на зоната за строителство и премахване на забраните с цел опазване на водите съществуващи в първият устройствен документ на защитена територия у нас – Правилника за управление на парка от 1938г. По-паметливите софиянци сигурно си спомнят и тихите скандали които разтърсваха социалистическият планов ред в средата на 80те години, когато се „установи”, че незаконно в границите на биосферния резерват Бистришко бранище е построена писта Лалето, лифт, сгради, бунгала и други съоръжения свързани със универсиадата и първото ни неуспешно кандидатстване за домакин на зимна олимпиада.
Новата демокрация не промени низходящата тенденции в управлението на парка . Те започнаха с тихото изключване на незаконно построените писта и лифт Витошко лале от резервата, евтината приватизация на хотелите в планината, практическото закриване на общинската паркова администрация, прекатегоризацията на парка от народен в природен независимо от 90% подкрепа на обществото за превръщането на парка в национален, реституцията в парка (недържавната собственост заема над 30% от неговата територия) и скандалните застроявания на Златните мостове и Копитото. Единствената подкрепа която намери парка бе факта, че за планината се създаде и прие План за управление който регламентира всички основни дейности в нея и закона за защитените територии задължи изпълнителната власт да създаде паркова администрация.
През последните две години, не без помощта на една група заинтересовани от приватизацията на планината лица, се разпространяват редица заблуди, които е добре да бъдат разпръснати, за да не остане истината :
Заблуда първа – Планът за управление на Природният парк не е добър.
Обикновено след подобно твърдение се очаква някакво доказателство или пример, но те никога не следват. Хора които не са чели нито един план за управление раздават оценки над труда над 200 проектанти, научни работници и преподаватели от ВУЗ създали един от най-добрите планови документи у нас. Плана се зачерква с лека ръка от банкери, скиори и спортни журналисти, че човек си помисли,че плановете за управление са им любимото им четиво с което стават и лягат. До момента не се е чул нито една отрицателна реакция от професионалистите в бранша, нещо повече този план изготвен от Националният център за регионално развитие при МРРБ се превърна в еталон при подготовката на зонирането и режимите и за други подобни планове.
Заблуда втора – Планът за управление няма графична част.
Планът има графична част и тя е по-подробна от тази например в Общият устройствен план на София. Вярно е че ако нямате компютър няма как да я видите освен в схемите съхранявани в МОСВ, дирекцията на парка и общините. Графичната част е разработена в географска информационна система и плана за управление е първият план разработен в такава подробност. За всеки имот са определени допустими и препоръчителни дейности, като най-малката картируема единица е с площ от 10 кв.м. – подробност на която няма нито един общ устройствен план. До момента дирекцията на парка е размножила плана за управление в електронен вариант заедно с графичната му част в няколко хиляди екземпляри и разпространила сред собствениците и ползвателите в парка.
Заблуда трета - Планът има противоречащи се разпоредби.
За радост няма такива. В плана има пропуснати проблеми като движението на АТВ в планината или поставянето на клетки за мобилните оператори, но разпоредбите му са съгласувани вътрешно и разпространението на заблудата се дължи по-скоро на недоволството от ясните забрани за строителство, отколкото на проблеми в режимите му.
Заблуда четвърта – Планът може да се тълкува от всеки.
Както и при законите, така и при плановете за управление, всеки може да си обяснява техните разпоредби, но изпълнителната и съдебна власт контролира спазването им. Разбираемо е желанието на строители и проектанти да наложат собствените си виждания какво се казва в плана за управление, но закона разпорежда, че единствено Дирекцията на парк прилага този документ. Ако на някой не му харесва този факт, нека промени законите, но докато това стане плана ще се прилага с цялата сила на закона на територията на парка Витоша.
Заблуда пета – Много ще е полезно да се направи Общ устройствен план за Природен парк Витоша.
Територията на парка в е отразена в общите устройствен планове на София и Перник и няма как да се изготвя общ устройствен план само на парка. Ако някой иска да променя предвижданията им – то той трябва да го направи чрез промени в Закона за устройство и застрояване на столична община.
Заблуда шеста – Много ще е полезно да се изготви нов план за управление на парка
Желанието да се преодолеят забраните за ново строителство в парка стигнаха до насаждане на идеята да се дадат милиони левове публични средства, които да се използват за приемането на нов план за управление, когато от действието на действащия десет-годишния план са минали само четири години. Нещо което трудно би могло да се определи като целесъобразно като знаем, че 9 от всички 11 природни парка нямат все още свои планове за управление в нарушение на Закона за защитените територии изискващ тяхното приемане в три годишен срок. Още по трагична е ситуацията при плановете за управление на защитени зони от НАТУРА 2000 мрежата. Там нито една от над 300 защитени зони няма план за управление, като по този начин се спъва възможността на собствениците на земеделски земи и гори да получават компенсации по линията на НАТУРА 2000.
Заблуда седма – Плановете ремонтират алеите и сградите в парка.
Ако приемането на един план променяше реално нещо България отдавна щеше да е изградила комунизма, втората атомна централа и плавателни канали по билото на Стара планина и между Силистра и Варна. За да се случва нещо освен план трябват и средства. Не може държавата да отдели за последната година 150 хиляди лева за всички дейности в парка и 300 000 лева за ски спорт само край х.Алеко и да се чудим защо алеите не са ремонтирани или пътищата са в окаяно състояние. Дирекцията на природният парк разчита основно в дейностите си на средства по европейски проекти, дарения и доброволен труд които осигуряват в отделни години до 80% от необходимите разходи. Единствената вълшебна пръчка с която плановете се реализират са средствата, и колкото повече пари се отделят за планове толкова по-малко остават за работа на терен. За действащият план за управление на парка са отделени повече средства отколкото за всички разходи в парка през последните 5 години.
Заблуда осма – В природният парк може да се изгради законно ски-зона
Законите за устройство на територията и за защитените територии са категоризирани – спортните комплекси и зони са урбанизирани територии и не може да има такива в защитените територии. В парка Витоша могат да се карат ски, даже в плана има и подзона за ски-спорт и туризъм, но основното предназначение на тази територия е опазване на природата, а ски – туризма е допустим при условия недопускащи увреждането на природните ценности. Ако някой иска да изгражда ски-зона край Алеко, законният път е тя да се изключи от площта на парка и след изменение на Общият устройствен план на столицата да се реализира урбанизацията на планината.
Заблуда девета – Спазването на законите и планът за управление е крайна и екстремистка позиция
Всяко демократично общество се основава на уважение на закона и правилата. Те са еднакви за всички. Желанието на отделни ‘юридически субекти да не прилагат законите и правилата спрямо тях и промотирането му от медиите е ерозиране на общественият договор и стъпка към плутократични и деспотични форми на управление.
Заблуда десета – Ски лифтовете и влекове на Витоша имат уредено право на строеж
Териториите върху които те са изградени са държавни от 1927 година и са част от горския фонд на България. В архивите на Държавната агенция по горите липсват данни някога да е предоставяно законно право на строеж за тези обекти. Нещо повече за част от тях има данни за незаконното им построяване. В информационните меморандуми за приватизация на дружествата изрично е посочено, че сградите се приватизират без право на строеж а самите лифтове със стълбовете са описани в движимите вещи на дружеството. През 2008 година Дирекцията на парка изиска всеки ползвател и собственик да представи документи доказващи правото им на ползване върху държавните гори. До момента не е депозиран нито един документ който да доказва съществуващо право на строеж на лифт или влек.
Заблуда единадесета – Дирекцията на парка спира ремонта на лифтовете
Планът за управление поощрява ремонта и модернизирането на лифтовите съоръжения. За последните 10 години в дирекцията е постъпило едно единствено искане за модернизиране на лифт – това на Министерство на икономиката за лифт Романски. Процедурата завърши успешно и Министерството можеше да модернизира лифта, ако имаше средства. От настоящият собственик на лифтовете – Витоша ски АД до момента не е постъпило нито едно искане за подобно действие.
Заблуда дванадесета – Съществува Специализиран подробен устройствен план (СПУП) за ски и туристическа зона Алеко
Дирекцията на парка е участвала във всички официални процедури по разработването на този СПУП, но така и не можа да се запознае с него. Даже на заседанието на Експертния екологичен съвет на Регионалната инспекция по околната среда и водите в София разглеждащ доклада за екологична оценка при молба да видим плана който обсъждаме, след 10 минутно конфузно суетене се установи, че такъв план не е депозиран в инспекцията и нейните експерти са готвили становището си само на базата на доклада от фирмата наета от инвеститора.
Заблуда тринадесета – Всички държавни и местни власти подкрепят изработването на Специализиран подробен устройствен план, само Дирекцията на парка се противопоставя
До момента за този конфликтен проект ни е известно да се декларира подкрепа единствено от организации и фирми свързани с председателя на Българската федерация по ски, като БФС, БОК и сдружение „Природата за хората”. В рамките на процедурите по обществено обсъждане на екологичната оценка, включително и в дирекцията на парка, се депозираха множество отрицателни становища от научни работници от БАН, неправителствени организации, ски училища, хотелиери, ресторантьори и обикновени граждани. Решението на Регионалната инспекция по околна среда по реда на Закона за опазване на околната среда се обжалва от Държавната агенция по горите, частни фирми, неправителствени организации и от Дирекцията на парка.
Заблуда четиринадесета – Една концесия на център „Алеко” ще реши проблемите на парка и мястото на ски спорта в него.
Територията в която разглежда СПУП има частна, общинска, манастирска и държавна собственост и няма как с една процедура да се създаде монопол на частно лице върху недържавните гори. Тази територия е гора по закона за горите, който допуска концесии в горите свързани само и единствено с ползването на дървесина. Така, че без промяна на закона за горите
Заблуда петнадесета – Положителното решение на Регионалната инспекция по околната среда и водите разрешава предложения СПУП по всички екологични закони.
Обжалваното решение на РИОСВ София допуска по нататъшно процедиране по реда на закона за опазване на околната среда, но не и по реда на закона за защитените територии. По него действат ограниченията на действащия план за управление и решението на РИОСВ не може да ги промени. Самото решение на РИОСВ София реално променя организацията на над 3/4 от планираната територия и логиката изисква коренно променения проект (ако има такъв) да се подлежи на нова оценка.
Непознаването на множеството законови разпоредби и желанието да се представи една частна стопанска инициатива за проект от първостепенен обществен интерес лесно обраства с полуистини и заблуди, особено когато става въпрос за едно от най-големите богатства на столицата. Дано не сме лоши пророци, но се опасяваме че безкритичното разпространение на тези заблуди са стъпка за приватизацията на парка Витоша, действие за което вече имаме достатъчно признаци.
Тома Белев
Витоша е не само планината намерила място в герба на столицата и любимо място за отдих на нейните жители, но и една от първите защитени територии у нас и най-старият парк на Балканският полуостров. Той е създаден през 1934 година на площ от 6 600 ха заемащи високата част на планината на основата на отчуждени през 1927 година гори и пасища, за които държавата заплаща над 3 милиона златни български лева. От тогава и до момента тези територии са били публична собственост и не е имало нито един ден луфт в законодателството който да промени този факт. Независимо дали става дума за Царство България, за Народната република или за днешната Република винаги паркът Витоша е бил приеман за една от най-значимите защитени територии у нас. Естествено близостта със столичния град винаги е носил ползи като по-голямо финансиране, масова обществена подкрепа и инвестиции в наука, но и вреди – един от първите актове на Народната република е увеличаване на зоната за строителство и премахване на забраните с цел опазване на водите съществуващи в първият устройствен документ на защитена територия у нас – Правилника за управление на парка от 1938г. По-паметливите софиянци сигурно си спомнят и тихите скандали които разтърсваха социалистическият планов ред в средата на 80те години, когато се „установи”, че незаконно в границите на биосферния резерват Бистришко бранище е построена писта Лалето, лифт, сгради, бунгала и други съоръжения свързани със универсиадата и първото ни неуспешно кандидатстване за домакин на зимна олимпиада.
Новата демокрация не промени низходящата тенденции в управлението на парка . Те започнаха с тихото изключване на незаконно построените писта и лифт Витошко лале от резервата, евтината приватизация на хотелите в планината, практическото закриване на общинската паркова администрация, прекатегоризацията на парка от народен в природен независимо от 90% подкрепа на обществото за превръщането на парка в национален, реституцията в парка (недържавната собственост заема над 30% от неговата територия) и скандалните застроявания на Златните мостове и Копитото. Единствената подкрепа която намери парка бе факта, че за планината се създаде и прие План за управление който регламентира всички основни дейности в нея и закона за защитените територии задължи изпълнителната власт да създаде паркова администрация.
През последните две години, не без помощта на една група заинтересовани от приватизацията на планината лица, се разпространяват редица заблуди, които е добре да бъдат разпръснати, за да не остане истината :
Заблуда първа – Планът за управление на Природният парк не е добър.
Обикновено след подобно твърдение се очаква някакво доказателство или пример, но те никога не следват. Хора които не са чели нито един план за управление раздават оценки над труда над 200 проектанти, научни работници и преподаватели от ВУЗ създали един от най-добрите планови документи у нас. Плана се зачерква с лека ръка от банкери, скиори и спортни журналисти, че човек си помисли,че плановете за управление са им любимото им четиво с което стават и лягат. До момента не се е чул нито една отрицателна реакция от професионалистите в бранша, нещо повече този план изготвен от Националният център за регионално развитие при МРРБ се превърна в еталон при подготовката на зонирането и режимите и за други подобни планове.
Заблуда втора – Планът за управление няма графична част.
Планът има графична част и тя е по-подробна от тази например в Общият устройствен план на София. Вярно е че ако нямате компютър няма как да я видите освен в схемите съхранявани в МОСВ, дирекцията на парка и общините. Графичната част е разработена в географска информационна система и плана за управление е първият план разработен в такава подробност. За всеки имот са определени допустими и препоръчителни дейности, като най-малката картируема единица е с площ от 10 кв.м. – подробност на която няма нито един общ устройствен план. До момента дирекцията на парка е размножила плана за управление в електронен вариант заедно с графичната му част в няколко хиляди екземпляри и разпространила сред собствениците и ползвателите в парка.
Заблуда трета - Планът има противоречащи се разпоредби.
За радост няма такива. В плана има пропуснати проблеми като движението на АТВ в планината или поставянето на клетки за мобилните оператори, но разпоредбите му са съгласувани вътрешно и разпространението на заблудата се дължи по-скоро на недоволството от ясните забрани за строителство, отколкото на проблеми в режимите му.
Заблуда четвърта – Планът може да се тълкува от всеки.
Както и при законите, така и при плановете за управление, всеки може да си обяснява техните разпоредби, но изпълнителната и съдебна власт контролира спазването им. Разбираемо е желанието на строители и проектанти да наложат собствените си виждания какво се казва в плана за управление, но закона разпорежда, че единствено Дирекцията на парк прилага този документ. Ако на някой не му харесва този факт, нека промени законите, но докато това стане плана ще се прилага с цялата сила на закона на територията на парка Витоша.
Заблуда пета – Много ще е полезно да се направи Общ устройствен план за Природен парк Витоша.
Територията на парка в е отразена в общите устройствен планове на София и Перник и няма как да се изготвя общ устройствен план само на парка. Ако някой иска да променя предвижданията им – то той трябва да го направи чрез промени в Закона за устройство и застрояване на столична община.
Заблуда шеста – Много ще е полезно да се изготви нов план за управление на парка
Желанието да се преодолеят забраните за ново строителство в парка стигнаха до насаждане на идеята да се дадат милиони левове публични средства, които да се използват за приемането на нов план за управление, когато от действието на действащия десет-годишния план са минали само четири години. Нещо което трудно би могло да се определи като целесъобразно като знаем, че 9 от всички 11 природни парка нямат все още свои планове за управление в нарушение на Закона за защитените територии изискващ тяхното приемане в три годишен срок. Още по трагична е ситуацията при плановете за управление на защитени зони от НАТУРА 2000 мрежата. Там нито една от над 300 защитени зони няма план за управление, като по този начин се спъва възможността на собствениците на земеделски земи и гори да получават компенсации по линията на НАТУРА 2000.
Заблуда седма – Плановете ремонтират алеите и сградите в парка.
Ако приемането на един план променяше реално нещо България отдавна щеше да е изградила комунизма, втората атомна централа и плавателни канали по билото на Стара планина и между Силистра и Варна. За да се случва нещо освен план трябват и средства. Не може държавата да отдели за последната година 150 хиляди лева за всички дейности в парка и 300 000 лева за ски спорт само край х.Алеко и да се чудим защо алеите не са ремонтирани или пътищата са в окаяно състояние. Дирекцията на природният парк разчита основно в дейностите си на средства по европейски проекти, дарения и доброволен труд които осигуряват в отделни години до 80% от необходимите разходи. Единствената вълшебна пръчка с която плановете се реализират са средствата, и колкото повече пари се отделят за планове толкова по-малко остават за работа на терен. За действащият план за управление на парка са отделени повече средства отколкото за всички разходи в парка през последните 5 години.
Заблуда осма – В природният парк може да се изгради законно ски-зона
Законите за устройство на територията и за защитените територии са категоризирани – спортните комплекси и зони са урбанизирани територии и не може да има такива в защитените територии. В парка Витоша могат да се карат ски, даже в плана има и подзона за ски-спорт и туризъм, но основното предназначение на тази територия е опазване на природата, а ски – туризма е допустим при условия недопускащи увреждането на природните ценности. Ако някой иска да изгражда ски-зона край Алеко, законният път е тя да се изключи от площта на парка и след изменение на Общият устройствен план на столицата да се реализира урбанизацията на планината.
Заблуда девета – Спазването на законите и планът за управление е крайна и екстремистка позиция
Всяко демократично общество се основава на уважение на закона и правилата. Те са еднакви за всички. Желанието на отделни ‘юридически субекти да не прилагат законите и правилата спрямо тях и промотирането му от медиите е ерозиране на общественият договор и стъпка към плутократични и деспотични форми на управление.
Заблуда десета – Ски лифтовете и влекове на Витоша имат уредено право на строеж
Териториите върху които те са изградени са държавни от 1927 година и са част от горския фонд на България. В архивите на Държавната агенция по горите липсват данни някога да е предоставяно законно право на строеж за тези обекти. Нещо повече за част от тях има данни за незаконното им построяване. В информационните меморандуми за приватизация на дружествата изрично е посочено, че сградите се приватизират без право на строеж а самите лифтове със стълбовете са описани в движимите вещи на дружеството. През 2008 година Дирекцията на парка изиска всеки ползвател и собственик да представи документи доказващи правото им на ползване върху държавните гори. До момента не е депозиран нито един документ който да доказва съществуващо право на строеж на лифт или влек.
Заблуда единадесета – Дирекцията на парка спира ремонта на лифтовете
Планът за управление поощрява ремонта и модернизирането на лифтовите съоръжения. За последните 10 години в дирекцията е постъпило едно единствено искане за модернизиране на лифт – това на Министерство на икономиката за лифт Романски. Процедурата завърши успешно и Министерството можеше да модернизира лифта, ако имаше средства. От настоящият собственик на лифтовете – Витоша ски АД до момента не е постъпило нито едно искане за подобно действие.
Заблуда дванадесета – Съществува Специализиран подробен устройствен план (СПУП) за ски и туристическа зона Алеко
Дирекцията на парка е участвала във всички официални процедури по разработването на този СПУП, но така и не можа да се запознае с него. Даже на заседанието на Експертния екологичен съвет на Регионалната инспекция по околната среда и водите в София разглеждащ доклада за екологична оценка при молба да видим плана който обсъждаме, след 10 минутно конфузно суетене се установи, че такъв план не е депозиран в инспекцията и нейните експерти са готвили становището си само на базата на доклада от фирмата наета от инвеститора.
Заблуда тринадесета – Всички държавни и местни власти подкрепят изработването на Специализиран подробен устройствен план, само Дирекцията на парка се противопоставя
До момента за този конфликтен проект ни е известно да се декларира подкрепа единствено от организации и фирми свързани с председателя на Българската федерация по ски, като БФС, БОК и сдружение „Природата за хората”. В рамките на процедурите по обществено обсъждане на екологичната оценка, включително и в дирекцията на парка, се депозираха множество отрицателни становища от научни работници от БАН, неправителствени организации, ски училища, хотелиери, ресторантьори и обикновени граждани. Решението на Регионалната инспекция по околна среда по реда на Закона за опазване на околната среда се обжалва от Държавната агенция по горите, частни фирми, неправителствени организации и от Дирекцията на парка.
Заблуда четиринадесета – Една концесия на център „Алеко” ще реши проблемите на парка и мястото на ски спорта в него.
Територията в която разглежда СПУП има частна, общинска, манастирска и държавна собственост и няма как с една процедура да се създаде монопол на частно лице върху недържавните гори. Тази територия е гора по закона за горите, който допуска концесии в горите свързани само и единствено с ползването на дървесина. Така, че без промяна на закона за горите
Заблуда петнадесета – Положителното решение на Регионалната инспекция по околната среда и водите разрешава предложения СПУП по всички екологични закони.
Обжалваното решение на РИОСВ София допуска по нататъшно процедиране по реда на закона за опазване на околната среда, но не и по реда на закона за защитените територии. По него действат ограниченията на действащия план за управление и решението на РИОСВ не може да ги промени. Самото решение на РИОСВ София реално променя организацията на над 3/4 от планираната територия и логиката изисква коренно променения проект (ако има такъв) да се подлежи на нова оценка.
Непознаването на множеството законови разпоредби и желанието да се представи една частна стопанска инициатива за проект от първостепенен обществен интерес лесно обраства с полуистини и заблуди, особено когато става въпрос за едно от най-големите богатства на столицата. Дано не сме лоши пророци, но се опасяваме че безкритичното разпространение на тези заблуди са стъпка за приватизацията на парка Витоша, действие за което вече имаме достатъчно признаци.
Тома Белев
Няма коментари:
Публикуване на коментар