Рекапитулация

След повече от три години водене на блога „Спаси Витоша” и почти 200 публикации, с над 50 собствени анализа и още толкова напълно авторски материяли реших, че е време на направя равносметка:

За тези 40 месеца самотно блогване си спечелих доста недоброжелатели, една две заплахи, десетки обвинения, че съм платен и няколко въпроса от жена ми „къде са парите, дето ти плащат?” Е, проблемът беше само, че все още не мога да отговоря на жена ми ;) Всичко останало е наред. Спечелих също така няколко нови и ценни приятелства, така че мисля, че съм „напред”.

За съжаление обаче нещата се развиват все в лоша посока.
Въпреки усилията ми и тези на други хора и наистина е необходимо повече. Поради това от днес блогът „Спаси Витоша” има нов, втори автор в лицето на Мария. Тя също е скиор от съвсем малка и е генетично свързана с планината. Бидейки магистър антрополог и докторант по етнология, аз се надявам тя да даде допълнителна перспективи към проблема, чрез анализ на народопсихологията и отношението на българина към природата и планината. Защото щом „зелените” послания са закодирани в химна, знамето, народните песни и митове на нашия народ, значи има надежда все пак да се осъзнаем и да имаме едно по-уважително отношение към планината. Надявам се с нейна помощ да достигнем до отговора на въпроса „Защо софиянци искат да се унищожат ски традициите на Витоша за сметка на няколко лъскавки рекламки и заведения с плазми?” Двамата с Мария, а и много от вас сигурно, помним как навремето си оставяхме съвсем спокойно раниците на бора до х. Алеко, помним и атмосферата на „Спас”, не сме забравили и колко важен е пазарът за ски пред ст. „Юнак” – не само като чисто градска традиция, но и като отражение на планинския принцип за взаимопомощ. Може би сега много хора и да предпочитат новите магазини, но навремето просто нямаше от къде другаде да си купиш ски... Така че много какво има да се анализира къде изчезнаха истинските скиори и планинари и с какво бяха купени „прагматичните”.

Тук не говоря за очарованието на носталгията, а за липсата на мисъл и осъзнаване на взаимовръзките между планината и човека. Защото тази неделя, когато бях на Алеко се случи нещо доста изумително за мен, което е илюстративно за тази психологическа подмяна у практикуващите този прекрасен спорт: Както си седяхме и говорихме току пред хижата едно момче на около 13-14 се блъсна в мен. За щастие само си носеше екипировката, а не се спускаше. Разбира се, може да се е разсеяно нещо, но от друга страна почти нямаше хора на плаца, така че се изискваше определено напъване, за да ме уцели. Е, аз се усмихнах и му казах, че в такива ситуации поне е редно да ми каже извинявай, като предполагах, че и майка му, с която вървеше заедно, ще го насърчи в тази посока, но не биде...

Така че това е положението. Хора, които нямат елементарна култура, те ще имат глас при одобряването на лифтове, които са анти ски и анти Алеко. В този смисъл нужно е да разберем какво ги тласка, за да не продължим с втората серия на този много тъжен филм за ските.

Но да не униваме, имаме ново попълнени, а както показва скромният ми опит – дори и най-малкото усилие, винаги бива възнаградено с времето. Така че колкото и мощни да са „Витоша ски” АД и ПИБ, то шепа обикновени скиори и граждани винаги можем да се изправи насреща им успешно и достойно. Да е хаирлия!