Осми март 1988 година. Преди 24 години на тази дата е сформирана първата неформална гражданска организация на Прехода.
Преди повече от 30 години започва обгазяването на град Русе – през август-септември 1981 година. Трябва да минат шест години, за да се проведе първият протест – майките в Русе излизат и искат чист въздух за децата си. След още една година в София се сформира Общественият комитет за екологична защита на град Русе. В Дома на киното на осми март се прожектира документалният филм „Дишай”, реж. Юри Жиров, направен по историята за протестите на майките от Русе. Присъствалите на прожекцията спонтанно се обединяват около идеята да се сформира гражданска инициатива, която да протестира против режима.
Аналогиите със случващото се днес, 2012 година, са плашещо много. Отново граждански обединения се опитват де преборят Голиат (властта). Отново „по установения ред” до всички медии се предава становище за какво може или не може да се говори в публичната среда. Отново борбата за промяна е свързана със здраве и околна среда. Отново гражданите, които се противопоставят на неправдата са наречени предатели, агенти на чужди държавни интереси и т.н.
На осми март 2012 година граждани в София ще изразят своята „благодарност” към властта, към силните на деня, за тяхната грижа за здравето и благоденствието на българските деца. Трябва ли гражданите на България да чакат години, да се видят последиците от промените в Закона за горите. Трябва ли да бъдем свидетели на нови природни и социални катаклизми, за да се събудим и да кажем „Не” на властта?
Преди повече от 30 години започва обгазяването на град Русе – през август-септември 1981 година. Трябва да минат шест години, за да се проведе първият протест – майките в Русе излизат и искат чист въздух за децата си. След още една година в София се сформира Общественият комитет за екологична защита на град Русе. В Дома на киното на осми март се прожектира документалният филм „Дишай”, реж. Юри Жиров, направен по историята за протестите на майките от Русе. Присъствалите на прожекцията спонтанно се обединяват около идеята да се сформира гражданска инициатива, която да протестира против режима.
Аналогиите със случващото се днес, 2012 година, са плашещо много. Отново граждански обединения се опитват де преборят Голиат (властта). Отново „по установения ред” до всички медии се предава становище за какво може или не може да се говори в публичната среда. Отново борбата за промяна е свързана със здраве и околна среда. Отново гражданите, които се противопоставят на неправдата са наречени предатели, агенти на чужди държавни интереси и т.н.
На осми март 2012 година граждани в София ще изразят своята „благодарност” към властта, към силните на деня, за тяхната грижа за здравето и благоденствието на българските деца. Трябва ли гражданите на България да чакат години, да се видят последиците от промените в Закона за горите. Трябва ли да бъдем свидетели на нови природни и социални катаклизми, за да се събудим и да кажем „Не” на властта?
Няма коментари:
Публикуване на коментар