Публикувам една интересна и доста обширна статия от в. Капитал със заглавие "Да отхапеш парче от парка"
Около 5% от територията на страната има огромна притегателна сила за инвеститорите
От известно време в интернет циркулира писмо, което кара всеки с малко зелен нюанс в политическото си мислене бурно да се възмущава и да обмисля я протест пред парламента, я блокиране на някоя централна улица. Документът е изпратен до Министерския съвет, а подателят е неизвестен. Тезата в него обаче е пределно ясна - да се извадят 12% от територията на национален парк "Пирин" и от защитата на ЮНЕСКО.
Някои се усъмниха в автентичността на осемте неподписани страници в полза на ски туризма. Още повече че те се появяват точно когато вече се прави огромен жест към инвеститорите с промените в Закона за горите, известни като поправката "Витоша ски". Която на практика ще бетонира собствениците на ски съоръжения за дълъг период от време.
От Министерския съвет обаче потвърдиха, че подобно искане има и то е от началото на годината. Основната версия за произхода на писмото дойде от Министерството на околната среда и водите (МОСВ). Според експертите от ведомството на Нона Караджова автор на текста е неправителствената организация "Природата за хората и регионите", в която членуват и общините Банско, Разлог и Сапарева баня (Истината е, че тази организация се казва по друг начин - "НАЦИОНАЛНО ГРАЖДАНСКО СДРУЖЕНИЕ ПРИРОДАТА ЗА ХОРАТА" и че в нея НЕ членуват общини). И която организира наскоро демонстрация пред парламента в полза на промените в Закона за горите. Безсмислена инициатива предвид факта, че премиерът Бойко Борисов и редица представители на кабинета така или иначе от месеци се изказват в безпогрешен синхрон в полза на разрастването на ски курортите.
В началото на годината МОСВ също е представило своето виждане в Министерския съвет за НП "Пирин". Ведомството не намира за целесъобразно да се правят промени на границите на природния парк. Сериозната политическа подкрепа за инвеститорите в ски туризма напоследък обаче прави позицията на министерството да изглежда самотна. Гаранции, че то ще бъде подкрепено от другите министерства и премиера, няма.
Около 5% от територията на България попада в различни категории защитени зони (ако не броим мрежата "Натура 2000") и инвеститорският интерес към тях винаги е бил огромен. Те създават много работа на съдилищата и депутатите. Първите неведнъж са произвеждали шокиращи решения в полза на инвеститорите, а вторите често са обвинявани в лобизъм и обслужване на конкретни интереси. Служителите в системата на екологията от години негласно коментират, че по отношение на тази сфера натискът за взимане на едно или друго решение е огромен. Така не е никак изненадващо, че проектите в защитените територии са съпътствани със съмнения за нарушаване на правилата в тези зони от инвеститорите и протести от страна на неправителствените организации и граждани.
Според екозащитниците първата фаза на овладяване на защитените територии вече е приключила с реституцията и приватизацията на станциите и съоръженията в парковете. Сега интересът е насочен към бъдещето и гарантирането на правата за ползване в дългосрочен план. Смените в ръководствата на паркове и предстоящото разработване на нови планове за управление на защитените зони прави темата още по-актуална. Така например очакванията са, че след отстраняването на досегашния директор на природен парк "Витоша" Тома Белев, инвеститорът "Витоша ски" ще има възможността да прокара проекта си за ски зона, като се промени плана за управление на парка (т.е. какво може и какво не може да се прави и в какви мащаби), така че той да не е пречка за пистите. Ръководните места в администрациите на парковете сега са по-атрактивни и поради големите средства, които ще се усвояват по оперативна програма "Околна среда".
Липсата на ясни правила за инвестициите в тези зони и противоречивата практика, правят така, че в крайна сметка успяват онези бизнесмени, които работят със силната подкрепа на политици и държавни чиновници. Това създава неприятното усещане за хаос и корупция.
В следващите текстове обобщаваме какво точно привлича вниманието на бизнеса и на общините към тези територии, както и основните проблеми на тези защитени зони.
1. Голям курорт - голяма писта
Желанието за разработване на проекти в парковете нарастват правопропорционално с безразборното строителство на хотели в зимните ни курортни градове. Особено драстични в това отношение са Банско и Разлог. "Няма стратегическо планиране за развитието на курортите и запазването на природата. Повечето градове имат общи устройствени планове само за градската част и нямат такива за общината. Общините Банско и Разлог например са в такова положение и това е причина долината на двата града, които са в подножието на парк "Пирин", да е разделена на малки подробни устройствени планове (ПУП-ове). Освен че така застрояването е безконтролно, за всеки един от хотелите РИОСВ издава отделни разрешителни", казва Александър Дунчев от Асоциацията на парковете в България (Не забравяйте, че сега се изменя ЗУТ и съгласно ЗИД ЗУТ § 35. В чл. 109 се правят следните изменения и допълнения:Когато няма действащ общ устройствен план, извън границите на урбанизираните територии подробен устройствен план за един поземлен имот или за група поземлени имоти може да се разработва за и се изреждат изключенията, но те ще позволят стройтелството на всякакви видове атракционни и хотели). По думите му точно това презастрояване е причината за натиска за строителството на ски писти, които са вече на територията на парка. Пример в това отношение е легловата база на Банско. Към 2010 г. тя е била 17 хил. легла при изискването в ОУП за ски зоната капацитетът да не надхвърля 8 хил. легла.
Резултатът от опита за привличане на повече туристи са множество нарушения на концесионния договор на концесионера "Юлен" АД (и "Витоша ски", и "Юлен" са свързани с акционера в Първа инвестиционна банка Цеко Минев). През 2004 г. от дружеството внасят в МОСВ искане за построяването на два нови лифта и писти. Министерството обаче прехвърля въпроса за решение на РИОСВ - Благоевград, които дават разрешение за строителството на седалковите лифтове "Платото1-север" и Бъндеришка поляна – Коларски път и на двете писти "Платото-1-север" и "Платото-2-юг". Според справка на МОСВ от средата на миналата година ски пистата "Платото-1" е незаконна и за изграждането й няма разрешение на министъра на околната среда. Втората писта пък е в нарушение на изискването по ОВОС за 30 м максимална ширина. По подобен начин неправомерно са разширявани и повечето писти в курорта. Друга справка на директора на национален парк "Пирин" Владимир Мечев сочи, че от 2001 г., когато е сключен договорът с "Юлен", до 2011 г. са констатирани 17 различни нарушения на Закона за защитените територии, незаконно строителство и незаконна сеч, а наложените глоби са в размер на 56 500 лв. Миналата година министърът на екологията Нона Караджова призна, че концесионерът на ски зоната в Банско е превишил с 64.7 хектара площта, която по договор е 99.5 хектара. А еколозите от коалицията "За да остане природа в България" изчислиха, че изсечените в нарушение на концесионния договор гори са 65 хектара.
Проблем с прекомерното застрояване вече има и съседната община Разлог. Там засега има заявено едно инвестиционно намерение за изграждането на ски курорт, но то е на етап екологична оценка. Става въпрос за проекта на строителната фирма "Балканстрой" АД за строителството на ски и голф комплекс "Кулиното". Проектът предвижда изграждането на горф игрище и ски писти и лифтове на площ от около 1000 хектара, като почти всички съоръжения са в границите на Националния парк "Пирин". През 2008 г. експертният съвет по устройство на територията към областния съвет в Благоевград одобрява предварителния план за застрояване и плана за регулация на "Ски и голф комплекса – Кулиното", но от екологичното министерство предупреждават областната управа в Благоевград, че са дали това одобрение в нарушение на нормативната уредба по околна среда, защото проектът няма екологична оценка и оценка за съвместимостта по Закона за биологичното разнообразие. Освен че по-голямата част от предвидените за изграждане ски съоръжения попадат в границите на парк "Пирин", проектът предвижда едно от трасетата за лифт да минава през резервата "Баюви дупки – Джинджирица". Планът за управление на националния парк не предвижда изграждането на нови ски писти освен тези за ски зоната на Банско. За резерватите пък има пълна забрана за строителни дейности. Все пак инвеститорът е възложил изготвянето на екологична оценка, но по неофициална информация от БАН тя е отрицателна. По този проект засега е изградено само голф игрището. Останалата част е спряна, но съдбата му си остава неясна, защото очевидно се ползва с подкрепата на община Разлог и областната управа на Благоевград.
В рамките на община Банско в ход е и още един проект за изграждане на ски зона – Добринище. Решението за стартирането на проекта беше взето от общинския съвет на Банско през 2009 г. За строителството му общината създаде смесено акционерно дружество "Добринище – БГ" като съакционер в него е фирмата "Орбел дивелопмънт" на строителния предприемач Николай Галчев. Проектът предвижда изграждането на три седалкови лифта източно от връх Безбог, като половината от тях попадат в границите на парка. Засега проектът чака одобрението на министерството на околната среда.
Бившият директор на природен парк "Витоша" Тома Белев има и още едно обяснение за апетитите за изграждане на ски курорти в защитените територии. "В тези територии държавата е инвестирала – има изградена инфраструктура, хората са свикнали да използват тази територия и инвеститорите се възползват от това", казва Белев. "Защо примерно не вземат да построят някъде встрани един ски курорт?", пита реторично той.
За разлика от "Пирин" за другия национален парк - "Рила", има повече намерения, отколкото реално реализирани проекти. От тях най-амбициозният беше "Супер Боровец". Проектът беше обявен през 2005 г., а първата му копка, при която участва лично тогавашният премиер Сергей Станишев, беше направена през 2007 г. "Супер-Боровец" предвиждаше строителството на 19 км ски писти, 10 нови лифта, хотели и ваканционни имоти в района Самоков - Боровец - Бели Искър. А като инвеститори на проекта в дружеството "Рила-Самоков 2004" АД са "Боровец инвестмънт" ЕАД (с дял от 67%, поделен между фонда Equest Investments Balkans Ltd. и Държавния фонд на Султанат Оман), община Самоков (с 25%) и "Главболгарстрой" (8%). Един от проблемите обаче е, че дружеството "Бороспорт", което беше част от "Мултигруп", обжалва проекта. Освен това то притежава концесията за ски съоръженията и пистите. Засега единственият видим резултат от проекта е изграждането на един по-голям хотел, 7 по-малки и едно вилно селище до пистата на "Ястребец"3.
Апетити за изграждането на ски курорт в имаше и бизнесменът Христо Ковачки, чрез курорта "Искровете–Говедарци–Мальовица". Близки до него фирми даже участваха в замяната на около 3 000 дка гори от държавния горски фонд. Проектът получи и екологична оценка преди две години, но беше стопиран от министерството на екологията заради несъвместимост с "Натура 2000". Реализирането на проекта допълнително се усложнява и от наложения мораториум да се строи върху заменени гори.
Другият проект за изграждане на ски курорт беше около с. Паничище и Сапарева баня. Инвеститор на проекта "Паничище - Езерата - Кабул" и проекта за лифт между хижите "Пионерска" и "Рилски езера" беше "Рила спорт". От дружеството дори обявиха, че ще инвестират в проекта 140 млн. лв. Обявяването на проекта тогава предизвика масови протести от страна на екологичните организации, защото инвеститорите тогава успяха да направят незаконно просека, която използваха за ски писта. Проектът им влезе в ОУП на община Сапарева баня, но беше спрян от министерството на околната среда.
2. Разделяй и владей
Неясната собственост е едно от слабите места на парковете и то често се използва от инвеститорите. В страната има три национални и 11 природни парка, както и редица резервати и защитени местности с определен статут (виж инфографиката). Разликата между трите национални парка ("Рила", "Пирин" и "Централен Балкан") и 11-те природни парка е, че при първите собствеността е държавна, а при останалите може да бъде всякаква. През годините процесът на реституцията успява да изключи някои земи от парковете. Така например 70% от територията на природен парк "Рилски манастир" принадлежи на Българската православна църква. А самият парк е просто изкуствено отделен от границите на национален парк "Рила", в които така или иначе се намира. В този случай управлението на природните дадености около "Рилски манастир" е обект на двоен контрол, защото всички дейности трябва да бъдат съобразени и с плана, и с църквата. "На територията на парка строителство никога не е било разрешено, заявки за строителство никога не е имало, защото трябва да се преговаря и с църквата, а тя е консервативна", твърди бившият директор Вангел Аврамов.
Съвсем не консервативно се развиват нещата в "Странджа". Там интересите на частните собственици на земя винаги са били насочени към продажба заради високите цени на имотите по черноморското крайбрежие, за строителство на хотели и ваканционни селища. Друга схема да бъде постигнато това е чрез купуването на земеделска земя в рамките на парка и смяна на предназначението й впоследствие. Във времето ръководството на "Странджа" е имало спорове с общините Царево и Малко Търново заради апетити за продажба на части от парка, които дори са публична собственост.
Неясната собственост на места дори се превръща във възможност за ликвидирането на защитени територии. През 2006 г. Върховният административен съд успява да ликвидира защитената местност Камчийски пясъци като такава. Аргументът, че малка част от границата й е неясен, успя да отмени решението за нейното създаване от 14 февруари 1980 г. Малко след това по същата схема се направи опит по отношение на природен парк "Странджа". Собствениците на земи в защитената територия, подпомагани активно от тогавашния кмет на Царево Петко Арнаудов, атакуваха в съда решението на министерството на екологията за обявяването на Странджа за природен парк. За да се спре тази практика, МОСВ се вижда принудено да промени Закона за защитените територии, така че да не се допуска обявените за такива местности до 2007 г. да бъдат обжалвани.
Докато беше кмет на Сливен, Йордан Лечков пък имаше една фикс идея - общината да управлява природния парк "Сините камъни". И независимо че експерти му обясняваха, че това е абсурд и законово няма как да стане, общинският съвет гласува решение да бъде предприета процедура за безвъзмездно прехвърляне
на държавния имот на общината. Разбира се, това решение беше атакувано от областната управа и Сливенският административен съд го отмени. Идеята на Лечков тогава едва ли е била от загриженост за парка, защото горе-долу по същото време гръмна скандал с реституиран имот от 20 дка в границите на парка "Сините камъни". В случаят предизвика съмнения за схема за изкупуване на имоти от определени лица. Фактите по него станаха публично достояние благодарение на служителите в дирекцията на парка.
И още нещо любопитно – сред конкурсите за 8 от общо 11-те директори на природните паркове е и този за управляващ на парк "Сините камъни". Парадоксалното е, че Агенцията по горите обяви окончателните резултати за всички още в четвъртък, но без името на бъдещия директор на "Сините камъни". За поста се явиха сегашният директор Иван Иванов и Ирина Петрова. По времето на кметския мандат на Лечков тя е била лесничей на общинските гори.
3. Паркът не е само дървесина
Освен място за ски спускания парковете са и източник на ресурси. Огромен натиск през последните няколко години например идва по линия на използването им за паша. Оперативните програми на Европейския съюз предвиждат даването на средства за тази дейност на животновъди, като желаещите са хиляди. Експерти разказаха, че на отделни места се стига дори до тегленето на жребий за използването на даден терен, а границите да се очертават в присъствието на нотариус. Само в Национален парк "Централен Балкан" през миналата година са дадени 300 разрешителни за 23 хил. овце, 4500 крави, 1700 коня. Плащанията са символични. Така например в защитената местност цената е 50 ст. на декар, а в общинските пасища - 3-4 лв.
Реките и изграждането на минивецове също привличат инвеститорите. Подходящ за целите на водната енергия е природен парк "Русенски Лом" например. Проектите там обаче така и не видяха бял свят след недоволство от страна на неправителствени организации.
Използването на парковете като източник на ресурси всъщност е нещо нормално и допустимо, като параметрите на консумацията се разписват в плановете за управление на защитената територия. Проблемът е, че няма достатъчно служители в системата на парковете или регионалните екоинспекции към МОСВ, които да контролират дали всичко се прави в рамките на позволеното. Така преди няколко години дори биорезерват "Купена", намиращ се на няколко километра над град Пещера, който е под закрилата на ЮНЕСКО, стана обект на брутална сеч.
В България т.нар. горски (един брой) трябва да се грижи за контрола на около 1500 хектара. От пролетта на миналата година отпадна и ангажиментът на държавната охрана да пази и недържавните гори. Така на практика много от частните и общинските земи останаха на произвола на бракониерите. Със сериозен контрол могат да се похвалят само ловните стопанства, които бяха дадени под аренда на частни фирми. Доколко обаче моделът е ефективен, все още не може да се каже. Освен това не всеки парк има ловни стопанства, отдадени под аренда, а незаконният добив на дървесина не би трябвало да бъде обект на техния контрол.
4. Терен за АЕЦ, тунели, магистрали...
Друг проблем на някои от парковете е, че могат да станат терен за изграждането на големи инфраструктурни проекти. Така например прословутият "гьол" (по Бойко Борисов) на АЕЦ "Белене" попада в рамките на природен парк "Персина" или за да бъдем по-точни - частта от атомната централа, която попада на територията на община Свищов е изключена от парка, но тази, в рамките на община Белене, е останала в защитената територия. Природният парк все още няма план за управление, а като причина се сочи именно проектът на новата атомна централа. "От АЕЦ "Белене" искат в плана да залегне категорично, че има подробен устройствен план за площадката, че е направена Оценка за въздействието върху околната среда, всички необходими разрешителни за съпътстващата мрежа и т.н., за да си гарантират, че няма да имат проблеми за в бъдеще", обясниха от МОСВ. Междувременно регионалното министерство е отправило предложение от плана за управление на парка да отпаднат всички текстове, които засягат режими и норми, свързани със строителството на централата, като предложението е прието.
Голям инфраструктурен проект попада и в границите на Природен парк "Българка". Става дума за тунела под Шипка, за който вече е минала оценката за съвместимост. Първоначалните намерения бяха трасето да е изцяло през тунел, но впоследствие плановете се промениха и сега част от шосето ще минава през територията на природния парк. От МОСВ обясниха, че това ще засегне местообитанието на мечки, но в относително малък размер.
Високоскоростна градска магистрала пък ще минава през най-малкия природен парк "Златни пясъци", намиращ се на 17 км на север от Варна. "Най-големите проблеми в момента идват от Общия устройствен план на град града, който предполага обходния път да минава в тунел под парка", казва директорът на "Златни пясъци" Юлия Тамбуркова. Това обаче е територия на свлачища и идеята прави проекта освен скъп и труден за реализация и в някаква степен опасен за самия парк.
5. Финансиране на едро
Другият голям интерес, който предизвикват парковете, е по линия на финансирането, което получат защитените територии от оперативна програма "Околна среда". По думите на еколози конкурсите за директори на защитените територии не са важни само по линия на инвестиционните интереси в съответната местност, но и за бъдещото усвояване на парите. Досега да си директор на парк не беше сред най-атрактивните служби. Средно бюджетите им са по около 100 хил. лв. на година. В природен парк "Витоша" годишно се падат по 6 евро на хектар. Столичният парк се води един от богатите в България. За сравнение - в Германия парите за управление на защитените зони са по 300 евро за същата площ. Еврофондовете предвиждат за периода 2007 – 2013 г. за биоразнообразие да се инвестират 202 млн. лв., като до момента от тях са договорени 80 млн. лв. От началото на годината обаче започна прякото договаряне със регионалните екоинспекции, природните и националните паркове. Подадените проекти са за опазване на различни видове, подобряване на туристическите услуги, изграждане на системи за наблюдение в горите и т.н. в момента се разглеждат от министерството.
Около 5% от територията на страната има огромна притегателна сила за инвеститорите
От известно време в интернет циркулира писмо, което кара всеки с малко зелен нюанс в политическото си мислене бурно да се възмущава и да обмисля я протест пред парламента, я блокиране на някоя централна улица. Документът е изпратен до Министерския съвет, а подателят е неизвестен. Тезата в него обаче е пределно ясна - да се извадят 12% от територията на национален парк "Пирин" и от защитата на ЮНЕСКО.
Някои се усъмниха в автентичността на осемте неподписани страници в полза на ски туризма. Още повече че те се появяват точно когато вече се прави огромен жест към инвеститорите с промените в Закона за горите, известни като поправката "Витоша ски". Която на практика ще бетонира собствениците на ски съоръжения за дълъг период от време.
От Министерския съвет обаче потвърдиха, че подобно искане има и то е от началото на годината. Основната версия за произхода на писмото дойде от Министерството на околната среда и водите (МОСВ). Според експертите от ведомството на Нона Караджова автор на текста е неправителствената организация "Природата за хората и регионите", в която членуват и общините Банско, Разлог и Сапарева баня (Истината е, че тази организация се казва по друг начин - "НАЦИОНАЛНО ГРАЖДАНСКО СДРУЖЕНИЕ ПРИРОДАТА ЗА ХОРАТА" и че в нея НЕ членуват общини). И която организира наскоро демонстрация пред парламента в полза на промените в Закона за горите. Безсмислена инициатива предвид факта, че премиерът Бойко Борисов и редица представители на кабинета така или иначе от месеци се изказват в безпогрешен синхрон в полза на разрастването на ски курортите.
В началото на годината МОСВ също е представило своето виждане в Министерския съвет за НП "Пирин". Ведомството не намира за целесъобразно да се правят промени на границите на природния парк. Сериозната политическа подкрепа за инвеститорите в ски туризма напоследък обаче прави позицията на министерството да изглежда самотна. Гаранции, че то ще бъде подкрепено от другите министерства и премиера, няма.
Около 5% от територията на България попада в различни категории защитени зони (ако не броим мрежата "Натура 2000") и инвеститорският интерес към тях винаги е бил огромен. Те създават много работа на съдилищата и депутатите. Първите неведнъж са произвеждали шокиращи решения в полза на инвеститорите, а вторите често са обвинявани в лобизъм и обслужване на конкретни интереси. Служителите в системата на екологията от години негласно коментират, че по отношение на тази сфера натискът за взимане на едно или друго решение е огромен. Така не е никак изненадващо, че проектите в защитените територии са съпътствани със съмнения за нарушаване на правилата в тези зони от инвеститорите и протести от страна на неправителствените организации и граждани.
Според екозащитниците първата фаза на овладяване на защитените територии вече е приключила с реституцията и приватизацията на станциите и съоръженията в парковете. Сега интересът е насочен към бъдещето и гарантирането на правата за ползване в дългосрочен план. Смените в ръководствата на паркове и предстоящото разработване на нови планове за управление на защитените зони прави темата още по-актуална. Така например очакванията са, че след отстраняването на досегашния директор на природен парк "Витоша" Тома Белев, инвеститорът "Витоша ски" ще има възможността да прокара проекта си за ски зона, като се промени плана за управление на парка (т.е. какво може и какво не може да се прави и в какви мащаби), така че той да не е пречка за пистите. Ръководните места в администрациите на парковете сега са по-атрактивни и поради големите средства, които ще се усвояват по оперативна програма "Околна среда".
Липсата на ясни правила за инвестициите в тези зони и противоречивата практика, правят така, че в крайна сметка успяват онези бизнесмени, които работят със силната подкрепа на политици и държавни чиновници. Това създава неприятното усещане за хаос и корупция.
В следващите текстове обобщаваме какво точно привлича вниманието на бизнеса и на общините към тези територии, както и основните проблеми на тези защитени зони.
1. Голям курорт - голяма писта
Желанието за разработване на проекти в парковете нарастват правопропорционално с безразборното строителство на хотели в зимните ни курортни градове. Особено драстични в това отношение са Банско и Разлог. "Няма стратегическо планиране за развитието на курортите и запазването на природата. Повечето градове имат общи устройствени планове само за градската част и нямат такива за общината. Общините Банско и Разлог например са в такова положение и това е причина долината на двата града, които са в подножието на парк "Пирин", да е разделена на малки подробни устройствени планове (ПУП-ове). Освен че така застрояването е безконтролно, за всеки един от хотелите РИОСВ издава отделни разрешителни", казва Александър Дунчев от Асоциацията на парковете в България (Не забравяйте, че сега се изменя ЗУТ и съгласно ЗИД ЗУТ § 35. В чл. 109 се правят следните изменения и допълнения:Когато няма действащ общ устройствен план, извън границите на урбанизираните територии подробен устройствен план за един поземлен имот или за група поземлени имоти може да се разработва за и се изреждат изключенията, но те ще позволят стройтелството на всякакви видове атракционни и хотели). По думите му точно това презастрояване е причината за натиска за строителството на ски писти, които са вече на територията на парка. Пример в това отношение е легловата база на Банско. Към 2010 г. тя е била 17 хил. легла при изискването в ОУП за ски зоната капацитетът да не надхвърля 8 хил. легла.
Резултатът от опита за привличане на повече туристи са множество нарушения на концесионния договор на концесионера "Юлен" АД (и "Витоша ски", и "Юлен" са свързани с акционера в Първа инвестиционна банка Цеко Минев). През 2004 г. от дружеството внасят в МОСВ искане за построяването на два нови лифта и писти. Министерството обаче прехвърля въпроса за решение на РИОСВ - Благоевград, които дават разрешение за строителството на седалковите лифтове "Платото1-север" и Бъндеришка поляна – Коларски път и на двете писти "Платото-1-север" и "Платото-2-юг". Според справка на МОСВ от средата на миналата година ски пистата "Платото-1" е незаконна и за изграждането й няма разрешение на министъра на околната среда. Втората писта пък е в нарушение на изискването по ОВОС за 30 м максимална ширина. По подобен начин неправомерно са разширявани и повечето писти в курорта. Друга справка на директора на национален парк "Пирин" Владимир Мечев сочи, че от 2001 г., когато е сключен договорът с "Юлен", до 2011 г. са констатирани 17 различни нарушения на Закона за защитените територии, незаконно строителство и незаконна сеч, а наложените глоби са в размер на 56 500 лв. Миналата година министърът на екологията Нона Караджова призна, че концесионерът на ски зоната в Банско е превишил с 64.7 хектара площта, която по договор е 99.5 хектара. А еколозите от коалицията "За да остане природа в България" изчислиха, че изсечените в нарушение на концесионния договор гори са 65 хектара.
Проблем с прекомерното застрояване вече има и съседната община Разлог. Там засега има заявено едно инвестиционно намерение за изграждането на ски курорт, но то е на етап екологична оценка. Става въпрос за проекта на строителната фирма "Балканстрой" АД за строителството на ски и голф комплекс "Кулиното". Проектът предвижда изграждането на горф игрище и ски писти и лифтове на площ от около 1000 хектара, като почти всички съоръжения са в границите на Националния парк "Пирин". През 2008 г. експертният съвет по устройство на територията към областния съвет в Благоевград одобрява предварителния план за застрояване и плана за регулация на "Ски и голф комплекса – Кулиното", но от екологичното министерство предупреждават областната управа в Благоевград, че са дали това одобрение в нарушение на нормативната уредба по околна среда, защото проектът няма екологична оценка и оценка за съвместимостта по Закона за биологичното разнообразие. Освен че по-голямата част от предвидените за изграждане ски съоръжения попадат в границите на парк "Пирин", проектът предвижда едно от трасетата за лифт да минава през резервата "Баюви дупки – Джинджирица". Планът за управление на националния парк не предвижда изграждането на нови ски писти освен тези за ски зоната на Банско. За резерватите пък има пълна забрана за строителни дейности. Все пак инвеститорът е възложил изготвянето на екологична оценка, но по неофициална информация от БАН тя е отрицателна. По този проект засега е изградено само голф игрището. Останалата част е спряна, но съдбата му си остава неясна, защото очевидно се ползва с подкрепата на община Разлог и областната управа на Благоевград.
В рамките на община Банско в ход е и още един проект за изграждане на ски зона – Добринище. Решението за стартирането на проекта беше взето от общинския съвет на Банско през 2009 г. За строителството му общината създаде смесено акционерно дружество "Добринище – БГ" като съакционер в него е фирмата "Орбел дивелопмънт" на строителния предприемач Николай Галчев. Проектът предвижда изграждането на три седалкови лифта източно от връх Безбог, като половината от тях попадат в границите на парка. Засега проектът чака одобрението на министерството на околната среда.
Бившият директор на природен парк "Витоша" Тома Белев има и още едно обяснение за апетитите за изграждане на ски курорти в защитените територии. "В тези територии държавата е инвестирала – има изградена инфраструктура, хората са свикнали да използват тази територия и инвеститорите се възползват от това", казва Белев. "Защо примерно не вземат да построят някъде встрани един ски курорт?", пита реторично той.
За разлика от "Пирин" за другия национален парк - "Рила", има повече намерения, отколкото реално реализирани проекти. От тях най-амбициозният беше "Супер Боровец". Проектът беше обявен през 2005 г., а първата му копка, при която участва лично тогавашният премиер Сергей Станишев, беше направена през 2007 г. "Супер-Боровец" предвиждаше строителството на 19 км ски писти, 10 нови лифта, хотели и ваканционни имоти в района Самоков - Боровец - Бели Искър. А като инвеститори на проекта в дружеството "Рила-Самоков 2004" АД са "Боровец инвестмънт" ЕАД (с дял от 67%, поделен между фонда Equest Investments Balkans Ltd. и Държавния фонд на Султанат Оман), община Самоков (с 25%) и "Главболгарстрой" (8%). Един от проблемите обаче е, че дружеството "Бороспорт", което беше част от "Мултигруп", обжалва проекта. Освен това то притежава концесията за ски съоръженията и пистите. Засега единственият видим резултат от проекта е изграждането на един по-голям хотел, 7 по-малки и едно вилно селище до пистата на "Ястребец"3.
Апетити за изграждането на ски курорт в имаше и бизнесменът Христо Ковачки, чрез курорта "Искровете–Говедарци–Мальовица". Близки до него фирми даже участваха в замяната на около 3 000 дка гори от държавния горски фонд. Проектът получи и екологична оценка преди две години, но беше стопиран от министерството на екологията заради несъвместимост с "Натура 2000". Реализирането на проекта допълнително се усложнява и от наложения мораториум да се строи върху заменени гори.
Другият проект за изграждане на ски курорт беше около с. Паничище и Сапарева баня. Инвеститор на проекта "Паничище - Езерата - Кабул" и проекта за лифт между хижите "Пионерска" и "Рилски езера" беше "Рила спорт". От дружеството дори обявиха, че ще инвестират в проекта 140 млн. лв. Обявяването на проекта тогава предизвика масови протести от страна на екологичните организации, защото инвеститорите тогава успяха да направят незаконно просека, която използваха за ски писта. Проектът им влезе в ОУП на община Сапарева баня, но беше спрян от министерството на околната среда.
2. Разделяй и владей
Неясната собственост е едно от слабите места на парковете и то често се използва от инвеститорите. В страната има три национални и 11 природни парка, както и редица резервати и защитени местности с определен статут (виж инфографиката). Разликата между трите национални парка ("Рила", "Пирин" и "Централен Балкан") и 11-те природни парка е, че при първите собствеността е държавна, а при останалите може да бъде всякаква. През годините процесът на реституцията успява да изключи някои земи от парковете. Така например 70% от територията на природен парк "Рилски манастир" принадлежи на Българската православна църква. А самият парк е просто изкуствено отделен от границите на национален парк "Рила", в които така или иначе се намира. В този случай управлението на природните дадености около "Рилски манастир" е обект на двоен контрол, защото всички дейности трябва да бъдат съобразени и с плана, и с църквата. "На територията на парка строителство никога не е било разрешено, заявки за строителство никога не е имало, защото трябва да се преговаря и с църквата, а тя е консервативна", твърди бившият директор Вангел Аврамов.
Съвсем не консервативно се развиват нещата в "Странджа". Там интересите на частните собственици на земя винаги са били насочени към продажба заради високите цени на имотите по черноморското крайбрежие, за строителство на хотели и ваканционни селища. Друга схема да бъде постигнато това е чрез купуването на земеделска земя в рамките на парка и смяна на предназначението й впоследствие. Във времето ръководството на "Странджа" е имало спорове с общините Царево и Малко Търново заради апетити за продажба на части от парка, които дори са публична собственост.
Неясната собственост на места дори се превръща във възможност за ликвидирането на защитени територии. През 2006 г. Върховният административен съд успява да ликвидира защитената местност Камчийски пясъци като такава. Аргументът, че малка част от границата й е неясен, успя да отмени решението за нейното създаване от 14 февруари 1980 г. Малко след това по същата схема се направи опит по отношение на природен парк "Странджа". Собствениците на земи в защитената територия, подпомагани активно от тогавашния кмет на Царево Петко Арнаудов, атакуваха в съда решението на министерството на екологията за обявяването на Странджа за природен парк. За да се спре тази практика, МОСВ се вижда принудено да промени Закона за защитените територии, така че да не се допуска обявените за такива местности до 2007 г. да бъдат обжалвани.
Докато беше кмет на Сливен, Йордан Лечков пък имаше една фикс идея - общината да управлява природния парк "Сините камъни". И независимо че експерти му обясняваха, че това е абсурд и законово няма как да стане, общинският съвет гласува решение да бъде предприета процедура за безвъзмездно прехвърляне
на държавния имот на общината. Разбира се, това решение беше атакувано от областната управа и Сливенският административен съд го отмени. Идеята на Лечков тогава едва ли е била от загриженост за парка, защото горе-долу по същото време гръмна скандал с реституиран имот от 20 дка в границите на парка "Сините камъни". В случаят предизвика съмнения за схема за изкупуване на имоти от определени лица. Фактите по него станаха публично достояние благодарение на служителите в дирекцията на парка.
И още нещо любопитно – сред конкурсите за 8 от общо 11-те директори на природните паркове е и този за управляващ на парк "Сините камъни". Парадоксалното е, че Агенцията по горите обяви окончателните резултати за всички още в четвъртък, но без името на бъдещия директор на "Сините камъни". За поста се явиха сегашният директор Иван Иванов и Ирина Петрова. По времето на кметския мандат на Лечков тя е била лесничей на общинските гори.
3. Паркът не е само дървесина
Реките и изграждането на минивецове също привличат инвеститорите. Подходящ за целите на водната енергия е природен парк "Русенски Лом" например. Проектите там обаче така и не видяха бял свят след недоволство от страна на неправителствени организации.
Използването на парковете като източник на ресурси всъщност е нещо нормално и допустимо, като параметрите на консумацията се разписват в плановете за управление на защитената територия. Проблемът е, че няма достатъчно служители в системата на парковете или регионалните екоинспекции към МОСВ, които да контролират дали всичко се прави в рамките на позволеното. Така преди няколко години дори биорезерват "Купена", намиращ се на няколко километра над град Пещера, който е под закрилата на ЮНЕСКО, стана обект на брутална сеч.
В България т.нар. горски (един брой) трябва да се грижи за контрола на около 1500 хектара. От пролетта на миналата година отпадна и ангажиментът на държавната охрана да пази и недържавните гори. Така на практика много от частните и общинските земи останаха на произвола на бракониерите. Със сериозен контрол могат да се похвалят само ловните стопанства, които бяха дадени под аренда на частни фирми. Доколко обаче моделът е ефективен, все още не може да се каже. Освен това не всеки парк има ловни стопанства, отдадени под аренда, а незаконният добив на дървесина не би трябвало да бъде обект на техния контрол.
4. Терен за АЕЦ, тунели, магистрали...
Друг проблем на някои от парковете е, че могат да станат терен за изграждането на големи инфраструктурни проекти. Така например прословутият "гьол" (по Бойко Борисов) на АЕЦ "Белене" попада в рамките на природен парк "Персина" или за да бъдем по-точни - частта от атомната централа, която попада на територията на община Свищов е изключена от парка, но тази, в рамките на община Белене, е останала в защитената територия. Природният парк все още няма план за управление, а като причина се сочи именно проектът на новата атомна централа. "От АЕЦ "Белене" искат в плана да залегне категорично, че има подробен устройствен план за площадката, че е направена Оценка за въздействието върху околната среда, всички необходими разрешителни за съпътстващата мрежа и т.н., за да си гарантират, че няма да имат проблеми за в бъдеще", обясниха от МОСВ. Междувременно регионалното министерство е отправило предложение от плана за управление на парка да отпаднат всички текстове, които засягат режими и норми, свързани със строителството на централата, като предложението е прието.
Голям инфраструктурен проект попада и в границите на Природен парк "Българка". Става дума за тунела под Шипка, за който вече е минала оценката за съвместимост. Първоначалните намерения бяха трасето да е изцяло през тунел, но впоследствие плановете се промениха и сега част от шосето ще минава през територията на природния парк. От МОСВ обясниха, че това ще засегне местообитанието на мечки, но в относително малък размер.
Високоскоростна градска магистрала пък ще минава през най-малкия природен парк "Златни пясъци", намиращ се на 17 км на север от Варна. "Най-големите проблеми в момента идват от Общия устройствен план на град града, който предполага обходния път да минава в тунел под парка", казва директорът на "Златни пясъци" Юлия Тамбуркова. Това обаче е територия на свлачища и идеята прави проекта освен скъп и труден за реализация и в някаква степен опасен за самия парк.
5. Финансиране на едро
Другият голям интерес, който предизвикват парковете, е по линия на финансирането, което получат защитените територии от оперативна програма "Околна среда". По думите на еколози конкурсите за директори на защитените територии не са важни само по линия на инвестиционните интереси в съответната местност, но и за бъдещото усвояване на парите. Досега да си директор на парк не беше сред най-атрактивните служби. Средно бюджетите им са по около 100 хил. лв. на година. В природен парк "Витоша" годишно се падат по 6 евро на хектар. Столичният парк се води един от богатите в България. За сравнение - в Германия парите за управление на защитените зони са по 300 евро за същата площ. Еврофондовете предвиждат за периода 2007 – 2013 г. за биоразнообразие да се инвестират 202 млн. лв., като до момента от тях са договорени 80 млн. лв. От началото на годината обаче започна прякото договаряне със регионалните екоинспекции, природните и националните паркове. Подадените проекти са за опазване на различни видове, подобряване на туристическите услуги, изграждане на системи за наблюдение в горите и т.н. в момента се разглеждат от министерството.
Няма коментари:
Публикуване на коментар