Подготвя се продажба на туристическите хижи

Публикувам откъси от едно много интересно интервю с Венцислав Удев, изпълнителен секретар на Български туристически съюз (БТС). По принцип не съм голям фен на тази организация, но в конкретния случай отдаването на хижи на съмнителни перачници за пари, каквито са разни спортни федерации, не е решение.

Самият законопроект можете да намерите ТУК, но трудно ще се ориентирате.

Спорната поправка е следната:

§ 25. В чл.50а се правят следните изменения:
1. Алинеи 1, 2 и 3 се изменят, както следва:
”(1) Спортни обекти и съоръжения и обекти за социален туризъм (бел. р. това е новото наименование на хижите) - публична държавна и публична общинска собственост, могат да се отдават под наем за срок до 10 години само на юридически лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност, чиято основна дейност съответства на предназначението на имота, на лицензирани спортни организации и/или на спортни клубове - техни членове.

Тоест, вместо хижите да се дават само на туристическите дружества (на които това им предмета на дейност), изведнъж се намесват някакви спортни федерации, което е безкрайно нетипично. Така е конструиран законът, че тази промяна да е едва ли не очевидна и безобидна, но се съмнявам, че това е случайно. Дано да греша...

А ето какво казват от БТС:

- Помага ли ви държавата?
Сто процента сме на самоиздръжка - от няколко години не сме получили нито лев.

- Колко хижи стопанисвате сега?
- Към настоящия моментса 234 туристически хижи, спални, учебни центрове, заслони, къмпинги, хотели, гребни и ски бази с общо около 13 000 легла, а също така и шест благоустроени пещери ...

Тази година ще честваме 90 години от построяването на първата хижа в България - Скакавица, втората е Алеко, която е построена през 1924 г.

- Дотук добре. Но обяснете за промяната в закона за спорта, която се подготвя и е "прицелена" именно във хижите.

Подготвя се промяна в закона за спорта, с която искат да дадат всички хижи под аренда на спортни клубове и евентуално да ги продадат. По закон, разбира се, държавата може да ни вземе хижите и да си ги изтъргува. 32% от базата на БТС е държавна собственост, 8% е общинска, 35 на сто с нотариални актове са собственост на туристическите дружества, но за 25% няма документи за собственост.

През толкова трудни времена сме минали, но такова нещо не се е случвало. От учредяването на съюза никой досега не си е позволявал да посяга на хижите. Всеки знае как се строи хижа и колко доброволен труд е хвърлен. Само БТС и Светият синод имат обекти на най-хубавите места.

Това е положението, правете си изводите.

Закон за физическото възпитание и спорта

http://www.parliament.bg/bg/bills/ID/13784/  Новия Закон за физическото възпитание спорта

http://mpes.government.bg/Pages/Registers/social_objects.aspx – Публичен регистър на спортните обекти и обектите за социален туризъм.  От тук може директно да се видят кои обекти са категоризирани като такива.  Легалната дефиниция за този регистър е: информационен масив за обществено ползване, съставен от документи на хартиен носител и електронна база данни, който съдържа формите на собственост, вида и функционалното предназначение на спортните обекти и обектите за социален туризъм в Република България.

Легални дефиниции:

"Социален туризъм" е форма на двигателна активност сред природата за подобряване на физическата работоспособност и емоционално обогатяване на личността чрез организиране на свободното време, отдиха, почивката и физическото възстановяване на гражданите.

"Туристически обект" е териториално обособен недвижим имот, предназначен за социален туризъм.

Какво е социален туризъм?

ЗФВС, Глава пета "а":

Чл. 33а. (Изм. - ДВ, бр. 50 от 2008 г.) (1) Социалният туризъм се осъществява от гражданите индивидуално или чрез участие в туристически дружества. Организирането на отделни туристически прояви, както и предоставянето на свързани с тях услуги могат да се извършват и от други лица при спазване изискванията на този закон.

(2) Туристическото дружество е юридическо лице с нестопанска цел, регистрирано в обществена полза по Закона за юридическите лица с нестопанска цел, чийто основен предмет на дейност е осъществяване на социален туризъм.

Примери за обекти за социален туризъм:

Същите са извадени от регистъра и които съгласно предложения законопроект за Закона за спорта, ще могат да се отдават без търг и конкурс за ползване 20 години на спортни клубове и федерации - хотел Кипарис Слънчев бряг, почивните бази на ВАС и ВКС в Лозенец и Паничище, лесопарк Ягнило във Варна, еко-пътека Кръста в гр. Рила, Ловен дом в Априлци, почивната станция на община Перник в Рудраци, алея на здравето в Западен парк -София, футболно игрище в София, Пътека на здравето в Банкя, Посетителски център и Екопътека до Кромлеха в с. Долни Главанак, повечето известни старопланински хижи, туристически спални по градовете, станции, санаториуми и тн и т.н.  Според сега действащия ЗФВС обектите за социален туризъм с национално значение са само пет: 1. Национален пещерен дом - с. Карлуково; 2. Хижа "Плевен" - Стара планина; 3. Хижа "Здравец" - пл. Родопи; 4. Хижа "Пионерска" - пл. Рила; 5. Хижа "Седемте езера" - пл. Рила. 

Обърнете внимание, че дори и маркировката, въжетата и други приспособления по туристическите пътеки, могат да бъдат обект за социален туризъм.  Същото се отнася и до почти всяка инфраструктура за достъп до защитени територии, природни паркове и тн.

Има основателни съмнения как се поддържа този регистър и дали е акуратен.  Те идват от факта, че Дупница и Троян са обявени като областни градове.  Това поставя под сериозно съмнение дали списъкът е изчерпателен.

Проблеми в новия законопроект:

- пореден пример за „реформа на парче“.

- отпада забраната спортни обекти и съоръжения да не могат да се включват в имуществото на търговски дружества § 5. (отпада: Спортни обекти и съоръжения - публична държавна или публична общинска собственост, не могат да се включват в имуществото на търговски дружества.)  До сега тази забрана не касаеше спортни клубове, регистрирани като сдружения с нестопанска цел - професионални спортни клубове.  В този смисъл не може да се каже, че не е имало възможност да се дават стадиони и тн. Досегашната уредба има повече достойнства при защитата на публичния интерес.

- § 13 – министърът на спорта вече няма да упражнява контрол върху статута на спортистите аматьори и професионалните спортисти.  Тази дейност ще се контролира само от спортните федерации. 

- § 19. В наименованието на глава десета след думата „съоръжения” се добавя „и обекти за социален туризъм”.  Тук се променя принципът, че обектите за социален туризъм се отдават само на туристически дружества.

- спортът се приравнява на забавленията - § 20. В чл. 47, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения: 1. В т. 1 и 2 думата „отдих” се заменя със „забавления”.  Това буди силно недоуеминие, тъй като забавленията би трябвало да са частна стопанска дейност.  Освен това имаме разни примери с концесии в София, чийто съоръжения повтарят едно към едно тези от Софияленд, дали е случайно?

- всички зони за спорт и отдих в градовете, вече ще се водят за спорт и забавления.  (отново по смисъла на §20).  Не е ясно това изискване от къде се взима и защо.  Притеснението тук е свързано с липсата на яснота какво е „забавление“.  Вярно е, че според чл 107 ЗУТ в ОУП на градовете се предвиждат „територии за спорт и забавления“, така че това може да бъде и някаква препратка.  От друга страна в ЗМДТ се споменават „обектите за отдих и забавление“, като тук се разбират дискотеки.  Практически в забавление може да се включат дори стриптиз барове.  Нищо не пречи тук да се включат и мултиплексове. Според РЕШЕНИЕ № 619 на МС от 20.07.2009 г. за приемане Списък на регулираните професии в Република България  се разбира „циркове, увеселителни паркове и други забавления“.  Истината е, че всички тези дейности не са спортни или физически възпитателни и не следва да бъдат в приложното поле на този закон. 

- въвежда се изискване спортните обекти и съоръжения да зависят от технически препоръки на международни спортни организации.  Според някои това е отказ от национален суверенитет, а според мен си е просто безсилие, при положение, че до сега все сме си имали национални стандарти.

- § 24 – не се променя ал. 1 на чл 50.  Тук се говори за спорт, докато обектите за социален туризъм не са предназначени за това.  Има вътрешно противоречие в нормативния акт.

- § 24 – няма логика в ал 2 да има обекти за социален туризъм.  Има вътрешно противоречие.  Смисълът не алинеята е за спорт, няма място за туризъм.

- § 24 – ал 3 на чл 50.  Променя се досегашната логика спортни обекти да бъдат предоставяни безвъзмозно на образователни институции.  Според новия ред обектите ще бъдат давани само за ползване.  Разликата е съществена.

- § 25. В чл. 50а – Най-спорният текст: 10г отдаване под наем на въпросните обекти за социален туризъм.  Както бе посочено част от тях са пътеки и паркове.  Практически може в тях да се включат и защитени територии или поне облагородената част от тях, предназначена за туристическо ползване.  Още по-спорно е желанието от това да се възползват спортни клубове и федерации.  Същите нямат основание да ползват въпросната туристическа инфраструктура, а в България не се ползват и с добра слава (скандалите около българските спортни федерации са безброй).  Да не забравяме, че спортните клубове могат да бъдат практически частни АД.  От тълкуването на текста става ясно, че изискването „основната дейност съответства на предназначението на имота“ важи само за нестопанските организации, но не и за спортните клубове и федерации.  Това решение е още по абсурдно, но дори и да важеше за всички, пак гаранциите щяха да са незначителни. 

- Отпадането на Алинеи 4 и 5 от чл. 50а също е неприемливо.  Това съвсем намалява гаранциите за запазване на обществен интерес.  Сравни Чл. 74. От Правилника за приложение на ЗФВС, към който препраща новия законопроект: Отдаването под наем се извършва пряко или чрез конкурс.  Следва да се запази досегашната гаранция на ниво закон, че ще има търгове, как ще се определя приоритета на една организация, спрямо друга и тн.  Това всичко отпада по новия законопроект. 

- § 26. Член 50б – по принцип има разписани някакви правила, но отново не е ясно защо се заобикалят концесиите.  Напрактика големи площи от страната (гори, градски паркове и защитени територии) определени като обекти за социален туризъм държавна и общинска собственост ще могат да се отдават на нещо като концесия, върху тях да се учредява без търг и конкурс право на ползване до 20 години и да стават обект на публично-частно партньорство със спортни клубове и федерации.  Основното притеснение: не бива да се оставя на волята на някакви федерации равото да поискат да вземат един обект.  Би следвало държават да има план или стратегия и да каже кои обекти тя възнамерява да стопанисва и за кои няма средства.  На базата на това и на анализ може вече да се предоставят права.  По същия начин стоят нещата в редица други сфери, като строителстовот на ВЕЦ, ски курорти и тн. 

- много притеснителна е и ал 13, която също заобикаля търговете.

- ал 18 приравнява реда за отдаване право на ползване и на обектите за социален туризъм на туристически дружества.  Това е по-добре, отколкото уредбата по предишния член.  Въпреки това тази полу-концесия може да бъде доста съмнителна. 

- така разписани, изискванията и ограничанията по ал. 20 и 21 не се прилагат към обектите за социален туризъм, което не подобрява законопроекта. 

- всеки член, с повече от 5-6 алинеии не носи никакви достойнства.

- § 34. В § 1, т4. Точка 32 се отменя.  Това е точката, касаеща туристическите дружества.  Тоест, тази най-стара форма на упражнавяне на организиран туризъм в бъгария се заличава.  "Туристическо дружество" е сдружение с нестопанска цел, имащо основен предмет на дейност осъществяването на пешеходен, колоездачен, воден и ски социален туризъм, ориентиране, алпинизъм и спелеология.  Няма обосновка за подобно решение.  Това буди не просто недоумение, а и съмнение.

- не могат да бъдат споделени и мотивите, че трябва да отпаднат търговете при стопансването на турстическа и спортна инфраструктура, тъй като това „възпрепятства адекватното и ефективно действие на държавните институции в отговор на съвременните и бързоизменящи се обществени потребности и неоснователно утежнява изискванията пред субектите“.  По-голям абсурд рядко се среща.

Изводи:

От разглеждането на спорните текстове, гражданите остават с впечатлението за неприкрито желание за разграбването и скритата приватизация на национални придобивки.  Остава и усещането на уредба „на парче“.

Съгласно седа действащата уредба социалният туризъм остава в сферата на нестопанската дейност, което номинално гарантира в по-висока стенеп обществения интерес.

Всички сме съгласни, че държавата трябва да се раздели с част от активите си, представляващи непривична дейност.  Но развитата мрежа от туристически обекти е едно от достиженията на нашия народ, осигуряващ достъп до най-красивите кътчета на страната и представляващ основа за устойчивото развитие на различни видове социални дейности.  Това е истинска възможност за стимулиране на регионите, която в момента бива предадена на редица съмнителни организации, без ясни правила, без гаранции и изисквания.  Например няма изискване за капиталовложения и инвестиции, запазване на дейност и тн.