ЛИЯНА ПАНДЕЛИЕВА
10.01.2012
Явно преди повелята на партията да стане "всичко за Цеко" тази критична за Банско статия се прошмугна в печата.
Както е видно от нея на запад има наистина огромни инвестиции в ски зоните, при много по висок стандарт на живот. Въперки това там цените на ски картите съотносимо към доходите и качеството на услугата са в пъти по ниски отколкото у нас. Реално у нас има монопол, като един икономически кръг контролира Банско, Витоша, влияе и на ценовата политика на Боровец, има договорка и с Пампорово.
Да припомня само, че на 150км от София, в съседна Сърбия (в Западните Покрайнини) има курорт, нарича се "Стара планина" (Бабин Зуб). Имат два чисто нови четириседалкови лифта, нов кабинков лифт, влекове, система за изкуствен сняг, безплатен паркинг и всичкото това за 16лв!!! При това съседите имат по-висок стандарт от нас, така че може да се приеме, че това е реалната цена. Ей за това сме най-нещастната страна в света, защото Сърбия ни е запад...
Ако помните на Банско картата беше 24 лв през 2003 г. като пуснаха новата зона, а сега е 55 лв. и 65 през високия сеозн. На Витоша миналата година картата въвреше по 35 лв., без да са пипнали нищо. Този проект на Витоша ще струва уж 70 милиона евро. Как се избива тая инвестиция? Нали знаете какъв е монополът при курортите на една банка и кой определя цените? Нас скиорите кучета ни яли. Това не се прави за ските, а за да се нагуши някой. Затова банкерите имат пари да си купуват закони по поръчка?
Освен скиор, съм и байкър и лятно време пак ми режат главата, ако въобще работят. на банскалии може да не им пука ни цената, ни дали работят лифтовете лятно време, но за Витоша е друго. Тук туризмът е целогодишен и не може за 3 месеца сезон да ми осерат планината.
Тези статии също са свързани с темата България, Алпи и цени на ски карти:
Сравнение между Алпите и България
Законът за туризма - нов подарък за Ц&Ко
„Активни потребители” и „Бороспорт”
Ще трябва ли скиорите и тази зима "да си намерят друга планина"?
А ето и статията с мои коментари, дадени в курсив:
Карането на ски е най-скъпо в България, установи проверка на „Монитор”. За целта бяха сравнени условията за практикуването на този спорт на база цена на лифт карта за един и същи период от време, колко се чака, за да стигне човек до желаната писта, възможностите за пързаляне на ден в километри, стойността на ски училището, цената на допълнителните, но почти задължителни услуги като ски гардероб и паркинг и не на последно място стойността на прехраната в непосредствена близост до ски съоръженията.
За целта са избрани три произволни курорта: Банско у нас, Шладминг в Австрия и най-скъпият швейцарски ски курорт Цермат, условията в който позволяват активно каране дори и през август. Избраните ски курорти са най-скъпите, а в Алпите има и доста по-евтини.
Само преди дни сайтът за пътувания Trip Advisor определи страната ни като най-евтина за упражняване на зимни спортове, но оценката е само на база крайна цена при най-изпилени условия. В тази оценка не е отбелязан факторът на удовлетвореността, който всъщност е решаващ за осигуряването на така мечтаните у нас висококатегорийни туристи.
От пръв поглед е видно, че цената от 155 евро за 6 дни ски карта в Банско е с 30 на сто по-евтина от австрийската, която струва 210 евро за същото време. Малка подробност обаче е, че в нашия курорт карта за 7 дни не съществува. Просто следват 9 дни. Ако искаш. В Шладминг тарифните възможности са 1400 (тоест там има комбинации от тарифи, намаления и тн. Тук съм писал в Цилертал каква е ценовата политика и какви огромни намаления има за децата. Да не говорим, че навсякъде в нормалния свят ползваш и безплатен обществен транспорт със ски картата, а тук продадохме общинските лифтове). Можете да си купите карта за едно-единствено спускане, за час, за пет часа, за седем дни и половина. Идеята не е някой да ти каже колко пари ще ти вземе и ако си на загуба, проблемът си е твой, а да останеш удовлетворен от възможностите, които адаптираш според желанията си. Целта на качествените курорти е всеки турист да си тръгва с убеждението, че преживяването му е струвало поне толкова, колкото е платил.
Шестдневната карта в Цермат струва 371 франка или 304 евро. Възможните тарифи са три: само локално возене, за няколко различни хълма или международно, а тарифите също са неизброими.
В нашия курорт общата дължина на пистите, включително и ски пътят, е 60 км, лифтовете са 9, а влековете четири. В Австрия един регион в който се включват четири различни хълма (преводът "хълм" не е коректен. По-точно е да се говори за ски зони и за ски курорти. Един ски курорт може да включва няколко ски зони, които са отелни териоториални единици (бивши села). Често те се намират в различни долини и са интергрирани с обществен транспорт (железници и автобуси) в един общ курорт, ползващ едно име. Това е все едно да купие една карта и да карате в Пампорово, Чепеларе и на няколко по-малки писти в района, като пътувате безплатно с редовни бусчета), общата дължина на пистите е 860 км, лифтовете са 270, влековете, които са за деца, са над 150. Някои от пистите са с ширина от 250 метра, а само в рамките на два хълма са инсталирани 220 оръдия за сняг с капацитет, достатъчен да покрие 348 футболни игрища или 190 хил. куб.м дневно. Ако бъде запълнен капацитетът на оръдията в рамките на ден, това ще струва 760 хил. евро. Само в рамките на двата хълма капацитетът на лифтовете е 36 хил. човека на час. Преди два дни у нас популярен зимен курорт тържествено отчете близо 40 хил. туристи от началото на сезона.
Швейцарският курорт е най-елитният в Европа. Там лифтовете са едва 57. Най-дългата писта е 28 км, като започва в Цермат и завършва в Италия. Може да се купи комбинирана карта за каране в двете държави, както и да се ползва влаков транспорт между отделните области за каране. Цената й за 6 дни е 397 евро.
10.01.2012
Явно преди повелята на партията да стане "всичко за Цеко" тази критична за Банско статия се прошмугна в печата.
Както е видно от нея на запад има наистина огромни инвестиции в ски зоните, при много по висок стандарт на живот. Въперки това там цените на ски картите съотносимо към доходите и качеството на услугата са в пъти по ниски отколкото у нас. Реално у нас има монопол, като един икономически кръг контролира Банско, Витоша, влияе и на ценовата политика на Боровец, има договорка и с Пампорово.
Да припомня само, че на 150км от София, в съседна Сърбия (в Западните Покрайнини) има курорт, нарича се "Стара планина" (Бабин Зуб). Имат два чисто нови четириседалкови лифта, нов кабинков лифт, влекове, система за изкуствен сняг, безплатен паркинг и всичкото това за 16лв!!! При това съседите имат по-висок стандарт от нас, така че може да се приеме, че това е реалната цена. Ей за това сме най-нещастната страна в света, защото Сърбия ни е запад...
Ако помните на Банско картата беше 24 лв през 2003 г. като пуснаха новата зона, а сега е 55 лв. и 65 през високия сеозн. На Витоша миналата година картата въвреше по 35 лв., без да са пипнали нищо. Този проект на Витоша ще струва уж 70 милиона евро. Как се избива тая инвестиция? Нали знаете какъв е монополът при курортите на една банка и кой определя цените? Нас скиорите кучета ни яли. Това не се прави за ските, а за да се нагуши някой. Затова банкерите имат пари да си купуват закони по поръчка?
Освен скиор, съм и байкър и лятно време пак ми режат главата, ако въобще работят. на банскалии може да не им пука ни цената, ни дали работят лифтовете лятно време, но за Витоша е друго. Тук туризмът е целогодишен и не може за 3 месеца сезон да ми осерат планината.
Тези статии също са свързани с темата България, Алпи и цени на ски карти:
Сравнение между Алпите и България
Законът за туризма - нов подарък за Ц&Ко
„Активни потребители” и „Бороспорт”
Ще трябва ли скиорите и тази зима "да си намерят друга планина"?
А ето и статията с мои коментари, дадени в курсив:
Карането на ски е най-скъпо в България, установи проверка на „Монитор”. За целта бяха сравнени условията за практикуването на този спорт на база цена на лифт карта за един и същи период от време, колко се чака, за да стигне човек до желаната писта, възможностите за пързаляне на ден в километри, стойността на ски училището, цената на допълнителните, но почти задължителни услуги като ски гардероб и паркинг и не на последно място стойността на прехраната в непосредствена близост до ски съоръженията.
За целта са избрани три произволни курорта: Банско у нас, Шладминг в Австрия и най-скъпият швейцарски ски курорт Цермат, условията в който позволяват активно каране дори и през август. Избраните ски курорти са най-скъпите, а в Алпите има и доста по-евтини.
Само преди дни сайтът за пътувания Trip Advisor определи страната ни като най-евтина за упражняване на зимни спортове, но оценката е само на база крайна цена при най-изпилени условия. В тази оценка не е отбелязан факторът на удовлетвореността, който всъщност е решаващ за осигуряването на така мечтаните у нас висококатегорийни туристи.
От пръв поглед е видно, че цената от 155 евро за 6 дни ски карта в Банско е с 30 на сто по-евтина от австрийската, която струва 210 евро за същото време. Малка подробност обаче е, че в нашия курорт карта за 7 дни не съществува. Просто следват 9 дни. Ако искаш. В Шладминг тарифните възможности са 1400 (тоест там има комбинации от тарифи, намаления и тн. Тук съм писал в Цилертал каква е ценовата политика и какви огромни намаления има за децата. Да не говорим, че навсякъде в нормалния свят ползваш и безплатен обществен транспорт със ски картата, а тук продадохме общинските лифтове). Можете да си купите карта за едно-единствено спускане, за час, за пет часа, за седем дни и половина. Идеята не е някой да ти каже колко пари ще ти вземе и ако си на загуба, проблемът си е твой, а да останеш удовлетворен от възможностите, които адаптираш според желанията си. Целта на качествените курорти е всеки турист да си тръгва с убеждението, че преживяването му е струвало поне толкова, колкото е платил.
Шестдневната карта в Цермат струва 371 франка или 304 евро. Възможните тарифи са три: само локално возене, за няколко различни хълма или международно, а тарифите също са неизброими.
В нашия курорт общата дължина на пистите, включително и ски пътят, е 60 км, лифтовете са 9, а влековете четири. В Австрия един регион в който се включват четири различни хълма (преводът "хълм" не е коректен. По-точно е да се говори за ски зони и за ски курорти. Един ски курорт може да включва няколко ски зони, които са отелни териоториални единици (бивши села). Често те се намират в различни долини и са интергрирани с обществен транспорт (железници и автобуси) в един общ курорт, ползващ едно име. Това е все едно да купие една карта и да карате в Пампорово, Чепеларе и на няколко по-малки писти в района, като пътувате безплатно с редовни бусчета), общата дължина на пистите е 860 км, лифтовете са 270, влековете, които са за деца, са над 150. Някои от пистите са с ширина от 250 метра, а само в рамките на два хълма са инсталирани 220 оръдия за сняг с капацитет, достатъчен да покрие 348 футболни игрища или 190 хил. куб.м дневно. Ако бъде запълнен капацитетът на оръдията в рамките на ден, това ще струва 760 хил. евро. Само в рамките на двата хълма капацитетът на лифтовете е 36 хил. човека на час. Преди два дни у нас популярен зимен курорт тържествено отчете близо 40 хил. туристи от началото на сезона.
Швейцарският курорт е най-елитният в Европа. Там лифтовете са едва 57. Най-дългата писта е 28 км, като започва в Цермат и завършва в Италия. Може да се купи комбинирана карта за каране в двете държави, както и да се ползва влаков транспорт между отделните области за каране. Цената й за 6 дни е 397 евро.
(Швейцарците, междодругото имат 48 4-хилядника, 319 3-хилядника и 219 2-хилядника, на два пъти и половина по-малка територия от нас, а нашите планини и дори върхове горе долу можем да ги изброим на пръсти. Тоест то може би имало причина защо в Алпите имало 20 хиляди километра писти пък у нас само 200 - защото имат повече място и по-подходящ климат като че ли ще да е.
Също така там кметът (дето разлиства картата на курортното градче малко след средата на това филмче) го е грижа за местната общност. Той знае, че ограничението в строителстовто е в полза на хората, защото така те си запазват бизнеса с даване на квартири под наем, а не като в Банско. Защото е по-добре да печелиш всяка година добре, отколкото веднъж много и да похарчиш парите. Така не се прави поминък. Но ние тук така ги разбираме нещата: лобистките промени в Закона за устройство на територията, които прокарват инвеститорите в курорти и местните феодали, за да се улеснява застрояването без общ устройствен план ОУП. Така мутрите ще си пляскат хотели, кръчми и каквото им хрумне едно към гьотере само с подробен устройствен план ПУП - ето им природа за хората и регионите на местните..)
В абсолютни стойности несъмнено тази карта е най-скъпа. Оттам насетне обаче трябва да изчислим ефективността на разхода.
Също така там кметът (дето разлиства картата на курортното градче малко след средата на това филмче) го е грижа за местната общност. Той знае, че ограничението в строителстовто е в полза на хората, защото така те си запазват бизнеса с даване на квартири под наем, а не като в Банско. Защото е по-добре да печелиш всяка година добре, отколкото веднъж много и да похарчиш парите. Така не се прави поминък. Но ние тук така ги разбираме нещата: лобистките промени в Закона за устройство на територията, които прокарват инвеститорите в курорти и местните феодали, за да се улеснява застрояването без общ устройствен план ОУП. Така мутрите ще си пляскат хотели, кръчми и каквото им хрумне едно към гьотере само с подробен устройствен план ПУП - ето им природа за хората и регионите на местните..)
В абсолютни стойности несъмнено тази карта е най-скъпа. Оттам насетне обаче трябва да изчислим ефективността на разхода.
Хапването по родните писти излиза солено
Преди да изчислим ефективността на харча според обема на потребената услуга, трябва да минем и през заведенията за хранене. Порция от 400 грама картофки в Австрия е 2,5 евро, а наденичките вървят между 3 и 4 евро порцията, като тя е задължително с гарнитура и е достатъчна за здраво основно ястие, със средно тегло 400-500 г. У нас 150 г пържени картофи са 2,5 евро, едно голо свинско шишче е 8 лв., бирата е 6 лв., а кафето 5 лв. Масово е въведена черноморската практика цената да се изчислява на 100 г и така една пържола може да се окаже 9-12 лв. Важна подробност за австрийските заведения е, че те не слагат никаква надценка спрямо офертите по ресторантите в града. Ако хапнете за 10 евро в заведение със зашеметяваща гледка в Австрия, после няма да можете да карате от преяждане. В един скъп курорт като Зьолден здрав обяд с напитки и десерт е 12-14 евро. Цените в Швейцария са по-високи с около 30 на сто. Обикновено обаче само за гледката, която заведенията предлагат, хората са готови да платят каквото и да им кажат.
Европейските правила
В Австрия и Швейцария не се плаща за паркинг дори по време на Световната купа. Само в един средно голям швейцарски курорт хората са посрещани от 12-етажен отоплен паркинг, където освен светлинната сигнализация за свободни места за улеснение ви напътстват и стюарди.
Нашенският ски гардероб струва 10 лв. В Австрия той е 1 евро, в Швейцария навсякъде е безплатен. При това в западните държави дори по улицата пред заведенията са монтирани стойки за ски, където безплатно ги заключвате. И двата западни курорта гарантират, че чакане на лифтовете заради административни неуредици не може да възникне. В най-лошия случай пред вас може да чакат 10-12 човека.
Ски картите според желаната тарифа се издават на рецепцията на всеки хотел и отново там се връщат. В Банско картата се получава срещу депозит от 5 лв. Когато се връща обаче, освен чакането на опашка трябва да пазите и касовия бон. Ако сте го загубили, почвате да чакате на опашка пред автомат, който не иска касов бон и връща 5-те лева след около час.
Шатълите в западните държави минават на няколко минути и за около 3-5 минути човек е стигнал до лифта или до гондолата, с която да се качи до лифта за пистата. И в Цермат, и в Шладминг всеки скиор може да кара средно по 100 км на ден или повече, ако са му останали сили за това.
Разликата между Банско и тези два курорта е, че там никъде не са построени толкова гигантски хотели. В крайна сметка е логично, че ако лифтовете не могат да поемат притока на хора от местата за настаняване, пистите също няма да бъдат комфортни и безопасни за скиорите.
Ефективност на разходите
Ефективността на платената сума: при изминаване на 600 км за шест дни в Австрия цената за пробег на километър излиза 0,35 евро. В Швейцария с обикновена карта за 304 евро, при същия пробег, цената е 0,51 евро. Когато изберете скъпата международна карта, с която отскачате до Италия и се возите на влакче между различни хълмове, плащате по 0,66 евро. У нас, като карате по 30 км на ден за шест дни, цената на километър излиза по 0,86 евро.
Остава да бъде уточнена цената за пътуването и настаняването. Тези оферти могат да варират в толкова широки граници, че човек може да плати в чужбина с 30 на сто по-малко за настаняване, отколкото в България с ранно записване, но и да даде цяло състояние за изключително елитно място. Без да се титулуват като СПА, всички австрийски хотели предлагат включено в цената парна баня, сауна, стая за релакс с гледка към околните хълмове. Навсякъде паркингът е безплатен и ако случайно не е закрит, той се почиства до блясък.
У нас училището е най-евтино, но и броят на спусканията е най-малък.
От особена важност е какво предлагат ски училищата. Мнозина експерти твърдят, че качеството на нашите преподаватели е отлично, че много от тях говорят добре чужди езици и си знаят отлично работата (това за доброто говорене на чужди езици за мен е мит, за останалото не мога да говоря). За индивидуална работа у нас излиза най-изгодно, защото е по 170 лв. на ден. В Швейцария за 2 часа се плащат 210 лв. Малко по-евтино е в Австрия. Груповото обучение отново е най на сметка у нас. Проблемът обаче е отново в ефективността, защото срещу предложената сума в западните държави се спускате и упражнявате, докато краката ви държат. У нас в оптимистичния вариант в ски училището ще се спуснете три пъти (да не коментирам жена ми колко пускания прави с инструтур. То бива, бива, ама тяхното е мега айляк). Така ефективността отново е в полза на западните ски училища. Те са особено привлекателни за децата, които след всяко завършено ниво получават медали и са завинаги спечелени за този спорт.
Топтуристите не понасят хаоса
В българските ски курорти проблемите започват от паркирането, минават през издаването на ски карта, неопределено дълго изчакване за лифт, който да качи туристите до основата на пистата, следва още една опашка до самите писти за спускане, а допълнително дебне и капанът, наречен ресторант или закусвалня.
Като начало, обещаните БЕЗПЛАТНИ ШАТЪЛИ ОТ ХОТЕЛА до пистата минават толкова нарядко, че повечето хора трябва да отидат с колите си (истина, аз навремето, когато все още ходех на Банско три пъти се проклех, че реших да го чакам). Там обаче попадат в Северния ледовит океан (заледен, пълен с буци и напълно непочистен паркинг, когато не е валяло от няколко дни), за което трябва да платят 10 лв. Ако няма места, те трябва да седят в колите си и да чакат някой да излезе. Това може да отнеме час-два. Като не броим нервите и изгореното гориво за отопление, нивото на удовлетвореност спада до нула. За шест дни хората от една кола плащат още 30 евро. Следва реденето на опашка за ски карта. Тя продължава поне 40 минути. На опашката за лифта се чака между 1 и 3 часа, зависи от броя на желаещите да се спускат. В най-натоварените дни чакането може да продължи от осем сутринта до обяд, макар човек да е платил карта за каране през целия ден.
Сериозен проблем е позата, в която скиорите чакат, тъй като ски обувките, когато са закопчани, променят естествената геометрия на тялото. Болки в бъбреците са най-малкото, с което скиорите мераклии излизат от първата опашка.
В крайна сметка при много хъс за каране в Банско ЕДИН СКИОР МОЖЕ ДА ИЗМИНЕ 30 КМ НА ДЕН. За повече няма да му стигнат нито силите, нито времето.
Почистването на пътищата по нашите курорти и в западните също е като от различни планети. В Швейцария при много снежен сезон колите се движат по излъскани пътища край двуметрови вертикални стени от сняг. На всеки няколко километра са изкопани отклонения, които изглеждат като уютни снежни бели стаи, където всеки водач може да отбие и да спре. В Банско гръцки туристи масово пристигат с летни гуми и няма сила, която да ги накара да сложат зимни. Те предизвикват над 80 на сто от всички пътни проблеми в региона.
Е, питам се аз, защо ни е да плащаме 60лв карта, да ни правят на маймуни, да ни се подиграват и да ни сменят законите за тази услуга?
Преди да изчислим ефективността на харча според обема на потребената услуга, трябва да минем и през заведенията за хранене. Порция от 400 грама картофки в Австрия е 2,5 евро, а наденичките вървят между 3 и 4 евро порцията, като тя е задължително с гарнитура и е достатъчна за здраво основно ястие, със средно тегло 400-500 г. У нас 150 г пържени картофи са 2,5 евро, едно голо свинско шишче е 8 лв., бирата е 6 лв., а кафето 5 лв. Масово е въведена черноморската практика цената да се изчислява на 100 г и така една пържола може да се окаже 9-12 лв. Важна подробност за австрийските заведения е, че те не слагат никаква надценка спрямо офертите по ресторантите в града. Ако хапнете за 10 евро в заведение със зашеметяваща гледка в Австрия, после няма да можете да карате от преяждане. В един скъп курорт като Зьолден здрав обяд с напитки и десерт е 12-14 евро. Цените в Швейцария са по-високи с около 30 на сто. Обикновено обаче само за гледката, която заведенията предлагат, хората са готови да платят каквото и да им кажат.
Европейските правила
В Австрия и Швейцария не се плаща за паркинг дори по време на Световната купа. Само в един средно голям швейцарски курорт хората са посрещани от 12-етажен отоплен паркинг, където освен светлинната сигнализация за свободни места за улеснение ви напътстват и стюарди.
Нашенският ски гардероб струва 10 лв. В Австрия той е 1 евро, в Швейцария навсякъде е безплатен. При това в западните държави дори по улицата пред заведенията са монтирани стойки за ски, където безплатно ги заключвате. И двата западни курорта гарантират, че чакане на лифтовете заради административни неуредици не може да възникне. В най-лошия случай пред вас може да чакат 10-12 човека.
Ски картите според желаната тарифа се издават на рецепцията на всеки хотел и отново там се връщат. В Банско картата се получава срещу депозит от 5 лв. Когато се връща обаче, освен чакането на опашка трябва да пазите и касовия бон. Ако сте го загубили, почвате да чакате на опашка пред автомат, който не иска касов бон и връща 5-те лева след около час.
Шатълите в западните държави минават на няколко минути и за около 3-5 минути човек е стигнал до лифта или до гондолата, с която да се качи до лифта за пистата. И в Цермат, и в Шладминг всеки скиор може да кара средно по 100 км на ден или повече, ако са му останали сили за това.
Разликата между Банско и тези два курорта е, че там никъде не са построени толкова гигантски хотели. В крайна сметка е логично, че ако лифтовете не могат да поемат притока на хора от местата за настаняване, пистите също няма да бъдат комфортни и безопасни за скиорите.
Ефективност на разходите
Ефективността на платената сума: при изминаване на 600 км за шест дни в Австрия цената за пробег на километър излиза 0,35 евро. В Швейцария с обикновена карта за 304 евро, при същия пробег, цената е 0,51 евро. Когато изберете скъпата международна карта, с която отскачате до Италия и се возите на влакче между различни хълмове, плащате по 0,66 евро. У нас, като карате по 30 км на ден за шест дни, цената на километър излиза по 0,86 евро.
Остава да бъде уточнена цената за пътуването и настаняването. Тези оферти могат да варират в толкова широки граници, че човек може да плати в чужбина с 30 на сто по-малко за настаняване, отколкото в България с ранно записване, но и да даде цяло състояние за изключително елитно място. Без да се титулуват като СПА, всички австрийски хотели предлагат включено в цената парна баня, сауна, стая за релакс с гледка към околните хълмове. Навсякъде паркингът е безплатен и ако случайно не е закрит, той се почиства до блясък.
У нас училището е най-евтино, но и броят на спусканията е най-малък.
От особена важност е какво предлагат ски училищата. Мнозина експерти твърдят, че качеството на нашите преподаватели е отлично, че много от тях говорят добре чужди езици и си знаят отлично работата (това за доброто говорене на чужди езици за мен е мит, за останалото не мога да говоря). За индивидуална работа у нас излиза най-изгодно, защото е по 170 лв. на ден. В Швейцария за 2 часа се плащат 210 лв. Малко по-евтино е в Австрия. Груповото обучение отново е най на сметка у нас. Проблемът обаче е отново в ефективността, защото срещу предложената сума в западните държави се спускате и упражнявате, докато краката ви държат. У нас в оптимистичния вариант в ски училището ще се спуснете три пъти (да не коментирам жена ми колко пускания прави с инструтур. То бива, бива, ама тяхното е мега айляк). Така ефективността отново е в полза на западните ски училища. Те са особено привлекателни за децата, които след всяко завършено ниво получават медали и са завинаги спечелени за този спорт.
Топтуристите не понасят хаоса
В българските ски курорти проблемите започват от паркирането, минават през издаването на ски карта, неопределено дълго изчакване за лифт, който да качи туристите до основата на пистата, следва още една опашка до самите писти за спускане, а допълнително дебне и капанът, наречен ресторант или закусвалня.
Като начало, обещаните БЕЗПЛАТНИ ШАТЪЛИ ОТ ХОТЕЛА до пистата минават толкова нарядко, че повечето хора трябва да отидат с колите си (истина, аз навремето, когато все още ходех на Банско три пъти се проклех, че реших да го чакам). Там обаче попадат в Северния ледовит океан (заледен, пълен с буци и напълно непочистен паркинг, когато не е валяло от няколко дни), за което трябва да платят 10 лв. Ако няма места, те трябва да седят в колите си и да чакат някой да излезе. Това може да отнеме час-два. Като не броим нервите и изгореното гориво за отопление, нивото на удовлетвореност спада до нула. За шест дни хората от една кола плащат още 30 евро. Следва реденето на опашка за ски карта. Тя продължава поне 40 минути. На опашката за лифта се чака между 1 и 3 часа, зависи от броя на желаещите да се спускат. В най-натоварените дни чакането може да продължи от осем сутринта до обяд, макар човек да е платил карта за каране през целия ден.
Сериозен проблем е позата, в която скиорите чакат, тъй като ски обувките, когато са закопчани, променят естествената геометрия на тялото. Болки в бъбреците са най-малкото, с което скиорите мераклии излизат от първата опашка.
В крайна сметка при много хъс за каране в Банско ЕДИН СКИОР МОЖЕ ДА ИЗМИНЕ 30 КМ НА ДЕН. За повече няма да му стигнат нито силите, нито времето.
Почистването на пътищата по нашите курорти и в западните също е като от различни планети. В Швейцария при много снежен сезон колите се движат по излъскани пътища край двуметрови вертикални стени от сняг. На всеки няколко километра са изкопани отклонения, които изглеждат като уютни снежни бели стаи, където всеки водач може да отбие и да спре. В Банско гръцки туристи масово пристигат с летни гуми и няма сила, която да ги накара да сложат зимни. Те предизвикват над 80 на сто от всички пътни проблеми в региона.
Е, питам се аз, защо ни е да плащаме 60лв карта, да ни правят на маймуни, да ни се подиграват и да ни сменят законите за тази услуга?
Няма коментари:
Публикуване на коментар