В продължение на статиятами „безЗакон за ГОРИте“ публикувам систематизирани откъси от становището на Коалиция „За да остане природа“ относно проблемите, които новите изменения в Закона за горите създава. Дали са прави или не, вие съдете, но ще кажа само, че тук отдавна не говорим нито за природа, нито за гори, а за защита на основни принципи на демокрацията и съществуването на нашата държава. Ако не го разбирате така, можете да спорите с мен, но първом прочетете ДОКЛАДА на Комисията по земеделието и горите ОТНОСНО: Закон за изменение и допълнение на Закона за горите и Стенограмата от Обсъждане на работен доклад за второ гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за горите. Защото иначе ще си говорим всеу.
Както знаете поправки в Закона за горите минаха на второ четене в парламентарната комисия по земеделие и скоро ще влязат за окончателно гласуване в пленарната зала.
Освен писти и лифтове, управляващите добавиха дълъг списък от сгради и съоръжения, които ще могат да се строят в горите, без да се изключват от горския фонд. Това значи, че гора "на хартия" вече ще могат да се водят стадиони, футболни и голф-игрища, писти, сгради за културни и религиозни нужди, мини ВЕЦ-ове и др.
Застрояването ще става бързо и евтино, тъй като инвеститорите ще могат да спестят от таксите и процедурите за изключване от горски фонд. В същото време държавата няма да изисква от тях средства за компенсаторно залесяване, тъй като изсечената за строителство гора продължава да се води гора „на хартия”.
Внушението, че строителството в горите ще подлежи на оценки за въздействието върху природата, е измамно. То ще се налага само в много редки случаи, описани в закона. Дори и да подлежи на еко оценки, тези които ги пишат, получават хонорара си от
инвеститора. Така в почти 100% от случаите изводът е, че проектът не пречи на природата.
Отново бяха разрешени и сечите на малки частни горски имоти – до 20 декара. Този текст вече беше отменен с досегашния Закон за горите и то неслучайно. Преди 2009 г. собственици на горски имоти до 20 декара също можеха да секат без план. Така бяха изсечени до голо почти всички частни гори из равнинните области на страната и
в Стара планина. Подобни шамхатни сечи личат например по шосето от София за Варна. Те могат доведат до поредна наказателна процедура на Европейската комисия срещу България.
Законопроектът дава възможност нови писти да се отдават без търг или конкурс за ползване. Същото се отнася и за лифтове и влекове. Това дава възможност на
министъра на земеделието и горите да определи кой точно ще получи това право по административен път и отваря възможности за корупция.
За първи път в историята на България от 1934 г. насам държавата дава възможност на частни лица да строят в държавните гори в защитените територии, какъвто е Природен парк Витоша, най- старият на Балканите.
Ето и по-подробно:
През изминалата седмици станахме свидетели на поредната гавра с паламентаризма. Постоянната комисия по земеделие и гори прие на второ четене скaндалните промени в Закона за горите узаконяващи редица корупционни практики. Между първо и второ четене, депутати с частни инетерси в стопанисването на горите, предложиха в нарушение на Закона за конфликт на интереси и Правилника на Народното събрание, редица текстове които не са разглеждани на първо четене и ще доведат до пряко нарушение на Конституцията, Договора за членство на България в ЕС и ще навлекат на държавата поне 3 наказателни процедури ако бъдат потвърдени и от Парламента.
Какво ще се случи, ако приетите на второ четене в парламентарната комисия по земеделие и гори поправки на закона за горите станат факт:
1. Безконтролно застрояване на горските територии с различни съоръжения, а в същото време на хартия същите терени ще се водят като гори:
Съгласно новоприетите от комисията по земеделие и гори поправки в закона, в горите ще могат да се изграждат без ограничения различни нови сгради и съоръжения, като по документи терените под тях ще се водят горски територии. Такива “гори” на хартия ще могат да бъдат:
• Инфраструктура за ВЕЦ-ове, лифтове и влекове, стълбове за други съоръжения за транспорт без контакт с повърхността на терена, лифтове и влекове, зоо-ветеринарни съоръжения, биотехнически съоръжения, ски писти;
• Открити обекти за спортни дейности - голф, футболни, волейболни, баскетболни, хандбални, бейзболни и ръгби игрища, миниголф и други игрища за колективни спортове, лекоатлетически писти, кортове за тенис и бадминтон, площадки и алеи за колоездене, площадки и алеи конна езда, картинг-писти, гимнастически площадки, открити плувни басейни, открити пързалки за зимни кънки,площадки за скейтборд и ролери и други подобни, включващи и необходимите спомагателни постройки и съоръжения, свързани с тяхното функциониране – санитарни възли, съблекални, монтажни трибуни, преместваеми сезонни покрития и други;
• открити съоръжения, обслужващи културни нужди - концертни естради, летни амфитеатри, изложбени площи, циркове и други подобни, включително и необходимите спомагателни постройки и съоръжения, свързани с тяхното функциониране - санитарни възли, съблекални, монтажни трибуни, преместваеми сезонни покрития и други;
• открити съоръжения, обслужващи религиозни нужди;
• леки второстепенни постройки на допълващото застрояване, свързани с функционирането за откритите съоръжения, обслужващи спортни, културни, както и религиозни нужди - спомагателни, обслужващи, стопански и второстепенни постройки към сградите на основното застрояване; паркинги, гаражи, работилници, магазини, ресторанти, складове, обекти за търговия и услуги, складове за отоплителни материали и инвентари др.
2. Безконтролно изсичане на частни малки имоти до 2 хектара (20 декара)
Тази възможност съществуваше по стария закон за горите от преди март 2011 година – собственици на горски имоти до 2 ха можеха да секат без план или програма. Резултатите могат да се видят в равнинните гори в страната и по Стара планина от Луковит до Варна. Всички шахматни сечи, дупките сред горите, които пътуващите от София за Варна могат да видят от колите си са именно изсечените на голо частни гори. Не случайно още през 2009 г. на национално съвещание за стопанисване на частните гори бе взето решение за забрана за такъв начин на организиране и управление на горските имоти под 2 ха. Това решение беше отразено и в новия закон за горите, който влезе в сила през април 2011 г. За всички лесовъди, за контролните органи и за научните институти по горите това беше огромна стъпка напред за устойчивото управление на горите, тъй като решаваше сериозен екологичен, социален и стопански проблем.
С решението си прието на 28 март, депутати от ГЕРБ в комисията по земеделие и гори, премахнаха задължителния досега план или програма, което беше единствения инструмент за предварителен контрол върху дейностите в малките частни гори. Задължителното изискване ползванията в горите, дори и за дребните собственици, да са съгласно одобрени горскостопански план или програма е единственият начин да се спазва единна стратегия и политика по управлението на горите, като не се допуска грешката първо да се сече, а след това да се решава дали това е било правилно или не.
3. Застрояване на земеделските земи
Земеделските земи, които са защитени от Конституцията, също ще подлежат на застрояване без да е необходимо промяна на предназначението на имотите. Разрешените строежи са същите като в горите - открити съоръжения, обслужващи спортни, културни, както и религиозни нужди, включващи и необходимите леки второстепенни постройки на допълващото застрояване, свързани с тяхното функциониране.
Между двете четения в парламента това предложение на Емил Димитров и Десислава Танева, в нарушение на правилника на Народното събрание, бе вмъкнато в преходните и заключителни разпоредби на закона за горите. С него ще бъде позволено да се строят включително голф игрища с прилежащите клубове в земеделските земи и те да продължават да се водят като такива – ливади пасища или ниви.
4. Законопроекта запази възможността съществуващите писти да се отдават без търг или конкурс за ползване за 10 години на собствениците на лифтове и влекове, като дава възможност на Министъра на земеделието и горите по административен път да определя кой точно ще получи това право.
5. За първи път в историята на България от 1934 година държавата дава възможност на частни лица да строят в държавните гори в защитените територии.
В началото на 20-ти век държавата започва да отчуждава всички вещни права на частни лица и общини върху най-ценните държавни имоти и да ги обявява за строго-охранителни периметри и в последствие за защитени територии. За парк Витоша това се случва през периода 1927 – 1941 година, когато държавата отчуждава над 10 000 декара във високата част на планината и обявява там първия защитен парк на Балканите. Днес, 85 години по-късно, с изменението на закона за горите започва обратния процес – държавата започва да продава вечни права на строеж, за ползване или за сервитути в природния парк Витоша. Този законопроект дава възможност и да започне застрояването на парк Витоша, доколкото настоящият план за управление забранява всяко строителство свързано с промяна предназначението на горите. С прилагането на новия закон от ски-лифтове, голф игрища и басейни до ресторанти и магазини ще могат да се застрояват без да се наруши плана за управление на парка.
6. Изсичане на крайречните гори
В предложението на комисията крайречните гори в корекциите на реките няма да се стопанисват повече като гори. Над 90% от българските реки са коригирани в различна степен, като най-масово е изграждането на предпазни диги между първа и втора заливна тераса с цел предпазване на съседните територии от наводнения. Промените в закона ще позволят тяхното безконтролно изсичане със всички негативни последици за реките като: ерозия на бреговете; подкопаване на съществуващите диги; увеличаване скоростта на теченията и последващите разрушителни бедствия от скъсани диги и засегнати селища, стопански постойки, ниви и градини; затопляне на водите и последващото намаляване на рибните ресурси.
7. Преексплоатиране на горските ресурси
Откакто съществува лесовъдска наука в България, вече повече от век, всички учени и лесовъди препоръчват ползването на дървесина от горите да не надвишава прираста който те имат. Досега в лесоустройствените проекти традиционно се планираше ползването от горите да не надвишава 80% от този прираст. Комисията по земеделие и гори прие, в преходни и заключителни разпоредби на закона, възможност ползването на дървесина да надвиши планираното по проект с нови 80%, т.е практически се разрешава да се удвои дърводобива и той да достигне до 150% от прираста. Така естествения процес в горите за натрупване на биомаса да се обърне в процес на намаляване на техните запаси. Ако това се реализира България ще бъде единствената страна в света, която законово ще допуска намалаване на дървесния запас в горите.
8. Нарушаване на интересите на частните собственици на земеделски земи и гори
По предложение на депутатите Емил Димитров, Десислава Танева и Венцислав Върбанов, Комисията по земеделие и гори в Народното събрание одобри да отпадане задължението за получаване на съгласие и договор между стопанисващите дивеча и собствениците на земи и гори при строителство на ловностопански съоръжения. Така всеки собственик на земеделска земя или гора може да бъде изненадан, намирайки в имота си ловно чакало, хранилка или даже имота да бъде ограден без да е търсено неговото съгласие.
Втората противоконституционна поправка, нарушаваща правата на собственост, бе предложена и приета в рамките на самото заседание на комисията. Тя дава възможност на държавните горски предприятия да могат да влизат в дадена гора и да секат и продават дървесината, дори когато държавата води спор с други лица за собствеността върху същата гора и този спор не е приключил. Предлага се от получените приходи да се приспадат разходите за сечта, а остатъка (ако има такъв) да се депозира в банкова сметка и след приключване на съдебния спор да отива без лихвите върху сумата в полза на спечелилия делото. Това не е допускано от никое правителство в процеса на реституцията в горите до сега. Нормално това се нарича самоуправство, но в случая закона за горите ще узакони такива действия.
Това са най-важните промени, които ако бъдат приети и от цялото Народно събрание, ще окажат унищожително влияние върху бъдещето на горите, земеделските земи, реките и защитените територии. Все още има шанс това да не се случи, ако всеки който милее за природата на България се противопостави на това безумие. Българските гори имат нужда от защита днес и всички български граждани трябва да помогнат за осигуряването на тази защита.
Както знаете поправки в Закона за горите минаха на второ четене в парламентарната комисия по земеделие и скоро ще влязат за окончателно гласуване в пленарната зала.
Освен писти и лифтове, управляващите добавиха дълъг списък от сгради и съоръжения, които ще могат да се строят в горите, без да се изключват от горския фонд. Това значи, че гора "на хартия" вече ще могат да се водят стадиони, футболни и голф-игрища, писти, сгради за културни и религиозни нужди, мини ВЕЦ-ове и др.
Застрояването ще става бързо и евтино, тъй като инвеститорите ще могат да спестят от таксите и процедурите за изключване от горски фонд. В същото време държавата няма да изисква от тях средства за компенсаторно залесяване, тъй като изсечената за строителство гора продължава да се води гора „на хартия”.
Внушението, че строителството в горите ще подлежи на оценки за въздействието върху природата, е измамно. То ще се налага само в много редки случаи, описани в закона. Дори и да подлежи на еко оценки, тези които ги пишат, получават хонорара си от
инвеститора. Така в почти 100% от случаите изводът е, че проектът не пречи на природата.
Отново бяха разрешени и сечите на малки частни горски имоти – до 20 декара. Този текст вече беше отменен с досегашния Закон за горите и то неслучайно. Преди 2009 г. собственици на горски имоти до 20 декара също можеха да секат без план. Така бяха изсечени до голо почти всички частни гори из равнинните области на страната и
в Стара планина. Подобни шамхатни сечи личат например по шосето от София за Варна. Те могат доведат до поредна наказателна процедура на Европейската комисия срещу България.
Законопроектът дава възможност нови писти да се отдават без търг или конкурс за ползване. Същото се отнася и за лифтове и влекове. Това дава възможност на
министъра на земеделието и горите да определи кой точно ще получи това право по административен път и отваря възможности за корупция.
За първи път в историята на България от 1934 г. насам държавата дава възможност на частни лица да строят в държавните гори в защитените територии, какъвто е Природен парк Витоша, най- старият на Балканите.
Ето и по-подробно:
През изминалата седмици станахме свидетели на поредната гавра с паламентаризма. Постоянната комисия по земеделие и гори прие на второ четене скaндалните промени в Закона за горите узаконяващи редица корупционни практики. Между първо и второ четене, депутати с частни инетерси в стопанисването на горите, предложиха в нарушение на Закона за конфликт на интереси и Правилника на Народното събрание, редица текстове които не са разглеждани на първо четене и ще доведат до пряко нарушение на Конституцията, Договора за членство на България в ЕС и ще навлекат на държавата поне 3 наказателни процедури ако бъдат потвърдени и от Парламента.
Какво ще се случи, ако приетите на второ четене в парламентарната комисия по земеделие и гори поправки на закона за горите станат факт:
1. Безконтролно застрояване на горските територии с различни съоръжения, а в същото време на хартия същите терени ще се водят като гори:
Съгласно новоприетите от комисията по земеделие и гори поправки в закона, в горите ще могат да се изграждат без ограничения различни нови сгради и съоръжения, като по документи терените под тях ще се водят горски територии. Такива “гори” на хартия ще могат да бъдат:
• Инфраструктура за ВЕЦ-ове, лифтове и влекове, стълбове за други съоръжения за транспорт без контакт с повърхността на терена, лифтове и влекове, зоо-ветеринарни съоръжения, биотехнически съоръжения, ски писти;
• Открити обекти за спортни дейности - голф, футболни, волейболни, баскетболни, хандбални, бейзболни и ръгби игрища, миниголф и други игрища за колективни спортове, лекоатлетически писти, кортове за тенис и бадминтон, площадки и алеи за колоездене, площадки и алеи конна езда, картинг-писти, гимнастически площадки, открити плувни басейни, открити пързалки за зимни кънки,площадки за скейтборд и ролери и други подобни, включващи и необходимите спомагателни постройки и съоръжения, свързани с тяхното функциониране – санитарни възли, съблекални, монтажни трибуни, преместваеми сезонни покрития и други;
• открити съоръжения, обслужващи културни нужди - концертни естради, летни амфитеатри, изложбени площи, циркове и други подобни, включително и необходимите спомагателни постройки и съоръжения, свързани с тяхното функциониране - санитарни възли, съблекални, монтажни трибуни, преместваеми сезонни покрития и други;
• открити съоръжения, обслужващи религиозни нужди;
• леки второстепенни постройки на допълващото застрояване, свързани с функционирането за откритите съоръжения, обслужващи спортни, културни, както и религиозни нужди - спомагателни, обслужващи, стопански и второстепенни постройки към сградите на основното застрояване; паркинги, гаражи, работилници, магазини, ресторанти, складове, обекти за търговия и услуги, складове за отоплителни материали и инвентари др.
2. Безконтролно изсичане на частни малки имоти до 2 хектара (20 декара)
Тази възможност съществуваше по стария закон за горите от преди март 2011 година – собственици на горски имоти до 2 ха можеха да секат без план или програма. Резултатите могат да се видят в равнинните гори в страната и по Стара планина от Луковит до Варна. Всички шахматни сечи, дупките сред горите, които пътуващите от София за Варна могат да видят от колите си са именно изсечените на голо частни гори. Не случайно още през 2009 г. на национално съвещание за стопанисване на частните гори бе взето решение за забрана за такъв начин на организиране и управление на горските имоти под 2 ха. Това решение беше отразено и в новия закон за горите, който влезе в сила през април 2011 г. За всички лесовъди, за контролните органи и за научните институти по горите това беше огромна стъпка напред за устойчивото управление на горите, тъй като решаваше сериозен екологичен, социален и стопански проблем.
С решението си прието на 28 март, депутати от ГЕРБ в комисията по земеделие и гори, премахнаха задължителния досега план или програма, което беше единствения инструмент за предварителен контрол върху дейностите в малките частни гори. Задължителното изискване ползванията в горите, дори и за дребните собственици, да са съгласно одобрени горскостопански план или програма е единственият начин да се спазва единна стратегия и политика по управлението на горите, като не се допуска грешката първо да се сече, а след това да се решава дали това е било правилно или не.
3. Застрояване на земеделските земи
Земеделските земи, които са защитени от Конституцията, също ще подлежат на застрояване без да е необходимо промяна на предназначението на имотите. Разрешените строежи са същите като в горите - открити съоръжения, обслужващи спортни, културни, както и религиозни нужди, включващи и необходимите леки второстепенни постройки на допълващото застрояване, свързани с тяхното функциониране.
Между двете четения в парламента това предложение на Емил Димитров и Десислава Танева, в нарушение на правилника на Народното събрание, бе вмъкнато в преходните и заключителни разпоредби на закона за горите. С него ще бъде позволено да се строят включително голф игрища с прилежащите клубове в земеделските земи и те да продължават да се водят като такива – ливади пасища или ниви.
4. Законопроекта запази възможността съществуващите писти да се отдават без търг или конкурс за ползване за 10 години на собствениците на лифтове и влекове, като дава възможност на Министъра на земеделието и горите по административен път да определя кой точно ще получи това право.
5. За първи път в историята на България от 1934 година държавата дава възможност на частни лица да строят в държавните гори в защитените територии.
В началото на 20-ти век държавата започва да отчуждава всички вещни права на частни лица и общини върху най-ценните държавни имоти и да ги обявява за строго-охранителни периметри и в последствие за защитени територии. За парк Витоша това се случва през периода 1927 – 1941 година, когато държавата отчуждава над 10 000 декара във високата част на планината и обявява там първия защитен парк на Балканите. Днес, 85 години по-късно, с изменението на закона за горите започва обратния процес – държавата започва да продава вечни права на строеж, за ползване или за сервитути в природния парк Витоша. Този законопроект дава възможност и да започне застрояването на парк Витоша, доколкото настоящият план за управление забранява всяко строителство свързано с промяна предназначението на горите. С прилагането на новия закон от ски-лифтове, голф игрища и басейни до ресторанти и магазини ще могат да се застрояват без да се наруши плана за управление на парка.
6. Изсичане на крайречните гори
В предложението на комисията крайречните гори в корекциите на реките няма да се стопанисват повече като гори. Над 90% от българските реки са коригирани в различна степен, като най-масово е изграждането на предпазни диги между първа и втора заливна тераса с цел предпазване на съседните територии от наводнения. Промените в закона ще позволят тяхното безконтролно изсичане със всички негативни последици за реките като: ерозия на бреговете; подкопаване на съществуващите диги; увеличаване скоростта на теченията и последващите разрушителни бедствия от скъсани диги и засегнати селища, стопански постойки, ниви и градини; затопляне на водите и последващото намаляване на рибните ресурси.
7. Преексплоатиране на горските ресурси
Откакто съществува лесовъдска наука в България, вече повече от век, всички учени и лесовъди препоръчват ползването на дървесина от горите да не надвишава прираста който те имат. Досега в лесоустройствените проекти традиционно се планираше ползването от горите да не надвишава 80% от този прираст. Комисията по земеделие и гори прие, в преходни и заключителни разпоредби на закона, възможност ползването на дървесина да надвиши планираното по проект с нови 80%, т.е практически се разрешава да се удвои дърводобива и той да достигне до 150% от прираста. Така естествения процес в горите за натрупване на биомаса да се обърне в процес на намаляване на техните запаси. Ако това се реализира България ще бъде единствената страна в света, която законово ще допуска намалаване на дървесния запас в горите.
8. Нарушаване на интересите на частните собственици на земеделски земи и гори
По предложение на депутатите Емил Димитров, Десислава Танева и Венцислав Върбанов, Комисията по земеделие и гори в Народното събрание одобри да отпадане задължението за получаване на съгласие и договор между стопанисващите дивеча и собствениците на земи и гори при строителство на ловностопански съоръжения. Така всеки собственик на земеделска земя или гора може да бъде изненадан, намирайки в имота си ловно чакало, хранилка или даже имота да бъде ограден без да е търсено неговото съгласие.
Втората противоконституционна поправка, нарушаваща правата на собственост, бе предложена и приета в рамките на самото заседание на комисията. Тя дава възможност на държавните горски предприятия да могат да влизат в дадена гора и да секат и продават дървесината, дори когато държавата води спор с други лица за собствеността върху същата гора и този спор не е приключил. Предлага се от получените приходи да се приспадат разходите за сечта, а остатъка (ако има такъв) да се депозира в банкова сметка и след приключване на съдебния спор да отива без лихвите върху сумата в полза на спечелилия делото. Това не е допускано от никое правителство в процеса на реституцията в горите до сега. Нормално това се нарича самоуправство, но в случая закона за горите ще узакони такива действия.
Това са най-важните промени, които ако бъдат приети и от цялото Народно събрание, ще окажат унищожително влияние върху бъдещето на горите, земеделските земи, реките и защитените територии. Все още има шанс това да не се случи, ако всеки който милее за природата на България се противопостави на това безумие. Българските гори имат нужда от защита днес и всички български граждани трябва да помогнат за осигуряването на тази защита.
Няма коментари:
Публикуване на коментар