В.„Труд“, известен със силно позитивните си коментари по отношение лобистки закони в полза на псевдо-скиорската про олигархична теза прогледна... И то монументално. Щом те могат, защо и обществото не може да осъзнае, че промените в Закона за горите са вредни?!? Те няма да решат проблемите на ски спорта, а създават твърде много вратички, като торпилират националното законодателство в областта на възможностите за строежи в извън урбанизираните територии. А колкото до гората, нея пък кой я гледа...
Така некадърно написаните текстове дават възможност да си изсечете вашата частна гора, да направите нещо като футболно игрище, а към него виличка (даже може и басейн да си спретнете към нея!). Така нито ще плащате такса за промяна на предназначенитео, вкарване в регулация и прочее простотии и бюрократични занимавки, хем ще сте си изсекли гората и продали дървесината (за което по принцип има ограничения), хем ще сте си спретнали вила при това абсолютно ЗАКОННО.
Този абсурд просто е невъзможен, та чак децата го разбраха, глухите чуха за него, а слепите го провидяха. Обаче явно нашето общество е загубила всяка сетивна способност и нищо не може да го бутне. А колкото до депутатите - те са ясни...
А ето и самата статия:
Три големи червени хикса! Такава оценка заслужават част от последните спорни промени в Закона за горите и поправеният наскоро Закон за собствеността и ползването на земеделските земи.
Според поправките в Закона за горите, които предстои да се приемат окончателно в парламента, в бъдеще държавата ще може да строи ловни съоръжения върху частни гори, без да пита собствениците за разрешение. Това ще се случва, ако из частните лесове броди дивеч, отглеждан от държавните ловни стопанства. Предложението дойде от депутата на ГЕРБ и запален ловец Емил Димитров.
Досега законът изрично предвиждаше държавата да сключва договори с частните собственици, преди да строи. Дали от недоглеждане, дали от други подбуди, но и депутатите от опозицията не обърнаха внимание на поправката и текстът вече мина на два пъти през аграрната комисия в парламента.
Погазва се конституцията
Първи внимание върху скандалния текст обърнаха еколозите от Коалиция "Да остане природа в България". В отворено писмо до президента, премиера и медиите природозащитниците подчертават, че се нарушава чл. 17 от конституцията за неприкосновеност на частната собственост. Съгласно закона за лова под ловно-стопански съоръжения се разбира чакал (дървени бараки, в които ловецът дебне и изчаква дивеча), хранилки, солища, калища, водопоища. Реално съществува хипотезата държавата да ползва част от горите на гражданите, дори безвъзмездно, след като занапред няма да е длъжна да ги информира и да сключва договори с тях.
Не са за подценяване и по-далечните притеснения на еколозите в бъдеще законът да се прочете така, както дяволът чете евангелието. И под претекст за ловно-стопанско съоръжение да изникне цяла хижа например.
"Труд" направи многократни опити да се свърже с депутата Емил Димитров, за да мотивира предложението си, но той не отговори нито веднъж на мобилния си телефон. От Изпълнителната агенция по горите отказаха коментар с мотив, че предложението е дошло от народни представители, а не от експертите на горското ведомство.
Поправката е спорна, дори лобистка и според горския експерт от ГЕРБ Георги Костов, който за година бе зам.-министър на земеделието. Именно той написа чисто нов закон за горите, който в момента се прекроява. "Ако човек има частна собственост гора и тя попада в територията на държавна дивечовъдна станция, ловно стопанство или държавен дивечовъден участък, той губи правата си върху нея, защото върху тази гора, без да го питат и информират, ще може да се изграждат ловно-стопански съоръжения - нещо, което мисля, че е и противоконституционно като подход. Т.е. избягва се от въпроса за равенството и децентрализацията, като се дават значително повече правомощия на търговски дружества, каквито са държавните горски предприятия и техни служители да налагат правила, да контролират останалите играчи на пазара, колкото и да са малки те", коментира Костов.
Частниците - вън от дърводобива
Другият голям Х са абсурдните мераци на държавата да изтласка частните фирми от горите. "Труд" подробно проследи цялата сага, в която държавата се опита да даде неограничени права на над 100-те си държавни горски стопанства да секат навсякъде в ущърб на частния бизнес. В един момент бе направен опит направо да се върне комунизмът в горите. Агенцията по горите бе най-дръзка през декември м. г., когато покрай промените за ски лифтовете и пистите записа в поправките възможността държавните фирми да секат без никакви ограничения. Въобще не бе помислено как държавните дружества хем ще правят търгове за възлагане на дърводобив, хем ще се състезават с частниците, за да получат терени за сеч. След серия от протести на частните предприемачи и извънредни срещи с министъра на земеделието Мирослав Найденов даде обещание, че държавните предприятия ще секат само до 30% от дървесината, попадаща на територията им. Подчертаваше се, че държавните секачи ще добиват само болна дървесина или пострадала от природни бедствия, а качествената суровина ще е за предприемачите.
Да, ама не! Финалният текст вече е разписан. Там въпросните до 30% реално фигурират, но те не се отнасят за болни или обрулени от бури и урагани дървета, а за качествена дървесина, която за капак на всичко ще се добива без търг или конкурс от държавните дружества. Териториите, в които ще секат държавните стопанства, ще се определят не чрез търг и конкурс, а от изпълнителния директор на държавната фирма след съгласуване с министъра на земеделието и храните.
Категорично може да се каже - държавата яко отхапа от сечта далеч над споменатите 30%. Чак над този праг е разписано, че ще се секат болни дървета. Освен това държавните фирми получават правото да изсичат държавните горски терени, чийто статут се променя в строителни площадки, след като са закупени от частни лица. В тези случаи дървесината ще остава за държавата, а не за частното лице, което придобива гората. Държавата ще сече и в случаите, когато нито една частна фирма не се е явила на търг за дърводобив.
"Готвим се за протест в деня на гласуване на промените в парламента. Текстовете ясно показват, че държавните фирми ще добиват много повече от 30% качествена дървесина, което е в разрез с дадените пред нас обещания", коментира пред "Труд" Антоний Стефанов от коалиция "Да спасим горското предприемачество".
Комасацията
Частната инициатива и частната собственост изглеждат празни понятия не само когато става дума за горите, но и за земеделските земи. Преди две години депутатите на ГЕРБ Десислава Танева, Стоян Гюзелев и Димитър Аврамов вкараха в закона т. нар. комасация на ползването. На човешки език това означава, че пустеещите ниви или тези, чиито собственици не са обявили, че ще ги обработват пред общинската служба по земеделие, ще се разпределят пропорционално между арендаторите в землището. С други думи неприкосновеността на частната собственост престава да важи и нивата директно се взима от друг арендатор.
Парадоксът е, че често пъти собствениците на ниви дори не знаят, че всяка година трябва да отидат до общината и да пуснат декларация, че ще обработват нивите на дедите си. Ако няма такава декларация, арендаторът има право да засее земята, а собствениците не могат да го изгонят. Този спорен текст бе прекроен пак от парламента на 14 март по инициатива на депутата от ГЕРБ Владимир Тошев, но бе пипнат само срокът за подаване на декларациите, който вече ще изтича на 31 юли.
От министерството на земеделието са категорични, че в случая не може да става и въпрос за заграбване на чужда земя. Юристите му се облягат на римското право - земята трябва да се обработва, а не да пустее. Освен това след пропорционалното завземане на нивите кметовете трябва да разкрият извънбюджетна сметка, в която арендаторите да платят аренда на собственика, чиито земи обработват. Масово обаче такива сметки липсват, а агроведомството прехвърля топката към кметовете, които не изпълняват закона. За хиксовете винаги се намират виновници, но обикновено не истинските.
Така некадърно написаните текстове дават възможност да си изсечете вашата частна гора, да направите нещо като футболно игрище, а към него виличка (даже може и басейн да си спретнете към нея!). Така нито ще плащате такса за промяна на предназначенитео, вкарване в регулация и прочее простотии и бюрократични занимавки, хем ще сте си изсекли гората и продали дървесината (за което по принцип има ограничения), хем ще сте си спретнали вила при това абсолютно ЗАКОННО.
Този абсурд просто е невъзможен, та чак децата го разбраха, глухите чуха за него, а слепите го провидяха. Обаче явно нашето общество е загубила всяка сетивна способност и нищо не може да го бутне. А колкото до депутатите - те са ясни...
А ето и самата статия:
Три големи червени хикса! Такава оценка заслужават част от последните спорни промени в Закона за горите и поправеният наскоро Закон за собствеността и ползването на земеделските земи.
Според поправките в Закона за горите, които предстои да се приемат окончателно в парламента, в бъдеще държавата ще може да строи ловни съоръжения върху частни гори, без да пита собствениците за разрешение. Това ще се случва, ако из частните лесове броди дивеч, отглеждан от държавните ловни стопанства. Предложението дойде от депутата на ГЕРБ и запален ловец Емил Димитров.
Досега законът изрично предвиждаше държавата да сключва договори с частните собственици, преди да строи. Дали от недоглеждане, дали от други подбуди, но и депутатите от опозицията не обърнаха внимание на поправката и текстът вече мина на два пъти през аграрната комисия в парламента.
Погазва се конституцията
Първи внимание върху скандалния текст обърнаха еколозите от Коалиция "Да остане природа в България". В отворено писмо до президента, премиера и медиите природозащитниците подчертават, че се нарушава чл. 17 от конституцията за неприкосновеност на частната собственост. Съгласно закона за лова под ловно-стопански съоръжения се разбира чакал (дървени бараки, в които ловецът дебне и изчаква дивеча), хранилки, солища, калища, водопоища. Реално съществува хипотезата държавата да ползва част от горите на гражданите, дори безвъзмездно, след като занапред няма да е длъжна да ги информира и да сключва договори с тях.
Не са за подценяване и по-далечните притеснения на еколозите в бъдеще законът да се прочете така, както дяволът чете евангелието. И под претекст за ловно-стопанско съоръжение да изникне цяла хижа например.
"Труд" направи многократни опити да се свърже с депутата Емил Димитров, за да мотивира предложението си, но той не отговори нито веднъж на мобилния си телефон. От Изпълнителната агенция по горите отказаха коментар с мотив, че предложението е дошло от народни представители, а не от експертите на горското ведомство.
Поправката е спорна, дори лобистка и според горския експерт от ГЕРБ Георги Костов, който за година бе зам.-министър на земеделието. Именно той написа чисто нов закон за горите, който в момента се прекроява. "Ако човек има частна собственост гора и тя попада в територията на държавна дивечовъдна станция, ловно стопанство или държавен дивечовъден участък, той губи правата си върху нея, защото върху тази гора, без да го питат и информират, ще може да се изграждат ловно-стопански съоръжения - нещо, което мисля, че е и противоконституционно като подход. Т.е. избягва се от въпроса за равенството и децентрализацията, като се дават значително повече правомощия на търговски дружества, каквито са държавните горски предприятия и техни служители да налагат правила, да контролират останалите играчи на пазара, колкото и да са малки те", коментира Костов.
Частниците - вън от дърводобива
Другият голям Х са абсурдните мераци на държавата да изтласка частните фирми от горите. "Труд" подробно проследи цялата сага, в която държавата се опита да даде неограничени права на над 100-те си държавни горски стопанства да секат навсякъде в ущърб на частния бизнес. В един момент бе направен опит направо да се върне комунизмът в горите. Агенцията по горите бе най-дръзка през декември м. г., когато покрай промените за ски лифтовете и пистите записа в поправките възможността държавните фирми да секат без никакви ограничения. Въобще не бе помислено как държавните дружества хем ще правят търгове за възлагане на дърводобив, хем ще се състезават с частниците, за да получат терени за сеч. След серия от протести на частните предприемачи и извънредни срещи с министъра на земеделието Мирослав Найденов даде обещание, че държавните предприятия ще секат само до 30% от дървесината, попадаща на територията им. Подчертаваше се, че държавните секачи ще добиват само болна дървесина или пострадала от природни бедствия, а качествената суровина ще е за предприемачите.
Да, ама не! Финалният текст вече е разписан. Там въпросните до 30% реално фигурират, но те не се отнасят за болни или обрулени от бури и урагани дървета, а за качествена дървесина, която за капак на всичко ще се добива без търг или конкурс от държавните дружества. Териториите, в които ще секат държавните стопанства, ще се определят не чрез търг и конкурс, а от изпълнителния директор на държавната фирма след съгласуване с министъра на земеделието и храните.
Категорично може да се каже - държавата яко отхапа от сечта далеч над споменатите 30%. Чак над този праг е разписано, че ще се секат болни дървета. Освен това държавните фирми получават правото да изсичат държавните горски терени, чийто статут се променя в строителни площадки, след като са закупени от частни лица. В тези случаи дървесината ще остава за държавата, а не за частното лице, което придобива гората. Държавата ще сече и в случаите, когато нито една частна фирма не се е явила на търг за дърводобив.
"Готвим се за протест в деня на гласуване на промените в парламента. Текстовете ясно показват, че държавните фирми ще добиват много повече от 30% качествена дървесина, което е в разрез с дадените пред нас обещания", коментира пред "Труд" Антоний Стефанов от коалиция "Да спасим горското предприемачество".
Комасацията
Частната инициатива и частната собственост изглеждат празни понятия не само когато става дума за горите, но и за земеделските земи. Преди две години депутатите на ГЕРБ Десислава Танева, Стоян Гюзелев и Димитър Аврамов вкараха в закона т. нар. комасация на ползването. На човешки език това означава, че пустеещите ниви или тези, чиито собственици не са обявили, че ще ги обработват пред общинската служба по земеделие, ще се разпределят пропорционално между арендаторите в землището. С други думи неприкосновеността на частната собственост престава да важи и нивата директно се взима от друг арендатор.
Парадоксът е, че често пъти собствениците на ниви дори не знаят, че всяка година трябва да отидат до общината и да пуснат декларация, че ще обработват нивите на дедите си. Ако няма такава декларация, арендаторът има право да засее земята, а собствениците не могат да го изгонят. Този спорен текст бе прекроен пак от парламента на 14 март по инициатива на депутата от ГЕРБ Владимир Тошев, но бе пипнат само срокът за подаване на декларациите, който вече ще изтича на 31 юли.
От министерството на земеделието са категорични, че в случая не може да става и въпрос за заграбване на чужда земя. Юристите му се облягат на римското право - земята трябва да се обработва, а не да пустее. Освен това след пропорционалното завземане на нивите кметовете трябва да разкрият извънбюджетна сметка, в която арендаторите да платят аренда на собственика, чиито земи обработват. Масово обаче такива сметки липсват, а агроведомството прехвърля топката към кметовете, които не изпълняват закона. За хиксовете винаги се намират виновници, но обикновено не истинските.
Няма коментари:
Публикуване на коментар