За мен, като човек с активна гражднаска позиция и известно разбиране на проблемите на ски спорта и законите, промените в Закона за горите са опасни в следните насоки:
1. Допускат се строежи в гори и земеделски земи по цяла България. Така зейва огромна дупка в законодателството, а тези широки формулировки наистина позволяват всичко да се построи. В закона няма никакви критерии, това ще става по-евтино отколкото в регулация, няма предвиден контрол. Особено лесно и опасно ще става в частните земеделски земи и гори (които легално ще могат да се изсичат на голо). Дори и да не се построи нещо, пак няма задължение за залесяване, тоест може само привидно да се заяви намерение, а целта да бъде сеч. Каквото и да бъде разписано като подзаконова рамка, този закон ни връща в началото на 90те по тношение незаконното строителство.
2. Квази „концесия“ за ски курортите: само за тях има собствен ред, изключение от общия. Така ще се заграби национален ресурс за жълти стотинки без процедура, без критерии, без търг, без годишни такси, без гаранции и механизми, без възможност за прекратяване. Лошото е, че това ще става именно в национални и природни паркове, съзадедени с толкова труд. Ако стимулът беше за наистина затънтени гори и планини, където хората нямат работа - да! Но въпросът е, че това се прави на познати и известни места, които сами по себе си привличат хората и имат жив бизнес, които ще се затрие, там има инфраструктура, направена от държавата и служат за рекреация. В тях така или иначе има значителен инвеститорски интерес и туризъм. Отново държавата по корупционен метод ще дава блага с цел спекула.
3. Липсата на промяна на предназначението за нови строежи, специално в защитени територии ще отвори голяма пробойна в природозащитното законодателство. Възможните усложнения дори не мога да си ги представя. Ясно е обаче, че тъй като територия остава гора, то всички ОВОС и оценки за съвестимост ще минават по-лесно (ако ги има), а в последствие на изсеченото най-вероятно ще могат да се правят и много други неща. Не мисля, че ще станем свидетели на хотели по планините, но по морето - да и то точно по заменените гори.
4. Дърводобива - дългосрочните наеми само за големите - Гриша Ганчев, В. Златев, Т Батков. Отворен парламент са качили заповедта, която е просто абсурдна като изисквания, възможни само за олигарси. Друга съществена ОПАСНОСТ - добив на дървесина от частни гори, без лесоустройствени планове и добив над прираста (това е просто върховната наглост). Връща се и комунизмът в горите, като държавните предприятия ще сека сами и ще определят кой каква дървесина да добива едностранно. Това си е откровена корупция и хранилка за наши хора. Същото е и строежа на ловно-стопански съоръжения, като те после пак ще отидат при свои хора.
А ето и по-подробен анализ:
Промените в Закона за горите бяха инициирани по безпрецедентен начин (непознат дори за Лукойл или Мултигруп) чрез директно изнудване от страна на една офшорна фирма с непрозрачен капитал. Недобре прикритият зад уж „благородни” подбуди рекет обаче доведе до още по-лоши резултати от исканите. Разписаните текстовете било от законотворческа некадърност, от злонамереност и от груб лобизъм издъниха законова дупка, която решава не само този частен проблем (липсата на вещни права за „Витоша ски” АД. Това е породено от „изгодната” приватизация, при която, за да се намали оценката на активите те не са продадени с право на строеж, а тогава точно е могло), но и стимулира всякакъв вид строежи в планини, гори и земеделски земи (уж защитени от Конституцията).
В държава, където и без това има дефицит на спазването на законите, се дава поредна възможност за тяхното заобикаляне (без оценка за съвместимост по НАТУРА2000 - поради липса на промяна на предназначението, административния органи има право едностранно да прецени дали се налага подобна оценка въобще, без такси, конкурси и търгове, строежи „на парче“). Стига се до абсурдното поощряване на строителството в неурбанизирани територии в цялата страна (не само на Витоша). Облагодетелствани ще са ВЕЦ, голф игрища и съмнителни спортни федерации (мотокрос). ГЕРБ разрешиха в гори и земеделски земи да се строи дълъг списък от сгради и съоръжения, като вкараха определение, надхвърлящо неизчерпателното такова по ЗУТ (Застрояването ще става бързо и евтино: инвеститорите ще спестяват таксите и процедурите за изключване от горски фонд, а държавата няма да изисква компенсаторно залесяване, тъй като ще имаме гора „на хартия. Виж. също §5, т. 68 ЗУТ, където изброяването не е изчерпателно, защото завършва с „и други“).
Партията, която дойде на власт с два основи лозунга – ще спрем заменките и незаконното строителство, сега улеснява и двете груби практики. За съжаление се върви в посока торпилиране на националното законодателство в тази област чрез отваряне допълнителни вратички за узаконяване и реализиране на съмнителни инвестиции в неурбанизираните територии. На практика предложените текстове, (обслужващи една фирма) са толкова некадърно и общо разписани, че те създават директен стимул за строежи (§ 8. за чл.54) в гори и земеделски земи (§ 49а). Така ще бъде по-изгодно да се строи в тях, отколкото в регулация, тъй като от една страна се заобикаля забраната за голи сечи, а дървесината ще се продава, от друга се спестяват такси и административни процедури, а от трета земята ще се води гора/земеделска земя и съответно данъчното облагане за собственика ще е минимално. Така, строителството на вили (прикрити като съблекални) или директно на магазини, ресторанти и обекти за търговия и услуги ще бъде разрешено, ако е направено към псевно игрище, площадка, алея, бесейн или дори тенис маса. Тази инвестиция ще е по-изгодно в частна гора или земеделска земя, което ще доведе до директна загуба за общини и собственици на регулирани терени (чиито цени ще спаднат).
Дано не сме лоши пророци, но тези многобройно възможности за изсичане на гори, със сигурност в последствие ще доведат до преотреждането на земи, загубили ефективно своя статут. Новият Закон за горите, който променя и Закона за опазване на земеделските земи, е по-страшен за ЧЕРНОМОРИЕТО, отколкото за планините! На практика сега се развързват ръцете на всякакви „инвеститори“ да строят голф игрища, ресторанти и търговски обекти. Така нодоразумения от типа „Златна Перла“ в Парк Странджа ще изникнат не само там, но и в Иракли, около Ропотамо и Приморско, Камчийски пясъци, Шабла, Дуранкулак и тн. В момента се променя и Законът за устройство на територията, като там целта е да се улесни строителството в неурбанизираните територии. Тоест поощряват се общините без Общи устройствени планове, като Царево, да продължат строителството „на парче”. От друга страна абсурдните нови текстове могат директно да се ползват за привидно строителство на мотокрос трасета (при тях няма никаква инвестиция), като по силата на чл.60 дървесината става собственост на инвеститора.
Най-вероятно като преизборна мярка ГЕРБ се готвят да преексплоатират и националните горските ресурси, чрез прокарването на много спорен и неясен текст, позволяващ свръх добив (до 160% от прираста - §62 от Доклада). Това ефективно ще доведе до намаляване на горите. Досега в лесоустройствените проекти традиционно се планираше ползването до 80% от този прираст. ГЕРБ обаче допуснаха сечта да надвиши планираното по проект с още 80%, т.е практически се удвои дърводобива и до 160% от прираста. Тук лобисткото съмнение е свързано с доста изгодната цена на електроенергията произведена чрез газификация на дървесина.
Връщането на доказано вредни законодателни положения, а именно допускането на сечи на частни гори до 2 ха без лесоустройствени планове (ок. 3 000 000 дка или 7,5% от горите в БГ - това са 75 % от частните горски имоти) е друго „достойнство” на зоконопроекта (подкрепено от всички парламентарни групи - §1). Задължителното ползване на горите, съгласно горскостопански план или програма е единственият начин да се спазва единна стратегия и политика по управлението на горите. Така няма да се сече, преди да се прецени дали това е било правилно или не.
По отношение на ски курортите и обслужването на един определен икономически кръг, също се върви против националните интереси. Непрозрачно се стимулира сектор с ниска принадена стойност и минимална трудова заетост. Новият ЗГ премахва конкурсното начало (търгове за постигане най-добра цена) при отдаване на гори и територии публична държавна собственост САМО за ски курорти. Така реално се прави един квази концесионен ред за отдаване на национални паркове единствено и само за тази категория инвестиции. Освен че на практика се е заобикаля Закона за концесиите и ще се предоставя обществен ресурс за облагодетелстване на определени субекти, държавата няма да събира и годишни такси за това. Решенията за това пък няма да се взимат от администрацията, а директно от политически органи без разписани правила, което е абсолютна предпоставка за корупция. Още по-лошото е, че при тази псевдо концесия държавните органи нямат възможност да упражняват ефективен контрол, нито има предвиден ред за тяхното прекратяване (дори от следващо правителство). Така без реална процедура и по едностранното усмотрение на политически органи – Министъра на земеделието или правителството ще се определя кой ще има „дял от баницата“. Заграбването на националните паркове ще става на тъмно, тъй като липсата на търгове или промяна на предназначението води до отпадане на каквато и да била възможност за упражняване на граждански контрол.
Предвидената липса на промяна на предназначението, освен че противоречи на принципите на ЗГ, ще облагодетелствува близки до правителството лица като им спестява административни процедури, значителни такси и последващи данъци, както и ще е предпоставка за директно заобикаляне на процедурите за оценка на съвместимост. Този ред в значителна степен ще затрудни защитата на околната среда и ще обезсмисли редица законови процедури. Внушението, че строителството в горите ще подлежи на оценки за въздействието, е измамно, т.к. то ще се налага само в много редки случаи.
С цел пък обслужване лобистките интереси на едни депутат (Който е в условията на конфликт на интереси по отношение на целия законопроект, т.к. със съпругата си притежават около 500дк. гори и дори не би трябвало да участва в разискванията, а е вносител на всички спорни текстове), между първо и второ четене ЗГ беше изменен (В противоречие на Правилника на Народното събрание - чл. 74, ал 2, т.к. бяха вкарани текстове, които съществено изменят законопроекта, както и променят други закони, което не би следвало) така, че се даде възможност държавата да нарушава конституционно гарантираното право на собственост като добива дървесина или да разполага ловностопански съоръжения в частни гори (Това, в комбинация с допуснатата сеч на крайречни гори, може да доведе до допълнително застрояване на реките с рибни стопанства директно върху тях). Държавата ще може да строи ловни съоръжения върху частни гори, без дори да уведомява собствениците.
Прогонването на обикновените предприемачи от дърводобива е другият голям абсурд. На практика държавата се опита да даде неограничени права на своите над сто държавни горски стопанства да секат навсякъде без никакви ограничения и да изтласкат частния бизнес. Връщането на комунизма в горите трябваше да мине покрай промените за ски лифтовете и бе предложено от ИАГ, но протестите на предприемачите ограничиха мераците на Мирослав Найденов до 30% от дървесината. Така държавните дружества хем ще секат, хем ще правят търгове за възлагане на дърводобив, хем ще се състезават с частниците, за да получат терени за сеч. При това въпреки обещанията тези 30% от дървесината, ще са от която гора прецени изпълнителния директор на държавната фирма след съгласуване с министъра на земеделието и храните. На всички ни е ясно, че неудобните фирми ще получат болни или обрулени от бури дървета, а качествена дървесина ще се добива без търг или конкурс от държавните дружества или ще се възлага на близки фирми. Освен това сред горския сектор има основателни опасения, че държавните фирми ще добиват много повече от 30% качествена дървесина, тъй като те сами ще определят какво да се сече и ще извършват контрола.
Освен това за първи път в историята на България от 1934 г. насам държавата дава възможност на частни лица да строят в държавните гори в защитените територии, какъвто е Природен парк Витоша, най-старият на Балканите. Под предлог, че се подпомага развитието на ски туризма в България, държавата на практика осигурява безпрецедентна държавна помощ за инвеститорите в ски курорти и нарушава основните права на свободния пазар и свободната конкуренция. Промените дават права на частни фирми безусловно и без тръжни процедури да се разпореждат със защитените територии, да ги унищожават и застрояват със ски съоръжения. Така се допуска Законът за горите да заобикали строгите изисквания на Закона за държавната собственост и Закона за концесиите при застрояването на държавни имоти в защитените територии.
Като обобщение може да се каже, че голямата слабост на политиката на ГЕРБ в горския сектор се проявява в три насоки: отваряне на безброй вратички за застрояване на горски територии и тяхното урбанизиране. От друга страна пък се върви към заграбване на публични държавни гори и паркове и тяхното отдаване за застрояване и експлоатиране без ежегодни такси. От трета страна тече страшен процес на дългосрочно отдаване на гори при изключително съмнителни изисквания и критерии, което ще доведе до обезлесяване и най-първично експлоатиране на горските ресурси от страна на олигархията. Така напрактика ще се стигне до нови ценови рекорди за дървесината за битово и промишлено потребление.
1. Допускат се строежи в гори и земеделски земи по цяла България. Така зейва огромна дупка в законодателството, а тези широки формулировки наистина позволяват всичко да се построи. В закона няма никакви критерии, това ще става по-евтино отколкото в регулация, няма предвиден контрол. Особено лесно и опасно ще става в частните земеделски земи и гори (които легално ще могат да се изсичат на голо). Дори и да не се построи нещо, пак няма задължение за залесяване, тоест може само привидно да се заяви намерение, а целта да бъде сеч. Каквото и да бъде разписано като подзаконова рамка, този закон ни връща в началото на 90те по тношение незаконното строителство.
2. Квази „концесия“ за ски курортите: само за тях има собствен ред, изключение от общия. Така ще се заграби национален ресурс за жълти стотинки без процедура, без критерии, без търг, без годишни такси, без гаранции и механизми, без възможност за прекратяване. Лошото е, че това ще става именно в национални и природни паркове, съзадедени с толкова труд. Ако стимулът беше за наистина затънтени гори и планини, където хората нямат работа - да! Но въпросът е, че това се прави на познати и известни места, които сами по себе си привличат хората и имат жив бизнес, които ще се затрие, там има инфраструктура, направена от държавата и служат за рекреация. В тях така или иначе има значителен инвеститорски интерес и туризъм. Отново държавата по корупционен метод ще дава блага с цел спекула.
3. Липсата на промяна на предназначението за нови строежи, специално в защитени територии ще отвори голяма пробойна в природозащитното законодателство. Възможните усложнения дори не мога да си ги представя. Ясно е обаче, че тъй като територия остава гора, то всички ОВОС и оценки за съвестимост ще минават по-лесно (ако ги има), а в последствие на изсеченото най-вероятно ще могат да се правят и много други неща. Не мисля, че ще станем свидетели на хотели по планините, но по морето - да и то точно по заменените гори.
4. Дърводобива - дългосрочните наеми само за големите - Гриша Ганчев, В. Златев, Т Батков. Отворен парламент са качили заповедта, която е просто абсурдна като изисквания, възможни само за олигарси. Друга съществена ОПАСНОСТ - добив на дървесина от частни гори, без лесоустройствени планове и добив над прираста (това е просто върховната наглост). Връща се и комунизмът в горите, като държавните предприятия ще сека сами и ще определят кой каква дървесина да добива едностранно. Това си е откровена корупция и хранилка за наши хора. Същото е и строежа на ловно-стопански съоръжения, като те после пак ще отидат при свои хора.
А ето и по-подробен анализ:
Промените в Закона за горите бяха инициирани по безпрецедентен начин (непознат дори за Лукойл или Мултигруп) чрез директно изнудване от страна на една офшорна фирма с непрозрачен капитал. Недобре прикритият зад уж „благородни” подбуди рекет обаче доведе до още по-лоши резултати от исканите. Разписаните текстовете било от законотворческа некадърност, от злонамереност и от груб лобизъм издъниха законова дупка, която решава не само този частен проблем (липсата на вещни права за „Витоша ски” АД. Това е породено от „изгодната” приватизация, при която, за да се намали оценката на активите те не са продадени с право на строеж, а тогава точно е могло), но и стимулира всякакъв вид строежи в планини, гори и земеделски земи (уж защитени от Конституцията).
В държава, където и без това има дефицит на спазването на законите, се дава поредна възможност за тяхното заобикаляне (без оценка за съвместимост по НАТУРА2000 - поради липса на промяна на предназначението, административния органи има право едностранно да прецени дали се налага подобна оценка въобще, без такси, конкурси и търгове, строежи „на парче“). Стига се до абсурдното поощряване на строителството в неурбанизирани територии в цялата страна (не само на Витоша). Облагодетелствани ще са ВЕЦ, голф игрища и съмнителни спортни федерации (мотокрос). ГЕРБ разрешиха в гори и земеделски земи да се строи дълъг списък от сгради и съоръжения, като вкараха определение, надхвърлящо неизчерпателното такова по ЗУТ (Застрояването ще става бързо и евтино: инвеститорите ще спестяват таксите и процедурите за изключване от горски фонд, а държавата няма да изисква компенсаторно залесяване, тъй като ще имаме гора „на хартия. Виж. също §5, т. 68 ЗУТ, където изброяването не е изчерпателно, защото завършва с „и други“).
Партията, която дойде на власт с два основи лозунга – ще спрем заменките и незаконното строителство, сега улеснява и двете груби практики. За съжаление се върви в посока торпилиране на националното законодателство в тази област чрез отваряне допълнителни вратички за узаконяване и реализиране на съмнителни инвестиции в неурбанизираните територии. На практика предложените текстове, (обслужващи една фирма) са толкова некадърно и общо разписани, че те създават директен стимул за строежи (§ 8. за чл.54) в гори и земеделски земи (§ 49а). Така ще бъде по-изгодно да се строи в тях, отколкото в регулация, тъй като от една страна се заобикаля забраната за голи сечи, а дървесината ще се продава, от друга се спестяват такси и административни процедури, а от трета земята ще се води гора/земеделска земя и съответно данъчното облагане за собственика ще е минимално. Така, строителството на вили (прикрити като съблекални) или директно на магазини, ресторанти и обекти за търговия и услуги ще бъде разрешено, ако е направено към псевно игрище, площадка, алея, бесейн или дори тенис маса. Тази инвестиция ще е по-изгодно в частна гора или земеделска земя, което ще доведе до директна загуба за общини и собственици на регулирани терени (чиито цени ще спаднат).
Дано не сме лоши пророци, но тези многобройно възможности за изсичане на гори, със сигурност в последствие ще доведат до преотреждането на земи, загубили ефективно своя статут. Новият Закон за горите, който променя и Закона за опазване на земеделските земи, е по-страшен за ЧЕРНОМОРИЕТО, отколкото за планините! На практика сега се развързват ръцете на всякакви „инвеститори“ да строят голф игрища, ресторанти и търговски обекти. Така нодоразумения от типа „Златна Перла“ в Парк Странджа ще изникнат не само там, но и в Иракли, около Ропотамо и Приморско, Камчийски пясъци, Шабла, Дуранкулак и тн. В момента се променя и Законът за устройство на територията, като там целта е да се улесни строителството в неурбанизираните територии. Тоест поощряват се общините без Общи устройствени планове, като Царево, да продължат строителството „на парче”. От друга страна абсурдните нови текстове могат директно да се ползват за привидно строителство на мотокрос трасета (при тях няма никаква инвестиция), като по силата на чл.60 дървесината става собственост на инвеститора.
Най-вероятно като преизборна мярка ГЕРБ се готвят да преексплоатират и националните горските ресурси, чрез прокарването на много спорен и неясен текст, позволяващ свръх добив (до 160% от прираста - §62 от Доклада). Това ефективно ще доведе до намаляване на горите. Досега в лесоустройствените проекти традиционно се планираше ползването до 80% от този прираст. ГЕРБ обаче допуснаха сечта да надвиши планираното по проект с още 80%, т.е практически се удвои дърводобива и до 160% от прираста. Тук лобисткото съмнение е свързано с доста изгодната цена на електроенергията произведена чрез газификация на дървесина.
Връщането на доказано вредни законодателни положения, а именно допускането на сечи на частни гори до 2 ха без лесоустройствени планове (ок. 3 000 000 дка или 7,5% от горите в БГ - това са 75 % от частните горски имоти) е друго „достойнство” на зоконопроекта (подкрепено от всички парламентарни групи - §1). Задължителното ползване на горите, съгласно горскостопански план или програма е единственият начин да се спазва единна стратегия и политика по управлението на горите. Така няма да се сече, преди да се прецени дали това е било правилно или не.
По отношение на ски курортите и обслужването на един определен икономически кръг, също се върви против националните интереси. Непрозрачно се стимулира сектор с ниска принадена стойност и минимална трудова заетост. Новият ЗГ премахва конкурсното начало (търгове за постигане най-добра цена) при отдаване на гори и територии публична държавна собственост САМО за ски курорти. Така реално се прави един квази концесионен ред за отдаване на национални паркове единствено и само за тази категория инвестиции. Освен че на практика се е заобикаля Закона за концесиите и ще се предоставя обществен ресурс за облагодетелстване на определени субекти, държавата няма да събира и годишни такси за това. Решенията за това пък няма да се взимат от администрацията, а директно от политически органи без разписани правила, което е абсолютна предпоставка за корупция. Още по-лошото е, че при тази псевдо концесия държавните органи нямат възможност да упражняват ефективен контрол, нито има предвиден ред за тяхното прекратяване (дори от следващо правителство). Така без реална процедура и по едностранното усмотрение на политически органи – Министъра на земеделието или правителството ще се определя кой ще има „дял от баницата“. Заграбването на националните паркове ще става на тъмно, тъй като липсата на търгове или промяна на предназначението води до отпадане на каквато и да била възможност за упражняване на граждански контрол.
Предвидената липса на промяна на предназначението, освен че противоречи на принципите на ЗГ, ще облагодетелствува близки до правителството лица като им спестява административни процедури, значителни такси и последващи данъци, както и ще е предпоставка за директно заобикаляне на процедурите за оценка на съвместимост. Този ред в значителна степен ще затрудни защитата на околната среда и ще обезсмисли редица законови процедури. Внушението, че строителството в горите ще подлежи на оценки за въздействието, е измамно, т.к. то ще се налага само в много редки случаи.
С цел пък обслужване лобистките интереси на едни депутат (Който е в условията на конфликт на интереси по отношение на целия законопроект, т.к. със съпругата си притежават около 500дк. гори и дори не би трябвало да участва в разискванията, а е вносител на всички спорни текстове), между първо и второ четене ЗГ беше изменен (В противоречие на Правилника на Народното събрание - чл. 74, ал 2, т.к. бяха вкарани текстове, които съществено изменят законопроекта, както и променят други закони, което не би следвало) така, че се даде възможност държавата да нарушава конституционно гарантираното право на собственост като добива дървесина или да разполага ловностопански съоръжения в частни гори (Това, в комбинация с допуснатата сеч на крайречни гори, може да доведе до допълнително застрояване на реките с рибни стопанства директно върху тях). Държавата ще може да строи ловни съоръжения върху частни гори, без дори да уведомява собствениците.
Прогонването на обикновените предприемачи от дърводобива е другият голям абсурд. На практика държавата се опита да даде неограничени права на своите над сто държавни горски стопанства да секат навсякъде без никакви ограничения и да изтласкат частния бизнес. Връщането на комунизма в горите трябваше да мине покрай промените за ски лифтовете и бе предложено от ИАГ, но протестите на предприемачите ограничиха мераците на Мирослав Найденов до 30% от дървесината. Така държавните дружества хем ще секат, хем ще правят търгове за възлагане на дърводобив, хем ще се състезават с частниците, за да получат терени за сеч. При това въпреки обещанията тези 30% от дървесината, ще са от която гора прецени изпълнителния директор на държавната фирма след съгласуване с министъра на земеделието и храните. На всички ни е ясно, че неудобните фирми ще получат болни или обрулени от бури дървета, а качествена дървесина ще се добива без търг или конкурс от държавните дружества или ще се възлага на близки фирми. Освен това сред горския сектор има основателни опасения, че държавните фирми ще добиват много повече от 30% качествена дървесина, тъй като те сами ще определят какво да се сече и ще извършват контрола.
Освен това за първи път в историята на България от 1934 г. насам държавата дава възможност на частни лица да строят в държавните гори в защитените територии, какъвто е Природен парк Витоша, най-старият на Балканите. Под предлог, че се подпомага развитието на ски туризма в България, държавата на практика осигурява безпрецедентна държавна помощ за инвеститорите в ски курорти и нарушава основните права на свободния пазар и свободната конкуренция. Промените дават права на частни фирми безусловно и без тръжни процедури да се разпореждат със защитените територии, да ги унищожават и застрояват със ски съоръжения. Така се допуска Законът за горите да заобикали строгите изисквания на Закона за държавната собственост и Закона за концесиите при застрояването на държавни имоти в защитените територии.
Като обобщение може да се каже, че голямата слабост на политиката на ГЕРБ в горския сектор се проявява в три насоки: отваряне на безброй вратички за застрояване на горски територии и тяхното урбанизиране. От друга страна пък се върви към заграбване на публични държавни гори и паркове и тяхното отдаване за застрояване и експлоатиране без ежегодни такси. От трета страна тече страшен процес на дългосрочно отдаване на гори при изключително съмнителни изисквания и критерии, което ще доведе до обезлесяване и най-първично експлоатиране на горските ресурси от страна на олигархията. Така напрактика ще се стигне до нови ценови рекорди за дървесината за битово и промишлено потребление.
Няма коментари:
Публикуване на коментар