Статия от в. „Капитал“
Нови писти и нови лифтове. Това поискаха няколкостотин души от Банско,
които протестираха по време на празниците в зимния курорт. Каузата им,
чието публично лице е кметът на планинското градче Георги Икономов
(ГЕРБ), бе подкрепена почти официално от управляващата партия. Под
знамената в Банско дойдоха председателят на парламента Цецка Цачева,
шефът на регионалната парламентарна комисия Любен Татарски,
икономическият зам.-министър Иво Маринов и дори вицепремиерът и вътрешен
министър Цветан Цветанов.
Аргументите на протестиращите са "да има повече работа за хората", "да се повишат възможностите на Банско като български и световен център за спорт и туризъм", да се спести на скиорите чакането по опашки пред единствения кабинков лифт в курорта и да се ограничи придвижването с автомобили в планината. Строежите ще се изпълнят при стриктно спазване на законите, обясни кметът Икономов. На пръв поглед всичко това звучи разумно, дори изниква въпросът защо на местните им се налага да протестират, за да се случат тези неща.
Като начало - защото ново строителство в планината е забранено. Национален парк Пирин е защитена територия, изключителна държавна собственост, т.е. ресурс от значение за цялото общество, не за отделни негови представители. Само резерватите са с по-висока степен на протекция и дори сега съществуващите ски строежи в Пирин са със спорна законност. Въпреки твърденията на министър Мирослав Найденов тази забрана не е свързана с промените в Закона за горите, които дойдоха след протестите на Орлов мост. Банско е в границите на национален парк и за него се прилагат ограниченията в Закона за защитените територии. (Защо Найденов вдига отново темата с горите е въпрос за допълнителен размисъл.)
За да позволи ново строителство там, правителството трябва да прецени необходимостта от него и да промени плана за управление на парк Пирин. На теория това е възможно. Но да погледнем първо дали има причини да го направи.
За лъжливото овчарче
Първият проблем е с клетвите за безкомпромисно спазване на процедурите при изграждането на нови лифтове и писти. Те звучат най-малкото неубедително от устата на концесионера на ски зона Банско "Юлен" АД, чийто акционер е и общината с дял от 8.32%. От подписването на договора с държавата досега неправителствени организации са завели над 30 дела заради нарушения при стопанисването на ски зоната, усвояване на по-голяма от допустимата площ и унищожаване на защитени територии.
Според справка на коалиция "За да остане природа в България" "Юлен" е допуснал нередности при изграждането и разширяването на ски пистите Платото 1 и 2, Чалин валог 1 и 2, Шилигарника, Стражите, Банско, Бъндерица, Балканиада, Томба, както и при строежа на лифтовете Бъндеришка поляна – Коларски път и Платото – Тодорка. Най-често нарушенията са разширяване на пистата или просеките за лифта повече от допустимото, което води до унищожаване на близо 65 хектара от естествената среда в Национален парк Пирин. Този факт беше потвърден от геодезическо заснемане на фирма "Топ Гео" и от екоминистъра Нона Караджова през 2011 г. на брифинг в Министерския съвет. Последствия за инвеститора няма и до днес.
Засега няма ефект и от делата на зелените НПО-та. Съществува обаче вероятност едно от неприключилите все още производства да обърне нещата в полза на природозащитниците. През 2011 г. Асоциацията на парковете в България атакува пред Върховния административен съд (ВАС) решение на екоминистерството, с което е съгласувано инвестиционно предложение на "Юлен" АД за подмяна на два влека на Платото с един 4-седалков лифт. Проблемът е, че новото съоръжение излиза извън границите на двете стари, а долната и горната станция са в зони, където строителството е категорично забранено. С изграждането на новия лифт през 2010 г. "Юлен" са нарушили Закона за защитените територии, Плана за управление на Парк Пирин и Закона за устройство на територията. Унищожени са близо 5 дка растения – храсти, клек, бяла и черна мура и т.н.
В края на миналата година ВАС приема съдебна техническа експертиза на инж. Златан Златанов, която подкрепя твърденията на асоциацията. Съдът още не се е произнесъл, но ако подкрепата на МОСВ за инвестиционното предложение на "Юлен" падне в съда, то същото може да се случи и със строителното разрешително за лифта. При това положение той ще е незаконен и Дирекцията за национален строителен контрол (ДНСК) може да постанови неговото събаряне. На този етап това са само хипотези, разбира се, но изходът от делото е от ключово значение за бъдещото развитие на ски зоната, поведението на "Юлен" и изходът от спора с държавата за превишената концесионна площ.
Да бетонираме монопола
Твърденията на кмета на Банско Георги Икономов, че за нови съоръжения има място в границата на концесията, също са неубедителни, при положение че и в момента дружеството е усвоило с над 60% по-голяма територия от позволената му. "Не искаме да излизаме извън границите на концесията. Има място за нови писти на Платото, на Шилигарника и на Църна могила. Това са около 15 - 20 км нови трасета (сега са около 70 заедно със ски пътищата). Новият кабинков лифт ще е до Шилигарника. За целта няма да се изсекат повече от 300, 400, 500 дръвчета", коментира пред "Капитал" Икономов (повече за тези лъжи - тук) в деня, в който занесе подписка с искане за нови съоръжения на премиера Бойко Борисов. Десетина дни след това оглавяваният от него инициативен комитет реши, че само подписка не стига, и организира и няколкодневните граждански протести.
Тази настойчивост само доказва, че тук не става въпрос само за нов лифт и писти, а да се позволи именно на "Юлен" да разшири дейността си – без да се променя договорът с държавата. В противен случай инвеститорът би трябвало да се аргументира пред институциите (изчерпан капацитет и т.н.), да поиска промяна в договора за концесия, да предоговори условията за ползване на площи, концесионната такса и прочие. Практиката на "Юлен" от 11 години насам сочи, че дружеството не желае промяна в договора, а да предлага различни инвестиционни намерения за одобрение. Едва през 2011 г. - след публичното признание на министър Нона Караджова за превишената площ и острата обществена реакция, тази схема се пропука. Екоминистерството за пръв път отхвърли инвестиционните предложения на "Юлен" за подмяна на лифтовете Шилигарника – Платото и Стара писта, както и за нова чайна на Платото.
Ето защо, дори да се приеме по принцип, че ски съоръженията над Банско са недостатъчни, каква е логиката да се бетонира монополното положение на "Юлен"? Вместо това може да се проведе прозрачна процедура за избор на инвеститор, да се стимулира конкуренцията и в крайна сметка да се стигне до по-изгодни условия за туристите. В любимата за сравнение ски дестинация Австрия има 250 собственици на ски съоръжения и отделно още 600 собственици на малки влекове между големите лифтове. Всеки, който иска да изгражда лифт – без значение дали има 20 или нула, трябва да кандидатства за нова концесия и да мотивира намерението си за инвестиция пред държавата.
Има нещо гнило в Банско
Има още нещо смущаващо в протеста на хората от Банско. Те се обявиха против "Зеления октопод", но не протестираха против безразборното застрояване на собствения им град – без общ устройствен план, без спазването на елементарни градоустройствени норми. Цели нови квартали се появяваха през годините в картофените ниви около старата част на Банско – без улици, без канализация, без никакво съобразяване със средата и параметрите на околното строителство и с благословията на местната власт. Ски зоната в Банско е предвидена за курорт с капацитет около 8000 легла, а в момента те са над 50 хиляди. Затова лесното поддаване на искания от страна на група заинтересувани невинаги е най-доброто дългосрочно решение.
Изобщо драмата с новия лифт над Банско прилича на опит за лифтинг - опъване на бръчките от дългодишни проблеми, който обаче може да работи само за кратко. Истинското лечение за курорта е да се решат фундаменталните проблеми в управлението на града и ски зоната над него. Само от това ще спечелят всички. То обаче става трудно - за него са нужни визия и постоянни усилия, а не да се снимаш в нелепа поза под знамената на организираните протестиращи.
Твърденията на кмета на Банско Георги Икономов, че за нови съоръжения има място в границата на концесията, също са неубедителни, при положение че и в момента дружеството е усвоило с над 60% по-голяма територия от позволената му. "Не искаме да излизаме извън границите на концесията. Има място за нови писти на Платото, на Шилигарника и на Църна могила. Това са около 15 - 20 км нови трасета (сега са около 70 заедно със ски пътищата). Новият кабинков лифт ще е до Шилигарника. За целта няма да се изсекат повече от 300, 400, 500 дръвчета", коментира пред "Капитал" Икономов (повече за тези лъжи - тук) в деня, в който занесе подписка с искане за нови съоръжения на премиера Бойко Борисов. Десетина дни след това оглавяваният от него инициативен комитет реши, че само подписка не стига, и организира и няколкодневните граждански протести.
Тази настойчивост само доказва, че тук не става въпрос само за нов лифт и писти, а да се позволи именно на "Юлен" да разшири дейността си – без да се променя договорът с държавата. В противен случай инвеститорът би трябвало да се аргументира пред институциите (изчерпан капацитет и т.н.), да поиска промяна в договора за концесия, да предоговори условията за ползване на площи, концесионната такса и прочие. Практиката на "Юлен" от 11 години насам сочи, че дружеството не желае промяна в договора, а да предлага различни инвестиционни намерения за одобрение. Едва през 2011 г. - след публичното признание на министър Нона Караджова за превишената площ и острата обществена реакция, тази схема се пропука. Екоминистерството за пръв път отхвърли инвестиционните предложения на "Юлен" за подмяна на лифтовете Шилигарника – Платото и Стара писта, както и за нова чайна на Платото.
Ето защо, дори да се приеме по принцип, че ски съоръженията над Банско са недостатъчни, каква е логиката да се бетонира монополното положение на "Юлен"? Вместо това може да се проведе прозрачна процедура за избор на инвеститор, да се стимулира конкуренцията и в крайна сметка да се стигне до по-изгодни условия за туристите. В любимата за сравнение ски дестинация Австрия има 250 собственици на ски съоръжения и отделно още 600 собственици на малки влекове между големите лифтове. Всеки, който иска да изгражда лифт – без значение дали има 20 или нула, трябва да кандидатства за нова концесия и да мотивира намерението си за инвестиция пред държавата.
Има нещо гнило в Банско
Има още нещо смущаващо в протеста на хората от Банско. Те се обявиха против "Зеления октопод", но не протестираха против безразборното застрояване на собствения им град – без общ устройствен план, без спазването на елементарни градоустройствени норми. Цели нови квартали се появяваха през годините в картофените ниви около старата част на Банско – без улици, без канализация, без никакво съобразяване със средата и параметрите на околното строителство и с благословията на местната власт. Ски зоната в Банско е предвидена за курорт с капацитет около 8000 легла, а в момента те са над 50 хиляди. Затова лесното поддаване на искания от страна на група заинтересувани невинаги е най-доброто дългосрочно решение.
Изобщо драмата с новия лифт над Банско прилича на опит за лифтинг - опъване на бръчките от дългодишни проблеми, който обаче може да работи само за кратко. Истинското лечение за курорта е да се решат фундаменталните проблеми в управлението на града и ски зоната над него. Само от това ще спечелят всички. То обаче става трудно - за него са нужни визия и постоянни усилия, а не да се снимаш в нелепа поза под знамената на организираните протестиращи.
Няма коментари:
Публикуване на коментар