Публикувам сведения от заседанието на Постоянната комисия по обществен ред и сигурност към Столичния Общински Съвет, от 21.02.2012 г., вторник, на което се обсъждаше Отворено писмо с искане за премахване на незаконносъобразна забрана, ограничаваща достъпа до парк Витоша.
Писмото беше представено от двама души, чийто имена не бяха посочени. От по-сетнешния разговор стана ясно, че единият е съдържател на Момина скала. Те протестират реално срещу чл 28 от Наредбата за организация на движението на територията на Столична община – „Забранява се Влизането на ППС в неработни дни от 08.00 до 17.00 часа по пътищата в Парк “Витоша” в следните участъци : от кв. “Бояна” до “Златни мостове” и от кв. “Драгалевци” до “Щастливеца””. Тук можете са запознаете с последната заповед, която изменя въпросния режим, но която жалбоподателите намират за палиативна.
Този инициативен комитет е изпратил писмо до СОС и кмета още преди година и въпреки уверенията на постоянната комисия по транспорт все още няма решение. Единият господин се впусна в подробности за техните перипети и изслушвания, както и маркира новата заповед, която също не решава проблема. Изпадана се в дружеска историческа справка, никак не акуратна, но романтична.
Според жалбоподателтие, достъпът до планината е ограничен неправомерно, което е наследство от едни други времена. Основният им аргумент е, че няма средства за обезпечаване изпълнението на наредбата. Те са говорили по този въпрос и с Пето районно полицейско управление в София, а и с конкретните служители, които са осъществявали надзор. Не каза ха по същество нищо ново, тъй като всеки знае, че контролът дали се навлиза с частни автомобили е инцидентен, на принципа на акцията, често пъти полицаите застават по-надолу по шосето, където лесно могат да бъдат заобиколени по обходен път и тн. Така че те са против това кампанийно прилагане на тази разпоредба и според тях трябва да се върви към отпадане.
Жалбоподателите коментираха възможността за въвеждане на тол система (бариера с такса за достъп), но според тях това надали е решение, тъй като хората очакват, че срещу парите си ще получат услуга – паркинги и поддържан път. (Трябва да признаем, че трудно у нас и то с цена от 1-2 лева, ще могат да се събират достатъчно средства за адекватното реализиране на тези мерки. От друга страна, както Синята зона в центъра на столицата не е услуга, а ограничение, така би следвало на подобна такса да се гледа като на санкция. В България все още никой не разглежда въпроса, че прекомерното навлизане с автомобили повишава температурата и променя микроклимата в планината.) Коментираха Алпите, че там хората навлизат с коли до 2000, но там условията и на пътя и като инфраструктура са други, освен това там често пътищата са свързващи, а не просто довеждащи, както е във Витоша. (Истината е, че там за паркинги не се плаща, но хората ползват много обществения транспорт, защото той е безплатен със ски карта, но всичко това не го коментираха.) Жалбоподателите акцентираха и на правото на достъп до туризъм и бизнес и че заповедта е правно неиздържана. По същество казаха, че са срещнали разбиране у комисията по транспорт и че при предишното изслушване, което са имали там, е било възложено да се изготви правно становище по въпроса, което е готово. Председателката в този момент поиска да се запознае с него, но те го нямаха, съответно комисията поиска подобно и за себе си. Поискаха и становище и от зам кмета по транспорта.
Пръв думата взе отново Ангел Чавдаров Джамбазки от ВМРО. Изрази становище, че следва да има по-малко коли и повече градски транспорт (което е и логичния обществен интерес предвид неадекватното транспортно обслужване). Поиска и по-редовни автобуси. Подчерта проблемите на неподготвените за зимни условия леки автомобили, които наскоро пак бяха блокирали пътя. Спомена за нуждата от осигуряване на достъп на най-уязвимите групи от обществото, като припомни проблема с отпадналото преференция за безплатно пътуване веднъж в месеца с лифт за пенсионерите. Повдигна и скелета в гардероба за това как общината е „загубила” лифтовете и как сега сме свидетели на диво извиване на ръце и изнудване (за мое огромно изумление тук всички единодушно се изказаха против Цеко Минев, но тези от ГЕРБ каза – „Тихо”).
След това думата взе Иван Николаев Мечков (ако не ме подвежда снимката). Той припомни социализма и колко безумна е тази забрана и категорично се изказа против наличието на подобна, тъй като е съвсем естествено хората да предпочетат да използват лични автомобили, както той впрочем. Според него забрана е безумна, още повече именно през съботно-неделните почивни дни, когато точно хората искат да идат в планината (логично е, че ограничението е естествено следствие на засиления трафик, поне за мен. Освен това аз не мога да се съглася с подобно крайно изказване, тъй като натискът върху територията от автомобили е прекомерен и е нужно известно ограничение, за сметка на по-добър обществен транспорт). Според него усложнената зимна обстановка не може да е аргумент (и тук обаче се съгласявам, че е необходимо по-адекватно зимно поддържане, защото хората закъсаха в преспи, а не в малко сняг). В края на изказването си направи предложение да се подкрепи писмото на жалбоподателите, но след като се запознаят със становището на комисията по транспорт.
Думата взе Росен Малинов Малинов. Като цяло неговото изказване беше балансирано (въпреки че точно от него не бих го очаквал). Той се застъпи за регулирана организация на достъпа, без крайно решения нито в ограничителен, нито в разрешителен аспект (но и не предложи конкретни решения). Той се изказа остро против крайната забрана, която обслужва Цеко Минев и „Витоша ски” (ако трябва да бъда обективен и ако иска обществото да има по-приемливи цени на билетите за лифтове би следвало ограничението за лични автомобили да остане, тъй като се получава конкуренция, а инвестициите са наистина големи и биха били неоправдани, ако всеки може да се качва с кола. Но като познаваме навиците на банкера, разбира се че не трябва да има забрана!). От друга страна Малинов каза, че тоталният допуск също не е алтернатива, тъй като няма достатъчно парко места, нито буферни паркинги. Според него трябва да има засилване на обществения транспорт (който го няма), регулация и да се изградят въпросните възможности за паркиране, да се оформи инфраструктурата, да има депа, а не да обрасло. Малинов направи и остро изказване против директора на Парк Витоша Тома Белев, тъй като той се бил „твърде много задържал”, но не даде никакви аргументи.
На края Джамбаски предложи комисията да излезе с положително становище по поставения проблем и да поиска становище.
Като коментар мога да кажа, че в други планини има различни начини за справянето с натиска от авто трафик. Виждал съм в Астрия тол система с бариера и тн, но качеството на услугата е изключително: има паркинги, светофари на стесненията и естествено поддържан път. За Витоша е ясно, че през почивните дни ще има твърде много желаещи да навлязат с лични автомобили и обществения интерес налага да има транспортно обслужване, но и известно ограничение. Неприемливо е, че понеже една забрана не може да бъде осъществена тя трябва да отпадне. В този смисъл изказването на председателката на комисията Татяна Николова Георгиева, че те не могат да спрат мутрите. Е, питам аз, ако държавата не може, ние обикновените хора какво да правим? Може би поставянето на контролни пунктове, които да допускат единствено автомобили със запълнен капацитет, малки деца или възрастни хора, изглежда като справедливо решение, но като знаем възможностите за злоупотреба тол системата изглежда като най-адекватното решение. Ще цитирам и Тома Белев, според когото проблеми с достъпа до Витоша всъщност създава липсата на масов градски транспорт до високата част на планината. До Златните мостове има една маршрутка, до “Алеко” - един автобус, който е на различни цени и само събота и неделя. Според него (и според мен) до Витоша трябва да се разкрие редовна автобусна линия, така както беше преди 10 години. Линията беше закрита, защото на общината й се видя много да плаща субсидия от 200 хил. лева годишно. Още 120 хил. лева беше субсидията за лифтовете, която също отпадна. Всички би трябвало да сме съгласни, че софиянци заслужават тези 300 хиляди лева (особено като знаем за колко други глупости се хвърлят пари). (Да припомня, че аргументът да се закрие линията беше - не е рентабилна. Никой не коментира, че водачите на автобуса не събират пари от турисите или им дават билет и не искаха да се дупчат, за да могат да ги събират и препродават. За това и не се събираха ефективно пари, въпреки че доста колелета се качиха с 66.) Това не са много пари за община като София. Тук говорим за възможност гражданите да имат достъп до този парк. Освен това косвените ползи, многократно надхвърлят преките загуби. Да припомня също така, че градския транспорт навсякъде по света се дотира (е, има и почти утопични изключения), тъй като той има важна социална функция. Така че повече автобуси до Витоша, Моля!!
Писмото беше представено от двама души, чийто имена не бяха посочени. От по-сетнешния разговор стана ясно, че единият е съдържател на Момина скала. Те протестират реално срещу чл 28 от Наредбата за организация на движението на територията на Столична община – „Забранява се Влизането на ППС в неработни дни от 08.00 до 17.00 часа по пътищата в Парк “Витоша” в следните участъци : от кв. “Бояна” до “Златни мостове” и от кв. “Драгалевци” до “Щастливеца””. Тук можете са запознаете с последната заповед, която изменя въпросния режим, но която жалбоподателите намират за палиативна.
Този инициативен комитет е изпратил писмо до СОС и кмета още преди година и въпреки уверенията на постоянната комисия по транспорт все още няма решение. Единият господин се впусна в подробности за техните перипети и изслушвания, както и маркира новата заповед, която също не решава проблема. Изпадана се в дружеска историческа справка, никак не акуратна, но романтична.
Според жалбоподателтие, достъпът до планината е ограничен неправомерно, което е наследство от едни други времена. Основният им аргумент е, че няма средства за обезпечаване изпълнението на наредбата. Те са говорили по този въпрос и с Пето районно полицейско управление в София, а и с конкретните служители, които са осъществявали надзор. Не каза ха по същество нищо ново, тъй като всеки знае, че контролът дали се навлиза с частни автомобили е инцидентен, на принципа на акцията, често пъти полицаите застават по-надолу по шосето, където лесно могат да бъдат заобиколени по обходен път и тн. Така че те са против това кампанийно прилагане на тази разпоредба и според тях трябва да се върви към отпадане.
Жалбоподателите коментираха възможността за въвеждане на тол система (бариера с такса за достъп), но според тях това надали е решение, тъй като хората очакват, че срещу парите си ще получат услуга – паркинги и поддържан път. (Трябва да признаем, че трудно у нас и то с цена от 1-2 лева, ще могат да се събират достатъчно средства за адекватното реализиране на тези мерки. От друга страна, както Синята зона в центъра на столицата не е услуга, а ограничение, така би следвало на подобна такса да се гледа като на санкция. В България все още никой не разглежда въпроса, че прекомерното навлизане с автомобили повишава температурата и променя микроклимата в планината.) Коментираха Алпите, че там хората навлизат с коли до 2000, но там условията и на пътя и като инфраструктура са други, освен това там често пътищата са свързващи, а не просто довеждащи, както е във Витоша. (Истината е, че там за паркинги не се плаща, но хората ползват много обществения транспорт, защото той е безплатен със ски карта, но всичко това не го коментираха.) Жалбоподателите акцентираха и на правото на достъп до туризъм и бизнес и че заповедта е правно неиздържана. По същество казаха, че са срещнали разбиране у комисията по транспорт и че при предишното изслушване, което са имали там, е било възложено да се изготви правно становище по въпроса, което е готово. Председателката в този момент поиска да се запознае с него, но те го нямаха, съответно комисията поиска подобно и за себе си. Поискаха и становище и от зам кмета по транспорта.
Пръв думата взе отново Ангел Чавдаров Джамбазки от ВМРО. Изрази становище, че следва да има по-малко коли и повече градски транспорт (което е и логичния обществен интерес предвид неадекватното транспортно обслужване). Поиска и по-редовни автобуси. Подчерта проблемите на неподготвените за зимни условия леки автомобили, които наскоро пак бяха блокирали пътя. Спомена за нуждата от осигуряване на достъп на най-уязвимите групи от обществото, като припомни проблема с отпадналото преференция за безплатно пътуване веднъж в месеца с лифт за пенсионерите. Повдигна и скелета в гардероба за това как общината е „загубила” лифтовете и как сега сме свидетели на диво извиване на ръце и изнудване (за мое огромно изумление тук всички единодушно се изказаха против Цеко Минев, но тези от ГЕРБ каза – „Тихо”).
След това думата взе Иван Николаев Мечков (ако не ме подвежда снимката). Той припомни социализма и колко безумна е тази забрана и категорично се изказа против наличието на подобна, тъй като е съвсем естествено хората да предпочетат да използват лични автомобили, както той впрочем. Според него забрана е безумна, още повече именно през съботно-неделните почивни дни, когато точно хората искат да идат в планината (логично е, че ограничението е естествено следствие на засиления трафик, поне за мен. Освен това аз не мога да се съглася с подобно крайно изказване, тъй като натискът върху територията от автомобили е прекомерен и е нужно известно ограничение, за сметка на по-добър обществен транспорт). Според него усложнената зимна обстановка не може да е аргумент (и тук обаче се съгласявам, че е необходимо по-адекватно зимно поддържане, защото хората закъсаха в преспи, а не в малко сняг). В края на изказването си направи предложение да се подкрепи писмото на жалбоподателите, но след като се запознаят със становището на комисията по транспорт.
Думата взе Росен Малинов Малинов. Като цяло неговото изказване беше балансирано (въпреки че точно от него не бих го очаквал). Той се застъпи за регулирана организация на достъпа, без крайно решения нито в ограничителен, нито в разрешителен аспект (но и не предложи конкретни решения). Той се изказа остро против крайната забрана, която обслужва Цеко Минев и „Витоша ски” (ако трябва да бъда обективен и ако иска обществото да има по-приемливи цени на билетите за лифтове би следвало ограничението за лични автомобили да остане, тъй като се получава конкуренция, а инвестициите са наистина големи и биха били неоправдани, ако всеки може да се качва с кола. Но като познаваме навиците на банкера, разбира се че не трябва да има забрана!). От друга страна Малинов каза, че тоталният допуск също не е алтернатива, тъй като няма достатъчно парко места, нито буферни паркинги. Според него трябва да има засилване на обществения транспорт (който го няма), регулация и да се изградят въпросните възможности за паркиране, да се оформи инфраструктурата, да има депа, а не да обрасло. Малинов направи и остро изказване против директора на Парк Витоша Тома Белев, тъй като той се бил „твърде много задържал”, но не даде никакви аргументи.
На края Джамбаски предложи комисията да излезе с положително становище по поставения проблем и да поиска становище.
Като коментар мога да кажа, че в други планини има различни начини за справянето с натиска от авто трафик. Виждал съм в Астрия тол система с бариера и тн, но качеството на услугата е изключително: има паркинги, светофари на стесненията и естествено поддържан път. За Витоша е ясно, че през почивните дни ще има твърде много желаещи да навлязат с лични автомобили и обществения интерес налага да има транспортно обслужване, но и известно ограничение. Неприемливо е, че понеже една забрана не може да бъде осъществена тя трябва да отпадне. В този смисъл изказването на председателката на комисията Татяна Николова Георгиева, че те не могат да спрат мутрите. Е, питам аз, ако държавата не може, ние обикновените хора какво да правим? Може би поставянето на контролни пунктове, които да допускат единствено автомобили със запълнен капацитет, малки деца или възрастни хора, изглежда като справедливо решение, но като знаем възможностите за злоупотреба тол системата изглежда като най-адекватното решение. Ще цитирам и Тома Белев, според когото проблеми с достъпа до Витоша всъщност създава липсата на масов градски транспорт до високата част на планината. До Златните мостове има една маршрутка, до “Алеко” - един автобус, който е на различни цени и само събота и неделя. Според него (и според мен) до Витоша трябва да се разкрие редовна автобусна линия, така както беше преди 10 години. Линията беше закрита, защото на общината й се видя много да плаща субсидия от 200 хил. лева годишно. Още 120 хил. лева беше субсидията за лифтовете, която също отпадна. Всички би трябвало да сме съгласни, че софиянци заслужават тези 300 хиляди лева (особено като знаем за колко други глупости се хвърлят пари). (Да припомня, че аргументът да се закрие линията беше - не е рентабилна. Никой не коментира, че водачите на автобуса не събират пари от турисите или им дават билет и не искаха да се дупчат, за да могат да ги събират и препродават. За това и не се събираха ефективно пари, въпреки че доста колелета се качиха с 66.) Това не са много пари за община като София. Тук говорим за възможност гражданите да имат достъп до този парк. Освен това косвените ползи, многократно надхвърлят преките загуби. Да припомня също така, че градския транспорт навсякъде по света се дотира (е, има и почти утопични изключения), тъй като той има важна социална функция. Така че повече автобуси до Витоша, Моля!!
Няма коментари:
Публикуване на коментар