Както може да се предположи, аз често си мисля за Витоша и нейното окаяно състояние. Но за разлика от много други, при мен това не е едно безкрайно кахърене и вайкане. Не, аз искам постоянно да припомням причините за това състояние и хората, които са двигателите на това унищожение.
Един такъв човек е Тодор Модев, който беше областен управител на София (родом от Монтана, ама какво пък - нали е от нашта партия БКП). Той тръгна да разпродава Витоша на парче и доста неща направи, за да я съсипе. Друга мисъл ми минава за Премиера пожарникар, който докато се правеше на кмет продаде общинските лифтове на Цеко Минев (Сиеоновския, Драгалевския и Княжевския). Сещам се и за Костов, който пък приватизира „Алеко спорт 99”, харизвайки го на двойника на Володя Стоянов – Николай Банев. Да ви кажа мисля си и за Ахмед Доган и неговите Боянски сараи (на ул. „Беловодски път”) и другарят му Сергей Станишев, те и двамината живеят в гористия пояс близо до един метален паметник на безхаберието - Княжевския лифт. (Специално Серж може да се каже, че живее под лифта, защото комплексът Магнолия, собственост на на сина на Огнян Дойнов – Росен е разположен току до самия лифт. Земята за въпросния комплекс била на бившия жълт депутат Димитър Ламбовски, който пък е считан за близък в недалечното минало до силова трибуквена групировка. Дори смятах един скриин шот от гугъл мапс да пусна, но едно облаче е покрило китното комплексче, но е факт, че Станишката може да си простира червените прашки на лифта, толкова е близо).
Но стига лирика, да се върна към лифта. Това е първият кабинков лифт в България и днес като символ на безстопанствеността се вижда от цяла София. Витоша е част от живота на София, а Княжевският лифт е най-очевадният пример за връзката между планината и града в буквален и в преносен смисъл.
В буквален смисъл лифтът е връзката с града, тъй като чрез гениалното си комуникационно решение предоставя най-краткия достъп до планината. В урбанистичен план интеграцията на различни транспортни системи, съчетани по перфектен начин и с оглед на най-добрите достижения за времето и икономическа ефективност е забележителна. Това е един от най-висшите образци на градско планиране в България. Предполагам има хора, които още помнят за колко малко време можеше да се стигне от идеалния център на София до Копитото? Беше около 55 минути, включително и разходката през Боровата гора. Това е неповторимо, истинско богатство за града и населението му. Тук само да вметна, че като антипод на подобен инженерен и урбанистичен триумф комунистите не се напънаха да свържат Симеоновския лифт с трамваите №2 и №18 от Дървеница по бул. „Св. Климент Охридски” (не помня преди как се казваше). Така "новата" кабинка остана една периферна структура, дори бих казал „на полето”, вместо да се вплете в градската транспортна система. Днес край нея има безумни комплекси, нашумели напоследък с пиянските побой и насилие от страна футболисти над силиконови хубавици.
Княжевският лифт е уникален и заради инженерното си решение: с 2 въжета, продиктувано от климатичните особености на Витоша. Това двойно закачане дава повече стабилност на кабините срещу вятъра. И въпреки че подобна нужда ще изпитват и някои от предложените от „Витоша ски” лифтове, такова решене не се предвижда, ако и при Резньовете да духат и по-силни ветрове. Това пък означава, че тяхната инвестиция е неразумна и недалновидна, тъй като няма да работи през дълъг период от сезона.
В преносен смисъл, Княжевският лифт илюстрира най-ярко връзката на Витоша и София, чрез своето запущение. Тази метафора на нашето отношение е ужасна. Като че нарочно лифтът бе запуснат и затворен. Не се намери кой да спре неговото разграбление и оплячкосване: на долната станция в края на деветдесетте години гледаха бойни кучета, на горната пък отдавна липсват не само двигателите, но и кабинките, тъй като бяха от алуминии. За съжаление дочух, че една от тях може да бъде видяна като експонат в магазин SLS на бул. „Черни връх”, но наглостта никога не е достатъчна. И за да бъде картината по-пълна и съвсем „по нашенски” накрая лифтът бе приватизиран, след като неговото съществуване беше докарано до пълнен абсурд.
А защо бе спрян лифта? Първо ни се разказваше дълго време, че видите ли било скъпо за поддръжка съоръжение, че няма пари, не знам си какво си. Допълнително имаше и една авария, предизвикана от човешка грешка – поради неправилното закачване на кабинката, което се правеше ръчно, но това не се обясни ясно. В общественото мнение бе жив и спомен от една авария през 90те, ако не се лъжа 20 юли, пак предизвикана от човешкия фактор – няколко граждани от ромски произход в нетрезво състояние, които предизвикаха "резонанс" и извадиха от строя съоръжението. Всичките тези неща наляха вода в мелницата на говоренето и така се затри един прекрасен лифт. Да, той беше стар, но с добра поддръжка беше безопасен. Освен това, сам по себе си той беше атракция и можеше да се поддържа, но в България нямаме представа от историческа памет.
И днес, когато много се говори за Витоша и нейното бъдеще, Княжевският лифт се споменава само като пример за тежкото битие на планината. Така да се каже, той бива използван за пропаганда, но никои не говори за неговия собственик, а той към ден днешен е „Витоша ски” АД. Да, същите тези радетели на лифтостроенето и белите спортове, които казват как нищо не се поддържа. Само че те си правят пас по отношение на този лифт, защото те имат по-далечен план за него: развитие на ски зоната Конярника – Ветровала – Златните Мостове и свързването и с Алеко чрез лифтове през Черни връх. За това съм писал тук – точка 3. Като си припомним, че проектът на Витоша ски за Алеко е с перспективния срок 10-15 години (с планов хоризонт 2018-2023 година) е ясно, че след неговото изтичане идеите (а и апетитът) на инвеститора ще се разширят и ще дойде ден, когато Цеко и КО ще настояват за подобно свързване. Чак тогава ще започнат да показват снимки от станцията на Копитото и да викат „олелел, малеле”. Единственто, за което не съм сигурен е дали ще се удължи Княжевският лифт до Златните мостове или ще се реализира идеята на развития соц. за олимпийските игри, а именно кабинка от Черния кос към Златните мостове. (Черният кос – бензиностанцията на ОМВ по пътя за Владая, зад паметника на партизанина, там има и запусната ски шанца). Ето ви и схемата на олимпийските съоръжения, по кандидатурата за игрите през 92:
Така че този прекрасен лифт, ще бъде впрегнат в един истинскят „параграф 22” от типа „нова зона – много туристи – нужда от нова зона”, сполетяла Банско. Неконтролируемо увеличение на туристите ще „обоснове” желанието за разширение на нова зоната. Но къде е краят?
Ако не вярвате на мен отворете в-к „Капитал”, Брой 15, от 13 април 2007, където в статията „...и Витоша ще стане като Банско” Костадин Костадинов, управител на „Витоша ски” АД, казва, че в плановете на компанията влиза и изграждането на кабинков лифт на "Копитото". Така да се обхване ски зоната на "Ветровала" и "Конярника".
P. S. Ще попитате защо съм седнал да плача за един лифт, след като съм против нови 6? Ами защото на Витоша са необходими интелигентно направени лифтове, а не предложените безумия. Лифтове, интегрирани в градската среда и транспортната схема. Смислен лифт, който ще работи целогодишно, а не САМО 3 месеца. И най-накрая лифт, който обслужва ВСИЧКИ туристи и граждани, посещаващи планината – пенсионери, деца, пешеходци, скиори, колоездачи и тн. А това, че лифтът си има просечено трасе си е чист плюс.
Видео с подобен лифт, който и до ден днешен си работи. Като истински лифтолюбител все си мисля, че има начин да съхраним тези грандиозни реликви
Страхотна статия за лифта
Няма коментари:
Публикуване на коментар