Концесията на ски зона Банско

Експертно становище

Относно: Публикуване на Договор за предоставяне на концесия върху защитена територия, изключителна държавна собственост, представляваща част от НП „Пирин, община Банско, обл. Благоевград за изграждане и експлоатация на „Ски зона с център гр. Банско“

Разкриването на Договора за концесия е от голям обществен интерес, тъй като най-после хората ще получат възможност да разбере какви са били ангажиментите на Концесионера „Юлен“ АД за строителството на ски-зона Банско и задълженията на държавата да го контролира.

Този Договор за концесия е единствен по рода си в България по отношение ползването на публични територии в националните паркове в България. Детайлният анализ на неговото прилагане е важно с цел оценка, доколко предоставянето на публично имущество в националните паркове чрез концесия е приемливо от гледна точка на обществения интерес и целесъобразно.

С цел защита на обществения интерес, най-важно е да бъде изследвано как концесията за ски-зона Банско генерира корупция, която води до монопол и унищожаването на природни ресурси от национално значение. Следва да бъде установено защо няколко последователни министерства допускат и толерират нарушения на Договора концесия, като например изграждането на спортни съоръжения, които не са предвидени в Договор, съществува ли икономически кръг около Концесионера, включващ свързани лица, контролиращи хотели, туроператори, чартърни авиопревозвачи, ски училища, заведения и др.

Концесията за ски-зона Банско представлява всъщност един голям компромис, направен още през 2001 г.:

1. Концесията представлява компромис с управлението на световното природно наследство "Пирин". Създаването на ски-зона Банско с подобни размери е допуснато с ясното съзнание, че се уврежда уникалният ландшафт и вековните гори под вр. Тодорка в Национален парк "Пирин".
2. Концесията представлява и безпрецедентен компромис с разпоредбите на Закона за защитените територии, тъй като с концесията е учредено право за изграждането на нови ски-съоръжения в защитената територия, въпреки изричните забрани на действащия и тогава и сега чл. 21 от Закона за защитените територии - Чл. 21. В националните паркове се забраняват: 1. (изм. - ДВ, бр. 48 от 2000 г.) строителство, освен на туристически заслони и хижи, водохващания за питейни нужди, пречиствателни съоръжения, сгради и съоръжения за нуждите на управлението на парка и обслужването на посетителите, подземни комуникации, ремонт на съществуващите сгради, пътища, спортни и други съоръжения.

Прегледът на Договора за концесия показва, че той е пределно ясен по отношение на правата, предоставени на Концесионера: има изключително ясни и конкретни ограничения по отношение на ползването и строителството в Националния парк. Има ограничение за площта на разрешеното строителство (99,55 ха), устройствения документ, по който единствено е допустимо строителство в парка (Териториално устройствен план на ски-зона Банско от 2001 г.), граници на обхвата на ски-зоната описани с 252 координатни точки, както и списък на всички обекти с конкретни параметри, които могат да бъдат ползвани и построени в рамките на концесията.

Манипулациите, които имат за цел да създадат впечатление, че концесионния договор е неясен, се правят от лицата, които имат интерес да прикрият съществените нарушения, като например изграждането на спортни и технически съоръжения, които не са предвидени в концесионния договор и ползването на територии от парка, които не са обект на концесията.

Публикуваният Договор за концесия практически не казва нищо ново, което да не е известно от достъпната информация в:

1. Решение за откриване на пороцедура за предоставяне на концесия №514 от 03.07.2001 на Министерски съвет - РЕШЕНИЕ № 514 на Министерския съвет от 3.07.2001 г. за предоставяне на концесия върху територия - изключителна държавна собственост - "Ски-зона с център Банско" - част от територията на Национален парк "Пирин", община Банско, област Благоевград ДВ, бр. 61 от 10.07.2001 г. 
2. Решение за определяне на концесионер №738 от 09.11.2000 - РЕШЕНИЕ № 738 на Министерския съвет от 9.11.2001 г. за определяне на спечелилия конкурса кандидат за предоставяне на концесия върху територия - изключителна държавна собственост, част от Национален парк "Пирин", с площ 99,55 ха за изграждане на "Ски-зона с център Банско", община Банско, област Благоевград ДВ, бр. 98 от 16.11.2001 г. и
3. Националния концесионен регистър

И все пак общественият интерес и споровете по темата изискват анализ на неговот съдържание:

Още самото заглавие на Договора ясно определя предмета, обекта и целта на предоставената концесия, а именно предоставя се концесия (ограничено право ) върху ПУБЛИЧНА ДЪРЖАВНА СОБСТВЕНОСТ с цел изграждане и експлоатация на ски зона.

Обектът и предметът на Договора за концесия са разгледани още в чл. 1. В него е извършена ясна дефиниция на териториалния обхват на Концесията чрез три степенно описание:

• Площ на концесията – 99, 5 
• Териториално устройствен план (ТУП) от 2011 и само по него (независимо от последяващи изменения) 
• 252 координатни точки 

Така индивидуализирана концесията и нейният обхват не остават никакви съмнения къде и какво може да се построи. Всякакви други интерпретации са доказано лъжовни.

Едно уточнение:

Последяващи промени в ТУП (устройтствения план) не са относими към Концесията. Причината за това е, че ТУП се одобрява от Общината, а концесията от Министерски съвет. Надали има човек, пък камо ли юрист, който да каже, че с акт на Общински съвет може да бъде изменен такъв на Министерски съвет! Противното би означавало, че всяка община може бързо да раздаде публична държавна собственост. Впрочем, волята на страните (за която един адвокат доста говори напоследък) е била да се ползва именно Устройственият план от 2001. Доказателство за това е, че самият ТУП е Приложение едно към Договора, уточнено в чл. 1.2. Нещо повече в чл. 5 се казва „при спазване на изискванията и условията по съществуващия“, тоест не бъдещ, не изменен, а именно съществуващият Териториално устройствен план. Ако страните имаха идея да допускат изменения, промени и тн, то те не биха индивидуализира ТУП като приложение и тн.

В чл. 1.3.1. е казано, че всички съоръжения трябва да са „в границата на концесионната територия“. Тоест всичко извън е в нарушение най-малкото на договора.
В следващия член отново се посочва, че съоръженията могат да бъдат само такива, които са предвидени по действащият ТУП, част от Договора.

След като по безспорен начин беше изяснено кои площи могат да се ползват от Концесионера, нека видим и по-важните задължения на дружеството:

Повечето от тези задължения са били по едни или друг начин нарушени:

11.4. – да опазва площите в съответствие с екологичните изисквания – никакви подобни не са били спазени;

11.5. – да съгласува с Държавата инфраструктурата.  Остава въпросът как са били съгласувани обекти, които не са били предвидени по Концесия?

11.8. – отново има изискване за съгласуване и инвестиционна програма.

11.9. – да се „запазят“ съществуващите преференции, тоест не отстъпка от няколко лева, а 50% намаление!  Също е нарушено

11.10 – свободен достъп – също е нарушено, като практически не може да се иде зимата да хижа Бъндерица, а повече четете тук http://spasi-vitosha.blogspot.com/2013/02/blog-post_28.html

11.15. – отново е повторено изискването за одобрен инвестиционен план и отново остава въпросът как е спазено, като има съоръжения извън Концесията?

11.17 – най-грубото нарушение – Концесионерът не е спазил изискванията по ОВОС като пистите са по-широки от предвидените 30 метра; използвана е тежка техника, а не предвидения ръчен труд; засипвани са дървета и дънери и тн.

Прекратяване на договора

Тук съм извадил свързаните разпоредби, касаещи възможностите за прекратяване на Договора за концесия. И тук според мен дори няма пропуски, но явно Държавата в лицето на нейните служители, не желае да си изпълни задълженията:

12.5. – Държавата може да прекрати едностранно Договора при „съществено неизпълнение“. Не е уточнено какво означава съществено неизпълнение, но ако се тълкува във връзка с раздел IV Неизпълнение, става ясно какво се е имало предвид.
17.2. – Държавата при „констатирано неизпълнение на изискването за опазване на околната среда и защитените със закон територии“ да усвои банковата гаранция. Изплащането на същите не е пречка да се търсят допълнителни вреди пред съд (чл. 19)

Три важни момента:
Договорът за концесия може да бъде „прекратен по силата на съдебно решение“. Тоест, Държавата трябва да заведе иск пред съд и така ще се стигне до прекратяване. По такъв ред Министерството на околната среда ще бъде защитено и от евентуални претенции за неустойка и бъдещи съдебни искове.

Договорът може да бъде прекратен и едностранно от Държавата. Тогава тя ще дължи на Концесионера направените инвестиции. А те по договор за под 40 млн лв. Сумата е голяма, но след приспадане на изминалия срок по договора, тя ще намалее. Тоест, това е максималната сума на възможна претенция. Това обстоятелство е важно при преценка риска от едно съдебно дело.

Договорът за Концесия в чл. 23 изрично препраща към цитираните по горе Решения на Министерски съвет, на които не може да противоречи никое действие на Концесионера. А в тези решения ясно е посочена волята на Държавата – колко територия и при какви условия да бъде предоставена временно и възмезно на дружеството.  Повече четете тук.

В края на Договора за Концесия отново е посочено, че само и единствено неговите приложения са относими за това колко може да ползва Концесионера - в Приложение 1 са координатните точки и скицата на плана.  А в Приложение 4 е инвестиционния план, който не може да бъде заобикалян с нови и различни съоръжение.  А част от лифтовете са именно такива - извън плана или не съотвестващи на него, като минават по други просеки и тн.