Материали и презентации от провелата се на 8 и 9 Март конференция по проблемите свързани с Природен Парк „Витоша“, организирана от Столична Община с подкрепата на Министерството на околната среда и водите.
Социологическо изследване "Столичани за състоянието на природен парк "Витоша" и неговото бъдеще може да видите тук.
СЕГА - Един град се планира за 30-40 години, а не за 4-годишен мандат
Архитект Георги Бакалов е роден през 1957 г. в София. Автор е на огромно количество успешни проекти. От две години е председател на Съюза на архитектите в България. През 1990 г. основава проектантска фирма, която изготвя устройствени планове, проектирала е над 50 хотелски комплекса, спа центрове.
----
- Г-н Бакалов, напоследък Съюзът на архитектите заема активна обществена позиция не само по градоустройствени въпроси...Как този Съюз съхрани жизнеността си?
- Преди т. нар. демократични промени като цяло творческите съюзи бяха на високо стъпало в обществената йерархия, с изградена сериозна материална база.
- А сега не е ли така?
- Не, за съжаление или поне както би трябвало да бъде. Иначе архитектите имаме две организации. Съюза, който освен творческо-професионална е и неправителствена организация. В него членуват над 2000 колеги на доброволен принцип. Другата организация е Камарата на архитектите, тя отговаря за правото на упражняване на професията според стажа и издава удостоверение за това. Преди демократичните промени творческите съюзи наистина бяха на високо стъпало и държавата ни създаваше условия за активно присъствие в обществото. Това показва държавното отношение към интелигенцията като цяло. В момента творческите съюзи са на автопилот, а държавата няма особена грижа за тях. Важно е да се каже, че нашите организации не се влияят от управляващите. Тези 15 неправителствени творчески организации преди година и половина се асоциирахме с цел да си подпомагаме дейността. Подписахме договор, за да търсим начин за повече влияние в културния сегмент на обществото у нас.
- Как така изведнъж се решихте? Имаше ли конкретен повод?
- Поводът беше опитът да се приватизира Националният дворец на културата. Преди година и половина бе сменено ръководството на двореца, издаде се акт за частна държавна собственост, с който бе заменен актът за публична държавна собственост. И бе дадена цена на НДК, като всъщност цената бе едва една десета от строителната стойност на сградата. Това разтревожи културните дейци и ние направихме подписка до премиера, президента и Народното събрание. В крайна сметка се стигна до решение на Министерския съвет за влизане на НДК в забранителния за приватизация списък. Всъщност частичната приватизация започна още в началото на демократичните промени, като се продадоха подземните площи, вместо НДК да се издържа от тях. През 1991 г. с решение на Министерския съвет се дава формулата на управление на НДК. Нашето мнение е, че трябва час по-скоро да се приведе в действие решението на МС и да се направи акционерно дружество между държавата, респективно МС, Столична община и асоциираните творчески и научно-технически съюзи, които с 51% участие да могат да избират ръководството и респективно да го освобождават. Най-печелившият бизнес е конгресният бизнес, а НДК е забележителен конгресен център, с много световни награди. Нас не ни интересува кой иска да приватизира, нито защо, нас ни интeресува НДК да остане културен център и да служи за творчески и представителни държавни цели.
- А застрашен ли е НДК като сграда? Имаше изказвания, че едва ли не ще падне всеки момент?
- НДК е огромна сграда, направена с изключителни мерки за сигурност, като конгресен център, с парите на целия български народ, с над 30% доброволни дарения. Тя сигурно струваше над 2 милиарда на времето, дори метростанцията си беше изградена тогава, сега само се подвключи. НДК е свързано органично с цялото пространство около сградата и то не може да се разглeжда изолирано. Сега има решения да се реновира, да се направи в съвременен стил, но каквото и да се прави, трябва да се вземе мнението на създателите на НДК, някои от тях са още живи, това е задължително по Закона за авторското право и сродните му права. Най-важното е, че тази сграда е изключително сигурна, тя е едва в юношеската си възраст.
- А как приемате градските подобрения в София? Имаше акция "Боза" срещу това ново оформление на бул."Витоша"?
- "Витошка" е улица, но и една основна градска ос. Тя е и културна, тя е и пешеходна, тя е и пространствена... "Витоша" е част от единна линия с площада пред НДК, самото НДК, връзката с Южния парк, самият парк и планината Витоша. Ако трябва да дам оценка за усилията на Столична община, ще кажа, че досега едва ли е имало толкова усилия за организация на градски мероприятия. Не само метрото, но и други значими градски пространства.
- Защо тогава тази "боза"?
- Познавам се с арх. Захариев, организатора на акция "Боза", който е един много напорист млад мъж, с изключително обострено социално чувство. Той според мен прави протест срещу това, че общината не организира архитектурен конкурс за "Витоша" . Това става може би защото един конкурс изисква време. Ето ние, Съюзът на архитектите, направихме собствен конкурс за площад "Славейков", като самофинансирахме тази архитектурна проява, и безвъзмездно ще предоставим резултата на Столична община.
- Но хората не ги интересува конкурса, а дали е хубаво или не.
- "Хубаво" за един значи едно, за друг друго. Един под хубаво разбира чисто, друг - цвета на плочките, трети - дали има зеленина. Четвърти разбира всеки да си прави каквото си иска. Идеята е София да се развива на принципа на консенсуса, а не на принципа "седи ми, не ми седи". Ние сега например инициираме конкурс "София и Витоша, Витоша и София", защото смятаме, че Витоша не участва достатъчно в живота на столицата поради формални и управленски казуси. Това трябва да се пресече. Не може планината, че даже и Панчаревското езеро да не работят за софиянци, За това правим конкурс за идеи, който третира пространството, не само около НДК, но и самите лифтове.
- И какво предлагате?
- Има две възможности за развитие, едната е консервативната екология, която в името на природата режимира нещата така, че много трудно да се използват ресурсите. Другата, е да се използват тези ресурси от гражданите, разбира се, екологосъобразно. Сега София е откъсната от Витоша. Това е нонсенс. Но имаме надежда, защото едва ли скоро ще имаме такъв културен кмет.
- София не се ли застроява твърде еклектично, на парче, без единен план? В други европейски столици е много строго в това отношение.
- В това отношение нямаме различия с общинската администрация, ние архитектите сме градители, съзидатели, ние сме за развитието, но за развитие, което да е подчинено на обществения консенсус и екологосъобразност. Модерният термин "устойчиво развитие" за нас означава хармония. Лошото е, че държавата е абдикирала от основната си функция - планирането. Не навсякъде има кадастрални и специализирани карти по градовете, при това там, където това е условие за усвояване на европейски фондове.
- Защо е абдикирала държавата?
- Защото не са подредени в управленски смисъл териториите на национално, регионално и общинско ниво. Един град се планира за 20-30-40 години, а не за 4-годишен мандат. При нас всичко се прави на парче. Ние сме наясно как това може да се регулира.
- Като казвате оцеляване, то как стои въпросът с професионалната реализация на вашите колеги?
- Ситуацията не е добра за професията архитект. Това се дължи на пренасищане на пазара, има над 50 000 непродадени жилища само в София. И няма поръчки. Обаче умните държави в период на криза залагат на ноухауто, на технологиите, на иновационния продукт, за да може, когато се излезе от кризата, да има готови проекти, където да се включат истинските, големите пари за реализация.Това нещо не е осъзнато у нас в България.
- Г-н Бакалов, напоследък Съюзът на архитектите заема активна обществена позиция не само по градоустройствени въпроси...Как този Съюз съхрани жизнеността си?
- Преди т. нар. демократични промени като цяло творческите съюзи бяха на високо стъпало в обществената йерархия, с изградена сериозна материална база.
- А сега не е ли така?
- Не, за съжаление или поне както би трябвало да бъде. Иначе архитектите имаме две организации. Съюза, който освен творческо-професионална е и неправителствена организация. В него членуват над 2000 колеги на доброволен принцип. Другата организация е Камарата на архитектите, тя отговаря за правото на упражняване на професията според стажа и издава удостоверение за това. Преди демократичните промени творческите съюзи наистина бяха на високо стъпало и държавата ни създаваше условия за активно присъствие в обществото. Това показва държавното отношение към интелигенцията като цяло. В момента творческите съюзи са на автопилот, а държавата няма особена грижа за тях. Важно е да се каже, че нашите организации не се влияят от управляващите. Тези 15 неправителствени творчески организации преди година и половина се асоциирахме с цел да си подпомагаме дейността. Подписахме договор, за да търсим начин за повече влияние в културния сегмент на обществото у нас.
- Как така изведнъж се решихте? Имаше ли конкретен повод?
- Поводът беше опитът да се приватизира Националният дворец на културата. Преди година и половина бе сменено ръководството на двореца, издаде се акт за частна държавна собственост, с който бе заменен актът за публична държавна собственост. И бе дадена цена на НДК, като всъщност цената бе едва една десета от строителната стойност на сградата. Това разтревожи културните дейци и ние направихме подписка до премиера, президента и Народното събрание. В крайна сметка се стигна до решение на Министерския съвет за влизане на НДК в забранителния за приватизация списък. Всъщност частичната приватизация започна още в началото на демократичните промени, като се продадоха подземните площи, вместо НДК да се издържа от тях. През 1991 г. с решение на Министерския съвет се дава формулата на управление на НДК. Нашето мнение е, че трябва час по-скоро да се приведе в действие решението на МС и да се направи акционерно дружество между държавата, респективно МС, Столична община и асоциираните творчески и научно-технически съюзи, които с 51% участие да могат да избират ръководството и респективно да го освобождават. Най-печелившият бизнес е конгресният бизнес, а НДК е забележителен конгресен център, с много световни награди. Нас не ни интересува кой иска да приватизира, нито защо, нас ни интeресува НДК да остане културен център и да служи за творчески и представителни държавни цели.
- А застрашен ли е НДК като сграда? Имаше изказвания, че едва ли не ще падне всеки момент?
- НДК е огромна сграда, направена с изключителни мерки за сигурност, като конгресен център, с парите на целия български народ, с над 30% доброволни дарения. Тя сигурно струваше над 2 милиарда на времето, дори метростанцията си беше изградена тогава, сега само се подвключи. НДК е свързано органично с цялото пространство около сградата и то не може да се разглeжда изолирано. Сега има решения да се реновира, да се направи в съвременен стил, но каквото и да се прави, трябва да се вземе мнението на създателите на НДК, някои от тях са още живи, това е задължително по Закона за авторското право и сродните му права. Най-важното е, че тази сграда е изключително сигурна, тя е едва в юношеската си възраст.
- А как приемате градските подобрения в София? Имаше акция "Боза" срещу това ново оформление на бул."Витоша"?
- "Витошка" е улица, но и една основна градска ос. Тя е и културна, тя е и пешеходна, тя е и пространствена... "Витоша" е част от единна линия с площада пред НДК, самото НДК, връзката с Южния парк, самият парк и планината Витоша. Ако трябва да дам оценка за усилията на Столична община, ще кажа, че досега едва ли е имало толкова усилия за организация на градски мероприятия. Не само метрото, но и други значими градски пространства.
- Защо тогава тази "боза"?
- Познавам се с арх. Захариев, организатора на акция "Боза", който е един много напорист млад мъж, с изключително обострено социално чувство. Той според мен прави протест срещу това, че общината не организира архитектурен конкурс за "Витоша" . Това става може би защото един конкурс изисква време. Ето ние, Съюзът на архитектите, направихме собствен конкурс за площад "Славейков", като самофинансирахме тази архитектурна проява, и безвъзмездно ще предоставим резултата на Столична община.
- Но хората не ги интересува конкурса, а дали е хубаво или не.
- "Хубаво" за един значи едно, за друг друго. Един под хубаво разбира чисто, друг - цвета на плочките, трети - дали има зеленина. Четвърти разбира всеки да си прави каквото си иска. Идеята е София да се развива на принципа на консенсуса, а не на принципа "седи ми, не ми седи". Ние сега например инициираме конкурс "София и Витоша, Витоша и София", защото смятаме, че Витоша не участва достатъчно в живота на столицата поради формални и управленски казуси. Това трябва да се пресече. Не може планината, че даже и Панчаревското езеро да не работят за софиянци, За това правим конкурс за идеи, който третира пространството, не само около НДК, но и самите лифтове.
- И какво предлагате?
- Има две възможности за развитие, едната е консервативната екология, която в името на природата режимира нещата така, че много трудно да се използват ресурсите. Другата, е да се използват тези ресурси от гражданите, разбира се, екологосъобразно. Сега София е откъсната от Витоша. Това е нонсенс. Но имаме надежда, защото едва ли скоро ще имаме такъв културен кмет.
- София не се ли застроява твърде еклектично, на парче, без единен план? В други европейски столици е много строго в това отношение.
- В това отношение нямаме различия с общинската администрация, ние архитектите сме градители, съзидатели, ние сме за развитието, но за развитие, което да е подчинено на обществения консенсус и екологосъобразност. Модерният термин "устойчиво развитие" за нас означава хармония. Лошото е, че държавата е абдикирала от основната си функция - планирането. Не навсякъде има кадастрални и специализирани карти по градовете, при това там, където това е условие за усвояване на европейски фондове.
- Защо е абдикирала държавата?
- Защото не са подредени в управленски смисъл териториите на национално, регионално и общинско ниво. Един град се планира за 20-30-40 години, а не за 4-годишен мандат. При нас всичко се прави на парче. Ние сме наясно как това може да се регулира.
- Като казвате оцеляване, то как стои въпросът с професионалната реализация на вашите колеги?
- Ситуацията не е добра за професията архитект. Това се дължи на пренасищане на пазара, има над 50 000 непродадени жилища само в София. И няма поръчки. Обаче умните държави в период на криза залагат на ноухауто, на технологиите, на иновационния продукт, за да може, когато се излезе от кризата, да има готови проекти, където да се включат истинските, големите пари за реализация.Това нещо не е осъзнато у нас в България.
Проведе се конференция по проблеми, свързани с природен парк Витоша
12.03.2013 / 10:26 - citybuild.bg
Събитието, организирано от Столична община с подкрепата на МОСВ, се състоя на 8 и 9 март в Централния дом на архитекта в София.
Целта на конференцията беше обсъждане на въпросите, свързани със стопанисването, управлението, опазването и ползването на планината, необходимостта от актуализиране Плана за управление поради изтичане срока на действие на настоящия, намирането на оптимални и приемливи за най-широк кръг от населението решения.
В конференцията участваха независими експерти, представители на ведомства по управлението и опразването на парка, представители на местната администрация, на неправителствени организации и други. Заедно с конференцията в САБ откриха и изложба за природен парк "Витоша".
В доклада си "ПРИРОДАТА И ВИТОША" Дирекцията на природния парк отчете различни дейности по устойчиво управление парка, например по отношение на "Туристическа инфраструктура и капитално строителство". Ремонтът и възстановяване й включва различни дейности като:
1. Разработване на технически задания за обектите: м. Плажа-Бистрица, алея в с. Железница и подход при с. Железница.
2. Ремонт и възстановяване на алейната мрежа на Природен парк „Витоша". Ще бъде ремонтирана и възстановена част от съществуващата 300-километрова мрежа от 25 туристически алеи, включително в припарковата зона по подходите към парка в района на Бистрица, Княжево, Владая, Бояна, Драгалевски манастир и други.
3. Възстановяване и ремонт на част от съществуващите дървени конструкции (мостове, скари, парапети и други по туристическите пътеки), както и ремонтиране на част от съществуващите кътове за отдих (заслони, чешми, включително при подходите на парка).
4. Подсигуряване на достъпа в парка за хора с увреждания. Дейността включва избор на подходящи съществуващи обекти и места, възстановяване и адаптиране на специализирани маршрути и съоръжения.
5. Разработване на проект и изграждане на размножителен център за редки видове. Дейността ще се извърши в границите на съществуващо дворно място в района на местността „Белите брези". Ще бъдат изградени волиери (вкл. адаптационни) за видове от приложения 2, 2а и 3 на Закона за биологичното разнообразие, които ще бъдат освобождавани в парка. При извършване на дейността няма да бъдат засегнати природни местообитания.
Дейности във връзка с ремонт и обогатяване на експозициите на музеите в Природен парк „Витоша" са разработване на проект за дизайн на експозициите, практическо изпълнение, вкл. изработка на макети на животни и растения, експозиционни табла, озвучаване със звукови ефекти, осветяване на експозициите и ремонтни работи в трите музея (на мечката, водното конче и совите).
Друга дейност е оборудване на Детския екостационар „Белите брези", изграден недалеч от Дендрариума по проект „Възраждане и запазване на традиционни строителни техники и умения, използвани в България", финансиран със средства на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство (ФМ на ЕИП) и изпълняван в партньорство с Norwegian Crafts Development - Норвегия.
Детският екостационар е разположен върху основите на съществувалия някога пионерски лагер. На същото място, но с естествени материали (камък, глина и дърво) и с традиционни български строителни техники, беше построена новата сграда.
Друг приоритет на дирекцията е актуализация на плана за управление на Природен парк „Витоша" - проучвания, изследвания, инвентаризации, анализ на наличната информация, теренни проучвания и изработване на карти, оценка на състоянието на компонентите на околната среда, изготвяне на актуализирани планове за управление и приложенията към тях, разходи във връзка с определяне на норми, режими, условия, зони, организиране на обществени обсъждания/консултации и организация на необходимите срещи. Дейността включва развитие на Географска информационна система на ПП „Витоша"; социологическо проучване на общественото мнение; мониторинг на туристическия поток; лазерно заснемане на парка, което ще позволи актуализиране на базата данни (КВС и ЛУП) и прецизирането й, вкл. коригиране на съществуващи неточности; геодеизично заснемане на пещерата Духлата с цел осигуряване на сигурността на посетителите.
Въз основа на слабостите и проблемите, които дирекцията на природния парк отчита при изпълнението на проектите и програмите по шестте приоритета от Плана за управление на парка, извършени през периода 2005-2012 година, тя предлага:
Подобряване на механизмите за координация по отношение на изпълнение на Плана за управление на Природен парк „Витоша" - реализация, контрол и наблюдение, взаимодействието с различните институции и организации;
Повишаване културата и поведението на населението спрямо защитената територия - организиране на периодични обучителни мероприятия в различни предприятия, университети, училища;
Осигуряване на достатъчно финансови средства за изпълнението на приоритетните задачи по опазване и ползване;
Увеличаване на отговорностите на парковата администрация;
Генериране на приходи от дейността на Природен парк „Витоша" за реализиране на различни туристически услуги и конферентен туризъм;
Необходимо е Заданието за актуализация на Плана за управление на Природен парк „Витоша" да отразява прецизно изискванията към новия ПУ за следващите десет години;
Да се развият и приложат Програми за действие, подкрепящи интегралния процес на управление на природния парк и прилежащите му територии;
Подготовка на оперативни работни планове и рамка за процеса на адаптиране на Плана за управление в съответствие с промените в общите условия.
Идентификация на възможности за бъдещо развитие на парковата територия
Териториален аспект:
Разработване и приемане на ОУП на общините Перник, Самоков и Радомир;
Разработване на ПУП за частта от зелената зона на столицат,а разположена по границата на природния парк;
Разработване на СПУП на туристическата инфраструктура на парка;
Актуализиране на съществуващата схема за управление на отпадните води;
Развитие на специализирана схема за връзка на парковата инфраструктура с природни територии, разположени извън границите на ПП, с особено внимание в землищата на Бистрица, Железница, Кладница и Рударци;
Разширяване на парковата територия по посока Палакария, Верила и долинита на Куртова река и Ведена;
Обявяване на Витоша за биосферен резерват чрез включване на съседни територии с традиционно селско и горскостопанско ползване по посока Палакария и Верила;
Разработване на ПУ за ЗЗ Витоша (BG00000113).
Дирекцията предлага още мерки по отношение на политически/регулаторни, културни и икономически аспекти:
Разработване на специализирана карта на археологическото и културно наследство;
Извършване на консервационни възстановителни дейности в Кладнишкия и Драгалевския манастири и църквите - паметници на културата - Боснек и Чуйпетлово;
Извършване на археологични проучвания на най-значимите археологически обекти;
Обявяване на Рилския водопровод като паметник на индустриалното наследство;
Обособяване и възстановяване на оригиналния вид на хижите Кумата и Селимица, като паметници на строителството на хижи в България;
Развитие на използването на парковата територия като място за временни експозиции на открито за съвременно изкуство;
Икономически аспекти
Развитие на ПЧП за поддържане на парковата инфраструктура за обществено ползване и обслужването на посетителите;
Развитие и прилагане на механизми за въвеждане на плащанията за екосистемни услуги;
Разработване на система за привличане на дарения от физически лица;
Разработване на система за осъществяване на стопанска дейност от ДПП Витоша и РИОСВ София и РИОСВ Перник;
Във връзка с инфраструктурата и достъпа дирекцията предлага увеличаване на достъпната площ на територията на парка за хора с увреждания; развитие на системата от посетителски центове в общините Перник и Самоков, изграждане на посетителска инфраструктура за Боснешкия карстов район, вкл. пещерите.
Снимки: citybuild.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар