Министрите Лиляна Павлова, Нона Караджова и Трайчо Трайков след заседание на МС
След днешния протест - 16 ноември 2011 г. пред сградата на Министерския съвет на Р България, бул. "Княз Дондуков"№1, където протестиращите казаха, че са започнати сондажи, министърът на икономиката, енергетиката и туризма заяви, че няма никакви сондажи, нито подписан договор, който да ги позволи.
Заради страховете на хората от проучването и добива от шисти
Може да се утежни процедурата за търсене на газ
15:36 | 11.11.2011 | Владислава Пеева
Процедурата за разрешаване на сондажи за търсене и проучване на газ може да се утежни с още една екооценка. Това съобщи министърът на околната среда и водите Нона Караджова в петък по време на дискусия, посветена на алтернативите на шистовия газ и страховете, които пораждат технологиите за търсене и добив на суровината сред населението у нас.
Темата стана актуална след решението на правителството от началото на лятото да даде разрешително на американската компания "Шеврон" да търси и проучва за шистов газ край Нови пазар в Североизточна България. Това провокира множество протести на местните хора, които се опасяват от замърсяване на околната среда. Други пък поискаха допълнително информация за алтернативното гориво, а част от политиците го използваха в предизборните игри.
Уточнява се договорът с "Шеврон"
Договорът с "Шеврон" все още не е сключен, тъй като се уточняват финансовите и юридическите му клаузи. Когато това стане факт, проектът за търсене и проучване с работната програма и предвижданите технологии ще бъде внесен за одобрение, заяви пред журналисти по време на форума министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков. "Както виждате не само с руснаците преговаряме дълго и трудно", допълни той.
Нона Караджова също повтори за пореден път, че в екоминистерството не е внасян проект от "Шеврон" с програма за сондиране и че когато това стане, ведомството по закон трябва да изготви две екологични оценки. Едната е за съвместимост на проекта с биологичното разнообразие на проучваната територия, втората се прави при издаването на разрешително за водоползване и е за това дали няма да се замърсят подземните води. Данните и от двете оценки стават публично достояние и тогава се взема крайното решение дали да се позволи сондиране за проучвателни дейности. Когато става въпрос за разрешително за добив, процедурите са още по-тежки, допълни екоминистърът.
По сегашния закон за опазване на околната среда от инвеститорите в нефтени и газови сондажи не се иска да изготвят доста по-тежкия доклад за оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) на намеренията им. Покрай споровете за проучванията за шистов газ у нас обаче Министерството на околната среда и водите е поискало от Европейската комисия да каже подлежат ли газовите сондажи на европейската процедура по ОВОС. До края на ноември се очаква тълкувателният отговор и според него ековедомството може да предложи поправки в закона за опазване на околната среда, с които да се въведе задължително ОВОС и при проучвателните дейности.
"И без това в началото на декември в Народното събрание трябва да влязат за разглеждане одобрените вече от Министерския съвет поправки в закона (част от които засягат и ОВОС – бел. авт.), така че при необходимост може да внесем допълнителни предложения за още по-строги процедури за търсенето на газ", каза Караджова.
Икономическите ползи са ясни, оценява се екоефектът
И тя, и Трайков, и присъстващите български и полски експерти по геология увериха, че технологията, по която се проучва за шистов газ, е същата като за търсене на конвенционален природен газ, само е усъвършенствана в методите за пробиви в земните пластове.
"Българското екологично законодателство е едно от най-строгите в Европа, а хидротрошенето (на скалите при проучването – бел. авт) се използва като метод от 1960-те години, като в същото време има други технологии, които нанасят по-големи щети на околната среда, но са по-приети от обществото", отбеляза Трайков.
Според него икономическите ползи от енергийната диверсификация на страната с местен добив са ясни, след като в САЩ цените на шистовия газ са между 140 и 200 долара за 1000 куб. м, а в Европа варират между 275 и 350 долара за 1000 куб. м. При такава разлика цената на тока от централа, ползваща шистов газ, ще са изравни с цената от въглищните централи и то при положение, че не е ясно как ще се развият пазарите на въглеродни емисии, които ще оскъпят продукцията на въглищните ТЕЦ-ове.
Трайков посочи, че са ясни стратегическите ползи от шистовия газ за страната, остава само да се оцени и екологичният ефект, който според него е управляем. Той допълни, че България е сред инициаторите в Европейския съюз да се създадат единни критерии за проучване и добив на шистов газ, както и изисквания за качеството на използваните енергийни суровини. Енергийният министър призова екологичните организации да бъдат партньор на правителството в информирането на гражданите, тъй като в множеството изказвания по темата се говорят редица неистини.
Караница с еколозите
Присъстващите на форума представители на граждански и екоорганизации обаче не показаха такава готовност. Напротив, те нападнаха двамата министри за това, че преди да се даде разрешителното на "Шеврон" не е направена широка дискусия сред гражданите по въпроса, а решението е взето на тъмно.
В последвалото няколко минутно неконтролируемо подхвърляне на реплики Караджова се опита да обясни, че всички разрешителни за търсене и проучване на подземни богатства минават през една и съща процедура – с последващи екооценки на работните програми. След като част от противниците на шистовия газ напуснаха демонстративно форума, Трайков обясни, че това е нагледен пример за невъзможност да се води диалог с хора, "които са поканени да им се обясни технологията, а те обиждат всички експерти и си тръгват".
Експертът от Българския енергиен форум и дългогодишен шеф на дирекция "Концесии" в икономическото министерство Христо Казанджиев пък попита противниците на шистовия газ защо не протестират срещу добива на конвенционалния природен газ, на газа от въглищни пластове или от плътни пясъци, след като по същество става въпрос за един и същ газ, добиван с еднакви технологии, но от различни източници. Според него става въпрос за политически проблем, тъй като появата на шистовия газ е дала възможност за отнемане на геополитически лостове за влияние от определени субекти.
"Шистовият газ е нормален природен газ, който обаче се намира в глинести скали, наречени шисти, формиращи по правило нефта и газа. В тях освен газ, има и лек нефт и въглероден кондензат", поясни Казанджиев, който има 35-годишен опит в проучването и добива на нефт и газ. Той обясни още, че аварии при сондирането са възможни само при човешки грешки и този риск е управляем.
Сонда в двора
"В Тюленово има над 600 нефтени и газови сондажа и на 400 метра от тях се извършва земеделска дейност, как така се твърди, че за шистовия газ ще се разоре цяла Добруджа. В Долни Дъбник сонди има и в дворовете на хората. В случая с "Шеврон" от площ от 4 300 кв. км сондажите ще обхванат едва 2 хил. декара", каза Казанджиев. Освен това според него въобще не е сигурно, че ще се оправдаят очакванията на експертите за техническа възможност за извличане на потенциалните запаси.
Те може въобще да не се превърнат в находище, заяви специалистът. Засега говорим за потенциал, който трябва да се оцени и който може да надхвърля и обявените 300 млрд. куб. м, но да не може технически да се извлече, допълни той. Поне четири години трае оценката къде да се направят сондажите за проучване, самият процес на търсене продължава поне девет години, обясни Казанджиев.
Тезата за сигурността при проучванията за шиство газ бе потвърдена и от Павел Поправа, шеф на Геоложката лаборатория за горива на Полския геоложки институт. Специалистът заяви, че изтичане на газа от шистите във водоносни пластове под земята е възможно, само ако сондата не е добре обезопасена при поставянето й. Той каза още, че при инжектирането на разтвора от вода, пясък, химически съставки и различни седименти за разпукването на скалите, за да се стигне до газа, се оставя буфер, които да поеме евентуално непредвидено изтичане на този разтвор и да се получи замърсяване на природата.
Поправа информира още, че в САЩ 25 процента от потреблението в страната се пада на шистовия газ, а досегашните открити находища се оценяват на 80 млрд. куб. м. В Полша има предоставени 70 концесии за търсене и проучване за шистов газ, всяка от които обхваща територия от около 1200 кв. км. В тях участват компании като "Шеврон", "ЕксънМобил", "КонокоФилипс", полската PGNiG и други общо 40 компании.
"Вече имаме 10 сондажа, някои от тях работят, като в следващите години броят им ще нарасне значително", каза Поправа. Той добави, че в Западна Полша се извършват и проучвания за газ от плътни пясъци, като в следващите две години се очаква да има 200 сондажа за търсене на суровината.
Караджова: Одобреният екодоклад за 'Бургас - Александруполис' не значи одобрен проект
10.11.2011 / 09:01
Фактът, че Министерството на околната среда е одобрило доклада на инвеститора за ековъздействието на петролопровода "Бургас - Александруполис", не означава, че проектът ще бъде осъществен непременно.
Така министърът на околната среда Нона Караджова коментира в "Денят започва" опасенията от екозамърсяване и призивите за нов местен референдум по темата.
По думите на министъра докладът, който проектната компания е изготвяла в продължение на две години и който й е бил връщан многократно за доработка, вече дава достатъчно информация за всички рискове за околната среда.
"Това е обективната основа за обществените обсъждания, които ще се провеждат най-малко два месеца във всички засегнати общини", увери Караджова. След тях експертният съвет с участието на представители на гражданското общество ще предложи дали той да се реализира или не, припомни процедурата тя.
Караджова обяви, че от днес започва приемът на проекти за пречиствателни станции за отпадни води от общини с между 2 хил. и 10 хил. жители.
Следва пълният текст на интервюто:
Водеща Жени Марчева: Добро утро на Нона Караджова, министър на околната среда и водите, здравейте.
Нона Караджова: Добро утро.
Водеща: Добро утро. Десети ноември, 22 години демокрация. Как се променихме?
Н. Караджова: Аз ще кажа за околната среда - със сигурност стана по-чиста. Може би си спомняте, вие сте млада, че един от първите повеи на демокрацията се зароди именно от повод проблеми с околната среда, в частност в град Русе, където имаше много сериозни обгазявания, не само там, на много места. Слава богу, всички тези години се извърши доста, за да стигнем до едно по-добро качество на нашата околна среда, като, разбира се, много сериозен катализатор в този процес се оказа процесът на присъединяване към Европейския съюз, тъй като има много високи стандарти и изисквания, а ние като страна членка трябва да ги изпълняваме и това е много хубаво и за хората, и за природата.
Водеща: Добре. Да почнем с актуалностите във вашия ресор. Вчера Министерският съвет прие едни важни промени, одобри законопроекта за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда, за който се въвеждат едни много, как да кажа, фундаментални реформи, насочени към децентрализацията и оптимизирането на разрешителните и съгласувателните режими. Кажете добрите новини за бизнеса кои са во кратце.
Н. Караджова: Добрите новини и за бизнеса, и за хората са, че децентрализираме към нашите регионални инспекции по околна среда и водите голяма част от дейностите, за които процедурата по оценка на въздействие върху околната среда се провеждаше в министерството. Това означава, че този процес ще е по-близо и до хората, и до които се интересуват от съответните проекти, които се реализират или предстоят да се реализират. Разбира се, и за бизнеса, който не е необходимо да се разхожда до София за тези процедури. В министерството остават единствено тези проекти, които са на територията на повече от една регионална инспекция по околна среда като например магистрали, междуградски пътища, проекти в защитени територии, както и проекти с трайно клинично въздействие в други държави. Освен това се въвежда и изискването за провеждане на процедура по оценка на въздействие върху околната среда на места за съхранение на въглероден двуокис на големите тръбопроводи и инсталации за съхранение на въглероден диоксид, а малките тръбопроводи и инсталации остават на процедура за преценка, за оценка на въздействие върху околната среда. За какво става въпрос? Тъй като законопроектът, който нашите колеги от министерството на икономиката, енергетиката разработиха и подготвиха, и вече е в парламента, въвежда правилата и изискванията за изграждане на такива инсталации. Какви са тия инсталации за улавяне на въглероден двуокис? Може би нашите зрители знаят, че най-големият източник на въглероден диоксид са топлоелектрическите централи, произвеждащи въглища и топлина... произвеждащи електричество и топлина на въглища. Единственият най-голям източник на енергия в България са въглищата и едни такива проекти са шанс тази енергия да продължава да се произвежда при минимизиране на въздействията върху околната среда чрез намаляване на емисиите на въглероден диоксид, който е най-сериозният източник на парникови газове.
Водеща: Така, няколко думи да кажете и за петролопровода Бургас - Александруполис. Всъщност вие дадохте зелена светлина на проекта за изграждането на този петролопровод. Ще успокоите ли жителите на Бургас, които веднага там припомняха старите страсти? Заговори се вече за втори референдум.
Н. Караджова: Благодаря ви за този въпрос, тъй като може би има известно неразбиране по темата. Само да припомня, че това е един 10-годишен проект и ние сме вече след 10 години в една напреднала фаза в процедурата по оценка на въздействие върху околната среда. Към момента в резултат на двегодишна процедура най-после инвеститорът представи подобрен доклад за оценка за въздействие върху околната среда. Това, че ние одобрихме самия доклад като качество, не означава, че проектът е разрешен за реализация. Именно поради факта, че докладът имаше много недостатъци и много липси като информация, въз основа на която ние можем да оценим дали има сериозно въздействие върху околната среда и природата, ние връщахме доклада за преработване. Най-после след две години този доклад има цялата информация, която може да е обективна основа за вземане на решения както от експертния съвет към министерството, така и за обществените обсъждания, тъй като това е проект с голям интерес, най-малко от два месеца ще се провеждат тия обсъждания във всички засегнати общини в региона. И нашата цел беше да има достатъчно информация най-вече за рисковете, които крие този проект за околната среда, за да може да се вземе обективно решение. Тоест в момента ние сме на етап... докладът дава достатъчно информация за сериозните рискове за околната среда. Хората могат да се запознаят с него, гражданското общество, неправителствени организации, а също така експертният съвет в министерството, в който участват представители на засегнатите общини. Учени, експерти от различни ведомства, неправителствени организации най-внимателно да разгледат проекта и да предложат дали той може да се реализира или не. Единствено ако се докаже, че няма рискове за околната среда, човешкото здраве и природата, тъй като в района има много зона "Натура", тогава би могло да се даде такъв шанс.
Водеща: Добре, мисля, че бяхте ясна. Накъде тръгва реформата във водния сектор, министър Караджова? Изчаквахте да има заместник-министър на министерството на регионалното развитие с този ресор. Е, вече има такъв човек.
Н. Караджова: Да, вече проведохме първите разговори. Това е една голяма тема, която наистина изисква много сериозни и много отговорни решения, тъй като става въпрос за промени, които може би ще се извършат след 10, до 10-20 години да се извърши една пълна реформа. Но една по-прагматична новина от днешният ден. Днес отправяме покана към общините в България, които са с население от две до 10 000 еквивалентни жители, да подадат своите проектни предложения за изграждане на канализация и пречиствателни станции за отпадъчни води, като срокът за подаване на тези предложения ще е средата на следващата година. Така че това е един шанс за тези общини, които са се подготвили с проекти да бъдат финансирани с такива инвестиционни разходи...
Водеща: Какво ще посъветвате тези общини, които ще кандидатстват?
Н. Караджова: Още преди може би 7-8 месеца министерството предложи, първо на обсъждане и след това финализира, указания към общините как да подготвят своите проекти. Те са много детайлни. Съдържат както технически, така и финансови изисквания. Така че съветът ми е: моля, запознайте се още веднъж внимателно с тези изисквания, побързайте, защото парите са ограничени и шансове ще имат тези, които са с най-добра готовност. Още нещо искам да добавя във връзка със закона за околната среда, по-скоро промените, които приехме вчера. Разширява се обхватът на дейностите, които подлежат на комплексно разрешително. Към момента те са 40, сега стават 66. За какво става въпрос? Още преди 7-8 години в България се въведе това европейско законодателство, което изисква редица промишлени дейности да приведат дейността си в съответствие с най-добрите налични техники, т.е. това означава да изпускат по-малко емисии във въздуха, почвата, водите, така и да произвеждат по-малко отпадъци. Така че с този акт на разширение на тези дейности въвеждаме и към други промишлени отрасли по-строги изисквания, така че да бъдат минимални исканията върху околната среда. И само последно да добавя, въвежда се изискване операторите на дейности, собственици на такива площадки, когато закрият дейността си, когато свърши животът на една инсталация, площадката и земята да бъдат приведени във вида, който е бил преди това. Тоест целта е да нямаме тези стърчащи стари заводи, без никой да се грижи за тях.
Водеща: Министър Караджова, последен въпрос, свързан с шистовия газ. Преди няколко дни еврокомисарката по климата Кони Хедегард, каза, че няма да подкрепи един евентуален мораториум върху проучванията на шистов газ в Европа. Тя каза: не може да кажем не като цяло на една технология. Това ще успокои ли хората в България, които са против добива на шистов газ.
Н. Караджова: Много се изприказва по темата, за жалост може би не професионално. Прочетох какво ли не и в наши медии, в чужди интернет страници и т.н. За какво става въпрос, в България ще говоря конкретно. Тревогата на хората е породена от тази част от обществото или политици, които изразяват прекомерни страхове от тази технология, като в случая ние говорим към настоящия момент единствено и само за проучване дали в България има, или няма. При това многократно казах, че към момента българското законодателство изисква провеждане на много сериозни екологични процедури за процедурите за проучване дали има, или няма шистов газ - по закона за биологичното разнообразие и по закона за водите в частта разрешителни режими. Още нещо, за да имаме още една контрола, ние направихме запитване към Европейската комисия дали е възможно разширително да се тълкуват текстовете на директивата по оценка на въздействие върху околната среда, която изисква някои видове дълбоки сондажи, проучвателни, за проучване говоря, не за добив, да подлежат на такава оценка. Надяваме се, че скоро ще имаме отговор от Европейската комисия, така че, ако той е утвърдителен, както силно се надявам, ще сложим и още една контрола. Моето дълбоко убеждение е, че забрана, без да знаем за какво става въпрос, не би трябвало да има. Искам още нещо да кажа. Тъй като се разпространява под една или друга форма информация, че в момента се правят проучвания в района на Нови пазар, Шумен и т.н., искам да кажа, че такива проучвания не са разрешени от никой. В министерството на околната среда не е входирана никаква, никакви предложения за проекти. Ако все пак някой гражданин или организация установят, че се извършват такива дейности, това означава, че тотално незаконно... това означава, че се извършва незаконна дейност. Моля да ни сезират.
Водеща: Добре.
Н. Караджова: Още повече това означава влизане в чужда собственост, без собственикът да е разрешил.
Водеща: Бяхте съвсем ясна. Благодаря ви. Министър Нона Караджова, наш гост.
Министърът на околната среда и горите Нона Караджова отговори на въпросите на Канал 3 за някой от проблемите, който са поставяни от организации от непровителствения сектор.
Днес (петък 11.11.2011г.) се провежда вторият от поредицата дискусионни форуми в областта на енергетиката, предвидени в едногодишния проект „Прозрачна енергетика". Той е на тема „Шистовият газ - енергийна алтернатива или заплаха за околната среда".
В откриването на форума взеха участие министър Трайчо Трайков, министър Нона Караджова, н. пр. посланикът на Полша у нас Лешек Хенсел и др. Екоминистърът заяви, че без проучвания за влиянието върху околната страна сондажите и добивът на шистов газ не могат да се извършват. Министър Трайков заяви, че за България шистовият газ предоставя големи икономически ползи, стратегическите ползи за страната са колосални, но трябва да бъде премерен и екологичният риск.
1. ДИМ Says:
11.11.2011 в 15:50
Що за наглост?! Този Трайков сравнява себестойност с цена, на която ни продават в момента. Защо не сравни със себестойността на газа, който купуваме за неговия производител?! Че то може и по-скъпо да купуваме шистовия газ! Моят учител по математика от основното училище щеше да му пише двойка…
Министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков откри двудневна конференция за енергийна ефективност и възобновяема енергия
- Източник:
Канал 3 - Излъчено на:
16.11. 2011
След днешния протест - 16 ноември 2011 г. пред сградата на Министерския съвет на Р България, бул. "Княз Дондуков"№1, където протестиращите казаха, че са започнати сондажи, министърът на икономиката, енергетиката и туризма заяви, че няма никакви сондажи, нито подписан договор, който да ги позволи.
Заради страховете на хората от проучването и добива от шисти
Може да се утежни процедурата за търсене на газ
15:36 | 11.11.2011 | Владислава Пеева
Процедурата за разрешаване на сондажи за търсене и проучване на газ може да се утежни с още една екооценка. Това съобщи министърът на околната среда и водите Нона Караджова в петък по време на дискусия, посветена на алтернативите на шистовия газ и страховете, които пораждат технологиите за търсене и добив на суровината сред населението у нас.
Темата стана актуална след решението на правителството от началото на лятото да даде разрешително на американската компания "Шеврон" да търси и проучва за шистов газ край Нови пазар в Североизточна България. Това провокира множество протести на местните хора, които се опасяват от замърсяване на околната среда. Други пък поискаха допълнително информация за алтернативното гориво, а част от политиците го използваха в предизборните игри.
Уточнява се договорът с "Шеврон"
Договорът с "Шеврон" все още не е сключен, тъй като се уточняват финансовите и юридическите му клаузи. Когато това стане факт, проектът за търсене и проучване с работната програма и предвижданите технологии ще бъде внесен за одобрение, заяви пред журналисти по време на форума министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков. "Както виждате не само с руснаците преговаряме дълго и трудно", допълни той.
Нона Караджова също повтори за пореден път, че в екоминистерството не е внасян проект от "Шеврон" с програма за сондиране и че когато това стане, ведомството по закон трябва да изготви две екологични оценки. Едната е за съвместимост на проекта с биологичното разнообразие на проучваната територия, втората се прави при издаването на разрешително за водоползване и е за това дали няма да се замърсят подземните води. Данните и от двете оценки стават публично достояние и тогава се взема крайното решение дали да се позволи сондиране за проучвателни дейности. Когато става въпрос за разрешително за добив, процедурите са още по-тежки, допълни екоминистърът.
По сегашния закон за опазване на околната среда от инвеститорите в нефтени и газови сондажи не се иска да изготвят доста по-тежкия доклад за оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) на намеренията им. Покрай споровете за проучванията за шистов газ у нас обаче Министерството на околната среда и водите е поискало от Европейската комисия да каже подлежат ли газовите сондажи на европейската процедура по ОВОС. До края на ноември се очаква тълкувателният отговор и според него ековедомството може да предложи поправки в закона за опазване на околната среда, с които да се въведе задължително ОВОС и при проучвателните дейности.
"И без това в началото на декември в Народното събрание трябва да влязат за разглеждане одобрените вече от Министерския съвет поправки в закона (част от които засягат и ОВОС – бел. авт.), така че при необходимост може да внесем допълнителни предложения за още по-строги процедури за търсенето на газ", каза Караджова.
Икономическите ползи са ясни, оценява се екоефектът
И тя, и Трайков, и присъстващите български и полски експерти по геология увериха, че технологията, по която се проучва за шистов газ, е същата като за търсене на конвенционален природен газ, само е усъвършенствана в методите за пробиви в земните пластове.
"Българското екологично законодателство е едно от най-строгите в Европа, а хидротрошенето (на скалите при проучването – бел. авт) се използва като метод от 1960-те години, като в същото време има други технологии, които нанасят по-големи щети на околната среда, но са по-приети от обществото", отбеляза Трайков.
Според него икономическите ползи от енергийната диверсификация на страната с местен добив са ясни, след като в САЩ цените на шистовия газ са между 140 и 200 долара за 1000 куб. м, а в Европа варират между 275 и 350 долара за 1000 куб. м. При такава разлика цената на тока от централа, ползваща шистов газ, ще са изравни с цената от въглищните централи и то при положение, че не е ясно как ще се развият пазарите на въглеродни емисии, които ще оскъпят продукцията на въглищните ТЕЦ-ове.
Трайков посочи, че са ясни стратегическите ползи от шистовия газ за страната, остава само да се оцени и екологичният ефект, който според него е управляем. Той допълни, че България е сред инициаторите в Европейския съюз да се създадат единни критерии за проучване и добив на шистов газ, както и изисквания за качеството на използваните енергийни суровини. Енергийният министър призова екологичните организации да бъдат партньор на правителството в информирането на гражданите, тъй като в множеството изказвания по темата се говорят редица неистини.
Караница с еколозите
Присъстващите на форума представители на граждански и екоорганизации обаче не показаха такава готовност. Напротив, те нападнаха двамата министри за това, че преди да се даде разрешителното на "Шеврон" не е направена широка дискусия сред гражданите по въпроса, а решението е взето на тъмно.
В последвалото няколко минутно неконтролируемо подхвърляне на реплики Караджова се опита да обясни, че всички разрешителни за търсене и проучване на подземни богатства минават през една и съща процедура – с последващи екооценки на работните програми. След като част от противниците на шистовия газ напуснаха демонстративно форума, Трайков обясни, че това е нагледен пример за невъзможност да се води диалог с хора, "които са поканени да им се обясни технологията, а те обиждат всички експерти и си тръгват".
Експертът от Българския енергиен форум и дългогодишен шеф на дирекция "Концесии" в икономическото министерство Христо Казанджиев пък попита противниците на шистовия газ защо не протестират срещу добива на конвенционалния природен газ, на газа от въглищни пластове или от плътни пясъци, след като по същество става въпрос за един и същ газ, добиван с еднакви технологии, но от различни източници. Според него става въпрос за политически проблем, тъй като появата на шистовия газ е дала възможност за отнемане на геополитически лостове за влияние от определени субекти.
"Шистовият газ е нормален природен газ, който обаче се намира в глинести скали, наречени шисти, формиращи по правило нефта и газа. В тях освен газ, има и лек нефт и въглероден кондензат", поясни Казанджиев, който има 35-годишен опит в проучването и добива на нефт и газ. Той обясни още, че аварии при сондирането са възможни само при човешки грешки и този риск е управляем.
Сонда в двора
"В Тюленово има над 600 нефтени и газови сондажа и на 400 метра от тях се извършва земеделска дейност, как така се твърди, че за шистовия газ ще се разоре цяла Добруджа. В Долни Дъбник сонди има и в дворовете на хората. В случая с "Шеврон" от площ от 4 300 кв. км сондажите ще обхванат едва 2 хил. декара", каза Казанджиев. Освен това според него въобще не е сигурно, че ще се оправдаят очакванията на експертите за техническа възможност за извличане на потенциалните запаси.
Те може въобще да не се превърнат в находище, заяви специалистът. Засега говорим за потенциал, който трябва да се оцени и който може да надхвърля и обявените 300 млрд. куб. м, но да не може технически да се извлече, допълни той. Поне четири години трае оценката къде да се направят сондажите за проучване, самият процес на търсене продължава поне девет години, обясни Казанджиев.
Тезата за сигурността при проучванията за шиство газ бе потвърдена и от Павел Поправа, шеф на Геоложката лаборатория за горива на Полския геоложки институт. Специалистът заяви, че изтичане на газа от шистите във водоносни пластове под земята е възможно, само ако сондата не е добре обезопасена при поставянето й. Той каза още, че при инжектирането на разтвора от вода, пясък, химически съставки и различни седименти за разпукването на скалите, за да се стигне до газа, се оставя буфер, които да поеме евентуално непредвидено изтичане на този разтвор и да се получи замърсяване на природата.
Поправа информира още, че в САЩ 25 процента от потреблението в страната се пада на шистовия газ, а досегашните открити находища се оценяват на 80 млрд. куб. м. В Полша има предоставени 70 концесии за търсене и проучване за шистов газ, всяка от които обхваща територия от около 1200 кв. км. В тях участват компании като "Шеврон", "ЕксънМобил", "КонокоФилипс", полската PGNiG и други общо 40 компании.
"Вече имаме 10 сондажа, някои от тях работят, като в следващите години броят им ще нарасне значително", каза Поправа. Той добави, че в Западна Полша се извършват и проучвания за газ от плътни пясъци, като в следващите две години се очаква да има 200 сондажа за търсене на суровината.
Караджова: Одобреният екодоклад за 'Бургас - Александруполис' не значи одобрен проект
10.11.2011 / 09:01
Фактът, че Министерството на околната среда е одобрило доклада на инвеститора за ековъздействието на петролопровода "Бургас - Александруполис", не означава, че проектът ще бъде осъществен непременно.
Така министърът на околната среда Нона Караджова коментира в "Денят започва" опасенията от екозамърсяване и призивите за нов местен референдум по темата.
По думите на министъра докладът, който проектната компания е изготвяла в продължение на две години и който й е бил връщан многократно за доработка, вече дава достатъчно информация за всички рискове за околната среда.
"Това е обективната основа за обществените обсъждания, които ще се провеждат най-малко два месеца във всички засегнати общини", увери Караджова. След тях експертният съвет с участието на представители на гражданското общество ще предложи дали той да се реализира или не, припомни процедурата тя.
Караджова обяви, че от днес започва приемът на проекти за пречиствателни станции за отпадни води от общини с между 2 хил. и 10 хил. жители.
Следва пълният текст на интервюто:
Водеща Жени Марчева: Добро утро на Нона Караджова, министър на околната среда и водите, здравейте.
Нона Караджова: Добро утро.
Водеща: Добро утро. Десети ноември, 22 години демокрация. Как се променихме?
Н. Караджова: Аз ще кажа за околната среда - със сигурност стана по-чиста. Може би си спомняте, вие сте млада, че един от първите повеи на демокрацията се зароди именно от повод проблеми с околната среда, в частност в град Русе, където имаше много сериозни обгазявания, не само там, на много места. Слава богу, всички тези години се извърши доста, за да стигнем до едно по-добро качество на нашата околна среда, като, разбира се, много сериозен катализатор в този процес се оказа процесът на присъединяване към Европейския съюз, тъй като има много високи стандарти и изисквания, а ние като страна членка трябва да ги изпълняваме и това е много хубаво и за хората, и за природата.
Водеща: Добре. Да почнем с актуалностите във вашия ресор. Вчера Министерският съвет прие едни важни промени, одобри законопроекта за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда, за който се въвеждат едни много, как да кажа, фундаментални реформи, насочени към децентрализацията и оптимизирането на разрешителните и съгласувателните режими. Кажете добрите новини за бизнеса кои са во кратце.
Н. Караджова: Добрите новини и за бизнеса, и за хората са, че децентрализираме към нашите регионални инспекции по околна среда и водите голяма част от дейностите, за които процедурата по оценка на въздействие върху околната среда се провеждаше в министерството. Това означава, че този процес ще е по-близо и до хората, и до които се интересуват от съответните проекти, които се реализират или предстоят да се реализират. Разбира се, и за бизнеса, който не е необходимо да се разхожда до София за тези процедури. В министерството остават единствено тези проекти, които са на територията на повече от една регионална инспекция по околна среда като например магистрали, междуградски пътища, проекти в защитени територии, както и проекти с трайно клинично въздействие в други държави. Освен това се въвежда и изискването за провеждане на процедура по оценка на въздействие върху околната среда на места за съхранение на въглероден двуокис на големите тръбопроводи и инсталации за съхранение на въглероден диоксид, а малките тръбопроводи и инсталации остават на процедура за преценка, за оценка на въздействие върху околната среда. За какво става въпрос? Тъй като законопроектът, който нашите колеги от министерството на икономиката, енергетиката разработиха и подготвиха, и вече е в парламента, въвежда правилата и изискванията за изграждане на такива инсталации. Какви са тия инсталации за улавяне на въглероден двуокис? Може би нашите зрители знаят, че най-големият източник на въглероден диоксид са топлоелектрическите централи, произвеждащи въглища и топлина... произвеждащи електричество и топлина на въглища. Единственият най-голям източник на енергия в България са въглищата и едни такива проекти са шанс тази енергия да продължава да се произвежда при минимизиране на въздействията върху околната среда чрез намаляване на емисиите на въглероден диоксид, който е най-сериозният източник на парникови газове.
Водеща: Така, няколко думи да кажете и за петролопровода Бургас - Александруполис. Всъщност вие дадохте зелена светлина на проекта за изграждането на този петролопровод. Ще успокоите ли жителите на Бургас, които веднага там припомняха старите страсти? Заговори се вече за втори референдум.
Н. Караджова: Благодаря ви за този въпрос, тъй като може би има известно неразбиране по темата. Само да припомня, че това е един 10-годишен проект и ние сме вече след 10 години в една напреднала фаза в процедурата по оценка на въздействие върху околната среда. Към момента в резултат на двегодишна процедура най-после инвеститорът представи подобрен доклад за оценка за въздействие върху околната среда. Това, че ние одобрихме самия доклад като качество, не означава, че проектът е разрешен за реализация. Именно поради факта, че докладът имаше много недостатъци и много липси като информация, въз основа на която ние можем да оценим дали има сериозно въздействие върху околната среда и природата, ние връщахме доклада за преработване. Най-после след две години този доклад има цялата информация, която може да е обективна основа за вземане на решения както от експертния съвет към министерството, така и за обществените обсъждания, тъй като това е проект с голям интерес, най-малко от два месеца ще се провеждат тия обсъждания във всички засегнати общини в региона. И нашата цел беше да има достатъчно информация най-вече за рисковете, които крие този проект за околната среда, за да може да се вземе обективно решение. Тоест в момента ние сме на етап... докладът дава достатъчно информация за сериозните рискове за околната среда. Хората могат да се запознаят с него, гражданското общество, неправителствени организации, а също така експертният съвет в министерството, в който участват представители на засегнатите общини. Учени, експерти от различни ведомства, неправителствени организации най-внимателно да разгледат проекта и да предложат дали той може да се реализира или не. Единствено ако се докаже, че няма рискове за околната среда, човешкото здраве и природата, тъй като в района има много зона "Натура", тогава би могло да се даде такъв шанс.
Водеща: Добре, мисля, че бяхте ясна. Накъде тръгва реформата във водния сектор, министър Караджова? Изчаквахте да има заместник-министър на министерството на регионалното развитие с този ресор. Е, вече има такъв човек.
Н. Караджова: Да, вече проведохме първите разговори. Това е една голяма тема, която наистина изисква много сериозни и много отговорни решения, тъй като става въпрос за промени, които може би ще се извършат след 10, до 10-20 години да се извърши една пълна реформа. Но една по-прагматична новина от днешният ден. Днес отправяме покана към общините в България, които са с население от две до 10 000 еквивалентни жители, да подадат своите проектни предложения за изграждане на канализация и пречиствателни станции за отпадъчни води, като срокът за подаване на тези предложения ще е средата на следващата година. Така че това е един шанс за тези общини, които са се подготвили с проекти да бъдат финансирани с такива инвестиционни разходи...
Водеща: Какво ще посъветвате тези общини, които ще кандидатстват?
Н. Караджова: Още преди може би 7-8 месеца министерството предложи, първо на обсъждане и след това финализира, указания към общините как да подготвят своите проекти. Те са много детайлни. Съдържат както технически, така и финансови изисквания. Така че съветът ми е: моля, запознайте се още веднъж внимателно с тези изисквания, побързайте, защото парите са ограничени и шансове ще имат тези, които са с най-добра готовност. Още нещо искам да добавя във връзка със закона за околната среда, по-скоро промените, които приехме вчера. Разширява се обхватът на дейностите, които подлежат на комплексно разрешително. Към момента те са 40, сега стават 66. За какво става въпрос? Още преди 7-8 години в България се въведе това европейско законодателство, което изисква редица промишлени дейности да приведат дейността си в съответствие с най-добрите налични техники, т.е. това означава да изпускат по-малко емисии във въздуха, почвата, водите, така и да произвеждат по-малко отпадъци. Така че с този акт на разширение на тези дейности въвеждаме и към други промишлени отрасли по-строги изисквания, така че да бъдат минимални исканията върху околната среда. И само последно да добавя, въвежда се изискване операторите на дейности, собственици на такива площадки, когато закрият дейността си, когато свърши животът на една инсталация, площадката и земята да бъдат приведени във вида, който е бил преди това. Тоест целта е да нямаме тези стърчащи стари заводи, без никой да се грижи за тях.
Водеща: Министър Караджова, последен въпрос, свързан с шистовия газ. Преди няколко дни еврокомисарката по климата Кони Хедегард, каза, че няма да подкрепи един евентуален мораториум върху проучванията на шистов газ в Европа. Тя каза: не може да кажем не като цяло на една технология. Това ще успокои ли хората в България, които са против добива на шистов газ.
Н. Караджова: Много се изприказва по темата, за жалост може би не професионално. Прочетох какво ли не и в наши медии, в чужди интернет страници и т.н. За какво става въпрос, в България ще говоря конкретно. Тревогата на хората е породена от тази част от обществото или политици, които изразяват прекомерни страхове от тази технология, като в случая ние говорим към настоящия момент единствено и само за проучване дали в България има, или няма. При това многократно казах, че към момента българското законодателство изисква провеждане на много сериозни екологични процедури за процедурите за проучване дали има, или няма шистов газ - по закона за биологичното разнообразие и по закона за водите в частта разрешителни режими. Още нещо, за да имаме още една контрола, ние направихме запитване към Европейската комисия дали е възможно разширително да се тълкуват текстовете на директивата по оценка на въздействие върху околната среда, която изисква някои видове дълбоки сондажи, проучвателни, за проучване говоря, не за добив, да подлежат на такава оценка. Надяваме се, че скоро ще имаме отговор от Европейската комисия, така че, ако той е утвърдителен, както силно се надявам, ще сложим и още една контрола. Моето дълбоко убеждение е, че забрана, без да знаем за какво става въпрос, не би трябвало да има. Искам още нещо да кажа. Тъй като се разпространява под една или друга форма информация, че в момента се правят проучвания в района на Нови пазар, Шумен и т.н., искам да кажа, че такива проучвания не са разрешени от никой. В министерството на околната среда не е входирана никаква, никакви предложения за проекти. Ако все пак някой гражданин или организация установят, че се извършват такива дейности, това означава, че тотално незаконно... това означава, че се извършва незаконна дейност. Моля да ни сезират.
Водеща: Добре.
Н. Караджова: Още повече това означава влизане в чужда собственост, без собственикът да е разрешил.
Водеща: Бяхте съвсем ясна. Благодаря ви. Министър Нона Караджова, наш гост.
Нона Караджова: Камчийски пясъци е казус, който ще се опитаме да разрешим в полза на природата, а не на парите
- Източник:
Канал 3 - Излъчено на:
21.01. 2011
Министърът на околната среда и горите Нона Караджова отговори на въпросите на Канал 3 за някой от проблемите, който са поставяни от организации от непровителствения сектор.
Нона Караджова и Трайчо Трайков откриват дискусионен форум "Шистовият газ - енергийна алтернатива или заплаха за околната среда"
- Източник:
Канал 3 - Излъчено на:
11.11. 2011
Днес (петък 11.11.2011г.) се провежда вторият от поредицата дискусионни форуми в областта на енергетиката, предвидени в едногодишния проект „Прозрачна енергетика". Той е на тема „Шистовият газ - енергийна алтернатива или заплаха за околната среда".
В откриването на форума взеха участие министър Трайчо Трайков, министър Нона Караджова, н. пр. посланикът на Полша у нас Лешек Хенсел и др. Екоминистърът заяви, че без проучвания за влиянието върху околната страна сондажите и добивът на шистов газ не могат да се извършват. Министър Трайков заяви, че за България шистовият газ предоставя големи икономически ползи, стратегическите ползи за страната са колосални, но трябва да бъде премерен и екологичният риск.
1. ДИМ Says:
11.11.2011 в 15:50
Що за наглост?! Този Трайков сравнява себестойност с цена, на която ни продават в момента. Защо не сравни със себестойността на газа, който купуваме за неговия производител?! Че то може и по-скъпо да купуваме шистовия газ! Моят учител по математика от основното училище щеше да му пише двойка…
Конференция на тема: Енергийна ефективност и възобновяеми енергийни източници
- Източник:
Канал 3 - Излъчено на:
07.11. 2011
Министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков откри двудневна конференция за енергийна ефективност и възобновяема енергия
Форумът се организира от в. Капитал и Българската фотоволтаична асоциация, в партньорство с Института за енергиен мениджмънт. Бяха представени политиките в сектора, успешни проекти и решения за бизнеса и индустрията, възможностите за финансиране на енергийни проекти. В първият панел от конференцията, участие взе и министърът на регионалното развитие Лиляна Павлова.
Няма коментари:
Публикуване на коментар