Според предложения план за ски зона „Алеко” на река Янчовска следва да бъде изграден язовир, който да захрани артилерията от оръдия за искуствен сняг. Според обявените данни, "водоемът под писта "Витошко лале", ще е в естествено дере, без бетонни допълнения и на принципа на естествено водохващане от река Янчовска. Обемът ще е около 700 хил. куб.м, което е приблизително с размерите на езерото "Ариана" в Борисовата градина. Това се прави, защото съществуващият над лифта бент, който също хваща водата от река Янчовска, е недостатъчен."
Така поднесена от архитект Емил Леков (главен проектант на Цеко Минев), който е ръководител на екипа по изготвяне на проекта, информацията е на пръв поглед дори някак си „еко”. За съжаление обаче най-ползотворният ефект на Възраждането, а именно просвещението, е процес, който така и не е завършил. За повечето хора самата локация на въпросното място е неизвестна и именно на това невежество разчитат и пропагандаторите. Да си призная дори и аз като скиор, за когото Лалето е втори дом, трябваше специално да отида и да огледам обстановката. Освен това, за пълното разбиране на проблема, човек трябва да е посетил и погледал подобното съоръжение на Бъндеришка поляна, реализирано от същите хора, за да разбере, че в него думата "еко" не може да се отнася дори и за зеления цвят на използвания материал.
Ето къде са проблемите:
1. Не забравяйте, че Витоша осигурява част от питейната вода на София. Всякакво използване на тази вода за други нужди би било против интересите на постоянно увеличаващото се население на столицата. Това ще се усети особено критично при следващата сушава година, която може да се очаква съобразно естествения цикъл през годините. Ако не ми вярвате, вижте снимките, на които съм снимал водохващането именно на тази река Янчовска, което е разположено под предложения язовир. Кое е по-важно: изкуственият сняг или питейната вода? Все си мисля, че този въпрос е доста прост.
2. Не по-малко сериозен е и въпросът, че планината Витоша така или иначе страда от сериозен недостиг на снеговалежи, а с това и нуждата от съоръжения за изкуствен сняг става по-осезателни. Планът обаче не дава достатъчно информация за тези проблеми. Например, водата за тези големи мощности за производство на изкуствен сняг ще трябва да бъде изтласквана до над 400м във височина, а това не е най-разумното.
3. Интересно е и още едно обстоятелство: въпросното съоръжение според неадекватните схемички на „Витоша ски” е проснато върху пистата за ски бягане, която наскоро самият Цеко Минев яростно бранеше. Явно на г-н Минев паметта малко му изневерява, защото днес я защитава от неизвестни зложелатели, а утре я загробва с язовир по средата. Някои от нас, по-паметливи, помним и времена, когато същият деец на ски спорта и председател на БФСки ни обясняваше, че въпросното трасе няма бъдеще, сгрешено е (веднъж да сме на едно мнение) и направо ще го закриваме. Да, ама тогава Цеко не контролираше лифтовете на Витоша, а им беше конкурент.
Пък това, че в това дере има една прекрасна Букова гора кой го интересува.
Така поднесена от архитект Емил Леков (главен проектант на Цеко Минев), който е ръководител на екипа по изготвяне на проекта, информацията е на пръв поглед дори някак си „еко”. За съжаление обаче най-ползотворният ефект на Възраждането, а именно просвещението, е процес, който така и не е завършил. За повечето хора самата локация на въпросното място е неизвестна и именно на това невежество разчитат и пропагандаторите. Да си призная дори и аз като скиор, за когото Лалето е втори дом, трябваше специално да отида и да огледам обстановката. Освен това, за пълното разбиране на проблема, човек трябва да е посетил и погледал подобното съоръжение на Бъндеришка поляна, реализирано от същите хора, за да разбере, че в него думата "еко" не може да се отнася дори и за зеления цвят на използвания материал.
Ето къде са проблемите:
1. Не забравяйте, че Витоша осигурява част от питейната вода на София. Всякакво използване на тази вода за други нужди би било против интересите на постоянно увеличаващото се население на столицата. Това ще се усети особено критично при следващата сушава година, която може да се очаква съобразно естествения цикъл през годините. Ако не ми вярвате, вижте снимките, на които съм снимал водохващането именно на тази река Янчовска, което е разположено под предложения язовир. Кое е по-важно: изкуственият сняг или питейната вода? Все си мисля, че този въпрос е доста прост.
2. Не по-малко сериозен е и въпросът, че планината Витоша така или иначе страда от сериозен недостиг на снеговалежи, а с това и нуждата от съоръжения за изкуствен сняг става по-осезателни. Планът обаче не дава достатъчно информация за тези проблеми. Например, водата за тези големи мощности за производство на изкуствен сняг ще трябва да бъде изтласквана до над 400м във височина, а това не е най-разумното.
3. Интересно е и още едно обстоятелство: въпросното съоръжение според неадекватните схемички на „Витоша ски” е проснато върху пистата за ски бягане, която наскоро самият Цеко Минев яростно бранеше. Явно на г-н Минев паметта малко му изневерява, защото днес я защитава от неизвестни зложелатели, а утре я загробва с язовир по средата. Някои от нас, по-паметливи, помним и времена, когато същият деец на ски спорта и председател на БФСки ни обясняваше, че въпросното трасе няма бъдеще, сгрешено е (веднъж да сме на едно мнение) и направо ще го закриваме. Да, ама тогава Цеко не контролираше лифтовете на Витоша, а им беше конкурент.
Пък това, че в това дере има една прекрасна Букова гора кой го интересува.
Да обърна също така внимание, че изкуствения сняг може силно да застраши нашите води:
Хората често си мислят, че водата, която се използва за изкуствен сняг, после пак се връща в природата. Това предположение е погрешно от научна гледна точка, тъй като самият факт, че се забавя водният цикъл и че се концентрира само на повърхността предполага, че повече вода се губи по пътя от обичайното.
Големият проблем обаче е, че по-голямата част от водата се изпарява, а не се превръща в снежна покривка. Така над 30% от водата, използвана за производство на изкуствен сняг бива трайно загубена за района. (За целите на таксуването за водоползване Френската Водна Агенция прима 50% загуба на вода за съответната река). Ако сте виждали как работят оръдията, със сигурност сте забелязали една мъгла - това или се изпарява или се отвява в съседни долини и засушава конкретната. (Да припомня, че за пренос на вода от една речна долина в друга се изисква спецялно разсершение от Басейнова дирекция, което курортите у нас нямат). Така че тезата, че няма проблеми пред ски индустрията, защото имаме инсталации за изкуствен сняг е напълно пробита и издънена.
Другият проблем е, че оръдията се ползват главно в началото на сезона, когато речния оток е най-слаб. Черпенето на вода (дори голяма част да се връща по-късно) точно тогава е много опасно. Това застрашава реките, защото тогава и подпочвените води са най-малко и водоемите най-празни. Така извличането на вода от реките през този сезон има непосредствен ефект върху техня оток. Не забравяйте, че това отнемане на вода не е предвидено в балансите на реките и плановете за тяхното управление. Да припомня също така, че у нас вече има горски пожари и през зимата, което е невероятно страшно (Можете да прочетете ТУК и ТУК)
Производството на изкуствен сняг зависи от много обстоятелства, но така или иначе е доста съмнително да се взима вода от реката, една трета да се изпарява, а на останалото да се карат ски. Това всамо задълбочава засушаването. Писал сам за това много пъти и пак ще пиша.
Освен това - неравномерното топене на снежните покривки в резултат на неговото използване също застрашава микроклимата. Ще кажете: какво значение има микро климатът в планината? Огромно. Там се формират нашите реки и водата, която пием. Всяка намесе там може да бъде пагубна. Припомням, че от хидроложка гледна точка България е в доста неизгодна ситуация. Водните ресурси на България са незначителни, а реките ни са сравнително къси и с ниски водни нива, така че водата ни бързо напуска пределите на страната. Това прави нашите води жизнено важни за нас самите. Малкият териториален обхват на България и непосредствената ни близост до р. Дунав и Черно море, заедно с положението на Стара планина и близостта и до Егейско море са предпоставка за образуване на къси речни артерии и малки речни системи.
За да се съхрани водата гората е изключително важна. Тя не просто пази водата чрез корената си система, но не позволява изпарението ѝ, като пази сянка, освен това осигурява равномерен средногодишен отток. В противен случай след падането на валеж водата просто се оттича по късите ни реки в чужбина и за нас нищо не остава. Хората често забравят, че именно поради това е много важно да имаме валежи от сняг и постепенно снеготопене (не че това зависи от нас), което да гарантира оттока. Гората освен това е много важна за микро климата, като осигурява по-ниска по-ниски температура, което води до повече валежи.
Трябва да се знае, че Рила е най-голямата вододайна зона на Балканите (от нея пият около 2 млн души). Но по-голямата част от Витоша също е вододайна зона, като от нея пият поне 100 000, най-вероятно и вие самите. Тоест естествената нужда и право на 100 000 души да пият вода се противопоставя на интереса на 100 000 да караме ски, което си е сериозен проблем, за който трябва баланс. Но кой пие от Витоша?
1. Перник - водите на река Струма се улавят от яз. Студена. Това включва целият водосборен басейн на реката по южните склонове на планината. Това е една от причините там да има ограничен брой пътеки. Тази вододайна зона започва от Черни връх, за това там не може да се зауства вода в южна посока и няма тоалетна.
2. Бояна и някои южни квартали на София (включ. Горна баня) - вододайната зона за тези жители също започва от Черни връх. Тъй като по билото между него и Скопарника минава основният вододел на страната, а от двете страни има вододайни зони, то практически няма как на върха да има заустване на отпадни води. Това е причината към Втошкия първенец да не е целесъобразно да се насочват големи групи туристи. Вододайната зона включва и цялото горно плато и котвичката. За това строителството на нови влекове в района е опасно, защото ще доведе до много отпадаци, замърсяване с машинно масло (при ползването на въжени линии е неизбежно) и тн.
3. Бистрица - вече казахме
4. Железница - те не са засегнати от новата ски зона, но също пият вода от Витоша, както и други села в района.
5. Драгалевци -
Хората често си мислят, че водата, която се използва за изкуствен сняг, после пак се връща в природата. Това предположение е погрешно от научна гледна точка, тъй като самият факт, че се забавя водният цикъл и че се концентрира само на повърхността предполага, че повече вода се губи по пътя от обичайното.
Големият проблем обаче е, че по-голямата част от водата се изпарява, а не се превръща в снежна покривка. Така над 30% от водата, използвана за производство на изкуствен сняг бива трайно загубена за района. (За целите на таксуването за водоползване Френската Водна Агенция прима 50% загуба на вода за съответната река). Ако сте виждали как работят оръдията, със сигурност сте забелязали една мъгла - това или се изпарява или се отвява в съседни долини и засушава конкретната. (Да припомня, че за пренос на вода от една речна долина в друга се изисква спецялно разсершение от Басейнова дирекция, което курортите у нас нямат). Така че тезата, че няма проблеми пред ски индустрията, защото имаме инсталации за изкуствен сняг е напълно пробита и издънена.
Другият проблем е, че оръдията се ползват главно в началото на сезона, когато речния оток е най-слаб. Черпенето на вода (дори голяма част да се връща по-късно) точно тогава е много опасно. Това застрашава реките, защото тогава и подпочвените води са най-малко и водоемите най-празни. Така извличането на вода от реките през този сезон има непосредствен ефект върху техня оток. Не забравяйте, че това отнемане на вода не е предвидено в балансите на реките и плановете за тяхното управление. Да припомня също така, че у нас вече има горски пожари и през зимата, което е невероятно страшно (Можете да прочетете ТУК и ТУК)
Производството на изкуствен сняг зависи от много обстоятелства, но така или иначе е доста съмнително да се взима вода от реката, една трета да се изпарява, а на останалото да се карат ски. Това всамо задълбочава засушаването. Писал сам за това много пъти и пак ще пиша.
Освен това - неравномерното топене на снежните покривки в резултат на неговото използване също застрашава микроклимата. Ще кажете: какво значение има микро климатът в планината? Огромно. Там се формират нашите реки и водата, която пием. Всяка намесе там може да бъде пагубна. Припомням, че от хидроложка гледна точка България е в доста неизгодна ситуация. Водните ресурси на България са незначителни, а реките ни са сравнително къси и с ниски водни нива, така че водата ни бързо напуска пределите на страната. Това прави нашите води жизнено важни за нас самите. Малкият териториален обхват на България и непосредствената ни близост до р. Дунав и Черно море, заедно с положението на Стара планина и близостта и до Егейско море са предпоставка за образуване на къси речни артерии и малки речни системи.
За да се съхрани водата гората е изключително важна. Тя не просто пази водата чрез корената си система, но не позволява изпарението ѝ, като пази сянка, освен това осигурява равномерен средногодишен отток. В противен случай след падането на валеж водата просто се оттича по късите ни реки в чужбина и за нас нищо не остава. Хората често забравят, че именно поради това е много важно да имаме валежи от сняг и постепенно снеготопене (не че това зависи от нас), което да гарантира оттока. Гората освен това е много важна за микро климата, като осигурява по-ниска по-ниски температура, което води до повече валежи.
Трябва да се знае, че Рила е най-голямата вододайна зона на Балканите (от нея пият около 2 млн души). Но по-голямата част от Витоша също е вододайна зона, като от нея пият поне 100 000, най-вероятно и вие самите. Тоест естествената нужда и право на 100 000 души да пият вода се противопоставя на интереса на 100 000 да караме ски, което си е сериозен проблем, за който трябва баланс. Но кой пие от Витоша?
1. Перник - водите на река Струма се улавят от яз. Студена. Това включва целият водосборен басейн на реката по южните склонове на планината. Това е една от причините там да има ограничен брой пътеки. Тази вододайна зона започва от Черни връх, за това там не може да се зауства вода в южна посока и няма тоалетна.
2. Бояна и някои южни квартали на София (включ. Горна баня) - вододайната зона за тези жители също започва от Черни връх. Тъй като по билото между него и Скопарника минава основният вододел на страната, а от двете страни има вододайни зони, то практически няма как на върха да има заустване на отпадни води. Това е причината към Втошкия първенец да не е целесъобразно да се насочват големи групи туристи. Вододайната зона включва и цялото горно плато и котвичката. За това строителството на нови влекове в района е опасно, защото ще доведе до много отпадаци, замърсяване с машинно масло (при ползването на въжени линии е неизбежно) и тн.
3. Бистрица - вече казахме
4. Железница - те не са засегнати от новата ски зона, но също пият вода от Витоша, както и други села в района.
5. Драгалевци -
Няма коментари:
Публикуване на коментар