Писмо до БНТ

Уважаеми Дами и Господа,

Пиша Ви, защото съм възмутен от непрофесионалното отношение на журналистите в Българската Национална Телевизия, от едностранното представяне на фактите и от липсата на морални и граждански качества у тях. Ето и хронология на събитията и поведението на журналистите:

Всичко започна с патетичните глупости на “атрактивният Камен Алипиев – Кедъра” (човекът, който сам в ефир си каза, че преди 2-3 години навлезнал в ските и съответно е напълно неподходящо да си позволява да прави „задълбочени и компетентни анализи”) по време на прякото предаване на Световната Купа по Ски в Банско, в който той се скъса да хвали и прехвалва БФСки, Цеко Минев, Банско, барабар в едно с всички други спонсори и то в ефира на „Националната” телевизия. После Камен Алипиев си позволи да прави неуместни и тенденциозни коментари, нямащи нищо общо с журналистическите принципи за плурализъм и представяне на обратното мнение, раздаваше нелепи и неподходящи квалификации и въобще не остави съмнение у зрителите за това, че е просто едно натягащо се пред големците малодушно човече. Нелепостта на ситуацията и прекомерните хвалебствия на въпросния господин, наричащ себе си „журналист”, се допълниха от очевадния контраст, привнесен от самият му гост коментатор – капитана на българския национален ски отбор, човек, така да се каже – назаплата при хората, които Алипиев хвали колкото уста има. След като Стефан Георгиев сам каза, че федерацията развива неправилно мъжкия тим и вместо да изпраща по състезания по двама скиори, дава път само на вносния Килиан Албрехт и че розовите очила са напълно излишни, как Алипиев имаше наглост да продължава в същия духи да реди похвала след похвала?

Явно е, че я е имал и то в изобилие, но аз не знаех, че същата тази наглост е присъща ма цялата спортна редакция на БНТ и Вие отново успяхте да надхвърлите себеси и тези си тенденциозни постижения и аз съм принуден да взема отношение.

Вчера, 18 Март 2009, Българската Национална Телевизия надмина тенденциозни и грозни коментари на Алипиев: редакторите и най-вече водещите на новините и спортна редакция направо се сложиха на зам. Председателя на БФСки Георги Бобев. От устата на спортния коментатор Сашо Йовков се чуха поредната доза ужасни глупости, нямащи нищо общо с журналистиката. Още от самото начало Йовков излезе от ролята на безпристрастен посредник между обществото и представената тема и започна да раздава квалификации, определения, че дори и епитети като „псевдо еколози”. Говоренето му за ски съоръженията на Витоша в минало време беше покъртително и тенденциозно, като се целеше да се създаде определено внушение у зрителите, че видите ли ски на Витоша вече няма, а факта, че не задаваше въпроси, ами направо даваше отговорите беше най-малкото непрофесионално. Този човек сам беше решил какъв е „интереса” на обществото, така щото присъствието на госта му ставаше направо излишно. Разбира се пригласяше му и водещата на новините, която също искаше да покаже, че журналистиката няма нищо общо с нейната особа.

Подобно пристрастно и тенденциозно отношение, така брутално демонстрирано в новинарския блок на БНТ от 18 часа, за съжаление носи почерка на едно друго време, когато истината беше последното нещо в новините. В ефир се цитираше социологическо проучване, поръчано от анонимна офшорна компания, като дори не стана ясно, какъв е бил точно формулирания въпрос в него. Нямаше и следа от намек, че редица действия на „Витоша Ски” АД са напълно незаконни и че предложения план, по никакъв начин не отговаря на предписаната в закона процедура. Нещо повече, гостът в студиото не беше представен като член на съвета на директорите на „Витоша Ски” АД, а уж като незаинтересован, страничен и независим представител на обществена организация. „Псевдо журналистите” в студиото дори не направиха плах опит да говорят по формално обявената тема, а директно се впуснаха да се заяждат с хора, чието мнение те нито търсят, нито знаят. Частният и строго корпоративен интерес на шепа хора, беше набързо и безобразно приравнен на обществен. Описанията, които се правеха от самите журналисти не отговарят на истината, определено са целенасочени и напълно не отговарят на обществения характер на телевизията.

Още по фрапиращото беше, че в същата емисия се говореше за откровени убийци и престъпници, хора, за които съдът се е произнесъл с присъди или за които има очевидни доказателства, като онзи, които е намушкал студентката от Варна, но журналистите в студиото не си позволиха за тях никакъв коментар, никаква нотка на осъждане за техните действия или морални качества. Но само няколко минути по-късно се говореше за хора, които между другото искат най-вече да се спазва закона, като за престъпници, морални деграданти и други маргинални типове. Аз искам да ми се извинят, защото без да съм еколог, еко-активист или еко-защитник, а обикновен скиор, съм противник на тези проекти, значи според въпросните журналисти сам „някакъв си” нещастник.

Страшно е, когато националните медии стават трибуна само и единствено на определени, строго корпоративни и лични интереси. Недопустимо е такова нагло и безочливо подменяне на истината да се извършва от самите журналисти. Поради това считам за уместно, че националната телевизия е длъжна да излъчи опровержение на изнесените и непроверени данни, да поднесе извинение и да даде възможност на другите заинтересовани страни да изкажат своето становище в също толкова пространно и централно ефирно време. Като гражданин на тази страна, аз считам, че въпросните журналисти трябва да станат обект на вътрешно разследване, да се проверят техните морални, етични и професионални достойнства и да им бъде потърсена дисциплинарна отговорност за злоупотребите към вменените им отговорности и длъжностни характеристики.