В пропагандния арсенал на „Витоша ски” АД често се употребява лъжата „оптимизиране на съществуващите трасета на ски лифтовете”. Тази манипулация се използва изключително умело, тъй като повечето хора не са запознати със спецификите на въжения транспорт и спецификите на планината. Поради това, намирам за уместно, да направя следните уточнения:
На първо място съвременните седалковите и кабинкови въжени линии се движат изключително и само по права линия. Те не могат да описват дъга, парабола или друга някаква крива, тъй като единствения начин те да завият е чрез организирането на специална междинна станция, като така се дава началото на следваща права. Само че строителството на подобна междинна станция изключително много оскъпява проекта, понеже по същество това означа, че се правят по общо две начални и крайна станции. А „инвеститорите” не обичат да плащат повечко.
На второ място, тъй като лифтовете са прави, дефинирани от зададени начална и крайна точки, ако преместите една от тези точки, то колкото е по дълга съответната права, толкова повече се премества и трасето. Може би не го обясних много просто, но това всеки го е учил в училище по геометрия и може съвсем лесно да си го представи с един молив и лист в ръка. Какво е практическото приложение: ако преместя началната станция на един лифт някакви си небрежни 10 метра в страни, то 2-3 километра по-нагоре, крайната станция на лифта ще е пак на 10 метра в страни, но това означава, че просеката за лифта е абсолютно нова (при положение само, че трасетата са успоредни, пък те няма да са). Прост трик, но много отсечени дървета
На трето място трябва да кажа, че именно понеже лифтовете са прави, ако решим да ги изместим дори и с един градус, то при дължина от 2-3 км този градус също ще коства поне 65% ново трасе.
Последната лъжа тук е, че ако решим да сложим на мястото на един влек в гората четири седалков лифт, както е предвидено за Помагалския, тръгващ от началото на Романски, то ще трябва съществуващото трасе практически да се удвои по ширина, тъй като хем лифтовете са по-широки, хем има повече изисквания за безопасност.
На първо място съвременните седалковите и кабинкови въжени линии се движат изключително и само по права линия. Те не могат да описват дъга, парабола или друга някаква крива, тъй като единствения начин те да завият е чрез организирането на специална междинна станция, като така се дава началото на следваща права. Само че строителството на подобна междинна станция изключително много оскъпява проекта, понеже по същество това означа, че се правят по общо две начални и крайна станции. А „инвеститорите” не обичат да плащат повечко.
На второ място, тъй като лифтовете са прави, дефинирани от зададени начална и крайна точки, ако преместите една от тези точки, то колкото е по дълга съответната права, толкова повече се премества и трасето. Може би не го обясних много просто, но това всеки го е учил в училище по геометрия и може съвсем лесно да си го представи с един молив и лист в ръка. Какво е практическото приложение: ако преместя началната станция на един лифт някакви си небрежни 10 метра в страни, то 2-3 километра по-нагоре, крайната станция на лифта ще е пак на 10 метра в страни, но това означава, че просеката за лифта е абсолютно нова (при положение само, че трасетата са успоредни, пък те няма да са). Прост трик, но много отсечени дървета
На трето място трябва да кажа, че именно понеже лифтовете са прави, ако решим да ги изместим дори и с един градус, то при дължина от 2-3 км този градус също ще коства поне 65% ново трасе.
Последната лъжа тук е, че ако решим да сложим на мястото на един влек в гората четири седалков лифт, както е предвидено за Помагалския, тръгващ от началото на Романски, то ще трябва съществуващото трасе практически да се удвои по ширина, тъй като хем лифтовете са по-широки, хем има повече изисквания за безопасност.
Няма коментари:
Публикуване на коментар