Интервю на Даниела АРНАУДОВА с Адв. Свилен ОВЧАРОВ, “Зелените адвокати”.
Поредната “Беседка за града” в края на
април представи темата за “кошмарния” Закон за устройство на
територията (ЗУТ). На нея презентаторите урбаниста арх. Мартин Микуш,
ландш. арх. Калина Райчева и адв. Свилен Овчаров потърсиха отговор на
въпроса може ли урбанистиката да бъде зелена и природосъобразна и
трябва ли? Къде са гражданите и природата в цялата (устройствена)
схема? На срещата адв. Свилен Овчаров разказа как се постига
прозрачност и гражданско участие, въпреки забраните в ЗУТ и при
използване на Орхуската конвенция.
- Адв. Овчаров, кой носи вина за презастрояването - инвеститорът или общината?
- Инвеститорът и общината не са виновни, защото не са луди тези, които изяждат зелника, а този, който им го дава. Законовите процедури са такива, решенията се взимат при закрити врати между инвеститора и общината. Хората разбират за поредния строеж едва, когато видят багерите. Липсва възможност за съдебен контрол, а надзорните правомощия на ДНСК бяха орязани при последните промени на Закона за устройство на терторията. Затова имаме строителни разрешения и ПУП-ове, нарушаващи закона и строителните правила и норми, но нито някой може да ги провери, нито да санкционира нарушенията. Реалността днес е такава - инвеститорът гледа да строи, общината - да си събере таксите и на практика никой не се съобразява с хората. Все пак има една добра практика от страна на някои общини, да въведат прозрачност на обсъжданите планове и проекти още преди да се одобрят, като ги публикуват в интернет страниците си. Без да са длъжни по закон. Отскоро и в Пловдив има такава възможност.
- Как се промени тази ситуация от октомври миналата година, не влязоха ли в сила решенията на Орхуската конвенция?
- От средата на октомври 2012 г. всеки гражданин ще може да обжалва строително разрешение или подробен или общ устройствен план, който го ощетява, дори без да е непосредствен съсед. Промяната стана възможна с Решение на Комитета по Орхуската конвенция на ООН в Женева, което обяви основни текстове на Закона заустройство на територията (ЗУТ) за накърняващи гражданското участие в тези процеси. Има и един по- стар прецедент на българския Върховен административен съд по делото за Общия устройствен план на Странджа. Тази конвенция от Орхус има предимство пред нашите закони и бе подписана като задължителна в процеса по приемането ни в ЕС. Тя има описателно име, което говори само за себе си “Конвенция за достъп до информация, участие на обществеността и достъп до правосъдие по екологични въпроси”.
- Регламентирана ли е вече тази промяна у нас?
- ЗУТ продължава да препятства гражданското участие - достъпът до информация, даването на мнение в общината, обжалването. Дори повечето от непосредствените съседи нямат право на това. Значи, става дума за използване на съдебни прецеденти, но Законът си остава все още в стария вид. В предишния парламент много малко депутати бяха готови за промяна към демократизиране - поне в частта за прозрачността. Повечето народни представители, от всички парламентарни групи, държаха за запазване на старото положение. Според мен това е така, защото много от тях инвестират, незнайно как, събрани пари в имоти по Черноморието и планинските курорти.
- Кои разпоредби на ЗУТ най-сериозно нарушават Орхуската конвенция?
- Това са чл. 131 и чл. 149 от ЗУТ, кооито определят кой има права в процедурите по одобряване на ПУП или разрешаване на строителството. Там са изключени повечето от непосредствените съседи, останалите съседи, жителите на квартала, гражданските организации и т.н.
- Как конкретно предлагате да се осъществи гражданското участие в ЗУТ?
- В момента юристи у нас вече започнаха да използват двата прецедента, които споменахме - Решението на Орхуския комитет на ООН в Женева и това на върховния съд. Бъдеща законодателна промяна има нужда от обществена дискусия, затова именно организирахме тази поредица от семинари с млади архитекти. Лично аз, като юрист, смятам, че отмяната на чл. 131 и чл. 149 от ЗУТ е достатъчна.
- Тези промени няма ли да доведат до серия съдебни дела?
- Това е легендата за лошата бабичка от квартала, която спира прогреса. Познавам съдебната практика по административни дела, тя е доста стриктна - кога някой има правен интерес да обжалва, дори законът да му позволява. В общия служай, жалбоподателят трябва да докаже пред съдията някакво засягане, увреждане от готвения проект или план, а това е много рядък случай. Колкото по-далече живееш, толкова по-трудно е да докажеш засягане. В архитектурните дискусии ние обсъждаме точно такива въпроси, защото не искаме да затрудняваме строителството и инвестиционния процес. Дори се обсъжда редуциране на формалностите и бюрокрацията по ЗУТ. Това няма да доведе до корупция, ако се допусне граждански контрол едновременно.
- Подобни промени няма ли да блокират и малкото актуални инвестиционни проекти?
- Да, непрозрачните процедури по ЗУТ стимулираха погазването на закона и бързото строителство, което след 2008 г. се оказа ненужно Но демократизацията на ЗУТ и гражданското участие не трябва да пречат на инвеститора. Целта е строителството да е по- адекватно, по-полезно за обществото, пък и за самия инвеститор. За мен не е актуален този инвестиционен проект, който води до празни и никому ненужни грозни сгради, с каквито се напълниха нашите градове и курорти. Строителството трябва да води до качество на живот и до икономическа активност, но в същото време да не пречи на останалите - съседи, съграждани.
- Могат ли днес да съжителстват добрата урбанистика и ландшафта?
- Икономическата и естетическата стойност на ландшафта все повече се ценят по света и това се отразява на цената на имотите. Какво като имаш добра къща или офис, когато те са в грозен или замърсен район?
- Адв. Овчаров, кой носи вина за презастрояването - инвеститорът или общината?
- Инвеститорът и общината не са виновни, защото не са луди тези, които изяждат зелника, а този, който им го дава. Законовите процедури са такива, решенията се взимат при закрити врати между инвеститора и общината. Хората разбират за поредния строеж едва, когато видят багерите. Липсва възможност за съдебен контрол, а надзорните правомощия на ДНСК бяха орязани при последните промени на Закона за устройство на терторията. Затова имаме строителни разрешения и ПУП-ове, нарушаващи закона и строителните правила и норми, но нито някой може да ги провери, нито да санкционира нарушенията. Реалността днес е такава - инвеститорът гледа да строи, общината - да си събере таксите и на практика никой не се съобразява с хората. Все пак има една добра практика от страна на някои общини, да въведат прозрачност на обсъжданите планове и проекти още преди да се одобрят, като ги публикуват в интернет страниците си. Без да са длъжни по закон. Отскоро и в Пловдив има такава възможност.
- Как се промени тази ситуация от октомври миналата година, не влязоха ли в сила решенията на Орхуската конвенция?
- От средата на октомври 2012 г. всеки гражданин ще може да обжалва строително разрешение или подробен или общ устройствен план, който го ощетява, дори без да е непосредствен съсед. Промяната стана възможна с Решение на Комитета по Орхуската конвенция на ООН в Женева, което обяви основни текстове на Закона заустройство на територията (ЗУТ) за накърняващи гражданското участие в тези процеси. Има и един по- стар прецедент на българския Върховен административен съд по делото за Общия устройствен план на Странджа. Тази конвенция от Орхус има предимство пред нашите закони и бе подписана като задължителна в процеса по приемането ни в ЕС. Тя има описателно име, което говори само за себе си “Конвенция за достъп до информация, участие на обществеността и достъп до правосъдие по екологични въпроси”.
- Регламентирана ли е вече тази промяна у нас?
- ЗУТ продължава да препятства гражданското участие - достъпът до информация, даването на мнение в общината, обжалването. Дори повечето от непосредствените съседи нямат право на това. Значи, става дума за използване на съдебни прецеденти, но Законът си остава все още в стария вид. В предишния парламент много малко депутати бяха готови за промяна към демократизиране - поне в частта за прозрачността. Повечето народни представители, от всички парламентарни групи, държаха за запазване на старото положение. Според мен това е така, защото много от тях инвестират, незнайно как, събрани пари в имоти по Черноморието и планинските курорти.
- Кои разпоредби на ЗУТ най-сериозно нарушават Орхуската конвенция?
- Това са чл. 131 и чл. 149 от ЗУТ, кооито определят кой има права в процедурите по одобряване на ПУП или разрешаване на строителството. Там са изключени повечето от непосредствените съседи, останалите съседи, жителите на квартала, гражданските организации и т.н.
- Как конкретно предлагате да се осъществи гражданското участие в ЗУТ?
- В момента юристи у нас вече започнаха да използват двата прецедента, които споменахме - Решението на Орхуския комитет на ООН в Женева и това на върховния съд. Бъдеща законодателна промяна има нужда от обществена дискусия, затова именно организирахме тази поредица от семинари с млади архитекти. Лично аз, като юрист, смятам, че отмяната на чл. 131 и чл. 149 от ЗУТ е достатъчна.
- Тези промени няма ли да доведат до серия съдебни дела?
- Това е легендата за лошата бабичка от квартала, която спира прогреса. Познавам съдебната практика по административни дела, тя е доста стриктна - кога някой има правен интерес да обжалва, дори законът да му позволява. В общия служай, жалбоподателят трябва да докаже пред съдията някакво засягане, увреждане от готвения проект или план, а това е много рядък случай. Колкото по-далече живееш, толкова по-трудно е да докажеш засягане. В архитектурните дискусии ние обсъждаме точно такива въпроси, защото не искаме да затрудняваме строителството и инвестиционния процес. Дори се обсъжда редуциране на формалностите и бюрокрацията по ЗУТ. Това няма да доведе до корупция, ако се допусне граждански контрол едновременно.
- Подобни промени няма ли да блокират и малкото актуални инвестиционни проекти?
- Да, непрозрачните процедури по ЗУТ стимулираха погазването на закона и бързото строителство, което след 2008 г. се оказа ненужно Но демократизацията на ЗУТ и гражданското участие не трябва да пречат на инвеститора. Целта е строителството да е по- адекватно, по-полезно за обществото, пък и за самия инвеститор. За мен не е актуален този инвестиционен проект, който води до празни и никому ненужни грозни сгради, с каквито се напълниха нашите градове и курорти. Строителството трябва да води до качество на живот и до икономическа активност, но в същото време да не пречи на останалите - съседи, съграждани.
- Могат ли днес да съжителстват добрата урбанистика и ландшафта?
- Икономическата и естетическата стойност на ландшафта все повече се ценят по света и това се отразява на цената на имотите. Какво като имаш добра къща или офис, когато те са в грозен или замърсен район?
Статията ви има страхотно заглавие и се радвам, че ни пишете. В крайна сметка на нас обикновените хора никой не ни казва къде ще изникне нов блог, или нов мол.Разбира едва когато вече всичко е заградено и са дошли багерите и вече е късно да предприемаме каквото й да е било ако не сме съгласни. Но пък от друг страна ако се допитваха до нас, то едва ли щеше да има какъвто й да е било строеж.Статията ви е страхотна и дано пак ни пишете на подобни теми.
ОтговорИзтриванеНа нас обикновените граждани няма да дойдат и да и почукат на вратата да ни информират че ще има ремонт или някакъв по грандиозен ремонт.Всичко това разбираме от вече дошлите багери както и ви е ни пишете.Статията е с интересна тема и поставя въпрос за това ние имаме ли права, над земята ,която ни заобикаля? Или купувайки си жилище след година може да се окаже, че на метър от нашият прозорец има друг.
ОтговорИзтриване