Р Е Ш Е Н И Е
№ 2666
гр. София, 17.04.2019
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - СОФИЯ-ГРАД, Второ отделение 53 състав, в
публично заседание на 09.04.2019 г. в следния състав:
СЪДИЯ: Стефан Станчев
при участието на секретаря Евелина Пеева, като разгледа дело номер 2194 по описа за 2019 година докладвано от съдията, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 145–178 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 40, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ).
Образувано е по жалба от Л. К. от [населено място] против решение № ЗД-18/06.02.2019 г. на главния секретар на МОСВ, в частта, в която е обективиран отказ за предоставяне на достъп до обществена информация по по т. 4 – частично и т. 5 от заявление вх. № ЗДОИГ – 7 от 23.01.2019 г.
В жалбата са развити доводи, че оспореният отказ е незаконосъобразен, тъй като е поставен при съществено нарушение на процесуалните правила, както и в противоречие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Жалбоподателят поддържа, че административният орган неправилно се позовал на разпоредбата чл. 2, ал. 5 и чл. 37 от ЗДОИ. Сочи, че административният орган не е обосновал отказа да предостави имена на служители на администрацията на МОСВ, присъствали на работна среща, състояла се на 17.12.2018 г. Цитира се практика на ВАС и ЕС, че защитата на лични данни не е абсолютно право и следва да се балансира с други права, каквото е правото на достъп д информация при надделяващ обществен интерес.
Оспорващия посочва липса на мотиви при отказа да се предостави пълен достъп до обществена информация по т. 5 и 4 от заявлението. По тези съображения жалбоподателят моли съда да отмени оспорената заповед и да се задължи ответника да му предостави исканата информация. Претендира присъждане на разноски по реда на чл. 38, ал. 3 от ЗА.
Ответникът - главният секретар на МОСВ, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и изразява мотивирано становище да бъда отхвърлена като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:
Жалбата е подадена от лице имащо правен интерес, в законоустановения срок, срещу подлежащ на оспорване акт по аргумент на чл. 40 от ЗДОИ, поради което е допустима.
Разгледана по същество е частично основателна.
Административното производство е започнало по заявление за достъп до обществена информация от 23.01.2019 г., с което жалбоподателя е поискал да му бъде предоставен достъп до обществена информация, обективирана в пет въпроса. Към въпрос № 5 има искания, от компетентния орган по ЗДОИ да се правят уточнения, във връзка със самото искане по този въпрос.
С решение от 06.02.2019 г. е предоставена исканата информация като в оспорваната част по п. 4 – частично и п. 5 от заявлението, органът е отказал предоставянето на обществена информация.
Искането в частта, в която е отказан достъп до обществена информация е „4. Моля да ме информирате поименно кои лица са присъствали на тези срещи (среща в МОСВ между трима министри от правителството на РБ и представители на [фирма], проведена на 17.12.2018 г.), включително служители на МОСВ. Административния орган е посочил в справката към оспорваното решение в тази част, поименно министри; представители на [фирма], без да се посочва колко и кои; служители от дирекция „Връзки с обществеността“ при МОСВ и МТ и служител от обща администрация на МОСВ.
Искането по п. 5 от заявлението е – по време на срещата на 17.12.2018 г. в МОСВ, представяни ли са документи, доказващи кое лице е краен собственик на „Т.А.К. С. лимитед“, която компания е мажоритарен собственик на [фирма]. Към това искане има пет подусловия, с безусловно искане за уточнения по: представените документи в оригинал ли са били или в копия, оставени ли са копия в МОСВ, вид на документите, брой на последните и кои лица от МОСВ са се запознали с тези документи.
С оспореното в тази част решение на главния секретар на МОСВ е отказан достъп до исканата обществена информация. Като мотиви за постановения отказ е посочено, че по т. 5 от заявлението за достъп исканата информация попада в обхвата на чл. 13, ал. 2, т. 2 от ЗДОИ, свързана е с оперативната подготовка и водене на преговори за изменение и допълнение на концесионен договор, който не е влязъл в сила и няма правна стойност към момента на водене на преговорите.
В частта по т. 4, административният орган е предоставил информация, за имената на тримата министри от страна на правителството, присъствали на срещата, така както е поискано от заявителя, а също и афиширани в средства за масово осведомяване. Не са съобщени имената на участвалите представители на насрещната страна. Не са сочени при съображения за защита на лични данни представители на администрациите на две министерства – дирекции ВО и представител на обща администрация на МОСВ При установените факти се налагат следните правни изводи:
Оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган в рамките на делегираните му правомощия съгласно заповед № РД-65/08.02.2018 г. на министъра на ОСВ, който има качеството на задължен субект по чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ и е в предписаната от закона форма.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ, същият закон се прилага за достъп до обществена информация, която се създава или съхранява от държавните органи или органите на местно самоуправление в Република България. Предмет на заявлението може да бъде обществена информация, каквато според легалното определение на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закон субекти.
В настоящия случай министърът на ОСВ има качеството на задължен субект по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ, тъй като е оторизиран да води преговори от името на правителството, съобразно решение на МС по протокол 48 от заседание от 05.12.2018 г.
Безспорно е, че информацията, предмет на процесното заявление за достъп, има характера на обществена такава по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ. Понятието "обществена информация" следва да се възприема като сведение, знание за някого или за нещо, свързано с обществения живот в страната. Тази обществена информация може да се съдържа в документи или други материални носители, създавани, получавани или съхранявани от задължените по ЗДОИ лица. В настоящия случай исканата информация е свързана с обществения живот в страната, тъй като засяга въпроси, свързани с прозрачност при концесиониране на терени в НП „П.“.
Съгласно чл. 9 от ЗДОИ обществената информация, създавана и съхранявана от органите и техните администрации, е официална и служебна. В чл. 10 и 11 от ЗДОИ са дадени легални дефиниции на двата вида обществена информация. „Официална” е информацията, която се съдържа в актовете на държавните органи и на органите на местното самоуправление при осъществяване на техните правомощия /чл. 10 от ЗДОИ/, а „служебна” е информацията, която се събира, създава и съхранява във връзка с официалната информация, както и по повод дейността на органите и на техните администрации /чл. 11 от ЗДОИ/.
Съгласно т. 4 на заявление за достъп до обществена информация с вх. № ЗДОИГ-7/23.01.2019 г., подадено от Л. К. се иска информация за имената на лица, служители на Министерство на околната среда и водите, присъствали на проведена среща, организирана на 17.12.2018 г. в сградата на МОСВ. Видно от приобщената по делото справка не е предоставена коректно исканата информация, като немотивирано се мълчи по посочване на имена и длъжности от насрещната страна.
Имената на лицата, които упражняват властнически правомощия и издават актове в качеството си на държавен орган, представляват официална обществена информация, която се събира, създава и съхранява по повод дейността на държавните органите и на техните администрации и достъпът до тази информация е свободен съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 1 от ЗДОИ, с изключение на предвидените в ал. 2 случаи. В подкрепа на това становище е и практиката на Европейския съд по правата на човека - решение от 08.11.2016 г., M. H. bizottseg против У., жалба № 18030/11.
Информация за имената на служителите на МОСВ, която не е предоставена, засяга лични данни за тези служители, съгласно § 1 т. 2 ЗДОИ и § 1, т. 1 ДР на ЗЗЛД, във вр. с чл. 4, т. 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните). Целта на закона е да се гарантира неприкосновеността на личността и личния живот, като се защитят физическите лица при неправомерно използване на свързаните с тях лични данни и се регламентира правото на достъп до събираните и обработвани такива данни.
Присъствалите на срещата лица от администрациите на МОСВ и МТ са с конкретизирани длъжности в структурите за връзки с обществеността, присъствието име е било във връзка със служебни задължения и имената им не са предмет на обществена информация
Частично описаната по т. 4 на заявлението информация не попада в обхвата на разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, тъй като имената на служителите на МОСВ присъствали на срещата организирана на 17.12.2018 г. в МОСВ не представлява нито официална обществена информация, нито служебна такава, защото информацията не се съдържа в издаден акт от Министерство на околната среда и водите, нито е създадена или съхранявана във връзка и по повод дейността на МОСВ. Целта на ЗДОИ е да осигури широка информираност на гражданите и достъп до сведения, които се създават и съхраняват от държавните органи, органите на местното самоуправление и публично-правните субекти (чл. З от ЗДОИ) във връзка с тяхната работа, като при това се предостави възможност на заявителя да си състави мнение за осъществяваната от тези субекти дейност.
От друга страна търсената информация с подаденото заявление с вх. № ЗДОИГ-7/23.01.2019 г. цели обслужването на лични интереси, хипотетично не е изключена и злоупотреба с лични данни на служители от администрациите, каквато не е легитимната цел по чл. 2, ал. 1 ЗДОИ. Същият факт обуславя необоснованост на твърденията на лицето за „надделяващ обществен интерес“. Поисканата със заявлението информация по т. 4 – имена на служители на МОСВ присъствали на среща, не е свързана с обществения живот в страната и не касае дейността на задължения субект. По своята си същност не може да допринесе за формиране на собствено мнение на гражданите относно дейността на МОСВ, поради което тя не съставлява обществена информация по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ. По силата на изрична законова делегация достъпът до тази информация е уреден в нормите на ЗЗЛД. В чл. 13, ал. 4 от ЗДОИ е предвидено, че достъпът до служебна обществена информация не може да се ограничава при наличие на надделяващ обществен интерес. По аргумент за противното – тъй като имената на служители, участвали служебно на срещата не може да формира обществен, още по малко надделяващ интерес, в тази част оспорваното решение е правилно.
Административния орган не е посочил имената на представителите на другата преговаряща страна. В тази връзка няма отговор на заявлението по т. 4, нито мотивиран отказ за предоставянето на такава информация.
Липсата на отговор кои са представлявали [фирма], с функции на преговарящи е мълчалив отказ, при спазване принципа на равнопоставеност, е следвало да се предостави такава информация, дори да е публично оповестена.
Съгласно чл. 13, ал. 1 от ЗДОИ достъпът до служебна обществена информация е свободен, като в ал. 2, т. 1 е предвидено, че достъпът може да бъде ограничен, ако информацията е свързана с оперативната подготовка на актовете на органите и няма самостоятелно значение /мнения и препоръки, изготвени от или за органа, становища и консултации/. Според чл. 13, ал. 3 от ЗДОИ ограничението по ал. 2 не може да се прилага след изтичане на две години от създаването на такава информация.
В тежест на административния орган, във връзка с искането по п. 5 от заявлението е да прецени дали са налице всички материалноправни предпоставки за отказ. По отношение на наличието на надделяващ обществен интерес, следва да се съобрази легалната дефиниция на понятието, дадена в § 1, т. 6 от ДР на ЗДОИ – „надделяващ обществен интерес” е налице, когато чрез исканата информация се цели разкриване на корупция и на злоупотреба с власт, повишаване на прозрачността и отчетността на субектите по чл. 3.
Исканата информация по т. 5 е представяни ли са документи, кое лице е краен собственик на „Т.А.К. С. лимитед“, която компания е мажоритарен собственик на преговарящата страна [фирма]. Във връзка с концесионирането на ски съоръжения на територията на НП „П.“ е общоизвестно, че са създадени противоречиви обществени нагласи, което като краен резултат формира надделяващ обществен интерес. Конкретиката на искането, така като е формулирано е наличието на удостоверителендокументзаидентичносттанасубект/субекти документално/регистърно посочени в актуалното състояние на ЮЛ мажоритарен собственик на преговарящия по условията на концесионен договор. Тази информация не е търговска тайна, няма отношение към самите преговори, без значение на какъв етап са или обществения резултат от тях. Поради това за обществото е важно да знае дали е представен легитимиращ удостоверителен документ за субекта – собственик на търговско дружество, мажоритарен собственик на [фирма]. В случая административният орган не е изпълнил задължението си да обсъди и обоснове липсата на надделяващ обществен интерес. В тежест на административния орган е да обоснове липсата на такъв интерес като материалноправна предпоставка за отказ, но в оспорената заповед липсват мотиви в тази насока. Още веднъж следва да се подчертае, че при постановяване на отказ за достъп до служебна обществена информация задълженият субект по чл. 3 следва да обсъди и анализира материалноправните предпоставки на чл. 13, ал. 2 от ЗДОИ. Наличието на информация, попадаща в обхвата на чл. 13, ал. 2 от ЗДОИ, не може да служи като основание за отказ, без да се съобрази и прецени наличието на надделяващ обществен интерес съгласно чл. 13, ал. 4 от ЗДОИ. В случая такъв безспорно е налице, поради което задълженият субект незаконосъобразно е отказал достъп до тази информация.
Мотивирането с неприключили преговори и т.н. не може да се приеме за основателно, нито се извежда достъп до обществена информация за същността на търговските отношения о искането по заявлението в тази част. Значимостта на субекта, собственик на търговско дружество, притежаващо мажоритарен дял от преговарящата с правителството на РБ страна няма връзка с преговори водени между договарящи страни.
По формулираните в следващите пет подусловия по т. 5 от заявлението, съдът не намира основание за основателен достъп до обществена информация, каквато не се извежда от редакцията на тези подусловия. Искането е едностранно към административния орган за уточнения, а не за обществена информация, като се цени обществения интерес от тази информация, а не информация за уточнения по приложенията към административна преписка, ако е заведена такава.
По изложените съображения оспорената заповед е незаконосъобразна в частта, с която е отказан достъп до обществена информация до участвалите в преговорите на 17.12.2018 г. преговарящи представители на [фирма]; както и в частта, с която е отказан достъп до обществена информация за това, представяни ли са документи, удостоверяващи кое лице е краен собственик на „Т.А.К. С. лимитед“, която компания е мажоритарен собственик на [фирма] и следва да бъде отменена, а преписката – върната на административния орган за ново произнасяне при съобразяване с указанията на съда в отменената част. В останалата част жалбата е неоснователна. Ответникът следва да предостави достъп до исканата информация на основание чл. 41, ал. 1 от ЗДОИ при спазване на предвидената в ЗДОИ процедура.
От страните са направени искания за присъждане на разноски за настоящото производство. Чл. 143 от АПК в изрично изброени хипотези предвижда заплащането на разноски. Производството не е свързано с материален интерес и възможност за присъждане на разноски по компенсация.
Това мотивира съда да приеме, че разноските следва да останат, така както са направени от страните.
Водим от горното съдът,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № ЗД-18/06.02.2019 г. на главния секретар на МОСВ, в частта, с която е обективиран отказ за предоставяне на достъп до обществена информация по заявление № ЗДОИГ – 7 от 23.01.2019 г. по т. 4 – за участвалите в преговори с представители на МС на РБ на 17.12.2018 г. преговарящи представители на [фирма]; т. 5 - представяни ли са документи, удостоверяващи кое лице е краен собственик на „Т.А.К. С. лимитед“.
ВРЪЩА преписката на административния орган за ново произнасяне по заявление вх. № ЗДОИГ – 7 от 23.01.2019 г., съобразно дадените в мотивите указания по тълкуването и прилагането на закона, в 14-дневен срок.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Л. Р. К. в останалата част, като неоснователна. Решението не подлежи на касационно оспорване.
Съдия:
Няма коментари:
Публикуване на коментар