Какво трябва да направи държавата, за да запази Черноморието от застрояване?

В деня, в който за пореден път поредните управляващи хвърлят прах в очите на хората, реших да публикувам становището на Колация „За да остане природа в България“.  Да е ясно
Коалицията от неправителствени организации и граждански групи „За да остане природа в България“ подкрепя опазването на последните оцелели места с дива природа по българското Черноморие, но категорично настоява в следващите два месеца да бъдат публикувани заповедите за черноморските защитени зони от европейската екологична мрежа Натура 2000 и едва след това да се процедира тяхното „обединяване” под шапката на един национален или природен парк.

Вчерашното решение за възлагане на документацията за парк "Българско Черноморие" засяга действие, което трябва да се извърши от изпълнителната власт. Отново вчера стана ясно, че изпълнителната власт в лицето на Министерство на регионалното развитие и благоустройството ще обжалва решението на тричленен състав на Върховния административен съд за отмяна на Общия устройствен план на община Царево.

Този план предвиждаше застрояване на цялото крайбрежие на Природен парк Странджа, с изключение на малкото защитени местности, където това изрично е забранено. С други думи, изпълнителната власт вчера заяви, че подкрепя застрояването на две трети от един вече съществуващ природен парк по Черноморието.

Най-бързата и адекватна защита на българското Черноморие може да се осъществи чрез спешното обявяване на 19 заповеди за защитени зони от европейската екологична мрежа Натура 2000 по Директивата за местообитанията. Те трябваше да бъдат обявени досега, но предишните правителства на два пъти удължаваха срока.

Защитените зони включват всички диви места по Черноморието независимо от тяхната собственост – държавна, общинска и публична. Изискване на Европейската комисия е техните режими да осигуряват тяхното опазване и с техните заповеди могат да се въведат най-подходящите и строги режими.

Частни собственици на земи и гори могат да бъдат компенсирани за пропуснати ползи от ограниченията чрез европейски програми. Проектите за заповеди се предлагат от Министерство на околната среда и водите, публикуват се за един месец на интернет сайта на МОСВ и след проведено обществено обсъждане екоминистърът издава заповед, която е необжалваема. Ако забавянето на публикуването на тези заповеди се удължи, Европейската комисия може да заведе и съдебно дело срещу България.

Идеята за обединяване на защитените територии и зони от европейската екологична мрежа Натура 2000 в голяма защитена територия по Черноморското крайбрежие (например природен или национален парк) дойде вследствие скандала с дюните в Несебър.

Но за да се създаде голяма защитена територия, която да опазва най-съхранените и представителни екосистеми на Черноморския биогеографски район по българското крайбрежие, държавата трябва да възстанови собствеността си върху някои територии, които по закон са били държавна собственост, но са били незаконосъобразно приватизирани или заменени, припомнят от коалицията „За да остане природа в България“.

Такива са например дюните на Камчийски пясъци, Несебър, Ропотамо, Корал и земи в археологическия резерват Яйлата, но списъкът не е изчерпателен. Този процес би могъл да продължи много дълго и да обезсмисли цялото начинание. В България има множество започнати и противозаконно незавършени процедури за обявяване на нови природни паркове и други защитени територии.

Природозащитниците са изключително обезпокоени, че продължава практиката по приемане на решения без предварителното им огласяване и обсъждане.

Коалицията „За да остане природа в България“ предупреждава, че вместо граждански организации в този дебат участва „сивият кардинал“ Михаил Михайлов, директор на дирекция „Национална служба за защита на природата“ в екоминистерството, който е ожесточен противник на създаването на нови защитени територии и е пряко отговорен за ставащото в националните паркове Рила и Пирин.

През последните три седмици десетки хиляди хора протестират за повече морал в политиката и управляващите не трябва да забравят това, припомнят природозащитниците.

Според българското законодателство националните паркове са защитени територии, в които цялата собственост е изключителна държавна. Природните паркове включват различна собственост – държавна, общинска, частна, църковна.

Допълнителна информация:
Още през януари 2013 г. коалицията „За да остане природа в България“ изпрати шест предложения за опазване на Черноморието:

Стъпка 1. Народното събрание да наложи мораториум върху промяната на предназначението на горски и поземлен фонд и върху издаването на строителни разрешения в зоните от екологичната мрежа Натура 2000 по Черноморското крайбрежие до изработване на цялостна визия за развитие на Черноморието.

Стъпка 2. Народното събрание да приеме законови промени, за да се прекрати престъпното разграбване и унищожение на природния ресурс в района и в България:

а) Отпадане на изключенията за застрояване на дюните в Закона за устройство на Черноморското крайбрежие (параграф 5) и в Закона за устройство на територията;

б) Промяна на Закона за устройство на територията, за да се въведе възможност за обжалване на подробните и на общите устройствени планове от гражданите в съответствие с Орхуската конвенция, която е в сила за България от 2004 г. Комитетът на ООН по спазване на Орхуската конвенция през октомври 2012 г. вече установи, че ЗУТ противоречи на Конвенцията;

в) Прекратяване на всички процедури за придобиване на държавни имоти в защитени зони от мрежата Натура 2000 по реда на законите за горите и за земеделските земи;

г) Държавните и общински гори и земи в защитените зони да станат публична собственост по подобие на държавните и общински гори и земи в защитените територии.

Стъпка 3. МОСВ да издаде заповеди за обявяване на 19-те защитени зони по местообитанията в района на Черно море ("Езеро Дуранкулак", "Езеро Шабла-Езерец", "Комплекс Калиакра", "Долината на река Батова", "Златни пясъци", "Галата", "Камчия", "Плаж Шкорпиловци", "Емине-Иракли", "Ахелой-Равда-Несебър", "Поморие", "Атанасовско езеро", "Бургаско езеро", "Мандра-Пода", "Залив Ченгене скеле", "Плаж Градина-Златна рибка", "Острови Св. Иван и Св. Петър", "Ропотамо", "Караагач", "Странджа").

Заповедите да включват категорична забрана на ново строителство в териториите, попадащи в ивицата с широчина 2 км от границата на морския бряг или на морските плажове, с изключение на обществена инфраструктура, преместваеми обекти и строителство в урбанизираните територии на населените места, определени към 01.01.2008 г.

Стъпка 4. Парламентът да възложи на МОСВ в сътрудничество с всички заинтересовани страни да разработи документация за поставяне под защита като защитени територии на гореспоменатите плажове, дюни, влажни зони и крайморски степи, като до края на април да бъдат назначени комисии за тяхното обявяване. Предложените режими да отчитат спецификите на всяка от териториите и да осигуряват нейното адекватно опазване. Коалицията „За да остане природа в България“ счита, че подходящ инструмент за осигуряване на реална защита на тези територии е обявяването на Парк „Българско черноморие” (национален или природен) и създаване на самостоятелна администрация на парка.

Стъпка 5. Министерство на земеделието и храните и Прокуратурата в срок от 1 месец да предприемат стъпки за разваляне на всички сделки с държавни имоти, сключени след 1.01.2008 г., в които попадат дюни.

Стъпка 6. Министерство на регионалното развитие и благоустройството в срок до 3 месеца да осигури реално прилагане на Закона за устройството на черноморското крайбрежие чрез отразяване в кадастралните карти на дюните и на зоните А и Б.

Коалицията „За да остане природа в България“ препоръчва Министерски съвет да прецени възможността за създаване на специализирана, независима, държавна агенция за защита на природата и за опазването на горите, отговаряща за контрола върху защитените територии, зони и гори, която да изпълнява и всички отговорности по разпореждане с държавните имоти в тях.