Екоминистерството ще съди "Юлен" за неизплатени суми за опазване на околната среда (допълнена)

От Босилена Мелтева Всички статии на автора

Последна промяна в 18:42 на 30 мар 2015, 5776 прочитания, 47 коментара 

 

Министерството на околната среда и водите ще търси по съдебен път неизплатени суми, които концесионерът на ски зона Банско не е изплащал системно през годините на Националния фонд за опазване на околната среда към ведомството. Това научи "Дневник" неофициално от източници от управлението.

В по-късните часове на понеделник, от екоминистерството официално потвърдиха за своите намерения да съдят "Юлен". На страницата на МОСВ във фейсбук излезе съобщение, че съгласно заключение на комисията за контрол на концесиите в МОСВ и становището, че към Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда /ПУДООС/ е дължима равностойността на 5% от събраната до момента концесионна такса, министерството ще претендира за тези взимания.

Междуведомствената работна група, която премиерът назначи още на 15 януари тази година, изпрати в средата на март на кабинета анализа си на концесията, както и проект за решение на Министерския съвет за допълнителен анекс в концесионния договор с "Юлен" АД, който на практика узаконява нарушенията, направени през годините от концесионера, но и предлага повишаване на концесионната такса. До момента Министерският съвет не е гласувал предложенията на експертите от работната група.

Концесионерът е бил задължен да заплаща 5% от годишното си възнаграждение на Националния фонд за опазване на околната среда към Министерството на околната среда и водите. Това е записано в концесионния договор, подписан през 2001 г., и се основава на чл.74, ал.1, т.5 от Закона за защитените територии. "Юлен" е трябвало и все още трябва да изплаща тази сума всяка година до 15-о число на месец май.

Екоминистерството ще търси правата си за сравнително малка сума – около 95 000 лв. Това сочат изчисленията, базирани на данните за периода от 2005 г. до 2014 г., от когато има изнесени конкретни суми, които държавата е получавала от "Юлен" за ползването на защитените територии в Пирин – общо 1 906 142.23 лв. (по данни и от доклада на работната група). Най-ниската такса – под 57 хил. лв., е платена за 2005 г., значително по-висока е едва през 2012 г. – 263.6 хил. лв., а най-високата е през 2013 г. - 277 хил. лв. За 2014 г. е заплатен само аванс от132 хил. лв.

Клаузата за отчисленията към екофонда обаче е едно от нещата, по които страните спорят как точно се тълкува. Според държавните експерти тези 5% са допълнителна сума над концесионната такса, която "Юлен" трябва да плаща на държавата. Според самата фирма концесионер обаче въпросните 5% влизат в концесионната такса и не трябва да се плащат отделно от нея.

Като "спорен момент" е отбелязано тълкуването на тази точка от договора и в доклада на експертите на междуведомствената работна група към МС.

Като се позовават на Закона за защитените територии, членовете на междуведомствената работна група също изразяват позицията, че "концесионерът следва да заплаща сума в размер 5 на сто върху годишното концесионно възнаграждение, която сума е различна и не е част от концесионното възнаграждение". Тази сума "Юлен" е трябвало да предоставя на Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда към МОСВ.

Освен това членовете на работната група са единодушни, че концесионната такса трябва да се завиши и че трябва да се постигане еднозначно тълкуване на методиката за определянето й, както и за задължението на концесионера да заплаща определена сума на Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда.

Според изводите ѝ "методиката (за формиране на таксата) е икономически неиздържана предвид обстоятелството, че от влизането в сила на концесионния договор до настоящия момент концесионерът е заплащал само минимално концесионно възнаграждение".

Според предложението процентът отчисление от приходите трябва да се повиши от 1 на 2%, като е въведена и нова формула за изчисляване на процента от ползването на техническите съоръжение при най-малко 100 дни сезон. Въвежда се обаче понятието "реалната продължителност на активния туристически сезон в дни, определена и обявена от концесионера", което означава, че тя винаги може да бъде 100 дни.

В отговор концесионерът на защитени територии от Националния парк "Пирин" обяви чрез съобщение до медиите, че не вижда "каквото и да е правно основание за увеличаване на размера на вече определеното и договорено концесионно възнаграждение, но заради добрия тон сме склонни да дискутираме и да стигнем до взаимно приемливо решение".

Малко от историята на Банско

Не съм напълно съгласен с всичко, написано в текста, но все пак си струва четенето.  кажинный раз на этом самом месте

http://e-vestnik.bg/16594

15 Януари 2013 

Арх. Петко Еврев*  

Местните не искаха да дават стаи за квартири; Пенчо Кубадински разреши овчарите да си водят овцете

Събитията, които се разиграват в Банско не са нещо ново и непознато. Искам да припомня, че по същия начин се действаше и в недалечното минало. И тогава, в епохата на “развития социализъм” се търсеше подкрепата на партийни и държавни ръководители, за да се изграждат нови ски-писти над Банско в Народния парк Пирин. И тогава имаше противодействие от страна на защитниците на природата. Спорът се извеждаше на високо партийно и държавно ниво, за да се намери неговото разрешение.

Тогава през 1986 г. в института по териториално устройство КНИПИТУГА след спечелен национален конкурс бяхме изготвили вече плана за устройство на курорта Боровец и неговата ски-зона. Познавахме добре опита на алпийските страни в изграждането на планински ски-комплекси с неговите положителни и отрицателни страни. Имахме изведена собствена концепция за устройство на планински ски-зони и комплекси при нашите условия, твърде специфични и различни от алпийските.

Залагахме на принципа за интеграция на функциите и за развитие на туризма с постоянното обитаване, за да се опазва природната среда в планината от прекалено изграждане на ски-комплекси и да се даде шанс за развитие на планинските селища.

Възложиха ни да разработим план-концепция за устройство на ски-зона Банско. Инициативата беше на Тодор Божинов, тогава председател на Комитета по опазване на природната среда. От позицията на своето ведомство той се стремеше да не допусне да се прави каквото и да е в границите на Народния парк.

От другата страна бяха спортно настроените местни хора скиори, подкрепяни от редица фактори от столицата начело с Андрей Луканов. За зоната на Банско имаше изготвен план от Туристпроект за изграждане на планински ски-комплекс в местността Пончина могила на границата на Народния парк и оттам - с въжена линия да се стига до Шилигарника, където се предвиждаха множество ски-писти.

Нашата концепция предлагаше да не се изгражда ски-комплекс толкова високо в планината, а да се изгради по-ниско край Банско като негова курортна зона, а въжената линия да започне оттам край града. Предлагахме и по-малък брой ски-писти под връх Тодорка.

Обсъждането на проблема се проведе в Банско на високо партийно равнище. Ние трябваше да докладваме нашия план-концепция като база за провеждане на дискусията. Отидохме по-рано сутринта, за да закачим нашите чертежи в залата и да се подготвим за докладването.  По-късно започнаха да пристигат черните волги и мерцедеси. На площада в Банско се събираше народ.

Последен пристигна, както се очакваше, Пенчо Кубадински. Посрещнаха го девойки в народни носии и му поднесоха хляб и сол. Другите участници се бяха подредили в шпалир, за да приветстват бай Пенчо. Големците влязоха в общината или в партийния дом. Но след непродължително време излязоха и се отправиха към ресторанта в новия хотел в края на града. Оказа се, че са решили първо да обядват и после да заседават.

Поканиха ни и ние да отидем в ресторанта и ни настаниха на една маса в края на голямата зала. Най-важните гости бяха в банкетната. Започнаха да тичат напред и назад сервитьори с подноси. Ние чакахме търпеливо. Мина доста много време. И тъкмо когато един сервитьор се отправи към нашата маса, големците вече ставаха и се отправиха към изхода. Архитект Стайнов, който беше с тях, минавайки край нашата маса само ни направи знак да ставаме. И ние останахме без обяд. Отправихме се към общината и когато ни поканиха, влязохме в залата, където се бяха подредили участниците в заседанието.

Дадоха ми думата да докладвам проекта. Обясних развитието на схващанията за усвояване на Пирин планина за нуждите на зимния спорт и основните предложения на нашия план като алтернатива на досегашните предвиждания. Наблегнах на важността градът Банско да се възползва от туристическото развитие, а не да бъде пренебрегнат. Посочих, че не бива да се изграждат прекалено много ски-писти и че кабинковата линия трябва да има начална станция край града.

Започнаха обсъждания и коментари. Както се очакваше, прояви се сблъсъкът на мненията на запалените скиори-спортисти и на природозащитниците. Тодор Божинов и Андрей Луканов предвождаха двете групи. Впечатли ме фамилиарното обръщение на Луканов към Кубадински - “бай Пенчо”. Постепенно, всички се убедиха, че не е удачно да се изгражда ски-комплекс в планината до границата на парка и че въжената линия трябва да обслужва и града. Като че ли Божинов излезе победител от тази битка, защото нашата концепция беше по-близо до схващанията на природозащитниците отколкото до това на спортистите-скиори.

Накрая се заеха да коментират въпроса дали трябва да има паша на добитък в границите на парка. След редица изказани становища бай Пенчо мъдро заключи: “Той народът го е казал: “Стар бял дядо овци пасе горе на Пирина”, значи трябва да се допусне паша!” Всички се съгласиха и срещата приключи.

Тръгнахме си обратно. С нашата кола пътувахме най-отзад в дългата колона. Изведнъж на Предела колите пред нас започнаха да сигнализират със сините си буркани и да спират рязко насред пътя. Спряхме и ние и какво да видим: бай Пенчо слиза от колата, а след него всички бързат да излязат от колите си и подтичвайки го настигат и тръгват в шпалир. А той отива да пие студена вода от чешмата на Предела.

В сходна ситуация сега се очаква арбитър от мащаба на бай Пенчо и всички се сещаме кой може да бъде той. Но няма кой да изпълни ролята на Божинов. И битката, ако въобще има такава, е с предизвестен край. Освен ако някой от ЮНЕСКО не се противопостави решително. Но арбитърът ще предложи компромисното решение - примерно да се изключи ски-зоната от границите на парка. Така вълкът ще се засити, а агнето ….. ще си хрупка пресна тревица “горе на Пирина”.

Историята има развитие. Банско успя да изгради и писти, и хотели, а сега иска още и още. Спомням си, че когато ние проучвахме възможностите за туристическо развитие в полза на града, банскалии споделяха учудващо отношение към тази възможност: “Какво? Чужд човек да ми спи в къщата? Никога!”

А сега докъде стигнаха! И няма спиране. Ние посочвахме, че пет хиляди туристически легла в града и край него е оптимумът и че гостите туристи не бива да са повече от домакините банскалии. Това отговаряше на предвидения капацитет на ски-пистите и въжените линии, пък и на възможностите за летен туризъм, който в Пирин има своите дълбоки традиции. Отговаряше и на възможностите на градчето да се справи с туризма, без да бъде погълнато от него и премазано.

През 2000 г. проектирането на ски-зоната на Банско пое нашият колега арх. Леков. Спомням си на едно обсъждане на неговия проект в Банско изказването на един от представителите на инвеститора - Първа инвестиционна банка. Силно разгневен от позицията на природозащитниците, той, заяви: “Защо ни пречите и говорите за ценностите на Банско? Че какво му е ценното на Банско? Това, което ние ще изградим струва повече от цялото Банско.”

Това нахално поведение ме изуми. Този човек оценяваше Банско като мъртва и индеферентна физическа среда от къщи без всякаква архитектурна и историческа стойност. Той не се и замисляше на какви духовни ценности е носител този град, за да го сравнява със своето комерсиално инвестиционно намерение.

Изграждането на ски-зоната, съпроводено с интензивно хотелско строителство, вървеше със страшни темпове през първите години на новия век. А планът за управление на Националния парк Пирин се забавяше и това даде формална възможност да се изграждат ски-писти и въжени линии в чертите на парка. Днес никой не знае или не иска да каже колко туристически легла са създадени в Банско.

Оптимумът от пет хиляди легла е отдавна надхвърлен. Споменаваха се десет хиляди. (Бел. ред. – общата бройка по неокончателни данни е около 40 000 легла, общо в завършените и незавършени хотели и квартири по къщите). Балансът отдавна е нарушен. Леглата и броят на туристите са повече от възможностите на ски-пистите и въжените линии. И затова искат още писти и още въжени линии.

Но нали се сещате, че това е омагьосан кръг. Изграждането на още писти, след това означава изграждане на още легла, а после ще са нужни още писти и така докъде? Безконтролното изграждане е силно застрашаващо. Спонтанното саморегулиране на процеса е опасно и за планината, и за града, макар, че не е осъзнато.

Необходимо е да се възприеме разумна граница на растежа, обоснована не само от икономическа, но и от екологическа и социокултурна гледна точка. А туристическото развитие може и трябва да се разсредоточи към съседните населени места - Добринище, Баня и Разлог, където също има възможности за ски, а също и за балнеотуризъм. Процесът на формиране на агломерационно образувание от туристически тип е налице и трябва умело до се направлява.

————-
* Ст.н.с д-р арх. Петко Еврев е главен експерт в Националния център за териториално развитие. Дълги години е работил в институти за териториално и градско планиране. Бил е ръководител на проекта за новия общ устройствен план на град Стара Загора, приет през 2005 г., работил е по общи устройствени планове на различни градове в страната – Благоевград, курортно-туристическа район “Самоков - Боровец - Бели Искър”, община Троян, туристически центрове и др. Участва като експерт  в разработването на нормативни документи в областта на устройственото планиране.

Кой пречи на ски-бягането на Витоша?

Всички „еколози“ пречели на Цеко да „развива“ ските.  Така разправят продажните прас прес.  Хубаво де, но когато страницата на Българската Федерация по Ски директно изобличава, че кредитираната като негова фирма „Витоша Ски“ пречи на ски-бягането, това някак си остава в незабелязано.

Линк http://www.ski.bg/wmview_bg.php?ArtID=14840&fen=0

ето и директен цитат:

В непосредствена близост до трасето за ски бягане е и базата на ски клуб "Александър Логистикс", които се грижат да я поддържат и обработват, за да могат клубните и националните състезатели да я използват за тренировки. За съжаление към момента тази писта за ски бягане се оказва единствената на Витоша, тъй като трасето на "Витошко лале" е прекъснато от автомобилния паркинг в подножието на алпийската ски писта, а на други места из Витоша такива трасета не се поддържат. Надяваме се, че нещата ще се променят, като в допълненние може да отбележим, че се подготвя писта за ски бягане в района на хижа Момина скала, в северозападната част на Витоша.

Само да припомня, че Цеко Минев лично лъга, като включително тенденциозно показваше снимки от въпросната писта, колега Силвъркойн, моля видео:

Коментарите в YouTube са любопитни.

Тогава даже пратих едно писъмце на Иван Бедров, ама какво от това - собственикът на телевизията (червенобузият Прокопиев) така наредил - да се лъже в ефир. 

Та ето и снимка то пистата за ски бягане, размахвана като алпийска ски писта от банкера-радетел:

Двата моста

Ако помните имаше един скандал, че лифт на Пампорово се изгражда незаконно. 

ДНСК дори издаде заповед за премахването му.  Заповедта беше отменена от Административен съд Смолян.  Абсурдното решение тук http://www.ac-smolian.org/info/acts/2014-1a/AD266-13-ZUT-R82-140614.pdf

Съдът приема, че заповедта има пропуски, въпреки че е факт, че нямат разрешение за строеж.  Ама не било сигурно до колко новият лифт ползвал стария.  Дръжки.  Съдът приема аргумента, че влекът трябва да бъде подменен, защото е стар, но не е сигурен дали той не е инкорпориран в новия лифт, а че разликата между влек и лифт е все едно между мотопед и кола, няма значение.
Освен това експертът по експертизата посетил обекта през зимата, когато имало сняг и така и не установил дали стъпките съвпадат или не.

По късно и ВАС потвърждава това решение, отново с абсурдни аргументи и без да гледа нещата по същество.

http://www.sac.government.bg/court22.nsf/d6397429a99ee2afc225661e00383a86/397ded01063e0941c2257d9a004db04a?OpenDocument

Аз обаче ще публикувам становището на прокуратурата, видно от протокола по делото http://www.sac.government.bg/court22.nsf/d6397429a99ee2afc225661e00383a86/122f0a7a02d7fa93c2257d8c00458980?OpenDocument

Налице са касационните отменителни основания по чл.209,т.3 от АПК, а именно, решението на първоинстанционния съд е незаконосъобразно издадено при неправилно приложение на материалния закон и необосновано.  Съдът е приел, че оспорения акт Заповед №РД-14-6/19.11.2013г. на Началника на ДНСК е незаконосъобразен, поради непосочване на фактическите основания за издаването му. Този извод на съда е неправилен. От доказателствата по делото е видно, че е извършен строеж „Пътническа въжена линия „Двата моста” в курорт „Пампорово”, в землището на с.Стойките. Строежът е изграден без одобрени инвестиционни проекти и без издадено разрешение за строеж, поради което правилно административния орган го е квалифицирал като незаконен по смисъла на чл.225,ал.2,т.2 от ЗУТ. Съгласно чл.148,ал.1 от ЗУТ „строежите могат да се извършват само ако са разрешени по този закон”. Разрешението се издава на възложителя въз основа на одобрен технически или работен инвестиционен проект, когато такъв се изисква.  Към момента на извършване на проверката от длъжностните лица към ДНСК на 06.11.2013г. от Главния архитект на община Смолян не са били одобрени инвестиционните проекти за гореописания строеж и не е издавано разрешение за строеж. От събрания доказателствен материал и заключението на вещото лице по допуснатата Съдебно-техническа експертиза е установено, че на място е изграден строеж „пътническа въжена линия /четири седалкова/ „двата моста”.  В оспореният акт подробно е описан извършения строеж.  Строежът представлява пътническа въжена линия с дължина 1380 м.,състояща се от долна и горна лифтова станция и трасе между тях, като са монтирани 16 бр. стоманени стълбове, носещи ролкови съоръжения, фундирани върху единични стоманобетонни фундаменти, поради което неправилни са изводите на съда, че в оспорения акт липса описание на извършеното строителство.  Строежът е от трета категория,съгласно чл.6,ал.2,т.2 от Наредба №1/30.07.2003г.  Представено е становище №57-00-60/1 от 30.04.2014г. от Главна дирекция „Инспекция за държавен технически надзор”, Регионален отдел „Инспекция за държавен технически надзор”-Южна България към Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, което при извършен оглед на място е установено, че са „монтирани 16 броя нови стълбове на мястото на демонтираните от ССВ „Помагалски”, закрепени върху бетонови фундаменти чрез шпилки,монтирани са нови въже,нови ролкови батерии и ролки върху главите на стълбовете, нови задвижваща и „обръщателна шайба”, като за извършения строеж не са представени съответните строителни книжа.

При издаване на съдебното решение е допуснал нарушение на материалния закон и необоснованост, поради което решението се явява неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

Цифри и факти

Публикувам едно добре структурирано мнение от иначе слаба дискусия на стената на един господин, чието име нямам и намерение да споменавам.

 

Boiko Dimitrov Мислех да спра, но още малко данни за сравнение:
Словения има 52 курорта, най-големия с 41 км писти
Германия - 600 курорта, най-големия с 42 км писти
Норвегия - 107 курорта, най-големия с 71 км писти
Швеция - 102 курорта, най-големия с 91 км писти
Полша - 226 курорта, най-големия с 40 км писти
Словакия - 97 курорта, най-големия с 45 км писти.

Дори в Австрия от 422 курорта, само 17 са с над 100 км писти, а в Италия от 283 - 12.

Единствената държава, която се доближава до това, към което вие предлагате да стане у нас е Испания - с 35 курорта, от които най-големия е със 137 км, общо четири над 100 км и два между 50 и 100 км.
У нас статистиката е интересна : 21 курорта, от които само за 8 има информация за брой и дължниа на пистите (т.е. наистина могат да се приемат за курорти). От тях Банско - 75 км, Боровец - 58 км, Пампорово - 37 км.

Т.е. повечето централно и западно европейски държави са осигурили достъп на много повече от гражданите и децата си до много, но по-малки курорти, докато у нас основното е не как да посигурим възможност на повече деца да спортуват, а как да докараме повече туристи.

1 December at 18:43 · Like · 1

Вредни химикали по ски пистите у нас

• Икономика| Екология| 26/11/2014 17:52:01| Клуб Z

Високи нива на калий, магнезий и азотни торове са открити в ски пистите у нас. За това предупреждават от инициативата "Прозрачни планини", като се позовават на проучвания в проекта за новия план за управление на НП "Пирин". В Глава 1.11. "Почви" на документа се казва: 

"Значимите разлики в съдържанието на калий и магнезий в почвите от ски пистите в сравнение с контролната почвена проба вероятно са резултат на системното внасяне на физиологично кисел азотен тор (амониева селитра)."

Източник: Проект на План за управление на НП "Пирин" 2014-2023г.

Според еколозите става въпрос за замърсяване на пистите, причинено от химичния състав на изкуствения сняг. У нас той се ползва повече от 10 години. В  действащия план за управление на Пирин е записано, че се забранява използване на технологии за изкуствен сняг, които замърсяват околната среда. При производстово му обаче могат да се добавят соли на различни съединения, които подобряват качеството му. 

Източник: Проект на План за управление на НП "Пирин" 2014-2023г.

По данни на Швейцарския федерален институт за проучване на снега и лавините  и Института за науки за околната среда в Цюрих, съставът на изкуствена снежна покривка може да причини трайни вреди върху почвите, растителността и биоразнообразието. Химическите добавки в състава на снега все още не са напълно проучени и не е ясно какви ще са крайните последици от масовото им използване, посочват експертите.

Студените легла на Европа

  21 ное 2014, 15:56

 Кран-Монтана е известен туристически център във френската част на Швейцария, който обхваща шест общини и има постоянно население от 12 хил. жители. В момента там има общо 1500 хотелски легла и други 35 хил., разпределени в над 10 хил. апартаментни комплекса. Годишно в Кран-Монтана се реализират 1.5 млн. нощувки, което прави 11% заетост на туристическата база, или с друго думи казано – апартаментите и хотелите са пълни по-малко от 6 седмици в годината.

Това е една типична картина за ски курортите в алпийския район, в който строителният бум започна през 60-те години и се случи на няколко вълни след това. След 1960 г. в района на Кран-Монтана се появяваха по 200 апртамента на година, а общите инвестиции досега се пресмятат на 5 млрд. швейцарски франка. Строежът на всички тези комплекси обаче задъхва живота на местното население – общините трябва да влагат средства в нова инфраструктура и след това да я поддържат; цените на имотите растат до нива, непосилни за купуването на първо жилище – такова, в което хората искат да живеят целогодишно и не с инвестициона цел.

Към това се прибавя рязката сезонност на туризма в региона, при която легловата база е заета само в няколко седмици през зимата, а през останалото време стои пуста със заключени врати и спуснати капаци на прозорците. Картината се мултиплицира в почти всички алпийски курорти и ражда болестта на "студените легла".

В момента повече от всякога в Европа тече кампания за сгряването на тези легла. Държавите, които най-много са засегнати от проблема – Швейцария, Австрия, Италия и Франция, прилагат различни мерки, от една страна, да ограничат строителството на нови комплекси от типа "втори дом", а от друга, да стимулират собствениците на вече закупените да ги използват по-пълноценно или да ги преотдават на трети лица.

Борбата със студените легла е ръководена от комплекс от аргументи: новите сгради не се правят с оглед за развитие на регионалния туризъм, а за бързи печалби на имотния пазар; разходите по поддръжката им са високи, а те не генерират приходи освен еднокартно направената инвестиция в началото. Вторите домове завладяват територии и влияят на природата, а в същото време нямат добавена стойност.

От другата страна, защитниците им твърдят, че ако не бяха този тип проекти, хотелската база в класическия си вид нямаше да има ресурса да се модернизира и подновява. "В днешно време хотелите могат да се развиват само под формата на хибридни конструкти. Една част са апартаменти, от продажбата на които хотелиерите си осигуряват капитала за ремонт на хотела", казва Кристоф Юен – изпълнителен директор на швейцарската хотелиерска асоциация, цитиран в обширен анализ по темата на Федералната служба за териториално развитие на Швейцария.

Швейцарският опит

Швейцария е най-активна в опита си да стопли алпийските легла. "След първата вълна на изграждане на апартаментите "втори дом" през 60-те и началото на 70-те години ставаше все по-ясно, че те не са само благодат", се казва в анализа на териториалната служба на страната. По това време много от туристическите курорти нямат общ план за застрояване на територията и надеждите са, че именно с такива инвеститорският подем ще бъде канализиран. През годините районите и общините се опитват с индивидуален подход да организират строителството, а в същото време проблемът се политизира на национално ниво. Кулминацията дойде през 2012 г., когато с референдум в Швейцария беше приета така наречената "Инициатива второ жилище", поведена от екоактивисти.

С решението от референдума се цели като цяло да се намери балансът между, образно казано, първите и вторите жилища. Според новата ситуация общините не трябва да разрешават изграждането на нови апартаментни комплекси, ако те са повече от 20 на сто от общата леглова база. А там, където вече има заварено положение, трябва да се правят опити за тяхното запълване и по-ефективно използване. Към момента, в който решението от референдума влезе в сила – 1 януари 2013 г., това важеше за 480 от общо 3253 общини, или близо 15%. Като следваща стъпка предстои приемането на специален закон, в който решението от референдума да бъде изпълнено. След това ще се прилагат мерки на ниво кантори и общини. А някои от тях вече се случват.

В Кран-Монатана още през 2002 г. са направени първите опити да се подобри средата и да се стимулира обитаването на новопостроените комплекси. На квотен принцип се определя каква част от апартаментите "втори дом" да се използват като първи или да се дават целогодишно на туристи под наем. Въведен е контингент за изграждането на нови жилища, което автоматично е намалило броя им наполовина спрямо година по-рано.

Не повече от 20%

"Кантоните Граубюнден, Вале, Тичино, Берн и Во имат най-много общини, където апартаментите "втори дом" са над 20%. Политическите представители, най-вече на Граумюнден и Вале, се опитват в настоящия процес по регулиране да вкарат колкото се може повече изключения. Проблемите с вторите домове се признават, въпреки това липсва все още готовността за дългосрочното им решение", коментира пред "Капитал" Бригит Вис от фондацията Franz Weber, които са основните инициатори на референдума.

"Някои общини планират да въведат данък "втори дом". Той ще се плаща от собствениците, които не отдават жилищата си на трети лица. Така би трябвало да се създаде стимул за отдаване под наем. За краткото време, откакто беше проведен референдумът, ситуацията със студените легла не се е променила много. Общините с над 20% дял на апартаментните комплекси нямат право да разрешават нови и това ще повлияе на динамиката на строеж в целия алпийски регион", каза пред вестника Андреас Дойбер, който е професор в ITF Institut – Института за туризъм и свободно време на висшето училище за техника и икономика HTW Chur в Швейцария.

Една от общините, въвели специалния данък, е Силваплана. Опитът там показва, че трудно може да се намери решение, от което всички да са доволни. "След като инициативата беше приета, туристическите общини се опитват да изстискат собствениците на втори жилища като лимон, като им налагат допълнителен данък. Силваплана иска пари, а не гости", критикува Хайнрих Сумерматер, който е президент на Алианса на собствениците на апартаменти "втори дом", цитиран в доклада на териториалната служба. "Заради бума в строителството структурата на селищата се разрушава", отговаря кметът на Силваплана Клаудиа Тронкана и дава пример: Силваплана има 1000 жители в 570 жилища. До тях са 1600 апартамента "втори дом" и още 730 хотелски легла.

Според професора от HTW Chur Андреас Дойбер по-ефикасното решение би било да се забрани или ограничи строежът на нови жилища. Веднъж вече построени обаче, възможностите за тяхното "стопляне" са ограничени. Евентуалните мерки (като данъкът в Силваплана например - бел. авт.) лесно може да нарушат правата на собствениците на жилища.

Другите в района
Въпреки че нямат същия централизиран подход, другите алпийски държави също търсят лекарство срещу болестта на студените легла. Във всяка от страните има общини, които в някакъв етап или са забранили строежа на нови комплекси, или са въвели вид данък за ограничаване на инвеститорския интерес. Ето няколко примера: заради синдромите на студените легла, гарнирани с липсата на достатъчно вода в курорта, през 2003 г. кметът на Ле Гетс в провинцията От Савоа забрани раздаването на нови разрешителни за строеж. Общината Тин в Рона-Алпи заедно със стопанина на местната инфраструктура въведоха финансови стимули за онези собственици на апартаменти, които ги модернизират и отдават под наем. В австрийската провинция Тирол през 1994 г. беше въведена забраната за строеж на всякакви ваканционни комплекси, която после е вдигната от съда. Актуално според закона за територията апартаментите тип "втори дом" не могат да надвишават 8%.

Болестта на студените легла в алпийския регион не е ново явление, но нейният интензитет се увеличи още повече покрай световната криза. Тенденцията за глобално затопляне и скъсяване на зимния сезон още повече влошава картината. Всъщност студените легла са характерни за повечето ски курорти в Европа (а и не само). Голямата разлика е, че на някои места те са осъзнати като проблем, а на тях все още им се позволява да растат.