вторник, 6 ноември 2018 г.

За пробитите билети на Столична Община

Днес подадох становището си по доказателствените искания по а.д. №4552/2018 по описа на АСС, V к.с., което водим за отмяна на НАРЕДБА за реда и условията за пътуване с обществения градски транспорт на територията на Столична община.

В становището казвам, че адв. Христова е форумулирала много адекватни въпроси за съдебно финансова експертиза, която бе поискана от „Център за градска мобилност“ ЕАД (ЦГМ). Поддържам си и мнението обаче, че тази експертиза по същество представялва опит за шиканиране на процеса от ЦГМ, които искат да протакат делото и през това време дружеството да реализира по-големи приходи докато действа Наредбата. Точно обратен е надделяващият обществен интерес на гражданите на София.

Абсурдна е и самата формулировка на задача за експертизата, от ЦГМ: Базисната себестойност (цена) на еднократно пътуване за 2017, чието изяснява ЦГМ поиска, е представена и изчислена като неразделна част от Приложение №7 от Наредба. Същата себестойност е представена и за предишните две години. Това е и най-яркото доказателство, че в случая има злоупотреба с право.

Моля съдът, да задължи ЦГМ да представи справка: за 1) общия брой продадени абонаментни карти по видове, 2) за общия брой продадени карти за еднократно пътуване, 3) за общия брой продадени талони за десет пътувания и 4) общия брой продадени карти за еднократно пътуване, продавана от контрольор по редовността на пътниците. Тези данни са нужни, за да се установи дали наистина е постиганата твърдяната в мотивите цел на Наредбата, а именно увеличаване броя на пътниците.

Помолих съдът да задължите ЦГМ да представи справка: относно разходите на ЦГМ по отделните дейности: 1) реализация на приходите, 2) организация, 3) управление, 4) контрол, 5) отчитане и окачествяване на пътническите превози по обществения градски транспорт и 6) разплащане с транспортните оператори.

Разходите по тези дейности формират общата компонента „ЦГМ“ във формулата, определяща базисна себестойност на еднократно пътуване по Наредбата. Същата е дадена общо и без да е направена разбивка на средства, които достига общо до 22 млн лева. Видно от данните от Приложение 7 на Наредбата общо тези разходи бележат най-висок процентен ръст от всички разходи след покачването цената на еднократното пътуване (около 70%) в описания период от 2015г и практически се равняват на положителния финансов ефект от въведеното увеличение на цената на еднократните билетите (около 9 млн. лева). От самото описание на компонентите по този разход се налага изводът, че за едно и също нещо по същество се плаща два пъти (организация, управление и тн). Така тази компонента има характер на скрита печалба и мениджърско възнаграждение на ЦГМ, събирани от гражданите на София, което няма как да е мотив за приемането на Наредбата.

Като доказателства представих извлечение от Годишния доклад за дейността на Центъра за градска мобилност ЕАД за 2015, 2016 и 2017, и от годишния счетоводен отчет на Метрополитен ЕАД за 2015, 2016, както и Годишен доклад за дейността на Метрополитен ЕАД за 2017, публикувани в Търговски регистър. Прилагам ги и по долу, защото са много интересни. В тях е посочен размерът на реализирани приходи от продажби на карти от дружествата. Същите очевидно несъотвестват на посочените в Приложение 7 на Наредба. От анализа на данните става ясно, че нито е постиганата прозрачност, нито са представени адекватни и точни данни в Наредба.















Няма коментари:

Публикуване на коментар

ОЩЕ ПОПУЛЯРНИ ПУБЛИКАЦИИ