петък, 2 февруари 2018 г.

Кредитите на ПИБ - кипарска му работа

Копирам дословно статията на Бивол.  Намирам за фундаментално доказателство за несъстоятелността на този бизнес модел, при който собствениците на банката сами на себе си си отпускат кредити.


Грък прибрал помощта от държавния бюджет за ПИБ

Кухи фирми получават стотици милиони от наблюдаваната банка. Големи експозиции към фирми свързвани с Гриша Ганчев, Ковачки и Дарина Павлова.

След няколко сериозни разкрития за огромни кредити на Първа инвестиционна банка към субекти на свързани лица (виж тук, тук и тук), Биволъ се нагърби с тежката задача да направи преглед на кредитния портфейл на спасената с държавни пари банка.
Разследването не беше леко. Анализирахме oтпускането на корпоративни кредити на обща стойност 3,25 млрд. лв. от общо 4,9 млрд. лв. дадени от банката. Проследихме собствеността на над 280 български фирми и близо 50 офшорни такива. Прегледахме над 400 документа от българския и чужди търговски регистри. Към момента това е най-мащабното по обработените бази с данни разследване на журналистите от Биволъ. Направено е по всички правила на работа с информацията и валидиране на нейната достоверност. Твърдим най-отговорно, че всички факти отразяват актуалното към момента на разследването състояние, според официалните национални и международни публични регистри*.
Резултатите представяме в табличен вид с линкове към папки с документи за всяка фирма. Така всеки може да прегледа документите и да се увери, че публикуваните данни са напълно реални. За нас лично те изглеждат твърде плашещи.
Георгиус – златният бизнес партньор
Световно неизвестният кипърски гражданин Георгиус Георгиу е роден през 1971. Човекът е адресно регистриран в скромно предградие на Никозия. По откритите досега документи обаче кипърецът е собственик на мащабни активи в България: остатъците от Кремиковци, на ОЦК Кърджали, знакови фирми като Витоша Ски и Юлен АД, на строителен, транспортен и туристически бизнес.
Тези придобивки обаче са свързани със задължения към ПИБ за над 800 млн. лева. Това надхвърля собствения капитал на банката, който е 719,5 млн. лв. Кредитите, които е получил кипърския грък се доближават по количество до 900-те млн.лв., които банката не върна на държавния бюджет от спасителната помощ, с която бе реанимирана през лятото на 2014 г.
Регламент № 575/2013 на Европейския парламент е категоричен. Неговият член 395 изрично посочва, че една банка не може да формира към даден клиент или група от свързани клиенти експозиция, чиято стойност надвишава 25 % от нейния капитал.
Именно поради свързаностите, които се разкриват в регистрационните документи Биволъ поиска преди месец надлежна проверка от БНБ и Прокуратурата, които да установят, или отрекат основателните съмнения, че ПИБ се намира в недопустимо нарушение на евро директивите, които са задължителни за българските банки.
Профилът Георгиус
Въпреки мащабния си бизнес за стотици милиони, Георгиус Георгиу изглежда е в нужда. Той подработва и като директор във фирмата LEGNANO ENTERPRISES, собственост на главните акционери на ПИБ – Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев. В края на 2013 Георгиус им продава фирмата, която тогава е собственик на акции в ПИБ.
Георгиу вече няма акции в ПИБ, но и в момента се явява свързано с банката лице, тъй като основните акционери на ПИБ осъществяват върху него контрол (по смисъла на на чл. 4 § 1, т.38 т. от цитирания по-горе Регламент). За такива лица според чл. 45 от ЗКИ лимитът на кредитиране е 20% от капитала.
Сред фирмените бижута на Георгиу са три от най-големите експозици на ПИБ, за които Биволъ писа още преди два месеца: съответно за 115, 109 и 104 млн. лв., за които БНБ е категорична, че са проверени от Европейската комисия, разрешила държавната помощ за банката. Разследването на Биволъ разкри, че тези три експозиции не се изплащат редовно и са предоговорени в последния момент преди падежа през септември 2014, като дори им е намалена лихвата. Само тези три кредита към един и същ краен собственик надвишават половината от капитала на ПИБ и вече представляват грубо нарушение на закона.
Но финансовото влияние на кипърецът е още по-мащабно. Той самият, както и свързаните с него Евдокия Макламузи, Елена Макламузи, Ставрос Константину и Стела Георгиу, Ники Тенекедзи, Анастасия Йоанидес, Кристиния Коне, Ники Ан Реймундо са натрупали общо
1,27 млрд. лв. дълг към ПИБ!
Изводът дотук е, че за да бъде ПИБ жизнеспособна банка, отговаряща на изискванията за държавна помощ, кипърският анонимен магнат трябва да работи здраво и да си връща дълговете. В противен случай георгиусите или тези, които седят зад тях, може да се окажат доста скъпи на данъкоплатците, в буквален смисъл.
Банка или организирана престъпност?
ПИБ обаче има големи експозиции и към други знакови бизнесмени на прехода, които са обект на прочутата грама на Джеймс Пардю, озаглавена «Българската организирана престъпност», която Биволъ публикува заедно с Wikileaks подробно още през 2011 г. http://bivol.bg/05sofia1207-bg.html
Оказва се, че за относително кратко време Георгиу е успял да овладее и да препродаде почти целия пътностроителен бизнес на Васил Божков – Черепа, известен от американските дипломатически доклади като «един от най-издирваните престъпници». В момента фирмите на Божков са собственост на други офшорки, но всички без изключение са минали през фирми на Георгиу. Отделно небезизвестната фирма за залози ЕВРОБЕТ има също кредити.
335 млн. лв. кредити са взели фирми от енергийния сектор, свързани с Христо Ковачки, (кумец на Ивайло Мутафчиев).
321,8 млн. лв. експозиция формират захарните заводи на ловешкия бизнесмен Гриша Ганчев.
Биволъ вече писа (виж линк), че кредит на БУРГАСКИ ЗАХАРЕН ЗАВОД за 35 млн. евро. е бил цедиран на офшорката ГОФ ХОТЕЛС МЕНИДЖМЪНТ срещу  13 337 664,23 евро. Собственик на Гоф е вездесъщия Георгиу, а фирмата се управлява от служител на ПИБ.
В последната, по-скромна група с големи експозии са фирмите на покойния Илия Павлов и Мултигруп – БОРОЛЕНД и БОРОСПОРТ с общо 82 млн. лв. Вдовицата на Илия Павлов – Дарина Павлова, е съсобственик в БОРОЛЕНД и представител на лихтенщайнската офшорка, която владее БОРОСПОРТ. Тези кредити все пак са обезпечени с работещи хотели и ски съоръжения в курорта «Боровец».
Сред кредитополучателите на ПИБ се откриват и други забележителни субекти. ИНТЕРПАЙП на Кирил Захариев е в ликвидация и дължи 41 млн. лв. 14 млн. са цедирани на ГОФ, другите 27 млн. висят неизвестно как обезпечени. ПЪТНИ СТРОЕЖИ, също с офшорна собственост, има кредит от 43 млн.
Един служител с многомилионни кредити
Фирмата СЕМИТА БИЛД на Видин Димитров Нановски е с едно работещо и социално и здравно регистрирано осигурено лице, според публичните регистри. Това не и пречи да получи над 40 млн. евро, или около 80 000 000 лв. кредит от ПИБ.
Вижте сега как се прави: Фирмата е учредена на 05.09.2013 г. Дружеството е със собствен капитал от 1000 лв. Без да има никаква стопанска дейност и да е доказала своята благонадежност – само дни по-късно – на 01.10.2013 г. на нея е отпуснат кредит в размер на 25 000 000 евро. На следващия месец – ноември същата година размерът на кредита вече е увеличен на 35 000 000 евро. С последващ Анекс кредитът достига наистина рекордната сума за подобни търговски субекти от 40 150 000 евро! Особено интересно е, че този наистина фрапиращо огромен кредит е одобрен след близо 2 месеца след като банката е била изпаднала в ликвидна криза и е получила държавната помощ през лятото на 2014 г. Разсрочено е връщането на кредита от септември 2014 до септември  2016 г. Залогът за тези десетки милиони е…. един имот от 6 декара в Хасково и някакво неясно “търговско предприятие”! Възниква съвсем основателният въпрос: Защо ли тази фирма с няколкодневен живот, 1000 лв. капитал и само един служител е отговорила на стриктните изисквания за кредитиране, с които всеки българин е наясно!? Дали на някой, който е кандидатствал дори за малък потребителски кредит пред банката, това изглежда като нормална банкова практика? Дали има значение, че тази финансирана с космически суми фирмичка е регистрирана на ул. Маринковица 2Б, където е седалището на други едри кредитополучатели на ПИБ? Дали е случайно, че в същия този офис се помещават фирмите от групировката НАДИН? За взаимоотношенията на ПИБ с НАДИН, покрай приватизацията на МК Кремиковци Биволъ писа подробно в свое предишно разследване.
След помазаните с държавни пари, след като банката получи помощ, има и други фирми. КРИСТАЛ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ на ловчанлията Калоян Енчев получава 28 млн. долара на 31.10.2014. Няколко дни по-рано в. Капитал описа схемата за рефинансиране на «Петрол» през това дружество, което към края на 2013 г. има едва 150 хил. лв. активи, а за 2012 г. няма реализирани приходи.
«Големият неизяснен въпрос в момента е откъде „Кристъл асет мениджмънт“ е набавило средства за рефинансиране.» питат се авторите на статията. Въпросът може да се счита за изяснен.
Американските дипломатически анализи горчиво се потвърждават
В заключение, разследването на Биволъ потвърждава с документи и факти констатациите направени преди 10 години от американския посланик Джон Байърли. Той описва ПИБ като «гнила ябълка», стъпила с единия крак в легалния бизнес, а с другия «в най-тъмните сфери на престъпния свят» (виж тук). В България обаче “престъпният свят” е стъпил вече и с двата си крака във висшите етажи на Изпълнителната, Съдебната и Законодателната власт. Овладяла управлението на цялата държава, Мафията има нужда и от съответните финансови оръдия за източване и ограбване на публичните средства. Необходимото приспиване на обществената реакция и ограбването и на следващите няколко поколения българи се осъществява с дива пропаганда, чрез овладените с подобни безлимитни финанси медийни корпорации през последните 8 години. Държавните институции на Мафията-държава вместо да обследват престъпните схеми и да спасят нацията от тотален фалит открито вече се демаскираха като блюстители на задкулисието и неокомунистически сатрапи на свободното слово, рушащо казионната цензура.
Останалото е медийно мълчание и социална агония.
* В разследването са използвани данни от Търговския регистър (http://brra.bg) където се вписват особените залози при отпускане на кредити и тяхното заличаване. Отбелязали сме само активните залози, за които са достъпни документи в регистъра. Посочените суми не отразяват актуалното състояние на кредита. Някои кредити може да се изплащат, други да са в просрочие и с натрупването на лихви да са се увеличили. Проверката на Биволъ, като медия не може да носи отговорност при невярно, или непълно отразяване в регистъра на данните подадени от самата банка и нейните кредитополучатели. Именно това е задължението на отговорните институции в държавата, в лицето на БНБ и Прокуратурата, които да разпоредят и стартират проверка по информацията на Биволъ, тъй като тя се базира изключително и само на официални и актуални документи от обществено значение! Отказът от извършването на обстойна и обективна такава би бил многозначителен и силно дискредитиращ законосъобразната дейност на тези институции. Разбира се, очакват се и опити са сериозни манипулации от страна на проверяваната страна.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

ОЩЕ ПОПУЛЯРНИ ПУБЛИКАЦИИ