Вредни химикали по ски пистите у нас

• Икономика| Екология| 26/11/2014 17:52:01| Клуб Z

Високи нива на калий, магнезий и азотни торове са открити в ски пистите у нас. За това предупреждават от инициативата "Прозрачни планини", като се позовават на проучвания в проекта за новия план за управление на НП "Пирин". В Глава 1.11. "Почви" на документа се казва: 

"Значимите разлики в съдържанието на калий и магнезий в почвите от ски пистите в сравнение с контролната почвена проба вероятно са резултат на системното внасяне на физиологично кисел азотен тор (амониева селитра)."

Източник: Проект на План за управление на НП "Пирин" 2014-2023г.

Според еколозите става въпрос за замърсяване на пистите, причинено от химичния състав на изкуствения сняг. У нас той се ползва повече от 10 години. В  действащия план за управление на Пирин е записано, че се забранява използване на технологии за изкуствен сняг, които замърсяват околната среда. При производстово му обаче могат да се добавят соли на различни съединения, които подобряват качеството му. 

Източник: Проект на План за управление на НП "Пирин" 2014-2023г.

По данни на Швейцарския федерален институт за проучване на снега и лавините  и Института за науки за околната среда в Цюрих, съставът на изкуствена снежна покривка може да причини трайни вреди върху почвите, растителността и биоразнообразието. Химическите добавки в състава на снега все още не са напълно проучени и не е ясно какви ще са крайните последици от масовото им използване, посочват експертите.

Студените легла на Европа

  21 ное 2014, 15:56

 Кран-Монтана е известен туристически център във френската част на Швейцария, който обхваща шест общини и има постоянно население от 12 хил. жители. В момента там има общо 1500 хотелски легла и други 35 хил., разпределени в над 10 хил. апартаментни комплекса. Годишно в Кран-Монтана се реализират 1.5 млн. нощувки, което прави 11% заетост на туристическата база, или с друго думи казано – апартаментите и хотелите са пълни по-малко от 6 седмици в годината.

Това е една типична картина за ски курортите в алпийския район, в който строителният бум започна през 60-те години и се случи на няколко вълни след това. След 1960 г. в района на Кран-Монтана се появяваха по 200 апртамента на година, а общите инвестиции досега се пресмятат на 5 млрд. швейцарски франка. Строежът на всички тези комплекси обаче задъхва живота на местното население – общините трябва да влагат средства в нова инфраструктура и след това да я поддържат; цените на имотите растат до нива, непосилни за купуването на първо жилище – такова, в което хората искат да живеят целогодишно и не с инвестициона цел.

Към това се прибавя рязката сезонност на туризма в региона, при която легловата база е заета само в няколко седмици през зимата, а през останалото време стои пуста със заключени врати и спуснати капаци на прозорците. Картината се мултиплицира в почти всички алпийски курорти и ражда болестта на "студените легла".

В момента повече от всякога в Европа тече кампания за сгряването на тези легла. Държавите, които най-много са засегнати от проблема – Швейцария, Австрия, Италия и Франция, прилагат различни мерки, от една страна, да ограничат строителството на нови комплекси от типа "втори дом", а от друга, да стимулират собствениците на вече закупените да ги използват по-пълноценно или да ги преотдават на трети лица.

Борбата със студените легла е ръководена от комплекс от аргументи: новите сгради не се правят с оглед за развитие на регионалния туризъм, а за бързи печалби на имотния пазар; разходите по поддръжката им са високи, а те не генерират приходи освен еднокартно направената инвестиция в началото. Вторите домове завладяват територии и влияят на природата, а в същото време нямат добавена стойност.

От другата страна, защитниците им твърдят, че ако не бяха този тип проекти, хотелската база в класическия си вид нямаше да има ресурса да се модернизира и подновява. "В днешно време хотелите могат да се развиват само под формата на хибридни конструкти. Една част са апартаменти, от продажбата на които хотелиерите си осигуряват капитала за ремонт на хотела", казва Кристоф Юен – изпълнителен директор на швейцарската хотелиерска асоциация, цитиран в обширен анализ по темата на Федералната служба за териториално развитие на Швейцария.

Швейцарският опит

Швейцария е най-активна в опита си да стопли алпийските легла. "След първата вълна на изграждане на апартаментите "втори дом" през 60-те и началото на 70-те години ставаше все по-ясно, че те не са само благодат", се казва в анализа на териториалната служба на страната. По това време много от туристическите курорти нямат общ план за застрояване на територията и надеждите са, че именно с такива инвеститорският подем ще бъде канализиран. През годините районите и общините се опитват с индивидуален подход да организират строителството, а в същото време проблемът се политизира на национално ниво. Кулминацията дойде през 2012 г., когато с референдум в Швейцария беше приета така наречената "Инициатива второ жилище", поведена от екоактивисти.

С решението от референдума се цели като цяло да се намери балансът между, образно казано, първите и вторите жилища. Според новата ситуация общините не трябва да разрешават изграждането на нови апартаментни комплекси, ако те са повече от 20 на сто от общата леглова база. А там, където вече има заварено положение, трябва да се правят опити за тяхното запълване и по-ефективно използване. Към момента, в който решението от референдума влезе в сила – 1 януари 2013 г., това важеше за 480 от общо 3253 общини, или близо 15%. Като следваща стъпка предстои приемането на специален закон, в който решението от референдума да бъде изпълнено. След това ще се прилагат мерки на ниво кантори и общини. А някои от тях вече се случват.

В Кран-Монатана още през 2002 г. са направени първите опити да се подобри средата и да се стимулира обитаването на новопостроените комплекси. На квотен принцип се определя каква част от апартаментите "втори дом" да се използват като първи или да се дават целогодишно на туристи под наем. Въведен е контингент за изграждането на нови жилища, което автоматично е намалило броя им наполовина спрямо година по-рано.

Не повече от 20%

"Кантоните Граубюнден, Вале, Тичино, Берн и Во имат най-много общини, където апартаментите "втори дом" са над 20%. Политическите представители, най-вече на Граумюнден и Вале, се опитват в настоящия процес по регулиране да вкарат колкото се може повече изключения. Проблемите с вторите домове се признават, въпреки това липсва все още готовността за дългосрочното им решение", коментира пред "Капитал" Бригит Вис от фондацията Franz Weber, които са основните инициатори на референдума.

"Някои общини планират да въведат данък "втори дом". Той ще се плаща от собствениците, които не отдават жилищата си на трети лица. Така би трябвало да се създаде стимул за отдаване под наем. За краткото време, откакто беше проведен референдумът, ситуацията със студените легла не се е променила много. Общините с над 20% дял на апартаментните комплекси нямат право да разрешават нови и това ще повлияе на динамиката на строеж в целия алпийски регион", каза пред вестника Андреас Дойбер, който е професор в ITF Institut – Института за туризъм и свободно време на висшето училище за техника и икономика HTW Chur в Швейцария.

Една от общините, въвели специалния данък, е Силваплана. Опитът там показва, че трудно може да се намери решение, от което всички да са доволни. "След като инициативата беше приета, туристическите общини се опитват да изстискат собствениците на втори жилища като лимон, като им налагат допълнителен данък. Силваплана иска пари, а не гости", критикува Хайнрих Сумерматер, който е президент на Алианса на собствениците на апартаменти "втори дом", цитиран в доклада на териториалната служба. "Заради бума в строителството структурата на селищата се разрушава", отговаря кметът на Силваплана Клаудиа Тронкана и дава пример: Силваплана има 1000 жители в 570 жилища. До тях са 1600 апартамента "втори дом" и още 730 хотелски легла.

Според професора от HTW Chur Андреас Дойбер по-ефикасното решение би било да се забрани или ограничи строежът на нови жилища. Веднъж вече построени обаче, възможностите за тяхното "стопляне" са ограничени. Евентуалните мерки (като данъкът в Силваплана например - бел. авт.) лесно може да нарушат правата на собствениците на жилища.

Другите в района
Въпреки че нямат същия централизиран подход, другите алпийски държави също търсят лекарство срещу болестта на студените легла. Във всяка от страните има общини, които в някакъв етап или са забранили строежа на нови комплекси, или са въвели вид данък за ограничаване на инвеститорския интерес. Ето няколко примера: заради синдромите на студените легла, гарнирани с липсата на достатъчно вода в курорта, през 2003 г. кметът на Ле Гетс в провинцията От Савоа забрани раздаването на нови разрешителни за строеж. Общината Тин в Рона-Алпи заедно със стопанина на местната инфраструктура въведоха финансови стимули за онези собственици на апартаменти, които ги модернизират и отдават под наем. В австрийската провинция Тирол през 1994 г. беше въведена забраната за строеж на всякакви ваканционни комплекси, която после е вдигната от съда. Актуално според закона за територията апартаментите тип "втори дом" не могат да надвишават 8%.

Болестта на студените легла в алпийския регион не е ново явление, но нейният интензитет се увеличи още повече покрай световната криза. Тенденцията за глобално затопляне и скъсяване на зимния сезон още повече влошава картината. Всъщност студените легла са характерни за повечето ски курорти в Европа (а и не само). Голямата разлика е, че на някои места те са осъзнати като проблем, а на тях все още им се позволява да растат.

ПИБ и София Ленд

28 Септември 2006 http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2006-09-28&article=162095

Светлин Нейнски е роден на 13 февруари 1960 г. Завършва НАТФИЗ, специалност "Пантомима". След това заедно с Николай Сотиров основава театър "Панданс". От 1990 г. се занимава с частен бизнес. Фирмата му "Ной" е представител на френския концерн "Сент Гобен", най-големия производител на стъкла в света. "Ной" е носител на златен медал за качество от Пловдивския панаир. Нейнски е създател на най-големия детски атракцион на Балканите "Софияленд".

-Г-н Нейнски, как се роди идеята за най-големия парк на Балканите "Софияленд"?

 - В началото на 90-те години като актьор бях в Италия, участвах като аниматор в най-големия европейски парк тогава "Гарделанд". Тогава заедно с двама колеги получихме предложение да останем за 6 месеца. Гледах тези паркове, които бяха национална гордост, потърсих акционерите на "Гарделанд" и на един по-малък "Акваминч". Собствениците бяха художници. Така тръгна разговорът - за да правиш изкуство и да имаш икономическа свобода, трябва да имаш допълнителен бизнес. Това всъщност ме накара
 да се откажа от договора като наемник

 Като се върнах у нас, започнах да се занимавам с бизнес. С Ники Сотиров създадохме пантомимен театър "Панданс".
 Поканих един от италианците в България с идеята, че до 2-3 години нещата в България ще се оправят - точно по време на гладната зима на Луканов. На връщане докарах от Италия веро, спагети, лазаня, сирена. Струпах една купчина на масата вкъщи, а голямата ми щерка Неда, която тогава беше на 2 години, при вида на тази пъстрота на масата спря да говори. Тогава си дадох дума, че ще направя всичко, но това усещане за глад и сивота няма да се повтори. Замразихме нещата - италианецът каза, че ще ни трябват поне 15 години, за да стигнем до пазарна икономика и икономическа стабилност.
 Когато правителството на Иван Костов започна да говори за привличане на чужди инвестиции, започнахме пак да мислим - отначало за малък детски парк. Но италианците казаха, че инвестицията си заслужава само ако се изгради по-голям, който да включва съоръжения и за възрастни.
 Тази атмосфера беше де факто подкрепата на Костов за парка, напук на всички легенди, които се приказват. Заедно с италианското застрахователно дружество, което гарантира кредита за съоръженията и консултанти от парк "Мирабиландия", тръгнахме напред към мечтата ми. Идеята беше да има летен театър за представления от типа комедия дел'арте, преговаряхме за продължение на серията "Понеделник осем и половина", да има сцени за рок концерти. Да стане център за развлечения и култура. И точно заради страха да не се правят политически спекулации и да не ни свързват с Костов ме накара да извадя напред като съдружници братята Попови и тяхната фирма "Пио технолоджи", в която аз не участвах. От общината ни предложиха 3 имота, различни от Погребите - в Западен парк. Всички си мислеха, че ще правим далавера, дори ни питаха - абе наистина ли ще правите парк.
 Италианците разгледаха местата и като видяха "Погребите" с близостта му до Зоологическата градина и големите пътни артерии, казаха - тук е мястото, дай да говорим за този парцел. Още през 1998 г. пуснахме молбата си в общината. Разрешението излезе чак в края на 1999 г. Отначало искахме 20 дка, след това 50 дка, те ни разрешиха 30 дка.
 Бяха ни достатъчно за парк от закрит тип  който да функционира целогодишно.
 От общината направиха две оценки на парцела, едната два пъти по-голяма. Естествено, че заменихме апартаментите по по-високата, макар да имаше гласове от общинари да е по-ниската.
 Идеята беше да се изгради цял комплекс - да свържем парка със Зоологическата градина, от парите да се подпомагат и животните, всичко това го видяхме в "Бушгардънс" във Флорида. Купихме влакчето, изградихме прословутата гара в "Софияленд". Останаха да се изградят само пилоните. Трябваше след това атракционът да се разшири с още една суперекстремна писта и да се построи малко градче "Средец" с макети на старите символни столични сгради.
 Цялата инвестиция беше за $18 млн., като съоръженията струваха $7,5 млн. При най-песимистичния вариант тя трябваше да се изплати за 5 години. Правихме дълбочинни социологически и икономически изследвания. Най-скъпият пакет трябваше да е 10 лв. Това кореспондираше с европейския опит, че билетът не трябва да е по-скъп от 5-7 на сто от средната заплата в страната. В основата на всичко стоеше закритата част с възстановка на площада във Верона, а паркът трябваше да работи през цялата година.

 - Все пак може да се каже, че "Софияленд" в голямата си част бе построен според проектите и трябваше да носи печалба?

 - Да, и оттам нататък всичко зависи от мениджмънта. Никога не сме се карали, а сме имали принципни различия как да се прави бизнес. В бизнес плана имаше точни разчети плюс най-много 10 на сто разширение на инвестицията. И в един момент опряхме до Първа инвестиционна банка. В интерес на истината при тях има стройна и ефективна система при отпускане на кредитите. Естествено поставиха условие в проекта като гаранция да влезе тяхна фирма, която по-късно се оказа офшорка. Нямаш много варианти да не приемеш тези условия, особено след преговорите с няколко банки - ОББ, Пощенска банка. Видях, че те само бавят топката, а процедурата е тромава.

 - Впоследствие обаче нещата стигнаха до съд, вие бяхте изхвърлен от управлението на парка?

 - Ами това преструктуриране на капитала във фирмата заради отпуснатия кредит го направихме така, че никой да не може сам да взима решения. Но най-голямата ми грешка беше, че не взех блокираща квота или да си запазя правото на вето при взимане на решенията.
 Различията се задълбочиха, те започнаха от идеята това да не се превръща в снобско място, а да е за обикновените софиянци, имаше сериозни различия откъм ценовата политика. Последното и най-важното различие дойде от фигурата на Владимир Бонев, който трябваше да бъде заедно с мен изпълнителен директор. Само че той е бил шеф на фалиралата Кредитна банка и по закон нямаше право да заема ръководна длъжност.

 - Можели сте да замълчите в името на съвместния бизнес?

 - Да, можех. Само че аз сезирах прокуратурата. Това стана точно преди откриването на парка през септември 2002 г. През цялото време Попови и хората от ПИБ настояваха, че това е комуникативен проблем между мен и Бонев, който лесно може да се разреши. Те свикаха общо събрание на акционерите, гласуваха отстраняването ми. Стана ясно, че дори квалифицираното мнозинство при взимането на решенията не може да гарантира интересите на всички да бъдат защитени. Аз имах 27 на сто, като винаги съм си мислел, че някой от братята Попови ще бъде до мен докрая. И така е винаги, особено на Балканите, когато бизнес се прави само с доверие.

 - Вие започнахте дела, но така и не стигнахте до справедливост?

 - Тогава видях как действа съдебната система у нас. В един и същи ден се извадиха две различни актуални състояния на фирмата. Едно на тях, в което не фигурирам, едно на мен с по-заден час, че съм във фирмата. Свикването на общото събрание е без мой подпис, макар че всички документи трябва да носят моя и на Бонев. Аз оспорих промяната в управителното тяло на дружеството, беше издадена обезпечителна заповед на съда да бъде спряно. Накрая всичко бе оправдано с компютърна грешка.
 На 21 септември 2002 г. не получих покана за откриването на "Софияленд". Казаха ми дори, че
 

присъствието ми е нежелателно

 След изхвърлянето ми от дружеството всичко свърши. Чест прави, че двете ми дъщери Неда и Мина никога не пожелаха да влязат в "Софияленд" и да се качат на някое от съоръженията. Което е много тъжно, защото знам как чакаха осъществяването на това нещо.

 - Съдебната сага обаче продължи?

 - Ами отначало бях решен да стигна докрая. Те използваха различни съдебни хватки. Седалището на "Софияленд" беше в мои офиси под наем. Стигна се дотам, че с полиция не ме допускаха до имота си, за да не възпрепятствам реализирането на проекта. Боже, колко абсурдно ми звучи всичко това сега. Излезе дори решение на Градска прокуратура, че съм отново управляващ. 3 дни по-късно Апелативната прокуратура отмени това решение. Накрая ВКП постанови, че отново мога да бъда управител. Роман може да се напише. Накрая ми писна. Това беше 3-4 години битка за истината, но напълно безсмислена от морална гледна точка.

 - Как се натрупаха загубите на атракциона?

 - Управлението беше тотално объркано. Защото трябва да влезеш със сърцето си в този проект. Така и не вкараха под стъкления покрив атракционите, за да може да работи през зимата. Остана площ за кафенета, които се отдават под наем. Затова бяха направени тези 2 киносалона, за да може възрастните да гледат филми, докато децата си играят. Втората грешка е, че продължиха едни безсмислени инвестиции за разкрасяване. Сега тези цифри, които се цитират от $40 млн., от 35 млн. евро е безсмислено харчене на пари. Объркана е цялата идея с тези високи цени, с тези снобски сватби на светски личности, с тези концерти. Правеха се някакви имиджови реклами, в които не се обяснява какво предлага атракционът. Избяга се от истинското предназначение на "Софияленд", който трябваше да е масово зрелище - да привлече учениците, хората от "Люлин", децата от страната.

 - В момента "Софияленд" се предлага за 20 млн. евро. Има ли някой, който да го спаси?

 - Според мен не. Но общината и държавата трябва да регулират нещата, като не издадат разрешение за промяна на статута.

 - Защо не използва навремето отношенията си с Иван Костов? Ето например Георги Кирчев с името на Костов напред направи империя от имоти?

 - Истината е, че аз запознах Георги Кирчев с Иван Костов. Беше по времето на Жан Виденов. Кирчев имаше "Хрисома", която произвеждаше костюми. Идеята беше хората от СДС да не бъдат неугледни, а да се появяват по телевизията с нов имидж, с хубави костюми. Сега се учудвам, като чета по вестниците колко напред е стигнал.
 Така тръгна легендата - Кошлуков и Севлиевски в началото разправяха - едно хубаво нещо направи Иван Костов, това е "Софияленд". Кръговете са мит, ако Костов ми беше помагал, нямаше да се стигне дотук. Костов не се е занимавал никога с хора, които казват: "Иване, дай да направим една далавера". Много неща у нас се случват просто защото се използват имена.
 Проблемът е, че в България няма модел на подражание. И затова през 2002 г. му казах, че прави груба грешка, като не подкрепи Надежда Михайлова, а създаде ДСБ.
 За мен ДСБ и СДС са емоционално фалирали проекти, дано изборите за президент ме опровергаят. Нито Костов, нито Стоянов дръзнаха да поведат избирателите си. Защото са много малко хората, като Надежда Михайлова, които могат да палят хората за дадена кауза, да вдигнат знамето и да поведат народа. За нея никой не може да каже, че е зависима от икономически интереси.

 Димитър Илиев

Софияленд - пощенска кутия на СИК за пране на пари

1 ноември 2006 10:50 | Богдана Лазарова | 1 Коментирай Препоръчай (0)

 http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=95157

Сигурно няма българин, който да не е ходил в „Софияленд” или да не е водил децата си да се забавляват там. От 2 седмици насам обаче българският „Дисниленд” затвори врати. Земята – цели 35 декара, които Столична община отцепи от парка и даде за построяването му, сега се продават, и по всичко изглежда, че повече на българска територия такъв увеселителен парк няма да има. Българските деца, особено тези, които нямат възможности да посетят огромните подобни атракциони в чужбина, ще са лишени от любимото си забавление.

Софийската организация на СДС сезира прокуратурата, а държавното обвинение образува проверка за това. Междувременно банката-собственик на терена се кани да го продава, а собственикът на фирмите-концесионери на софийския боклук Румен Гайтански, по прякор Вълка, се кани да го купува. Една такава сделка е изцяло законна и отникъде не може да бъде атакувана или упрекната. Просто нарушението не е в продажбата. Най-големият атракцион на Балканския полуостров “Софияленд” е ползвана като пощенска кутия в класическа схема за пране на пари – теглиш кредит от банка, ипотекираш я срещу кредита, не го връщаш, банката става собственик на земята и я продава, а твоите пари са кристално чисти, защото са получени като банков кредит.

Кой е прал пари през „Софияленд”, по каква схема, кога и защо атракционът тръгна надолу и с какво събитие съвпадна това?

На 16 октомври тази година „Софияленд” беше затворен с обещанието на ръководството му, че напролет отново ще отвори врати. Месец преди това обаче излезе информацията, че затварянето е окончателно, собственикът на земята под него – Първа инвестиционна банка, продава терена. Най-вероятният купувач е Румен Гайтански – Вълка, собственик и на фирмите-концесионери по чистотата на столицата, а той се канил да събори атракциона и да построи там луксозни жилища и МОЛ. Единствената пречка пред това намерение би могъл да бъде Столичният общински съвет, който трябва да разреши промяната на статута на земята, продадена при изричното условие само за увеселителен парк.

„Софияленд” бе открит преди четири години - на 19 септември 2002 г. Според официални данни за построяването му са инвестирани над 35 милиона лева. В момента официално Софияленд е 100% собственост на "Комплийд ентертеймънт лимитид"- дружество, регистрирано във Великобритания, а до затварянето му там работиха 550 служители. Според запознати обаче за 4-те години от съществуването си атракционът не просто не е бил печеливш и е работил на откровена загуба, а е погълнал още 40 млн. долара. Всъщност, паркът е бил обречен още от самото си създаване. Създателите му не може да не са направили проучване, всички подобни атракциони тип „Дисниленд” по целия свят са на загуба. Сметките само за ток на българския са около 100 000 лв. месечно.

35-те декара земя под атракциона до преди четири години са общински и са част от Ловния парк. Тогавашният кмет Стефан Софиянски, продава земята в един от най-скъпите столични райони за смешната цена от 15 долара за квадратен метър, или за 35 декара общо 525 000 долара. Пазарлъкът е в добавка общината да получи и 42 панелни апартамента в крайни столични квартали. Схема, огледално същата като тази с тенискорта на Юлия Берберян, заради която тя в един период беше станала клиент на прокуратурата. Дори и с апартаментите обаче, квадратният метър закупена площ под атракциона не надхвърля цената от 40 долара. Докато в момента квадратният метър застроена площ в този район на столицата върви по 1000 евро.

И ако сега точно това е обяснимата причина за интереса на Румен Гайтански към покупката на земята, то по всичко личи, че същият факт е причина за изначалното построяване на губещия софийски „Дисниленд” преди четири години. Това всъщност е станало с кредит, отпуснат от Първа инвестиционна банка.

Да погледнем обаче преди това кои са собствениците на “Софияленд” ЕАД. Дружеството е регистрирано на 26 юли 2002 г. с 50 000 лв. уставен капитал. За четири години е претърпяло 13 официални съдебни промени, като последната е от 21 август тази година. Капиталът на губещия атракцион също е вдиган пет пъти, като от август насам вече е 11 739 300 лв.

В момента като управляващи фигурират Костадин Костадинов, Владимир Бонев и Надя Недялкова. “Софияленд” ЕАД пък държи 1 % във “София ленд 2000”, собственост наполовина на Светлин Нейнски и братята Валентин и Десислав Попови. Още от 2002 г. 45% държи специално основаното за целта дружество “Дотбърн инвестмънтс лимитед”, регистрирано в Германия, което само след шест месеца се сдобива с още толкова процента. След нови шест месеца започват прехвърляния на различни проценти, като ту сред собствениците, ту сред управляващите изпълнителни директори или членове на Управителния съвет се виждат едни и същи имена – Светлин Нейнски и братята Попови.

Братята Валентин и Десислав Попови са синове на бившия изпълнителен директор на бившата силова групировка СИК Димитър Попов. Всъщност те и Светлин Нейнски, който притежава половината от капитала на атракциона, уреждат покупката на терена за „Софияленд” с бившия столичен кмет Стефан Софиянски. По-интересен е, обаче, Владимир Бонев. Той е бил в ръководството на фалиралата Кредитна банка на „Мултигруп”, а по-късно, според запознати, започнал да работи за собствениците на Първа инвестиционна банка Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев. Съвсем отскоро, от 28 септември, Бонев е управител на фирма “Баранко”, регистрирана в София, но собственост на кипърската офшорка “Баранко ко лимитед”.

Фирма "Баранко" е учредена първоначално с управител Любомир Тодоров, който е в ръководството и на фирми, свързани с Първа инвестиционна банка и енергийния бизнесмен Христо Ковачки. Фирма “Баранко” е свързана с банката, макар връзката да е индиректна - през Електроапаратурен завод-Пловдив, чийто съсобственик – "Ски инженеринг", е с акционер "Юлен" - Банско. Това дружество стопанисва лифтовете в курорта и за негови притежатели се сочат акционерите на банката Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев. “Баранко” се сочи от специалистите за рисков финансов инвеститор, специализиран в бързо преструктуриране, продажба на несвойствените дейности и препродажба със значителна печалба на друг инвеститор.

Скоро след сделката и пускането на „Софияленд” обаче става ясно, че увеселителният парк не може да обслужва кредита си. Дори и след като повишават цените за различните атракции и дневните карти до 18 лева, сметките на мениджърския екип отново не излизат. За да е печеливш атракционът, картите трябва да са от 50 лева нагоре, което ги прави непродаваеми в български условия. Независимо от това, наблюдава се странен факт: пари в атракциона са се наливали въпреки това. Според запознати освен първоначалните пари, в „Софияленд” непрекъснато са били вкарвани нови пари, при това отвън. Братята Валентин и Десислав Попови вложили в атракциона още 40 млн. долара, основно през италиански банки.

Според източници на „Дарик” тези пари, влизали основно в периода 2002-2004 г., са от цигари и други печеливши пера на бившата силова групировка СИК. Изначално заложеният като губещ атракцион продължава да гълта пари. Причината обаче е проста: така атракционът просто умножава цената си и се подготвя за печеливша препродажба на финала.

Така още през 2003 г. „Софияленд” определено тръгва надолу, имуществото й е поставено под запор и тръгва съдебно дело, което трябва да определи собственика на увеселителния парк занапред. В резултат на всичко това кредиторът Първа инвестиционна банка изкупува дяловете от общо 44% на двамата братя, и те заминават за Дубай, където живеят и сега.

Крахът на „Софияленд” започва от 2004 г., което твърде подозрително съвпада с момента, когато настъпи раздорът между основателите на групировката СИК и разделянето на нейното имущество между двата обособили се отбора. Увеселителният парк затъва, а банкерите започват да търсят печелившия изход от ситуацията с губещия „роден „Дисниленд”, намиращ се обаче на суперскъпо и атрактивно място в столицата. Така те се досещат, че на мястото на „Софияленд” всъщност могат да се построят скъпи луксозни жилища, на които квадратният метър застроена площ вече съвсем не е 15 долара, а 1000 долара.

Ето така се стига до идеята да се унищожи губещият увеселителен парк, който радва само децата, но не пълни касата и теренът му от 35 декара да се продаде – идея, изначално заложена още при създаването му. И, съвсем естествено, Румен Гайтански – Вълка е прав да прояви интерес към тази съвсем законна и съвсем нормална, пък и печеливша сделка. Защото в евентуалната продажба на земята не би имало абсолютно никакво нарушение, освен ако Столичният общински съвет не разреши смяната на статута на земята, а въпреки това луксозните жилища бъдат построени. Засега обаче Общинският съвет не е гласувал промяна на статута на земята и няма официални данни дали 35-те декара са сменили собственика си.

Това, което в продължение на четири години се случва със „Софияленд”, може да се нарече класическа схема за пране на пари. Някой тегли пари от банка - в случая на това първо стъпало са Светлин Нейнски и братята Попови. Срещу този кредит ипотекират дружеството “Софияленд” ЕАД, както е редно в такива случаи. После просто не си плащат кредита и Първа инвестиционна банка по всички банкови правила става собственик. Точно по тази схема мутрите от зората на демокрацията перяха пари – теглят кредит, който не връщат, парите от него си остават на тяхно разположение, а те са кристално чисти, защото са от банков кредит. Съответната банка си възстановява кредита от заложеното имущество, и схемата може да се завърти отново. А “София ленд” чисто и просто се оказва ползвана за пощенска кутия на СИК.

Кой знае защо, когато в продължение на четири години това се е случвало, общинските съветници в столицата нямаха никакви възражения. Започнаха да протестират сега, когато схемата вече се развали, и дори дадоха евентуалната бъдеща сделка със “Софияленд” на прокуратурата. Шефът на столичната организация на СДС и общински съветник Борислав Бориславов поиска обвинението да провери цялата сделка по създаването на атракциона. Според „сините” прокуратурата трябва да установи дали решението на тогавашния Общински съвет е базирано на сериозни бизнес анализи и дали не е заложен от самото начало фалитът на "Софияленд".

От държавното обвинение се очаква да провери параметрите на договора за изграждане на увеселителния парк и дали в него е заложена промяна на предназначението. Тоест, дали собствениците и ръководството на “Софияленд” са извършили нарушение на договора с общината. Поне засега главният архитект на София Петър Диков отрича да е променяно предназначението на 35-те декара от увеселителен парк в жилищно или офис строителство. Въпреки усилията ни, в продължение на 2 дни не успяхме да се свържем нито със Светлин Нейнски, за да го запитаме за схемата на прането на пари през атракциона, нито с шефа на софийското СДС и общински съветник Борислав Бориславов, за да уточним дали „сините” са предали на прокуратурата документи и доказателства за прането на пари през „Софияленд”.

Заместник-градският прокурор Николай Кокинов съобщи, че проверката е възложена на прокурор от Софийска градска прокуратура, и увери, че по нея се работи. Отново ще се проверява сделка, осъществена от бившия столичен кмет Стефан Софиянски, и ако в отцепването на 35 декара от парка и продажбата им се открият закононарушения, тя най-вероятно ще се превърне в четвъртото дело срещу бившия градоначалник, или в 23-та прокурорска проверка срещу него. И едва ли някой ще задълбае толкова надълбоко, че да проследи 4-годишното пране на пари, което се вижда и с просто око. Но софийските общински съветници са прави в едно – жалко за всичките деца на България, които бяха използвани като параван за пране на милиони долари, а сега просто ще останат без „Софияленд”.