Управляващите отвориха широка порта за лобиране в полза на "наши фирми" и източване на бюджета с гласувания вчера Закон за публично-частното партньорство (ПЧП), който урежда сключването на договори за съвместни проекти на държавата и общините с частни компании. Депутатите приеха спорен текст, който позволява договор за концесия да се изменя и/или допълва, когато "поради непредвидени обстоятелства" е станало необходимо на концесионера да му се възложат допълнителни строителни работи или пък допълнителни услуги "от обществен интерес". Това означава ренесанс на онези скандални анекси към договори, сключвани от държавата и общините, които станаха емблема на корупцията при управлението на тройната коалиция. Те доведоха до оскъпяване на проекти и спиране на еврофондове - най-вече в пътното строителство.
Нескопосан опит за ПЧП бе проектът за концесия на магистрала "Тракия" при кабинета "Сакскобургготски", по силата на който две български и три португалски фирми щяха да правят трасето от Калотина до Бургас, да взимат тол такси, да получават от бюджета компенсации за нисък трафик години напред и да получат права да се разпореждат с прилежащите към магистралата терени, където могат да никнат мотели, заведения, паркинги, рекламни пана и прочее.
Според авторите на новия закон целта е да се осигурят достъпни и висококачествени услуги, да се насърчат частните инвестиции в строителството и социалната инфраструктура - например паркинги, гаражи, улично осветление, паркове и градини, болници, училища, социални жилища и общежития, затвори и др. Коварното в този тип договори е, че могат да се сключват с предпочетени по неясни критерии фирми, без да се провеждат състезание и селекция.
"Това ще е жестока корупция, ще се облагодетелстват фирми като "Юлен", които от години си "партнират" с държавата", коментира пред "Сега" синият депутат Мартин Димитров, след като мнозинството отхвърли предложението му спорният текст да отпадне. Още при първото разглеждане на закона през февруари опозицията и еколози алармираха, че така се отварят вратички за уреждане на случаи като този в Банско - там екоминистерството установи, че концесионерът "Юлен" неправомерно е разширил разрешената му за строеж на ски писти зона. "Законът е предназначен да регламентира дългосрочно сътрудничество. Не може за дълъг период да не настъпят съществени изменения в договорите", контрира Юлияна Колева от ГЕРБ. Тя отхвърли обвиненията в нечист лобизъм, но призна, че все пак законът не може да обхване всички частни случаи и затова винаги има възможност за злоупотреби.
Според приетия закон анекси ще са възможни, когато допълнителното строителство или услуги не могат технически или икономически да се разделят от предмета на контракта или пък са необходими за изпълнението му. Това означава, че чиновници и най-вече техните политически началници ще преценяват необходимостта. Все пак депутатите сложиха таван на допустимото оскъпяване - до 50% от сумата, предвидена по основния договор. Това са изискванията не само при концесии, но и при другите форми на ПЧП.
Пререкания вчера предизвика и прокарването на нови текстове, които ще позволят отдаването на частници на национални спортни обекти като стадиона "Васил Левски", съоръженията на спортната академия и др. Огнян Стоичков от "Атака" се възмути, че това изобщо не е съгласувано с ръководената от него комисия по младежта и спорта и е нарушение на правилника на НС и конституцията. Пред "Сега" той обяви, че "Атака" ще започне подписка за сезиране на Конституционния съд. Според шефката на бюджетната комисия Менда Стоянова обаче не било необходимо съгласуване, защото министърът на спорта Свилен Нейков вече е дал положително становище.
Между първо и второ четене законът претърпя редица промени. Добавен беше текст, че за срока на ПЧП никой от партньорите няма да има право да прехвърля на друга фирма обекта на дейност. Частникът ще поема всички рискове, когато става дума за строителство, или поне един от рисковете, когато става дума за услуга. В замяна държавата ще му осигурява подкрепа за покриване на инвестиционните и оперативните му разходи и определена норма на възвращаемост. Тази подкрепа може да е под формата на плащане, на предоставяне на права върху имоти или на даване на право за извършване на допълнителна стопанска дейност извън договора. Когато става дума за цената на услугата от обществен интерес, която е държавно регулирана, бюджетът може изцяло да покрие риска от спад на интереса към нея. Договор за ПБП може да се подписва за срок между 5 и 35 години. Проектите за ПЧП, които предвиждат участие на хазната, ще се включват в закона за бюджета всяка година.
Много критици смятат закона за излишен. "Той е вещерски бъркоч, имам чувството, че асистентката на Хари Потър е взела щипка от закона за концесии и щипка от закона за обществените поръчки и е направила закон за публично-частното партньорство", коментира независимият депутат Георги Терзийски.
--------ЩО Е ПЧП?---
Законът за ПЧП го определя като форма на дългосрочно договорно сътрудничество между един или повече публични партньори и един или повече частни партньори. С въвеждането му правителството се надява да насърчи частните инвестиции в изграждането, поддържането и експлоатацията на обекти на техническата и социалната инфраструктура и във всякакви дейности от обществен интерес. Финансирането се осигурява изцяло или частично от частния партньор, но рисковете и отговорностите се споделят с държавата. В ПЧП държавата може да участва с пари, терени, сгради, с предоставяне на различни права на частниците.
Нескопосан опит за ПЧП бе проектът за концесия на магистрала "Тракия" при кабинета "Сакскобургготски", по силата на който две български и три португалски фирми щяха да правят трасето от Калотина до Бургас, да взимат тол такси, да получават от бюджета компенсации за нисък трафик години напред и да получат права да се разпореждат с прилежащите към магистралата терени, където могат да никнат мотели, заведения, паркинги, рекламни пана и прочее.
Според авторите на новия закон целта е да се осигурят достъпни и висококачествени услуги, да се насърчат частните инвестиции в строителството и социалната инфраструктура - например паркинги, гаражи, улично осветление, паркове и градини, болници, училища, социални жилища и общежития, затвори и др. Коварното в този тип договори е, че могат да се сключват с предпочетени по неясни критерии фирми, без да се провеждат състезание и селекция.
"Това ще е жестока корупция, ще се облагодетелстват фирми като "Юлен", които от години си "партнират" с държавата", коментира пред "Сега" синият депутат Мартин Димитров, след като мнозинството отхвърли предложението му спорният текст да отпадне. Още при първото разглеждане на закона през февруари опозицията и еколози алармираха, че така се отварят вратички за уреждане на случаи като този в Банско - там екоминистерството установи, че концесионерът "Юлен" неправомерно е разширил разрешената му за строеж на ски писти зона. "Законът е предназначен да регламентира дългосрочно сътрудничество. Не може за дълъг период да не настъпят съществени изменения в договорите", контрира Юлияна Колева от ГЕРБ. Тя отхвърли обвиненията в нечист лобизъм, но призна, че все пак законът не може да обхване всички частни случаи и затова винаги има възможност за злоупотреби.
Според приетия закон анекси ще са възможни, когато допълнителното строителство или услуги не могат технически или икономически да се разделят от предмета на контракта или пък са необходими за изпълнението му. Това означава, че чиновници и най-вече техните политически началници ще преценяват необходимостта. Все пак депутатите сложиха таван на допустимото оскъпяване - до 50% от сумата, предвидена по основния договор. Това са изискванията не само при концесии, но и при другите форми на ПЧП.
Пререкания вчера предизвика и прокарването на нови текстове, които ще позволят отдаването на частници на национални спортни обекти като стадиона "Васил Левски", съоръженията на спортната академия и др. Огнян Стоичков от "Атака" се възмути, че това изобщо не е съгласувано с ръководената от него комисия по младежта и спорта и е нарушение на правилника на НС и конституцията. Пред "Сега" той обяви, че "Атака" ще започне подписка за сезиране на Конституционния съд. Според шефката на бюджетната комисия Менда Стоянова обаче не било необходимо съгласуване, защото министърът на спорта Свилен Нейков вече е дал положително становище.
Между първо и второ четене законът претърпя редица промени. Добавен беше текст, че за срока на ПЧП никой от партньорите няма да има право да прехвърля на друга фирма обекта на дейност. Частникът ще поема всички рискове, когато става дума за строителство, или поне един от рисковете, когато става дума за услуга. В замяна държавата ще му осигурява подкрепа за покриване на инвестиционните и оперативните му разходи и определена норма на възвращаемост. Тази подкрепа може да е под формата на плащане, на предоставяне на права върху имоти или на даване на право за извършване на допълнителна стопанска дейност извън договора. Когато става дума за цената на услугата от обществен интерес, която е държавно регулирана, бюджетът може изцяло да покрие риска от спад на интереса към нея. Договор за ПБП може да се подписва за срок между 5 и 35 години. Проектите за ПЧП, които предвиждат участие на хазната, ще се включват в закона за бюджета всяка година.
Много критици смятат закона за излишен. "Той е вещерски бъркоч, имам чувството, че асистентката на Хари Потър е взела щипка от закона за концесии и щипка от закона за обществените поръчки и е направила закон за публично-частното партньорство", коментира независимият депутат Георги Терзийски.
--------ЩО Е ПЧП?---
Законът за ПЧП го определя като форма на дългосрочно договорно сътрудничество между един или повече публични партньори и един или повече частни партньори. С въвеждането му правителството се надява да насърчи частните инвестиции в изграждането, поддържането и експлоатацията на обекти на техническата и социалната инфраструктура и във всякакви дейности от обществен интерес. Финансирането се осигурява изцяло или частично от частния партньор, но рисковете и отговорностите се споделят с държавата. В ПЧП държавата може да участва с пари, терени, сгради, с предоставяне на различни права на частниците.
Няма коментари:
Публикуване на коментар