Снимки от строежа на шестицата на Банско

Снимките не са мои, а на Мони.  Моля преди ползване да ми пишете

Юридически анализ за казуса 'строителство' в националните паркове

По-надолу ви представяме юридическия анализ на адвокат Александър Коджабашев на чл. 21, т. 1 от Закона за защитените територии, който се отнася до забраните за строителство в границите на Националните паркове.

Подзаглавията, подчертаните и удебелените изречения са от екипа на Прозрачни планини.
http://forthenature.org/news/3425

Докладът следва да отговори на въпросите:

1. Разрешено ли е строителството на нови пътища или нови спортни съоръжения в националните паркове?

2. Какво се има предвид под съоръжения за нуждите на управлението на парка и обслужването на посетителите?




Текстът на закона и историята на неговото приемане

1. Чл.21, т.1 от Закона за защитените територии е приет с първоначалното приемане на закона през 1998 година. Самият текст гласи:

Чл. 21. В националните паркове се забраняват:





1. строителство, освен на туристически заслони и хижи, водохващания за питейни нужди, пречиствателни съоръжения, сгради и съоръжения за нуждите на управлението на парка и обслужването на посетителите, подземни комуникации, ремонт на съществуващите сгради и пътища, спортни и други съоръжения;

От обсъжданията в пленарна зала на Народното събрание по време на гласуването на закона става ясно, че народните представители имат волята да приемат закон, чрез който да се даде приоритет на консервационната пред производствената, в това число и строителната дейност. Това става ясно от встъпителните думи на председателя на Комисията по околна среда Лъчезар Тошев, където, макар и думата „строителство“ да не е изрично спомената, се посочва, че приоритет е запазването на природното богатство и развитието на туризма. Спортът и спортните съоръжения не са отделно коментирани от народните представители.



2. Относно забраната на строителството на нови пътища и спортни съоръжения в националните паркове има основания да се приеме, че народните представители са имали воля за приемане на такава забрана. На поне две места председателят на Комисията по околна среда подчертава, че
целта на закона е да се изключи всякакво ново строителство на сгради и съоръжения.

Стриктната консервационна политика на чл.21, т.1 е изрично подкрепена от депутати от управляващите и от опозицията.

От дебата за статута на парк Витоша и за това дали паркът трябва да бъде включен в списъка на националните или на природните паркове става ясно, че у народните представители няма съмнение какво предвижда забраната на чл.21, т.1 от проектозакона.



3. Интересно е, че през 1998 г. поне един от народните представители от управляващото мнозинство прави опит да повдигне въпроса дали забраната на чл.21, т.1 ще важи за всички зони на парка. Депутатът Илиян Попов (СДС) настоява още в закона да бъде определено за кои зони ще важат забраните на чл.21 – т.е. предполага се, че някоя от забраните няма да важи за всички зони на националния парк.

Народните представители отхвърлят предложението на Ил.Попов. Мотивите за отклоняване на предложението на Ил.Попов са изразени от народния представител Л.Тошев – на първо място, че със закона не е възможно да се районират националните паркове. На второ място, че се очаква да настъпят промени в екосистемите, които да бъдат отчетени от плановете за управление на парковете, които ще бъдат приемани на най-високо ниво – от Министерския съвет. Посочва се също така, че между националните паркове съществуват различия.



4. През 2000 година текстът на чл.21, т.1 от ЗЗТ е изменен. Изменението е инициирано от изпълнителната власт. Министерство на околната среда и водите е сигнализирало, че съществува неяснота относно тълкуването на израза „ремонт на съществуващите сгради и пътища, спортни и други съоръжения“. Посочва, че някои тълкуват закона в смисъл, че ремонтът се отнася само до съществуващите сгради, но не също и до пътищата, спортните и другите съоръжения. За отстраняване на неяснотата при тълкуването на закона е прието изменение, при което съюзът „и“ се заличава, а на негово място се поставя запетая. Така текстът звучи по следния начин:

Чл. 21. В националните паркове се забраняват:





1. строителство, освен на туристически заслони и хижи, водохващания за питейни нужди, пречиствателни съоръжения, сгради и съоръжения за нуждите на управлението на парка и обслужването на посетителите, подземни комуникации, ремонт на съществуващите сгради, пътища, спортни и други съоръжения;



Обсъжданията през 2000 година потвърждават намерението на народните представители да въведат забрана за ново строителство, включително и на нови спортни съоръжения на територията на националните паркове.




Териториално устройственият план на ски-зона Банско.



5. През 2000 г., приблизително по едно и също време с изменението на чл.21, т.1 от ЗЗТ министърът на околната среда и водите съгласува териториалноустройствен план (ТУП) за извънселищна територия „Ски-зона с център гр. Банско“. Това става в рамките на процедурата за оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС). Планът предвижда изграждането на нови писти и съоръжения. Граждани и неправителствени организации обжалват решението за съгласуване и пред Върховния административен съд е поставен въпроса за това дали планът нарушава чл.21, т.1 от ЗЗТ.



6. Върховният административен съд се произнася окончателно с решение на Петчленния състав – решение № 7214 от 02.10.2001 г. по адм.дело № 6309/2001 г. В решението, на много важния въпрос за спазването на чл.21, т.1 е посветено едно единствено изречение. Съдът заявява, че

„Съгласно чл. 21, т. 1 ЗЗТ в националните паркове е допустимо строителство на обекти за обслужване на посетителите в парка, както и на спортни и други съоръжения“.

Още от самото начало е ясно, че съдът не отграничава два абсолютно отделни случая на допустимо строителство в националните паркове – строителството на обекти за обслужване на посетителите в парка и на спортни съоръжения. Съдът не коментира според него към коя от двете категории строителство попадат предвижданията на ТУП-а на ски зоната. Съдът не очертава дори и видовете строителство, предвидени в плана, които според него попадат в двете категории. Освен това съдът премълчава и не коментира законовата забрана за ново строителство на спортни съоръжения на територията на националния парк. Горепосоченото изречение, с всичките му неясноти, ще се превърне по-късно в основен мотив за разрешаване на строителството на нови ски писти и лифтове на територията на ски-зона Банско.




Планът за управление на Национален парк „Пирин“ – 2004-2014 г.



7. През 2004 година влиза в сила план за управление на НП „Пирин“ за периода 2004 – 2014 г. Планът предвижда зониране на парка и съдържа описание на функционалното предназначение на зоните.

В част трета, раздел III, т.17 се посочват допустимите дейности в зоната за сгради и съоръжения. В подточка 10 на т.17 се посочва, че в зоната за сгради и съоръжения е допустимо

„строителство, ремонт и реконструкция на сгради, пътища и съоръжения“.

По-нататък в същия план, в раздел IV, озаглавен „Режими и норми по видове дейност“ се описват условията за строителството за ремонт и реконструкция. Тези условия са посочени в т.76 и 77.

Т.76 повтаря изявлението на подточка 10 на т.17, цитирано по-горе. В т.77 съществуват две подточки – 1 и 13, които имат отношение към чл.21, т.1. Т.77, подточка 1 забранява ново строителство на

„обслужващи бази и съоръжения“.

Подточка 13 пък предвижда

„доизграждане на одобрените ски писти, съоръжения и обекти съгласно утвърдения ТУП на „Ски-зона с център Банско“ и ОВОС към нея от 2000 г.“.



8. Струва ми се, че Планът за управление на НП „Пирин“ страда от известна противоречивост. Независимо от обстоятелството, че планът се позовава на чл.21, т.1 от ЗЗТ, режимите и нормите по видове дейност са формулирани по начин, който изменя смисъла на чл.21, т.1 от ЗЗТ. Намирам формулировките на раздел III, т.17, подточка 10 и на раздел IV, точка 76 за противоречащи на чл.21, т.1 от ЗЗТ, защото в тях не се заявява категорично, че ново строителство е забранено. Що се отнася до т.77 от раздел IV, ми се струва, че в нея не се разграничават двете категории строителство – предвиденото от ТУП, но все още неразрешено строителство от една страна и от друга страна – предвиденото от ТУП и разрешено строителство.

Възможността за тълкуване по различен начин на т.77 произтича от употребената дума „доизграждане“, която може да наведе на мисълта, че е разрешено изграждането само на онова, което вече е започнало. В съдебната практика не открих случай, при който съдът да се е коментирал този последен въпрос.



9. В Плана за управление на НП „Пирин“ – 2004-2014 г. не открих разпоредби, с които да се уточнява кои са „сгради и съоръжения за нуждите на управлението на парка и за обслужването на посетителите“ по смисъла на чл.21, т.1 от ЗЗТ.




Съдебната практика във връзка с чл.21, т.1 след влизане в сила на Плана за управление на НП „Пирин“

10. След влизане в сила на Плана за управление на НП „Пирин“ съдът е имал на няколко пъти възможността да тълкува чл.21, т.1 от ЗЗТ заедно и в съвкупност с разпоредбите на Плана за управление, в това число с режимите и нормите за извършване на строителство. Съдилищата са приемали, че щом е предвидено в плана за управление и в ТУП-а на ски зоната, новото строителство е допустимо. Съдилищата не са коментирали по изричен начин противоречието между чл.21, т.1 от една страна и ТУП-а и Плана за управление от друга страна. Имплицитно е било приемано, че влезлия в сила ТУП и План за управление са в състояние да натежат повече от нормата на чл.21, т.1 от ЗЗТ .



11. Същевремено в поне един случай ВАС е загатнал, че строителството на обект, който попада не само в зона IV – зона за сгради и съоръжения – а и в друга зона може да бъде незаконно. Мотивировката в този случай е била основана не на забраната на чл.21, т.1 от ЗЗТ, а върху разликите в режимите на строителство за зони III и IV. Т.е. ВАС е избягвал да се позовава пряко на чл.21, т.1 от ЗЗТ .



12. Като цяло съдебната практика не е разграничавала случаите, когато строителството е:

а) за нуждите на управлението на парка и за обслужване на посетителите и

б) на спортни съоръжения.

Освен това съдебната практика не е коментирала изрично въпроса относно това дали новото строителство по буква „а“ по-горе трябва да отговаря едновременно на двата критерия – за посрещане на нуждите на управлението на парка и за обслужване на посетителите. Или пък е достатъчно новото строителство да отговаря на един от горепосочените два критерия, за да бъде допустимо по силата на чл.21, т.1 от ЗЗТ. В поне два случая съдебната практика посочва, че планираното строителство е за обслужване на посетителите – т.е. може да се заключи, че магистратите приемат наличието на само един от критериите за достатъчно условие да се приеме, че новото строителство е допустимо.



13. Следва да се отбележи, че съдебната практика е приела, че изграждането на МВЕЦ „Илийна“ на р.Илийна с възложител „Рилска света обител Рилски манастир“ е съоръжение „с цел осигуряване нормалното обслужване на посетителите“ . Отделни магистрати са възприемали „разширението и изменението на съществуващи два влека с четириседалков лифт“ като „съоръжение за обслужване на посетителите“ . В едно друго решение на тричленен състав на ВАС като първоинстанционен съд е прието, че „подмяната на съществуващ седалков лифт 4FIX „Бъндеришка поляна-Коларски път“ с ново съоръжение Купелбар 6 CLD в зона Бъндерица, ски-зона Банско е дейност, свързана с управлението на националния парк“ .



14. Забелязва се също така една тенденция, при която съдът предпочита да изследва евентуалните негативни последици от една планирана инвестиционна дейност, вместо да тълкува фактите просто в светлината на правните забрани на чл.21, т.1 от ЗЗТ. В интерес на истината трябва да се отбележи, че позоваването на чл.21, т.1 от ЗЗТ е било винаги по повод на някакъв вид процедури за оценка на въздействието – било ОВОС или пък преценка за необходимостта от ОВОС. Т.е. основният въпрос е бил друг, различен от забраната на чл.21, т.1. Независимо от това не е имало пречка съдебните състави да се произнесат и да обяснят, чрез забележка – obiter dictum – какво мисли съдът за смисъла и значението на чл.21, т.1 от ЗЗТ. Нищо подобно не се е случило досега….




Мнението на адв. Коджабашеве относно чл.21, т.1 от ЗЗТ



15. На първо място считам, че не може да има съмнение относно смисъла на забраната на чл.21, т.1 за ново строителство на сгради, пътища, спортни и други съоръжения. Това е категоричният извод от прегледа на парламентарните обсъждания на приемането на чл.21, т.1 през 1998 година и на изменението на същия текст от 2000 г. Не коментирам въпроса дали тази забрана е осъществима на практика с оглед на засиления натиск за строителство на територията на НП „Пирин“.



16. На второ място считам, че подзаконовите актове, каквито са ТУП на Ски-зоната над Банско и Плана за управление на НП „Пирин“ е трябвало да се съобразят с буквата на чл.21, т.1. Това е моят извод от правна гледна точка. Не може да има съмнение, че плановете за управление на националните паркове, от които се очаква да определят „други условия (подч.мое) за извършване на дейностите в националните паркове“ трябва да се съобразяват със забраните по чл.21. Обратното би означавало да се даде право на плановете за управление да регламентират дейностите в националните паркове в нарушение на закона.



17. Считам, че под „нуждите на управлението на парка“ следва да се разбира нуждите на управата и охраната на парка – т.е. на онези административни функции, които управата на парка трябва да осъществи.



18. Най-трудна за тълкуване ми се струва онази част от чл.21, т.1, която предвижда, че е възможно ново строителство „за (нуждите) на обслужването на посетителите“. Законът и обсъжданията по повод приемането му не дават отговор на тези въпроси. При сегашната уредба на Плана за управление в зони I, II, и III са забранени не само новото строителство, но и ремонтът на съществуващите сгради и съоръжения.

Намирането на точното определение на понятието „посетители на парка“ ще зависи много от идеята, която се защитава. Възможно е да се търси определение, при което под „посетители на парка“ се разбират единствено и само пешеходните туристи – т.е. онези, чиято дейност е в най-пълно съответствие с консервационната идея и с минимално въздействие върху природата на парка.



19. Подобно на съдиите по-горе (виж т.12), считам, че „за нуждите на управлението на парка“ и „за обслужване на посетителите“ са два отделни критерия, на основата на които може да бъде разрешено ново строителство. Много малко са сградите, за които си представям, че могат да отговарят едновременно и на двата критерия – например посетителски център, където да се помещава и офиса на чиновник от управата на парка. Отбелязвам, че не е невъзможно да се защитава и противното становище.

Също така считам, че е важно да се знае какво се има предвид под „обслужване“ – както посочих по-горе в един от случаите кръга на посетителите е изключвал спортуващите, но пък е прието, че производството на ток от МВЕЦ е дейност за „обслужване“ на посетителите. В този последен случаи връзката между „нуждите на посетителите“ и новото строителството (макар и неизследвана от съда) изглежда да е била доста опосредствана – посетителите имат нужда от някакво обслужване, това обслужване има нужда от електрически ток, а за производството на електрически ток е необходимо да се построи МВЕЦ…..



20. Също така считам, че ако някое инвестиционно предложение, дори и такова, предвидено в ТУП-а, попада едновременно в две зони на управление – III и IV – на парка, не е редно нито административният орган, нито съдът да се впускат в изследване на въздействието му върху природата. Такова инвестиционно предложение би било в пряко и недвусмислено противоречие със забраната на чл.21, т.1 и с Плана за управление.

Мила родна картинка

Жена вися 30 минути с малки близнаци на лифта в Банско 

07.09.2015 14:56; 

24 часа онлайн; 

7167 прочитания

ости на Банско висяха половин час на лифта край курорта, като накрая ги стовариха обратно в изходната точка - в Банско, вместо на Бъндеришка поляна, където всъщност си били оставили колите.

Техниката аварира, а хората се спасяваха кой както може, разказа за „Марица” пловдивчанката Таня Любомирова. Тя със семейството си, сред които и 4-годишни близнаци, паркирали колата на Бъндеришка поляна и тръгнали оттам. Идеята била да слязат до Банско, да се разходят и после пак обратно. Лифтът обаче едва кретал и в един момент спрял. След намесата на техници съоръжението все пак се движеше с няколко сантиметра в минута и ние успяхме да слезем на междинна станция, разказва препатилата пловдивчанка. Служителите на лифта с половин уста обещаха, че до един час вероятно повредата по лифта ще бъде отстранена. На хората обаче не им прозвучало убедително и започнали да се чудят как да стигнат до колите си. Някои от туристите били паркирали в Банско, а други започнали пътуването си от Бъндеришка поляна. От фирмата, която стопанисва съоръжението, дали няколко жокера, кой от кой по-неудобни. Едната идея била закъсалите туристи да чакат рейс, който да ги извози до изходните точки. Кога ще тръгне въпросният автобус обаче, не било ясно. А другата подсказка - да пътуват на стоп.

Най-големият куриоз обаче се случи, когато група организирани туристи си поискаха парите за неосъщественото пътуване, разказва Таня Любомирова. Отговориха им, че това няма как да стане, но пък може да ползват безплатно картата за следващия ден. Така хората попаднали буквално в нонсенс. Те били на курорта само за уикенда и трябвало да си тръгнат с вчерашна дата. Така че им оставало да пият по една студена вода. Картата за лифта е 15 лева, уточнява пловдивчанката.

При извънредната ситуация туристите с проваления курс решили да сигнализират НАП. Табелки с дежурните телефони на данъчните услужливо стояли до станциите на лифта. И след като изслушали цялата тирада на записа на дежурния телефон, станало ясно, че работното време на НАП е само в делнични дни и сигнали се приемат само тогава. С една дума - прибраха ни парите, а не получихме услугата, обобщава Таня Любомирова.

Швейцария наложи лимит за алкохола, употребяван от операторите на лифтове

Това май трябва де рубриката: „Кога и у нас?“ 
Реално погледнато в планините се пие и това става голям проблем, когато трябва да получиш адекватна помощ или просто искаш да не застрашават живота и здравето ти. „Лалето“ все така силно те рита под коленете, ледът е навсякъде по пистите, а обезопасяването става само след инцидент. Та май и у нас трябва подобна регулация.

Швейцария наложи ограничение за употребата на алкохол от оператори на лифтове, съобщи "Ройтерс". Така властите са премахнали вратичка в закона, която преди позволяваше на операторите да избегнат разследване, в случай че бъдат хванати пияни на работа. Причината беше, че в закона не беше предвидено ограничение.

От 1 октомври обаче те ще могат да пият до 0.5 промила, което на практика ги приравнява с шофьорите на автомобили.

"Служители, които се занимават с работа, свързана със сигурността, няма да имат право да изпълняват тези свои задължения, ако имат алкохол в кръвта над 0.5 промила", пише в изявление на правителството.

"И досега беше забранено да се извършва дейност, свързана със сигурността, под влиянието на алкохол, но формулировката не позволяваше разследване на нарушителите освен в случай на инцидент", каза говорител на швейцарските власти. Според него до мярката не се е стигнало заради случай, в който някой оператор на лифт е бил хванат пиян.

Дневник http://www.dnevnik.bg/sviat/2015/09/02/2602458_shveicariia_naloji_limit_za_alkohola_upotrebiavan_ot/?ref=substory

Двата моста

Ако помните имаше един скандал, че лифт на Пампорово се изгражда незаконно. 

ДНСК дори издаде заповед за премахването му.  Заповедта беше отменена от Административен съд Смолян.  Абсурдното решение тук http://www.ac-smolian.org/info/acts/2014-1a/AD266-13-ZUT-R82-140614.pdf

Съдът приема, че заповедта има пропуски, въпреки че е факт, че нямат разрешение за строеж.  Ама не било сигурно до колко новият лифт ползвал стария.  Дръжки.  Съдът приема аргумента, че влекът трябва да бъде подменен, защото е стар, но не е сигурен дали той не е инкорпориран в новия лифт, а че разликата между влек и лифт е все едно между мотопед и кола, няма значение.
Освен това експертът по експертизата посетил обекта през зимата, когато имало сняг и така и не установил дали стъпките съвпадат или не.

По късно и ВАС потвърждава това решение, отново с абсурдни аргументи и без да гледа нещата по същество.

http://www.sac.government.bg/court22.nsf/d6397429a99ee2afc225661e00383a86/397ded01063e0941c2257d9a004db04a?OpenDocument

Аз обаче ще публикувам становището на прокуратурата, видно от протокола по делото http://www.sac.government.bg/court22.nsf/d6397429a99ee2afc225661e00383a86/122f0a7a02d7fa93c2257d8c00458980?OpenDocument

Налице са касационните отменителни основания по чл.209,т.3 от АПК, а именно, решението на първоинстанционния съд е незаконосъобразно издадено при неправилно приложение на материалния закон и необосновано.  Съдът е приел, че оспорения акт Заповед №РД-14-6/19.11.2013г. на Началника на ДНСК е незаконосъобразен, поради непосочване на фактическите основания за издаването му. Този извод на съда е неправилен. От доказателствата по делото е видно, че е извършен строеж „Пътническа въжена линия „Двата моста” в курорт „Пампорово”, в землището на с.Стойките. Строежът е изграден без одобрени инвестиционни проекти и без издадено разрешение за строеж, поради което правилно административния орган го е квалифицирал като незаконен по смисъла на чл.225,ал.2,т.2 от ЗУТ. Съгласно чл.148,ал.1 от ЗУТ „строежите могат да се извършват само ако са разрешени по този закон”. Разрешението се издава на възложителя въз основа на одобрен технически или работен инвестиционен проект, когато такъв се изисква.  Към момента на извършване на проверката от длъжностните лица към ДНСК на 06.11.2013г. от Главния архитект на община Смолян не са били одобрени инвестиционните проекти за гореописания строеж и не е издавано разрешение за строеж. От събрания доказателствен материал и заключението на вещото лице по допуснатата Съдебно-техническа експертиза е установено, че на място е изграден строеж „пътническа въжена линия /четири седалкова/ „двата моста”.  В оспореният акт подробно е описан извършения строеж.  Строежът представлява пътническа въжена линия с дължина 1380 м.,състояща се от долна и горна лифтова станция и трасе между тях, като са монтирани 16 бр. стоманени стълбове, носещи ролкови съоръжения, фундирани върху единични стоманобетонни фундаменти, поради което неправилни са изводите на съда, че в оспорения акт липса описание на извършеното строителство.  Строежът е от трета категория,съгласно чл.6,ал.2,т.2 от Наредба №1/30.07.2003г.  Представено е становище №57-00-60/1 от 30.04.2014г. от Главна дирекция „Инспекция за държавен технически надзор”, Регионален отдел „Инспекция за държавен технически надзор”-Южна България към Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, което при извършен оглед на място е установено, че са „монтирани 16 броя нови стълбове на мястото на демонтираните от ССВ „Помагалски”, закрепени върху бетонови фундаменти чрез шпилки,монтирани са нови въже,нови ролкови батерии и ролки върху главите на стълбовете, нови задвижваща и „обръщателна шайба”, като за извършения строеж не са представени съответните строителни книжа.

При издаване на съдебното решение е допуснал нарушение на материалния закон и необоснованост, поради което решението се явява неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

Пампорово

На страницата на Пампорово АД са публикували Търгово предложение от „СИЕСАЙЕФ“ АД (Цветелина Бориславова) за закупуване на всички акции на останалите акционери на Пампорово АД.  Финансовите аспекти за мен не са интересни, но в самото предложение има интересни неща относно бъдещото развитие на курорта.  Друго, което прави впечатление е неграмотността на авторите.  Например Природен парк „Витоша“ е произведен в национален.  Ако и това доста да ми допада, то просто не е вярно.  Но явно няма никакъв контрол.

Ако ви се чете...

Лифтче

Кратко видео от лифта в гр. Mellau, Австрия.  Много ми напомня на Симеонвският кабинков лифт, особено кабината за медицински нужди ;)
Единствената разлика е, че кабините са с четири места

Сняг няма

Липсата на сняг доведе и до вестникарски извращения, като заглавието на в-к „Струма“ беше просто епохално - Природата срещу туризма: Ски сезонът на Картала пред провал

Обръщам внимание, че лифтът втора ръка, построен на пистатат, незаконно навлиза в Национален парк „Рила“ без дори да има концесия.  Ама боли го фара Станишко, който вися на същия като прани премиерски гащи.

Държавата подкрепя изграждането на втори кабинков лифт в Банско

Втори кабинков лифт ще се строи над Банско, правителството застава зад проекта. Това увериха вицепремиерът Даниела Бобева и заместник-министърът на икономиката и енергетиката Бранимир Ботев на поредица от срещи с представители на туристическата индустрия в Разлог, Банско и Добринище. 

Супер измамата „Супер Боровец”

Препубилкувам една интересна статия, показваща интелектуалната нищета на строителите на ски курортите в България.  Много факти в текста са леко преекспонирани, найвно представени или неразбираеми за автора, но като цяло важните констатации са направени. 

June 27, 2013  http://samokovest.com/

След десет години лъжи и измами най-сетна на заседанието на Общински съвет Самоков истината, че „Рила-Самоков 2004” АД никога не е имало намерения да инвестира в каквото и да било, и че единствената му цел е била да източи капиталите на дружеството чрез свързани лица беше казана ясно, открито и на висок глас. Въпросът е защо едва сега, госпожи и господа общински съветници? Когато близо 20 000 000 лева изчезнаха от финансовите активи на „Рила-Самоков 2004” АД и потънаха в личните сметки на неизвестно колко и кои свързани с далаверата нашенски и чужди играчи. Защо едва сега се втурнахте демонстративно да защитавате общинските интереси, когато вече те безвъзвратно са предадени? А по-голямата част от вас са общински съветници вече няколко мандата. До 2011 година, до последните местни избори, наши избраници и довереници бяха и новите представители на общината в дружеството Георги Димитров – икономист и Екатерина Вададжийска – адвокат. Защо едва сега леете крокодилски сълзи, когато източените 20 000 000 лева не могат да бъдат възстановени по никакъв начин?

На днешното заседание на Общински съвет Самоков, с три месечно закъснение, беше разгледан финансовия отчет на „Рила-Самоков 2004” АД за 2012 година. Отчетът представи Павлина Калчева от фирма „Хроника„ ООД, обслужваща счетоводно дружеството. От доклада стана ясно, че отпуснатият през 2009 година кредит на „Транс Болкан Инвестмънт  Лимитид” в размер на 7 000 000 евро, или 14 000 000 лева, който ведно с лихвите към днешна дата възлиза на близо 20 000 000 лева няма да бъде върнат, тъй като кредитополучателят е неплатежоспособен и по всяка вероятност ще влезе в процедура по ликвидация. ТБИЛ е една от метаморфозите на един от основните акционери в „Рила-Самоков 2004” АД – Георги Крумов и неговия „Икуест”, и така и не стана ясно какъв е правният й статут. При това заемът от милиони левове е даден без каквото и да било обезпечение. Договорът за кредита е подписан от изпълнителните директори Ал Харуси, представител на Оманския държавен фонд и Георги Крумов – на „Икуест”. По това време скандално известният Георги Крумов представлява и дружеството „Транс Болкан Инвестмънт  Лимитид” , получило кредита. Схема за източване капитали от дружества с държавно и общинско участие чрез свързани лица като по учебник. Договорът е сключен и при нарушение изискванията на устава на „Рила-Самоков 2004” АД, според който кредити по-големи от 500 000 лева следва да се отпускат само по изрично решение на Съвета на директорите. В случая такова решение няма!

На заседанието на общинския съвет присъстваше и Теро Пекка Халмаро изпълнителен директор клас „Б” в дружеството. Но той не даде нито един смислен отговор на зададените му многобройни въпроси. Още по-малко обясни защо до момента не е направено нищо и ще се предприемат ли някакви действия „Рила-Самоков 2004” АД да си върне парите по кредита.

Независимо от всички нарушения бившият кмет Ангел Николов, Бог да се смили над душата му за щетите, които нанесе на Самоковска община, като представител на общината в „Рила-Самоков 2004” АД лично е подписал решението за освобождаване на Георги Крумов от отговорност. „Да ти умре конят”, както се казва на жаргон. През цялото това време другите баш общинари, натоварени с отговорността да защитават общинските интереси – Юри Бодуров, който отгоре на всичко е бил председател на Съвета на директорите и Евелина Перфанова не довеждат до знанието на Общински съвет Самоков никаква информация за дадения кредит, за реда и начина на отпускането му, за нарушенията на устава на дружеството и на подписаното споразумение между основните акционери. Но, както СамокоВест писа в публикацията си „Общински служители получават незаконно пари от фирми” за двете години, в които са представлявали общината двамата са получили солидни суми от „Рила-Самоков 2004”, независимо че като държавни служители нямат право на възнаграждение съгласно чл.7 ал. 3 от Закона на държавния служител. Точната сума, с която са се обогатили общинските чиновници все още никой официално не е обявил, но в коридорите на властта упорито се говори, че надхвърля 50 000 лева.

В крайна сметка милионите ги няма, а както стана ясно от разискванията на днешното заседание на Общински съвет Самоков и от докладните на Георги Димитров и Екатерина Вададжийска за състоянието на „Рила-Самоков 2004”, няма никакви гаранции, че изпълнителните директори на дружеството няма да продадат еднолично и 2 000 декара общински земи, внесени в дружеството като апортна вноска. Междувременно останалите основни акционери продадоха акциите си с милиони левове печалба. Според твърдение на същия този Теро Пекка Халмаро, направено пред предишния състав на Общински съвет Самоков, “Главболгарстрой” е продал акциите си, същите, дето Симеон Пешов ги купи по-рано от Весела Кюлева, за 165 000 000 евро. Със сделката Пешов и империята му Главболгарствой са реализирали печалба от 150 милиона евро без всякакви разходи, понеже за всичките тези години нищо по проекта не е правено, а акциите нито вода, нито хляб искат. Най-малкото, което „Икуест” и вездесъщият Георги Крумов гушнаха от „Рила-Самоков 2004” са 20-те милиона лева от кредита. Каква е далаверата от джиросаните акции тепърва предстои да се разбере. На този етап единственият губещ, и то много губещ е Самоковска община. Без да слагаме в сметката милионите левове от общинската хазна, пръснати за поне 10 първи копки, никому ненужни проекти и съмнителна  инфраструктура.

Предвид големия обществен интерес, огромната щета, която понася община Самоков и не по-малката опасност да бъдат продадени и безценните хиляди декари земи без общината да получи и лев, СамокоВест ще продължи да отразява случващото се. Още повече, че съгласно взетото на днешното заседание решение на общинския съвет кметът на общината Владимир Георгиев и представителите Георги Димитров и Екатерина Вададжийска са длъжни да изискат писмено всички протоколи от заседанията на Съвета на директорите и на Общото събрание на „Рила-Самоков 2004”. Те са длъжни да предоставят на изпълнителните директори на дружеството всички зададени въпроси и в най-кратък срок да изискат писмени отговори по тях.

Вероятността обаче Самоковска община да има някаква, макар и нищожна, изгода от участието си в „Рила-Самоков 2004” е пълна нула. А прословутият „Супер Боровец” е хитро раздувана химера – капан за наивници.

Така че, плачете самоковци!

Още един незаконен лифт и две писти на Банско, признаха днес от МОСВ

След като вчера стана окончателно ясно, че лифтът на Платото е незаконен, днес мога да съобщя за още един незаконен лифт и две писти. 

 Преди почти два месеца попитах Министреството на околната среда и водите как са били съгласувани и изградени лифт „Железен мост- Платото“ и писти „Шилигарника – 2“ (писта №10) и писта „Стражите“ (писта №12) – (снимка 1, снимка 2, снимка 3 и снимка 4) 

с червено са незаконните обекти

В отговор на въпросите ми, МОСВО черно на бяло ми отговаря, цитирам:

„пистите и лифтът не са предвидени в Плана за управление“;

„посочените обекти не са включени в концесионния договор“;

„в МОСВ не са налични актове, издадени по реда на Закона за опазване на околната среда и Закона за защитените територии за съгласуването им“.

Ето и самата справка на МОСВ:

Следователно: имаме признание на МОСВ, че тези обекти са незаконни, тъй като не са били съгласувани, извън границите на Концесията по Приложение 1 към Договора за Концесия и не са били предвидени ТУП от 2001 година и ОВОС към него от 2000 година.

Относно лифт „Железен мост- Платото“, току що се натъкнах на допълнителна информация:

Разрешението за строеж е издадено месец преди въобще да бъде изработен новия териотиарно-устройствен план, в който уж е бил предвиден. Което е обаче още по-скандално е, че самият ТУП е одобрен от Община Банско в средата на месец Ноември 2005, а разрешението за ползване на построения вече лифт е одобрено точно пет месеца по-рано. Къде е ДНСК? Защо още не ми дават достъп до разрешителните, поискани от мен по реда на ЗДОИ?

Разрешение за строеж - № 198/20.08.2004 г.

Проект на ТУП – Септември 2004 (според обяснителната записка върху самия план)

Разрешение за ползване - СТ-12-276/ 17.06.2005 г.

Решение №607 на Общински съвет град Банско, Протокол № 28, от 17.11.2005 г.

ПЕТЧЛЕНЕН СЪСТАВ НА ВАС ОТМЕНИ РЕШЕНИЕ НА МИНИСТЪРА НА ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ ЗА НАВЛИЗАНЕ В ЗАЩИТЕНИ ЗОНИ НА НАЦИОНАЛЕН ПАРК „ПИРИН”

Има сериозно противоречие между площта по договора за концесия и устройствения план на защитената зона – е констатирал Петчленен състав – Втора колегия на ВАС в своето решение. Предмет на съдебния спор е строителството на нов ски лифт в местността Платото в Национален парк Пирин и преценяване необходимостта от извършване на оценка на въздействие върху околната среда. Съдебният спор е по искане на Асоциацията на парковете в България, а ответници са Министърът на околната среда и водите и "Юлен" АД, гр. Банско. Решението на Петчленния състав на ВАС, което е окончателно определя как ще се тълкува концесионния договор и всички инвестиционни предложения на концесионера „Юлен“ АД за срока на договора до 2031 г.

Изграждането на конкретното лифтово съоръжение не съставлява дейност по реконструкция, ремонт или поддържане без промяна на застроената площ , нито изпълнява критериите на т. 13, тъй като с него не се доизгражда съоръжение, одобрено с ТУП и ОВОС към него от 2000 година – сочи в мотивите си ВАС. Явното противоречие на инвестиционното предложение с действащия режим на опазване на защитената територия, сочи на недопустимост на неговата реализация – констатира Петчленния състав на ВАС. Иначе щяха да се изсекат и застроят над 1000 ха вековни гори в Национален парк Пирин, който е изключителна държавна собственост.

Съоръжението, предмет на съдебния спор, е построено през 2011 г. Съдебната експертиза доказа, че лифтът е разрешен от МОСВ и построен от концесионера „Юлен“ АД извън обхвата на концесията и извън зоната за ски съоръжения на плана за управление на Национален парк Пирин. Засягат се зони ІІІ и зона ІV на Националния парк, съгласно плана му за управление. Целта на забраната е за строителство на нови и разширяването на съществуващи ски-писти и съоръжения на територията на целия парк.

Та какво научихме днес от решението на ВАС:
1. Трябва да се правят ОВОСи. Този лифт беше допуснат с предварително изпълнение и без ОВОС. Тази практика на МОСВ трябва да се пракрати.
3. В Договора за концесия е ясно записано, че предмет на концесията е описаното право на ползване върху площ от 99,55 ха и индивидуализирани с граници съгласно приложение 1 към договор.
4. „Юлен“ не могат да строят извън обхвата на концесионната площ по Договора на концесия, както са описани границите по Приложение 1.
5. „Юлен“ не могат да строят навсякъде в рамките на ТУП (от 1000 ха).
6. В Пирин може да се строи само това, което е предвидено с ТУП и ОВОС към него от 2000 година, т.е. само на тези обекти от ТУП на "Ски-зона с център град Банско", одобрен със заповед № 09-13/2001. така както са били оценени от компетентния орган по околна среда с ОВОС към 2000 година. Само това! Аз веднага се сещам за един два лифта, които са пътници…
7. В националните паркове не могат да се строят лифтове, прикрити като туристическа инфраструктура.

И едно последно нещо, което показва ДНСК колко си вършат работа и защо отказват да ми дадат копие от разрешителните за въвеждане в експлоатация: „Юлен“ са построили незаконния лифт с 30 метра по-дълъг от това, което продажната администрация им е позволила. Дори и само това показва що за хора са и какво значение за тях имат документите..

СПРАВКА Пълният текст на решение по дело 3290 – 2013 е на адрес http://www.sac.government.bg/court22.nsf/d038edcf49190344c2256b7600367606/5d383d4d57bce128c2257b6a0056c6f1?OpenDocument

А ето и самият текст на решението:

Какво означават цифрите в становището на МОСВ за противоречия в концесионния договор за Банско?

Има ли наистина противоречия в концесионня договор за ски-зона Банско, или такива виждат само тези, които са го нарушавали многократно през годините?

След 2,5 години усилен труд, МОСВ запозна обществото с предявените от Юлен АД твърдения за противоречия в концесионния договор за ски-зона Банско: Становището на МОСВ .

Концесията на ски зона Банско

Експертно становище

Относно: Публикуване на Договор за предоставяне на концесия върху защитена територия, изключителна държавна собственост, представляваща част от НП „Пирин, община Банско, обл. Благоевград за изграждане и експлоатация на „Ски зона с център гр. Банско“

Влек „Заека“

Сагата с влек „Заека“ продължава:

Явно министерството на спорта не си е взело бележка след последната ни среща. Така ден преди официалното предаване на поста си, спортният министър Свилен Нейков обяви конкурс за наем на влек “Заека” на Витоша и други обекти в ски зона Алеко.

Министерството отдава под наем и сградата в основата на писта “Витошко лале”, инсталацията за изкуствен сняг и 10 бунгала край пистата.

Интересното е, че стълбът още не е оправен и явно ще остане за новия стопанин да го ремонтира. Спорно е положението и със системата за изкуствен сняг, която май не е много законна, а части от нея са собственост на „Витоша ски“ Ад. Разрешителното за ползване на воден обект на Янчовска река, от където се черпи водата също се води на фирмата, а не на министерството.

Доскоро лифтът и инсталацията бяха отдадени под наем на Българската федерация по ски, която ги повери на фирма “Витоша ски”, собственик на лифтовете на Витоша. 

Влек “Заека” не работи от няколко години, след като един от стълбовете му беше повреден. Т

Ето и самото обявление:

Лицемерие безкрай

Днес Славейко Стайков дойде на протест против застрояването на Черноморието и Планините. 

Също днес част от организаторите на този протест бяха в Перник, за да обжалват в Административния съд Подробния устройствен план на Паничище.  Той е част от скандалния план за ски зона "Супер Паничище" и предвижда 5 000 легла в планината и множество писти в Национален парк "Рила".  Инвеститор в този "перилен" проек е дружеството, което се управлява от Стайков. 

За който не знае: 

Стайков е шеф на скандално известената „Рила спорт”, която стопанисва (точно като и „Юлен” Ад) незаконно построен лифт в Национален парк. Явно наглостта не познава граници, тъй като вървейки с хората, протестиращи против неговата клика, Стайков е заявил, че и неговто дружество ще настоява за промяна на Плана за управление на Национален парк "Рила", за да могат и тази шайка да застроят свещенната ни планина.  Да, това е заявил!  На протест против безобразията в Пирин, причинени от идентични действия.  Припомням, че този господин се изяви и в полза на скандалния Закон за горите и то нееднократно. 

Излиза, че освен провокатори, вече ни пращат и своите адютанти, за да ни дразнят и атакуват.  

А ето и по-подробно инфо от ОффНюс:

За изненада, имаше и ски инвеститори. С гражданите вървеше изпълнителният директор на фирма „Рила спорт“ Славейко Стайков. „Рила спорт“ е фирмата собственик на спорния лифт до Седемте рилски езера и инициатор на проекта за курорт в другия национален парк – „Рила“, станал популярен като Супер Паничище.

На въпрос дали разузнава или протестира, Стайков отвърна: „Протестирам, разбира се – принципно срещу беззаконието“. Той обаче не поясни дали намира нещо нередно в ски-зона Банско и каза „разбира се, аз съм принципно за развитието на ски проектите, но при спазване на законите“. Бизнесменът внимателно прочете петицията, но в крайна сметка не я подписа. Нещо повече – Стайков сподели, че община Сапарева баня, която е с дял в „Рила спорт“ (също като Банско, която е съакционер в „Юлен“) ще настоява за аналогични промени в плана за управление на парк „Рила“, с които да се допусне ново ски строителство.

Ирин Пирин

Започвам с извадка от Закона за защитените територии:

Проверка на влековете

Като следствие от едно интервю с Юлиан Иванов, главен директор на Главна дирекция "Инспекция за държавен технически надзор" относно проверката на техническото състояние на ски влековете, пуснах Заявление за достъп до обществена информация, за да разбера повече.  А ето и данните:

Ключови дела на ВАС от 16 Януари

Вчера, 16 Янари 2013, станаха известни две ключови дела:

Първото е делото за ОУП на Царево. Тук ключовото е, че ВАС не прилага разпоредбите на Орхудката коонвенция и от дори прави обстоен анализ как пред последните години е било ограничено правото на хората да жалят устройствени актове.  Определение 636/2013 отново бетонира ОУП на Община Царево с изключително актуални мотиви:
1. ЗУТ и ЗУЧК забраняват обжалването на ОУП, вкл. с поправките от 2012 г., за което сочи и съдебната практика.
2. Орхуската конвенция не засяга ОУП, а единствено Екологичните оценки, т.е. плюят срещу решението на Комитета за прилагане на Орхуската конвенция и определението на 5-членката (като чета доводите, те са снесени от МОСВ, защото са идентични на доводите на МОСВ по делото с Орхуската конвенция)
3. Друг ключов момент, който за пореден път се разкрива и е маркиран в делото е, че Екологичната оценка не се възприема като окончателен акт, годен за обжалване от съдилищата в България, тяхното мнение е, че може да се жели дирекетно крайният акт - ОУП, но ЗУТ забранява жаленето на ОУП и така се получава един затворен кръг и невъзможност да се подглат тези актове на съдебен контрол.
Изводът: ВАС вярва на МОСВ, а не на комитета по прилагане не на Орхуската конвенция, който ни предостави 2012 тълкувателно решение с точно обратната теза на това решение. А за да повярва на МОСВ, някой е повлиял на ВАС или ВАС имат интерес да не се месят и влияят в тази битка на НПО за правата на гражданите по ЗУТ.

Пак от вчера имаме и още едно неприятно дело - за лифта на Банско, изграден извън концесията.  Тук важното е, че съдът приема тезата на Юлен, че те имат права върху цялата територия на ТУП ски зона Банско, а не само върху концесионната площ, подоробно описана с координати в решението на МС.  Основание за това е, че решението на Мин съвет препраща субсидиарно към ТУП, за да се определят точните устройствени параметри.  Но реално решението е изчерпателно и точно, както можете да прочетете тук.  Друго странно обстоятелство е, че съдът в своето решение не се позовава на допусната и приета съдебно-техническа експертиза, част от която можете да видите тук.  От картовия материал ясно се вижда как лифта излиза извън концесията (зелената граница).  Както можем да предположим от тук насетне това ще е тезата на унищожителие на Пирин, а именно концесията да обхване всичките 1000 декара на зоната за туризъм в Северен Пирин и без да се прократява концесията, Юлен ще искат да завладеят цялата тази площ.  Това в прочем са и актуалните искания на местната шайка.

Всъщност с това дело, Цеко и МОСВ чрез ВАС бетонират и всички нарушения на концесията с Банско, с което се цели утре Нона да каже "Еми той и съдът потвърди, концесията не е нарушена, защото всички лифтове са в ТУП".

 Ето още една статия по въпроса:

ВАС разреши строителството в парк "Странджа"

 

(Опит за) Лифтинг на Банско

Статия от в. „Капитал“

Нови писти и нови лифтове. Това поискаха няколкостотин души от Банско, които протестираха по време на празниците в зимния курорт. Каузата им, чието публично лице е кметът на планинското градче Георги Икономов (ГЕРБ), бе подкрепена почти официално от управляващата партия. Под знамената в Банско дойдоха председателят на парламента Цецка Цачева, шефът на регионалната парламентарна комисия Любен Татарски, икономическият зам.-министър Иво Маринов и дори вицепремиерът и вътрешен министър Цветан Цветанов.