Наглото паркиране в Княжеската градина, което Трайков прикрива

От известно време спорадично се боря с кмета на район Средец Трайков да спре безплатното използване на публична общинска собственост.  Знаете известния частен паркинг откъм канала, който по неясни причини си стои частен и една язва в пределите на Княжеската градина. 

Е, собствениците са сложили бариерата така някак си удобно, за да може от там да се ползва парче от парка, че даже и да влизат в съседния, също частен имот (схемата как е станал частен е описана тук и тук).

Прилагам схеми:

 

Ето и гугъл мап:

 

 Стрийт вю от м. август 2022г.:

Питах Трайчо, той ме увери, че всичко е наред и до там:

 

Обаче колите продължавата да си паркират - ето снимки от различни дати:

30 ноември 2023, 11.56ч - изглед към Орлов мост, виждат се автомобили под дървото и отвъд кашпите

28 ноември 2023, 15 ч - около дървото пак се виждат автомобили

15 ноември 2023, 13ч - изглед към булеварда, в ляво е Орлов мост, дървото служи за ориентир, че колите са в общинския имот

7 ноември 2023, 13.50ч - изглед към булеварда, в ляво е Орлов мост, колите са отвъд бариерата, че даже един джип е и в другия частен имот

6 октомври 2023, 11.57ч - изглед към булеварда, в ляво се пада Орлов мост. Ясно се вижда, че колите са паркирани в общинския имот

6 октомври 2023, 11.57ч. - вижда се конусът, който се отмества, за да минат колите в следващия частен имот. Кашпите също са разместени

6 октомври 2023, 11.56ч - вижда се конусът, който се отмества, за да минат колите в следващия частен имот. Кашпите също са разместени

5 декември 2023, 12.56ч

И защото наглото паркиране продължава, а и се ползва общинска собственост без разрешение, от което някой получава неследваща му се облага, та пуснах и следното ЗДОИ:

 

Уважаеми господин Кмет,

Обръщам се към вас на основание чл.17 във вр. с чл. 26, ал. 1 от Закона за опазване на околната среда във връзка с чл.24 от Закона за достъп до обществена информация, като моля да получа следната  обществена информация: 

1. Извършвана ли е проверка дали части от бариера, преместваеми обекти, будки, химически тоалетни, огради и други принадлежности на платен паркинг излизат от имот с КИ 68134.106.137  навлизат в имот с КИ 68134.106.136 в района на  бул. Евлоги и Христо Георгиеви?  Има ли части от тези съоръжения на общински терен? Да или не?  Във вашия отговор, обективиран в т. 1 от Решение по ЗДОИ рег.№ РСЦ23-ЕВ02-10-(1) от 12.07.2023г вие ме информирате („уверявате“), че всички съоръжения попадат в имот с КИ 68134.106.137.  Но моят въпрос е дали сте извършвали проверка и на коя дата?  Дали за тази проверка са използвани специални измервателни инструменти?  Как сте установили на терен дали същите са в общинския или частен имот?

2. Във връзка с ваши уверения, че не се допуска разполагане на частни обекти и МПС в общинска собственост, обективирани във ваше  Решение по ЗДОИ рег.№ РСЦ23-ЕВ02-10-(1) от 12.07.2023г., моля да ме информирате къде минава североизточната граница на имот с КИ 68134.106.137 (частен) с общинския имот с КИ 68134.106.136, която граница следва да е перпендикулярна на  бул. Евлоги и Христо Георгиеви?  Моля да конкретизирате на терен как може да се ориентирам къде преминава тази граница с цел вашите уверения да придобият повече конкретика, а в момента липсва граница между двата в североизточния край на паркинга по посока пл. Орлов мост.

3. Смятате ли да поставите трайна граница (колчета, боядисана линия, дървета или др. подходяща) между имот с КИ 68134.106.137 и имот с КИ 68134.106.136 в участъка към пл. Орлов мост?  Въпросът ми е продиктуван от факта, че постоянно има паркирани коли в общинския имот, за което вие нехаете, но аз ви представям като доказателство редица снимки

4. На какво основание се осъществява достъп на МПС и паркирането им в имот с КИ 68134.106.136 (Общинска собственост) посредством бариерите на входа на паркинг, разположен в имот с КИ 68134.106.137?  Налага се да повторя въпроса ми, тъй като във вашия отговор по предишно мое заявление за достъп до обществена информация, обективиран в т. 3 от ваше Решение по ЗДОИ рег.№ РСЦ23-ЕВ02-10-(1) от 12.07.2023г, вие ме уведомявате, че не се осъществява преминаване и паркиране на МПС в имот с идентификатор 68134.106.137.  Същото не е вярно, тъй като имот с КИ 68134.106.137 функционира като платен паркинг, а от друга страна аз ви питам за паркиране в имот с КИ 68134.106.136 (Общинска собственост).  Фактът е, че такова паркиране се осъществява и вие го прикривате.

5. Моля да ме информирате дали за  платен паркинг, разположен в имот с КИ 68134.106.137, има подадено уведомление за работно време, на коя дата е било подадено същото и какво е декларираното работно време?

6. Установявам, че поземлен имот с КИ 68134.106.235 е частна собственост.  Същият е, съгласно ПУП е отреден за Публично мероприятие и попада в устройствена зона Тго - Терени на локални градини и озеленяване.  Моля да ме информирате:

6.1. Кога се предвижда отчуждаването на този имот и какви действия сте предприели във връзка с това?

6.2. Какви действия сте предприели, за актуването на същия имот като общински и/или връщането му в патримониума на общината и защита на обществения интерес?

6.3. Давали ли сте разрешение за оригнизиране на почасово платено паркиране, престой и гарриране в същия имот посредством достъп през имот с КИ 68134.106.136 (Общинска собственост)? 

6.4. Имате ли информация с какъв акт същият имот е станал частна собственост? Ако да, моля да ми я предоставите

 

Юридически анализ за казуса 'строителство' в националните паркове

По-надолу ви представяме юридическия анализ на адвокат Александър Коджабашев на чл. 21, т. 1 от Закона за защитените територии, който се отнася до забраните за строителство в границите на Националните паркове.

Подзаглавията, подчертаните и удебелените изречения са от екипа на Прозрачни планини.
http://forthenature.org/news/3425

Докладът следва да отговори на въпросите:

1. Разрешено ли е строителството на нови пътища или нови спортни съоръжения в националните паркове?

2. Какво се има предвид под съоръжения за нуждите на управлението на парка и обслужването на посетителите?




Текстът на закона и историята на неговото приемане

1. Чл.21, т.1 от Закона за защитените територии е приет с първоначалното приемане на закона през 1998 година. Самият текст гласи:

Чл. 21. В националните паркове се забраняват:





1. строителство, освен на туристически заслони и хижи, водохващания за питейни нужди, пречиствателни съоръжения, сгради и съоръжения за нуждите на управлението на парка и обслужването на посетителите, подземни комуникации, ремонт на съществуващите сгради и пътища, спортни и други съоръжения;

От обсъжданията в пленарна зала на Народното събрание по време на гласуването на закона става ясно, че народните представители имат волята да приемат закон, чрез който да се даде приоритет на консервационната пред производствената, в това число и строителната дейност. Това става ясно от встъпителните думи на председателя на Комисията по околна среда Лъчезар Тошев, където, макар и думата „строителство“ да не е изрично спомената, се посочва, че приоритет е запазването на природното богатство и развитието на туризма. Спортът и спортните съоръжения не са отделно коментирани от народните представители.



2. Относно забраната на строителството на нови пътища и спортни съоръжения в националните паркове има основания да се приеме, че народните представители са имали воля за приемане на такава забрана. На поне две места председателят на Комисията по околна среда подчертава, че
целта на закона е да се изключи всякакво ново строителство на сгради и съоръжения.

Стриктната консервационна политика на чл.21, т.1 е изрично подкрепена от депутати от управляващите и от опозицията.

От дебата за статута на парк Витоша и за това дали паркът трябва да бъде включен в списъка на националните или на природните паркове става ясно, че у народните представители няма съмнение какво предвижда забраната на чл.21, т.1 от проектозакона.



3. Интересно е, че през 1998 г. поне един от народните представители от управляващото мнозинство прави опит да повдигне въпроса дали забраната на чл.21, т.1 ще важи за всички зони на парка. Депутатът Илиян Попов (СДС) настоява още в закона да бъде определено за кои зони ще важат забраните на чл.21 – т.е. предполага се, че някоя от забраните няма да важи за всички зони на националния парк.

Народните представители отхвърлят предложението на Ил.Попов. Мотивите за отклоняване на предложението на Ил.Попов са изразени от народния представител Л.Тошев – на първо място, че със закона не е възможно да се районират националните паркове. На второ място, че се очаква да настъпят промени в екосистемите, които да бъдат отчетени от плановете за управление на парковете, които ще бъдат приемани на най-високо ниво – от Министерския съвет. Посочва се също така, че между националните паркове съществуват различия.



4. През 2000 година текстът на чл.21, т.1 от ЗЗТ е изменен. Изменението е инициирано от изпълнителната власт. Министерство на околната среда и водите е сигнализирало, че съществува неяснота относно тълкуването на израза „ремонт на съществуващите сгради и пътища, спортни и други съоръжения“. Посочва, че някои тълкуват закона в смисъл, че ремонтът се отнася само до съществуващите сгради, но не също и до пътищата, спортните и другите съоръжения. За отстраняване на неяснотата при тълкуването на закона е прието изменение, при което съюзът „и“ се заличава, а на негово място се поставя запетая. Така текстът звучи по следния начин:

Чл. 21. В националните паркове се забраняват:





1. строителство, освен на туристически заслони и хижи, водохващания за питейни нужди, пречиствателни съоръжения, сгради и съоръжения за нуждите на управлението на парка и обслужването на посетителите, подземни комуникации, ремонт на съществуващите сгради, пътища, спортни и други съоръжения;



Обсъжданията през 2000 година потвърждават намерението на народните представители да въведат забрана за ново строителство, включително и на нови спортни съоръжения на територията на националните паркове.




Териториално устройственият план на ски-зона Банско.



5. През 2000 г., приблизително по едно и също време с изменението на чл.21, т.1 от ЗЗТ министърът на околната среда и водите съгласува териториалноустройствен план (ТУП) за извънселищна територия „Ски-зона с център гр. Банско“. Това става в рамките на процедурата за оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС). Планът предвижда изграждането на нови писти и съоръжения. Граждани и неправителствени организации обжалват решението за съгласуване и пред Върховния административен съд е поставен въпроса за това дали планът нарушава чл.21, т.1 от ЗЗТ.



6. Върховният административен съд се произнася окончателно с решение на Петчленния състав – решение № 7214 от 02.10.2001 г. по адм.дело № 6309/2001 г. В решението, на много важния въпрос за спазването на чл.21, т.1 е посветено едно единствено изречение. Съдът заявява, че

„Съгласно чл. 21, т. 1 ЗЗТ в националните паркове е допустимо строителство на обекти за обслужване на посетителите в парка, както и на спортни и други съоръжения“.

Още от самото начало е ясно, че съдът не отграничава два абсолютно отделни случая на допустимо строителство в националните паркове – строителството на обекти за обслужване на посетителите в парка и на спортни съоръжения. Съдът не коментира според него към коя от двете категории строителство попадат предвижданията на ТУП-а на ски зоната. Съдът не очертава дори и видовете строителство, предвидени в плана, които според него попадат в двете категории. Освен това съдът премълчава и не коментира законовата забрана за ново строителство на спортни съоръжения на територията на националния парк. Горепосоченото изречение, с всичките му неясноти, ще се превърне по-късно в основен мотив за разрешаване на строителството на нови ски писти и лифтове на територията на ски-зона Банско.




Планът за управление на Национален парк „Пирин“ – 2004-2014 г.



7. През 2004 година влиза в сила план за управление на НП „Пирин“ за периода 2004 – 2014 г. Планът предвижда зониране на парка и съдържа описание на функционалното предназначение на зоните.

В част трета, раздел III, т.17 се посочват допустимите дейности в зоната за сгради и съоръжения. В подточка 10 на т.17 се посочва, че в зоната за сгради и съоръжения е допустимо

„строителство, ремонт и реконструкция на сгради, пътища и съоръжения“.

По-нататък в същия план, в раздел IV, озаглавен „Режими и норми по видове дейност“ се описват условията за строителството за ремонт и реконструкция. Тези условия са посочени в т.76 и 77.

Т.76 повтаря изявлението на подточка 10 на т.17, цитирано по-горе. В т.77 съществуват две подточки – 1 и 13, които имат отношение към чл.21, т.1. Т.77, подточка 1 забранява ново строителство на

„обслужващи бази и съоръжения“.

Подточка 13 пък предвижда

„доизграждане на одобрените ски писти, съоръжения и обекти съгласно утвърдения ТУП на „Ски-зона с център Банско“ и ОВОС към нея от 2000 г.“.



8. Струва ми се, че Планът за управление на НП „Пирин“ страда от известна противоречивост. Независимо от обстоятелството, че планът се позовава на чл.21, т.1 от ЗЗТ, режимите и нормите по видове дейност са формулирани по начин, който изменя смисъла на чл.21, т.1 от ЗЗТ. Намирам формулировките на раздел III, т.17, подточка 10 и на раздел IV, точка 76 за противоречащи на чл.21, т.1 от ЗЗТ, защото в тях не се заявява категорично, че ново строителство е забранено. Що се отнася до т.77 от раздел IV, ми се струва, че в нея не се разграничават двете категории строителство – предвиденото от ТУП, но все още неразрешено строителство от една страна и от друга страна – предвиденото от ТУП и разрешено строителство.

Възможността за тълкуване по различен начин на т.77 произтича от употребената дума „доизграждане“, която може да наведе на мисълта, че е разрешено изграждането само на онова, което вече е започнало. В съдебната практика не открих случай, при който съдът да се е коментирал този последен въпрос.



9. В Плана за управление на НП „Пирин“ – 2004-2014 г. не открих разпоредби, с които да се уточнява кои са „сгради и съоръжения за нуждите на управлението на парка и за обслужването на посетителите“ по смисъла на чл.21, т.1 от ЗЗТ.




Съдебната практика във връзка с чл.21, т.1 след влизане в сила на Плана за управление на НП „Пирин“

10. След влизане в сила на Плана за управление на НП „Пирин“ съдът е имал на няколко пъти възможността да тълкува чл.21, т.1 от ЗЗТ заедно и в съвкупност с разпоредбите на Плана за управление, в това число с режимите и нормите за извършване на строителство. Съдилищата са приемали, че щом е предвидено в плана за управление и в ТУП-а на ски зоната, новото строителство е допустимо. Съдилищата не са коментирали по изричен начин противоречието между чл.21, т.1 от една страна и ТУП-а и Плана за управление от друга страна. Имплицитно е било приемано, че влезлия в сила ТУП и План за управление са в състояние да натежат повече от нормата на чл.21, т.1 от ЗЗТ .



11. Същевремено в поне един случай ВАС е загатнал, че строителството на обект, който попада не само в зона IV – зона за сгради и съоръжения – а и в друга зона може да бъде незаконно. Мотивировката в този случай е била основана не на забраната на чл.21, т.1 от ЗЗТ, а върху разликите в режимите на строителство за зони III и IV. Т.е. ВАС е избягвал да се позовава пряко на чл.21, т.1 от ЗЗТ .



12. Като цяло съдебната практика не е разграничавала случаите, когато строителството е:

а) за нуждите на управлението на парка и за обслужване на посетителите и

б) на спортни съоръжения.

Освен това съдебната практика не е коментирала изрично въпроса относно това дали новото строителство по буква „а“ по-горе трябва да отговаря едновременно на двата критерия – за посрещане на нуждите на управлението на парка и за обслужване на посетителите. Или пък е достатъчно новото строителство да отговаря на един от горепосочените два критерия, за да бъде допустимо по силата на чл.21, т.1 от ЗЗТ. В поне два случая съдебната практика посочва, че планираното строителство е за обслужване на посетителите – т.е. може да се заключи, че магистратите приемат наличието на само един от критериите за достатъчно условие да се приеме, че новото строителство е допустимо.



13. Следва да се отбележи, че съдебната практика е приела, че изграждането на МВЕЦ „Илийна“ на р.Илийна с възложител „Рилска света обител Рилски манастир“ е съоръжение „с цел осигуряване нормалното обслужване на посетителите“ . Отделни магистрати са възприемали „разширението и изменението на съществуващи два влека с четириседалков лифт“ като „съоръжение за обслужване на посетителите“ . В едно друго решение на тричленен състав на ВАС като първоинстанционен съд е прието, че „подмяната на съществуващ седалков лифт 4FIX „Бъндеришка поляна-Коларски път“ с ново съоръжение Купелбар 6 CLD в зона Бъндерица, ски-зона Банско е дейност, свързана с управлението на националния парк“ .



14. Забелязва се също така една тенденция, при която съдът предпочита да изследва евентуалните негативни последици от една планирана инвестиционна дейност, вместо да тълкува фактите просто в светлината на правните забрани на чл.21, т.1 от ЗЗТ. В интерес на истината трябва да се отбележи, че позоваването на чл.21, т.1 от ЗЗТ е било винаги по повод на някакъв вид процедури за оценка на въздействието – било ОВОС или пък преценка за необходимостта от ОВОС. Т.е. основният въпрос е бил друг, различен от забраната на чл.21, т.1. Независимо от това не е имало пречка съдебните състави да се произнесат и да обяснят, чрез забележка – obiter dictum – какво мисли съдът за смисъла и значението на чл.21, т.1 от ЗЗТ. Нищо подобно не се е случило досега….




Мнението на адв. Коджабашеве относно чл.21, т.1 от ЗЗТ



15. На първо място считам, че не може да има съмнение относно смисъла на забраната на чл.21, т.1 за ново строителство на сгради, пътища, спортни и други съоръжения. Това е категоричният извод от прегледа на парламентарните обсъждания на приемането на чл.21, т.1 през 1998 година и на изменението на същия текст от 2000 г. Не коментирам въпроса дали тази забрана е осъществима на практика с оглед на засиления натиск за строителство на територията на НП „Пирин“.



16. На второ място считам, че подзаконовите актове, каквито са ТУП на Ски-зоната над Банско и Плана за управление на НП „Пирин“ е трябвало да се съобразят с буквата на чл.21, т.1. Това е моят извод от правна гледна точка. Не може да има съмнение, че плановете за управление на националните паркове, от които се очаква да определят „други условия (подч.мое) за извършване на дейностите в националните паркове“ трябва да се съобразяват със забраните по чл.21. Обратното би означавало да се даде право на плановете за управление да регламентират дейностите в националните паркове в нарушение на закона.



17. Считам, че под „нуждите на управлението на парка“ следва да се разбира нуждите на управата и охраната на парка – т.е. на онези административни функции, които управата на парка трябва да осъществи.



18. Най-трудна за тълкуване ми се струва онази част от чл.21, т.1, която предвижда, че е възможно ново строителство „за (нуждите) на обслужването на посетителите“. Законът и обсъжданията по повод приемането му не дават отговор на тези въпроси. При сегашната уредба на Плана за управление в зони I, II, и III са забранени не само новото строителство, но и ремонтът на съществуващите сгради и съоръжения.

Намирането на точното определение на понятието „посетители на парка“ ще зависи много от идеята, която се защитава. Възможно е да се търси определение, при което под „посетители на парка“ се разбират единствено и само пешеходните туристи – т.е. онези, чиято дейност е в най-пълно съответствие с консервационната идея и с минимално въздействие върху природата на парка.



19. Подобно на съдиите по-горе (виж т.12), считам, че „за нуждите на управлението на парка“ и „за обслужване на посетителите“ са два отделни критерия, на основата на които може да бъде разрешено ново строителство. Много малко са сградите, за които си представям, че могат да отговарят едновременно и на двата критерия – например посетителски център, където да се помещава и офиса на чиновник от управата на парка. Отбелязвам, че не е невъзможно да се защитава и противното становище.

Също така считам, че е важно да се знае какво се има предвид под „обслужване“ – както посочих по-горе в един от случаите кръга на посетителите е изключвал спортуващите, но пък е прието, че производството на ток от МВЕЦ е дейност за „обслужване“ на посетителите. В този последен случаи връзката между „нуждите на посетителите“ и новото строителството (макар и неизследвана от съда) изглежда да е била доста опосредствана – посетителите имат нужда от някакво обслужване, това обслужване има нужда от електрически ток, а за производството на електрически ток е необходимо да се построи МВЕЦ…..



20. Също така считам, че ако някое инвестиционно предложение, дори и такова, предвидено в ТУП-а, попада едновременно в две зони на управление – III и IV – на парка, не е редно нито административният орган, нито съдът да се впускат в изследване на въздействието му върху природата. Такова инвестиционно предложение би било в пряко и недвусмислено противоречие със забраната на чл.21, т.1 и с Плана за управление.

Бъдещето на Национален парк Рила ще се обсъжда в София на 16 септември

Коалицията от неправителствени организации и граждански групи "За да остане природа в България" и инициативата „Прозрачни планини“ организират обществена дискусия за новия проектоплан за управление на Национален парк Рила на 16 септември 2015 г., сряда, от 16 до 20 часа в зала „Мати-Д“ на НДК. Плановете за управление на националните паркове представляват на практика законът какво може и не може да се случва в тях. Те се приемат след обществени обсъждания с решение на правителството за срок от 10 години.
Коалицията от неправителствени организации и граждански групи "За да остане природа в България" и инициативата „Прозрачни планини“ организират обществена дискусия за новия проектоплан за управление на Национален парк Рила на 16 септември 2015 г., сряда, от 16 до 20 часа в зала „Мати-Д“ на НДК.

Плановете за управление на националните паркове представляват на практика законът какво може и не може да се случва в тях. Те се приемат след обществени обсъждания с решение на правителството за срок от 10 години.

Представители на коалицията "За да остане природа в България" и инициативата „Прозрачни планини“ участваха в много дискусии и планът значително се подобри спрямо първоначалния. Въпреки това не са затворени някои сериозни вратички:

- Необходима е забрана за строителството в целия Национален парк Рила с изключение на водохващания за питейни нужди, пречиствателни съоръжения, сгради и съоръжения на Дирекцията на Националния парк и на Планинската спасителна служба, места за отдих и беседки, палаткови лагери, подземни комуникации, ремонт на съществуващите сгради, пътища, спортни и други съоръжения, без промяна на предназначението. Трябва да има пълна яснота на всичко, което ще е законно разрешено като строителство в Национален парк Рила за следващите 10 години. Тревожно е, че в проектоплана за управление единствената цитирана неправителствена организация е Агенция за регионално развитие на Рила. Сред нейните учредители е „Рила Регионално Развитие“ ЕООД, която работи по мегапроекта „Дестинация Рила“, заради който ще се сече за нова ски зона горите от Говедарци през Мальовица до Седемте Рилски езера.

- Трябва да се ограничи човекопотокът, за да се спре заблатяването и изчезването на Седемте Рилски езера. Природата не може да се възстанови сама от ерозия, замърсяване на езерата и прогонване на дивите животни поради високата туристическа посещаемост (През лятото са отчетени до 3300 човека на ден, повечето от тях използващи незаконния лифт от хижа „Пионерска“ до хижа „Рилски езера“).

- Да не се допуска намеса в горите в 75% от територията на Национален парк Рила, както е по стандарта за националните паркове на IUCN (Международния съюз за опазване на природата). Целта на националните паркове не е да се извършва дърводобив. И без санитарни сечи гората в Рила се възобновява сама. В останалите 25% може да има само поддържащи и възстановителни мерки, които са нужни за опазване на природата.

Повече информация:
Подробности за обществената дискусия могат да се открият на https://www.facebook.com/events/1603688366562863/

Дискусията ще бъде предавана на живо в канала на инициативата „Прозрачни планини“, където всеки желаещ може да даде своето становище:
https://www.youtube.com/prozrachniplanini

На 23 септември 2015 г. ще се проведе общественото обсъждане в Благоевград на проектоплана за управление. Дотогава гражданите могат да изпращат своите становища по него. Ето как става това:
http://blog.prozrachniplanini.org/%d0%bf%d0%be%d0%b4%d0%b0%d0%b9-%d1%81%d0%b2%d0%be%d0%b5%d1%82%d0%be-%d1%81%d1%82%d0%b0%d0%bd%d0%be%d0%b2%d0%b8%d1%89%d0%b5-%d0%b7%d0%b0-%d1%80%d0%b8%d0%bb%d0%b0-%d0%b1%d1%8a%d1%80%d0%b7%d0%be-%d0%b8/

Вредни химикали по ски пистите у нас

• Икономика| Екология| 26/11/2014 17:52:01| Клуб Z

Високи нива на калий, магнезий и азотни торове са открити в ски пистите у нас. За това предупреждават от инициативата "Прозрачни планини", като се позовават на проучвания в проекта за новия план за управление на НП "Пирин". В Глава 1.11. "Почви" на документа се казва: 

"Значимите разлики в съдържанието на калий и магнезий в почвите от ски пистите в сравнение с контролната почвена проба вероятно са резултат на системното внасяне на физиологично кисел азотен тор (амониева селитра)."

Източник: Проект на План за управление на НП "Пирин" 2014-2023г.

Според еколозите става въпрос за замърсяване на пистите, причинено от химичния състав на изкуствения сняг. У нас той се ползва повече от 10 години. В  действащия план за управление на Пирин е записано, че се забранява използване на технологии за изкуствен сняг, които замърсяват околната среда. При производстово му обаче могат да се добавят соли на различни съединения, които подобряват качеството му. 

Източник: Проект на План за управление на НП "Пирин" 2014-2023г.

По данни на Швейцарския федерален институт за проучване на снега и лавините  и Института за науки за околната среда в Цюрих, съставът на изкуствена снежна покривка може да причини трайни вреди върху почвите, растителността и биоразнообразието. Химическите добавки в състава на снега все още не са напълно проучени и не е ясно какви ще са крайните последици от масовото им използване, посочват експертите.

Пампорово

На страницата на Пампорово АД са публикували Търгово предложение от „СИЕСАЙЕФ“ АД (Цветелина Бориславова) за закупуване на всички акции на останалите акционери на Пампорово АД.  Финансовите аспекти за мен не са интересни, но в самото предложение има интересни неща относно бъдещото развитие на курорта.  Друго, което прави впечатление е неграмотността на авторите.  Например Природен парк „Витоша“ е произведен в национален.  Ако и това доста да ми допада, то просто не е вярно.  Но явно няма никакъв контрол.

Ако ви се чете...

Какво трябва да направи държавата, за да запази Черноморието от застрояване?

В деня, в който за пореден път поредните управляващи хвърлят прах в очите на хората, реших да публикувам становището на Колация „За да остане природа в България“.  Да е ясно

Още един незаконен лифт и две писти на Банско, признаха днес от МОСВ

След като вчера стана окончателно ясно, че лифтът на Платото е незаконен, днес мога да съобщя за още един незаконен лифт и две писти. 

 Преди почти два месеца попитах Министреството на околната среда и водите как са били съгласувани и изградени лифт „Железен мост- Платото“ и писти „Шилигарника – 2“ (писта №10) и писта „Стражите“ (писта №12) – (снимка 1, снимка 2, снимка 3 и снимка 4) 

с червено са незаконните обекти

В отговор на въпросите ми, МОСВО черно на бяло ми отговаря, цитирам:

„пистите и лифтът не са предвидени в Плана за управление“;

„посочените обекти не са включени в концесионния договор“;

„в МОСВ не са налични актове, издадени по реда на Закона за опазване на околната среда и Закона за защитените територии за съгласуването им“.

Ето и самата справка на МОСВ:

Следователно: имаме признание на МОСВ, че тези обекти са незаконни, тъй като не са били съгласувани, извън границите на Концесията по Приложение 1 към Договора за Концесия и не са били предвидени ТУП от 2001 година и ОВОС към него от 2000 година.

Относно лифт „Железен мост- Платото“, току що се натъкнах на допълнителна информация:

Разрешението за строеж е издадено месец преди въобще да бъде изработен новия териотиарно-устройствен план, в който уж е бил предвиден. Което е обаче още по-скандално е, че самият ТУП е одобрен от Община Банско в средата на месец Ноември 2005, а разрешението за ползване на построения вече лифт е одобрено точно пет месеца по-рано. Къде е ДНСК? Защо още не ми дават достъп до разрешителните, поискани от мен по реда на ЗДОИ?

Разрешение за строеж - № 198/20.08.2004 г.

Проект на ТУП – Септември 2004 (според обяснителната записка върху самия план)

Разрешение за ползване - СТ-12-276/ 17.06.2005 г.

Решение №607 на Общински съвет град Банско, Протокол № 28, от 17.11.2005 г.

ПЕТЧЛЕНЕН СЪСТАВ НА ВАС ОТМЕНИ РЕШЕНИЕ НА МИНИСТЪРА НА ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ ЗА НАВЛИЗАНЕ В ЗАЩИТЕНИ ЗОНИ НА НАЦИОНАЛЕН ПАРК „ПИРИН”

Има сериозно противоречие между площта по договора за концесия и устройствения план на защитената зона – е констатирал Петчленен състав – Втора колегия на ВАС в своето решение. Предмет на съдебния спор е строителството на нов ски лифт в местността Платото в Национален парк Пирин и преценяване необходимостта от извършване на оценка на въздействие върху околната среда. Съдебният спор е по искане на Асоциацията на парковете в България, а ответници са Министърът на околната среда и водите и "Юлен" АД, гр. Банско. Решението на Петчленния състав на ВАС, което е окончателно определя как ще се тълкува концесионния договор и всички инвестиционни предложения на концесионера „Юлен“ АД за срока на договора до 2031 г.

Изграждането на конкретното лифтово съоръжение не съставлява дейност по реконструкция, ремонт или поддържане без промяна на застроената площ , нито изпълнява критериите на т. 13, тъй като с него не се доизгражда съоръжение, одобрено с ТУП и ОВОС към него от 2000 година – сочи в мотивите си ВАС. Явното противоречие на инвестиционното предложение с действащия режим на опазване на защитената територия, сочи на недопустимост на неговата реализация – констатира Петчленния състав на ВАС. Иначе щяха да се изсекат и застроят над 1000 ха вековни гори в Национален парк Пирин, който е изключителна държавна собственост.

Съоръжението, предмет на съдебния спор, е построено през 2011 г. Съдебната експертиза доказа, че лифтът е разрешен от МОСВ и построен от концесионера „Юлен“ АД извън обхвата на концесията и извън зоната за ски съоръжения на плана за управление на Национален парк Пирин. Засягат се зони ІІІ и зона ІV на Националния парк, съгласно плана му за управление. Целта на забраната е за строителство на нови и разширяването на съществуващи ски-писти и съоръжения на територията на целия парк.

Та какво научихме днес от решението на ВАС:
1. Трябва да се правят ОВОСи. Този лифт беше допуснат с предварително изпълнение и без ОВОС. Тази практика на МОСВ трябва да се пракрати.
3. В Договора за концесия е ясно записано, че предмет на концесията е описаното право на ползване върху площ от 99,55 ха и индивидуализирани с граници съгласно приложение 1 към договор.
4. „Юлен“ не могат да строят извън обхвата на концесионната площ по Договора на концесия, както са описани границите по Приложение 1.
5. „Юлен“ не могат да строят навсякъде в рамките на ТУП (от 1000 ха).
6. В Пирин може да се строи само това, което е предвидено с ТУП и ОВОС към него от 2000 година, т.е. само на тези обекти от ТУП на "Ски-зона с център град Банско", одобрен със заповед № 09-13/2001. така както са били оценени от компетентния орган по околна среда с ОВОС към 2000 година. Само това! Аз веднага се сещам за един два лифта, които са пътници…
7. В националните паркове не могат да се строят лифтове, прикрити като туристическа инфраструктура.

И едно последно нещо, което показва ДНСК колко си вършат работа и защо отказват да ми дадат копие от разрешителните за въвеждане в експлоатация: „Юлен“ са построили незаконния лифт с 30 метра по-дълъг от това, което продажната администрация им е позволила. Дори и само това показва що за хора са и какво значение за тях имат документите..

СПРАВКА Пълният текст на решение по дело 3290 – 2013 е на адрес http://www.sac.government.bg/court22.nsf/d038edcf49190344c2256b7600367606/5d383d4d57bce128c2257b6a0056c6f1?OpenDocument

А ето и самият текст на решението:

Какво означават цифрите в становището на МОСВ за противоречия в концесионния договор за Банско?

Има ли наистина противоречия в концесионня договор за ски-зона Банско, или такива виждат само тези, които са го нарушавали многократно през годините?

След 2,5 години усилен труд, МОСВ запозна обществото с предявените от Юлен АД твърдения за противоречия в концесионния договор за ски-зона Банско: Становището на МОСВ .

Доломити супер ски

Понеже на срещата в Банско, министър Добре си позволи да лъже грубо за Юнеско, Доломитите и ски лифтовете, специално за училите-недоучили публикувам една гугъл карта с основните курорти, включени в системата Dolomiti Superski.

Става въпрос за система от заплащане между 12 курорти с общо 1 200 км ски писти и 450 лифта... Звучи впечатляващо?!?!

Но има едно малко уточнение –

Мир Дружба и Парк

Публикувам Становище на инициативата „Граждани за Зелена София“ по повод проект за реконструкция и възстановяваяне на парк „Мир и дружба” , м. „Студентски град”.  За същото се проведе и обществено обсъждане:

Ирин Пирин

Започвам с извадка от Закона за защитените територии:

Експертно становище за Пирин

Публикувам становището на бившия директор на Института по гората към БАН, изготвено през 2000 г. във връзка с изграждането на ски зона с център Банско. В него ясно се описва какви гори ще се засегнат, че тяхната възраст е до 200 години, но преобладават тези около 100 г. Макар и бегло се споменава въпросът с навлизането на светлина в гората, което ще доведе до негативни тенденции. В заключение следва тъжната констатация, че Пирин принадлежи на цялата нация, но уви описаното в този доклад се случва в дори по-лоши измерени...

Национален парк „Българско черноморие“

Ние, долуподписаните граждани на република България, на основание чл. 1, ал. 2 от Конституцията на република България и в изпълнение на нашите суверенни права по чл. 45 КРБ във връзка с чл. 36, ал. 1 от Закона за защитените територии настойчиво предлагаме на компетентните институции и категорично очакваме в най-кратки срокове да бъдат предприети всички необходими мерки за образуването и обявяването на Национален парк „Българско Черноморие”.