ПЕТЧЛЕНЕН СЪСТАВ НА ВАС ОТМЕНИ РЕШЕНИЕ НА МИНИСТЪРА НА ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ ЗА НАВЛИЗАНЕ В ЗАЩИТЕНИ ЗОНИ НА НАЦИОНАЛЕН ПАРК „ПИРИН”

Има сериозно противоречие между площта по договора за концесия и устройствения план на защитената зона – е констатирал Петчленен състав – Втора колегия на ВАС в своето решение. Предмет на съдебния спор е строителството на нов ски лифт в местността Платото в Национален парк Пирин и преценяване необходимостта от извършване на оценка на въздействие върху околната среда. Съдебният спор е по искане на Асоциацията на парковете в България, а ответници са Министърът на околната среда и водите и "Юлен" АД, гр. Банско. Решението на Петчленния състав на ВАС, което е окончателно определя как ще се тълкува концесионния договор и всички инвестиционни предложения на концесионера „Юлен“ АД за срока на договора до 2031 г.

Изграждането на конкретното лифтово съоръжение не съставлява дейност по реконструкция, ремонт или поддържане без промяна на застроената площ , нито изпълнява критериите на т. 13, тъй като с него не се доизгражда съоръжение, одобрено с ТУП и ОВОС към него от 2000 година – сочи в мотивите си ВАС. Явното противоречие на инвестиционното предложение с действащия режим на опазване на защитената територия, сочи на недопустимост на неговата реализация – констатира Петчленния състав на ВАС. Иначе щяха да се изсекат и застроят над 1000 ха вековни гори в Национален парк Пирин, който е изключителна държавна собственост.

Съоръжението, предмет на съдебния спор, е построено през 2011 г. Съдебната експертиза доказа, че лифтът е разрешен от МОСВ и построен от концесионера „Юлен“ АД извън обхвата на концесията и извън зоната за ски съоръжения на плана за управление на Национален парк Пирин. Засягат се зони ІІІ и зона ІV на Националния парк, съгласно плана му за управление. Целта на забраната е за строителство на нови и разширяването на съществуващи ски-писти и съоръжения на територията на целия парк.

Та какво научихме днес от решението на ВАС:
1. Трябва да се правят ОВОСи. Този лифт беше допуснат с предварително изпълнение и без ОВОС. Тази практика на МОСВ трябва да се пракрати.
3. В Договора за концесия е ясно записано, че предмет на концесията е описаното право на ползване върху площ от 99,55 ха и индивидуализирани с граници съгласно приложение 1 към договор.
4. „Юлен“ не могат да строят извън обхвата на концесионната площ по Договора на концесия, както са описани границите по Приложение 1.
5. „Юлен“ не могат да строят навсякъде в рамките на ТУП (от 1000 ха).
6. В Пирин може да се строи само това, което е предвидено с ТУП и ОВОС към него от 2000 година, т.е. само на тези обекти от ТУП на "Ски-зона с център град Банско", одобрен със заповед № 09-13/2001. така както са били оценени от компетентния орган по околна среда с ОВОС към 2000 година. Само това! Аз веднага се сещам за един два лифта, които са пътници…
7. В националните паркове не могат да се строят лифтове, прикрити като туристическа инфраструктура.

И едно последно нещо, което показва ДНСК колко си вършат работа и защо отказват да ми дадат копие от разрешителните за въвеждане в експлоатация: „Юлен“ са построили незаконния лифт с 30 метра по-дълъг от това, което продажната администрация им е позволила. Дори и само това показва що за хора са и какво значение за тях имат документите..

СПРАВКА Пълният текст на решение по дело 3290 – 2013 е на адрес http://www.sac.government.bg/court22.nsf/d038edcf49190344c2256b7600367606/5d383d4d57bce128c2257b6a0056c6f1?OpenDocument

А ето и самият текст на решението:

Ключови дела на ВАС от 16 Януари

Вчера, 16 Янари 2013, станаха известни две ключови дела:

Първото е делото за ОУП на Царево. Тук ключовото е, че ВАС не прилага разпоредбите на Орхудката коонвенция и от дори прави обстоен анализ как пред последните години е било ограничено правото на хората да жалят устройствени актове.  Определение 636/2013 отново бетонира ОУП на Община Царево с изключително актуални мотиви:
1. ЗУТ и ЗУЧК забраняват обжалването на ОУП, вкл. с поправките от 2012 г., за което сочи и съдебната практика.
2. Орхуската конвенция не засяга ОУП, а единствено Екологичните оценки, т.е. плюят срещу решението на Комитета за прилагане на Орхуската конвенция и определението на 5-членката (като чета доводите, те са снесени от МОСВ, защото са идентични на доводите на МОСВ по делото с Орхуската конвенция)
3. Друг ключов момент, който за пореден път се разкрива и е маркиран в делото е, че Екологичната оценка не се възприема като окончателен акт, годен за обжалване от съдилищата в България, тяхното мнение е, че може да се жели дирекетно крайният акт - ОУП, но ЗУТ забранява жаленето на ОУП и така се получава един затворен кръг и невъзможност да се подглат тези актове на съдебен контрол.
Изводът: ВАС вярва на МОСВ, а не на комитета по прилагане не на Орхуската конвенция, който ни предостави 2012 тълкувателно решение с точно обратната теза на това решение. А за да повярва на МОСВ, някой е повлиял на ВАС или ВАС имат интерес да не се месят и влияят в тази битка на НПО за правата на гражданите по ЗУТ.

Пак от вчера имаме и още едно неприятно дело - за лифта на Банско, изграден извън концесията.  Тук важното е, че съдът приема тезата на Юлен, че те имат права върху цялата територия на ТУП ски зона Банско, а не само върху концесионната площ, подоробно описана с координати в решението на МС.  Основание за това е, че решението на Мин съвет препраща субсидиарно към ТУП, за да се определят точните устройствени параметри.  Но реално решението е изчерпателно и точно, както можете да прочетете тук.  Друго странно обстоятелство е, че съдът в своето решение не се позовава на допусната и приета съдебно-техническа експертиза, част от която можете да видите тук.  От картовия материал ясно се вижда как лифта излиза извън концесията (зелената граница).  Както можем да предположим от тук насетне това ще е тезата на унищожителие на Пирин, а именно концесията да обхване всичките 1000 декара на зоната за туризъм в Северен Пирин и без да се прократява концесията, Юлен ще искат да завладеят цялата тази площ.  Това в прочем са и актуалните искания на местната шайка.

Всъщност с това дело, Цеко и МОСВ чрез ВАС бетонират и всички нарушения на концесията с Банско, с което се цели утре Нона да каже "Еми той и съдът потвърди, концесията не е нарушена, защото всички лифтове са в ТУП".

 Ето още една статия по въпроса:

ВАС разреши строителството в парк "Странджа"

 

(Опит за) Лифтинг на Банско

Статия от в. „Капитал“

Нови писти и нови лифтове. Това поискаха няколкостотин души от Банско, които протестираха по време на празниците в зимния курорт. Каузата им, чието публично лице е кметът на планинското градче Георги Икономов (ГЕРБ), бе подкрепена почти официално от управляващата партия. Под знамената в Банско дойдоха председателят на парламента Цецка Цачева, шефът на регионалната парламентарна комисия Любен Татарски, икономическият зам.-министър Иво Маринов и дори вицепремиерът и вътрешен министър Цветан Цветанов.

Lukoil

"Бившият шеф по екологията в "Лукойл" сега е в екипа на кмета на Бургас и бди над качеството на въздуха!"

МОСВ настоява за промяна на проекта за ски зона "Алеко"

Публикувам една актуална статия от Медияпул (с някои съкращения)
http://mediapool.bg/show/?storyid=179536&srcpos=5


Планът за разширение на съществуващата ски зона на Витоша, изготвен от инвеститора "Витоша ски", все пак трябва да се промени – това е становището на Министерство на околната среда и водите (МОСВ), което ще бъде изпратено до Върховния административен съд (ВАС) тази или следващата седмица, научи Mediapool. Инвеститорът има право да обжалва, което ще забави плановете му за модернизация на ски зона "Алеко" с месеци. Другият вариант е да се преправи проектът, така че да отговаря на Плана за управление на Природен парк "Витоша" и еконормите за защита на зони и видове.

...

Проектът получи положителна екооценка от РИОСВ София, но тя бе отменена от министър Нона Караджова след жалби на Държавна агенция по горите, директора на дирекция Природен парк “Витоша”, Сдружение “Витоша ски и сноуборд училища” и WFF Дунавско-Карпатска програма. "Витоша ски" обжалва решението на Караджова и две инстанции на ВАС се произнесоха в негова полза. Решението на съда обаче гласеше, че жалбите на Агенция по горите и на дирекция Природен парк "Витоша" са недопустими и не трябва да се взимат предвид.

"Съобразили сме се с решението на съда, но все пак остават две жалби, които са допустими, а и самият план противоречи на българското екологично законодателство, така че трябва да се промени", коментираха от МОСВ пред Mediapool.

Фирма "Витоша ски" има общи собственици с "Юлен" АД – концесионерът на ски зона Банско. По данни на граждански организации "Юлен" е унищожил и застроил близо двойно по-голяма площ гори и земи в планината от предвидените в договора за държавата. Щетите за бюджета са от 100 000 до 500 000 годишно, а заради еко нарушенията в Пирин Европейската комисия стартира наказателна процедура срещу България. Друга процедура пък бе стартирана заради случай, сходен с този на Витоша – одобрението на Общ устройствен план на Община Царево, който предвиждаше застрояване на крайбрежието на Природен парк Странджа.

За съдебната власт и нейния анонимен комфорт

Все си мисля, че от страна на неправителствения сектор трябва да се положат усилия, изразяващи се в публикуването на кратки прес съобщения, че на еди-коя си дата ще има такова и такова дело, касаещо този проблем. Защо мисля така?

Съдът в България е привикнал да разполага с комфорта да решава „на тъмно”, без особен предварителен и текущ интерес към тази тяхна алхимична дейност. Аз обаче мисля, че гражданското общество има механизми да промени това.

На първо място съдебните заседания в повечето случаи са открити (Чл. 132. Ал. 1 ЗСВ) и не виждам причина залите да остават празни, самото влизането в тях може да е много осезателен адрес. Не подтиквам към гражданско неподчинение, в никакъв случай (освен това по чл. 135, ал. 2 ЗСВ председателят на състава може да налага глоби до 2000лв. и да гони от залата), но ние можем да изразяваме позиция дори само като присъстваме и извадим съдиите от анонимността им.

На второ място, не виждам причина да не се направи и поддържа списък на съдии участвали в определени съдебни състави, постановили решения, способстващи унищожаването на нашата национална природа. В един подобен списък освен това може да се опише професионалната им автобиография и евентуално интервюта, може да се иска информация за тяхното атестиране и тн. Спомням си, че на главния архитект на София – Петър Диков му беше направило силно впечатление, че е включен в Черния списък на фирмите, организациите и личностите, които унищожават българската природа. Явно не му е било все тая, защото го беше споменал два пъти, което ме кара да мисля, че не му е станало никак приятно и че тези граждански инициативи все пак носят някаква стигма. Знам че моралът няма нищо общо с правото, а във ВАС са събрани все най-отраканите съдии, но все пак... да не забравяме, че по смисъла на чл. 162, т.3 от ЗСВ съдиите трябва да притежава необходимите нравствени и професионални качества. Така че да пробваме да приложим морала на практика.

По принцип един правен анализ на съдебната практика по отношение защитата на българската природа и колко тя е противоречива е наложителен, но това е наистина къртовски труд, за който се изискват сериозно подготвени кадри. Знам, че и това занимание може да бъде възприето като безсмислено и спадащо към моралния укор, но от друга страна не бива да забравяме и конституционната възможност, уредена в чл. 132а. ал. 7 от Конституцията на Република България, съгласно който Инспекторатът към Висшия съдебен съвет може да действа по инициатива на граждани и юридически лица. Няма представа и не мога да преценя до колко ефективен и работещ би бил един подобен инструментариум, но една процедура от страна на Инспектората може да създаде документни предпоставки, които трудно да бъдат прикрити. Какво имам предвид? Съдебната система е една администрация и колкото и да е независима и самоконтролираща се, тя не може да избяга от отговорностите, които документооборота създава. Защото след като вече има един документ то той или трябва да бъде предхождан от определена процедура или такава би следвало да настъпи, а всяка процедура може да създаде предпоставки за обжалване и, както е в случая със съдебната система, мониторинг и коментари от страна на ЕС и чужди посолства. Например, в правомощията на Инспектората е да проверява организацията по образуването и движението на съдебните дела (чл. 54, ал. 1, т2 ЗСВ). Следователно би следвало да се провери как при случаен подбор все един и същи съдия разглежда дела за изваждане на територии от зоните със специален и защитен режим. Пак според същия член, Инспекторатът може да отправя искания за приемане на тълкувателни решения или тълкувателни постановления при противоречива съдебна практика. Аз самият не знам до колко независим е този орган и както към всяка съдебна „работа” съм силно предубеден, но дали не може да се ползва за постигане на справедливост, правоприлагане и върховенство на закона? Все пак Инспекторатът може да действа, освен чрез контрол, чрез отправянето на сигнали, предложения и доклади до други държавни органи, включително до компетентните органи на съдебната власт (чл. 54, ал. 1, т7 ЗСВ). Е, разбира се, на МОСВ може и да не им се накриви капелата и техните юристи да продължават да си изсмукват от пръстите как сеч, не е сеч, а кастрене, но все пак един документ на друг орган може да бъде ползван в защита на българската природа.

Пиша всичко това, защото си мисля, че в крайна сметка, във всяко общество конкретният магистрат е част от политиката на държавата, тъй като със своите решения той има мощен инструмент да провежда и създава такава. Тук говоря за политиката в по-общ смисъл като процес, при който група хора взимат системни решения. В България беше втълпено на хората, че „политиката е мръсна работа” и че всеки нормален човек следва да бяга от нея. Плеяда от псевдо общественици заставаха на телевизионния екран и се тупаха в гърдите, че те не правят политика и че тя не ги интересува. За съжаление целта беше постигната и сега административната върхушка е оставена на самотек да взима важни решения, а гражданските инициативи бягат като дявол от тамян от отговорността да кажат какво искат да постигнат като краен резултат от системни действия и процеси. Протестите на хората също били неполитически, ами какви са тогава? Марсиански?!?! Не, всичко е политика, протестите вчера, групите в лицевата книга (фейсбук), този блог и тн. Още по силно това важи за едно съдебно решение и то на върховен съдия.

Не се подлъгвайте, когато съдиите казват „ние сме аполитични”. Ами че кой ги назначава? Предишния председател на ВАС Константин Пенчев беше овързан с НДСВ – беше шеф на парламентарната им група, той какво, не знае какво е политика ли? На тях може и да им е забранено да членуват в политически партии, но това не значи, че с решенията, които те приемат, не провеждат политика. Пак ще цитирам Пенчев, който се опита в едно интервю да се измъкне, че той, когато обявил, че няма защитена територия, видите ли, очаквал на следващия ден съответният орган да се поправи и да определи границите. И миличкият чак след година разбрал, че това не станало. Това поведение на съдиите, че те са извън държавата, че те трябва да гледат закона, което дори не правят, без да се интересуват какво ще стане е опасно за всички ни. Как е възможно висши съдии да ни правят на идиоти и да казват, че те не знаели? Да оставим настрана факта, че е могъл да отмени решението само в определена негова част и да даде задължително разпореждане да се установят границите. Но да се правиш, че не си чул, че не си разбрал е скандално. Проблемът на българската съдебна система, констатиран от множество наши и чужди експерти, е че криейки се зад своята независимост, тя отказва да правоприлага законите на страната. Тази злоупотреба с права води до тежките проблеми пред обществото ни. От друга страна, липсата на легален начин да ѝ се укаже натиск прави невъзможна всяка промяна в статуквото. Тези обстоятелства са едно от най-сериозните проявления на факта, че адвокатите, съдиите и прокурорите са едни от големите длъжници на нашето общество.  Така че какво излиза, че съдиите се интересуват само от своите си бюрократични съдебни работи, без да държат сметка за ефекта, който техните решения ще имат в реалния свят! Какво, те не карат ски на Банско ли? Не виждат колко гора е изсечена за пистата ли? Те какво, нещо са повредени и само те не могат да видят, че Томба е 100 метра широка? Само съдиите у нас нямат елементарна представа за разстояние?!?! Обаче такива глупости те могат да продължават да си ги разправят, защото имат комфорт – че те са вечни и че не са разпознаваеми за обществото, че техните злоупотреби ще останат невидими, прикривайки се зад своята „професионалност”. Собствената си корумпираност и неангажираност с държавата затулват с кухи фрази и липса на логика. Веднъж шефката на горецитирания Инспекторат беше казала, че българските съдии отказват да мислят, като не прилагат правилата на формалната логика. За тях съществува само закона като текст, но никакви умозаключения те не си позволяват. Е, това е редно да приключи. Трябва веднъж за винаги българските съдии, а и не само те, да разберат, че те опредметяват политики, които касаят всички. Не може да има каста в България, която да се държи сякаш не е е от тук и е за малко.

Например аз искам да има определени правила за развитието на ски курортите в България и по общо за управлението на природните ресурси. Тоест, аз искам определени политика, не просто написани правила, а именно действия, оценки, административен капацитет и тн. Добре, но аз нямам политическо представителство в местната и централна власт, тоест няма граждани на позиции, които да са демонстрирали, че заслужават доверие и които могат да променят нещо. (Говоря комулативно за двете предпоставки, защото имам доверие само у хора, от които нищо не зависи.) Следователно: на мен ми остава единствено чрез упражняването на натиск да се надявам нещо да се промени. Това също е политика. Изразявам личните си позиции в своя си блог. Но ако искам да бъда по-ефективен, аз трябва да накарам институциите да създадат и приложат тези политики. На този етап единственият инструмент е съдебната власт. Така че и моралните и граждански изисквания към съдиите не бива да бъдат снижавани и те следва да се третират по същия начин, по който „истинските политици” (конвенционалните според обществените разбирани и масовото мнение – тоест тези, които са част от политическа партия и се афишират като такива). Говоря за това, че обществото следва да бъде информирано за техните действия. Нещо повече, изискването за прозрачност, според както е формулирано в Кодекс за етично поведение на българските магистрати, произтича от постоянната потребност на обществото да се убеждава в законосъобразността и справедливостта на актовете и действията на магистратите. Тогава нека те с действията си да ни убедят.