Малко от историята на Банско

Не съм напълно съгласен с всичко, написано в текста, но все пак си струва четенето.  кажинный раз на этом самом месте

http://e-vestnik.bg/16594

15 Януари 2013 

Арх. Петко Еврев*  

Местните не искаха да дават стаи за квартири; Пенчо Кубадински разреши овчарите да си водят овцете

Събитията, които се разиграват в Банско не са нещо ново и непознато. Искам да припомня, че по същия начин се действаше и в недалечното минало. И тогава, в епохата на “развития социализъм” се търсеше подкрепата на партийни и държавни ръководители, за да се изграждат нови ски-писти над Банско в Народния парк Пирин. И тогава имаше противодействие от страна на защитниците на природата. Спорът се извеждаше на високо партийно и държавно ниво, за да се намери неговото разрешение.

Тогава през 1986 г. в института по териториално устройство КНИПИТУГА след спечелен национален конкурс бяхме изготвили вече плана за устройство на курорта Боровец и неговата ски-зона. Познавахме добре опита на алпийските страни в изграждането на планински ски-комплекси с неговите положителни и отрицателни страни. Имахме изведена собствена концепция за устройство на планински ски-зони и комплекси при нашите условия, твърде специфични и различни от алпийските.

Залагахме на принципа за интеграция на функциите и за развитие на туризма с постоянното обитаване, за да се опазва природната среда в планината от прекалено изграждане на ски-комплекси и да се даде шанс за развитие на планинските селища.

Възложиха ни да разработим план-концепция за устройство на ски-зона Банско. Инициативата беше на Тодор Божинов, тогава председател на Комитета по опазване на природната среда. От позицията на своето ведомство той се стремеше да не допусне да се прави каквото и да е в границите на Народния парк.

От другата страна бяха спортно настроените местни хора скиори, подкрепяни от редица фактори от столицата начело с Андрей Луканов. За зоната на Банско имаше изготвен план от Туристпроект за изграждане на планински ски-комплекс в местността Пончина могила на границата на Народния парк и оттам - с въжена линия да се стига до Шилигарника, където се предвиждаха множество ски-писти.

Нашата концепция предлагаше да не се изгражда ски-комплекс толкова високо в планината, а да се изгради по-ниско край Банско като негова курортна зона, а въжената линия да започне оттам край града. Предлагахме и по-малък брой ски-писти под връх Тодорка.

Обсъждането на проблема се проведе в Банско на високо партийно равнище. Ние трябваше да докладваме нашия план-концепция като база за провеждане на дискусията. Отидохме по-рано сутринта, за да закачим нашите чертежи в залата и да се подготвим за докладването.  По-късно започнаха да пристигат черните волги и мерцедеси. На площада в Банско се събираше народ.

Последен пристигна, както се очакваше, Пенчо Кубадински. Посрещнаха го девойки в народни носии и му поднесоха хляб и сол. Другите участници се бяха подредили в шпалир, за да приветстват бай Пенчо. Големците влязоха в общината или в партийния дом. Но след непродължително време излязоха и се отправиха към ресторанта в новия хотел в края на града. Оказа се, че са решили първо да обядват и после да заседават.

Поканиха ни и ние да отидем в ресторанта и ни настаниха на една маса в края на голямата зала. Най-важните гости бяха в банкетната. Започнаха да тичат напред и назад сервитьори с подноси. Ние чакахме търпеливо. Мина доста много време. И тъкмо когато един сервитьор се отправи към нашата маса, големците вече ставаха и се отправиха към изхода. Архитект Стайнов, който беше с тях, минавайки край нашата маса само ни направи знак да ставаме. И ние останахме без обяд. Отправихме се към общината и когато ни поканиха, влязохме в залата, където се бяха подредили участниците в заседанието.

Дадоха ми думата да докладвам проекта. Обясних развитието на схващанията за усвояване на Пирин планина за нуждите на зимния спорт и основните предложения на нашия план като алтернатива на досегашните предвиждания. Наблегнах на важността градът Банско да се възползва от туристическото развитие, а не да бъде пренебрегнат. Посочих, че не бива да се изграждат прекалено много ски-писти и че кабинковата линия трябва да има начална станция край града.

Започнаха обсъждания и коментари. Както се очакваше, прояви се сблъсъкът на мненията на запалените скиори-спортисти и на природозащитниците. Тодор Божинов и Андрей Луканов предвождаха двете групи. Впечатли ме фамилиарното обръщение на Луканов към Кубадински - “бай Пенчо”. Постепенно, всички се убедиха, че не е удачно да се изгражда ски-комплекс в планината до границата на парка и че въжената линия трябва да обслужва и града. Като че ли Божинов излезе победител от тази битка, защото нашата концепция беше по-близо до схващанията на природозащитниците отколкото до това на спортистите-скиори.

Накрая се заеха да коментират въпроса дали трябва да има паша на добитък в границите на парка. След редица изказани становища бай Пенчо мъдро заключи: “Той народът го е казал: “Стар бял дядо овци пасе горе на Пирина”, значи трябва да се допусне паша!” Всички се съгласиха и срещата приключи.

Тръгнахме си обратно. С нашата кола пътувахме най-отзад в дългата колона. Изведнъж на Предела колите пред нас започнаха да сигнализират със сините си буркани и да спират рязко насред пътя. Спряхме и ние и какво да видим: бай Пенчо слиза от колата, а след него всички бързат да излязат от колите си и подтичвайки го настигат и тръгват в шпалир. А той отива да пие студена вода от чешмата на Предела.

В сходна ситуация сега се очаква арбитър от мащаба на бай Пенчо и всички се сещаме кой може да бъде той. Но няма кой да изпълни ролята на Божинов. И битката, ако въобще има такава, е с предизвестен край. Освен ако някой от ЮНЕСКО не се противопостави решително. Но арбитърът ще предложи компромисното решение - примерно да се изключи ски-зоната от границите на парка. Така вълкът ще се засити, а агнето ….. ще си хрупка пресна тревица “горе на Пирина”.

Историята има развитие. Банско успя да изгради и писти, и хотели, а сега иска още и още. Спомням си, че когато ние проучвахме възможностите за туристическо развитие в полза на града, банскалии споделяха учудващо отношение към тази възможност: “Какво? Чужд човек да ми спи в къщата? Никога!”

А сега докъде стигнаха! И няма спиране. Ние посочвахме, че пет хиляди туристически легла в града и край него е оптимумът и че гостите туристи не бива да са повече от домакините банскалии. Това отговаряше на предвидения капацитет на ски-пистите и въжените линии, пък и на възможностите за летен туризъм, който в Пирин има своите дълбоки традиции. Отговаряше и на възможностите на градчето да се справи с туризма, без да бъде погълнато от него и премазано.

През 2000 г. проектирането на ски-зоната на Банско пое нашият колега арх. Леков. Спомням си на едно обсъждане на неговия проект в Банско изказването на един от представителите на инвеститора - Първа инвестиционна банка. Силно разгневен от позицията на природозащитниците, той, заяви: “Защо ни пречите и говорите за ценностите на Банско? Че какво му е ценното на Банско? Това, което ние ще изградим струва повече от цялото Банско.”

Това нахално поведение ме изуми. Този човек оценяваше Банско като мъртва и индеферентна физическа среда от къщи без всякаква архитектурна и историческа стойност. Той не се и замисляше на какви духовни ценности е носител този град, за да го сравнява със своето комерсиално инвестиционно намерение.

Изграждането на ски-зоната, съпроводено с интензивно хотелско строителство, вървеше със страшни темпове през първите години на новия век. А планът за управление на Националния парк Пирин се забавяше и това даде формална възможност да се изграждат ски-писти и въжени линии в чертите на парка. Днес никой не знае или не иска да каже колко туристически легла са създадени в Банско.

Оптимумът от пет хиляди легла е отдавна надхвърлен. Споменаваха се десет хиляди. (Бел. ред. – общата бройка по неокончателни данни е около 40 000 легла, общо в завършените и незавършени хотели и квартири по къщите). Балансът отдавна е нарушен. Леглата и броят на туристите са повече от възможностите на ски-пистите и въжените линии. И затова искат още писти и още въжени линии.

Но нали се сещате, че това е омагьосан кръг. Изграждането на още писти, след това означава изграждане на още легла, а после ще са нужни още писти и така докъде? Безконтролното изграждане е силно застрашаващо. Спонтанното саморегулиране на процеса е опасно и за планината, и за града, макар, че не е осъзнато.

Необходимо е да се възприеме разумна граница на растежа, обоснована не само от икономическа, но и от екологическа и социокултурна гледна точка. А туристическото развитие може и трябва да се разсредоточи към съседните населени места - Добринище, Баня и Разлог, където също има възможности за ски, а също и за балнеотуризъм. Процесът на формиране на агломерационно образувание от туристически тип е налице и трябва умело до се направлява.

————-
* Ст.н.с д-р арх. Петко Еврев е главен експерт в Националния център за териториално развитие. Дълги години е работил в институти за териториално и градско планиране. Бил е ръководител на проекта за новия общ устройствен план на град Стара Загора, приет през 2005 г., работил е по общи устройствени планове на различни градове в страната – Благоевград, курортно-туристическа район “Самоков - Боровец - Бели Искър”, община Троян, туристически центрове и др. Участва като експерт  в разработването на нормативни документи в областта на устройственото планиране.

Кой пречи на ски-бягането на Витоша?

Всички „еколози“ пречели на Цеко да „развива“ ските.  Така разправят продажните прас прес.  Хубаво де, но когато страницата на Българската Федерация по Ски директно изобличава, че кредитираната като негова фирма „Витоша Ски“ пречи на ски-бягането, това някак си остава в незабелязано.

Линк http://www.ski.bg/wmview_bg.php?ArtID=14840&fen=0

ето и директен цитат:

В непосредствена близост до трасето за ски бягане е и базата на ски клуб "Александър Логистикс", които се грижат да я поддържат и обработват, за да могат клубните и националните състезатели да я използват за тренировки. За съжаление към момента тази писта за ски бягане се оказва единствената на Витоша, тъй като трасето на "Витошко лале" е прекъснато от автомобилния паркинг в подножието на алпийската ски писта, а на други места из Витоша такива трасета не се поддържат. Надяваме се, че нещата ще се променят, като в допълненние може да отбележим, че се подготвя писта за ски бягане в района на хижа Момина скала, в северозападната част на Витоша.

Само да припомня, че Цеко Минев лично лъга, като включително тенденциозно показваше снимки от въпросната писта, колега Силвъркойн, моля видео:

Коментарите в YouTube са любопитни.

Тогава даже пратих едно писъмце на Иван Бедров, ама какво от това - собственикът на телевизията (червенобузият Прокопиев) така наредил - да се лъже в ефир. 

Та ето и снимка то пистата за ски бягане, размахвана като алпийска ски писта от банкера-радетел:

Двата моста

Ако помните имаше един скандал, че лифт на Пампорово се изгражда незаконно. 

ДНСК дори издаде заповед за премахването му.  Заповедта беше отменена от Административен съд Смолян.  Абсурдното решение тук http://www.ac-smolian.org/info/acts/2014-1a/AD266-13-ZUT-R82-140614.pdf

Съдът приема, че заповедта има пропуски, въпреки че е факт, че нямат разрешение за строеж.  Ама не било сигурно до колко новият лифт ползвал стария.  Дръжки.  Съдът приема аргумента, че влекът трябва да бъде подменен, защото е стар, но не е сигурен дали той не е инкорпориран в новия лифт, а че разликата между влек и лифт е все едно между мотопед и кола, няма значение.
Освен това експертът по експертизата посетил обекта през зимата, когато имало сняг и така и не установил дали стъпките съвпадат или не.

По късно и ВАС потвърждава това решение, отново с абсурдни аргументи и без да гледа нещата по същество.

http://www.sac.government.bg/court22.nsf/d6397429a99ee2afc225661e00383a86/397ded01063e0941c2257d9a004db04a?OpenDocument

Аз обаче ще публикувам становището на прокуратурата, видно от протокола по делото http://www.sac.government.bg/court22.nsf/d6397429a99ee2afc225661e00383a86/122f0a7a02d7fa93c2257d8c00458980?OpenDocument

Налице са касационните отменителни основания по чл.209,т.3 от АПК, а именно, решението на първоинстанционния съд е незаконосъобразно издадено при неправилно приложение на материалния закон и необосновано.  Съдът е приел, че оспорения акт Заповед №РД-14-6/19.11.2013г. на Началника на ДНСК е незаконосъобразен, поради непосочване на фактическите основания за издаването му. Този извод на съда е неправилен. От доказателствата по делото е видно, че е извършен строеж „Пътническа въжена линия „Двата моста” в курорт „Пампорово”, в землището на с.Стойките. Строежът е изграден без одобрени инвестиционни проекти и без издадено разрешение за строеж, поради което правилно административния орган го е квалифицирал като незаконен по смисъла на чл.225,ал.2,т.2 от ЗУТ. Съгласно чл.148,ал.1 от ЗУТ „строежите могат да се извършват само ако са разрешени по този закон”. Разрешението се издава на възложителя въз основа на одобрен технически или работен инвестиционен проект, когато такъв се изисква.  Към момента на извършване на проверката от длъжностните лица към ДНСК на 06.11.2013г. от Главния архитект на община Смолян не са били одобрени инвестиционните проекти за гореописания строеж и не е издавано разрешение за строеж. От събрания доказателствен материал и заключението на вещото лице по допуснатата Съдебно-техническа експертиза е установено, че на място е изграден строеж „пътническа въжена линия /четири седалкова/ „двата моста”.  В оспореният акт подробно е описан извършения строеж.  Строежът представлява пътническа въжена линия с дължина 1380 м.,състояща се от долна и горна лифтова станция и трасе между тях, като са монтирани 16 бр. стоманени стълбове, носещи ролкови съоръжения, фундирани върху единични стоманобетонни фундаменти, поради което неправилни са изводите на съда, че в оспорения акт липса описание на извършеното строителство.  Строежът е от трета категория,съгласно чл.6,ал.2,т.2 от Наредба №1/30.07.2003г.  Представено е становище №57-00-60/1 от 30.04.2014г. от Главна дирекция „Инспекция за държавен технически надзор”, Регионален отдел „Инспекция за държавен технически надзор”-Южна България към Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, което при извършен оглед на място е установено, че са „монтирани 16 броя нови стълбове на мястото на демонтираните от ССВ „Помагалски”, закрепени върху бетонови фундаменти чрез шпилки,монтирани са нови въже,нови ролкови батерии и ролки върху главите на стълбовете, нови задвижваща и „обръщателна шайба”, като за извършения строеж не са представени съответните строителни книжа.

При издаване на съдебното решение е допуснал нарушение на материалния закон и необоснованост, поради което решението се явява неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

Цифри и факти

Публикувам едно добре структурирано мнение от иначе слаба дискусия на стената на един господин, чието име нямам и намерение да споменавам.

 

Boiko Dimitrov Мислех да спра, но още малко данни за сравнение:
Словения има 52 курорта, най-големия с 41 км писти
Германия - 600 курорта, най-големия с 42 км писти
Норвегия - 107 курорта, най-големия с 71 км писти
Швеция - 102 курорта, най-големия с 91 км писти
Полша - 226 курорта, най-големия с 40 км писти
Словакия - 97 курорта, най-големия с 45 км писти.

Дори в Австрия от 422 курорта, само 17 са с над 100 км писти, а в Италия от 283 - 12.

Единствената държава, която се доближава до това, към което вие предлагате да стане у нас е Испания - с 35 курорта, от които най-големия е със 137 км, общо четири над 100 км и два между 50 и 100 км.
У нас статистиката е интересна : 21 курорта, от които само за 8 има информация за брой и дължниа на пистите (т.е. наистина могат да се приемат за курорти). От тях Банско - 75 км, Боровец - 58 км, Пампорово - 37 км.

Т.е. повечето централно и западно европейски държави са осигурили достъп на много повече от гражданите и децата си до много, но по-малки курорти, докато у нас основното е не как да посигурим възможност на повече деца да спортуват, а как да докараме повече туристи.

1 December at 18:43 · Like · 1

Вредни химикали по ски пистите у нас

• Икономика| Екология| 26/11/2014 17:52:01| Клуб Z

Високи нива на калий, магнезий и азотни торове са открити в ски пистите у нас. За това предупреждават от инициативата "Прозрачни планини", като се позовават на проучвания в проекта за новия план за управление на НП "Пирин". В Глава 1.11. "Почви" на документа се казва: 

"Значимите разлики в съдържанието на калий и магнезий в почвите от ски пистите в сравнение с контролната почвена проба вероятно са резултат на системното внасяне на физиологично кисел азотен тор (амониева селитра)."

Източник: Проект на План за управление на НП "Пирин" 2014-2023г.

Според еколозите става въпрос за замърсяване на пистите, причинено от химичния състав на изкуствения сняг. У нас той се ползва повече от 10 години. В  действащия план за управление на Пирин е записано, че се забранява използване на технологии за изкуствен сняг, които замърсяват околната среда. При производстово му обаче могат да се добавят соли на различни съединения, които подобряват качеството му. 

Източник: Проект на План за управление на НП "Пирин" 2014-2023г.

По данни на Швейцарския федерален институт за проучване на снега и лавините  и Института за науки за околната среда в Цюрих, съставът на изкуствена снежна покривка може да причини трайни вреди върху почвите, растителността и биоразнообразието. Химическите добавки в състава на снега все още не са напълно проучени и не е ясно какви ще са крайните последици от масовото им използване, посочват експертите.

Студените легла на Европа

  21 ное 2014, 15:56

 Кран-Монтана е известен туристически център във френската част на Швейцария, който обхваща шест общини и има постоянно население от 12 хил. жители. В момента там има общо 1500 хотелски легла и други 35 хил., разпределени в над 10 хил. апартаментни комплекса. Годишно в Кран-Монтана се реализират 1.5 млн. нощувки, което прави 11% заетост на туристическата база, или с друго думи казано – апартаментите и хотелите са пълни по-малко от 6 седмици в годината.

Това е една типична картина за ски курортите в алпийския район, в който строителният бум започна през 60-те години и се случи на няколко вълни след това. След 1960 г. в района на Кран-Монтана се появяваха по 200 апртамента на година, а общите инвестиции досега се пресмятат на 5 млрд. швейцарски франка. Строежът на всички тези комплекси обаче задъхва живота на местното население – общините трябва да влагат средства в нова инфраструктура и след това да я поддържат; цените на имотите растат до нива, непосилни за купуването на първо жилище – такова, в което хората искат да живеят целогодишно и не с инвестициона цел.

Към това се прибавя рязката сезонност на туризма в региона, при която легловата база е заета само в няколко седмици през зимата, а през останалото време стои пуста със заключени врати и спуснати капаци на прозорците. Картината се мултиплицира в почти всички алпийски курорти и ражда болестта на "студените легла".

В момента повече от всякога в Европа тече кампания за сгряването на тези легла. Държавите, които най-много са засегнати от проблема – Швейцария, Австрия, Италия и Франция, прилагат различни мерки, от една страна, да ограничат строителството на нови комплекси от типа "втори дом", а от друга, да стимулират собствениците на вече закупените да ги използват по-пълноценно или да ги преотдават на трети лица.

Борбата със студените легла е ръководена от комплекс от аргументи: новите сгради не се правят с оглед за развитие на регионалния туризъм, а за бързи печалби на имотния пазар; разходите по поддръжката им са високи, а те не генерират приходи освен еднокартно направената инвестиция в началото. Вторите домове завладяват територии и влияят на природата, а в същото време нямат добавена стойност.

От другата страна, защитниците им твърдят, че ако не бяха този тип проекти, хотелската база в класическия си вид нямаше да има ресурса да се модернизира и подновява. "В днешно време хотелите могат да се развиват само под формата на хибридни конструкти. Една част са апартаменти, от продажбата на които хотелиерите си осигуряват капитала за ремонт на хотела", казва Кристоф Юен – изпълнителен директор на швейцарската хотелиерска асоциация, цитиран в обширен анализ по темата на Федералната служба за териториално развитие на Швейцария.

Швейцарският опит

Швейцария е най-активна в опита си да стопли алпийските легла. "След първата вълна на изграждане на апартаментите "втори дом" през 60-те и началото на 70-те години ставаше все по-ясно, че те не са само благодат", се казва в анализа на териториалната служба на страната. По това време много от туристическите курорти нямат общ план за застрояване на територията и надеждите са, че именно с такива инвеститорският подем ще бъде канализиран. През годините районите и общините се опитват с индивидуален подход да организират строителството, а в същото време проблемът се политизира на национално ниво. Кулминацията дойде през 2012 г., когато с референдум в Швейцария беше приета така наречената "Инициатива второ жилище", поведена от екоактивисти.

С решението от референдума се цели като цяло да се намери балансът между, образно казано, първите и вторите жилища. Според новата ситуация общините не трябва да разрешават изграждането на нови апартаментни комплекси, ако те са повече от 20 на сто от общата леглова база. А там, където вече има заварено положение, трябва да се правят опити за тяхното запълване и по-ефективно използване. Към момента, в който решението от референдума влезе в сила – 1 януари 2013 г., това важеше за 480 от общо 3253 общини, или близо 15%. Като следваща стъпка предстои приемането на специален закон, в който решението от референдума да бъде изпълнено. След това ще се прилагат мерки на ниво кантори и общини. А някои от тях вече се случват.

В Кран-Монатана още през 2002 г. са направени първите опити да се подобри средата и да се стимулира обитаването на новопостроените комплекси. На квотен принцип се определя каква част от апартаментите "втори дом" да се използват като първи или да се дават целогодишно на туристи под наем. Въведен е контингент за изграждането на нови жилища, което автоматично е намалило броя им наполовина спрямо година по-рано.

Не повече от 20%

"Кантоните Граубюнден, Вале, Тичино, Берн и Во имат най-много общини, където апартаментите "втори дом" са над 20%. Политическите представители, най-вече на Граумюнден и Вале, се опитват в настоящия процес по регулиране да вкарат колкото се може повече изключения. Проблемите с вторите домове се признават, въпреки това липсва все още готовността за дългосрочното им решение", коментира пред "Капитал" Бригит Вис от фондацията Franz Weber, които са основните инициатори на референдума.

"Някои общини планират да въведат данък "втори дом". Той ще се плаща от собствениците, които не отдават жилищата си на трети лица. Така би трябвало да се създаде стимул за отдаване под наем. За краткото време, откакто беше проведен референдумът, ситуацията със студените легла не се е променила много. Общините с над 20% дял на апартаментните комплекси нямат право да разрешават нови и това ще повлияе на динамиката на строеж в целия алпийски регион", каза пред вестника Андреас Дойбер, който е професор в ITF Institut – Института за туризъм и свободно време на висшето училище за техника и икономика HTW Chur в Швейцария.

Една от общините, въвели специалния данък, е Силваплана. Опитът там показва, че трудно може да се намери решение, от което всички да са доволни. "След като инициативата беше приета, туристическите общини се опитват да изстискат собствениците на втори жилища като лимон, като им налагат допълнителен данък. Силваплана иска пари, а не гости", критикува Хайнрих Сумерматер, който е президент на Алианса на собствениците на апартаменти "втори дом", цитиран в доклада на териториалната служба. "Заради бума в строителството структурата на селищата се разрушава", отговаря кметът на Силваплана Клаудиа Тронкана и дава пример: Силваплана има 1000 жители в 570 жилища. До тях са 1600 апартамента "втори дом" и още 730 хотелски легла.

Според професора от HTW Chur Андреас Дойбер по-ефикасното решение би било да се забрани или ограничи строежът на нови жилища. Веднъж вече построени обаче, възможностите за тяхното "стопляне" са ограничени. Евентуалните мерки (като данъкът в Силваплана например - бел. авт.) лесно може да нарушат правата на собствениците на жилища.

Другите в района
Въпреки че нямат същия централизиран подход, другите алпийски държави също търсят лекарство срещу болестта на студените легла. Във всяка от страните има общини, които в някакъв етап или са забранили строежа на нови комплекси, или са въвели вид данък за ограничаване на инвеститорския интерес. Ето няколко примера: заради синдромите на студените легла, гарнирани с липсата на достатъчно вода в курорта, през 2003 г. кметът на Ле Гетс в провинцията От Савоа забрани раздаването на нови разрешителни за строеж. Общината Тин в Рона-Алпи заедно със стопанина на местната инфраструктура въведоха финансови стимули за онези собственици на апартаменти, които ги модернизират и отдават под наем. В австрийската провинция Тирол през 1994 г. беше въведена забраната за строеж на всякакви ваканционни комплекси, която после е вдигната от съда. Актуално според закона за територията апартаментите тип "втори дом" не могат да надвишават 8%.

Болестта на студените легла в алпийския регион не е ново явление, но нейният интензитет се увеличи още повече покрай световната криза. Тенденцията за глобално затопляне и скъсяване на зимния сезон още повече влошава картината. Всъщност студените легла са характерни за повечето ски курорти в Европа (а и не само). Голямата разлика е, че на някои места те са осъзнати като проблем, а на тях все още им се позволява да растат.

ПИБ и София Ленд

28 Септември 2006 http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2006-09-28&article=162095

Светлин Нейнски е роден на 13 февруари 1960 г. Завършва НАТФИЗ, специалност "Пантомима". След това заедно с Николай Сотиров основава театър "Панданс". От 1990 г. се занимава с частен бизнес. Фирмата му "Ной" е представител на френския концерн "Сент Гобен", най-големия производител на стъкла в света. "Ной" е носител на златен медал за качество от Пловдивския панаир. Нейнски е създател на най-големия детски атракцион на Балканите "Софияленд".

-Г-н Нейнски, как се роди идеята за най-големия парк на Балканите "Софияленд"?

 - В началото на 90-те години като актьор бях в Италия, участвах като аниматор в най-големия европейски парк тогава "Гарделанд". Тогава заедно с двама колеги получихме предложение да останем за 6 месеца. Гледах тези паркове, които бяха национална гордост, потърсих акционерите на "Гарделанд" и на един по-малък "Акваминч". Собствениците бяха художници. Така тръгна разговорът - за да правиш изкуство и да имаш икономическа свобода, трябва да имаш допълнителен бизнес. Това всъщност ме накара
 да се откажа от договора като наемник

 Като се върнах у нас, започнах да се занимавам с бизнес. С Ники Сотиров създадохме пантомимен театър "Панданс".
 Поканих един от италианците в България с идеята, че до 2-3 години нещата в България ще се оправят - точно по време на гладната зима на Луканов. На връщане докарах от Италия веро, спагети, лазаня, сирена. Струпах една купчина на масата вкъщи, а голямата ми щерка Неда, която тогава беше на 2 години, при вида на тази пъстрота на масата спря да говори. Тогава си дадох дума, че ще направя всичко, но това усещане за глад и сивота няма да се повтори. Замразихме нещата - италианецът каза, че ще ни трябват поне 15 години, за да стигнем до пазарна икономика и икономическа стабилност.
 Когато правителството на Иван Костов започна да говори за привличане на чужди инвестиции, започнахме пак да мислим - отначало за малък детски парк. Но италианците казаха, че инвестицията си заслужава само ако се изгради по-голям, който да включва съоръжения и за възрастни.
 Тази атмосфера беше де факто подкрепата на Костов за парка, напук на всички легенди, които се приказват. Заедно с италианското застрахователно дружество, което гарантира кредита за съоръженията и консултанти от парк "Мирабиландия", тръгнахме напред към мечтата ми. Идеята беше да има летен театър за представления от типа комедия дел'арте, преговаряхме за продължение на серията "Понеделник осем и половина", да има сцени за рок концерти. Да стане център за развлечения и култура. И точно заради страха да не се правят политически спекулации и да не ни свързват с Костов ме накара да извадя напред като съдружници братята Попови и тяхната фирма "Пио технолоджи", в която аз не участвах. От общината ни предложиха 3 имота, различни от Погребите - в Западен парк. Всички си мислеха, че ще правим далавера, дори ни питаха - абе наистина ли ще правите парк.
 Италианците разгледаха местата и като видяха "Погребите" с близостта му до Зоологическата градина и големите пътни артерии, казаха - тук е мястото, дай да говорим за този парцел. Още през 1998 г. пуснахме молбата си в общината. Разрешението излезе чак в края на 1999 г. Отначало искахме 20 дка, след това 50 дка, те ни разрешиха 30 дка.
 Бяха ни достатъчно за парк от закрит тип  който да функционира целогодишно.
 От общината направиха две оценки на парцела, едната два пъти по-голяма. Естествено, че заменихме апартаментите по по-високата, макар да имаше гласове от общинари да е по-ниската.
 Идеята беше да се изгради цял комплекс - да свържем парка със Зоологическата градина, от парите да се подпомагат и животните, всичко това го видяхме в "Бушгардънс" във Флорида. Купихме влакчето, изградихме прословутата гара в "Софияленд". Останаха да се изградят само пилоните. Трябваше след това атракционът да се разшири с още една суперекстремна писта и да се построи малко градче "Средец" с макети на старите символни столични сгради.
 Цялата инвестиция беше за $18 млн., като съоръженията струваха $7,5 млн. При най-песимистичния вариант тя трябваше да се изплати за 5 години. Правихме дълбочинни социологически и икономически изследвания. Най-скъпият пакет трябваше да е 10 лв. Това кореспондираше с европейския опит, че билетът не трябва да е по-скъп от 5-7 на сто от средната заплата в страната. В основата на всичко стоеше закритата част с възстановка на площада във Верона, а паркът трябваше да работи през цялата година.

 - Все пак може да се каже, че "Софияленд" в голямата си част бе построен според проектите и трябваше да носи печалба?

 - Да, и оттам нататък всичко зависи от мениджмънта. Никога не сме се карали, а сме имали принципни различия как да се прави бизнес. В бизнес плана имаше точни разчети плюс най-много 10 на сто разширение на инвестицията. И в един момент опряхме до Първа инвестиционна банка. В интерес на истината при тях има стройна и ефективна система при отпускане на кредитите. Естествено поставиха условие в проекта като гаранция да влезе тяхна фирма, която по-късно се оказа офшорка. Нямаш много варианти да не приемеш тези условия, особено след преговорите с няколко банки - ОББ, Пощенска банка. Видях, че те само бавят топката, а процедурата е тромава.

 - Впоследствие обаче нещата стигнаха до съд, вие бяхте изхвърлен от управлението на парка?

 - Ами това преструктуриране на капитала във фирмата заради отпуснатия кредит го направихме така, че никой да не може сам да взима решения. Но най-голямата ми грешка беше, че не взех блокираща квота или да си запазя правото на вето при взимане на решенията.
 Различията се задълбочиха, те започнаха от идеята това да не се превръща в снобско място, а да е за обикновените софиянци, имаше сериозни различия откъм ценовата политика. Последното и най-важното различие дойде от фигурата на Владимир Бонев, който трябваше да бъде заедно с мен изпълнителен директор. Само че той е бил шеф на фалиралата Кредитна банка и по закон нямаше право да заема ръководна длъжност.

 - Можели сте да замълчите в името на съвместния бизнес?

 - Да, можех. Само че аз сезирах прокуратурата. Това стана точно преди откриването на парка през септември 2002 г. През цялото време Попови и хората от ПИБ настояваха, че това е комуникативен проблем между мен и Бонев, който лесно може да се разреши. Те свикаха общо събрание на акционерите, гласуваха отстраняването ми. Стана ясно, че дори квалифицираното мнозинство при взимането на решенията не може да гарантира интересите на всички да бъдат защитени. Аз имах 27 на сто, като винаги съм си мислел, че някой от братята Попови ще бъде до мен докрая. И така е винаги, особено на Балканите, когато бизнес се прави само с доверие.

 - Вие започнахте дела, но така и не стигнахте до справедливост?

 - Тогава видях как действа съдебната система у нас. В един и същи ден се извадиха две различни актуални състояния на фирмата. Едно на тях, в което не фигурирам, едно на мен с по-заден час, че съм във фирмата. Свикването на общото събрание е без мой подпис, макар че всички документи трябва да носят моя и на Бонев. Аз оспорих промяната в управителното тяло на дружеството, беше издадена обезпечителна заповед на съда да бъде спряно. Накрая всичко бе оправдано с компютърна грешка.
 На 21 септември 2002 г. не получих покана за откриването на "Софияленд". Казаха ми дори, че
 

присъствието ми е нежелателно

 След изхвърлянето ми от дружеството всичко свърши. Чест прави, че двете ми дъщери Неда и Мина никога не пожелаха да влязат в "Софияленд" и да се качат на някое от съоръженията. Което е много тъжно, защото знам как чакаха осъществяването на това нещо.

 - Съдебната сага обаче продължи?

 - Ами отначало бях решен да стигна докрая. Те използваха различни съдебни хватки. Седалището на "Софияленд" беше в мои офиси под наем. Стигна се дотам, че с полиция не ме допускаха до имота си, за да не възпрепятствам реализирането на проекта. Боже, колко абсурдно ми звучи всичко това сега. Излезе дори решение на Градска прокуратура, че съм отново управляващ. 3 дни по-късно Апелативната прокуратура отмени това решение. Накрая ВКП постанови, че отново мога да бъда управител. Роман може да се напише. Накрая ми писна. Това беше 3-4 години битка за истината, но напълно безсмислена от морална гледна точка.

 - Как се натрупаха загубите на атракциона?

 - Управлението беше тотално объркано. Защото трябва да влезеш със сърцето си в този проект. Така и не вкараха под стъкления покрив атракционите, за да може да работи през зимата. Остана площ за кафенета, които се отдават под наем. Затова бяха направени тези 2 киносалона, за да може възрастните да гледат филми, докато децата си играят. Втората грешка е, че продължиха едни безсмислени инвестиции за разкрасяване. Сега тези цифри, които се цитират от $40 млн., от 35 млн. евро е безсмислено харчене на пари. Объркана е цялата идея с тези високи цени, с тези снобски сватби на светски личности, с тези концерти. Правеха се някакви имиджови реклами, в които не се обяснява какво предлага атракционът. Избяга се от истинското предназначение на "Софияленд", който трябваше да е масово зрелище - да привлече учениците, хората от "Люлин", децата от страната.

 - В момента "Софияленд" се предлага за 20 млн. евро. Има ли някой, който да го спаси?

 - Според мен не. Но общината и държавата трябва да регулират нещата, като не издадат разрешение за промяна на статута.

 - Защо не използва навремето отношенията си с Иван Костов? Ето например Георги Кирчев с името на Костов напред направи империя от имоти?

 - Истината е, че аз запознах Георги Кирчев с Иван Костов. Беше по времето на Жан Виденов. Кирчев имаше "Хрисома", която произвеждаше костюми. Идеята беше хората от СДС да не бъдат неугледни, а да се появяват по телевизията с нов имидж, с хубави костюми. Сега се учудвам, като чета по вестниците колко напред е стигнал.
 Така тръгна легендата - Кошлуков и Севлиевски в началото разправяха - едно хубаво нещо направи Иван Костов, това е "Софияленд". Кръговете са мит, ако Костов ми беше помагал, нямаше да се стигне дотук. Костов не се е занимавал никога с хора, които казват: "Иване, дай да направим една далавера". Много неща у нас се случват просто защото се използват имена.
 Проблемът е, че в България няма модел на подражание. И затова през 2002 г. му казах, че прави груба грешка, като не подкрепи Надежда Михайлова, а създаде ДСБ.
 За мен ДСБ и СДС са емоционално фалирали проекти, дано изборите за президент ме опровергаят. Нито Костов, нито Стоянов дръзнаха да поведат избирателите си. Защото са много малко хората, като Надежда Михайлова, които могат да палят хората за дадена кауза, да вдигнат знамето и да поведат народа. За нея никой не може да каже, че е зависима от икономически интереси.

 Димитър Илиев