Дори не предполагах, че вчерашният ми среднощен постинг Цеко и развлекателната телевизия: Една магарешка история ще се окаже толкова актуален. Днес виждам, че темата за тази „магария” е обхванал медиите.
По повод това грубо погазване на принципите на журналистиката Асоциация на свободното слово “Анна Политковская” излиза с остра и закономерна декларация. Препоръчвам ви да я прочете, много точни констатации се правят в нея. Между другото в нея се казва:
Медияпул също публикува Декларацията и информация за “безпрецедентен и циничен икономически натиск за ограничаване на редакционната и творческа свобода в национална електронна медия".
Около половин час по-късно в Днес.бг бива публикувано опровержение на разпространената информация, което можете да прочетете ТУК. Според тази статия:
Каква е истината по този случай сигурно никога няма да разберем. Същественото е, че един български плутократ можа чрез огромния рекламен бюджет на банката си да упражнява контрол върху медиите у нас. Както съм писал в "ПИБ, медии и реклама", FIBank е един от трите водещи рекламодатели в страна. Чрез разпределянето на ресурс от около 6-5 милиона на година, те могат да определят дневния ред на обществото. За упражняването на контрол и влияние върху медиите съм писал многократно:
Особено красноречив и илюстративен пример за авто редакционна цензура е пресконференцията на Нона Караджвоа, за която има инфо тук: "Лъжите на Нона". Във видеото се вижда, че журналистите, без да знаят, че въпросът за беззаконията в Банско ще бъде засегнат от министъра, задават ad hoc много адекватни въпроси, които не са излъчени по нито една медия.
От всичко това излиза, че независимостта на медиите у нас е доста спорен въпрос. Тя практически отсъства, а посредством рекламата дори ролята на един мега цензур е ненужна – журналистите си има вътрешно вграден „самистоп” („1984”, Оруел).
Та единственото, което мога да добавя по повод рекламите, независимте медии и тези „магарии” е един коментар под статията в Медияпул с цитат от Чудомир:
„— Реви, Марко, реви, братко, двама да ревеме! Ти — в обора, аз — на двора, да се радва Дечо Пора!”
По повод това грубо погазване на принципите на журналистиката Асоциация на свободното слово “Анна Политковская” излиза с остра и закономерна декларация. Препоръчвам ви да я прочете, много точни констатации се правят в нея. Между другото в нея се казва:
т.нар. шоу на Магарето е изключено от програмата на Нова телевизия поради безпрецедентен натиск от страна на съсобственика на Първа инвестиционна банка /ПИБ/ и ключов инвеститор в ски-комплексите на Банско и Витоша - Цеко Минев, върху ръководството на телевизията. След излъчването на комичен скеч по темата за нарушенията на определения от концесионния договор размер на ски-зона Банско в Национален парк „Пирин,” собственикът на ПИБ изтеглил цялата си реклама от националната медия, съобщиха медиите.
Медияпул също публикува Декларацията и информация за “безпрецедентен и циничен икономически натиск за ограничаване на редакционната и творческа свобода в национална електронна медия".
Около половин час по-късно в Днес.бг бива публикувано опровержение на разпространената информация, което можете да прочетете ТУК. Според тази статия:
„Предаването не е свалено. В лятна ваканция е. През есента магарето отново ще бъде на екран“, подчерта пред Dnes.bg пиарът на Нова телевизия Даниел Димитров.
Продуцентът Краси Ванков също потвърди, че „На инат“ е в лятна почивка и категорично отрече шоуто да е спряно.
„През септември продължаваме. Предвиждаме промени в предаването“, заяви Ванков пред Dnes.bg. Tой беше категоричен, че не е получавал нито официално становище на телевизията, нито забележка, нито конкретно мнение на някого за шоуто.
Каква е истината по този случай сигурно никога няма да разберем. Същественото е, че един български плутократ можа чрез огромния рекламен бюджет на банката си да упражнява контрол върху медиите у нас. Както съм писал в "ПИБ, медии и реклама", FIBank е един от трите водещи рекламодатели в страна. Чрез разпределянето на ресурс от около 6-5 милиона на година, те могат да определят дневния ред на обществото. За упражняването на контрол и влияние върху медиите съм писал многократно:
Писмо до RE:TV - Булевард България
За липсата на журналистика
Как Камен ме изнерви или какво ми причиняват поръчковите журналисти
Продължението на моята кореспонденция с Камен Алипиев
Особено красноречив и илюстративен пример за авто редакционна цензура е пресконференцията на Нона Караджвоа, за която има инфо тук: "Лъжите на Нона". Във видеото се вижда, че журналистите, без да знаят, че въпросът за беззаконията в Банско ще бъде засегнат от министъра, задават ad hoc много адекватни въпроси, които не са излъчени по нито една медия.
От всичко това излиза, че независимостта на медиите у нас е доста спорен въпрос. Тя практически отсъства, а посредством рекламата дори ролята на един мега цензур е ненужна – журналистите си има вътрешно вграден „самистоп” („1984”, Оруел).
Та единственото, което мога да добавя по повод рекламите, независимте медии и тези „магарии” е един коментар под статията в Медияпул с цитат от Чудомир:
„— Реви, Марко, реви, братко, двама да ревеме! Ти — в обора, аз — на двора, да се радва Дечо Пора!”
Няма коментари:
Публикуване на коментар