Мила родна картинка

Жена вися 30 минути с малки близнаци на лифта в Банско 

07.09.2015 14:56; 

24 часа онлайн; 

7167 прочитания

ости на Банско висяха половин час на лифта край курорта, като накрая ги стовариха обратно в изходната точка - в Банско, вместо на Бъндеришка поляна, където всъщност си били оставили колите.

Техниката аварира, а хората се спасяваха кой както може, разказа за „Марица” пловдивчанката Таня Любомирова. Тя със семейството си, сред които и 4-годишни близнаци, паркирали колата на Бъндеришка поляна и тръгнали оттам. Идеята била да слязат до Банско, да се разходят и после пак обратно. Лифтът обаче едва кретал и в един момент спрял. След намесата на техници съоръжението все пак се движеше с няколко сантиметра в минута и ние успяхме да слезем на междинна станция, разказва препатилата пловдивчанка. Служителите на лифта с половин уста обещаха, че до един час вероятно повредата по лифта ще бъде отстранена. На хората обаче не им прозвучало убедително и започнали да се чудят как да стигнат до колите си. Някои от туристите били паркирали в Банско, а други започнали пътуването си от Бъндеришка поляна. От фирмата, която стопанисва съоръжението, дали няколко жокера, кой от кой по-неудобни. Едната идея била закъсалите туристи да чакат рейс, който да ги извози до изходните точки. Кога ще тръгне въпросният автобус обаче, не било ясно. А другата подсказка - да пътуват на стоп.

Най-големият куриоз обаче се случи, когато група организирани туристи си поискаха парите за неосъщественото пътуване, разказва Таня Любомирова. Отговориха им, че това няма как да стане, но пък може да ползват безплатно картата за следващия ден. Така хората попаднали буквално в нонсенс. Те били на курорта само за уикенда и трябвало да си тръгнат с вчерашна дата. Така че им оставало да пият по една студена вода. Картата за лифта е 15 лева, уточнява пловдивчанката.

При извънредната ситуация туристите с проваления курс решили да сигнализират НАП. Табелки с дежурните телефони на данъчните услужливо стояли до станциите на лифта. И след като изслушали цялата тирада на записа на дежурния телефон, станало ясно, че работното време на НАП е само в делнични дни и сигнали се приемат само тогава. С една дума - прибраха ни парите, а не получихме услугата, обобщава Таня Любомирова.

Ако идеите на Ковачки се реализират, означава, че ще разрушим парк Рила, както за съжаление се случва в Пирин.

Начало > Мнения > Интервю > ​Венцислав Удев: Ковачки замени къпинак в Своге, за да вземе парк Мальовица

​Венцислав Удев: Ковачки замени къпинак в Своге, за да вземе парк Мальовица

Последна редакция на 29/08/15 13:22

http://www.faktor.bg/mnenia/intervyu/53625-ventzislav-udev-kovachki-zameni-kapinak-v-svoge-za-da-vzeme-park-malyovitza.html

Интервю на Васил Василев

- Г-н Удев, с какво е по-различно честването на 120-годишния юбилей на Българския туристически съюз тази година?
- Със своята 120-годишна история от създаването на Българския туристически съюз страната ни се нарежда сред първите основатели на подобно движени след Хърватска и Босна и Херцеговина. С честванията на юбилея искаме да покажем колко сериозно място заема съюзът в българското общество. Може да звучи нескромно, но нашето национално движение привлича около 1 млн. души. За да не звуча голословно, ще ви кажа, че в Национално движение „Опознай България - 100 национални туристически обекта НТО” са се включили 695 000 души. Уникалното тази година за нас е, че тази година ще изкачим за 120-и път на Черни връх, без да сме прекъсвали тази проява от основаването на съюза досега, дори и по време на войните. Единственото, което е съхранило движението ни е любовта към природата. По време на прехода имаше опит да се повлияе на съюза и да му се отнемат обектите, но ние успяхме да се опънем чрез протести и декларации.
- Кой се опитваше да сложи ръка върху обектите на организацията?
- Имаше много различни интереси, защото повечето хижи са построени в близост до манастири и до други атрактивни туристически обекти. Неслучайно хората, които са строили базите са се съобразили с местоположението им. В същото време тенденцията показва, че с течение на времето планинският туризъм ще надмине морския, тъй като не е толкова пренаселен и е много по-чист. Как тогава някой да не хареса хижа Алеко или Мальовица, например? В момента водим битка с бизнесмена Христо Ковачки за хижа Мальовица. Той замени една вековна гора с габър, обрасъл в къпини в Своге. Както казват старите хора, замени кон за кокошка. Ковачки подмени всички ски писти, които бяха държавна собственост, чието предназначение нямаше право да бъде променяно. Той явно е имал някаква перспектива да направи Супермальовица, както беше направен Суперборовец, но това са неосъществими за България проекти, защото нямаме такъв капацитет. Ако идеите на Ковачки се реализират, означава, че ще разрушим парк Рила, както за съжаление се случва в Пирин.
- По какъв начин е направил замяната на Мальовица с къпиновото поле в Своге Ковачки?
- Тези заменки се случиха по времето на Тройната коалиция в периода на 2005-2006 г. със съгласието на земеделския министър тогава. Горските от самоковското стопанство са заличили от картата на Мальовица целия сграден фонд и показват празни скици, в които има само паркинги. По този начин ние като стопани на този терен сме прескочени по време на замяната. По закон по време процедурата трябва да присъстват всички собственици от двете страни, за да кажат своите изисквания и възражения. Ние събрахме десетки хиляди подписи, писали сме до председателя на Народното събрание, който ни обеща проверки, но такива и до ден днешен не сме видели. В момента ситуацията е следната – ние сме собственици на сградите, а Христо Ковачки – на земята. Все още той не е започнал да предявява претенции към пистите, които в момента ползваме ние. От него няма никаква реакция. Ние отправихме покана към Христо Ковачки, за да се срещнем, но и досега той не я приема и не проявява никакъв интерес.
- Може ли чрез промяна в законите подобни практики да бъдат прекратени и парковете да остана суверенна държавна територия?
- Подобни неща в България могат да се случват, ако има партийно лоби, което да те подкрепи в парламента. Ние сме безпартийна организация и много отдавна не сме обвързани с никаква партия. Въпреки, че ние сме 40 000 души и можем да си създадем партия, но нашата политическа сила е природата. Отделно от това страната ни разполага с най-много хижи от всички балкански страни взети заедно, въпреки че някои от тях бяха разрушени и разграбени заради един закон от 1996 г., който даде на общините да стопанисват съоръженията. Голяма част от кметовете не могат да се справят със собствения си град или село, камоли да се качват на 2000 метра в Балкана. Тази работа не е за всеки. За да запазим парковете и хижите, не са нужни хора като Ковачки, а такива, които обичат природата и дори са малко луди. Независимо от всичко към днешна дата съюзът ни стопанисва 185 хижи, 15 заслона, 6 учебни центъра, 5 хотела, 2 къмпинга, 38 туристически спални, 2 туристически комплекса и ски база с общо 13 000 легла.
- Какво е състоянието на базите, които стопанисвате?
- Не всички бази са в идеално състояние. Когато Васил Иванов – Лучано стана спортен министър, ни подкрепи сериозно финансово, като разбра, че БТС е едно уникално движение и трябва да съхраним природата на България. Благодарение на парите, които ни отпусна в размер на 4-5 млн. лв. успяхме да ремонтираме 107 хижи. С една дума сме с крачка напред, след като държавата от 1992 г. спря финансирането на туристическите обекти, въпреки че те са държавни. Ситуацията в България обаче е такава, че ние все сме на опашката и си чакаме реда зад останалите.
- Появи се информация, че ще построите 5-звезден хотел „Мусала”. Съществува ли подобен проект?
- Кой каза подобно нещо? Ние хотели не строим. Тук става въпрос за хижа „Мусала”, която ще има най-високата категоризация от три еделвайса. Ние не посягаме на планината, тъй като не е редно да се разваля природата с хотели. Ние правим обект, в който туристите да могат да си починат след прехода, да си отворят раниците, да хапнат сандвичи и да изпият по един чай, тъй като българинът всяка година обеднява. За него трябва да има отделна туристическа кухня, която да е достъпна за всички и помещение, където да си изсуши дрехите.
- Има ли нужда от строеж на нови лифтове като този до Седемте рилски езера, например?
- Не мога да разбера защо трябва да строим нови лифтове, след като навремето се е мислело и са построени достатъчно съоръжения. Ако всички те работят, планините ще се „разтоварят” и ще се посещават от много хора. Седемте рилски езера са космическо място, което е наситено с енергия. То е предназначено за туристи, които се изкачват пеша. Сега горе се качват тълпи. Цялата долина на Седемте рилски езера е станала кафява – пътищата са изорани, езерата са пълни с водорасли и със зелена вода и този оазис в крайна сметка постепенно накрая ще изчезне. Самата планина няма такъв капацитет като Кавказ, за да посреща такъв поток от хора. Този лифт към езерата беше първоначално проектиран като ски-влек. Проектът обаче беше взет по незаконен начин от предишния собственик от бизнесмени, които нямат интерес да се пази природата. Във времето ще си сърбаме попарата, езерата ще покафенеят докато постепенно не изчезнат. Не само в Рила, а навсякъде минават джипове, които разрушават пътеките. Освен това ние все още нямаме достатъчна туристическа култура и вървим извън пътеките, като газим останалата гора. Един лошите примери също е лифтът на Копитото във Витоша. Там все едно е паднала бомба. На това място трябва да се направи един информационен туристически център, който да обучава туристи, но за съжаление парк „Витоша” не е добър стопанин. В случая трябва да се намеси съветът по туризъм към община София. Що се отнася до самия лифт, той е частна собственост, както и останалите съоръжения в планината. Ние обаче не можем да разгадаем все още намеренията на собственика, който явно няма интерес заради пропуски в приватизационния договор преди това.
- Продължава ли източването на пари чрез създаването на екопътеки, които на 90% съвпадат с планинските маршрути?
- Когато Долорес Арсенова беше министър на околната среда и водите, действително в Родопите беше направена такава екопътека, която на 90% съвпадаше с планинския маршрут, но пропускаше 7 хижи. Ние зададохме въпрос към нея. Преди това тя ни ухажваше, след което не ни проговори. За жалост ние нямаме правомощия да контролираме този процес. Мога да ви дам пример с екопътека, която преминава река на 4 места с мостчета, но води до затънтено място и няма връзка с другия маршрут. Освен това, съоръженията, които се изграждат като мостчета и беседки, след това никой не поема отговорност да ги поддържа след построяването им. Има ли сме случаи, при които дъските се чупят и туристите падат в реката. Ние не сме против екопътеките, но за нас те не е играят никаква роля за развитието на планинарството. Те са единствено средство за печелене на пари чрез усвояване на фондове.
- Получавате ли нужната подкрепа от спортния министър Красен Кралев?
- От БТС сме подготвили справки и данни, които искаме да покажем на спортния министър Красен Кралев, за да се запознае със ситуацията в съюза, но до ден днешен не сме се срещали. Надявам се да дойде на Черни връх в неделя, за да види какво представлява нашата организация. Аз оправдавам министерството, тъй като хитът винаги са били високото спортно майсторство и олимпийските дисциплини. Независимо от всичко, чрез всички дейности, които извършваме, Българският туристически съюз се издържа напълно самостоятелно от 6 години насам. Въпреки трудностите, успяхме да възстановим три изгорели хижи сами, сега предстои да ремонтираме и „Богдан”, която е изпепелена през 1989 г.
- Кои са най-запалените туристи сред политиците?

- Едни от най-редовните туристи са Петър Стоянов и Огнян Герджиков, които често срещаме в планината. Министър Томислав Дончев също е запален планинар. За жалост повечето политици обаче са ни „приятели”. Мога да ви дам пример с Весела Лечева, която като шеф на Държавната агенция на младежта и спорта тогава ни създаде много проблеми. Постоянно чувахме от съпругата на Манол Велев „дайте да видим тази база, дайте да видим онази база”, но в крайна сметка устояхме на натиска и успяхме да запазим обектите си.  

Швейцария наложи лимит за алкохола, употребяван от операторите на лифтове

Това май трябва де рубриката: „Кога и у нас?“ 
Реално погледнато в планините се пие и това става голям проблем, когато трябва да получиш адекватна помощ или просто искаш да не застрашават живота и здравето ти. „Лалето“ все така силно те рита под коленете, ледът е навсякъде по пистите, а обезопасяването става само след инцидент. Та май и у нас трябва подобна регулация.

Швейцария наложи ограничение за употребата на алкохол от оператори на лифтове, съобщи "Ройтерс". Така властите са премахнали вратичка в закона, която преди позволяваше на операторите да избегнат разследване, в случай че бъдат хванати пияни на работа. Причината беше, че в закона не беше предвидено ограничение.

От 1 октомври обаче те ще могат да пият до 0.5 промила, което на практика ги приравнява с шофьорите на автомобили.

"Служители, които се занимават с работа, свързана със сигурността, няма да имат право да изпълняват тези свои задължения, ако имат алкохол в кръвта над 0.5 промила", пише в изявление на правителството.

"И досега беше забранено да се извършва дейност, свързана със сигурността, под влиянието на алкохол, но формулировката не позволяваше разследване на нарушителите освен в случай на инцидент", каза говорител на швейцарските власти. Според него до мярката не се е стигнало заради случай, в който някой оператор на лифт е бил хванат пиян.

Дневник http://www.dnevnik.bg/sviat/2015/09/02/2602458_shveicariia_naloji_limit_za_alkohola_upotrebiavan_ot/?ref=substory

Нелепи усмивки

Отговора на България (МОСВ), изразено в процеса на Фитнесчека на Директивите за Натура 2000

Екоминистерството ще съди "Юлен" за неизплатени суми за опазване на околната среда (допълнена)

От Босилена Мелтева Всички статии на автора

Последна промяна в 18:42 на 30 мар 2015, 5776 прочитания, 47 коментара 

 

Министерството на околната среда и водите ще търси по съдебен път неизплатени суми, които концесионерът на ски зона Банско не е изплащал системно през годините на Националния фонд за опазване на околната среда към ведомството. Това научи "Дневник" неофициално от източници от управлението.

В по-късните часове на понеделник, от екоминистерството официално потвърдиха за своите намерения да съдят "Юлен". На страницата на МОСВ във фейсбук излезе съобщение, че съгласно заключение на комисията за контрол на концесиите в МОСВ и становището, че към Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда /ПУДООС/ е дължима равностойността на 5% от събраната до момента концесионна такса, министерството ще претендира за тези взимания.

Междуведомствената работна група, която премиерът назначи още на 15 януари тази година, изпрати в средата на март на кабинета анализа си на концесията, както и проект за решение на Министерския съвет за допълнителен анекс в концесионния договор с "Юлен" АД, който на практика узаконява нарушенията, направени през годините от концесионера, но и предлага повишаване на концесионната такса. До момента Министерският съвет не е гласувал предложенията на експертите от работната група.

Концесионерът е бил задължен да заплаща 5% от годишното си възнаграждение на Националния фонд за опазване на околната среда към Министерството на околната среда и водите. Това е записано в концесионния договор, подписан през 2001 г., и се основава на чл.74, ал.1, т.5 от Закона за защитените територии. "Юлен" е трябвало и все още трябва да изплаща тази сума всяка година до 15-о число на месец май.

Екоминистерството ще търси правата си за сравнително малка сума – около 95 000 лв. Това сочат изчисленията, базирани на данните за периода от 2005 г. до 2014 г., от когато има изнесени конкретни суми, които държавата е получавала от "Юлен" за ползването на защитените територии в Пирин – общо 1 906 142.23 лв. (по данни и от доклада на работната група). Най-ниската такса – под 57 хил. лв., е платена за 2005 г., значително по-висока е едва през 2012 г. – 263.6 хил. лв., а най-високата е през 2013 г. - 277 хил. лв. За 2014 г. е заплатен само аванс от132 хил. лв.

Клаузата за отчисленията към екофонда обаче е едно от нещата, по които страните спорят как точно се тълкува. Според държавните експерти тези 5% са допълнителна сума над концесионната такса, която "Юлен" трябва да плаща на държавата. Според самата фирма концесионер обаче въпросните 5% влизат в концесионната такса и не трябва да се плащат отделно от нея.

Като "спорен момент" е отбелязано тълкуването на тази точка от договора и в доклада на експертите на междуведомствената работна група към МС.

Като се позовават на Закона за защитените територии, членовете на междуведомствената работна група също изразяват позицията, че "концесионерът следва да заплаща сума в размер 5 на сто върху годишното концесионно възнаграждение, която сума е различна и не е част от концесионното възнаграждение". Тази сума "Юлен" е трябвало да предоставя на Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда към МОСВ.

Освен това членовете на работната група са единодушни, че концесионната такса трябва да се завиши и че трябва да се постигане еднозначно тълкуване на методиката за определянето й, както и за задължението на концесионера да заплаща определена сума на Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда.

Според изводите ѝ "методиката (за формиране на таксата) е икономически неиздържана предвид обстоятелството, че от влизането в сила на концесионния договор до настоящия момент концесионерът е заплащал само минимално концесионно възнаграждение".

Според предложението процентът отчисление от приходите трябва да се повиши от 1 на 2%, като е въведена и нова формула за изчисляване на процента от ползването на техническите съоръжение при най-малко 100 дни сезон. Въвежда се обаче понятието "реалната продължителност на активния туристически сезон в дни, определена и обявена от концесионера", което означава, че тя винаги може да бъде 100 дни.

В отговор концесионерът на защитени територии от Националния парк "Пирин" обяви чрез съобщение до медиите, че не вижда "каквото и да е правно основание за увеличаване на размера на вече определеното и договорено концесионно възнаграждение, но заради добрия тон сме склонни да дискутираме и да стигнем до взаимно приемливо решение".

Малко от историята на Банско

Не съм напълно съгласен с всичко, написано в текста, но все пак си струва четенето.  кажинный раз на этом самом месте

http://e-vestnik.bg/16594

15 Януари 2013 

Арх. Петко Еврев*  

Местните не искаха да дават стаи за квартири; Пенчо Кубадински разреши овчарите да си водят овцете

Събитията, които се разиграват в Банско не са нещо ново и непознато. Искам да припомня, че по същия начин се действаше и в недалечното минало. И тогава, в епохата на “развития социализъм” се търсеше подкрепата на партийни и държавни ръководители, за да се изграждат нови ски-писти над Банско в Народния парк Пирин. И тогава имаше противодействие от страна на защитниците на природата. Спорът се извеждаше на високо партийно и държавно ниво, за да се намери неговото разрешение.

Тогава през 1986 г. в института по териториално устройство КНИПИТУГА след спечелен национален конкурс бяхме изготвили вече плана за устройство на курорта Боровец и неговата ски-зона. Познавахме добре опита на алпийските страни в изграждането на планински ски-комплекси с неговите положителни и отрицателни страни. Имахме изведена собствена концепция за устройство на планински ски-зони и комплекси при нашите условия, твърде специфични и различни от алпийските.

Залагахме на принципа за интеграция на функциите и за развитие на туризма с постоянното обитаване, за да се опазва природната среда в планината от прекалено изграждане на ски-комплекси и да се даде шанс за развитие на планинските селища.

Възложиха ни да разработим план-концепция за устройство на ски-зона Банско. Инициативата беше на Тодор Божинов, тогава председател на Комитета по опазване на природната среда. От позицията на своето ведомство той се стремеше да не допусне да се прави каквото и да е в границите на Народния парк.

От другата страна бяха спортно настроените местни хора скиори, подкрепяни от редица фактори от столицата начело с Андрей Луканов. За зоната на Банско имаше изготвен план от Туристпроект за изграждане на планински ски-комплекс в местността Пончина могила на границата на Народния парк и оттам - с въжена линия да се стига до Шилигарника, където се предвиждаха множество ски-писти.

Нашата концепция предлагаше да не се изгражда ски-комплекс толкова високо в планината, а да се изгради по-ниско край Банско като негова курортна зона, а въжената линия да започне оттам край града. Предлагахме и по-малък брой ски-писти под връх Тодорка.

Обсъждането на проблема се проведе в Банско на високо партийно равнище. Ние трябваше да докладваме нашия план-концепция като база за провеждане на дискусията. Отидохме по-рано сутринта, за да закачим нашите чертежи в залата и да се подготвим за докладването.  По-късно започнаха да пристигат черните волги и мерцедеси. На площада в Банско се събираше народ.

Последен пристигна, както се очакваше, Пенчо Кубадински. Посрещнаха го девойки в народни носии и му поднесоха хляб и сол. Другите участници се бяха подредили в шпалир, за да приветстват бай Пенчо. Големците влязоха в общината или в партийния дом. Но след непродължително време излязоха и се отправиха към ресторанта в новия хотел в края на града. Оказа се, че са решили първо да обядват и после да заседават.

Поканиха ни и ние да отидем в ресторанта и ни настаниха на една маса в края на голямата зала. Най-важните гости бяха в банкетната. Започнаха да тичат напред и назад сервитьори с подноси. Ние чакахме търпеливо. Мина доста много време. И тъкмо когато един сервитьор се отправи към нашата маса, големците вече ставаха и се отправиха към изхода. Архитект Стайнов, който беше с тях, минавайки край нашата маса само ни направи знак да ставаме. И ние останахме без обяд. Отправихме се към общината и когато ни поканиха, влязохме в залата, където се бяха подредили участниците в заседанието.

Дадоха ми думата да докладвам проекта. Обясних развитието на схващанията за усвояване на Пирин планина за нуждите на зимния спорт и основните предложения на нашия план като алтернатива на досегашните предвиждания. Наблегнах на важността градът Банско да се възползва от туристическото развитие, а не да бъде пренебрегнат. Посочих, че не бива да се изграждат прекалено много ски-писти и че кабинковата линия трябва да има начална станция край града.

Започнаха обсъждания и коментари. Както се очакваше, прояви се сблъсъкът на мненията на запалените скиори-спортисти и на природозащитниците. Тодор Божинов и Андрей Луканов предвождаха двете групи. Впечатли ме фамилиарното обръщение на Луканов към Кубадински - “бай Пенчо”. Постепенно, всички се убедиха, че не е удачно да се изгражда ски-комплекс в планината до границата на парка и че въжената линия трябва да обслужва и града. Като че ли Божинов излезе победител от тази битка, защото нашата концепция беше по-близо до схващанията на природозащитниците отколкото до това на спортистите-скиори.

Накрая се заеха да коментират въпроса дали трябва да има паша на добитък в границите на парка. След редица изказани становища бай Пенчо мъдро заключи: “Той народът го е казал: “Стар бял дядо овци пасе горе на Пирина”, значи трябва да се допусне паша!” Всички се съгласиха и срещата приключи.

Тръгнахме си обратно. С нашата кола пътувахме най-отзад в дългата колона. Изведнъж на Предела колите пред нас започнаха да сигнализират със сините си буркани и да спират рязко насред пътя. Спряхме и ние и какво да видим: бай Пенчо слиза от колата, а след него всички бързат да излязат от колите си и подтичвайки го настигат и тръгват в шпалир. А той отива да пие студена вода от чешмата на Предела.

В сходна ситуация сега се очаква арбитър от мащаба на бай Пенчо и всички се сещаме кой може да бъде той. Но няма кой да изпълни ролята на Божинов. И битката, ако въобще има такава, е с предизвестен край. Освен ако някой от ЮНЕСКО не се противопостави решително. Но арбитърът ще предложи компромисното решение - примерно да се изключи ски-зоната от границите на парка. Така вълкът ще се засити, а агнето ….. ще си хрупка пресна тревица “горе на Пирина”.

Историята има развитие. Банско успя да изгради и писти, и хотели, а сега иска още и още. Спомням си, че когато ние проучвахме възможностите за туристическо развитие в полза на града, банскалии споделяха учудващо отношение към тази възможност: “Какво? Чужд човек да ми спи в къщата? Никога!”

А сега докъде стигнаха! И няма спиране. Ние посочвахме, че пет хиляди туристически легла в града и край него е оптимумът и че гостите туристи не бива да са повече от домакините банскалии. Това отговаряше на предвидения капацитет на ски-пистите и въжените линии, пък и на възможностите за летен туризъм, който в Пирин има своите дълбоки традиции. Отговаряше и на възможностите на градчето да се справи с туризма, без да бъде погълнато от него и премазано.

През 2000 г. проектирането на ски-зоната на Банско пое нашият колега арх. Леков. Спомням си на едно обсъждане на неговия проект в Банско изказването на един от представителите на инвеститора - Първа инвестиционна банка. Силно разгневен от позицията на природозащитниците, той, заяви: “Защо ни пречите и говорите за ценностите на Банско? Че какво му е ценното на Банско? Това, което ние ще изградим струва повече от цялото Банско.”

Това нахално поведение ме изуми. Този човек оценяваше Банско като мъртва и индеферентна физическа среда от къщи без всякаква архитектурна и историческа стойност. Той не се и замисляше на какви духовни ценности е носител този град, за да го сравнява със своето комерсиално инвестиционно намерение.

Изграждането на ски-зоната, съпроводено с интензивно хотелско строителство, вървеше със страшни темпове през първите години на новия век. А планът за управление на Националния парк Пирин се забавяше и това даде формална възможност да се изграждат ски-писти и въжени линии в чертите на парка. Днес никой не знае или не иска да каже колко туристически легла са създадени в Банско.

Оптимумът от пет хиляди легла е отдавна надхвърлен. Споменаваха се десет хиляди. (Бел. ред. – общата бройка по неокончателни данни е около 40 000 легла, общо в завършените и незавършени хотели и квартири по къщите). Балансът отдавна е нарушен. Леглата и броят на туристите са повече от възможностите на ски-пистите и въжените линии. И затова искат още писти и още въжени линии.

Но нали се сещате, че това е омагьосан кръг. Изграждането на още писти, след това означава изграждане на още легла, а после ще са нужни още писти и така докъде? Безконтролното изграждане е силно застрашаващо. Спонтанното саморегулиране на процеса е опасно и за планината, и за града, макар, че не е осъзнато.

Необходимо е да се възприеме разумна граница на растежа, обоснована не само от икономическа, но и от екологическа и социокултурна гледна точка. А туристическото развитие може и трябва да се разсредоточи към съседните населени места - Добринище, Баня и Разлог, където също има възможности за ски, а също и за балнеотуризъм. Процесът на формиране на агломерационно образувание от туристически тип е налице и трябва умело до се направлява.

————-
* Ст.н.с д-р арх. Петко Еврев е главен експерт в Националния център за териториално развитие. Дълги години е работил в институти за териториално и градско планиране. Бил е ръководител на проекта за новия общ устройствен план на град Стара Загора, приет през 2005 г., работил е по общи устройствени планове на различни градове в страната – Благоевград, курортно-туристическа район “Самоков - Боровец - Бели Искър”, община Троян, туристически центрове и др. Участва като експерт  в разработването на нормативни документи в областта на устройственото планиране.