ПЛАН за действие за устойчиво енергийно развитие на
Столична община 2012 - 2020
Намери я онлайн, защото има графики
СТОЛИЧЕН ОБЩИНСКИ СЪВЕТ
ЗУТ,
ЗЕЕ,
ЗЕВИ
ЗОП
Наредба № 5 - за техническите
паспорти на строежите
Наредба № 7 от 2004 г. (изменение
от 2009) за енергийна ефективност, топлосъхранение и икономия на енергия в
сгради.
Наредба № РД-16-347 от 2 април
2009 г. за условията и реда за определяне на размера и изплащане на планираните
средства по договори с гарантиран резултат, водещи до енергийни спестявания в
сгради-държавна и/или общинска собственост
Наредба № РД-16-932 от 23
октомври 2009 г. за условията и реда за извършване на проверка за енергийна
ефективност на водогрейните котли и на климатичните инсталации по чл. 27, ал. 1
и чл. 28, ал. 1 от ЗЕЕ и за създаване, поддържане и ползване на базата данни за
тях
Наредба № РД-16-1057 от 10
декември 2009 г. за условията и реда за извършване на обследване за енергийна
ефективност и сертифициране на сгради, издаване на сертификати за енергийни
характеристики
Наредба № РД-16-1058 от 10
декември 2009 г. за показателите за разход на енергия и енергийните
характеристики на сгради
"София 2020 - зелената и
интелигентна столица на България - модел за устойчиво развитие"
Изготвил: Софийска енергийна
агенция СОФЕНА
Ръководител на проекта: инж.
Здравко Георгиев
гр. София
2012 г.
Настоящият "План за действие
за устойчиво енергийно развитие на Столична община" (ПДУЕР) е разработен
във връзка с присъединяването на София към Конвента на кметовете от екип на
Софийска енергийна агенция СОФЕНА в изпълнение на договор РД-55-208/23.04.2012.
Работата по изготвяне на плана беше извършена през периода април-септември 2012
г.
Основа за изготвянето на плана са
съществуващите стратегически, програмни документи и планове за развитие на
Столична община, както и извършената от фирма "Denkstatt България"
ООД инвентаризация на емисиите на СО2 отделени в атмосферата в резултат от
потреблението на енергия на територията на Столична община за 2007 и 2011
години. Използвани са редица проучвания и доклади във връзка с потреблението на
енергия в София, използването на възобновяеми енергийни източници, отпадъците,
транспорта и мобилността и други. Експертите изготвили Плана изразяват своята
благодарност на всички общински органи и служители на администрацията
съдействали с предоставянето на данни и участвали в текущото обсъждане на
изводите и резултатите. Позволяваме си специално да отбележим съдействието на
Дирекция ''Европейски програми и проекти" на Столична община, без
съпричастността на която беше невъзможно да бъде събрана и обобщена
необходимата за Плана информация.
Изготвянето на Плана е
осъществено от следния екип:
- инж. Здравко Георгиев -
ръководител на проекта
- ст. н. с. инж. Иван Шишков
- ст. експерт Диана
Паунова-Галева
- Соня Петкова
Инвентаризацията на емисиите на
СО2, представена в т. 3 е извършена от екип на "Denkstatt България"
ООД.
Въведение
Изготвянето на Плана за действие
за устойчиво енергийно развитие (ПДУЕР) на Столична община e възложено за
изпълнение от Столична община на Софийска енергийна агенция СОФЕНА и е в
резултат на ангажиментите на Столична община, поетите във връзка с
присъединяването на общината към Конвента на кметовете и залегналите в него
изисквания по изпълнение на Програмата на Европейския съюз за намаляване на
емисиите на СО2 - 20/20/20, както и задълженията произтичащи от съществуващата
национална и общинска политика по отношение на опазването на околната среда и
енергийната ефективност и инвентаризацията на базовите емисии на СО2 .
На база получените резултати от
базовата инвентаризацията на емисиите на СО2 за 2007 година и тенденцията към
2011 година, екипът направи съответните изводи и предложения и определи както
краткосрочните и средносрочни дейности, така и дългосрочните мерки, които
Столична община да предприеме, за да достигне целта за намаление на емисиите на
СО2 с най-малко 20% до 2020 г.
Увлечени в своето ежедневие и
своите битови проблеми, хората често не обръщат внимание на въпросите, свързани
с опазването на околната среда и последствията за здравето им и здравето на
техните деца. Затова, още преди да пристъпим към анализите, които обосновават
създаването на този План, ще се опитаме да си отговорим на въпроса защо
възниква необходимост от изпълнението му и защо се налага неговото
разработване?
Външните причини и международни
ангажименти са:
- Замърсяването на околната среда
е световен проблем, резултат на развитието на индустрията, увеличението на
енергийните инсталации, използващи изкопаеми енергийни източници (въглища, нефт
и газ), огромния ръст на автомобилния транспорт и т.н.;
- Столична община е страна по
Конвента на кметовете и в това си качество се задължава да изпълни мерки, които
да доведат до намаляването на емисиите на СО2.
- Изследванията на авторитетни
световни институции показват катастрофалното влияние на вредните емисиите върху
здравето на хората, а увеличаването на емисиите на парникови газове дава
отражение върху изменението на климата в глобален аспект;
- България ратифицира протокола
от Киото на 15 август 2002 г. и до края на 2012 г. трябва да намали нивото на
емисиите си на парникови газове с 8% спрямо нивото от 1988 г. Като
страна-членка на Европейския съюз от 2007 г. страната ни е поела редица
ангажименти свързани с определянето на квоти за парникови емисии и намаление на
СО2 емисиите с 20% средно за целия съюз до 2020.
- В рамките на присъединяването
на България към ЕС са поети серия от ангажименти, свързани с прилагането на
приети от ЕС директиви в областта на екологията, енергетиката,
инфраструктурата, финансовата дейност и т.н. Изпълнението на тези ангажименти е
предизвикателство, което предизвиква необходимост от промени в общодържавното и
местното отношение към проблемите на околната среда и на изменението на климата
и координиране на действията на националните и общински структури.
Вътрешни причини:
- Националната стратегия по
околната среда задължава регионите и градовете, определени като критични по
отношение на нивото на емисии, да разработят и изпълняват свои общински
програми за Качество на атмосферния въздух (КАВ). Столична община прие и
изпълнява своята програма КАВ през 2004 г., която е допълнена през 2011 година.
- София е милионен град с развита
индустрия и с много бързо увеличаващ се автомобилен транспорт, поради което в
определени региони и части от градската транспортна мрежа са установени емисии
на вредни вещества, превишаващи пределно допустимите норми.
- София е разположена в котловина
и тази географска и релефна характеристика определя задържането на емисиите
върху приземния слой и затруднява разнасянето им от ветровете.
- Изготвени са Стратегия за
развитие на София и Общ устройствен план (ОУП) на града. Независимо от
определени критики или непълноти, ОУП е изключително добра основа за бъдещото
устойчиво развитие на територията на Столична община. В този смисъл
разработката на този План може да се разглежда като една съпътстваща и
подпомагаща устойчивото развитие част от ОУП.
- В процес на разработване е и
Интегриран план за градско възстановяване и развитие, който има за цел да
представи приоритетни области на въздействие във връзка със следващия програмен
период на европейските фондове. Идентифицираните от ПДУЕР мерки могат да се
впишат в целите на Интегрирания план, тъй като те също се основават на
холистичен подход на градско планиране с фокус върху потреблението на енергия и
емисиите СО2.
- Конвентът на кметовете е
европейска инициатива подкрепяна от Европейската комисия. Мерките заложени в
ПДУЕР ще бъдат финансирани приоритетно от международни програми и фондове за
финансиране.
Главна цел на разработката е на
основата на инвентаризация по базова линия за 2007 г. и оценка на нивото на
емисиите от различните източници и в съответствие с Конвента на кметовете,
както и с националната и общинска политика, на Столична община да бъдат
предложени структурирани дейности и мерки за намаляване на емисиите на СО2 с
най-малко 20% до 2020 г. в град София, с цел опазване на околната среда и
постигане на по-добра енергийната ефективност. Планът за действие за устойчиво
енергийно развитие е ключов документ, в който подписалите Споразумението
очертават начините, по които възнамеряват да постигнат целта си за намаляване
на CO2 до 2020 г. Освен дефинираните дейностите и мерките за постигане на
целите, Планът включва и времевите рамки и възложените отговорности за Столична
община.
Като допълнителни задачи могат да
бъдат дефинирани:
- оценката на тенденциите за
изменение на емисиите, определящи в най-голяма степен необходимите действия,
които общината трябва да предприеме;
- разработване на комуникационна
стратегия и програма като част от Плана
- разработване на план за
мониторинг на изпълнение на дейностите и постигане на целите на Плана до 2020
година
Проблемът СО2 емисии не може да
се разглежда изолирано, тъй като той е следствие както от определени дадености
от географско и климатично естество, така и от цялостната човешка дейност.
Поради това, при оценка на състоянието на СО2 и при изготвяне на Плана за
подобряването му, са взети под внимание:
- Географските и климатични
характеристики на района;
- Потенциалните възможности за
използване в региона на възобновяеми енергийни източници (ВЕИ);
и е извършен:
- Преглед и установяване
съответствието на нормативните и институционални предпоставки за намаление на
емисиите;
- Събиране и оценка на наличната
информация за емисиите през 2007 г. и 2011 по сектори, извършени от
"Denkstatt България" ООД;
В резултат на направените анализи
и в съответствие с указанията за изготвяне на такъв план, според заложеното в
Конвента на кметовете, е формирана структурата на Плана за действие за
устойчиво енергийно развитие на Столична община.
ПДУЕР на СО е структуриран в три
основни части:
- Преглед и анализ на изходното
състояние на използване на енергия в общината.
- Анализ на възможностите за
намаляване на емисиите на СО2 по сектори.
- Сценарий за краткосрочни и
дългосрочни резултати и план за действие за постигането им.
- SWOT анализ на ПДУЕР
- Комуникационна стратегия за
изпълнението на ПДУЕР
- Мониторинг и оценка на
резултатите
ПДУЕР на СО има за основна задача
да осигури навременна, точна и достатъчна информация за състоянието на нивата
на СО2 в общината, необходима за управлението на цялостната дейност по
осигуряване на неговото намаляване до 2020 г. най-малко с 20%. Информацията за
базовото ниво ни дава възможност за оценка на измененията, до които трябва да
доведе изпълнението на краткосрочните и дългосрочни мерки залегнали в Плана.
1. Характеристики на Столична община
1.1. Географско местоположение и граници
Този раздел има за цел да даде
обща характеристика на град София и на района около града, включен в състава на
Столична община.
Град София, столицата на
Република България, е разположен в централната част на Софийското котловинно
поле с надморска височина 520 - 560 m на територия от 1,310 km2, от които
населените места и урбанизираните територии заемат 245.5 km2, земеделските
територии са с площ 509 km2, горските - 466.5 km2, териториите за добив на
полезни изкопаеми - 40.5 km2, териториите за транспорт и инфраструктура - 20.6
km2 и водни течения и водни площи - около 40 km2.
Фиг.1.1. Карта на София (Източник: www.sofia.bg, ГИС София)
Софийската котловина (с дължина
75 km и ширина 20 km) се простира в посока северозапад-югоизток между Стара
планина на север и планините Вискяр, Люлин, Витоша и Лозенска от юг. През
нейната територия протичат няколко маловодни реки. Техните легла в чертите на
града са коригирани. По-големи са реките Искър, Владайска, Перловска,
Суходолска, Слатинска, Боянска, Лесновска, Бистришка, Банкянска. Главната
отводнителна артерия е меридианно разположената долина на река Искър.
Софийската котловина се състои от
две основни части - котловинно поле (дъно) и оградни планински склонове.
Склоновете на оградните планини в повечето места са стръмни. В равнинната част
на Софийското поле преобладават черноземните смолници, алувиално-ливадните и
делувиално-ливадни почви. За полупланинските райони са характерни канелените и
кафявите горски почви.
Област София (столица) включва
градовете София, Банкя, Бухово, Нови Искър и 34 села.
1.2. Климат и околна среда
Софийската котловина попада в
Европейско-континенталната климатична област, умерено-континентална подобласт,
климатичен район на високите полета на Западна Средна България. Основните
климатообразуващи фактори са слънчевата радиация, атмосферната циркулация и
типа подложна повърхност, характеризираща се с формата на релефа и изложението
спрямо посоките на света, надморската височина и др. Крупномащабните фактори
(радиационен и циркулационен) са подложени на активното трансформиращо
въздействие на местната нееднородност на постилащата повърхност - вид и
растителност, застрояване, наличие на големи водоеми. Решаващо значение за
климатичната специфика на територията на община София има нейния котловинен
характер. В резултат на трансформацията на преминаващите въздушни маси с
различен произход, районът се характеризира с по-голяма честота на западните и
югозападните ветрове, термични инверсии, радиационни мъгли и инверсионна
облачност през студеното полугодие.
Значение за устойчивото енергийно
развитие на Столична община и възможностите за използване на възобновяеми
енергийни източници имат следните климатични фактори:
Радиационен фактор
Интензитетът на слънчевата
радиация и нейното разпределение през годината има определящо значение за
формирането на климата. Средногодишната сумарна радиация върху хоризонтална
повърхност, определена при средни условия на облачност е около 1185 kWh/m2,
което е малко по-ниска стойност в сравнение с Горнотракийската низина и
Дунавската равнина. Режимът на сумарната слънчева радиация се отличава с
максимум през юли и минимум през декември, като стойността на средната годишна
сумарна слънчева радиация се формира основно през топлото полугодие.
Като косвен показател за
характеризиране на слънчевата радиация се използва слънчевото греене.
Стойностите му зависят от продължителността на деня, количеството на облачното
покритие и техните морфологични особености, както и от откритостта на
хоризонта. Годишната сума на продължителността на слънчевото греене в
подножието на Витоша и централната част на града е около 1900 часа. В
крайградските части около София продължителността нараства до около 2050 часа.
Тя е най-висока в източната част на Софийското поле и яз. Искър, достигайки
2100 часа. Относителната продължителност на слънчевото греене (действителното,
спрямо астрономически възможното) е около 45%, като това е сравнително ниска
стойност за нископланинските и равнинно-хълмистите земи в страната. Годишният
ход на действителното слънчево греене се отличава с максимум през юли и минимум
през декември при годишна амплитуда около 250 часа.
Атмосферна (обща и локална) циркулация и ветрове
Важната климатообразуваща роля на
атмосферната циркулация се изразява в преноса на въздушни маси с различен
географски произход и различни термодинамични свойства. Софийското поле, поради
това, че е негативна релефна форма и поради малките си размери спрямо основните
барични системи, не може да влияе съществено и да промени съществуващата
въздушна циркулация в региона.
Най-съществената особеност за
разглеждания регион е преобладаващият целогодишно зонален западно-източен
пренос на въздушни маси, който обуславя адвективния тип метеорологично време.
Антициклоналната циркулация, която в последните години се проявява все
по-често, през студената част на годината създава условия за мощни радиационни
инверсии и образуване на мъгли. Това спомага за задържането на различни
замърсители в приземния въздушен слой. През лятото тази обстановка е характерна
с продължително горещо и сухо време и увеличена замърсеност на приземния
въздух.
Средната годишна скорост на
вятъра в централната част на града е около и по ниска от 1 m/s. Тя нараства с отдалечаване
от центъра достигайки 2 - 3 m/s в покрайнините на града. Стойностите са според
"Климатичен справочник на България", 1982 год. и за периода 1931 -
1970 год. и на ниво на ветромера 10 m. Ветровитостта е значително по-голяма при
високите и открити части на града - Лозенец, Слатински редут, Владайското
дефиле и други.
Температура на въздуха
Средната годишна температура на
въздуха в София (данни на НИМХ) за периода 1961 1990 г. е 9.9 градуса.
Най-студен е януари. Средната месечна минимална температура през периода (1961
- 1990 г.) е -4.9 градуса с абсолютен минимум -23.1 градуса. С най-високи
температури са юли и август. Средната месечна максимална температура на въздуха
през юли е 25.9 градуса, а през август 25.7 градуса. Абсолютният максимум е през
юли, плюс 38.3 градуса (на 5 юли 2000 г. е регистриран нов абсолютен максимум
за целия период на наблюдение от 117 години (1887-2004) - 40.2 С).
Така описаният режим на
температурата на въздуха в София значително се отличава от този в неговите
околности в резултат на влиянието на градския комплекс. Средната годишна
температура на града е с около 0.7 0.8 градуса по-висока от тази на неговите
околности.
През топлата част на годината и
денонощието влиянието на градския комплекс се изразява в следното: замърсената
атмосфера в града намалява сумарната радиация и ефективното излъчване. В
резултат на затоплящото влияние на градския комплекс през деня и особено през
нощта над София се образува т. нар. "остров на топлина". Наличието на
този остров се потвърждава от разпределението на минималните температури на
въздуха и обикновено той обхваща височина 3 5 пъти средната височина на
сградите.
Съгласно климатичното райониране
на Република България по Наредба № РД-16-1058 от 10 декември 2009 г. за
показателите за разход на енергия и енергийните характеристики на сградите, гр.
София принадлежи към Климатична зона 7 (Фиг.1.1.), която се характеризира със
следните данни:
- Надморска височина 500 m;
- Продължителност на отоплителния
сезон е 190 дни, начало: 15 октомври, край: 23 април;
- Отоплителни денградуси - 2900
при 19 °С средна температура в сградата;
- Изчислителна външна температура
: -16 °С.
Фиг.1.2. Климатични зони по Наредба № РД-16-1058
При анализа на
енергопотреблението за сградите и ефекта от енергоспестяващите мерки следва да
се отчитат продължителността на отоплителния сезон и отоплителните денградуси
по месеци. Справка на Топлофикация София за отоплителните денградуси за периода
2007-2010 г. е представена в Таблица 1.1.
Таблица 1.1. Денградуси, изчислени
при средна температура в сградите 190С и брой на дните с отопление по години
Сезон
|
Край на
|
Начало на
|
Средномесечна външна
температура / Денградуси
|
Общо
|
|||||||||
сезона
|
сезона
|
I
|
II
|
III
|
IV
|
X
|
XI
|
XII
|
Общо
|
дни
|
|||
4,5
|
3,9
|
7,0
|
9,7
|
8,4
|
2,8
|
-0,6
|
|||||||
2007
|
12.04.07
|
18.10.07
|
449,5
|
422,8
|
372,0
|
102,3
|
148,4
|
486,0
|
607,6
|
2 588,6
|
176
|
||
-1,5
|
3,2
|
7,7
|
9,6
|
3,9
|
2,4
|
||||||||
2008
|
10.04.08
|
10.11.08
|
635,5
|
458,2
|
350,3
|
84,6
|
0,0
|
317,1
|
514,6
|
2 360,3
|
152
|
||
-0,7
|
0,7
|
5,2
|
12,5
|
9,7
|
7,6
|
2,8
|
|||||||
2009
|
07.04.09
|
19.10.09
|
610,7
|
512,4
|
427,8
|
39,0
|
120,3
|
342,0
|
502,2
|
2 554,4
|
170
|
||
0,0
|
1,8
|
5,8
|
10,2
|
14,1
|
10,5
|
0,5
|
|||||||
2010
|
26.04.10
|
21.10.10
|
589,0
|
481,6
|
409,2
|
220,0
|
53,9
|
255,0
|
573,5
|
2 582,2
|
187
|
||
Останалите климатични фактори като мъгла, снежна покривка, влажност на
въздуха и други, също оказват своето въздействие върху потреблението на
енергия, но тяхното влияние е по-малко и не се разглежда при изработването на
настоящия план.
1.3. Икономика и промишленост
1.3.1. Общи характеристики
Град София има добре изградена и
съобразена с климатичните и релефни особености инфраструктура. Всичките 38
населени места в общината са електрифицирани и водоснабдени. Електропроводната
мрежа на общината е с дължина 7982 км, от които 6628 км в 4-те града и 1354 км
в 34-те села. Изградени са 4824 трафопоста, от които 4316 в градовете и 508 в
селата. Топлофикационната мрежа на София обслужва над 425 000 жилища, което е
над 75% от общия брой на жилищата.
Таблица 1.2. Основни показатели за
демографското, социалното и икономическо развитие на столицата през периода
2005-2010 г.
2005
|
2006
|
2007
|
2008
|
2009
|
2010
|
|
Население към 31.12. – общо
(брой)
|
1231622
|
1237891
|
1240788
|
1247059
|
1249798
|
1259446
|
Коефициент на безработица (%)
|
7.6
|
6.2
|
3.6
|
2.5
|
3.9
|
6.6
|
Брутен вътрешен продукт на
човек от населението (левове)
|
11554
|
14247
|
17871
|
20904
|
21771
|
.
|
Произведена продукция (хил.
лв.)
|
26615692
|
30119408
|
39768414
|
49883072
|
46232487
|
43992055
|
Добавена стойност по факторни
разходи (хил. лв.)
|
8256116
|
9609934
|
13212004
|
15986259
|
14736868
|
15354478
|
Дължина на железопътните линии
(км)
|
203
|
203
|
203
|
203
|
203
|
203
|
Сгради (брой)
|
97320
|
97466
|
97659
|
97833
|
98025
|
98152
|
Жилища (брой)
|
523141
|
524637
|
527916
|
531595
|
534672
|
536629
|
Източник: www.sofia.bg
Забележка: В съответствие със
Закона за административно-териториалното деление на Р. България границите на
Столична община и област София (столица) съвпадат. Всички данни за област София
(столица), публикувани от НСИ се отнасят и за Столична община
Пълната улична мрежа на града е с
дължина 2709 км и площ около 29 кв.км. Дължината на павираните и асфалтирани
улици е 2330 км. с площ 17,5 кв.км.площ. Всички населени места в общината са
водоснабдени, като общата дължина на водопроводната мрежа е 2655 км., от която
2330 км. в градовете и 325 км. в селата. Основен водоизточник за общината е
язовир "Искър", чийто завирен обем е 655 млн.куб.м и максимален
полезен обем 540 млн.куб.м. Пречистването на питейната вода се осъществява от
две станции - "Панчарево" с капацитет 6,5 м.куб./сек и нововъведената
първа част от станция "Бистрица" с капацитет (проектен) 6 куб.м. в
секунда. Градът разполага с пречиствателна станция за отпадъчни води в с.
"Кубратово" с капацитет 700 л/сек. Градовете с канализационна мрежа в
общината са два с обща дължина на мрежата 1423 км., дължината на досега
построените канализационни колектори е 212 км. Изградени са 33284 бр.
канализационни отклонения.
На състоянието и тенденциите в
икономическото развитие на общината определено влияние оказва комплекс от
фактори и предпоставки.
Факторите и предпоставките със
стимулиращ характер са:
- Благоприятното местоположение
на общината и нейния център - гр. София и ролята им на средищно място и главен
международен транспортен център на страната;
- Функциите на гр. София като
комуникационен възел с добре развита транспортна мрежа и комуникации;
- Много добре развита цялостна
инфраструктура, даваща предимства на Столична община (област София) по линия на
общите условия на развитието, в които инфраструктурата е един от определящите
фактори за преструктуриране и динамизиране на производството;
- Натрупан опит и традиции в
развитието на индустриалните и обслужващи отрасли;
- Голямо количество и високо
качество на човешкия потенциал и на трудовия ресурс с висока квалификация и
богат производствен опит. Високият брой на населението е оценяван като
стимулиращ фактор за производството и потреблението на стоки и услуги;
- Изградена значителна по
капацитет база на всички отрасли на икономиката;
- Наличие на много голям брой
висши учебни заведения и научноизследователски центрове и институти, които да
стимулират едно ново иновационно развитие на гр.София, с възможност за
изграждане на технологични паркове и други форми на сливане на науката с
производството;
- Инвестиционна привлекателност
на територията за осъществяване на проекти в сферата на бизнес
инфраструктурата, промишлеността, търговията, туризма, логистиката, услугите и
др. По размер на чуждите инвестиции София се нарежда на първо място в страната.
Един от основните макро
показатели, даващи представа за състоянието на социално-икономическия комплекс
на областта е Брутния вътрешен продукт (БВП). През 2002 г. на територията на
областта (Столична община) е реализиран БВП в размер на 9429 млн. лв., което е
29,1% от този за страната. През 2004 г. размерът на БВП нараства на 11 393 млн.
лв. (29,8% от този на страната).
Фиг.1.3.
Структуроопределящи отрасли в
икономиката на Столична община са индустрията, търговията и промишлените
услуги, транспортът и съобщенията. Значение за ПДУЕР на София имат също така
отраслите селско и горско стопанство, образование и други, които са разгледани
по-долу.
1.3.2. Селско стопанство
Отрасъл селско стопанство в
региона е развит съобразно условията, които предоставя спецификата на
Софийското поле. Тук преобладават черноземните смолници, алувиално-ливадните и
делувиално-ливадни почви. За полупланинските райони са характерни канелените и
кафявите горски почви. Общият размер на използваната земеделска площ в Столична
община през 2005 г. е 45,6 хил. хектара (ха.). в сравнение с 2004 г. (49 832
ха) намалението е с 4 277 ха. Най-голяма част от обработваемите земи са
разположени в северната, по-слабо урбанизираната част на областта - в района на
Нови Искър, Кремиковци, Панчарево.
Независимо от посочените данни,
подчертаващи по-скромното участие на аграрния сектор в социално-икономическия
комплекс на областта, той има място в бъдещото развитие на територията. Това е
свързано с използване на поземлените ресурси и с осигуряването на
селскостопанска продукция и на трудова заетост и източник на доходи на
населението.
Селското стопанство в областта е
с растениевъдно-животновъдна структура. То е специализирано в производството но
фураж, месо, мляко, зеленчуци и картофи. Около град София се оформя
селскостопанска зона. От нейното производство се задоволяват част от
потребностите на столицата с пресни зеленчуци, мляко и млечни произведения.
Растениевъдството е по-добре
развития подотрасъл на селското стопанство. То е специализирано в
производството на зърнени и фуражни, технически култури, на зеленчуци и на
трайни насаждения.
Таблица 1.3. Посевна площ на
земеделските стопанства в Столична община в хектари за периода 1998 - 2003 г.
Показатели
|
1998
|
2000
|
2003
|
Всичко
|
22 760
|
15 365
|
10 321
|
Зърнени
|
15 476
|
8 055
|
5 770
|
Технически
|
788
|
1 049
|
2 618
|
Зеленчуци, картофи, ягоди,
цветя
|
2 844
|
2 825
|
357
|
Фуражни
|
3 623
|
3 405
|
923
|
Други площи
|
29
|
31
|
653
|
Източник: НСИ София в цифри,
2009
От земеделските култури през 2003
г. най-голям дял имат зърнените, заемащи 56% от посевната площ. На второ място
по относителен дял от общата посевна площ са техническите култури (25,4%) и на
трето - фуражните култури (8,9%).
В периода 1998 - 2003 г. се
очертава ясно изразена тенденция на намаляване на размера на посевната площ.
Животновъдството в областта е
специализирана в развитието на говедовъдството, овцевъдството, птицевъдството.
Таблица 1.4. Динамика в броя на
селскостопанските животни в Столична община за периода 1998 -2003 г.
Показатели
|
Години
|
||||
1 998
|
1 999
|
2 000
|
2 001
|
2 003
|
|
Говеда
|
7 317
|
7 897
|
8 298
|
7 028
|
7 969
|
в т.ч. крави
|
5 261
|
5 640
|
6 050
|
5 626
|
4 914
|
Биволи
|
10
|
57
|
16
|
20
|
36
|
Свине
|
14 584
|
17 964
|
19 320
|
15 821
|
8 185
|
Овце
|
26 253
|
26 807
|
27 317
|
20 872
|
12 023
|
Кози
|
10 385
|
12 020
|
12 800
|
9 491
|
7 269
|
Птици
|
164 342
|
176 391
|
170 279
|
161 714
|
108 461
|
Източник: София в цифри, 2009
1.3.3. Горско стопанство
Важна роля за развитие на
горското стопанство в Столична община има нейната осигуреност с горски ресурс.
Данните от териториалния баланс показват, че през 2002 г. горските територии
заемат 42 622 ха. Това е около 1% от общата площ на горите в страната.
Залесената площ е 32841 ха, или 0,98%, а горския запас - съответно 4 446 795 ха
или 0,95% от този за страната.
На територията на Столична община
всички гори са със специално предназначение, т.е. това е единствената община в
страната, която няма гори със стопанско предназначение или гори с основно
дървопроизводителни и средообразуващи функции.
Общата площ на горите със
специално предназначение представлява 3,15% от тези на страната, залесената им
площ е 2,87%, а запасът 2,41%. Към горите със специално предназначение са
включени 25 638 ха водоохранни, противоерозионни, мелиоративни, рекреационни и
други гори и 7 203 ха гори в защитени територии, представляващи 2,92% от тези
на Р.България.
На територията на общината
функционират 2 горски стопанства - Държавно лесничейство София град и СП. Н. П.
Витоша. През 1997 г.
Горските ресурси на територията
на гр.София са ограничени и нямат съществено промишлено значение. От 1995 год.,
с новите ЛУП се увеличава ползването на дървесина, което в по-голяма степен ще
удовлетвори нуждите на гр.София. Страничните ползвания са пашата (при допустимо
натоварване от 0,64 глави едър рогат добитък на 1 ха и 4 глави дребен добитък
на 1 ха) и добивът на сено.
1.3.4. Промишленост
В икономиката на София са
застъпени всички отрасли на материалното производство, като на територията има
около 800 големи предприятия. В структурата на столичната икономика приоритет
има отрасъл "Промишленост". В София е съсредоточена 50% от
полиграфическата, 15% от електротехническата и електронната промишленост, 14%
от кожухарската и обувна промишленост. Развити са химическа, текстилна и
хранително-вкусова промишленост. Добре са развити отраслите
"Строителство" и "Търговия", които са свързани с
изграждането и функционирането на материалната и социалната инфраструктура на
големия град.
Промишлените предприятия през
2003 г. са общо 4 518, като от тях 31 са в добивната промишленост, а останалите
4 487 са в преработващата промишленост.
1.3.5. Строителство
Развитието на строителството в
Столична община е свързано с потребностите и мащабите на града и прилежащите
територии. Последните години се характеризират с качествени промени в структурата
на строителната продукция. Преходът се характеризира с рязко снижение на
строителството на промишлени сгради и на сгради за обществени нужди и
постепенното затихване на жилищното строителство, изпълнявано по индустриални
технологии. Основните направления на строителството са свързани със
строителството на индивидуални жилища и кооперации (преобладаващо в престижните
градски райони), поддръжка и строителство на градската инфраструктура (при
бюджетно финансиране и бизнес инфраструктура).
За периода 1992 - 2001 г. са
построени общо 57 128 жилища при намаление на населението за същия период с 11
547 д. За периода 2001 - 2003 г. жилищата са се увеличили с 3 468 бр., а
населението с 30 357 д. През 2010 г. в общината има общо 536629 жилища.
1.3.6. Третичен сектор
Икономическа характеристика на
сектора
Анализът на състоянието на
третичния сектор на столичното стопанство се разработва на основата на
показателя "брой заети лица": Чрез него се цели да се измери
участието на третичния сектор в икономическото развитие на столичната община на
фона на националната икономика.
За мястото на социалните дейности
и функциите на социалната инфраструктура в Столична община освен данните за
броя на заетите лица, се отчитат още размера на бюджетните разходи и
ангажиментите на държавната и местната власт към развитието на тези дейности.
Извършените анализи и оценки на заетостта дават възможност да бъдат направени
следните констатации:
- за периода 1998 - 2005 г. се
очертава тенденция на нарастване на общия брой на заетите - от 355,2 хил. д. на
625,4 хил. д. Третичният сектор в Столична община е с по-голяма тежест като
относителен дял на заетите в него от общата трудова заетост. Това състояние се
запазва през целия период. Така, ако през 1998 г. заетите в третичния сектор са
253,6 хил. д. (71,4%), то към 2005 г. те съответно са 474,6 хил. д. (76,4%) от
общия брой на заетите в столичното стопанство;
- Изявените обществено-обслужващи
функции на София както и формирането и като значителен бизнес център са едни от
основните причини за значително по-високия относителен дял на заетите в
третичния сектор, в сравнение с други общини в страната.
През 2005 г. участието на частния
сектор като форма на собственост в заетостта в третичния сектор на столичният
социално-икономически комплекс е 75%. В дейностите, които се развиват на
пазарен принцип, участието на частния сектор е почти 98%.
От данните за заетостта на
населението се вижда, че в някои от отраслите с подчертан социален
характер-управление, образование, здравеопазване, култура и др. През 2005 г. са
ангажирани 137 260 лица. Този брой представлява 28,7% от заетите в третичния
сектор. Така само в образованието в Столична община са ангажирани 36,4 хил. д.,
а в здравеопазването и социалните дейности - 31,2 хил. д.
1.3.7. Транспорт
Транспортната система на
столицата е добре развита и е важна част от националната транспортна система. В
София са представени всички видове транспорт без водния. София е най-важният за
страната железопътен възел и осъществява връзката с вътрешността на страната по
5 направления. Изградени са 8 гари, със съответните локомотивни и вагонни депа.
Автомобилният транспорт има перспективи за развитие поради факта, че в София се
пресичат три транспортни коридори - 4, 8 и 10. Въздушният транспорт е
представен с най-голямото летище в страната, и центъра за ръководство на
въздушното движение. В системата на градския пътнически транспорт основният
превозвач е холдингът Столичната компания за градски транспорт който е общинска
собственост. В транспортния сектор на градската икономика са заети 49 хиляди
души.
Разпределението на извършените
превози по видове превозни средства е: 29,1% с трамваен транспорт; 13,7% с
тролейбусен транспорт и 57,2% с автобусен транспорт, от който 48,3% в централна
градска част и 8,9% в крайградска част. Трамвайната мрежа на града е с
експлоатационна дължина 184 km, от които дължината на пътническите линии е 159
km. Паркът разполага в края на 1996 г. с 403 бр. мотриси, около 12% от които са
широколинейни (1435 мм). Общата дължина на тролейбусните линии в града е 93км.
и това е намаление от 21 km спрямо 1991 г. Броят на тролейбусните коли също
намалява от 230 на 205 броя. С най-голямо значение за града е автобусният
транспорт. Град София по данни към 31.12.1996 г. се обслужва от 1250 бр.
автобуса.
През последните години в
столицата рязко нарасна интензивността на движението, а количеството на
транспортните средства рязко се увеличи. Общият брой на моторните превозни
средства, регистрирани на територията на Столична община нарасна от 395 хиляди
през 1993 г. на 500 хиляди през 1998 г. Потребностите от ефективен обществен
транспорт по направления на най-големите пътнически потоци и проучванията за
перспективното развитие на столицата са послужили като основание за започване
изграждането на метро в гр.София.
Близостта на планината Витоша
обуславя поддържането на въжени линии, които нямат пряка връзка с масовото
транспортно обслужване, но имат отношение към рекреационните потребности на
населението. Общата дължина на въжените линии е 12 860 m с общ транспортен
капацитет 2138 човека в час при 2850 броя превозни места. Частният и
кооперативен сектор в областта на таксиметровия транспорт включва около 15
хиляди таксита.
Изградените до момента велоалеи
са с дължина от 28 км. До края на тази година (2012) са предвидени да се
направят още 8 км и така общата им дължина да достигне 36 км.
На 08.03.2011 г. СОС приема
Генерален план за организация на движението на София. При направения анализ е
установено, че пътуванията с леки автомобили за последните 10 години са
нараснали от 17% на 30%, а делът на пътуванията с обществен транспорт е намалял
с 16%. От 2000 година се наблюдава 20% увеличение на продължителността на
пътуванията с лека кола и 10% за обществения транспорт. Делът на велосипедното
движение е само 1%, а на пешеходното 11% от всички пътувания.
1.3.8. Здравеопазване и образование
Системата на здравно обслужване
на града включва 45 болнични и 102 амбулаторно-поликлинични заведения с над 13
000 легла. Благоприятните природно - климатични условия в непосредствена
близост до града са предпоставка за съществуването на 3 санаториума и 4
курортни заведения в обществения сектор с общо 756 легла. В системата за
домашен патронаж са обхванати 1851 души.
В градската образователна система
са обхванати над 310 броя учебни заведения, от които 216 общообразователни
училища, 10 специализирани училища, 13 средни професионални училища, 46
професионални гимназии и училища по изкуствата, 9 колежа и 18 университета.
Общата численост на учащите се, обхванати в системата са над 260 хил.души, от
които 97,6 хиляди или 37% са учащите се във висшите учебни заведения. Към
образователната система на София се числят детските градини - 232 на брой с
около 28,600 деца. Столична община поддържа също така 6 броя домове за деца и
юноши, предимно сираци и деца с здравни проблеми, чийто брой през годините е
относително постоянен - около 550 възпитаници, за които се грижат 113 души
педагогически персонал.
1.3.9 Туризъм
Данните за 1998 г. показват, че в
икономически дейности, хотели и ресторанти Столична община по трудовоправни
отношения (без самонаетите) са били ангажирани 10 415 д. През 2003 г. техният
брой нараства на 21 456 д. Увеличението е почти 2 пъти.
Представа за туристическия
интерес към София и Столична община и за мястото им в туристическите дестинации
в страната и в Югозападния район за планиране дават данните за броя на
туристите, размера на леглоденонощията и броя на нощувките в средствата за
подслон.
Таблица 1.5. Динамика в броя на
средствата за подслон и на реализираните нощувки в Столична община за периода
1998-2005 г.
Показатели
|
години
|
||||||
1998
|
1999
|
2000
|
2001
|
2002
|
2003
|
2005
|
|
1. Средства за подслон в
т.ч. хотели
|
27
|
23
|
27
|
36
|
45
|
62
|
88
|
20
|
16
|
20
|
28
|
41
|
57
|
77
|
|
2.Реализирани нощувки от чужденци
|
273634
|
265 094
|
336 726
|
371403
|
467406
|
529315
|
751 060
|
в т.ч. в хотели
|
272512
|
264524
|
336 547
|
371213
|
467123
|
528960
|
743 466
|
3.Реализирани нощувки от
български граждани
|
382597
|
318232
|
314 976
|
268786
|
297283
|
447073
|
458 648
|
в т.ч. в хотели
|
360245
|
296106
|
297 339
|
252360
|
286198
|
435634
|
432 770
|
Източник: НСИ. София в числа,
2009 г.
Статистическата информация за
2005 г. сочи, че в Столична община има общо 88 средства за подслон, от които 77
хотели и 8 хижи. Броят на леглата във всички средства за подслон - хотели,
мотели, туристически хижи и др., от които само в хотелите-10159 бр.
Анализът на данните по посочените
показатели, характеризиращи туризма в Столична община за периода 1998-2005 г.
показва, че е налице тенденция на нарастване на броя както на средствата за
подслон (от 27 през 1998 г. на 88 през 2005 г.), така и на нощувките, съответно
от 656,2 хил. бр. (1998 г.) на 1 209,7 хил.бр. (2005 г.). През 2005 г.
нощувките от чужденци надвишават тези, реализирани от българи почти 1.6 пъти, а
през 1998 г. е обратно.
Като туристически центрове в
Столична община, освен гр. София са още гр. Банкя и Панчарево.
1.3.10. Сграден фонд
Броят сгради в София за 2009 г. е
98 025, жилищата са 534 672, от които 500 186 в градовете и 34 486 в селата.
Полезната площ на жилищата в София е 32 737 951 кв. м. (в градовете) и 2 227
873 кв. м. (в селата). Преобладаващата част от жилищата са масивни (паянтовите
в компактния град са само 1500 (0,3%), в околоградския район - 1600 (2,5%) и в
зоната на активно влияние -5500 (8%). Много значителен е делът на панелните
жилища в компактния град - 42%.
Жилищата на 1000 човека от
населението са 426. Средният брой лица на едно жилище е 2,35. Жилищната площ на
човек от населението е 17,07 кв. м.. 81% от домакинствата обитават собствени
жилища.
В таблицата по-долу се виждат
показателите за жилищата по характеристика и по вид за 2011 г. по данни на НСИ,
ТСБ-София.
Таблица 1.6. Показателите за жилищата
по характеристика и по вид за 2011 г.
Общо
|
Вид на жилището
|
||||||
жилище в жили-щна сграда
|
жилище в студентско/
работническо общежитие
|
жилище в нежилищна сграда
|
Колекти-вно жилище
|
Прими-тивно жилище
|
Под-вижно жилище
|
||
Жилища
|
607406
|
595914
|
8518
|
2149
|
167
|
618
|
40
|
Жилищни помещения
|
2032093
|
2007959
|
12422
|
8916
|
1640
|
1097
|
59
|
в т. ч. стаи
|
1536646
|
1515807
|
11017
|
7262
|
1584
|
923
|
53
|
Обща застроена площ - кв. м
|
48984944
|
47441736
|
542082
|
639873
|
253784
|
102495
|
4974
|
Среден брой лица в едно жилище
|
2,0
|
2,0
|
1,8
|
2,8
|
22,5
|
3,7
|
2,7
|
Панелните жилищни блокове имат лоши експлоатационни, топлотехнически,
шумоизолационни и естетически качества, както и амортизирани инженерни
инсталации. Комплексите се нуждаят от основно градоустройствено
преструктуриране, а панелните сгради - от обновяване.
Коефициентът на топлопреминаване
на стените на сградите строени преди 2009 и особено на тези, строени преди 1999
г. не отговаря на референтните стойности в Наредба № 7 от 2009 г. Тези сгради
подлежат на обновяване за подобряване на техните топлотехнически
характеристики.
2. Инициативата "Споразумение на
Кметовете" и Столична община
2.1. Споразумението - обзор
След приемането на законодателния
пакет от мерки в областта на климата и енергетиката през 2008 г., Европейската
комисия стартира инициативата Споразумението на кметовете, за да подкрепи и
подпомогне местната власт при прилагането на политиките за устойчива енергия.
Споразумението на кметовете е основното европейско движение с участието на
местните и регионални органи за управление, ангажирали се доброволно с повишаването
на енергийната ефективност и използването на възобновяеми енергийни източници
на техните територии.
Борбата срещу климатичните
промени ще бъде спечелена или изгубена именно в градските райони. Причината е,
че голяма част от населението на Европа живее и работи в градовете,
консумирайки 80% от енергията, използвана в ЕС. Местните администрации са от
една страна представители на държавното управление, а от друга се намират
най-близо до гражданите, и затова са идеалната възможност за справяне по
най-добрия начин с климатичните промени.
Освен спестяване на енергия,
резултатите от действията на подписалите Споразумението са многообразни:
създаване на квалифицирани и стабилни работни места, които не подлежат на
делокализация; здравословна околна среда и качество на живот; подобрена
икономическа конкурентоспособност и по-голяма енергийна независимост. Тези
действия служат като примери, които останалите могат да следват и по-специално,
като се позовават на "Критериите за отлични постижения", базата данни
за най-добрите практики предоставена от подписалите Споразумението. Каталогът
"Планове за действие за устойчива енергия" е друг такъв уникален
източник за вдъхновение, тъй като показва събрани в едно амбициозните цели,
поставени от други страни, подписали Споразумението и ключовите мерки,
определени за изпълнението им.
Все повече градове се решават да
поемат това предизвикателство, както се вижда и от растящия брой подписали
Споразумението на кметовете. Към 23.05.2012 г. градовете присъединили се към
Конвента са точно 3965.
- С Решение на Столичния
общинския съвет №315/26.05.2011 за присъединяване на Столична община към
европейската инициатива Конвент на кметовете, Кметът на Столична община се
задължава в срок от една година от датата на присъединяване към Конвента на
кметовете, да разработи и внесе в Столичен общински съвет План за действие за
устойчиво енергийно развитие, включващ инвентаризация на базовото равнище на
емисиите и очертаващ начин за постигане на целите.
- На графиката по-долу се виждат
ясно конкретните стъпки, които Столична община следва като страна, подписала
Конвента.
Фиг.2.1. Споразумението на кметовете стъпка по стъпка
В своята дейност по изпълнение на
ангажиментите Столична община си партнира на международно ниво с Бюрото на
споразумението на кметовете, от където се предоставя насърчителна, техническа и
административна подкрепа на подписалите Споразумението. Бюрото се управлява от
консорциум от мрежи, представляващи структурите на местните и регионални
власти. Също така Общината си партнира със Съвместния изследователски център на
Европейската комисия, който оказва подкрепа на подписалите Споразумението по
научни и технически въпроси, свързани с инвентаризацията на емисиите и
плановете за действие. Съвместно с Бюрото са разработени редица инструменти и
методологии за ръководство и насока на подписалите Споразумението при
изпълнение на свързаните с него процеси.
От институциите на ЕС успоредно с
Европейската комисия, Споразумението на кметовете се ползва с голяма
институционална подкрепа, включително от Комитета на регионите, който поддържа
инициативата от нейното създаване; от Европейския парламент, където са
проведени две церемонии по подписване; и Европейската инвестиционна банка,
която подкрепя местните власти за разгръщане на инвестиционния им потенциал.
2.2. Методология на разработването на ПДУЕР на Столична община
Основа за разработване на ПДУЕР
на Столична община е методологията описана в Ръководството за изготвяне на
ПДУЕР на Секретариата на Конвента на кметовете. Тя включва 8 основни етапа,
свързани с подготовка, развитие, изпълнение и мониторинг на Плана.
Разработването и изпълнението на
ПДУЕР минава през следните етапи:
I. Подготвителни дейности за
започване на процедура (политическа воля, координация, подбор на
професионалисти, участници и др.).
II. Разработване на Плана за
действие за устойчиво енергийно развитие на София.
III. Приемане на Плана от СОС
като официален документ за изпълнение.
IV. Изпълнение на посочените
мерки и дейности залегнали в Плана и спазване на предвидените срокове.
V. Мониторинг и контрол на
изпълнението на посочените мерки. Изготвяне на Доклади за реализираните проекти
по изпълнение на Плана на всеки 2 години.
Стъпка I. Преди започване на
съществената работа по изготвяне на плана от изключително значение е да се
определят и включат всички заинтересовани страни, както и да се прецизират
техните конкретни роли и задачи, свързани с изпълнението, мониторинга и т.н. на
Плана. Такива заинтересовани страни могат да са всички, които под една или
друга форма оказват влияние върху плана, както и онези разполагащи с
информация, източници, експертизи и пр., необходими за разработването и
осъществяването на Плана.
Посочва се координатор, оторизиран
от общинската администрация, който да отговаря за организиране на работата по
изготвяне и последващо отчитане на резултатите от изпълнение на Плана. За
Столична община тази функция е предвидена да се поеме от Дирекция
"Европейски програми и проекти" - орган на общинската власт, както е
препоръчано и от Европейската комисия. С решение на СОС № 315/26.05.2011 г.,
Столична община се присъединява към европейската инициатива Конвент на
кметовете и тази Дирекция е официално натоварена с координация по изпълнението
на този План. Това обаче по никакъв начин не освобождава останалите служители
на Общината от отговорност по поетия според Конвента на кметовете ангажимент за
работа в посока изпълнение на ПДУЕР на гр. София.
Стъпка II. В съответствие с
предписанията на Европейската комисия и с Ръководството за изготвяне на ПДУЕР
се изготвя самият План, като той трябва да съдържа 10 основни елемента:
1. Определяне на времевите
граници за изпълнение на Плана;
2. Определяне на секторите,
консумиращи енергия на територията на Общината;
3. Анализ на консумацията на
енергия по сектори;
4. Определяне на основните
сектори за действие въз основа на анализа от т.3;
5. Изготвяне на базовата
инвентаризация на СО2 емисии;
6. Разработване на Плана, с цел
постигане на набора от цели, свързани с намаляването на СО2 емисии до 2020 г.;
7. Определяне на темпа на
изпълнение (сценарий) на ПДУЕР;
8. Определяне на финансовите
механизми за осъществяването му;
9. Определяне на законодателната
рамка по неговото прилагане;
10. Поставяне на краткосрочни,
средносрочни и дългосрочни мерки за намаляване консумацията на енергия и нивата
на СО2 емисии.;
По конкретно, в първата дейност
се включва избирането на базисна година за инвентаризация на СО2 емисии.
Предписанието на Европейската комисия е за такава да бъде взета 1990 г., но ако
местният орган на властта няма данни за съставяне на инвентаризация за 1990 г.,
се разрешава да се избере година, която е най-близо до 1990 г. и за която могат
да бъдат събрани най-пълни и надеждни данни.
За Столична община е избрана 2007
г. като базисна година, тъй като за тази година има събрани данни във връзка с
актуализацията на Програмата за качеството на атмосферния въздух. За избраната
година е направена инвентаризация на СО2 емисии на база на крайното енергопотребление
за следните сектори и области на дейност: Сгради; Транспорт; Обществено
осветление; Местно производство на електроенергия; Управление на води и
отпадъци, Местна топлофикация, Планиране на земеползването, Възлагане на
обществени поръчки за услуги и продукти, Работа с граждани и заинтересовани
страни.
Сектор "Сгради" се
състой от следните подсектори:
- Общински сгради,
оборудване/съоръжения
- Третични (необщински) сгради,
оборудване/съоръжения
Сектор "Транспорт":
- Общински парк от превозни
средства
- Обществен транспорт
- Частен и търговски транспорт
Сектор "Обществено
осветление":
Сектор "Местно производство
на електроенергия":
- Водноелектрическа енергия
- Вятърна енергия
- Фотоволтаична енергия
- Когенерация
Сектор "Управление на води и
отпадъци"
Сектор "Местна
топлофикация"
Сектор "Планиране на
земеползването":
1. Стратегическо
градоустройствено планиране
2. Планиране на
транспорта/мобилността
3. Норми за обновяване и развитие
Сектор "Възлагане на
обществени поръчки за продукти и услуги:
- Изисквания/стандарти за
енергийна ефективност
- Изисквания/стандарти за
възобновяеми енергийни източници
Сектор "Работа с граждани и
заинтересовани страни":
- Консултантски услуги
- Финансова помощ и субсидии
- Повишаване на осведомеността и
работа в местна мрежа
- Обучение и образование
Основен момент за анализа на
консумация на енергия по сектори и подсектори е събирането на качествени данни,
което поради сложната енергийна инфраструктура на града, се оказва доста сложна
задача.
За сектор "Сгради" и
неговите подсектори, събирането на тези данни за 2007 г. се осъществи на
базата:
1. Брой и вид на сградите;
2. Консумация на електроенергия;
3. Консумация на топлинна енергия
от централизираната топлофикационна система;
4. Консумация от други енергийни
източници за отопление (газ, газьол за отопление, дърва и др.)
За сектор "Транспорт" и
неговите подсектори, събирането на данни за 2007 г. е на базата на:
1. Структура на общинския
автопарк, според използваното гориво;
2. Структура и вид на обществения
транспорт на територията на града;
3. Брой и структура на
регистрирания частен и търговски транспорт;
4. Консумация на различните
видове горива, които се използват за общинския автопарк;
5. Консумация на електроенергия
от електротранспорта в столицата;
6. Консумация и разпределение на
различните видове горива за автобусите от общинския автопарк.
За частните и търговски
автомобили, изчислението е на база брой и структура на регистрираните такива
МПС и оценка на изминати километри и видове гориво.
За сектор "Обществено
осветление" и неговите подсектори, събирането на данни за 2007 г. е на
базата на:
1. Структура и вид на мрежата на
общественото осветление
2. Консумация на електроенергия
Всички тези данни са основата за
извършване на съществената част по базисната инвентаризация на СО2 емисии. Тази
инвентаризация е най-важната част за създаването на Плана за действие.
Инвентаризацията на СО2 емисии е
извършена в съответствие с Протокола от Киото и протокола за определяне на емисиите
на замърсители на въздуха и т.н. Протокол на междуправителствения Панел по
климатични промени, който е изпълнителен орган на Програмата по околна среда на
Организацията на обединените нации и на Световната метеорологична организация,
в изпълнение на Рамковата конвенция за климатичните промени на ООН.
Освен базисната инвентаризация,
за изготвяне на ПДУЕР са взети предвид и основни документи като ОУП на
столицата, различни стратегии за развитие на града за периода до 2020 г., както
и редица законови и подзаконови нормативни актове на национално и международно
ниво, а също и правилници, наредби и други документи на Столична община.
За определените мерки и дейности,
чието осъществяване до 2020 г. може да завърши със значително намаляване на СО2
емисии заедно със задоволителни икономическо-енергийни параметри, в Плана ще
залегне следното:
1. Потенциал за спестяване на
енергия до 2020 г.;
2. Времева рамка и темп на
изпълнение;
3. Финансови възможности;
4. Оценка на инвестиционните
разходи за изпълнение;
5. Потенциал за намаляване на СО2
емисии до 2020 г.
Стъпка III. Приемането на Плана като
официален документ за изпълнение от СОС е също важна стъпка, от която зависи
успешното осъществяване на Плана и е условие за неговото разпространение като
официален документ.
Стъпка IV. Изпълнението на посочените
мерки и дейности залегнали в Плана, изисква най-много време, усилия и
значителни финансови ресурси. Етапът на разработване на Плана завършва със
създаването на План за приоритетни мерки и дейности, чието съдържание определя
мерките за енергийна ефективност, използването на възобновяеми източници на
енергия и екологично чисти горива, предложения за осъществяване, времеви рамки,
оценка на потенциалните проценти на намаляване на СО2 емисии и използвана
енергия.
Факторите, които оказват влияние
върху изпълнението на Плана са икономически, социални и технически. Неоспорим е
фактът, че за да се получат успешни резултати са необходими добра организация,
координация и сътрудничество между различните страни, заангажирани с
осъществяването му.
Необходимо е да се създаде
координиращ орган, който да осъществява мониторинг на изпълнението на Плана.
С цел по-добра координация се
предвижда създаване на комуникационна стратегия на 2 нива. На първото ниво ще
се обменя информация и ще се комуникира между административни органи на
общината, институции и учреждения, експерти, архитекти, инженери и т.н.
ангажирани с Координиращото звено. На второто ниво ще се обменя опит и
информация със служителите на общината, с отделните граждани и с всички
заинтересовани от изпълнението на Плана.
Стъпка V. Мониторингът и контролът на
изпълнението на Плана трябва да се осъществи едновременно на няколко нива:
- Мониторинг на динамиката на
изпълнение на конкретните мерки за енергийна ефективност, в съответствие с
Плана за Приоритетни мерки и дейности;
- Мониторинг на успеваемостта по
изпълнение на Плана;
- Мониторинг и контрол на набора
от поставени цели за пестене на енергия за всяка мярка, залегнала в Плана;
- Мониторинг и контрол на постигнатото
намаляване на емисии за всяка мярка, заложена в Плана.
Всичко това ще се осъществява от
Дирекция ЕПП на Столична община. При необходимост може да се създаде
допълнителен орган за надзор по изпълнение и мониторинг на Плана.
Европейската комисия препоръчва
създаването на нов Регистър на СО2 емисии за София, с цел по-успешно следене на
спестяванията по сектори и подсектори. Този Регистър трябва да се подновява на
всеки две години, като се използва идентична методология на тази, използвана за
базисната инвентаризация през 2007 г. Само така данните ще са съпоставими за
сравнение и ще може да се отчете точния процент на намаление на СО2 емисии.
Това ще помогне и за изработването на поправки и допълнения на мерките,
съобразени с постигнатите резултати. При ревизия на Плана трябва да се отчете и
факта, че за да са сравними резултатите, трябва да се използва също идентична
методология.
Съгласно предписанията на
Европейската комисия ще се изготвя доклад за напредъка в изпълнението на Плана
на всеки 2 години. Публикувана е отчетна форма, в която да се записват
параметрите на Плана (отговорни личности, консумирана енергия, СО2 емисии и
т.н., които да са в съответствие с класификацията за сектори и мерки на ЕС).
2.3. Структура на Столична община във връзка с изпълнението на поетите
ангажименти като страна по Конвента на кметовете
По отношение на изпълнението на
поетите ангажименти Столична община е разпределила функциите и задълженията си
както следва:
Координиращо звено по изпълнение
на Проекта е Дирекция "Европейски програми и проекти" на Столична община, чиито основни функции включват
организиране и координиране подготовката, разработването и представянето на
общинските проекти по оперативни и други програми на ЕС. Дирекцията оказва и
методическа помощ на работните групи, осъществяващи международните проекти,
както и поддържа връзките на Общината с Министерството на външните работи и с
чуждите дипломатически и търговски представителства в България при подготовката
и осъществяването на международни проекти. Тя е и звеното, което подготвя
периодичните доклади за напредъка на проектите пред съответните европейски и
национални органи и наблюдаващи институции. Ето защо по отношение на конкретния
План за устойчиво енергийно развитие на СО Дирекцията ще:
- Координира работата по
изготвяне на Плана и подпомага неговото последващо изпълнение;
- Дава насоки и методически
указания на другите дирекции въвлечени в неговото изпълнение;
- Съгласува дейността на общината
с останалите държавни ведомства и структури, с цел постигане на залегналите в
Плана цели;
- Подготвя Доклади до Бюрото по
Конвента на кметовете на всеки 2 години до 2020 г., в които се посочват
постигнатите до момента резултати по изпълнение на поставените цели;
- Осигурява участието на общината
в мероприятия на Европейския съюз по въпросите, свързани с регионалната
политика и развитието на големите градове, залегнали в Конвента на кметовете;
- Следи дейността на международни
организации и инициативи свързани с амбициозните цели на ЕС - 20-20-20 до 2020
г. и проучва и систематизира техния опит в тази област, с цел сътрудничество и
обмяна на добри практики.
- Подготвя презентации за
постигнатото от СО по отношение на Плана и представя добри практики пред
различни форуми на национално и международно ниво;
- Създава и поддържа база данни
за изпълнението на Плана;
Дирекция "Финанси" има
следните функции по отношение осъществяването на Плана на СО:
- Да разработва и съставя
проектобюджета на Столична община в приходната и разходната му част и неговото
изпълнение, като вземе в предвид изпълнението на ангажиментите по Конвента;
- Да подготвя становища до
ръководството на общината по финансови въпроси, касаещи ПДУЕР;
- Да съгласува по
законосъобразност заповедите на кмета на Столична община, които предвиждат извършването
на плащане, свързано с изпълнението на ангажиментите по Споразумението;
- Да разработва проект на
"Сборен бюджет" на Столична община за всяка бюджетна година и след
приемане от Столичен общински съвет да го представя в Министерство на финансите;
Като звено отговарящо за
планиране, координиране и провеждане на информационната политика на Столична
община и организиране на достъпа до информация за медии и граждани, Дирекция
"Протокол и публични прояви" се
ангажира със залегналите в Конвента ангажименти по осигуряване на добра външна
комуникация. Това се изразява в:
- организиране на "Местни
дни за енергия", които са една добра възможност за информиране и включване
на гражданите към процеса, чрез изложби, обиколки с беседи, целенасочени
кампании и др. Това гарантира широка подкрепа за цялостния процес на изпълнение
на ПДУЕР и допринася, също така, за повишаване на информираността и промяна на
поведението;
- изготвяне на печатни и
аудиовизуални материали за изграждане на позитивен имидж и популяризиране на
ангажиментите по Конвента;
- подготвяне, координиране и
осъществяване провеждането на пресконференции, симпозиуми, семинари, дискусии и
кръгли маси, официални и работни срещи на Столична община във връзка с Конвента
на кметовете;
- други дейности по подпомагане
на поетите ангажименти.
Дирекция "Управление на административен сграден фонд" участва в:
- изготвяне на проекто-програмата
за капитално строителство по бюджета на Столична община в частта за
административния сграден фонд, като отчита особеностите и изискванията за ново
строителство, залегнали в държавното законодателство, както и ангажиментите по
Конвента във връзка с енергийната ефективност на сградите на територията на
общината;
- Организира изпълнението на
инвестиционната програма за административния сграден фонд на Столична община в
съответствието с ПДУЕР и други компоненти на местно ниво;
- Изисква и проверява
техническата документация, необходима за инвестиционните намерения в
административния сграден фонд;
- Прилагане на програми за
енергийна ефективност при осъществяване на политиката на СО по отношение на
сградния фонд на територията на общината.
Дирекция "Жилищно и обществено строителство, топлоенергетика и
енергийна ефективност" има следните
ангажименти по отношение изпълнението на ПДУЕР на СО:
- Да контролира внедряването и
използването на възобновяеми енергийни източници на територията на общината;
- Да прилага програми за
енергийна ефективност, с цел постигане на залегналите в Плана цели;
- Да следи, контролира и координира
изпълнението на програми за енергийна ефективност в производството, преноса и
разпределението на топлинна енергия;
- Да следи за изпълнение на мерки
за качествено обслужване на потребителите на топло- и електро- енергия;
- Да подпомага и да си сътрудничи
с останалите дирекции в разработването и управлението на проекти в областта на
топлоенергетиката и електропроизводството, в съответствие с ангажиментите
залегнали в ПДУЕ;
- Да изготвя препоръки за
извършване на инвестиции и ремонти на "Топлофикация-София" ЕАД
свързани с технико-икономически показатели и поставените цели по
Споразумението;
- Да участва в подготовката на
нормативни актове на Столична община, свързани Конвента;
- Да изготвя становища по
нормативни актове на други ведомства, свързани с ефективно потребление на
топлинна енергия.
Дирекция ''Транспорт" също има
няколко функции, които пряко я въвличат в изпълнението на ПДУЕР. Те са:
- Чрез развитие на интермодални
връзки между отделните видове градски транспорт и координацията му с междуобластните
превози, като се гарантира безпрепятствен достъп до националните и
общоевропейските транспортни мрежи да подобрява услугите в сферата на
транспорта и така да стимулира неговото използване;.
- Чрез внедряване на съвременни
информационни технологии, с които да се подобри информационното обслужване на
потребителите на транспортни услуги да накара все повече жители на общината да
се откажат от своите лични автомобили, като средство за придвижване;
- Чрез организация и
административно управлението на обществения превоз на пътници на територията на
общината (основни градски автобусни линии, допълнителни автобусни линии и
таксиметров транспорт) да спомогне за повишаване на енергийната ефективност на
обществения транспорт;
- Да разработва стратегия за политиката
при осъществяването на градския транспорт, съвместно със структурите на
"Център за градска мобилност" ЕООД
- Да анализира състоянието на
нивото на обслужване на гражданите с градски транспорт и да прави препоръки за
подобряването му.
- Да стимулира велосипедния
транспорт като бърз, удобен, екологичен и здравословен начин на придвижване
- Да стимулира създаването на
нова култура на градска мобилност;
- др.
Дирекция ''Зелена система'' има също
важна роля за изпълнението на ПДУЕР. Тя управлява, стопанисва и осъществява
инвестиционен контрол на зелената система на София, която представлява всички
зелени площи за широко обществено ползване и е публична общинска собственост.
Ето защо нейна основна функция по Конвента е да работи за опазване и увеличаване
на зелените площи на територията на Общината.
За опазване на зеленината и
природата на територията на СО основна роля играе и Дирекция ''Общински
земи, гори, водни обекти и околна среда''.
- контролира възстановяването на
общинския поземлен фонд в границите на урбанизираните територии, което помага
за превръщането на столицата в една зелена община;
- контролира изпълнението на
дейностите по осигуряване нормалната експлоатация на водоемите на територията
на Столична община и спомага за развитието и използването на ВЕИ технологии на
територията на общината;
- организира и участва в
подготовка и съставяне на проекти на Столична община във връзка с
експлоатацията на водните обекти, в съответствие с поетите ангажименти по
Конвента на кметовете;
- изготвя доклади, свързани с
проблеми и проекти при ползване и управление на водните обекти и общинския
горски и поземлен фонд.
- координира, разработва и
организира прилагането и мониторингa по изпълнението на политиката на Столична
община в областта на опазване и управление компонентите на околната среда.
- изпълнява регламентираните в
националното законодателство задължения на Столична община, като основна
административно - териториална единица в областта на опазване на околната
среда.
- участва в междуведомствени
комисии, експертно-технически съвети и работни групи, свързани с дейностите на
направлението, в частта компоненти на околната среда.
Последната дирекция която има
пряка връзка с изпълнението на Плана е Дирекция "Управление на отпадъците":
- Поддържа и опазва чистотата,
екологосъобразно обезврежда и премахва стари замърсявания с битови и строителни
отпадъци;
- Екологосъобразно обезврежда
битови и опасни отпадъци, предотвратява и намалява образуването им;
- Контролира и осъществява
мониторинг на мерки и дейности за управление на отпадъците според залегналите
такива в Конвента;
- Осъществява мониторинг на
програмата и стратегията за управление на отпадъците.
Фиг. 2.2. Органиграма на управленската структура на Столична община,
която е ангажирана с изпълнение на задълженията по Конвента на кметовете
2.4. Нормативна база, стратегии, планове и програми
Настоящият План е разработен в
съответствие със следното национално и международно законодателство, стратегии
и програми:
2.4.1. Европейска политика и законодателство
С присъединяването на Република
България към Европейския съюз, страната ни приема да изпълнява европейската
енергийна политика, която си поставя следните цели до 2020 г.:
- Намаляване на емисиите на
парникови газове най-малко с 20% в сравнение с 1990 г. За България базовата
година е 1988 г.
- Намаляване с 20% на
потреблението на енергия спрямо предвижданията за 2020 г.
- Увеличаване до 20% на дела на
ВЕИ в общото енергийно потребление на ЕС до 2020 г. Националната цел е от 16%.
- Задължителен за всички
държави-членки минимум от 10% дял на биогоривата в цялостното потребление на
бензини и дизелови горива за транспорта в ЕС до 2020 г.
- Директива 2002/91/ЕО (EPBD) за
енергийните характеристики на сградите.
Директивата въвежда:
- Изисквания за енергийни
характеристики - методи за изчисляване и сертифициране
- Инспекция на инсталациите -
отоплителните и климатични
- Директива 2003/30/ЕО (CHP) за
насърчаване използването на биогорива и други възобновяеми горива в
транспортния сектор.
- Директива 2004/8/ЕО за
насърчаване на комбинираното производство на база потребна полезна топлина на
вътрешния енергиен пазар.
- Директива 2006/32/ЕО (ESD) за
ефективността при крайното потребление на енергия и осъществяване на енергийни
услуги:
- Предоставя необходимите цели,
механизми, инициативи и институционални, финансови и законови рамки за
премахване на съществуващите пазарни бариери и стимулиране на ефективното
използване на енергията.
- Намаляване на
енергопотреблението с поне 9% за период от 9 години (2008-2016)
- ЕСКО услуги, доброволни
споразумения, други
ДИРЕКТИВА 2008/98/ЕО относно
отпадъците и за отмяна на определени директиви
Страните-членки са задължени да
изградят национални програми, основаващи се на нарасналата необходимост от
предпазване от замърсяване. В тази програма също така трябва да са включени
дефиниции на термини като рециклиране, възстановяване и замърсяване. В частност
програмата трябва да осъществява връзка между отпадъчните и вторичните
продуктите. Директивата също трябва да дава единни определения за това, кога
един отпадък е достатъчно добре усвоен посредством рециклиране или друг вид
обработка, за да престане да се третира като такъв.
- Директива 2009/28/EO за
насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници.
Посочва принципите, по които
страните членки да осигурят дела на ВЕИ в крайното потребление на енергия на ЕС
да достигне поне 20% до 2020 и поставя национални цели за всяка страна.
Страните членки трябва да:
- Зададат минимални нива на
енергия от ВЕИ в нови/съществуващи сгради, които се реновират основно;
- Осигурят, че обществените
сгради ще играят ролята на пример за използване на ВЕИ;
- Популяризират използването на
ВЕИ в системите за отопление, вентилация и климатизация и термопомпи;
- Окуражат използване на
технологии за оползотворяване на биомаса с ефективност >= 70-85%
Страните членки трябва да
осигурят:
- Схеми за сертифициране и
квалификация за инсталатори, например на слънчеви фотоволтаични, термални
системи, термопомпи
- Информация за мерки за
подкрепа, ползите, разходите и ефективността на системите с ВЕИ, списъци с
квалифицирани и сертифицирани инсталатори
- Ръководства за архитекти,
проектанти и други за разглеждане на възможността от използване на ВЕИ при
териториално планиране и проектиране на сгради
Страните членки трябва да
предоставят възможност за приоритетно присъединяване към мрежата на системи,
които генерират електроенергия от ВЕИ
- Директива 2010/31/EО за
енергийните характеристики на сградите (преработена версия)
- Принципите на първоначалната
директива са запазени с малки подобрения
- Предоставя само рамка и дава
възможност на страните членки да съобразяват изпълнението и спрямо местните
условия
- Предоставя холистичен подход
към енергоефективни сгради
- Администрацията трябва да играе
водеща роля в областта на енергийните характеристики на сградите
- Срок за транспониране 2012
Страните членки трябва да
осигурят, че:
- до 31 декември 2020, всички
нови сгради ще са почти с нулева консумация на енергия (много висока енергийна
ефективност);
- След 31 декември 2018, новите
сгради, в които се помещава и които са собственост на обществени власти са
почти с нулева консумация на енергия.
- Останалите енергийни нужди се
покриват главно от ВЕИ в сградата или наблизо.
Нова Директива за енергийна
ефективност - гласувана от Европейския парламент на 11.09.2012. Директивата
налага изисквания към държавите членки да реновират годишно 3% от площта на
"отоплените и/или климатизирани сгради, които са собственост на или са
обитавани от централното правителство" (всички административни отдели,
чиито отговорности покриват цялата територия на държавата членка). Новите
правила ще обхващат сградите с "обща използваема разгъната площ" от
повече от 500 м2, а от юли 2015 г. - и тези с площ от над 250 м2.
Схематично развитието на
европейското законодателство е представено на фиг. 2.1.
Фиг.2.3
2.4.2. Национална политика и законодателство
Отношение към изпълнението на
ПДУЕР имат основно следните закони:
ЗАКОН ЗА УСТРОЙСТВО НА
ТЕРИТОРИЯТА
Наредба № 5 - за техническите
паспорти на строежите
Наредба № 7 от 2004 г. (изменение
от 2009) за енергийна ефективност, топлосъхранение и икономия на енергия в
сгради.
ЗАКОН ЗА ЕНЕРГИЙНАТА ЕФЕКТИВНОСТ
Наредби към ЗЕЕ:
Наредба № РД-16-347 от 2 април
2009 г. за условията и реда за определяне на размера и изплащане на планираните
средства по договори с гарантиран резултат, водещи до енергийни спестявания в
сгради-държавна и/или общинска собственост
Наредба № РД-16-932 от 23
октомври 2009 г. за условията и реда за извършване на проверка за енергийна
ефективност на водогрейните котли и на климатичните инсталации по чл. 27, ал. 1
и чл. 28, ал. 1 от ЗЕЕ и за създаване, поддържане и ползване на базата данни за
тях
Наредба № РД-16-1057 от 10
декември 2009 г. за условията и реда за извършване на обследване за енергийна
ефективност и сертифициране на сгради, издаване на сертификати за енергийни
характеристики
Наредба № РД-16-1058 от 10
декември 2009 г. за показателите за разход на енергия и енергийните
характеристики на сгради
ЗАКОН ЗА ЕНЕРГИЯТА ОТ
ВЪЗОБНОВЯЕМИ ИЗТОЧНИЦИ
ЗАКОН ЗА ОБЩЕСТВЕНИТЕ ПОРЪЧКИ
Указания за прилагане на
изисквания за енергийна ефективност и енергийни спестявания, при възлагане на
обществени поръчки за доставка на оборудване и превозни средства, с цел
минимизиране на разходите за срока на експлоатацията им, одобрени на 03.12.2010
г.
ЗАКОН ЗА ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА
СРЕДА
Национални стратегически
документи, планове и програми
Енергийна стратегия на Република
България;
Национални планове за действие по
ЕЕ - Първи (2008-2010) и Втори национален план за действие по ЕЕ 2011-2013 г.
Стратегия за енергийна ефективност
(в процес на разработка)
Национален план за действие по
промените в климата;
Национална дългосрочна програма
по енергийна ефективност 2005-2015 г.;
Национална програма за обновяване
на жилищните сгради с период на действие от 2006 до 2020 г.;
Стратегия за финансиране
изолациите на сгради за постигане на енергийна ефективност и План - програма за
нейното изпълнение;
Рамкова конвенция на ООН по
изменението на климата и Протокола от Киото;
Национален план за действие за
енергията от възобновяеми източници
2.4.3. Регионални и общински стратегии, програми и планове
- Програма за намаляване нивата
на замърсителите на атмосферния въздух на територията на Столична община -
Програма КАВ, 2004 г.;
- Стратегия за регионално
развитие на област София за периода 2005-2015 година.
- Регионален план за развитие на
югозападен район за планиране 2007-2013 година
- Стратегия за развитие на
Столична община
- Общински план за развитие на
Столична община 2007 - 2013 година.
- Общ устройствен план на София,
2009 г.
- Програма за развитие на
обществения транспорт в София 2012-2015 г., от 2012 г.
- Общинска дългосрочна програма
за насърчаване използването на ВЕИ и биогорива 2009 - 2013 г.
- Правилник за управление на
околната среда в Столична община, 2011 г.
- Нисковъглеродна енергийна
стратегия на град София, 2009 г.
- Програма за опазване на
околната среда на Столична община 2010 - 2020 г.
- Програма за управление на
дейностите с отпадъци на Столична община 2012 - 2020
2.4.4. Други документи
Основните международни и
национални стандарти, които могат да се използват за устойчиво енергийно
развитие на Столична община:
- ISO 14001 Системи за управление
на околната среда (стандартът вече е внедрен в Столична община)
- ISO 50001:2011 Системи за
енергийно управление. Изисквания с указания за използване.
- БДС EN 15900:2010 - Услуги за
енергийна ефективност. Определения и изисквания.
- Други стандарти
3. Източници на емисии на СО2 на територията на
Столична община и тяхната инвентаризация
Около 27% от територията на
компактния град София представлява производствени територии. За сравнение в
столиците на развитите европейски страни те заемат само 5 - 8%. Характерно за
София е, че 34% от производствените територии са разположени до 4 km от центъра
на града.
Източници на емисии на СО2 са
натовареният трафик, топлоелектрическите централи, отоплителните съоръжения
през студените сезони и производствените предприятия в близо разположените
индустриални зони на град София.
Емисиите на СО2 биват:
- Директни емисии от стационарни
и мобилни горивни процеси (в границите на общината)
- Индиректни емисии от
производството на употребената топло и електроенергия (независимо къде е
произведена)
- Други директни емисии. Такива
например са емисиите на CH4 и N2O следствие на пречистване на отпадъчни води и
емисиите на CH4 при третиране на твърди битови отпадъци.
Инвентаризацията на емисиите е
извършена на база крайното енергийно потребление в границите на общината -
електро- и топлоенергия, изкопаеми горива и ВЕИ (вкл. биомаса) в следните
категории:
- Сгради и съоръжения: общински;
третични (необщински); жилищни; улично осветление. Третични (необщински)
сгради, оборудване/съоръжения са всички сгради и съоръжения от третичния сектор
(сектора на услугите), които не се притежават, нито стопанисват от местните
власти (като офиси на частни фирми, банки, малки и средни предприятия,
търговски дейности и продажба на дребно, болници и др.).
- Промишленост: тази категория
няма да бъде включена в ПДУЕР предвид ограничените възможности на общината да
разработи мерки ориентирани към промишлените предприятия, които не са нейна
собственост.
- Транспорт: общински автопарк;
обществен транспорт; частен и търговски транспорт
Включени са също така емисиите от
местно производство на топлоенергия.
За отделянето на емисии на СО2 в
Столицата оказват влияние следните антропогенни фактори в градация:
- Интензивен автомобилен трафик.
През последните две години са проведени редица ремонтни работи в различни
райони на града, което е довело до подобряване, но и интензифициране на
движението, особено в централната част на София;
- Използването на твърди и течни
горива за отопление през зимния сезон в битовия сектор и топлоцентралите
продължава да бъде от съществено значение.
- Останалите сектори, при които
се извършва непрекъснато подобрение - използване на енергия в обществените
сгради, за улично осветление и управление на трафика, управление на отпадъците
и отпадъчните води
Тези разнообразни и много на брой
източници, концентрирани в относително малка територия, определят високо ниво
на емисии на СО2 във въздуха. При условия с добра вентилация проблемите са
по-малко, но при неблагоприятни за разсейване метеорологични условия
концентрациите могат да се увеличат.
Като част от поетите ангажименти
от Столична община към европейската инициатива Споразумение на кметовете, е
извършена инвентаризацията на базовите емисии за 2007 г. и контролна
инвентаризация за 2011 г. За тази цел е използвана методологията към
Ръководството за изготвяне на ПДУЕР - част II: Инвентаризация на базовите
емисии и съответните Ръководството за национална инвентаризация на парникови
газове 1996 и 2006 (IPCC 1996 и 2006). Обхванатите от инвентаризацията сектори
са жилищни, общински и третични сгради, оборудване и съоръжения; транспорт;
управление на отпадъци и отпадъчни води, като не се разглежда промишлеността,
която е незадължителен сектор спрямо изискванията на Споразумението. За всеки
от определените в методологията сектори са събрани наличните в общината данни,
както и допълнителна информация от съответните предварително идентифицирани
източници (частни и публични организации). Инвентаризацията обхваща 24-те
административни района, разположени на територията на общината.
Общото енергийно потребление на
територията на общината е 10.9 TWh за 2007 г и 11.9 TWh за 2011. Общите емисии,
включително сектор Отпадъци, са 5.1 млн. тона CO2 за 2007 и 5.8 млн. тона за
2011 г., което представлява увеличение с 12.9% за периода от 4 години.
Най-голям принос към общите
емисии и за двете години на инвентаризация има потреблението на електроенергия
и топлоенергия, равняващо се съответно на 38% и 35.6% от общото енергийно
потребление за 2011. За четирите години потреблението на електроенергия бележи
ръст от 19.4%, а на топлоенергия - 0.6%. При секторното разпределение най-голям
принос към емисиите през 2011 имат жилищните (45.4%) и третичните сгради
(35.7%), следвани от частния транспорт (7.9%), общинските предприятия и
структури (4.9%), обществения транспорт (2.8%) и третирането на твърди отпадъци
(2.0%), като останалите сектори допринасят с около 1% към общите емисии.
Емисиите от твърди отпадъци през 2011 г. бележат повишение от 25% в сравнение с
2007 г., покачване с 17.1% и 15.5% се наблюдава съответно и при третичния
сектор и жилищните сгради. Значителен спад от 12.7% спрямо 2007 г. е отбелязан
при обществения транспорт, както и при потреблението на енергия от общински
фирми и структури, общински автопарк и третирането на отпадъчни води. За
периода 2007 г - 2011 г. са направени инвестиции, насочени към намаляване на
потреблението в транспорта, общинските структури (топлоизолация на сгради),
намаляване на емисиите на метан при третиране на битови отпадъци и отпадъчни
води и производство на енергия от възобновяеми източници. Резултатът от инвестициите
е видим основно в обществения транспорт, като поради скоро предприетите мерки и
нарасналото с 4.5% население на Столична община, ефектът в останалите сектори е
слабо забележим през 2011 г.
Бяха подготвени и изпратени писма
за изискване на необходимата информация от:
- ЧЕЗ Груп - потребление на
електроенергия
- Топлофикация София ЕАД -
потребление на топлоенергия
- Софиягаз ЕАД - потребление на
природен газ
- Софийска вода АД
- Дирекция "Транспорт"
- потребление на горива от автопарка на Столична община
- Дирекция "Общинска
Икономика" - енергопотребление за общински дружества
- Дирекция "Транспортна
Инфраструктура" - енергопотребление за общинско улично и светофарно
осветление
- Дирекция "Управление на
отпадъците"
Допълнително бяха проведени разговори
с част от доставчиците на данни и бяха изчистени грешки по предоставените
данни, като изчисленията в настоящия доклад са базирани на коригираните данни.
В рамките на проекта Denkstatt
извърши оценка на емисиите на CO2 в атмосферата от източници на територията на
Столична община според изискванията на Ръководството за изготвяне на ПДУЕР -
част II: Инвентаризация на базовите емисии(1).
Според техническото задание, като
базова година за Столична община е избрана 2007 г.
Според Ръководството, следва да
се извърши инвентаризация на емисиите на CO2, включително:
- Директни емисии от стационарни
и мобилни горивни процеси (в границите на общината)
- Индиректни емисии от
производството на употребената топло и електроенергия (независимо къде е
произведена)
- Други директни емисии (според
таблица 1 от указанията). Такива например са емисиите на CH4 и N2O следствие на
пречистване на отпадъчни води и емисиите на CH4 при третиране на твърди битови
отпадъци. Инвентаризацията на емисиите от този подсектор не е задължителна, но
Столична община желае те да бъдат включени, тъй като са реализирани и са
предвидени бъдещи мерки по отношение на управлението на отпадъците.
Инвентаризацията на емисиите се
извършва на база крайното енергийно потребление в границите на общината -
електро- и топлоенергия, изкопаеми горива и ВЕИ (вкл. биомаса) в следните
категории:
- Сгради и съоръжения: общински;
третични (необщински); жилищни; улично осветление. Третични (необщински)
сгради, оборудване/съоръжения са всички сгради и съоръжения от третичния сектор
(сектора на услугите), които не се притежават, нито стопанисват от местните
власти (като офиси на частни фирми, банки, малки и средни предприятия,
търговски дейности и продажба на дребно, болници и др.).
- Промишленост: местните власти
може да решат да включат този сектор в своя ПДУЕР, но това не е задължително.
Данните за енергията и СО2, свързани с този сектор, трябва да се отчетат само
ако секторът е включен в ПДУЕР. След среща в Възложителя уточнено с възложителя
дали тази категория ще бъде включена в ПДУЕР предвид ограничените възможности
на общината да разработи мерки ориентирани към промишлените предприятия.
- Транспорт: общински автопарк;
обществен транспорт; частен и търговски транспорт
По отношение на местно
производство на топлоенергия, според Ръководството емисиите от него следва да
бъдат включени в инвентаризацията.
За целите на инвентаризацията на
емисиите са използвани емисионни фактори, посочени в Техническо приложение с
инструкции към образеца за попълване на данни от ПДУЕР:
Таблица 3.1 Емисионни фактори за
използваните енергоносители
Гориво
|
t CO2/MWh
|
Антрацитни въглища
|
0.354
|
Черни въглища
|
0.341
|
Лигнитни/кафяви въглища
|
0.364
|
Брикети
|
0.351
|
Пропан-бутан
|
0.227
|
Дизелово гориво
|
0.267
|
Мазут
|
0.279
|
Природен газ
|
0.202
|
Електричество
|
0.819
|
Топлоенергия
|
0.290
|
Източник на данните са указанията на IPCC, към които се реферира
Техническото приложение.
Емисионният фактор за
топлоенергията е изчислен на базата на верифицираните емисии от инсталациите на
Топлофикация София в размер на 1 463 182 t за 2007 година и общо произведена
толпо- и електроенергия в размер на 5 043 067 MWh според финансовите отчети на
дружеството.
В допълнение са използвани и
следните стойности за долна топлина на изгаряне (NCV) за превръщането на
данните за употребените горива от натурални (t) в енергийни (MWh) единици.
Таблица 3.2 Долна топлина на изгаряне
на различни горива
2007 (MWh/t)
|
2010 (MWh/t)
|
|
Антрацитни въглища
|
6.64
|
7.94
|
Черни въглища
|
6.37
|
6.80
|
Лигнитни/кафяви въглища
|
1.97
|
2.12
|
Брикети
|
5.07
|
4.97
|
Пропан-бутан
|
12.78
|
12.78
|
Дизелово гориво
|
11.75
|
11.75
|
Мазут
|
11.11
|
11.11
|
Като източник на данните са използвани Националните Енергийни Баланси,
изготвяни от НСИ.
За превръщането на различните
горива от литри в кубични метри са използвани следните плътности, с източник
DEFRA(2).
Таблица 3.3 Плътност на различни
горива
kg/m3
|
l/t
|
|
Бензин
|
734.21
|
1362
|
Дизел
|
836.82
|
1195
|
Мазут
|
976.56
|
1024
|
Пропан-бутан (LPG)
|
508.13
|
1968
|
Метан (CNG)
|
175.00
|
5714
|
Природен газ
|
0.75
|
1340651
|
В някои случаи първичните данни за потреблението бяха предоставени в
парична стойност. За получаването на данните в натурални единици са използвани
следните единични цени за електроенергия, с източник НСИ.
Таблица 3.4 Цена на електроенергия за
стопански абонати
лв./kWh без ДДС
|
лв./kWh с ДДС
|
|
2007
|
0.13
|
0.15
|
2011(първа половина)
|
0.14
|
0.17
|
2011(втора половина)
|
0.15
|
0.18
|
2011(средно)
|
0.15
|
0.18
|
Цените на горивата за крайни потребители са с източник Европейската
комисия(3) .
Таблица 3.5 Цени на горива за крайни
потребители с ДДС
2007
|
2008
|
2009
|
2010
|
2011
|
|
Бензин E95 [лв./l]
|
1.76
|
1.86
|
1.91
|
2.00
|
1.72
|
Дизел [лв./l]
|
1.72
|
1.82
|
1.85
|
2.14
|
1.63
|
Газьол [лв./l]
|
1.48
|
1.64
|
1.66
|
2.10
|
1.59
|
Мазут > 1% сяра [лв./t]
|
522.75
|
620.34
|
594.85
|
782.62
|
632.21
|
LPG [лв./l]
|
0.83
|
0.94
|
0.93
|
1.04
|
0.81
|
Стационарни горивни процеси
Методология
За целите на базовата
инвентаризация, изчисляването на емисиите от стационарни горивни процеси става
по общата формула:
E = AD * EF, където
Е са емисиите на парникови газове
в t
AD са първичните данни за
употребеното гориво в енергийни единици (TJ или MWh)
EF е емисионен фактор за
съответното гориво, изразен в t/TJ или t/MWh
Трябва да се отбележи, че
наличните емисионни фактори, с които става изчисляването на емисиите на
парникови газове се предоставят съотнесени към енергийна единица от съответното
гориво. Това налага превръщането на натуралните единици (t, m3, l) в енергийни
единици (TJ или MWh). Превръщането става чрез използването на долна топлина на
изгаряне (NCV) на конкретното гориво, посочени по-горе. В допълнение, повечето
емисионни и конверсионни фактори са съотнесени към енергийна единица TJ. Тъй
като за целите на Споразумението на кметовете е възприето използването на мерна
единица MWh, се налага превръщане на наличните първични данни и емисионни
фактори от TJ към MWh. Това става посредством коефициент 0.0036 (1 MWh = 0.0036
TJ).
Първични данни
Бяха проведени разговори с НСИ, с
цел изясняване на възможностите да бъде предоставена информация за
потреблението на енергоносители на територията на Столична община, в резултат
на които се установи, че НСИ не може да предостави данни на ниво община. За
секторите, за които няма налична първична информация следва да бъде изготвена
експертна оценка на потреблението.
Общински сгради, оборудване/съоръжения
За изчисляването на емисиите в
тази категория бяха събрани данни за употребените горива, топло- и
електроенергия от 55 общински компании и от общинските структури в 24-те
административни района на столицата, включително училища, детски градини,
читалища, административни сгради и др.
Таблица 3.6 Потребление на енергия от
общински фирми и структури
Нат. единици
|
MWh
|
Емисии t CO2
|
||||
2007
|
2011
|
2007
|
2011
|
2007
|
2011
|
|
Въглища (MWh)
|
0
|
632
|
0
|
215
|
||
Газьол (t)
|
1 370
|
1 963
|
16 093
|
23 062
|
4 293
|
6 152
|
Мазут (t)
|
844
|
327
|
9 378
|
3 639
|
2 613
|
1 014
|
Природен газ (1000 Nm3)
|
1 097
|
1 271
|
10 244
|
11 863
|
2 069
|
2 396
|
Електроенергия (MWh)
|
318 802
|
294 383
|
261 099
|
241 100
|
||
Топлоенергия (MWh)
|
119 324
|
119 468
|
34 604
|
34 646
|
||
ОБЩО
|
473 842
|
453 048
|
304 678
|
285 523
|
||
Фигура 3.1 Емисии на ПГ от
общински фирми и структури по горива в t
Фигура 3.2 Разпределение на емисиите на ПГ от общински фирми и структури
Основният източник на емисии от
общински фирми и структури е употребата на електроенергия и топлоенергия.
Анализът на данните показа спад на общото потребление на енергия с 4.4% и на
емисиите с 6.3%. Основната причина за спада е намалението на потреблението на
електричество от Топлофикация София и Столичен електротранспорт. Интересно е да
се отбележи, че от друга страна потреблението на топлоенергия не бележи спад, а
потреблението на електроенергия в общинските структури (без общински
предприятия) бележи значителен ръст, въпреки изпълнените мерки по подобряване
на енергийната ефективност. След проведените разговори с експерти стана ясно,
че това се дължи на липсата на работещи системи за енергиен мениджмънт, въпреки
наличието на необходимата технологична инфраструктура в много от училищата и
детските градини.
Общинско улично осветление
В този сектор са събрани данни за
потреблението на електроенергия за улично осветление и светофарните уредби в столицата.
Таблица 3.7 Общинско осветление
MWh
|
Емисии t CO2
|
|||
2007
|
2011
|
2007
|
2011
|
|
Улично осветление
|
35 541
|
41 595
|
29 108
|
34 066
|
Светофарни уредби
|
4 923
|
2 750
|
4 032
|
2 252
|
ОБЩО
|
40 464
|
44 345
|
33 140
|
36 319
|
Въпреки изпълнените мерки по подмяна на голяма част от светофарните
уредби и уличното осветление с енергоспестяващи, като цяло имаме ръст на
потреблението и емисиите с 9.6% поради увеличаването на броя осветителни тела.
Жилищни сгради
За да се оцени потреблението на
домакинствата, са използвани националните енергийни баланси и информация за
населението. За преценката на частта от националното потребление на горива,
осъществено на територията на Столична община, са използвани данни за броя
домакинства в София и страната, както и данни за структурата на горивата,
използвани за отопление от домакинствата.
Данни за броя домакинства могат
да бъдат намерени в преброяванията на НСИ(4). Тъй като има данни от последните
2 преброявания от 2001 и 2011, за 2007 данните са получени чрез линейна
интерполация.
Таблица 3.8 Брой домакинства в София
и страната
България
|
София
|
|
2001
|
2 921 887
|
459 765
|
2002
|
2 930 257
|
471 040
|
2003
|
2 938 627
|
482 314
|
2004
|
2 946 998
|
493 589
|
2005
|
2 955 368
|
504 863
|
2006
|
2 963 738
|
516 138
|
2007
|
2 972 108
|
527 412
|
2008
|
2 980 478
|
538 687
|
2009
|
2 988 849
|
549 961
|
2010
|
2 997 219
|
561 236
|
2011
|
3 005 589
|
572 510
|
От Преброяване 2011(5) е взета и структурата на основните горива,
използвани за отопление:
Таблица 3.9 Разпределение на горивата
използвани за отопление от домакинствата
България
|
София
|
|
Дърва и въглища
|
57.9%
|
|
Електричество
|
26.2%
|
|
Централно отопление
|
13.7%
|
59.9%
|
Природен газ
|
1.2%
|
2.4%
|
Други
|
1.0%
|
В допълнение са използвани и данни от НСИ от наблюдението на разходите
на ограничен брой домакинства в София от 2007, 2008 и 2009 година, а чрез
екстраполация са получени стойностите за 2010 и 2011 година.
Таблица 3.10 Потребление на
домакинствата в София аз различни видове горива
2007
|
2008
|
2009
|
2010
|
2011
|
|
Електричество
|
100.0%
|
100.0%
|
100.0%
|
100.0%
|
100.0%
|
Природен газ
|
1.8%
|
2.3%
|
3.1%
|
3.7%
|
4.3%
|
Пропан-бутан
|
14.5%
|
16.3%
|
13.6%
|
13.9%
|
13.4%
|
Течни горива
|
0.2%
|
0.7%
|
0.2%
|
0.4%
|
0.4%
|
Дърва
|
8.3%
|
7.9%
|
9.2%
|
9.4%
|
9.8%
|
Въглища
|
5.1%
|
4.1%
|
5.4%
|
5.2%
|
5.3%
|
Централно отопление
|
61.6%
|
59.2%
|
62.9%
|
62.5%
|
63.2%
|
На база на горните данни са изчислени броят домакинства в София и
страната, използващи за отопление отделните енергоизточници. Броят домакинства
е използван, за да се изчисли и процентът от общото потребление на горива в
София спрямо националното.
Таблица 3.11 Брой домакинства и
процентно отношение на потреблението на горива
България
|
София
|
% София от България
|
||||
2007
|
2011
|
2007
|
2011
|
2007
|
2011
|
|
Дърва и въглища
|
1 720 851
|
1 740 236
|
43 775
|
56 201
|
2.5%
|
3.2%
|
Електричество
|
778 692
|
787 464
|
143 983
|
153 910
|
18.5%
|
19.5%
|
Централно отопление
|
407 179
|
411 766
|
324 886
|
342 933
|
79.8%
|
83.3%
|
Природен газ
|
35 665
|
36 067
|
9 493
|
13 740
|
26.6%
|
38.1%
|
Други
|
29 721
|
30 056
|
5 274
|
5 725
|
17.7%
|
19.0%
|
Общо
|
2 972 108
|
3 005 589
|
527 412
|
572 510
|
17.7%
|
19.0%
|
Дърва и въглища
|
1 720 851
|
1 740 236
|
43 775
|
56 201
|
2.5%
|
3.2%
|
Общото потребление на за страната е взето от Националните енергийни
баланси. Тъй като изготвянето на балансите от НСИ за предишна година става в
края на текущата, стойностите за 2011 за получени чрез екстраполация.
Таблица 3.12 Общо потребление на
горива от домакинствата
2007
|
2008
|
2009
|
2010
|
2011
|
|
Антрацитни въглища (1000 t)
|
0
|
0
|
1
|
0
|
1
|
Черни въглища (1000 t)
|
250
|
237
|
184
|
247
|
214
|
Лигнитни/кафяви въглища (1000
t)
|
80
|
91
|
119
|
114
|
134
|
Брикети (1000 t)
|
144
|
75
|
51
|
61
|
15
|
Дърва (TJ)
|
25 415
|
26 769
|
27 345
|
29 769
|
30 734
|
Пропан-бутан (1000 t)
|
22
|
20
|
22
|
19
|
19
|
Газьол/Дизелово гориво (1000 t)
|
1
|
1
|
2
|
2
|
3
|
Мазут (1000 t)
|
0
|
0
|
0
|
0
|
0
|
Природен газ (TJ)
|
1 524
|
1 810
|
2 363
|
2 295
|
2 715
|
Електроенергия (GWh)
|
9 376
|
10 027
|
10 302
|
10 559
|
11 022
|
Топлоенергия (TJ)
|
15 791
|
14 718
|
15 115
|
14 840
|
14 502
|
На базата на горните данни е изчислено потреблението на горива от
домакинствата в София. Превръщането от натурални в енергийни единици става
посредством посочените стойности в Таблица 3.2, а изчисляването на емисиите е
посредством емисионните фактори от Таблица 3.1.
Таблица 3.13 Потребление на енергия
от домакинствата в София
Нат. единици
|
MWh
|
Емисии t CO2
|
||||
2007
|
2011
|
2007
|
2011
|
2007
|
2011
|
|
Антрацитни въглища (t)
|
0
|
16
|
0
|
128
|
0
|
45
|
Черни въглища (t)
|
6 360
|
6 911
|
40 526
|
47 010
|
13 802
|
16 010
|
Лигнитни/кафяви въглища (t)
|
2 035
|
4 311
|
4 014
|
9 129
|
1 460
|
3 319
|
Брикети (t)
|
3 663
|
468
|
18 578
|
2 327
|
6 521
|
817
|
Дърва (TJ)
|
647
|
993
|
179 586
|
275 712
|
||
Пропан-бутан (t)
|
3 904
|
3 619
|
49 884
|
46 245
|
11 332
|
10 505
|
Газьол/Дизелово гориво (t)
|
177
|
476
|
2 085
|
5 595
|
556
|
1 493
|
Природен газ (1000 Nm3)
|
10 773
|
20 550
|
100 605
|
191 811
|
20 318
|
38 738
|
Електроенергия (MWh)
|
1 554 867
|
1 995 611
|
1 273 436
|
1 634 405
|
||
Топлоенергия (MWh)
|
3 283 551
|
3 195 428
|
952 230
|
926 674
|
||
ОБЩО
|
5 233 696
|
5 768 997
|
2 279 654
|
2 632 007
|
||
Данните за потреблението на природен газ, електроенергия и топлоенергия
от домакинствата са получени от София газ, ЧЕЗ Електро България и Топлофикация
София.
Фигура 3.3. Емисии на ПГ от домакинствата по горива в t
Фигура 3.4 Разпределение на емисиите на ПГ от домакинствата
Основният източник на емисии от
домакинствата е потреблението на топлоенергия и електроенергия. За периода
2007-2011 се наблюдава намаление на относителния дял а топлоенергията за сметка
на този на електроенергията, биомасата и природния газ. Като краен резултат в
сектор домакинства се наблюдава ръст на потреблението на енергия от 10.2%, дължащ
се основно на ръста на потреблението на електроенергия. Наблюдава се спад на
потреблението на въглища за сметка на нарастването на потреблението на дърва за
горене. При емисиите имаме ръст от 15.5%, което се дължи на увеличаването на
дела на електроенергията спрямо останалите енергоносители, като тя е с и
най-висок емисионен фактор.
Третични (необщински) сгради, оборудване/съоръжения
Този сектор е най-труден за
оценка, тъй като има най-малко налични данни за него.
За да се оцени потреблението на
третичния сектор също са използвани националните енергийни баланси и
информацията за населението.
Таблица 3.14 Общо потребление на
горива от сектор търговия и услуги
2007
|
2008
|
2009
|
2010
|
2011
|
|
Антрацитни въглища (1000 t)
|
0
|
0
|
2
|
2
|
3
|
Черни въглища (1000 t)
|
2
|
5
|
3
|
3
|
4
|
Лигнитни/кафяви въглища (1000
t)
|
3
|
6
|
5
|
4
|
5
|
Брикети (1000 t)
|
3
|
3
|
2
|
1
|
1
|
Дърва (TJ)
|
625
|
679
|
447
|
341
|
252
|
Пропан-бутан (1000 t)
|
0
|
0
|
0
|
5
|
5
|
Газьол/Дизелово гориво (1000 t)
|
33
|
44
|
54
|
33
|
44
|
Мазут (1000 t)
|
15
|
17
|
11
|
7
|
5
|
Природен газ (TJ)
|
3 265
|
3 778
|
3 072
|
3 728
|
3 632
|
Електроенергия (GWh)
|
6 993
|
7 479
|
7 433
|
8 101
|
8 321
|
Топлоенергия (TJ)
|
5 197
|
4 639
|
4 834
|
4 803
|
4 622
|
За консистентност с битовия сектор, общото потребление на горива в
страната е разпределено на база изчислените проценти в Таблица 3.11.
Таблица 3.15 Потребление на енергия
от домакинствата в София
Нат. единици
|
MWh
|
Емисии t CO2
|
||||
2007
|
2011
|
2007
|
2011
|
2007
|
2011
|
|
Антрацитни въглища (t)
|
0
|
97
|
0
|
769
|
0
|
272
|
Черни въглища (t)
|
51
|
113
|
324
|
769
|
110
|
262
|
Лигнитни/кафяви въглища (t)
|
76
|
161
|
151
|
342
|
55
|
124
|
Брикети (t)
|
76
|
16
|
387
|
80
|
136
|
28
|
Дърва (TJ)
|
16
|
8
|
4 416
|
2 261
|
||
Пропан-бутан (t)
|
0
|
952
|
0
|
12 170
|
0
|
2 764
|
Газьол/Дизелово гориво (t)
|
5 856
|
8 286
|
68 808
|
97 360
|
18 355
|
25 972
|
Мазут (t)
|
2 662
|
952
|
29 576
|
10 582
|
8 241
|
2 949
|
Природен газ (1000 Nm3)
|
11 933
|
20 291
|
111 438
|
189 394
|
22 506
|
38 250
|
Електроенергия (MWh)
|
1 810 736
|
2 113 489
|
1 482 993
|
1 730 948
|
||
Топлоенергия (MWh)
|
814 060
|
925 911
|
236 077
|
268 514
|
||
ОБЩО
|
2 839 895
|
3 353 127
|
1 768 473
|
2 070 083
|
||
Данните за потреблението на природен газ, електроенергия и топлоенергия
от домакинствата са получени от София газ, ЧЕЗ Електро България и Топлофикация
София. В допълнение, тъй като данните предоставени от ЧЕЗ касаят общо всички
стопански абонати в София, от тях е извадено потреблението на общинските
структури и дружества, за да няма двойно отчитане.
Фигура 3.5 Емисии на ПГ от третични сгради, оборудване/съоръжения по
горива в t
Фигура 3.6 Разпределение на емисиите на ПГ от третични сгради,
оборудване/съоръжения
Основен източник на емисии в
третичния сектор е потреблението на електроенергия и топлоенергия, следвано от
природен газ. Секторът бележи значим ръст от 18.1% при потреблението и 17.1%
при емисиите за периода 2007 - 2011, като основната причина е нарасналото
електропотребление.
Мобилни горивни процеси
Общински парк от превозни средства
За изчисляването на потреблението
на горива от общинския автопарк са събрани данни от общинските компании и от
дирекция "Транспорт" по отношение на вътрешно-ведомствен транспорт на
общинския обществен транспорт при Столична община.
Таблица 3.16 Потребление на горива от
общински фирми
Нат. единици
|
MWh
|
Емисии t CO2
|
||||
2007
|
2011
|
2007
|
2011
|
2007
|
2011
|
|
Дизел (t)
|
1 491
|
1 229
|
17 524
|
14 445
|
4 675
|
3 853
|
Бензин (t)
|
384
|
317
|
4 693
|
3 874
|
1 171
|
967
|
Метан (t)
|
5
|
4
|
0
|
0
|
0
|
0
|
Пропан-бутан (t)
|
0
|
0.4
|
0
|
5
|
0
|
1
|
ОБЩО
|
22 217
|
18 324
|
5 846
|
4 821
|
||
Фигура 3.7 Емисии на ПГ от
общински парк от превозни средства по горива в t
Фигура 3.8 Разпределение на емисиите на ПГ от общински парк от превозни
средства
Основният източник на емисии на
ПГ от общинския парк от превозни средства е дизеловото гориво. Потреблението на
транспортни горива от общинските фирми бележи спад от 6.5% (6.3% при емисиите)
за периода 2007 - 2011, което се дължи основно на намаленото потребление на
горива от Столичен автотранспорт ЕАД.
Обществен транспорт
Данните за обществения транспорт
са получени от дирекция "Транспорт" и обхващат всички видове
транспорт в столицата, включително автобусен (както на извършван от Столичен
автотранспорт, така и от частни фирми), допълнителни маршрутни линии, трамваен,
тролейбусен, метро и таксиметрови превози.
Таблица 3.17 Обществен транспорт
Нат. единици
|
MWh
|
Емисии t CO2
|
||||
2007
|
2011
|
2007
|
2011
|
2007
|
2011
|
|
Електроенергия (MWh)
|
67 710
|
79 617
|
55 454
|
65 206
|
||
Дизелово гориво (t)
|
25 302
|
16 013
|
297 303
|
188 150
|
79 309
|
50 191
|
Бензин (t)
|
216
|
129
|
2 638
|
1 573
|
658
|
393
|
Метан (t)
|
1 916
|
13 137
|
26 134
|
179 168
|
5 278
|
36 185
|
Пропан-бутан (t)
|
14 939
|
2 971
|
190 888
|
37 958
|
43 362
|
8 622
|
ОБЩО
|
584 673
|
486 466
|
184 061
|
160 597
|
||
Фигура 3.9 Емисии на ПГ от
обществен транспорт по горива в t
Фигура 3.10 Разпределение на емисиите на ПГ от обществен транспорт
Основен източник на емисии на ПГ
в обществения транспорт през 2011 е електроенергията, докато през 2007 това е
било дизеловото гориво. Забелязва се и заместване на употребата на пропан-бутан
(LPG) със метан (CNG). В сектора има 16.8% спад на потреблението и 12.7% спад
на емисиите. Основна причина за спада е намаленото количество дизелово гориво,
употребявано от автобусния транспорт, както и намалението на употребата на
дизелово гориво и пропан-бутан за таксиметрови превози за сметка на
увеличението на метана.
Частен и търговски транспорт
Сектор транспорт е един от
сложните за оценка сектори поради множеството параметри, които влияят на
емисиите и липсата на точни данни.
Изчисляването на емисиите е
направено по общата формула:
Ei = ADi * EFi, където
Еi са емисиите на парникови газове в
t
ADi са първичните данни за общия
годишен пробег на специфичната категория МПС (в km).
EFi е емисионен фактор за съответната
категория, изразен в g/km
Общият пробег в градски условия
за всяка категория е изчислен като е умножена бройката автомобили в категорията
по средния пробег в града.
Бройката автомобили в София е
предоставена от отдел Пътна полиция към Столична Дирекция на Вътрешните Работи,
като в допълнение е използвана и информация от Главна дирекция
"Охранителна полиция" към МВР за процента МПС с инсталирани газови
уредби, общият брой автомобили в страната и разпределението им по категории.
Таблица 3.18 Общ брой МПС в София
Категория МПС
|
2007
|
2011
|
Леки автомобили (бензин)
|
303 268
|
355 797
|
Леки автомобили (дизел)
|
102 938
|
171 548
|
Леки автомобили
(пропан-бутан/LPG)
|
20 553
|
21 180
|
Лекотоварни МПС (бензин)
|
20 059
|
18 563
|
Лекотоварни МПС (дизел)
|
30 536
|
43 865
|
Тежкотоварни МПС (дизел)
|
11 735
|
16 857
|
Мотоциклети и мотопеди (бензин)
|
8 163
|
11 457
|
Информация за пробега на автомобилите в България не се събира. Средният
пробег е изключително сложна за прогнозиране величина и зависи от категорията
на МПС, двигателя, възрастта, типа гориво, както и от общия брой регистрирани
автомобили в страната. За изчисляването на средния пробег е използван
компютърен модел COPERT 4 версия 9.0, чрез който е симулиран транспорта в
страната по категории МПС и е изчислено общото потребление на гориво при
първоначално зададени средно европейски стойности на пробега. Стойностите на
пробега са коригирани пропорционално за всички категории, така че да се получи
съвпадение между изчисленото с COPERT потребление на течни горива и
докладваното потребление от НСИ. В допълнение, процентът от общия годишен
пробег в градски условия на всяка категория МПС е разпределен по
средноевропейски данни. Като резултат са получени следните стойности:
Таблица 3.19 Общ годишен и средногодишен
пробег в градски условия по категории
Общ пробег
|
Годишен пробег
|
|||
2007
|
2011
|
2007
|
2011
|
|
Леки автомобили (бензин)
|
939 524 342
|
958 162 389
|
3 098
|
2 693
|
Леки автомобили (дизел)
|
534 761 149
|
668 179 460
|
5 195
|
3 895
|
Леки автомобили (пропан-бутан/LPG)
|
63 671 903
|
57 036 672
|
3 098
|
2 693
|
Лекотоварни МПС (бензин)
|
70 726 623
|
58 492 013
|
3 526
|
3 151
|
Лекотоварни МПС (дизел)
|
159 704 877
|
183 925 945
|
5 230
|
4 193
|
Тежкотоварни МПС (дизел)
|
73 260 854
|
74 339 370
|
6 243
|
4 410
|
Мотоциклети и мотопеди (бензин)
|
7 085 614
|
7 859 502
|
868
|
686
|
За изчисляване на емисиите са използвани следните емисионни фактори от
ръководството на EMEP/EEA air pollutant emission inventory guidebook от 2009 г.
Таблица 3.20 Разход на гориво по
категории МПС
Категория МПС
|
Разход на гориво (g/km)
|
Леки автомобили (бензин)
|
70.0
|
Леки автомобили (дизел)
|
60.0
|
Леки автомобили
(пропан-бутан/LPG)
|
57.5
|
Лекотоварни МПС (бензин)
|
100.0
|
Лекотоварни МПС (дизел)
|
80.0
|
Тежкотоварни МПС (дизел)
|
240.0
|
Тежкотоварни МПС (метан)
|
500.0
|
Мотоциклети и мотопеди (бензин)
|
35.0
|
В допълнение, за изчисляване на емисиите на CO2 са използвани следните
емисионни и конверсионни фактори:
Таблица 3.21 Конверсионни фактори за
течни горива
Вид гориво
|
Емисия (kg CO2/kg)
|
Енергийно съдържание (MWh/t)
|
бензин
|
3.180
|
12.22
|
дизел
|
3.140
|
11.75
|
пропан-бутан
|
3.017
|
12.78
|
метан
|
2.750
|
13.64
|
Изчисленията показаха следните резултати по категории МПС:
Таблица 3.22 Емисии от сектор
транспорт
Потребление (t)
|
Потребление MWh
|
Емисии t CO2
|
||||
2007
|
2011
|
2007
|
2011
|
2007
|
2011
|
|
Леки автомобили (бензин)
|
65 767
|
67 071
|
803 815
|
819 761
|
200 536
|
204 514
|
Леки автомобили (дизел)
|
32 086
|
40 091
|
377 007
|
471 067
|
100 570
|
125 662
|
Леки автомобили (пропан-бутан)
|
3 661
|
3 280
|
46 781
|
41 906
|
10 627
|
9 519
|
Лекотоварни МПС (бензин)
|
7 073
|
5 849
|
86 444
|
71 490
|
21 566
|
17 835
|
Лекотоварни МПС (дизел)
|
12 776
|
14 714
|
150 123
|
172 890
|
40 047
|
46 120
|
Тежкотоварни МПС (дизел)
|
17 583
|
17 841
|
206 596
|
209 637
|
55 111
|
55 923
|
Мотоциклети и мотопеди (бензин)
|
248
|
275
|
3 031
|
3 362
|
756
|
839
|
Общо бензин
|
73 087
|
73 196
|
893 290
|
894 614
|
222 858
|
223 188
|
Общо дизел
|
62 445
|
72 646
|
733 725
|
853 594
|
195 728
|
227 705
|
Общо пропан-бутан/LPG
|
3 661
|
3 280
|
46 781
|
41 906
|
10 627
|
9 519
|
ОБЩО
|
139 193
|
149 122
|
1 673 796
|
1 790 114
|
429 213
|
460 412
|
Фигура 3.11 Емисии на ПГ от
частен и търговски транспорт в t
Фигура 3.12 Разпределение на емисиите на ПГ от частен и търговски
транспорт
Основен източник на емисии на ПГ
в частен и търговски транспорт през 2011 е дизеловото гориво, докато през 2007
това е бил бензинът. Забелязва се и заместване на употребата на бензин с
дизелово гориво. В сектора има 6.9% ръст на потреблението и 7.3% ръст на
емисиите. Основна причина за ръста е увеличеното количество дизелово гориво.
Твърди битови отпадъци
Емисиите на CH4 при третиране на
твърди битови отпадъци са изчислени на база данни, получени от Софийска община
за депонираните битови и биоразградими количества отпадъци за периода 1997-2011
г.
Данните за депо Враждебна за 2004
г. - 2006 г. и 2008 г. - 2010 г. са екстраполирани от данните за биоразгадими
отпадъци депонирани на депото за 2007 г. и 2011 г. от общото количество, с цел
включване единствено на отпадъци, които са биоразградими и имащи отношение към
емисиите на метан.
Таблица 3.23 Депонирани биоразградими
отпадъци
Количество (t)
|
Депонирани биоразградими
отпадъци депо "Враждебна"
|
Депонирани битови отпадъци
"Суходол"
|
Ко-генерация от сметищен газ
|
1997
|
185 088
|
0
|
0
|
1998
|
254 894
|
0
|
0
|
1999
|
296 263
|
0
|
0
|
2000
|
323 864
|
0
|
0
|
2001
|
321 494
|
0
|
0
|
2002
|
352 377
|
0
|
0
|
2003
|
348 850
|
0
|
0
|
2004
|
361 702
|
0
|
0
|
2005
|
275 680
|
842
|
0
|
2006
|
0
|
2 271
|
0
|
2007
|
25 508
|
3 404
|
0
|
2008
|
393 931
|
6 775
|
0
|
2009
|
354 820
|
3 151
|
0
|
2010
|
319 426
|
4 318
|
0
|
2011
|
256 276
|
4 833
|
239
|
Използвана е Методика за изчисление описана в Ръководството за
национална инвентаризация на парникови газове към Междуправителствена група по
изменение на климата (1996 IPCC Guidelines) по First Order Decay метод.
Изчисленията са направени използвайки модел за изчисление, разработен от
IPCC(6). Основни използвани параметри са:
Bulk MSW - Общо количеството
депонирани отпадъци
L0 = Methane generation potential
[MCF o DOC o DOCF o F o 16/12 (Gg CH4/Gg отпадъци)] изчислено, като
MCF Корекционен фактор за метан
(Methane correction factor) е равен на 1 за управлявани депа
DOC Разградим органичен въглерод
(Degradable organic carbon (Gg C/ Gg MSW) се базира на национални данни от 2002
- 2010 и се равнява на 0.1164 за 2007 и 0.1165 за 2010. Поради малката разлика
между годините е избран същия фактор за 2011.
DOCF = Част от DOC катаболизиран - избран
е стандартен фактор 0.5 по IPCC 1996
F = Съдържание на метан в сметищен
газ (Fraction by volume of CH4 in landfill gas) - избран е стандартен фактор
0.5 по IPCC 1996
R = Оползотворен CH4 (Gg/год)
OX = Фактор на окисление (Oxidation
factor) - избран е стандартен фактор 0
За конвертирането на емисиите от
CH4 и N2O са използвани фактори за потенциал на глобално затопляне от 21 и 310
съответно, като резултатните емисии са изразени в тонове еквивалент на емисии
CO2 (t CO2e). Резултатите от изчисленията са представени в следната таблица:
Таблица 3.24 Емисии от третиране на
отпадъци
2007
|
2011
|
|
Емисии в t CH4
|
4 506
|
5 636
|
Емисии е t CO2e
|
94 619
|
118 1
|
Пречистване на отпадъчни води
За определяне на емисиите на CH4
следствие на пречистване на отпадъчни води са използвани съответно данни
предоставени от ПСОВ Кубратово за 2007 г. и 2011 г. През 2007 г. пречистването
на водите е в аеробни условия. През 2011 г. е изпълнен проект за рехабилитация
и модернизация, при което пречистването на водите е комбинирано -
аеробно/анаеробно с отстраняване на азот и фосфор и производство на топло- и
електроенергия от биогаза, получен в процеса на третиране на утайките. През
2007 г. основно действащо е било аеробното стъпало, а метан танковете се
работили частично.
Основни показатели свързани с
пречистването на отпадъчните води са представени в следната таблица:
Таблица 3.25 Основни показатели
свързани с пречистване на отпадъчни води
2007
|
2011
|
|
Генерирани отпадъчни води (m3)
|
140 004 107
|
147 942 306
|
Генериран биогаз (m3)
|
1 182 520
|
8 331 210
|
СН4 изпуснат в атмосферата (t
CO2e)
|
0
|
0
|
Възстановен СН4 (t CO2e)
|
36 212
|
118 975
|
И за двете години количествата СН4 изпуснат в атмосферата от третирането
на водите е незначително, предимно от изсушителните полета и депата за утайки.
Емисиите на въглероден диоксид следствие на изгорения биогаз не се отчитат към
емисиите от изгаряне на горива, тъй като са от биогенен произход. Както се
посочва в раздел 6.2.1 на Ръководство за добри практики в областта на отпадъците,
не се изисква оценка на емисиите от CH4 и N2O от възстановяване и изгаряне на
биогаз, тъй като са незначителни.
Изчислението на емисиите на и N2O
от третирането на отпадъчните води е базирано на данни за средния прием на
протеини за страната за 2007 г., публикуван от ФАО. Данните за 2011 г. са
изчислени чрез екстраполация от данните за периода 1990 - 2007.
Таблица 3.26 Първични данни за
изчисляването на емисиите от N2O
2005-2007
|
2009-2011
|
|
Прием на протеини (g/човек/ден)
|
77
|
69
|
Емисиите на N2O са получени по следната формула (1996 IPCC, 2006 IPCC):
N2O = Белтък*FracNPR*P*EF*44/28
където
N2O = N2O емисии от битови
отпадъчни води (кг N2O/год)
Белтък = годишен прием на протеин
на глава от населението (кг/човек/год)
P = население в брой
EF = емисионен фактор, където е
използван стандартен фактор 0.01
FracNPR = части азот в белтъка
(където е използван стандартен фактор = 0.16 кг N/кг белтък)
Общите емисии от третирането на
отпадъци и отпадъчни води са представени в следната таблица:
Таблица 3.27 Емисии от третиране на
отпадъчни води
Категория
|
2007
|
2011
|
Емисии в t N2O
|
88
|
82
|
Емисии е t CO2e
|
27 181
|
25 452
|
Общи резултати
В резултат на инвентаризацията на
емисиите на CO2 отделени в атмосферата в резултат от потреблението на енергия
на територията на Столична община бяха изчислени следните емисии за 2007 г. и
2011 година, по типове енергоносители:
Таблица 3.28 Общо потребление по
типове енергоносители
MWh
|
2007
|
2011
|
Ръст
|
Електроенергия
|
3 792 578.5
|
4 527 445.2
|
19.4%
|
Топлоенергия
|
4 216 935.0
|
4 240 807.0
|
0.6%
|
Твърди горива
|
63 980.0
|
61 186.4
|
-4.4%
|
Течни горива
|
2 375 110.0
|
2 248 872.8
|
-5.3%
|
Природен газ
|
248 421.3
|
572 236.8
|
130.3%
|
Биомаса
|
184 002.4
|
277 972.6
|
51.1%
|
ОБЩО
|
10 881 027
|
11 928 521
|
9.6%
|
Таблица 3.29 Общи емисии на ПГ по типове енергоносители
Емисии t CO2
|
2007
|
2011
|
Ръст
|
Електроенергия
|
3 106 121.8
|
3 707 977.6
|
19.4%
|
Топлоенергия
|
1 222 911.2
|
1 229 834.0
|
0.6%
|
Твърди горива
|
22 083.0
|
21 093.0
|
-4.5%
|
Течни горива
|
607 030.9
|
578 995.4
|
-4.6%
|
Природен газ
|
50 171.2
|
115 569.0
|
130.3%
|
ОБЩО
|
5 008 318
|
5 653 469
|
12.9%
|
По отношение на разпределението по сектори, то е както следва:
Таблица 3.30 Общо потребление по
сектори
MWh
|
2007
|
2011
|
Ръст
|
Общински сгради,
оборудване/съоръжения
|
473 841.5
|
453 047.6
|
-4.4%
|
Третични сгради,
оборудване/съоръжения
|
2 839 895.3
|
3 353 127.0
|
18.1%
|
Жилищни сгради
|
5 233 696.0
|
5 768 996.6
|
10.2%
|
Улично осветление
|
40 463.9
|
44 345.1
|
9.6%
|
Общински автопарк
|
34 661.2
|
32 424.7
|
-6.5%
|
Обществен транспорт
|
584 673.3
|
486 466.2
|
-16.8%
|
Частен транспорт
|
1 673 796.0
|
1 790 113.6
|
6.9%
|
ОБЩО
|
10 881 027
|
11 928 521
|
9.6%
|
Таблица 31 Общи емисии на ПГ по сектори
Емисии t CO2
|
2007
|
2011
|
Ръст
|
Общински сгради,
оборудване/съоръжения
|
304 677.8
|
285 522.6
|
-6.3%
|
Третични сгради,
оборудване/съоръжения
|
1 768 473.3
|
2 070 083.2
|
17.1%
|
Жилищни сгради
|
2 279 653.6
|
2 632 006.5
|
15.5%
|
Улично осветление
|
33 139.9
|
36 318.6
|
9.6%
|
Общински автопарк
|
9 098.7
|
8 528.7
|
-6.3%
|
Обществен транспорт
|
184 061.4
|
160 597.0
|
-12.7%
|
Частен транспорт
|
429 213.2
|
460 412.3
|
7.3%
|
Твърди отпадъци
|
94 619.3
|
118 360.7
|
25.1%
|
Отпадъчни води
|
27 180.5
|
25 452.4
|
-6.4%
|
ОБЩО без сектори Отпадъци
|
5 008 318
|
5 653 469
|
12.9%
|
ОБЩО
|
5 132 125
|
5 799 293
|
13.0%
|
Фигура 3.13 Общо потребление по
типове енергоносители вTWh
Фигура 3.14 Общо потребление по сектори в TWh
Фигура 3.15 Разпределение на емисиите на ПГ по сектори за 2007
Фигура 3.16 Разпределение на емисиите на ПГ по сектори за 2011
Подробна информация може да бъде
намерена в таблиците по-долу:
Крайно енергийно потребление за
2007 г.
Крайно енергийно потребление за
2011 г.
Емисии на CO2 за 2007 г.
Емисии на CO2 за 2011 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар